Днес с едно приятелче си поговорихме за едни мои наблюдения.
Наблюденията са следните – там, където работя, имаме безплатен обед във фирмения “стол”. Ходиш, хапваш добра храна, говориш (обикновено по работа) с колегите, и след това се връщаш на работа. Просто, ефективно и отнема 1/2 час.

Паралелно с това наблюдавам мои приятели, които работят в една друга фирма. Те губят поне от час до час и половина за да обядват. Защото 10-15 мин натам, 10-15 мин обратно, седнеш и чакаш сервитьор да дойде (10 мин), чакаш яденето (10 мин), ядеш (20 мин), плащаш (5-20 мин, според зависи от сервитьора). Та, значи, ако сумираме всичко това става 60-70 мин на обяд. Факт е, че се губят и повече, но нека останем на 60 мин (смята се по-лесно).

Та значи, тези 60 мин правят с 30 мин в полза на фирмата с безплатния обед. Нека сметнем – ако спечелим по 30 мин на ден на човек, при 250 човека правят 125 човеко/часа на ден. При 20 работни дни имаме 2500 човеко/часа на месец. Това са, както и да го погледнеш, бая пари (работния месец на един служител има 160 часа средно, така че това са почти 15 човека и половина)!

Нека погледнем сега от друга гледна точка: 30 загубени минути на ден са 1/16 от надницата на човека (при 8 часов работен ден). Ако човека взема 640 лв/месец, това са 32 лв/ден. Или – точно 2 лв загубени на ден. Толкова горе/долу излиза един обед, дори фирмата да не иска да инвестира в хората си.

В случая, който обаче описвам, става въпрос за богати фирми, които инвестират в хората си, и на които по принцип им пука за това дали хората са доволни или не. И в тези фирми заплатите съвсем не са по 640 лв/месец, а доста по-нагоре.

На фона на всички тия сметки (безсмислени, щото все пак аз съм прост служител, а не шеф) се чудя – толкова ли шефовете не разбират от ползата и загубата? От това, че ако предоставят този безплатен обед, не само ще запазват повече работното време на служителите си (едно е да се настрои човек за работа след 30 мин почивка, друго е след един час), но и реално ще печелят. И хората им ще са горди, че фирмата се грижи за тях. И държавата ще им прави отчисления от данъците (да, скоро и закон за това влиза в сила). И ще може да пишат в рекламите за работа: предлагаме безплатен обед на всички наши служители.

Защо е важно обеда да е безплатен: защото познавам един случай, когато обеда беше платен, т.е. фирмата поемаше 2 лв/ден, а човек си доплащаше. Заради това настанаха едни такива цигании, че накрая всичко се унищожи. И доброто намерение по класически български начин се изроди.
Просто имаше много претенции. Защото фирмата плаща, ама и ние доплащахме. И като трябва да доплатя 1.20, аз предпочитам да отида на заведение. Но като е безплатно е някакси съвсем друго. И съм повече от убеден, че тази система може да работи само ако обеда е безплатен. Но вие ще кажете дали съм прав или не…

Без-жичен, но със-проблемен!
Разказа ми се играта.

След прибиране от работа със задоволство отбелязах наличието на купчина кашони в хола. Това са нашите неща от Пловдив. В повечето от тях даже сигурно има още български въздух :(. Който невъзвратимо се смеси с датския, след като отворихме кашоните.
Всъщност, докато се прибера, Веси вече беше смесила въздуха от повечето кашони. Не беше пипала само в кашоните на компютърните дреболии, монитора (смее ли?) и компютъра. Компютърният кашон беше толкова яко опакован, че след дълга борба дори аз самия не успях да го отворя, докато не прибегнах до услугите на един нож в стил “Психо”.

След разопаковането инсталирах wireless картата, която бях купил. Веси ме “зарадва” с новината, че заварила днес Ангел как е разопаковал картата и замислено дъвчел антената (пича му с пич – вече уж е голям за такива бебешки изпълнения, ама пуст пордотлък – няма на кой да се метне). Аз, разбира се, не вярвах нещо да и е станало на антената след интервенцията, но си запазих едно на ум!

Сложих аз всичко, включих тържествено (и с леееко блеснали очи от мисълта “ех, Пловдив”) компютъра и зачаках. Картата се разпозна, всичко тръгна. НО дойде време за голямото но. Картата откриваше само половината от мрежите, които ноутбука можеше да открие, като при това сигналът, който показваше беше повече от “poor”. Брех, нейната кожа! Въртях, суках антенката – нищо! Пробвах да конфигурирам компютъра, пробвах да го разконфигурирам, след това пак – и нищо. Очевидно работещ хардуер и очевидно никаква мрежа :(.

Почти отчаян от манипулацията, по случайност (по същия начин са правени повечкото велики открития на нашето време) забелязах, че ако леееко накривя антената сигнал се появява. Но ако след това я бутна без да искам – изчезва :(. Според мен Ангел е видял сметката и – дано само не е проблема в картата…

Имайки вече тази научна база, експериментирах няколко пъти и успях да закрепя сигнал. Като има – има! Лееекичко да чукна антената – няма. Скапана история. И няма начин да се оправи – според мен.
Единствената причина днес веднага да не си купя нова антена е, че не съм сигурен че е в нея причината за сакатлъка. Дали не е картата? Не ми се демонтира сега. И след малко – пак не ми се демонтира! Ще изчакам няколко дни – да видя какво ще стане. И ако се закрепи така – ще карам така, а след време (в България вероятно) ще се опитам да диагностицирам желязото с добрите приятели от “Магитон-Сервиз” ООД. Ако обаче номерата продължат и/или се усилят – ще го дрънна (може и в земята)!

След като подкарах wireless-а (но на 11МБит засега) се опитах да подкарам и интернета. Оказа се, че явно aDSL провайдера детектира пакети, които идват зад рутер, и ги реже. Затова се наложи набързо да инсталирам едно примитивно прокси (NaviScope), докато се намери подходящ прокси софтуер за Windows. Ако някой знае безплатен (или свободен – още по-добре) такъв софтуер – да не забрави да “свирне” тук – направо с линка, ако може. Предварително ви благодаря!

Толкоз засега. Отивам да се порадвам на резултатите.

Нормален работен ден. Инсталирах, четох, учих, пробвах, събрарях и изправях сложните софтуерни кубчета. Ще се справя – все по-уверен се чувствам. Виж, Веси как ще се справи – това не знам! Но обещавам, че ще направя всичко възможно, за да и помогна.

Днес най-накрая ми се обадиха с точната дата, на която ще ми доставят основния (първия) багаж. Утре, живот и здраве, между 13:00 и 15:00 ще го домъкнат. Веси ще го посрещне и ще ги инструктира къде да наредят кашоните, а аз ще разпакетирам. Дано всичко е ОК и изправно!

Покрай тази обнадеждаваща новина се сетих, че не съм си купил още wireless мрежова карта. Ноутбука ми има wireless 54MBit/sec карта, която работи перфектно в офиса. И се надявам – и вкъщи.
Значи – задачата за деня беше – да си намеря магазин и съответно – избор на wireless мрежова карта от него. Добре, че беше Жоро Терзиев, който в момента е в Дания по служебни задачи. Понеже той знае повече неща от мен, а и определено познава повече хора, набързо ми препоръча голям компютърен магазин (колкото, да речем, едно средноголямо Фантастико, само че само за ИТ джаджи). Първоначално спрях избора си на една DLink карта, която беше около EUR80. Здравко ме оплака жив, че била твърде скъпа (защото наистина в БГ същата карта е около EUR40), но какво да се прави – да си я бях купил от България тогава. Реших да е тази, и си уговорихме среща с Жоро на една станция на S-bahn-а, за да ходим заедно в магазина. Междувременно разпитах добре Здравко за това как се конфигурира wireless internet gateway под Windows и събрах интересни връзки (в линк-блога) за това. Надявам се да се справя като му дойде времето (утре)!

След края на работния ден стигнах до спирката без излишни лутания. Ставам все по-добър в транспортната паяжина на града :).
В магазина с Жоро констатирахме, че има и карти (по-така-непознати) за EUR 50. И аз, нали съм си българче, взех от тях. Пък и наистина – 108 MBit/s карта засега е излишен лукс, понеже ноутбука не я поддържа. Взех аз картичката, взех и Жоро, и си направихме една много приятна вечер в нашия апартамент. Говорихме си за какво ли не: семействата ни, Дания, България, работата ми, работата му, интеграцията на половинката в Дания (Веси, четеш ли :)?), за това колко жалко е иначе красивата ни страна да има такава нерадостна съдба до сега. Въобще – доста приказки! За жалост, аз започнах да се прозявам, малкия взе много да мрънка, и Жоро или се притесни, или просто и на него му се приспа и си тръгна. Не че беше много рано (все пак и двамата утре сме на работа), но ми се щеше да остане още. Защото в събота той лети обратно, а ние оставаме тук… още много съботи. Но това е живота – сега за сега нашият е тук. Леко и безпроблемно прибиране Жоро, и носи много поздрави на България от нас!

Преди лягане, както винаги разчистих личните си неща. И си разпечатах чисто новата си карта да и се порадвам. Направо ме сърбят ръчичките да я пробвам, ама ще чакам до утре – няма как.

Сядайки на ноутбука, вече прочел доста теория за това как се настройва wireless local network, реших да видя дали случайно няма около мен някоя мрежа. И се втрещих тотално. И в момента ноутбука ми показва 8 (осем) налични wireless мрежи, някои от които – с добро качество. И на всичкото отгоре – незащитени. Т.е. – само с един клик мога да вляза в мрежата, и ако имат нещастието да имат DHCP сървър – наистина мога да започна направо да си браузвам в нея. А обикновено тези мрежи имат DHCP server поради естеството на свързващите се към тях. Не, не посмях да експериментирам, но – определено много ме сърбяха ръцете. И още ме сърбят, но ще устоя! То, ако можех да предполагам, да не бях си купувал интернет 🙂 – все някоя от тези незащитени мрежи щеше да се окаже малка домашна мрежа с ISDN или aDSL достъп. Нейсе – минах се :)…

Не разбирам – защо и от какъв зор такава некомпетентност. Как може човек да си заключва апартамента (защото ги заключват), а да не си защитава данните. Може би не го разбирам, защото за мен информацията струва повече от мебелите, които може да побереш в 100 кв.метра. Е, мебелите които аз мога да побера! Защото аз не съм претенциозен и купувам евтини мебели.

Ей, хора, ако слагате wireless мрежа у вас – винаги и непременно я защитавайте. Моята утре вечер ще бъде защитена от самото начало – като гледам какво е наоколо – просто няма начин!