0х20
> hbtm,
> hbtm,
> hbdd,
> hbtm
Category: DailyMy personal thougts, dreams and wishes (well, at least these ones, which could be made public property :) )
My personal thougts, dreams and wishes (well, at least these ones, which could be made public property :) )
Тъпо, по-тъпо, любовна драма
Тази вечер :Веси: реши да гледа “Есен в Ню Йорк”. С Ричърд Гиър и Уинона Райдър. Предполагам на Веси и харесаха актьорите и играта, но сюжетът на филма направо ме изкара от равновесие. Накратко: едно младо и красиво момиче си отива от този свят от порок на сърцето. Въпреки усилията, които хората около нея си правят да я спасят.
И след като изгледаш филма направо ти идва да се чудиш дали да не отидеш в манастир.
Не мога да разбера – защо го правят? Какво е това перверзно удоволствие от сценаристите да пишат филми, в които развлекателното с лупа го търсиш и не можеш да го намериш. Сценарий плосък и ясен като реклама на БТК! Ако не беше актьорската игра, филмът е тотална сълзливо-мърсолива тъпа боза.
Не трябва ли един филм да развлича? Да те кара да се отпуснеш и като свърши, да станеш отпочинал и ободрен? Ако питате мен – абсолютно задължително е! Но такива боклуци не само не те развличат, ами те натоварват допълнително с проблемите на персонажите там. И след това се сещаш една седмица за това колко криво му беше на Гиър. Че как няма да му е – скъса си гъза човека, за да може младата мацка да си остане с него поне още 10-15 години (щото тя със сигурност щеше да го зареже – той на 48, тя на 22, след 15 години неравенството ще е още по-тежко).
И що трябваше момата да умира? Гиър намери гениалния хирург, даже с хеликоптер го караха? Но не, дрогирания мозък на тоя, дето е написал сценария, явно отдавна е загубил усещането за щастие, ако то (усещането) не е в резултат от две магистралки кокаин! И затова – нека мре момичето, що пък да е живо, като може да е умряло? Такъв хубав кръст иначе къде щяха да го покажат?
Баси! Няма да пиша вече за тая тъпотия, щото се вбесявам.
А, да, да не забравя! Днес гледахме още един филм – Bewitched. Да не ви хрумне да си губите времето с него. Опитали са се да правят нещо като комедия, ама опитът е бил тотално неуспешен. Жалко за изхарчените излишни пари, за да се сътвори [и] тая простотия.
Еееех, едно време какви филми имаше!
Магна-събота
Днес беше хубав ден. Започна с това, че ходихме до магазина, за да купим разни дребни щуротийки и малко ядене. Веси не остана очарована от сметката в магазина, но се съгласи с мен, че всичко беше много необходимо.
След магазина се наложи да запретна ръкави и да вляза в неравен бой с варовикът, който се беше натрупал в банята: по мивката и ваната. На бойното поле се употреби ново бойно отровно вещество, което преди това аз избрах от магазина. Първата схватка беше в мивката. Там варовикът лесно отстъпи и след 20-тина минути имахме прекрасна, блестяща мивка.
Не такова обаче беше положението с ваната. Поради формата на ваната и поради технологични особености на някои места се беше натрупал толкова много варовик, че дори след почти едночасова схватка се наложи да направя компромис и да прекратя (временно) офанзивата. Успях да почистя огромно количество, но все още остана доста, когато ми свърши бойното отровно вещество. Другата седмица, ако не ме хване мързела (или лудите), пак ще купя една бутилка и ще се отдам на дрога във ваната! Поне да ми ставаше хубаво, а то само кашляш и псуваш от време на време. И отворения прозорец не помага… Надявам се обаче рано или късно да успея да почистя всичкия варовик. Другия път ще взема и препарат за ръжда, защото има доста петънца, които искат внимание и те.
След като се изкъпах, седнах да погледам новите попълнения в Magnatune. От всичко ново най-много ми допадна албумът Each of Us на Ya Elah. Ако не сте ходили в сайтът за свободна музика Magnatune, крайно време е да го сторите – там всеки ще намери своята музика, която може свободно да си свали и безплатно да слуша съвсем легално, стига да не прави пари от това).
Като настана време, цялото семейство дружно се занесохме в Деница, където бяхме канени на купон. На такава лудница отдавна не бях присъствал: май ставам твърде стар за такива преживявания. Пет оперативни езика (най-честите бяха български, датски и английски), много хора… Като цяло беше приятно прекарване, въпреки лудориите на :Ангел: и въпреки късния час, в който се прибрахме. Може би ще го повторим… ако пак ни поканят :)!
30 години You-Know-Who
Времето става все по-студено. Личи си, че е последният ден на лятото. На датското лято. Тази сутрин даже ми стана студено на ръцете от сутрешният хладен и леко влажен въздух. Иначе все още съм само по риза и лек пуловер, като на работа оставам само по риза. Но скоро ще слагам якето, то се е видяло!
Днес покрай работата ми попадна следната интересна статистика. По случай утрешният 30-годишен юбилей от създаването на Майкрософт (Бил Гейтс и Пол Алън създали бъдещото чудо точно на 23.09.1975 г.) някой седнал и извадил интересни факти.
Превеждам си ги тука, за да ги сравня как ще изглеждат след още 10 години :), а и за да може не-англоговорящите да ги намерят (ако на някой въобще някога са му притрябвали).
* Преди 30 години, през 1975, “миникомпютърът” Altair се е продавал за US$397 (тогава $1 не е бил колкото е сега $1). Това е била цена без никакъв монитор или дисково устройство.
_Аз си спомням, че през 1989-а едно XT със 640kB RAM, 10 MB HDD и зелено-бял монитор струваше около 20,000 лв – цената на нашият апартамент в ж.к. Тракия._
* Преди 40 години, през 1965, Дисково Устройство 2311 се е продавало за $2,057 на MB. През 1971, то е “слязло” на $300 на MB. През 2003 1 MB струваше $0.005
* В момента Microsoft има 640,000 партньора чрез Microsoft Partner Program
* За фискалната 2005 г Microsoft е поръчал 937 милиона (937,000,000) въздушни мили чрез логистичната агенция, която ползва. Това е еквивалентът на пет пътешествия “До Слънцето и обратно” или на пътуване 85 минути със скоростта на светлината
_Не съм проверявал сметката, взех я на доверие_
* Най-младият служител в Microsoft е на 18 години; най-възрастният – на 74
* В Microsoft работят над 2,000 блогъра
(_хмм!_)
* Около 3 милиона e-mail съобщения циркулират ежедневно из пощенските сървъри на Microsoft
* 42 милиона кутийки сода са били изпити в Microsoft след 1978-а, когато е започнала кампанията за безплатно безалкохолно
* Microsoft започнал с двама служители – Бил Гейтс и Пол Алън. Днес във фирмата работят над 60,000 човека в 80 държави
* Източникът на горната статистика е сайта Bink.Nu
И понеже все пак е някакъв рожден ден, моля ви да бъдете милостиви с коментарите 🙂 ! За пари, софтуер и монополи няма да си говорим. При такъв юбилей интересното е друго: как една шепа хора са успели да преодолеят различия в личностен и може би в професионален план и да останат заедно, за да се случат нещата – добри или лоши. Аз като гледам какво става в родните съдружия (поне от тези, от които имам опит) си правя извода, че едва ли такова нещо може да се създаде при нас – твърде големи индивидуалисти сме.
Принудили ги били…
Нас все ни принуждават. Ето – пак! ЕС изнудил депутатите да приемат разпоредби, които слагат край на срамното деление на “свои” и “чужди” по българските курорти. Сума медии изквичаха на умряло: “цените щели да скочат”.
Ако се погледне изцяло популистки, може да се каже, че най-вероятно цените ще скочат. Защото предлагащите услугата, за да продължат да дерат съответните кожи, щели да осреднят ценоразписите. И не знам какви си още глупости.
Защо си мисля, че са глупости. Ето ви фактите, така както ги виждам аз:
* И това лято в български хотел по черноморието можеше да се види, че западните туристи от ТУИ например почиват на далеч по-ниски цени от нас. Защото имали договор и защото не знам си още какво. Но факта е факт – германец “спи” чрез ТУИ на цена от 40 лв/вечер, а ако на нас ни се наложи да отидем ей-така, ще платим не по-малко от 80 лв
* Да речем, че черният сценарий се сбъдне. Всички ще надуят в един момент цените яко! Тогава, ако хотелът разчита на български туристи, той ще остане празен. И хотелиерът добре ще си направи сметката дали да продължава с това безумие и да фалира, или да нормализира цените. И ще ги свали – този път еднакво. И за българи, и за гости на България.
* Да речем, че хотелите перат пари (което е вярно за повечето от българските хотели на родните новокапиталисти). В такъв случай цените може да останат и непроменени. Ами тогава просто ще си намерим нормален хотел, от по-горните.
По барчета и кафенета няма да коментирам какво става – там така или иначе цените са високи. Накратко – който го е страх от мечки (цени), не ходи в гората (на морето).
Някой може да се разгневи от такъв начин на мислене. Но поставете се за малко на местото на гостите ни от чужбина. Представете си как отивате във Франция например и как виждате, че франсето плаща ЕУР 30 да речем, а вас ви жулят за ЕУР 130 в тризвезден хотел в Париж. Замислете се сега – това справедливо ли е? И защо, след като искаме да сме европейци, трябва да си позволяваме подобна срамна практика пред нашите гости? Защото това е първото нещо, с което те евентуално ще се сблъскат (може би само кирилицата по ценоразписите ще ги спаси да не разберат в началото за този срам). И когато разберат, ще се почувстват “прекарани”. Прекарани от нас – от техните домакини. Защото целта не е сега да се напечелим като за последно. Целта е хората да останат с хубави впечатления от нас, а не с впечатление за това, че в нашият национален манталитет “прекарването” е основният начин на поведение. Не че не е, де! Но това е една друга тема.
В последния момент днес разбрах, че Опера станала безплатна. Вече изцяло и напълно, а не само по случай 10-годишнината им. И сега ще стане още по-интересно. Ако и сега Опера не издържи на натискът на останалите, мисля че ще видим краят на този проект. Или неговото ново начало – като свободен такъв. Кой знае?
StarCraft
Тази сутрин :Ангел: направи доста интересно нещо. Започна се с това, че се събуди около 06:30 и от неговата стая се развика за майка му. :Веси: в просъница му каза да идва при нас, и той (вече научил се да преодолява пръчките на детското легло) дошляпа веднага. Легна с нас, и заспахме пак.
По едно време (около 08:30) усетих как малкия пак се размърда, стана (без гък да каже), отиде до тоалетната, след това си пусна телевизора и седна да гледа детското. Аз изкарах около 20 минути така и след това станах при него, оставяйки Веси да си доспи колкото може.
До сега той никога не се беше държал толкова пораснал. Направо тръпки ме побиха, като го видях как самостоятелно се “оправи” – без въобще да ни занимава нас. Това е само началото, сигурен съм че няма да усетим кога ще дойде времето да се прибира, когато ние спим и да излиза, когато ние вече сме излезли…
Иначе аз тези дни забивам StarCraft. Както вече писах, купих си я заедно с още две игри. Взех ги воден от идеята “харесваш ли нещо и можеш ли да си го позволиш – подкрепи го!” Това е един вид уважение към тези, които са създали играта, поне аз така го разбирам.
И този уикенд се запретнах да го превъртя отново. Казвам отново, защото през дългите старшина-школнишки вечери в казармата, го превъртях за първи път. През далечната 1998-а, когато вечерта оставах в поделението, се занимавах основно с това – да играя StarCraft. Не че тези вечери бяха много (аз бях общо-взето като на работа), но все пак ги имаше щом успях да мина всички мисии тогава.
Спомените ми бяха едва ли не че тази игра се превърта на един дъх. Но този уикенд ми показа, че това въобще не е така – два дни яко игра (омаля ми китката, изтръпна ми врата), а аз още не мога да приключа с първата (човешката) кампания. Здрава игра, човек не усеща как минава времето пред нея.
Тези два дни общо-взето само с това се занимавам.Слушам радио и бича игра. Времето вчера беше много хубаво, но днес като че ли есента се кани да се настанява трайно по тукашните земи.
Mall
Днес бях в (май единствения) що-годе по-истински mall в Копенхаген. Огромен магазин, близо 2 пъти по-голям от Lungby Storcenter. Отвън размерите не личат, но като влезеш вътре, разбираш какво чудовище е това.
Трябваше да купя пантата, която :Ангел: вчера строши. Днес :Веси: обиколи три железарии, и не успя да намери такава панта. Една от последните надежди беше веригата SILVAN, която има магазин в този mall.
Оказа се обаче, че и там панта като тази няма. Производителя на кухнята определено се е постарал да сложи толкова рядка панта, че да не я купиш от никъде другаде, освен от него. И ние, като не знаем кой е производителя, трябва да се спасяваме сами.
Преръчквайки целия магазин, успях да намеря само единична панта (тази е едно към две – закрепва се с два винта за дървото и с един за вратата). Единичната панта се закрепва само с по един винт от двете страни, но свърши работа. Вратичката така или иначе е лека, което значи че и тази панта ще работи, но остана все пак някакво неудовлетворение от не съвсем добре свършената работа.
Освен с панта, от магазина се обзаведох и с нова луминисцентна лампа (само тяло) и стартер. Една от лампите в кухнята беше почнала да мига като за световно и аз реших да я сменям. Снощи купих от ИКЕА една лапма, която се оказа само с 40 см по-дълга от необходимото. Снощи недогледах и съответно загубих дребна сума (по-дребна отколкото билетите до ИКЕА и обратно). Сегашната лампа обаче ще свърши работа – 100% сигурен съм за това.
Купих си и катинарче за мазето, че се каня да го заключа откакто съм се нанесъл. Вътре има малко багаж, малко врати и огромния кашон на телевизора. Не че за десетте месеца някой е пипнал нещо, но друго си е да сложиш един катинар, нали 🙂 ?
След като свърших с домашните потреби се забих в EB-games. Поразпитах за pre-order на XBox 3, помотах се и си харесах три игрици за дребна сума. Caesar III, StarCraft (+expansion) и една много стара, но велика игра – Worms 2 :). Мисля си, че с :Веси: доста ще се забавляваме с червеите. Истина е, че това не е Worms Armageddon, но пък за безплатна е добре (офертата беше вземаш 3 – плащаш 2).
След като се прибрах, оправих вратичката, оправих и лампата и доволни седнахме да ядем и да обсъждаме ежедневните случки. Днес може да се каже, че беше много интересен ден, но за това някой друг път. Като му дойде времето… 😉
Комунизмът се завърна
Днес става ясно, че в България бавно, но сигурно се завръща Комунизма. Комунизмът в неговата най-уродливо-репресивна форма.
Повече информация може да прочетете в анализа на Агенция “Фокус-нюз”.
Искам публично чрез моя блог да се присъединя към официалната декларация на ДСБ. Считам, че декларацията изразява изцяло моето мнение на (все още) гражданин на РБ относно този грозен и абсурден политически акт на правителството на Сергей Станишев. С този материал бих желал да положа и моя виртуален подпис под нея:
> ДЕКЛАРАЦИЯ на ПГ на Демократи за силна България относно Обществения съвет към министъра на вътрешните работи
>
> Министърът на вътрешните работи от социалистическото правителство създаде съвет към себе си. В него влизат известни фигури от репресивния апарат на комунистическа България. \*\*\*\*\* \*\*\*\*\*, \*\*\*\*\*\*\*\* \*\*\*\*\*\*\*\*\*, \*\*\*\*\* \*\*\*\*\*\*\*\*, \*\*\*\*\*\* \*\*\*\*\*, \*\*\*\*\*\* \*\*\*\*\*\*\*\*\*\*\* и \*\*\*\*\* \*\*\*\*\*\*\* са висши ръководители на този апарат. Обучени в зловещото КГБ, те не могат да противодействат на българската мафия, защото са нейните архитекти и създатели. Те не могат да бъдат решение на проблема с престъпността и корупцията, защото са част от него.
>
> Новопоявилият се съвет е срамен акт на реабилитация на тоталитарното минало, защото за първи път бившият репресивен апарат, освен легитимация, получава и обществена роля в демократична България.
>
> Този борд от бивши висши офицери и генерали на Държавна сигурност е арогантна провокация срещу българската демокрация. Сред тези надзорници от бившата ДС има лица, които изложиха на риск членството на България в НАТО. Присъствието им като опекуни на министъра на вътрешните работи превръща България в ненадежден съюзник на НАТО и застрашава европейското ни членство.
>
> Това, че БСП, НДСВ и ДПС приемат Генералски Борд върху политиката си за вътрешен ред и сигурност показва, че са тясно свързани с комунистическата система и нейния репресивен апарат.
>
> Демократи за силна България настояват категорично министър Румен Петков да отмени позорната си заповед. Отказът да го направи ще покаже, че самият той е част от мафията.
>
> В случай на отказ на министъра на вътрешните работи призоваваме Министерският съвет да обсъди и отмени неговата заповед.
>
> Призоваваме политическите сили и гражданското общество да изразят своето възмущение и да отхвърлят този арогантен и антидемократичен акт.
Имената от по-горе са умишлено премахнати, но те фигурират в Декларацията. Премахнал съм ги по няколко причини:
* Твърдо вярвам, че тези хора разполагат с достатъчно средства да навредят на който и да е човек, където и да е по света
* Аз имам семейство, родители и приятели в България
* Поради горното а и поради “реномето” на споменатите имена ме достраша да ги цитирам тук.
Както Владо днес каза:
> Дончо, явно няма да се връщаме скоро с теб в България.
Владо, прав си! Това е зловещата истина! Българският народ избра да се върне назад във времето. Жан го върна назад само икономически, Сергей ще го стори чисто политически и идеологически. Което всъщност е много по-страшно!
Моноблог: Блогът и приятелите
Днес попаднах в ситуация, която ме накара сериозно да се замисля блозите всъщност добро нещо ли са, или лошо… Къде е истината?
В ранният днешен следобед се разбрахме с Владо вечерта да си поговорим за лотарията за зелени карти. Той определено имаше какво да ми каже, а и всичко започна от мен с това, че бегло му споменах за намеренията ми (надявам се и Веси да се съгласи с мен) следващата лотария да участваме и ние. Не за друго, ами просто зелената карта ти дава в сравнително кратък срок възможността да вземеш американски паспорт, което пък от своя страна ти позволява да бъдеш по-пълноценен гражданин на света (справка: един от последните ми материали тук). И много други причини, разбира се – тук няма да ги изброявам, защото ще стане скучен и дълъг материал.
Вечерта, след като се навечеряхме вкъщи, дойде времето да поговорим с Владо. Изглежда и той беше свободен. Аха да започнем и той предложи след време да напише това, което има да ми казва, в блога си. И аз се съгласих, воден от благородната мисъл че така то ще стане достояние на повече хора.
Само след 10-тина минути ми стана криво. Наистина, в блога на Владо темата ще е много по-структурирана, а и ще може да я обсъдим повече хора и да стане нещо наистина полезно. Но пък аз, избирайки този вариант, се лиших от приятен начин да обсъдя лично нещата с приятел, чието мнение ценя! А и от няколко приятни минути също. Абе с две думи – съжалих за решението. Но не ми се щеше да връщам колелото назад. Сигурен съм, че Владо все още щеше да има време (въпреки това, че в момента май е малко по-зает от нормалното). Но пък нали вече го бяхме решили? А и май наистина темата, описана публично, ще е много по-пълна и полезна?
Причините в случая нямат значение. Това, за което ми е мисълта тук е, че покрай блога като че ли взех да общувам по-малко с приятелите си. Не че ми е много възможно да го правя лично – ние сме географски разделени едни от други. Но някак си си мисля “на който му пука за мен и за ежедневието ми – ще погледне блога и ще разбере” и избягвам ей-така да ги заговарям или да ги закачам, както го правех преди? Да, в блога пише нещата, ама това може би на някои от близките ми хора. Например – на мен! И със сигурност на скъпи за мен хора, с които иначе бих могъл да си общувам по чата например.
Гледам – много хора са се обзавели вече с блог. И усилено записват спомените, мненията и оценките си в него. И търсачките индексират за поколенията. Всичко това е прекрасно, това е един нов “глобален ум”, на който само ще му трябват няколко години и един по-як индекс и ще се превърне в такъв източник на знания, какъвто все още не познаваме (дори Уикипедиа ще е слаба в сравнение с него). Но нека блогерите да кажат – не ги ли кара блогът да се чувстват по-самотни и по-настрани от близките си хора? Не от най-близките, а от тези с които иначе разменят по някоя и друга дума? Не загубват ли някои по-дребни връзки, които иначе биха се запазили и евентуално развили? Дали причината за загубата на някой близък приятел не се крие (и) там?
Или просто някаква моя си параноя пак ме е подгонила?
Визиии-и-и-и :(
Днес с :Веси: обсъждахме вариантът да отскочим в края на Октомври до Лондон на гости на Иван и Ваня. Всичко бяхме наредили, билети почти си бяхме запазили, и решихме да погледнем какво е положението с визите.
Сайтът на Посолство на Великобритания веднага се притече на помощ. Много подреден, прекрасен сайт, в който за пет минути може да намериш необходимата ти информация. Всичко хубаво, но по-добре да не я бях намирал! Оказа се, че за да си извадим туристически визи, за трима ни (да, и детето има пълна виза) ще ни струва ДКК 1650 (около ЕУР 220 – по ЕУР 73 на човек). Почти колкото билетите, и то само за едните въшливи визи, които ни трябват за 4-дневно гости!
Ейй, така се разбеснях! Колегите с учудване ме гледаха и се чудеха отде (и за какво) ми я тая пяна на устата! Както Жоро Чобраджийски казва, 220 цирки на гъза да ви излязат. Всъщност, за какво ви ги деноминирам в евро, като ви кълна? Направо 1650 цирки да ви излязат, да мислите друг път като искате такива цени! Не ви е срам, високомерни англичани такива! Горещо се надявам и България да има визов режим с тия тулупи, дето нямат мярка и срам. Нали имаме и ние визи за тях? НАЛИ?
След около 2-3 часа ядът ми мина. Междувременно с :Веси: бяхме решили, че при създалата се обстановка няма _никакъв смисъл_ да се ходи в Лондон. Красив град, Ваня и Иван са много мили хора, но… като паднат визите – тогава! Ако не паднат – още по-добре, ще си стоим в Копенхаген. И без това цените на нещата тук са почти същите :).
Разберете ме правилно! Не ми е финансов проблемът тука 🙁 ! Т.е. – не е __само__ финансов. Направо се почувствах като изнасилен в момента, в който видях каква сума трябва да се даде, за да може да му разгледат документите на човек! А също и каква папка документи. На тия изглежда не им стига фактът, че имаме пребиваване в Дания, поне нямаше никакви пояснителни бележки от тази гледна точка. Абе, пълна порнография, не ми се пише и обяснява, защото почвам да се ядосвам пак! Докато има визи – няма да ходим и туйто! Защо ли? Ами защото така!
Случилото се днес събуди у мен някои стари спомени. Спомних си колко пъти съм висял пред френското посолство в София, за да подам поредната виза за поредната командировка. Накрая си имах четири, докато на чиновниците им увряха дървените глави и почнаха да ни дават дълги многократни визи. И те тогава паднаха и шенгенските визи, всъщност.
Чудя се кога ли английския бюрократ ще се сети, че от визи смисъл няма. Българинът реши ли да емигрира във Великобритания, ще се справи. Реши ли, че ще мие чинии, чисти, продава, купува, става милионер или каквото и да е – ако реши начин ще се намери. Независимо дали им харесва или не, независимо какви визи имат и/или нямат.
А дали всъщност това не е едно интересно перо в техния бюджет? Не знам, едва ли са я закъсали толкова много. Всъщност, ако успеят и заплатите на служителите си да изкарат – пак добре. Майната им – не ми трябва техният Лондон! Дръжте си го за вас си, ние рано или късно ще дойдем на екскурзия! Само дето сега няма да си видим приятелите, но някакси ще преглътнем това горчиво разочарование.
Прощавай Лондон, здрасти Осло!