Hello, hello! This is the second “Bulgarian Bits”: my stuff about Bulgaria you may not care about. Nevertheless, I’ve got time and willingness, and I’ll supply you with it, whether you want it or not!
I promised yesterday that I’d put a few words about how we did during our long weekend. We got March 3rd till Marc 5th: three days off! When we planned this weekend, based on previous experience, we still hoped for snowy late winter, e.g., “maybe Bansko ski resort would be good for skiing.”
Usually, we’d book in a hotel just 20 minutes from the cable car (or 45, if you prefer to avoid waiting 3 hours to get to the tracks). Each morning I’d drive my people to the cable car, leave them there, go and have a pleasant, calm, productive, or just lazy and slow day, and then pick them up when they’re ready to return. This ensures a great time for everyone: I hate Bansko skiing because of the crazy amount of people, long lines, and lack of skiing culture. And the rest of my family love skiing so much that they tend to ignore this and still ski. It’s a match made in heaven :).
But there was no snow these weeks. The ski resort had just a couple of ski tracks open, and it was absolutely out of mind for someone who had spent great, sunny, and fun six days skiing in Italy to torture themselves with the current ski conditions in Bansko. So we decided to leave the ski equipment at home and have fun around.
We love Godlevo. It’s a village five kilometers from Razlog, which is 7 km from Bansko. It’s located in the foothills of Pirin Mountain. We had one favorite place, “Pripetzite” hotel, where we had already stayed for more than 30 nights throughout the past few years. The hotel faces the ski tracks and has a southern, beautiful meadow, which collects a lot of sunshine (when there’s sun). Unfortunately, the hotel was busy, so we had to find something else.
Fortunately, we were lucky to book an apartment in the guest house “Asenova kashta”, which is right in front of this hotel. It’s much smaller but quite cozy. It was our first time there, and we loved it. We got two spacious rooms with double beds. Since our second son refused to come with us and stayed home alone, we went just with our daughter, who was thrilled to have the room for herself.
We arrived Friday late afternoon. First, we left a bit late(r) than anticipated. Starting from Sofia at 12:30 took us down from the passage Simitli-Razlog around 13:45. While I was driving, my wife suggested that it would be great to go to another hotel we love, Katarino Spa, even if just for a quick coffee. I knew that place had a charging station, and I wanted to try it, so it did not take more convincing, so we had a lazy one-hour (and a bit more) coffee and ice cream there.
Godlevo, and the guest house, were only a twenty-minute drive from the hotel. The plan was to do a quick check-in and then drive to Regnum Spa in Banya village, where my girls planned to spend two to three hours in the water. I had another plan: to go to Bansko and get more energy in the car’s battery while doing some personal work and fun.
After I left them, I chose the charging point at hotel “Asteri.” I wanted an AC charger since I wanted just 20 kWh of energy (I had about two hours), and I didn’t want to overburn my battery with a fast DC charging anyway. Once my girls called that they were done, I picked them up, and then we went back to the hotel’s restaurant for dinner.
The hotel has the typical “mehana”-style restaurant: a Bulgarian cuisine restaurant, which did great feeding us both evenings. Maybe the “typical Bulgarian music” came a bit too sharp for my taste (I hate one of the “typical Bulgarian” music genres, and their personnel seemed to love it). Still, apart from that, the staff was friendly, and the dishes were delicious.
On our way to “Yavorov” challet.
The next day, we went for a hike to Yavorov hut (also known as Yavorov Chalet), a mountain hut in the Pirin Mountains near Bansko. That was our second time there, so we knew the vicinity, but we wanted to try the “walking track” because the last time, we used the road. We left the car at the end of the asphalt road, and I started my Mapy.cz tracker, so we know how to keep to the actual walking track. However, this did not seem to help because, in the end, the first part of the hike went on the road: I missed a turn and then was too lazy to go back, so we continued on the road until the road, and the track had a joint turn.
When we reached that turn, it was evident it was going to snow. We anticipated this, so we were (kind of) prepared. What we did not expect was that when it snows, a steep walking track usually becomes much more slippery. Especially if (due to the increasing height) the new snow falls on top of the old snow, which has already turned into an icy, slippery surface. So, going up became a challenge, which we were lucky to complete without much fuss or incident.
The snow was around 30–40 cm (12–16 inches).
Yavorov Hut is situated at an altitude of 2,196 meters (7,205 feet) above sea level. When we reached it, the snow was intense, and everything around it was already covered with at least 30–40 cm (12–16 inches) of old snow. We stopped for an hour, dried what we could from our clothes, had a meal, and then started on our way back.
The mountain on the way down already welcomes the spring.
Despite the snow, the hike down was not troubling at all. Two hours later, we were back in the car. The rest of the evening was a pleasant, lazy rest, followed by a dine-in at the restaurant.
Today the weekend ended, so we were in a hurry to return home. Everyone had things to do, so nothing was planned for the day.
All and all, Godlevo did not betray us. Whenever we go there, we have a good rest and good emotions. We usually go there with friends, but this was a rare occasion when we went alone. And it was still quite good!
Maybe next time I’ll tell you more about our family. It’s not good to refer to “my wife” or “my daughter” as it’s too non-personal. The readers of my blog know about them, but this is Medium, and they need to be adequately acquainted with the readers here.
I’m considering starting a more regular blog about Bulgarian life as I see and experience it. It has to be regular to bring more value to its readers, but I suspect I’ll have difficulty putting daily “likable” stuff there. In any case, it looks like a good opportunity, a win-win scenario, which will allow me to blog (almost) daily, to do my 750words commitment, and to (maybe) bring some value to the Medium readers, who would appreciate it.
Of course, I will also publish all articles in my blog, just for backup’s sake. But my Medium will be the primary source, and the blog will be “a backup.” For all the other articles, it was the other way around.
I’m still looking for a fancy name for “the primary tagline” for these stories. So far, I have chosen “Bulgarian bits.” I had in mind some more: “Bulgarian life,” “Shopska salad” (if that’s new to you, you may find out later what’s about it), “yogurt drops,” (well, because, you know, the Bulgarian yogurt), and some more too, but won’t bother you with those.
I chose the most mundane one because it has two of the things (well, actually three), which I do care about:
It has “Bulgarian,” duh, because the posts will be about Bulgaria and about my experiences here (as a Bulgarian)
It has “bits,” which to me is one of the loveliest words in the English language because of its reference to both “small piece” and also it refers to a founding computer term (and I have loved computers for more than 40 years already)
My Bulgarian blog tagline is “Bits of life” (“Късчета живот”), and such a tag here would make it “compatible” with it.
So I decided to be dull and go with it.
However, even ChatGPT agreed with my tag so that it will stay for good:
In this context, “Bulgarian bits” might suggest that the blog posts are small pieces of information or insights about Bulgaria or Bulgarian culture, which have been organized and labeled for ease of navigation and searchability.
And here it is. The first “Bulgarian bits” piece is not much about Bulgaria so far. Let me fix this!
March 3rd: a reason for a good, long weekend
We’re approaching the end of a long weekend here. It started yesterday, March 3rd, one of the days which we recognize as National Holidays. This is a date, which from a historical perspective is nothing fancy, but on that date, the Russian Empire and the Ottoman Empire signed the San-Stefano treaty.
It was a peace treaty signed on March 3, 1878, after the Russo-Turkish War of 1877–1878. The treaty was named after the village of San Stefano (now Yesilköy) in the outskirts of Constantinople (now Istanbul), where the treaty was signed.
Under the treaty’s terms, the Ottoman Empire recognized the independence of Romania, Serbia, and Montenegro and ceded territories to them. However, Bulgarians were also granted autonomy, although under the control and suzerainty of the Ottoman Empire.
I haven’t heard Serbia or Romania celebrate this day, even though they actually got their countries back. However, I understand them: they correctly accept this treaty as nothing less but the next Russian Empire’s attempt to establish dominance over the Balkans, this time at the Ottoman Empire’s expense and also at the expense of the nations mentioned in the treaty.
But in my country, there’re way too many Russophiles, which established that day to be a celebratory day starting in 1880. Communists, though, had better days to celebrate, so the “big-bang March 3rd celebration” was established by them (however, branded as “socialists” this time) almost immediately after they pretended to give power back to the people in 1989.
Thankfully, there are historically sane people in my country who know about the controversy above and believe that March 3rd should not be “the main country holiday.” I do agree with them, even though I enjoy the day off.
We’ve got much more important dates, which we could celebrate as our primary holiday.
The Unification Day, September 6th, is probably one of the biggest. On this day, the two pieces of Bulgaria, separated by the actual peace treaty after the Russian-Ottoman war, announced that they were becoming one country again, which helped to solidify our independence from Ottoman rule and establish our territorial boundaries.
Or maybe September 21st, our Independence Day, when, in 1908, we declared independence from the Ottoman Empire.
Or maybe even May 24th, the day when we celebrate the Cyrillic Alphabet.
But, for now, despite so many other more right and viable options, we will stick with March 3rd as our “primary holiday.” And I will tell you what we did during that long weekend tomorrow (or the day after).
Днес дарих за кръв за пръв път в живота ми. Много близки хора ме помолиха и аз не се поколебах да откликна. Записвам си тук нещата за спомен, че с времето се забравя, а преживяването беше неочаквано комфортно.
Не крия, че “първият път е най-страшен”. Малко се притеснявах, но нямаше връщане назад. Естествено, оказа се, че няма нищо страшно. Стана бързо, за по-малко от час. Появих се там около 09:30, защото си мислех, че така ще обслужат най-първите и аз няма да чакам на опашка.
В 09:30 там нямаше никой. Ни на входа, ни на първия етаж на ВМА, както и в самия Център. Останах приятно изненадан от това как ме посрещнаха на входа на самата ВМА, колко внимателно и услужливо ми предложиха да си взема маска, как ме регистрираха за секунди, прочитайки личната ми карта с машинен четец и как ме упътиха към Центъра за кръводаряване.
В Центъра за кръводаряване ме посрещнаха, обясниха ми много внимателно какво и как предстои. Накараха ме да попълня декларация (как без декларация!). Взеха ми набързо кръв от пръста, за да видят дали въобще има смисъл да дарявам (нива на хемоглобин, например, другото не го знам какво беше). След това ме поканиха в чакалнята и след няколко минути дойде служителката (лекарка? лаборант?), която свърши цялата работа.
Аз (наивно) си мислех, че ще има опашка. Наивно, защото дори доброволен кръводаряващ вероятно няма да се грабне в неделя сутрин да дарява. Макар, че е удобно в неделя сутрин… аз, ако стана доброволен кръводарител, бих точно в неделя сутрин ходил. За това, че няма опашка, сме виновни всички ние: изглежда сред нас няма достатъчно доброволно кръводаряване и затова е необходимо да има “доброзорно”.
Преди да ви разкажа останалото искам да кажа още веднъж колко съм доволен от хората, с които общувах по време на целия процес. Охрана, регистрация, първичен преглед, кръвовземане, обяснения – всичко беше перфектно. Бързо, лесно, учтиво, с достатъчно обяснения, поднесени внимателно. Докато течеше самата процедура пет пъти ме питаха дали всичко е наред (беше!). Един, единствен човек ми беше малко сърдит (не знам защо), но той само затвърди впечатлението, че хората се отнасяха перфектно.
В медицината хората са ключов капитал. Разбира се, само хора без съвременна апаратура и технологии не може да направи много. Но дори и най-модерните технологии и апаратура да дадете, ако медикът се отнася грубо или нечовешки, не мисля, че би бил толкова успешен. И затова ми беше много приятно, че получих такова добро отношение.
Самият процес, както казах, премина по-детайлно така:
Пристигнах, нахлузих калцуните;
Дойде служителка, която ми помогна да изясним какво аз точно правя там и каква е процедурата, за да се случи успешно всичко;
Попълних декларацията, в която се изискваше информация, важна за подпомагане на това процесът по кръводаряване да е безопасен за мен и за донора;
Изчаках две минути, докато дойде служител, който ми взе кръв от пръста, размаза я на някакви стъкълца и хартийки, вкара я в една машина, машината каза “бип” и това беше;
Поканиха ме вътре в една междинна чакалня, където изчаках пет минути (едно ходене до тоалетна);
Дойде служителката, която щеше да ме “точи” и ме покани в залата. В залата имаше шест-седем легла, на които човек поляга, докато го “точат”;
Служителката си хареса лявата ръка и ми показа полягащ стол, на който щеше да се извърши манипулацията;
Аз полегнах в стола, а тя намери някакви възглавнички и ги подложи така, че да ми е максимално удобно;
Понеже имам навих да си кръстосвам краката, като легна и се изпружа, тя видя и ме помоли да не ги кръстосвам. Ако направя тежък колапс (май така каза, че се казва), то мускулите ми щели да заключат краката и служителките няма да може да ми помогнат. Ами отключих ги, какво да правя;
Докато тя ми обясняваше това, вече бях убоден и претакането започна;
Още в началото на претакането тя напълни три лабораторни шишенца, за да направят изследване за сериозните заболявания (СПИН, хепатит, и разни други), които биха направили кръвта неизползваема. Попитах я дали ще ми се обадят, ако се окаже, че имам някое от тези тежки заболявания. Тя каза, че ще се обадят. Но иначе, ако съм любопитен, бих могъл да си взема изледванията, но само лично, пак там. Е, аз няма да ги взема, защото не ми се разкарва излишно. Но се надявам да не ми се обадят, че тогава лошо!
За по-малко от десет минути ми преточиха 450 мл кръв в банката. Оказва се, в банката имало и някаква специална течност, която държи кръвта “жива”, докато се извършат другите манипулации, които ще я запазят по-дълго време;
По едно време видях, че и другата служителка дойде при мен, с превръзка. Оказа се, че така било по-удобно: по време на изваждането на иглата, другата служителка ловко натисна убоденото място и завъртя една много стегната превръзка. Майсторско изпълнение;
Обясниха ми няколко пъти, че тази превръзка трябва да стои минимум два часа. И че е по-специална, по-стегната, защото при кръвопреливането се използва по-специална игла, а не такава, каквато използват при вземане на венозна кръв. И затова трябва да е и с превръзка. Което, всъщност, е по-удобно, защото на два пъти съм си правил хематом след вземане на венозна кръв, но в този случай всичко беше абсолютно наред;
Помолиха ме да си полежа още минута-две, след това да седна за минута-две и като съм готов – да ставам и да се махам. Дадоха ми една торба с неща, като ме посъветваха поне час след процедурата да не шофирам. Аз така или иначе имах да върша работа, преди да се метна на колата;
Разпитах ги кога човек може пак да дарява кръв. Обясниха ми, че минимумът време между две кръводарявания е два месеца;
Аз се облякох (“винаги вкарвай първо превързаната ръка”), взех си торбичката-подарък, взех декларацията, която беше важна за моя близък и се сбогувахме. Изпратиха ме до вратата, да са сигурни, че съм си тръгнал;
За всеки случай аз реших да седна отвън за двадесет минути. Имах кока-кола в торбичката и реших да я изпия, преди да продължавам. Трябваше да мина през отделението, за което беше документа, преди да ходя до колата, но и исках да минат тези шестдесет минути между края на интервенцията и шофирането. Не, че ми беше лошо или каквото и да е: аз съм сто кила човек и 10% от кръвта ми едва ли би оказало влияние. Но все пак медиците знаят много по-добре от мен. А и времето беше хубаво: тихо, слънчево и топло (окоо 15 градуса).
Седейки на пейката пред Центъра имах време по-спокойно да огледам нещата около мен. Мисълта, че е твърде неподредено (все пак сме в армейска част). Бил съм в Токуда, там е далеч по-спретнато и подредено. Макар, че Токуда е джудже в сравнение с ВМА: и откъм двор, и откъм съоръжения. ВМА е огромно нещо. Но мисълта, че е толкова разхвърляно, защото е държавно нещо, не ми даваше мира. Но както и да е, реших да не обръщам чак толкова внимание на това.
Доволен съм от процеса. Лесно, бързо и сравнително безболезнено.
Ако нещо ме учуди, то беше как през останалата част от деня превръзката на лявата ми ръка ми пречеше. Аз си мислех, че не използвам ръката толкова много, но се оказа, че лявата ръка ми е ключова по време на шофиране! Интересно до каква степен съм се заблуждавал. Също така, като се прибрах вкъщи видях, че лявата ръка си трябва и тя (бях предупреден да я използвам по-малко първите два часа). Към края на деня вече си махнах превръзката.
Сега се чудя дали ще успея да съм по-редовен в кръводаряването. Сложих си едно напомняне за след шест месеца. И си рекох, че ако всичко е наред, ще се отбия някоя неделя до същия Център, за да повторя процедурата. Този път – безвъзмездно. Но да не се заричам – бъдещето е винаги непостоянно.
Но да си знаете, ако ви се наложи: въобще не се притеснявайте!
Преди дни (месец?), на поредното събитие, свързано с VS Code, попаднах на чудесен автор и много вдъхновяващ презентатор. Matt Pocock е прекарал целия си професионален ИТ път с JavaScript/TypeScript и от всяка негова дума, а и действие изглежда, че е абсолютен фен на езика.
Такива хора умеят да мотивират, да вдъхновяват другите. От тях става не само перфектен специалист и търсен и уважаван член на технически екип, но и идеални учители. Почти винаги тези хора намират своя път към учителството: дали директно в училище или университет, или в онлайн курсове (като Мат), тези хора винаги успяват да удовлетворят страстта им към технологоията, разпръсквайки знание (като учител) и резултати (като специалист). Възхищавам се на такива хора. Някога и аз бях един от тях, но това време е толкова чуждо и далечно, че вече дори не си спомням всичко за него.
Мат направи невероятно шоу в подкаст-канала на Visual Studio. Беше удоволствие да се гледа (макар и на 1.5х, и въпреки глупостите, които продуцентите вършеха зад сцена). Епизодът “Can VS Code teach you TypeScript?” е посветен на неговото VS.code разширение TotalTypeScript, което улеснява TypeScript разработчиците, особено по-новите, в това да “разгадаят” и да им бъде разтълкувано (поредното) неясно и свръх-подробно съобщение за грешка, което TS е изплюл.
Аз, макар и фокусиран повече на С++, с кеф инсталирах разширението и “прегледах” как нещата се промениха в някои от някогашните ми опити да се сборя с TypeScript. Само мога да кажа, че ми се ще и за Angular и React да имаше подобно нещо. Може би ИТ светът щеше да е по-добро място тогава, защото щеше да е пълен с по-малко спечени Angular и/или React програмисти :). А може и да има, само че аз, бидейки гост в тези два свята, да не го знам?
В подкаста Мат даде много други ценни съвети. Те са между редовете, затова ще се опитам да си ги обобщя тук.
Първо, видях Github Copilot в действие. Понеже е платен (пък аз не съм чак такъв професионалист в момента), така и не съм си го инсталирал, но пък ми направи впечатление колко добре се справя в примерите, които Мат показа. Ще взема да си го купя, като започна С++ курса тази година, да видим дали ще помогне с нещо.
Второ, Мат представи сайта (си?) TotalTypeScript.Com. Там изглежда има полезни курсове (имаше обратна връзка от участниците) за начинаещи, но изглежда има и “про” курсове за по-напреднали. Не съм гледал нищо от там, но предвид как се представи човекът ми се ще да ги направя. Но трябва да си измисля подходящ за целта проект. Че ако се сумират всички мои намерения за учене, то “един живот не стига” (за намеренията), както се популярна песен. Но ако сте TypeScript ентусиаст и имате нужда от курс мисля, че ще останете много доволен от Мат.
Втори и половина: Правя една скоба тук, за да кажа колко бях очарован от това, че Мат използва PPP (Purchasing Power Parity), за да ценообразува и да даде възможност за хора от цял свят да имат достъп до знанието, което той създава. Например, за България PPP дава отстъпка от 60% (в момента). Разбира се, ако закупите с тази отстъпка, ще имате достъп до платените функционалности само от България, но затова и може да я откажете и да си платите стандартната цена.
Трето, в YouTube канала на Мат има интересни видеа, които естествено са фокусирани върху TypeScript, но понякога показват суперяки други неща. Например, в краткото (изглежда като рекламно) видео “Automate your life with TypeScript” той набързо показва как използва TypeScript, за да постигне автоматизация на работния си процес и на дома си чрез ScriptKit. Е, да, Мат казва, че не било рекламно видеото, но големият ми, подозрителен нос казва друго. Но и да е рекламно, то не го прави по-малко яко!
Visual Stuio Code става все по-мощен и по-мощен инструмент за софтуерна разработка. Удоволствие е да се наблюдава развитието му и навлизането му все по-дълбоко в професионалния свят. Интеграцията му с Github, възможността да работиш с него в браузър (многократно вече си пиша думите директно в мобилния Edge под iOS – много става!), безбройните разширения… всичко това създаде такава платформа, която мисля, че вече не може да бъде спряна и ще се налага все повече и повече. А най-якото е, че тази конкуренция кара платените IDE-та да са още по-безпощадни откъм възможности. Не помня кое последно гледах, но бях много впечатлен от това докъде стигат компаниите, за да успяват да се борят с безплатни, но мощни инструменти като VS Code.
Конкуренцията е най-якото нещо (ако си потребител) :).
Бихме искали също да Ви напомним, че не е позволено да се паркират автомобили на SPARК, както и да се прекратява сесия, на паркоместата с инсталирана зарядна станция, ако преди това не включите автомобила към станцията и не започнете активна сесия на зареждане. В случай, че това не е възможно, моля, използвайте най-близкото свободно паркомясто в рамките на зоната и локацията.
Spark.bg и Eldrive.eu са свързани фирми: първата предоставя BEV под наем, а другата развива инфраструктура за зареждане на BEV. Поради тази свързаност, “спарковете”, както са познати популярно, зареждат основно (и най-вече, защото им е безплатно) на станции на Eldrive. И поради това много от потребителите, които все още не са вникнали в принципите за ползване на електромобилите, се случва да паркират и оставят автомобилите директно на станциите за зареждане.
Разбира се, ако зареждаха нямаше да е проблем. Но тук говоря за паркиране, заключване и освобождаване на колата (и довиждане…).
Понеже няма (засега) начин да се разбере кой потребител е направил подобно недомислено действие, сред хората, които искат да зареждат автомобилите си, битува(ше) мнението “абе по-добре да избягвам станциите на Eldrive в София и Пловдив, защото почти сигурно е, че ще има някой спарк паркиран там”. Когато последният път използвах станцията HomeMax Plovdiv BG196 на “Менделеев” в Пловдив, се почувствах истински късметлия, че и двете места бяха свободни. Съвсем обичайно явление за тази станция е да има паркирани и оставени (без да зареждат) спаркове. Но дали пък не започваме да наблюдаваме промяна на мисленето в правилната посока?
Елдрайв обаче поеха сериозен ангажимент към нас, хората с BEV, че (донякъде и чрез нашата помощ) постепенно ще обучат клиентите си, че местата за зареждане са… ами места за зареждане: оставяш спарка там само, ако ще го зареждаш. Ако не го зареждаш, то си го паркираш на кое да е друго свободно паркомясто (и да, търсиш такова, докато не намериш). Така пише и в точка 4.3.8. от Правилата. Да се надяваме, че повече хора ще ги прочетат и ще ги разберат.
Естествено, че като всяко нещо, което е с пожелателен характер, и това ще се случи сравнително трудно. Но е похвално това, че се правят стъпки и опити в правилната посока. Чакам с нетърпение кога ще има и стандартна процедура, по която всеки BEV, който иска да зарежда на станция, на която има паркиран, незареждащ спарк, да може да се обади на Spark.bg и евентуално или той, или служител на компанията да го премести.
Също така, може би един ден ще е възможно и да се направи и детекция за паркиран и незареждащ спарк. Но това е доста по-скъпо. Но е възможно: паркоместото на станцията може да се направи така, че да се усеща, когато има автомобил върху него. И ако повече от 15 минути се задържи автомобил, без да използва съответната станция, то тогава може автоматично да се реагира по някакъв начин. Допълнително може да се разпознава и дали автомобилът е на Spark.bg и съответно ако е, да се въведе и някаква наказателна такса (мисля 20 лева е едно добро начало, като за стандарта днес) за клиента, който е нарушил общите условия.
Въобще, варианти има. И нещата постепенно ще се случат. Където трябва ние ще помагаме.
В крайна сметка всички ние имаме полза от това зарядните станции да не са паркоместа, а да са действително станции за зареждане. Важното е, че първите крачки вече са направени.
И накрая… една по-весела снимка. Предварително да кажа, че снимката няма нищо общо със споменатото по-горе, а още по-малко пък с мен. Получих я днес от други хора.
Но явно има вече шегаджии, на които им е писнало от ДВГ-та, които паркират на станции за зареждане (предполагам всеки би се възмутил, ако някой паркира на бензиноколонка и отиде да си върши работа). Та в тоз тоз незапознат (или просто нагъл и безпардонен) човечец е бил учтиво предупреден със стикер и с “рогче” на покрива, че е постъпил неправилно. Дано се замисли следващия път. И специални поздравления на охраната на мола, ако това е била тяхна работа. 🙂
Използваната в началото снимка е от сайта на Елдрайв с новината за новооткрит хъб в София. Трябва да взема да си снимам колата, когато я зареждам на някоя станция :).
Краят на годината е. И на края на годината човек си обещава тъпи неща, от които съответно се отказва в началото на следващата. Поне при мен е така. И понеже през годините ми стана ясно това автолицемерие, спрях да си обещавам. Но пък като край на годината е някак едно подходящо време да се замислиш дали да не правиш нещо по по-различен начин.
Гледам си RescueTime за последната година и се дивя. И малко се ядосвам. По принцип той смята много добре, като резултат от многогодишно конфигуриране. Но май му се губят източници. Уж съм го конфигурирал да взема под внимание всички източници, но нещо липсва. Ей го – например – днес не съм сигурен, че айпад времето е влязло, защото им показва само 9 минути. А аз четох и си правих тренинг на него, имам минимум 30 минути. Ще трябва да огледам пак настройките там.
Среднопогледнато от гледна точка разпределение, като че ли отчетът е верен. Но ми липсват екранни часове. Аз съм “активен” на дневна база между 6:30 и 23:30, което прави 17 ча̀са. Не винаги ми се получава, но опитвам да спя минимум 7 часа дневно, затова и давам този интервал. RescueTime е отчел общо за годината 3545 часа, което прави средно 9.85 часа на ден. Да закръглим на 10, по-малко е, но по-лесно за сметки. Сега, ясно е, че едва ли човек е непрекъснато пред екран, но предвид моя начин на работа и на живот, бих очаквал да видя логнати поне 12 от тези 17 активни ча̀са. Защото поне 12 от тях наистина са пред “умен” екран. И ако това ми допускане е вярно, ми се губят поне 20-25% от времето пред екран. Най-вероятно повече (аз и чета пред екран, който би следвало да е свързан с RescueTime).
И като е краят на 2022, реших да си извадя какво съм правил през цялата2022. Работното време е без значение: аз работя от момента, в който съм буден до момента, в който си легна (понякога и докато си лежа :)). Това ми е било винаги изискването за всяка (мениджмънт) позиция, която съм заемал. Така ясно осъзнавам, че нямам пълен и точен контрол колко точно време отива за работодателят ми, но пък така имам възможност да съм винаги наличен, по всяко време, което и мениджмънт позициите по принцип изискват. Не ми тежи, дори напротив – на мен ми е приятно, че екипът и колегите ми знаят, че могат да ме обезпокоят по всяко време. Този навик ми е от 01.01.2011 – денят, в който за пръв път заех по-висока мениджмънт позиция като управител на Майлстоун Системс България. Защото на управителят трябва да може да му се обадиш по всяко време.
Имайки предвид това, затова и съм извадил “топ” активностите, за да видя за какво иде реч. Базирано на това като цяло съм спокоен: за времето от 07:00 до 23:00 (16 часа) 30% от времето ми пред екрана гарантирано минава в различни форми на забавление, което прави останалите около 11 часа свободни за работа и други дейности (пътуване – често комбинирано с телефонни разговори и срещи), лични нужди (знаете как е), и – разбира се – работа:
От снимката ясно са видни ясно няколко неща:
Visual Studio Code: ползвам го за работните ми бележки и разсъждения. Работният ми тефтер е онлайн такъв, в Obsidian база данни, но пиша във VSCode. Във VSCode също така водя преподавателската ми дейност, тук чертая диаграмите за работни документи, тук пиша и текстовете на документите, които след това влизат в Google Docs, Word или Powerpoint. Въобще, съвсем резонно тази категория, гордо класифицирана като “Software Development” (което при мен не е ама съвсем така), ми е най-голямата.
Slack + Gmail + Meet + Calendar. Тези часове ми се виждат малко, предвид в колко срещи стоя на ден, но както казах, подозирам, че някое от устройствата не логва добре. Най-вече подозирам таблетът, защото там не съм проверявал отдавна статуса на RescueTime, а таблетът от друга страна ми е едно от основните комуникационни устройства за срещите.
Всичко останало, което го няма тук, и което допълва останалите 1400 productive hours. 2022-а има общо 248 работни дни, та като гледам, остават едни 30 дни, които засега отдавам на това, че липсват логнати часове. Разбира се, причината може и да е другаде, но това няма как да се уточни сега. Гледайки как върви средното разпределение, не е чак толкова зле. В смисъл, можеше да е и по-зле.
За 2023-а определено има върху какво да се поработи. Гледам общите цифри и най-вече в очите ми се набива това:
Не ме разбирайте грешно: аз обожавам социалните мрежи. Пристрастен съм към тях като към захар. Щях да пиша “муха към захар”, ама аз съм по-пристрастен към захарта от средностатистическата муха.
Да, но това пристрастяване, като всяко друго, изисква ресурс. В моя случай – време. Вижда се ясно колко време: почти 360 часа. Средно по час всеки ден от годината. Това можеше да е време за четене, за писане, за програмиране или за учене. Вместо това то е отишло за писане на злостни статуси, за караници с (в повечето случаи) непознати. За гледане на клипчета, рийлчета, котенца или някакви други неща.
Разбира се, аз използвам оправданието “ама аз така си почивам”. Е, да, ама май не си и почивам. Даже много често се напрягам. В нехубавия смисъл. И на всичкото отгоре изглежда съм пристрастен към това напрежение, защото дори когато осъзнавам, че ми пречи, не се сещам да го намаля или да спра.
Забелязал съм, че при мен работи само един начин на избягване на зависимост: пълното спиране на зависмостта от раз, докогато издържа. С яденето беше проработи така (за кратко, не издържах за цял живот). С алкохолът засега работи (макар, че е твърде скоро, за да кажа, че има дългосрочен ефект).
Фейсбук ми е взел доста време. Но и ми е дал доста. Платформата ме е свързала с не един или двама полезни хора и начинания. И мога да кажа с голяма вероятност, че ако не беше Фейсбук, нямаше да се свържа с тези хора или начинания. Та не мога да си позволя просто ей-така да я зарежа. Тя е полезна, тук имам много контакти, с които общуваме полезно (а не просто да си разменяме безсмислени опорки и/или обиди).
Та заради това няма просто да (пробвам да) ѝ ударя шалтера. Няма как да стане. Ще трябва да опитам по-ласкав подход.
И тук отново смятам да използвам възможностите на RescueTime. Хубавото на този инструмент е, че дава дневна/седмична/месечна/годишна или по какъвто и да е друг период справка за времето по всяко едно “перо”. Фейсбук (и социални мрежи като цяло) е отделно такова и може лесно да се следи.
Та в главата ми се върти някакъв механизъм от следния тип:
Ако за последната седмица/месец консумацията ми е по-малка от съответната консумация за миналогодишния период, значи мога да си позволя да “консумирам”;
Ако е по-голяма, ще “почивам”;
Няма да слагам число, напр. “30% по-малко”, засега ще опитам само да е по-малко, ако ще и с една секунда. Ще започна с по-слабото предизвикателство. С тренирането на възможност за наблюдение и овладяване на зависимостта.
Тук малко ще попречат нещата ми, за които стоя във Фейсбук, защото няма как да го избегна. Например СофтУни преподаването изисква следене, четене и писане на неща, модерирането на някоя и друга групи – също. Но мисля, че това е капка в морето от време в социални мрежи, което прекарвам. Повечето време, “вредното” време, не е свързано с това. Свързано е с безумните усилия да покажа колко е правилна моята гледна точка и колко е грешна чуждата. И когато някой спор избухне и се затегне: и да проверявам час по час дали пък опонентът да е отговорил, за да може и аз да му отговоря и да си трием един-друг носовете така.
Та, нали уж нова година – нов късмет, та и аз така: ще се мъча на този фронт. Да видим. Ще опитам да си водя отчет, поне пред себе си:
в началото на месеца – колко време съм бил в социалки за съответния месец на 2022-а;
среднодневно време
как се движи прогреса за съответния месец.
Ще е интересно. Аз по принцип съм добър в тези неща: да меря, да планирам, да следя и да постигам. Забелязал съм, че като го правя, имам и повече мотивация да продължавам.
А, да, най-вероятно ще си направя и Телеграм канал, нещо като “Дончовите глупости”, който смятам един ден да замени присъствието ми и писането ми в социалките. Който му е интересно какво и как става покрай мен, винаги ще може да се абонира. Но там, да знаете, няма докладване :).
Тази сутрин (05:00) пътувах с електричката от Пловдив към София. В зимни температури, между -4 и -8°C, но не и зимни пътни условия (леко влажен път, никакъв сняг, мисля че имаше някакъв вятър, но не съм сигурен).
Останах малко неприятно изненадан от разхода на iX3. До Лозен, със 120 км/ч на темпомата, с моментни изпреварвания до 140-150 км/ч (но наистина моментни: докато изпреваря и се прибера в дясна лента) автомобилът даде 30 kWh/100 km:
Двата пика, които се виждат на 10…100 графиката (тази в средата) са двете изкачвания: по-високият пик е изкачването на “Траянови врата”, по-ниският до него е вакарелските възвишения, а най-мъничкият е от Околовръстното към къщи – последните 4 км.
Разходът, съотнесен към батерията на колата, показва обхват от 250 км при тези условия, при 100% заредена батерия. Предвид, че на дълъг път се пътува между 10% и 80% заряд, това значи че в най-лошия случай ще трябва да се спира за петнадесет-двадесет минути на всеки 180 км. Което не е кой-знае какъв проблем, защото ние не сме от пътуващите, които сядат и не стават 600 км. Едно време бях(ме), вече не сме. И то далеч не заради електромобилността.
Иначе, по пътя от София към Пловдив вчера колата даде 25 kWh/100 km. Което беше напълно очаквано, но пак значително повече предвид 18 kWh/100 km по същия път при топло време.
При обхват от 400 км през лятото, зимен обхват от 250 км си е сериозен спад. Признавам си, че не очаквах (чак) толкова. Мислех си, че ще слезе до 300 км реален пробег (при 350 км реален лятото), но явно съм се заблуждавал. Или пък съм улучил кофти атмосферни условия, за които не знам, примерно – сериозен насрещен вятър, какъвто не се усеща с тази кола заради ниският ѝ център на тежестта и стабилността ѝ на пътя. Не знам също така и колко разлика ще има, ако всъщност вали сняг, но тогава пък ще се пътува значително по-бавно, така че според мен това би компенсирало разликата и обхватът ще е същия, само дето тези 200-250 км ще се вземат по-бавно заради съобразеното с условията на заснежен път шофиране.
Допълнително, аз рядко карам с такава висока скорост. Но магистралата беше почти празна тази сутрин, а и исках да стигна с една идея по-рано, затова оставих с 10 км/ч по-висока скорост. За електрическите автомобили влизането в тези граници вдига рязко разхода. И сега ме е малко яд, че не я засякох със 110 км/ч: реалната скорост, с която бих шофирал на дълъг зимен път. Но станалото – станало.
След по-малко от седмица предстои десетдневен експеримент: София-Пловдив-Пампорово-Пловдив-София с кутия за багаж (под наем) на покрива и темпомат на 110 км/ч. Резултатите от този експеримент малко или много ще ми кажат дали да тръгваме с iX3-ката към Шьонебен февруари месец или да превърнем цената на амортизацията на автомобила в десетдневен наем на подходящ ДВГ автомобил.
Да съм напълно честен: хич не ми се ще да наемам кола, защото в никакъв случай автомобилът под наем няма да ми даде комфорта на тази кола. Но сметките показват, че така или иначе цената на амортизацията е съизмерима с наема: 3400 км път, при цена на автомобил 115К и очаквано осреднено време на живот 300,000 км дава около 1300 лв амортизация, т.е. около 130 лв/ден. Но въпреки това съм много любопитен какъв тип преживяване ще е дотам и обратно с електрическата кола. Но да видим първо разходът с кутия за багаж и тогава ще му мисля.
За справка слагам и графиката за последните пет месеца. Явно тогава за последно съм я нулирал:
Абсолютно осредненият ѝ разход за тези 9500 км е 19.4 kWh/100 km: всичко в кюпа: градско, извънградско, лятно, есенно, зимно…
Имам същата графика и откакто е произведена колата, но поради смяната на собственост не мисля, че ми е актуална. Но като стигна 50К км сигурно ще започна да гледам и нея. Засега е рано.
Disclaimer: I wrote this from Bulgaria, based on my experience here. Different countries might have their specifics, but the generic process is more or less universal, as it’s just basics.
So you got your new EV. Congratulations, you will love it! I’m sure you’re as thrilled as I was when I got my new (old) iX3.
Of course, the very first step is to check your current range. I remember when I got my new PHEV, it had fuel for ~30 km, so I needed immediate refueling. Yes, the dealers in Bulgaria are cheap. So check your range. If it’s less than what you need, you may need to go to a charger ASAP. But for that later. Just don’t forget to check the initial range, OK?
First, a Map of the Chargers
In Bulgaria, we have an excellent network of fast and not-so-fast chargers you could use. Of course, most of them are paid. But when you need a charge, you don’t care that much for the cost, but for the speed.
To locate your nearest charger, you have two options:
First, if your car has navigation (90% of them do), you can check there. However, this is already an unreliable and old map unless your vendor releases monthly updates. If they do, give them kudos from me and let me know which is that vendor, except if it’s Tesla. However, this is the easiest and probably the most intuitive (at first) thing. But this won’t tell you other important things, so we go to the better choice:
Now that you have an EV, you must know what kind of charging ports it has. If you’re in Europe, a new EV will come with a Type 2 socket (for AC charging) and a CCS/SAE socket (for fast, DC charging). You will use the first one, usually at home, most probably during the night. The second one is for fast charging while traveling.
Plugshare (today’s version, probably it’ll evolve in time) map looks like the screenshot on the right.
The green stations are the Type 2 ones, AC charging, e.g., slow for long-distance travel. The orange stations are the most interesting ones. However, the green ones are suitable for a setup where you do not do home charging but rely on such stations, for example, while you’re shopping or going to the movies.
If your brand-new EV needs a quick charge, you pick up the nearest station and tap on it. You get info about the station. similar to what you see on the left.
The location of the station. The most important thing is you need to travel there to use it. Tapping on “Get Direction” will let you choose which routing software to use (in my case Apple Maps, Google Maps, Waze, or copy the address). And then you can ask your navigation to take you there.
The cost for your charging session. Fast charging is more expensive than slow charging and much more expensive than charging at home. You will use it only when on a long-distance voyage and need to add range quickly.
Opening hours. Very important, as you will not be able to access the station if it’s closed.
Description: usually has info on how many cables, what kind, and what maximum power. In this case, we have 2 CCS/SAE cables, 200 kW each. This is massive charging power. Bear in mind: your car may not be able to consume that much energy inflow. But DC charging is intelligent enough to give you up to the maximum energy, which your car is ready to charge at the given moment.
The type of plug on the station is so important that it has an additional, dedicated mention: 1 station (with two plugs, as seen above) of type CCS/SAE. Please note the “Station detail” link right under the “5” number – we will talk about this later.
Last but far not least: Comments! This is important too because it shows you the reliability of the station. Very often, these stations are self-operating, and there’s no personnel around. So the experience of our fellow EV colleagues is important. If a station is unreliable, people tend to put this in the comments.
As you can see, there’s more info, like “Amenities.” but this is not critical, or maybe it is, if you really, really need to go to No. 1 too.
In any case, the “Amenities” are important unless you prefer to spend 20-30 minutes charging in the car. Usually, when it’s just a one-time charge during a longer trip, it’s good to take a coffee or tea while waiting.
Adding charger apps
When you get a new electric car, you need to add the apps of the charging points. Usually, there’s more than one operator in each country. Sometimes operators spawn to nearby countries. For example, Ionity (unfortunately, not yet present in Bulgaria) covers many EU countries with one of the most powerful stations. But also it is very expensive.
You should sit with your Plugshare app and take a look at the various networks available in your country. For example, the most popular ones in Bulgaria are Fines and Eldrive. We also have EVpoint (which has primarily slower AC stations, but a lot of them) and EVN, which is one of the large electricity suppliers and is growing its network.
With a bit of browsing around, you can see which are the most popular networks in your country. Either use the filters or just browse the stations, which are on the most popular roads you expect to conquer with your BEV.
When you open the station info (see above), and tap on the “Station Details” button, you will get the list of the plugs in the given station, but also the “Network Info” link. In the example above, here’s what I get:
“Station Details” screen“Network Info” screen, with details about the network
On the “Network Info,” you see the link. If you visit this link, you’ll go to the page of the operator, which will guide you to creating an account and adding a credit card to the account, and to downloading the app for your device, with which app you will start, stop, track progress, and pay for the charging.
I suggest you add all the most popular providers for your country and other countries of interest. This will guarantee you that you’re getting the best prices. Also, read through the conditions: sometimes you need to do something, and as a result, you may get an additional discount when charging.
If you haven’t noticed yet, you need a data link (2G/3G/4G/WiFi) to operate the station. The usual process to start your charging is as follows:
Open the app of the Network, which operates the charger
Connect your vehicle. Warning: some networks require you to authorize first and then connect the charger. Please read the instructions; you’ll get to know this in the future.
Scan a QR code from the station (or select the station directly in the app)
Press “Start charging” or whatever the app tells you to do to start charging.
Once charging starts, you can lock your car and go and get your rest. All apps I’ve seen so far offer you the ability to track down the charging progress directly in the app.
Please note: the charging speed depends on a few factors:
Your car model: each car has charging limits for both AC and DC. For example, my iX3 has a 150 kW DC charging limit and an 11 kW AC charging limit. No matter how powerful the station is, I will never go above these numbers, as the car cannot take it.
Your current State of Charge (SoC), e.g., how much is the battery charged already. The more the battery gets charged, the less its ability to suck power from the station. E.g., if you put your car to charge on DC when it’s at 10%, it’ll quickly go to the maximum, which either the station or the car allows. While your car gets more and more energy, the charging speed will decrease. It’s because of the laws of physics and the chemistry of the battery: we can’t do much to influence these numbers. Please remember that if you charge above 80%, the charging speed won’t be fast. So if you can afford it, charge always up to 80%, and then drive, and charge a bit on another station, when your SoC reaches again <30%.
The conditioning of the battery: the battery has a temperature range that ensures maximum charging effectiveness (e.g., speed). Most cars will condition the battery while charging. Some cars also can precondition the battery while driving. In these cars, if you set the charging station as a destination in your car navigation, the car will automatically decide when to start preconditioning the battery for optimal charging so that when you arrive at the charger, your battery will be in the best possible condition to allow the fastest charging. Use that setting; it’s really good. The battery gets hotter while you drive, but depending on the weather, it might not be enough (or it might be too much). The preconditioning will save you time.
Home Charging
Now that I covered to some extent the “long-distance drive,” let’s finish with what a new e-car owner should have at home.
You can skip this part if you do not own a private parking spot for your car. You will not benefit to the maximum extent of e-car ownership, but it’ll still be much better than driving an ICE car.
If you own a private parking spot, it’s (almost) mandatory to install a home charging kit. I assume that your parking spot is internal, or at least it has a security box, which will protect the charging station from bad weather and people. The charging station is expensive equipment, so if, in order to protect it, you have to put it out each time you charge the car, you should do that. But it’s always better to have it secured in a box and outside the box to have only the Type-2 cable.
Charging stations vary! If you got one with your car, it probably wouldn’t work that well. It’ll be an average “standard Shuko connector” station so that it won’t draw more than 3.5 kW of energy from your outlet. Even 3.5kW ones could be too powerful for the “usual” home outlets: to use such power, you must ensure that your outlet is connected with a “good” cable and is of quality, which allows that much power drain.
If your outlet gets hot a lot (like uncomfortable on touch), you should probably reduce the power even more. If you don’t do that, and if your outlet is of bad quality, you’re risking destroying the socket of your station (it’ll just melt), putting you in danger of using it.
From a power outlet perspective, the best home solution is a 32A monophasic outlet, which can draw up to 7.5 kW of power. Such an outlet will require the following additional preparations.
First, you must ensure with your power delivery company that you have at least 15 kW available power for your home. You get additional appliances running at night (dishwasher, washing machine, etc.), and you must have enough power to supply them. Otherwise, you risk having your power cut by the automatic breaker. Usually, in Bulgaria, it’s pretty easy to confirm that, and in most cases, it’s very easy for the supplier to increase your power limit.
Second, you must remember that increasing the power limit might not work. You must ensure that you have wires that can deliver that power. In most cases, you will hire an electrician to perform all necessary tasks to install your 32A outlet.
Once the outlet is installed, it will resolve all your problems with charging your car from 10% to 100%. Today’s batteries are around 80-100 kWh, which means you can charge 75 kWh for 10 hours, and 90 kWh for 12 hours. Of course, your call will not often be at 10% or below. E.g., you can use only the much cheaper night tariff to charge your e-car.
In my case, charging 7.5 kWh is enough. But there’s an even stronger possibility: to charge at 11 kWh. In this case, you will need triphase power, which not every house has by default. If you live in a house and the power company has the wires, that should be easy (but it might be expensive). However, once supplied, you can use a triphase charger to reach 11 kW. And some cars can go even higher: I’ve heard about models which support 22 kW AC charging via Type-2. However, this seems like overkill for a home charging scenario. And I bet such a charging station will be quite expensive.
Once you decide on the maximum power, you should purchase a station that will satisfy your needs. I decided to go for a smart station, which I can control remotely with a phone app. It’s very handy: I set up the car to always accept a charge if the station supplies it, and I control the car’s charging via the app, which controls the station. That way, even if I decide to charge during the day, it just takes a few taps (if I connect the cable when I park, which I don’t always do).
My usage usually requires one to three charges per week, depending on the weather and my city travel. Yes, there are weeks when I do 200-300 km in the city. Thanks to the e-power, this comes at a very low cost. But such weeks are exceptional: my normal usage is around 150 km per work week. This means I charge each two-three days during the winter and every four to five days during the summer. My cable is always available outside, but the station is well-protected inside the house. One cannot detach the cable without destroying the station, so I feel pretty safe from petty theft there.
Conclusion
I know for sure two things:
This article came way too long, but I hope you found some helpful info there
I missed some helpful info and questions. If you have such, don’t hesitate to ask in the comments below.
I’m a long-term fan of 750words.com: a service that “pushes” you to write at least 750 words daily. (Unfortunately) It does not have a free subscription, but it’s not awfully expensive as well, so if one’s passion for having someone remind them about writing, it’s pretty okay for this.
As a long-term user, I do have a few achievements there, the biggest of which is my 1000+ days streak, which means there’s not been a day where I forgot to do my writing (actually, there was one, but thankfully there’s this “streak protection,” which one can activate for such sad or technical mishaps).
When I brag (as I am proud of it 🙂 ), I often get the question, “But how do you find a daily subject for your writing? How do you manage to find what to write about?” Since I gave that answer a couple of times, I decided to blog about it too, e.g., for future reference.
One: Your Daily Journal
Yes, that’s the “lamest” one. You can journal your day and daily thoughts. Journal these for yourself, or start a blog. There’re plenty of platforms today (here’s one of them!) where you can spread your wisdom or just amuse others with your life.
I found that for me dumping out the daily pressure and ranting helps me calm down, look at the problem from a “meta-perspective,” and get a better understanding of it. It’s like therapy (actually, quite a few people do it as a therapy). So it’s two birds with one stone: your writing gets better, and you get more “zen.”
Two: Your view pоint on important news or political article
I am apolitical. I’m sure many of my friends laughed after they read that, but it’s true: I do not have a party that could represent my right-libertarian values.
However, this gives me a lot of grounds to write about all that’s going on in politics. Or in general in society. About how we give up our freedom or how politicians (gladly) take it away. About how the taxes (in Bulgaria) are major theft. About the hypocrisies of all current politicians.
Exposing these brings me a lot of fun. Of course, it may make a few friends like you less, so do that at your own risk!
Three: Write a Quora answer or two
If you don’t have Quora account, you’re missing the party! Register there and put your skills to use!
You’ll start getting answer requests based on the topics you choose to follow. Or you can search for interesting questions and add answers to these. It’s a great way to practice your writing and help others simultaneously.
Four: When someone asks for help – give it in full writing
I understand this is a bit like the previous one, but it’s not focused on a specific platform. Because you can do that on any medium, including e-mail.
If someone asks you for help – be there in full. Describe the solution in detail, and immerse yourself into giving a hand to your friend or colleague. You may also save it for later, for example, as an article in your blog (see above).
Five: Reviews
Google Maps, Booking, Goodreads, and many more. If you finish a book – write a good, detailed review. If you visit a place – put a review out there. Be thorough. Be descriptive. People will value this. And your writing skills will increase.
All and all, for me, writing is fun. It’s good to have the skill, but like any other skill, you need to practice to develop it. It won’t happen overnight. But in time, when you do it regularly, you’ll find out that it will give you a fair amount of satisfaction.
Today I submitted a new idea in Waze’s suggestion box. I love this product, and I hope they’ll pick up at least some of my ideas. Here’s my suggestion, just in case they prefer directly deleting it (for example, for breaking a “community guideline” or whatnot 🙂 )
If you would like to have that implemented, please go to the suggestion and boost it as “Important” or “Critical”. Thank you in advance!
Dear Wazers,
I have been using your product far before “the Google times.” When I first downloaded Waze, the road to my home was not “Wazed-paved” yet, so I had to pave it myself :). Anyway, that’s not what I’m writing you about. I want to extend a request to you through a few user stories, which would significantly enhance my electromobility driving experience. I hope you’re already thinking in that direction, and we’ll see enhancements for BEV (battery-electric vehicles) soon.
There’re plenty of elecromobile-specific apps, but Waze is my current choice for a guidance app. As such, I am suffering because I need to switch back/forth from Waze to another app when it comes time to plan a long drive.
If you would like to enhance our experience with Waze easily, you could partner with the two most powerful solutions, PlugShare and abetterrouteplanner.com (of course, if they agree). But I think you’re big enough to believe in enhancing your app by yourself and giving us the functionality to fulfill our e-mobility needs.
I took the liberty to draft a few user stories, which I can find very useful. Although all of them will give excellent functionality to Waze, the first one is the most important, which would position Waze as the first massively used navigation software which incorporates proper functionality for e-mobility. I hope you have plans to win this market even better.
In any case, here’re the stories. Each story has a justification/overview to it.
As a user, I need to see charging stations on the map so that I can plan my travel accordingly
This one is the “mother of all e-mobility” stories. Of course, it’s so big that it’s easily epic, but shortly said, we, the users, need a way to see the charging stations on the map.
The distinguished properties of each charger on the map should be like those below:
name: "Awesome charger" # The name of the charging station, user free-form
owner: "EVPoint" # the charging station owner
description: "Please use our apps, available at our home page https://evpoint.bg/, to activate the charger."
max-power: 150 # the maximum power, in kW, of the whole station. Sometimes people use only this parameter to judge the power delivery speed, but often it's necessary to have granulation per socket.
connectors: # Lists all charging connectors available at the station. This is a good reference for it: https://evcharging.enelx.com/resources/blog/552-ev-charging-connector-types
- CCS2: # CCS2 charging connectors at the station
- count: 2 # two CCS2 charging connectors
- max-power: 75 # 75 kW max power each
- CHADEMO: # Chademo connectors at the station
- count: 1 # one Chademo connector
- max-power: 50 # 50 kW max power
The description might seem optional, but without it we will need a place to know the URL from which we will access the charging app. Usually, most of the manufacturers have their specific apps. So any particular data on how to access the station services is put in this field.
A very important part of this functionality is the filters. When a BEV travels a long distance, we usually use the fact DC-chargers. These give us a charge for approx 100-150 miles (150-250 km) in 10-20 minutes. Most of these chargers are located near (or directly as part of) existing gas stations.
As part of an MVP, I would accept the first four fields, with the ability to filter by max-power. However, an “MVP-2” stage with the connectors property, and the ability to filter by their type, will be a must since not all cars support all connectors. For example, a TESLA might have its own connector only, and my car has only CCS2 for DC charging.
As a user, I would like to enter my BEV range so that Waze helps me plan longer rides
This is a must if I could use Waze as my assistant for BEV travels. My vehicle has a range (let’s simplify this for now – just a number of km or miles in my account).
Based on this range, Waze could show me in a friendly way, directly over my travel map, where my coverage ends. Then I can zoom in, choose a suitable charging station, and plan my ride accordingly (see below). For this, Waze has to have support for more than one Stops (I think right now you allow only one stop, but even this would do, for an MVP, it’s more than OK).
As a user, I need better support for community-driven charging station data and status
The community feedback is critical since the map is not yet saturated with chargers. Thus, having the ability to rate/comment on each charging station is a functionality that I use very often. When I plan my trip, I usually avoid chargers, where the community says “broken.” And when a charger comes back online, the community is very fast to indicate this.
The best way to leave feedback is to indicate if any user had a successful charging session. A simple Yes/No would do. The system can then calculate an overall rating per charger and display it in a Rating section. The written feedback from each user can also be displayed there (if there’s such a given with the “Charge-successful/unsuccessful” rate).
