Отдавна тук не се беше появявало нищо ново. Кой-знае какви нови причини за това няма – не ми се пишеше. Още от Сиатъл имах написани няколко неща, които днес най-накрая намерих сили да пусна за четене. Тези неща като че ли “подпираха” всякакъв ентусиазъм за нови писания – дано сега нещата се попроменят.

Имам иначе доста идеи. Част от тях са пряк отклик от събитията около мен, част от тях са неща, които просто трябва да ви споделя.

За последния месец мълчание се случиха няколко интересни, и няколко не доколкова интересни неща.

Ще започна с новата студентка – моята :Веси:. Тя започна училище по времето, когато аз бях в Сиатъл. И още след като се прибрах беше пълна с впечатления и емоции. От тогава честичко се случва да обсъждаме HTML, CSS, дизайн (където аз всеки път тържествено декларирам, че нищо не разбирам), Photoshop и какво ли още не. В началото и беше трудно. Вече, като не-толкова заек, се справя по-добре. Рови се, пита, има известно самочувствие (съвсем оправдано). Въобще – развива се, при това в добра посока.
Аз се опитвам да и помогна с каквото мога – къде със знания, къде с показване как хакерът би постъпил (търсене, ровене). Още не сме и направили сметка в BGDev, но и това ще се случи. BGDev много би и помогнал, защото вече CSS въпросите и надхвърлят понякога границите на моите познания, а там има хора, които наистина знаят.

Първите 2 седмици от училището на Веси бяха трудни и поради завишената нужда от компютърно време, която се яви в семейството. Разполагайки само с един компютър, :Ангел: беше ужасно недоволен че майка му го е окупирала през повечето време. И назряха конфликти. В това отношение много ни помогнаха от TDC, където решиха да пуснат през Февруари демонстрационно детския канал Disney, преведен разбира се на датски. Това много помогна на Ангел в търсенията му за начини, по които да си прекарва свободното време. Това също така помогна и на нас, защото намали конфликтите. За жалост обаче този рахат свършва днес, от когато програмата ще е налична в пълния пакет на TDC. Аз и без това мисля отдавна за този абонамент, може би реакцията на Ангел към непрежалимата загуба ще е фактора, който ще ме подтикне да сменя абонаментния си план (от минималния, който ми е неделима част от наема, до максималния, където ще имам и доста други, английски програми).

Някъде в средата на февруари пристигна ноутбукът на Веси. По принцип това е компютър под наем, който ми се предлага от фирмата и за който плащам месечен наем в продължение на 3 години. След 3-те години ще имам възможност да го купя, ако все още работя в същата фирма. Ако преди това напусна, ще върна компютъра, заедно с все джуджавки и всичко ще е пито-платено. За нас остава удоволствието от ползването на топ-машина срещу скромна сума (ако се сметне пропорцията спрямо българския стандарт, все едно в София да плащам 20 лв/месец наем за този компютър). Ако обаче работя още три години тук, компютърът ще дойде на много приемлива цена, дори може би без пари (според зависи от конюнктурата тогава).

Иначе вън времето и сега вали сняг. Как не му омръзна. На мен лично ми омръзна да чистя колата всеки път, но засега продължавам да съм упорит и да излизам победител от борбата със снега. Същото може да се каже за датските служби по почистванията, които рядко са неподготвени. Е, при много тежки снеговалежи пътищата стават кишави, но това е някакси приемливо.
Лично на мен ми омръзна вече този сняг. Края на февруари е, крайно време е да си заминава!