Daily – Page 27 – doncho.net

Category: Daily
My personal thougts, dreams and wishes (well, at least these ones, which could be made public property :) )

Как днес не спечелихте един клиент, Отворено писмо до VIVACOM

Posted on 9/3/20119/3/2011 by Doncho

Здравейте VIVACOM,

Пиша Ви това отворено писмо, за да Ви обясня защо днес не успяхте да ме спечелихте като клиент. Надявам се писмото ми да някакъв ефект, защото е жалко да хвърляте буквално милиони за реклама, а когато човек Ви потърси, за да Ви даде (и след това регулярно да Ви дава) едни пари, се оказва че сте гъвкави като БТК (имаше една такава компания, спомняте ли си? Май още я има!).

Притежавам 2 устройства, с които имам GSM Интернет. Таблет, независим от оператор, и смартфон. И двете устройства са в момента към Мобилтел. Таблетът е с изтекъл договор.

Понеже не винаги М-Тел имат най-доброто покритие ми се щеше да добавя гъвкавост откъм оператор. Таблетът е идеалния кандидат за предплатен интернет, понеже там не ползвам глас и ми е все тая, че ще загубя номера си. Поради това реших да проуча как стоят нещата с предплатените пакети на Виваком и Глобул. Предплатено ме устройва идеално, защото не използвам интензивен интернет на таблета и мога да си го дозареждам достатъчно често, когато ми потрябва.

За Глобул не искам и говоря. Цените там са от 2000-а година.

Виваком, от друга страна, има читав, предплатен пакет. Малко скъпичък, но за предплатен е ОК. Продава се за 89 лв и се казва EasyTraffic. Продава се заедно с USB модем, който обезпечава достъпа на компютъра до мобилната мрежа.

На мен обаче този модем въобще не ми е необходим. Аз си имам таблет, който си има място за картата, и който също при необходимост може да даде свързаност на компютъра ми.

Най-естественото нещо, което ми хрумна, беше да се обадя на Виваком и да попитам как мога да си купя само картата без USB модема. Главата ми и за миг не можеше да проумее докъде може да стигне липсата на гъвкавост.

Обаждам се аз на платения телефон и след слушане на 3 минути менюта и ненужна (но платена!) информация най-накрая стигам до заветния оператор. Операторът ме изслуша, разбра ме и помоли да изчакам. Изчаках (още 2 минути). Операторът се завърна и със съжалителен тон ми обясни, че няма никаква възможност аз да стана клиент на Виваком. Т.е., че Виваком нямат вариант да се купи само картата без ненужното устройство. Естествено, аз въобще не възнамерявам да давам поне 40 излишни пари, така че приключих разговора и седнах да накълва това на таблета.

Уважаеми Виваком,
Днес Вие пропуснахте шанса да спечелите едни дребни пари. Пропуснахте обаче и шанса да ме направите отново Ваш клиент. Нещо повече – за пореден път предизвикахте у мен гняв и разочарование, че за петте години, през които не бях Ви търсил, не сте успели да се промените въобще.
Да, станали сте по-шарени, сменихте си името и логото, станахте оранжеви, пуснахте услуги. Но не успяхте да налучкате прав правилния ритъм, който да Ви даде възможност да си върнете клиент.

Апетитът, Виваком, идва с яденето. Може би, ако бяхте успяли да ми станете доставчик, щяхте в по-дългосрочен план да ме предизвикате да опитам и други Ваши услуги? Не-предплатени такива? Може би щях да реша да прехвърля и домашния си интернет (Лозенския)? Е, признавам, това последното е long shot, но човек никога не знае.

Вие обаче избрахте да направите това, което единствено правите добре последните 50 години: бързо, категорично и безусловно отблъснахте и разочаровахте. Единствената разлика от преди 10 години е, че го направихте “високотехнологично” – чрез Вашия call center, вместо чрез намръщена леля на гише в пощата.

Няма да Ви стана клиент отново. Не и при тези условия. И на никой няма да препоръчвам Вашите услуги. Защото вярвате или не, аз съм от тези, които в маркетинга се наричат “influencers”. Тези, при които ходят техните не-толкова-технически-запознати приятели за съвет. Тези, които като кажат нещо, хората обикновено ае вслушват в съвета им. И дори понякога плащат за него.

Така че днес Вие (може би за пореден път) загубихте много повече от някакви си 50 лв.

Може би бих Ви дал още един шанс, ако поправите грешката си. Но не вярвам и ще бъда буквално слисан, ако се случи!

DHCP nightmares at Kamelija hotel

Posted on 8/17/20118/17/2011 by Doncho

It’s your first hours after arriving at a (questionable) quality 2* hotel. You look around a bit scared, but at least there’s hope in you: there’s (some) free wireless Internet access in (some) designated areas around the bar.

You see happy people using it and also your friend’s phone (HTC Desire S) is doing more than fine. You think: now it’s the right time to go and complain (or brag, depending on your state) that I’m finally on vacation!

Alas…

When you try to connect with your Samsung Galaxy Tab 7, you see that it finds correctly your wireless network, authenticates without any problem, but hangs on “Acquiring IP address…” state. And it never finishes connecting.

You think “well, it’s because the wireless router is quite busy, I’ll wait”. You keep waiting for some time, and retry. And you get the same. Then you restart your tablet, hoping that it’ll fix the issue. It doesn’t.

Shit!

You now think “Yes, but I have my top-notch Samsung Galaxy S II phone, which will save the day! You try the same with you phone and… you get the same result. The phone “performs” (if that can be named “performance”) the same like the tablet, hanging at “Acquiring IP address…” message, and giving up after some time. You even discover (and that’s for another anti-Samsung rant!) that your phone after restarts allows itself to auto-enable your roaming data access, so it can check for its shitty Samsung updates. Bad, bad, BAD! It’s good I captured that on time and completely disabled mobile data access (they made it sane enough not to auto-enable that as well)!

And then you start getting desperate. Internet abstinence starts building up and you no longer enjoy your time here!

Luckily, you have also your notebook. You pull it out, and it works like a charm. Since the beginning. All great and smooth!

You think “well, at least my PC is OK”, but you’re not one of the people, who get comfortable with such compromise. After all, your Foursquare mayorship on this hotel depends on the ability of your Android devices to get some bits from this damn wireless router (otherwise, your overpriced roaming internet fees will enslave you for ages). Plus, you use you mobile devices more often than your notebook and they (logically) have more battery juice for you!

So you start looking for solutions.

Firstly, you scream to all your Facebook and Twitter friends, hoping that someone will help.

Secondly (until you wait for the help), you go to XDA Developers. You build up your best search query and dig. Then you dig more. Then you dig even more, until you find this forum post archive. Inside there you read that:

It’s an existing issue with the DHCP client of (some) devices. Obviously, Samsung’s devices you have are part of the problem;
And also that if you delete “/data/misc/dhcp/dhcp_list” from your device, you might get it working.

However, both your devices are not rooted and obviously the forum post is too old, because even if they were, you cannot find such file, residing at this place. Not to speak that this is “too much of a Linux way of solving things”.

Although you’ve no problem resolving things “like in Linux”, you prefer to make it in a saner way. That’s why you kept reading, until you discover WiFi Static: the soluiton of Android DHCP issues. This great application allows you to specify static IP addresses for given wireless networks, already in your wireless network list.

Why this works?

The problem, as it manifests itself, is with the fact that your device (or your router, since it could be a router issue too, and I think that’s what is in this case) cannot get (or give) an IP address correctly. Your authentication and MAC-address-level communication works, but you can’t get to TCP/IP, since you can’t get the precious address (sorry, my TCP/IP guru friends, that’s how a developer explains TCP/IP ). By default you’ve no way to specify “fixed IP address” in Android, and you’re screwed!

This app fixes that deadly case. Once you add the setting for the given Access Point, after you connect to this access point, the “Acquiring IP address…” is skipped or cancelled and the parameters, which you specify, are set instead. This simply means that if you set the parameters correctly, it works. If, however, you specify the parameters incorrectly, you can get screwed even worse . But we all hope that once you decide to mangle with such things, you know what you’re doing. Not “Linux way” of resolving things, but still requires some advanced user magic there.

The router at the hotel had standard “192.168.1.xx” setup, which means:

IP Address is any address you luckily guess (I user 192.168.1.111-192.168.1.114, since I saw that the router gives 192.168.1.50 and above for the “legal” devices that can get it)
Gateway is, of course, your router at 192.168.1.1
Network mask is the default 255.255.255.0
DNS1 is your gateway 192.168.1.1, and for DNS 2 I set the Google DNS server at 8.8.8.8

Conclusion!

My friends at Facebook did not fail me. They pointed to the same solution, just at the same time when I was reading about it in XDA Developers. Which made me feel great, because first my friends care for my pain and second, because it proved that Facebook can be of some help sometimes .
Thank you all!
The same problem manifests itself on the following devices:
1. My friend’s Windows 7 notebook. She could not connect unless I set her up with static IP configuration (and reminded her to tell me to remove that setting at the end of our holiday).
2. My both Android devices (fixed with WiFi Static already).
3. My wife’s HTC 7 Trophy Windows Phone 7 phone. Unfortunately, this is the only device which I could not fix and I doubt someone would. Microsoft decided to cut our arms in this direction, wisely knowing that no one can configure a router that stupidly, so their mighty OS would not work with it. Wrong!

My final conclusion is that the router at this hotel sucks! Like most of the things here, it’s not configured correctly (or it just sucks as a device) and its DHCP server works quite selectively. I do not know how many other people have the same problem, but my egoistic nature pushes my hopes high. The more people have the issue, more bandwidth will be free for my holiday needs .

Photo (cc) ETC@USC

Летни разходки: Сопот-Дерменка

Posted on 8/14/20118/14/2011 by Doncho

Преди месец с Тишо и Дени решихме да си направим една разходка из планините. От многото варианти избрахме маршрут Сопот – х.Дерменка – Сопот. Удобно, защото можеш да оставиш колите на лифта, да се разходиш за ден-два и да се прибереш пак с лифта.

Уговорката за събота сутрин (17.07.) направо на лифта се оказа ефикасна, защото така изгубихме минимално време за мотане насам-натам. С Веси бяхме доста по-рано в Сопот с идеята да закусим добре и да си вземем сутрешната доза химия .

В 09:00 вече бяхме на линия и около 09:30 вече бяхме на лифта към “Незабравка”. Бяхме леко неприятно изненадани от факта, че лифта работеше само до междинна станция, но нали сме тръгнали на разходка… пък и да не бяхме тръгнали на разходка, пак нямахме много избор: чакаше ни още 40-60 минути ходене, при това по доста стръмен маршрут. На мен лично ми дойде малко нанагорно, особено първите няколко минути, но след като влязах в ритъм вече нямах кой-знае какви проблеми (отне ми повече от половината склон, отначало си мислех, че ей тук сега ще пукна).

Някъде по този път се сетих да пусна и My Tracks, за да запиша разходката.

Вижте Сопот – х.Дерменка на по-голяма карта

Тук е мястото да кажа, че очаквах далеч по-слабо приложение, но My Tracks надмина очакванията ми, успявайки да запази добре нашия път и да не изхаби съвсем батерията на телефона ми. При всички положения обаче ще ми трябва допълнителна енергия, ако ще ходя повече с My Tracks. Вече поръчах едно такова, да видим дали ще свърши работа (подаръкът от Кирчо за съжаление се оказа от най-евтините соларни батерии и се скапа след 3-4 използвания).

По пътя към х.Дерменка спряхме на х.Добрила. Много добро място, допадна ми доста. Като изключим огромната, зарязана соц, постройка в близост, мястото ще е фантастично за прекарване на няколко истински зимни дни там. Е, няма ски писта (освен една зеленееща, кратка такава за деца), но пък зимата едва ли ще е супер населено, т.е. по всичко изглежда, че може да даде много спокойствие и бял пейзаж. Още тогава си обещах да организирам нещо, вече работим по въпроса, дано се получи!

На х.Добрила “поехме” по една студена бира, взехме въздух и изсушихме фланелките. След което тръгнахме по останалата част от пътя към целта на деня.

Цялото ходене ни отне около 4-4.5 часа. Стара Планина като цяло е страхотно място, но денят беше толкова горещ, че добре че бяха малкото горички по пътя, иначе сигурно нямаше да стигне 1.5л вода на човек. А в Балкана няма вода така, както в Родопите.

Обичам статистиките, а вие? Според My Tracks, статистиката за цялото ходене този ден е:

Всичко изминати	13.63 km (8.5 mi)
Общо време (с почивки и всичко)	5:35:46 ч.
Чисто ходене	3:35:14 ч.
Средна скорост за цялото време	2.44 km/h (1.5 mi/h)
Средна скорост на ходене (вижда се какви пишман туристи сме )	3.80 km/h (2.4 mi/h)
Макс. скорост	5.58 km/h (3.5 mi/h)
Мин. височина	1500 m (4922 ft)
Макс. височина	1890 m (6201 ft)
Общо изкачване	2153 m (7062 ft)

И х.Дерменка, и х.Добрила бяха много добре технологично оборудвани. Оставям настрана факта, че х.Добрила има webcam (което като че ли е върха на сладоледа вече), и на двете хижи имаше безжичен интернет. Вече като че ли се налага правилото “GSM може да няма, безжичен интернет – има”. Виждал съм го на повече от две планински места, което ясно показва кое е по-необходимо за човека .

На х.Дерменка похапнахме както си следва, поговорихме си и по леглата. Единственото странно нещо в цялата ситуация там беше, че в стаята ни, мъничка и пълна с легла, нямаше отварящ се прозорец. Което ни принуди да внимаваме какво правим в банята, защото беше ясно, че ще се спи с отворена врата към нея.

Още вечерта се роди идеята на другия ден да не се връщаме към х.Добрила, а да слезем към с.Кърнаре и от там с обществения транспорт (какъвто хванем) да стигнем до Сопот. Така ще видим повече и по-различна планина, а и няма да се връщаме по маршрут, който вече познаваме. Жените малко помрънкаха (Веси се отличи!), но нямаха много избор.

И така, на другия ден потеглихме към с.Кърнаре. Местните ни увериха, че час и половина щяло да стигне, но с нашето ходене се оказа значително повече. Това, че основната част от маршрута беше слизане допълнително утежни нещата и към края вече оплитахме краката и колената сериозно се обаждаха. Маршрутът за деня беше както следва:

Вижте х.Дерменка – Кърнаре на голяма карта

Статистиката от този ден е:

Всичко изминати	8.83 km (5.5 mi)
Общо време	2:55:50
Чисто ходене	2:06:35
Средна скорост за цялото време	3.01 km/h (1.9 mi/h)
Средна скорост на ходене	4.18 km/h (2.6 mi/h)
Макс. скорост	6.53 km/h (4.1 mi/h)
Мин. височина	566 m (1857 ft)
Макс. височина	1614 m (5295 ft)
Общо изкачване	496 m (1627 ft)

Интересното дойде, когато пристигнахме в с.Кърнаре. Оказа се, че влака за Сопот сме го изпуснали, а автобус всеки знаеше, че има, но никой не знаеше кога го има. Чакайки на спирката се сетих за Шефа – стар казармен познат, родом от Сопот, за който друг приятел ми беше казал, че си карал отпуската в Сопот. Дръннах му един телефон и се оказа, че е наблизо и че (типично за него) няма да има никакъв проблем да удари едно рамо и да ни закара от Кърнаре до Сопот.

Речено-сторено. След по-малко от чак Шефа беше на място, награби остатъка от нас (някои вече бяха тръгнали с автобус, но аз бях дал дума да чакам) и ни закара тъкмо до лифта. По пътя ни открехна за интересни подробности относно Сопот, родовете там и генетичната им обвързаност с Вазов (публично вярване е явно, че поне 20% от Сопот са генетични потомци на големия писател, отличил се като голям и в една друга област). Също така по пътя ни показа и кръчмата, в която с голямо удоволствие похапнахме, преди да тръгнем за Пловдив. Шефе, голям си, едно голямо “благодаря” за теб, човече!

Като цяло за двата дни се събраха около 20-22 км ходене. Което за нашия начин на живот никак не беше зле. Видяхме две много добри хижи, върнахме се със здрава мускулна треска.

Но пак ще повторим. Райското пръскало ни чака. Не знам дали тази година, но ще го видим. Направих и снимки, но публичен албум не съм пускал… който трябва и знае къде, може да ги намери

Желанието на 9 годишната Рейчъл

Posted on 7/28/20117/28/2011 by Doncho

Днес прочетох “The Power of Rachel Beckwith”, материал от @simonsinek, човек който безкрайно уважавам за работата му и способността му да казва нещата. Книгата му Start with Why: How Great Leaders Inspire Everyone to Take Action е вдъхновяваща, но не за това е тази история. Историята на 9 годишната Рейчъл, която Саймън Синек разказа, ме потресе дълбоко, така че реших да я споделя тук с вас. Леко съм адаптирал превода, за да звучи по-добре на български, като съм поправил и цифрите, защото днес те са други.

Преди няколко дни 9 годишната Рейчъл Бекуит загива следствие тежка катастрофа на магистрала I-90 в щата Вашингтон. Тя получава фатална травма (прекъснат гръбначен стълб) и за голямо съжаление лекарите не успяват да направят нищо, за да я спасят.

На 12 юни Рейчъл празнува последният си рожден ден. Тогава тя споделя, че не желае подаръци. Вместо това тя пожелава всеки от нейните приятели да дари $9 на CharityWater. “Нейната голяма, щура цел беше да събере $300, за да могат 15 африкански деца да имат годна за пиене, чиста вода”, споделил пасторът ѝ. Когато тя ни напусна ѝ оставаха $80, за да постигне своята цел.

Вдъхновена от щедростта на Рейчъл, църквата към която тя принадлежа публикува целта ѝ на уеб сайта си. След което даренията заваляват.

Когато днес аз дарих моите $9, сумата беше надминала $500,000. И желанието на Рейчъл да помогне на 15 човека ще помогне сега на повече от 25,000.

Рейчъл Бекуит е най-вдъхновяващото 9 годишно дете, което познавам. Затова реших да подкрепя мечтата ѝ и да даря за нейната кауза.

Ако това малко дете е докоснало и вас, може да направите същото. Ако сте съгласни да подкрепите каузата на Рейчъл, посетете Charity Water и дарете, колкото сметнете за необходимо.

Ако ли пък желаете да помогнете на родителите ѝ да покрият медицинските разноски, може да дарите чрез http://bobnw.org.

Ще ми се всички ние да сме толкова силни, че да научим нашите деца да мислят за другите преди всичко. Да ги научим да като Рейчъл Бекуит.

С това Саймън приключва. Аз мога само да добавя: Почивай в мир, Рейчъл…

Малко DropBox несигурност

Posted on 7/7/2011 by Doncho

На 2 юли получих писмо от DropBox с информация за промяна на условията по лицензионното споразумение, на база на което предлагат услугата. Не му обърнах много внимание до тогава, до когато в сайтове, които уважавам, беше публикуван детайлен анализ на новото лицензионно споразумение, по силата на което DropBox си даваха странни права. Ето най-тревожния участък:

“By submitting your stuff to the Services, you grant us (and those we work with to provide the Services) worldwide, non-exclusive, royalty-free, sublicenseable rights to use, copy, distribute, prepare derivative works (such as translations or format conversions) of, perform, or publicly display that stuff to the extent reasonably necessary for the Service. This license is solely to enable us to technically administer, display, and operate the Services. You must ensure you have the rights you need to grant us that permission.”

Накратко: пращаш файл в DropBox и той вече е тяхна собственост. Особено derivative work, което по силата на Creative Commons може да значи много. Разбира се, както и права да изпълняват и публично да излагат файловете ти. С две думи, това лицензионно споразумение все едно беше написано от алчен корпоративен адвокат на компания с повече от 120 хиляди служителя (преди да ме заядете за Майкрософт, в момента служителите ѝ са под 90,000)!

Естествено, първо се вбесих. От къде на къде те ще имат права върху (например) shopping list-а, който аз и Веси си разменяме? Или върху ваучерите ни? За какви се мислят тези?

След това обаче се замислих, че “тези” се мислят за компания, която ми предоставя безплатна услуга и съответно са в правото си да променят каквото и както им отърва, стига навреме да ме предупреждават за това. И остана само горчивината от предстоящата раздяла с услуга, която иначе ми вършеше страхотна работа.

Йовко, без самия той да знае, много помогна с негов материал по темата “Личния облак”. Леко комерсиален, но пък изключително полезен, защото описва добра алтернатива.

Когато го прочетох се захванах да проумея дали не мога да намеря алтернатива, без да има смисъл да инвестирам допълнително. Бях чувал и преди за WebDAV протокола, който предоставя “нещо като DropBox” (по моите представи). Най-големият проблем, който трябваше да реша в случая, не беше “offline” режима, а възможността за достъп до файловете от различни по тип (и ОС) устройства: компютрите ми, компютъра на Веси, Андроид устройствата ми, а може би рано или късно и iOS-базирано устройство. Въобще такава шарения, че само подобна услуга с читави клиентски приложения, може да реши ефективно. За Андроид се оказа, че има WebDAV Navigator: евтино приложение, с което може да си свърши човек работата. За iOS още не ми се ще да мисля, но съм 99.5% сигурен, че и там ще има такова решение (ако Епъл въобще са разрешили на разработчиците да публикуват такова – за това хич не съм сигурен).

За управление на личния облак успях да открия WebFolders4WHS: WebDAV разширение за Windows Home Server. Това разширение съвсем удобно “отвори” указана от мен папка на Windows Home Server инсталацията ми чрез WebDAV протокол. По-късно се усетих, че има някакъв странен лимит по големина на файла, но предполагам с конфигурационни настройки ще може да се отърва от този лимит. Не съм ги търсил още настройките, но не може да няма. Ясен след това спомена в коментар към материала на Йовко за свободното решение ownCloud, което може да се използва като нелош заместител на DropBox и WebDAV. Въобще, както виждате, оформи се доста интересен разговор по темата.

Аз отначало мислех да отивам на вариант ownCloud, но след това реших да пробвам разширението WebFolders4WHS. И като цяло се спрях на разширението, защото няма да ми се налага да инсталирам още една услуга, която да трябва да администрирам. Понякога този тип администрация тежи, а характера на услугата е такъв, че ако се открие пробив в сигурността и той не се запуши навреме, има опасност да стане много голяма беля. Затова и реших да се доверя на това, което на мен ми се струва по-сигурното решение, работещо в изолираната среда на IIS.

И точно бях натъкмил новата “инфраструктура”, когато DropBox доказаха, че са пичове! В материал от вчера, озаглавен “What’s Yours Stays Yours!” те показаха промяна в лицензионните условия, която касае точно това, от което потребителската им общност се беше притеснила. Явно бързо са осъзнали, четейки отзивите, че оставяйки първоначалния вариант на лиценза сами биха си подписали ако не смъртната присъда, то над 50% свиване на бизнеса им. Което в капитализма пак е равносилно на бизнес-смърт (е, поне за мениджмънт екипа 🙂 ).

Най-важната промяна от вчера е в тази част:

…By using our Services you provide us with information, files, and folders that you submit to Dropbox (together, “your stuff”). You retain full ownership to your stuff. We don’t claim any ownership to any of it. These Terms do not grant us any rights to your stuff or intellectual property except for the limited rights that are needed to run the Services, as explained below.

И по-долу обясняват, че ние трябва да им разрешим да репликират нашите данни върху техните сървъри. Както и (разбира се!) че се задължаваме да не качваме нищо на сървърите им, за което ние не притежаваме права за разпространение. Хм, имам малко книжки там, но засега не смятам да ги махам. Първо съм си ги купил електронно (или са свободни), второ ми е много удобно да си ги чета и на таблета, и на компа.

Та с това като че ли сагата приключи. За хората, които не бяха виждали първата версия на лиценза, това им се стори буря в чаша вода. На тях въобще не им беше дотрябвало да се замислят, и в този смисъл си спестиха малко нерви.

За мен остана малката драма, но и големия плюс да разуча и да знам какви са алтернативите. Включително и предлаганото от Опънинтегра EMC устройство Iomega® StorCenter™ Network Storage. Засега Windows Home Server ме спасява (когато го инсталирах такива устройства въобще нямаше), но един ден ако ме провали, със сигурност подобно устройство ще е решение.

В крайна сметка, I won’t drop the box, @dropbox! And I hope you fired that looser lawyer!

Активна неделя

Posted on 6/26/2011 by Doncho

За днес си бях набелязал много задачи, за разлика от вчера, когато денят отиде в обновяване на софтуер и солидно количество сън заради главоболието.

Още от сутринта хванах Ангел за ушите и отидохме в апартамента в София. Целта беше велосипедите ни от Дания да стигнат до Лозен. Първоначално си мислех да ги карам на собствен ход, но след разговори с приятели стигнах до извода, че си струва да опитам да ги хвърля в Шкодата. Въпреки, че не мислех че ще се съберат, всичко мина перфектно. С паднали задни седалки двата велосипеда без проблеми влязоха в багажника, че и остана доста място. Голяма Шкода, голяма работа! 🙂

Като ги докарах в Лозен Веси реши, че ще дойде и тя в апартамента, за да вземе (кухненски) багаж за Лозен. Имаше доста посуда, която използвахме ежедневно преди, но поради липсата на кухня в Лозен бяхме оставили в апартамента. Е, с няколко огромни чанти пренесохме и това. Пътьом се отбихме и за нова пощенска кутия, че старата е толкова малка, че даже “National Geographic for Kids” на Ангел бива безжалостно смачкан, за да го сложи пощаджийката в кутията. Също така купих и покривала за велосипедите, както и някой и друг аксесоар, че имаше нужда. Въобще, оставихме едно 170 лв в Практикер като стой, та гледай!

Като се прибрах се заех със стягането на велосипедите. От Дания стояха със спаднали гуми, даже вентилите на две от гумите бяха блокирали малко, та се наложи да употребя повечко сила, докато отлепи клапичката на вентила. Не знам как ще се представят в Лозен тези два “градски велосипеда”, но ще се види с времето. Напомпах ги добре, смазах трансмисиите (специално си бях купил смазка от Практикер), и с Веси направихме по едно кръгче из двора :).

Следобеда и той беше доста активен. Сашо и Тишо минаха семейно за по едно кафенце. Отдавна не бях имал пълноценен хакерски разговор на най-различни теми – като започнем от виртуализация, минем през Sharepoint, поклюкарстваме качествено и свършим с Hyper-V ферми :). Паралелно с кафенцето, колата и бирата. Двете Весита злоупотребиха с търпението на прекрасните си съпрузи и пиха бира на пук на нашето кафенце. Което хич не беше честно, но поне ми опразниха касата напълно, та утре ще мога да си я заредя пак.

След като изпратихме гостите реших да поразходя колелото нагоре. Ей, не е истина как ми излезе джигера. Явно му се е щяло и на него да види свят. По едно време си помислих, че ще пукна, май на късмет ми се размина. Карай-тикай-карай-тикай, не е работа това. Или колелото хич не става за по-пресечен терен (даже първта му скорост е твърде бърза май), или аз тотално съм излязъл от форма. Като се знам, най-вероятно колелото си е наред, но гъза, който върти педалите, е твърде тежък. Както и да е, стигнах до стрелбището горе, до края на асфалта, след което обърнах. Моите тънки гуми въобще не са за макадановия път, който продължава към манастира. Явно ако ще се кара колелото, ще се кара само из селото. Лоша работа като цяло, но това е положението – те си бяха перфектни в Дания, която като цяло е равна като тепсия :).

След като се прибрах с колелото (не повече от 30 мин. беше цялото упражнение) реших да сменя пощенската кутия с новата, по-голяма. За 30 минути бях готов и с това и то стана време за вечеря.

Мисля си, че трябва по-честичко да си организирам такива продуктивни дни. Като цяло съм доста доволен – и от новата-стара посуда на Веси, и от това че се видях с близки приятели, и от свършената работа!

Ранно таблето-ъпгрейдно

Posted on 6/25/2011 by Doncho

Сега е момента радетелите за чист български език да ме наплюят за заглавието! Ако има обидени чак огОрчени, да предложат читава алтернатива на “ъпгрейд” на български. И не, “надстройка” не се приема!

Тази нощ валя и гърмя. Силно. Пишеше, че силна магнитна буря имало на 24.06, а аз обикновено съм чувствителен или поне си мисля, че съм чувствителен. Като резултат – главобол. В комбинация с гръмотевиците и събуждането се оказа, че е 04:30 и аз не мога да заспя.

Какво по-добро от една ранна съботна сутрин само за мен? Разтворих си Solpadeine, тихо се промъкнах в спалнята да отскубна таблета (заедно със зарядното) и в тъмна доба се настаних в кабинета, за да опитам да сложа Gingerbread на моя Galaxy Tab 7.

Таблетът го купих още ноември от Public. Струваше едни добри пари, почти два пъти по-скъп, отколкото е сега. Въпреки това не съжалявам и секунда за това – приятните мигове с това устройство от тогава до сега са безброй. Игри, Интернет, социални мрежи, четене на книги и още много други е-дейности – таблетчето е перфектно.

Един от недостатъците обаче е vendor lock-а. Samsung, като всеки производител на хардуер, не иска да ви дава най-новите операционни системи лесно. Samsung иска да ви продава хардуер. Защото, ако имате последния софтуер, имате една причина по-малко да си купите следващия, по-вълнуващ таблет (в случая, Samsung Galaxy Tab 10). Обикновено, за да вземете по-нов софтуер за вече купено устройство трябва да чакате месеци след официалната премиера. Понякога година, понякога повече (ако въобще дочакате)! Оправданията за това са класически: или трябва много време, за да го тестват, или трябва да натъкмят всичките допълнителни простотии, които лепят в/у операционната система (като Samsung Apps например) и др. Затова, ако човек иска телефон с “чист” андроид, трябва да отиде на Google Nexus S. Иначе го затваря същия този vendor lock, и го държи до край в клетката и според капризите на съответния производител. За съжаление, Google нямат още техен таблет, така че до тогава ще сме подвластни на някой.

Та значи, сядам аз в 04:40 да ъпгрейдвам таблета. Ъпгрейда (поне “законния” такъв) на Samsung устройствата става през техния софтуер – Samsung Kies. Като човек с много опит с какъв ли не софтуер, мнението ми за това е кратко: няма такова дърво! Не си спомням скоро да съм се сблъсквал със софтуер, който да е толкова дървен, толкова 199х-а година и толкова да завися от него, че да съм длъжен да го използвам. Мислех си преди време специално да напиша “благославящ” материал за него, но се отказах – гнус ме е. Ща, не ща обаче, за да кача версията на таблета трябва(ше) да използвам Kies.

Е, ръгам аз таблета в USB-то и опа – Kies трябвало да се ъпгрейдне. Хайде 200MB download (казах ви, че е солидно bloatware лайно!). Свали се, ъпдейтна се (около 10 мин на доста бърз лаптоп). Вадя аз таблета от USB-то, слагам го пак. Стартира се вече новия Kies (2.0), който намира ъпдейт! Осанна! Ще стане (мисля си аз наивно).

Ъпдейта се сваля. И той голям, но това все пак е цяла операционна система, заедно с допълнителни приложения, така че 150-200MB някак е оправдано за хардуер, който има 1GB памет (512RAM и незнам колко Flash ROM). Свали се ъпдейта, сега ще го слагаме. Искам ли бекъп? Разбира се, въпреки че е много рано, не съм настроен за твърде много адреналин. Хайде сега 20 мин бекъп на устройството (от къде имам 2000 снимки на таблета и аз не знам, трябва да проверя, но това не може да е вярно!). След бекъпа следва апликация на новия ROM. И там 15 минути (малко повече трепет от моя страна, все пак е ROM update). Накрая – reboot.

Ура! Имам нов софтуер. Да, ама… не! OS Version: 2.2. WTF?! Оказа се, че за моя таблет Samsung все още не са благоволили да пуснат официален 2.3. Не знам от какво се ръководят, може би специално за да ме е яд, че не го правят. Всичкото чакане се оказа за последна версия на Froyo :(.

След обичайното ми разпенване и благословии към Samsung реших да взема нещата в свои ръце. По-точно, в ръцете на xda-developers.com – форумЪТ за случаите, когато се чувствате жестоко прецакани от производителя. Толкова ме беше яд, че почти бях стигнал момента, в който да хакна хардуерно устройството, да го отключа и така да забравя гаранцията на Самсунг, а и самите Самсунг, поне що се отнася до официалните ъпгрейди!

За мой късмет, в xda-developers намерих дискусия, в която спец обяснява как да качим версията на таблета на 2.3.3, използвайки официалния ROM от Samsung. За незапознатите: ако ROMът е официален (такъв, дето е пуснат от БХК 🙂 ), то той е цифрово подписан от Samsung и тогава няма нужда от хакване на самото устройство, а само от по-специфична инсталация на този ROM на него. Е, риск пак има (ако не улучите версията на хардуера), но ако не ви се рискува, не ходете до xda-developers, а чакайте производителя, когато той благоволи.

Следвайки инструкциите, след подходяща доза чакане, все пак още едно сваляне и инсталиране на 230MB, както и сваляне на малко приложенийце, което да прехвърли официалния ром и да накара таблета да го приеме, дойде време за момента на истината. Рестарт на таблета, влизане в сервизен режим, пет-шест “Success…” съобщения и пак рестарт. И чакане.

След ъпгрейд на OS винаги се чака. Явно устройството пренарежда и ъпгрейдва софтуерната си конфигурация. И тъй като е Линукс, има доста за конфигуриране и ъпгрейдване. Та още около 10 минути стоене на стартовия екран и.. готово! Видях екранчето за кода за отключване!

Но… о, ужас! Таблета прописа на италиански! Перфектен (за моите разбирания), чист италиански! Целия интерфейс, от горе до долу. 10 трепетни секунди, докато осъзная че това е обикновена настройка в Android. И още 10 трепетни, докато се убедя, че този ROM има всички езици (вкл. и български). Тап-тап и готово, пак английски. Представям си какъв epic fail щеше да е, ако ROM-ът беше само на италиански. Но, рисковете на професията…

Сега ми е ред да се кефя на 2.3.3 Gingerbread на моя таблет. Дано няма други отклонения. Интересно ми е дали ще е по-добре откъм батерия, че нещо горкия Таб много се озорва с моя начин на използване. Натоварил съм какви ли не приложения и те смучат ли, смучат от безценния сок. Така или иначе, ще ви държа в течение!

Сега отивам да изпълзя на слънце, вече е 07:02, не вали, птички пеят, въобще като за сядане в градината ми е едно такова!

Happy hacking!

Image (cc) 3 Sverige

Great Read: “Zero Day”, by Mark Russinovich

Posted on 6/15/20116/15/2011 by Doncho

I’m die-hard computer fan. I’m also a Microsoftee. Well, an ex-FTE, but that doesn’t matter much. Once a Microsoftee, forever one. You all know about The Powers Of the Dark Side, right 🙂 ?

During my 6+ year Microsoft career I’ve met many bright minds and many great hackers. That was one of the things, which made it great to work at the company. I knew Mark Russinovich’s name (wikipedia, blog) long before he became Microsoft Technical Fellow, but I never believed I’ll have the chance to get to know him in person and to have some good talks with him. This is one of the big things, which a Microsoft career can give you: opportunities like that.

I never missed Mark’s talk, when I was attending (any) conference he was speaking at. Each time it was great experience and lots of fun. I’ve attended his “The strange case of unexplained” talks more than 4 times in total and each time I found it great experience and lots of fun. I’m using Mark’s tools and techniques more often than I even realize. Maybe weekly, if not even daily.

So it was more than natural to me that I preordered “Zero Day”, the first non-technical book he wrote, as soon as I’ve discovered the book is coming.

Unfortunately, the book came and I never found enough time to read it as it deserved: carefully and with full understanding. English is my 2nd language and as such I’ve developed strange “quick-read” ability, which us good for 90% of the cases, but not for this book. This had to be red thoroughly! So I waited, until this Greek vacation, when I had the chance to enjoy the book to its most.

To me reading “Zero Day” was pure (hacking) pleasure. I found it intriguing, brilliant and easy to read. Each page, each chapter was computer action with pace, which only Mark can create. If you’ve seen his presentations, you’d know it. The fact that Mark “knows the stuff” to its core makes the book events quite believable. And scary. Because despite the book is Fiction, the story it tells is surprisingly real. And something, which could happen. And something I hope will never happen.

Computers are very important for our way of life. For our well being, for our security, for our life. Both at “single person” level (i.e. life support system in a hospital) and globally (i.e. nuclear power plant control system). “Zero Day” makes you start seeing the things in quite different, very sharp angle. And if you’re paranoid, it may make you start digging your own underground shelter in you backyard.

However, what I disliked in the book was the “hacker’s slang” of all e-mail and chat there. It’s hard to believe that bright, intelligent people will use keyboards with all vowels taken out. Or that they’ll be so lazy they would prefer to write “brllnt”, instead of “brilliant” for example. They’d be smart people and they’d know that skipping the two vowels would not save then much time typing, but’ll significantly increase their peer’s reading time. So every time I had to read this “hacker text”, I was feeling irritated, because I found it unreal and stupid.

Apart from this, the book is great. Anyone can learn a lot from it about how badly we’re protected. And make some conclusions. And remember it, when his Windows-expert-neighbor tells him how normal and ubercool is to have its Windows Update turned off.

Another interesting thing here is the fact that the book is painting the picture of cyber Apocalypse, based on computers with Windows OS. I know Mark is not a person, who’d eat any marketing bullshit (he’s just too high at Microsoft for someone to start nailing his book script), but I also wonder if anyone from the Company approached him “on time) with demand to change something regarding that. It’ll be very interesting to know, but of course we’ll never know :).

To conclude: “Zero Day” is highly recommended cyber-crime, cyber-security novel, which any computer geek will enjoy for sure. About non-tech geeks I can’t tell you yet, but one non-tech geek already requested to lend her the book, so we’ll see quite soon 🙂

Пак почивка в Гърция, пак “Палини бийч”

Posted on 6/12/20116/12/2011 by Doncho

Отдавна не съм писал. Въпреки всички обещания, които си даваме с моя блог, времето ми за него все не стига и не стига. Изключвайки телеграфния пост от Роженския манастир, който по-скоро беше моментно усещане.

Днес обаче имам време. Имам и желание. И имам за какво.

Най-накрая сме на по-дълга почивка. На море, на място, на което сме били и преди. Веси рядко се съгласява на подобни неща, може би защото и напомнят N-те пъти със семейство на Несебър, когато беше малка (2-3 от тези пъти ги помня лично) :). Този път обаче, като никога, сме обратно в х-л “Палини” на Халкидики. Бяхме тук през септември 2008ма, когато Марти беше мръвчица на 3 месеца. И си изкарахме прекрасно, въпреки че бяхме само четиримата. Сигурно личи и от снимките.

Бидейки толкова доволни, решихме да се върнем пак, този път с компания. И вече втори ден 6 големи и пет малки пишем поредния сценарий на епизод на “С деца на море”.

Първите 24 часа започнаха малко напрегнато. За мен, като запален адвокат на мястото и за останалата част от компанията, като за хора, платили са нещо, което не получават. Спокойно мога да кажа, че за три години промяната е основно негативна:

* В ресторанта обслужването е като в “Балкантурист” ресторант от миналия век (точни думи на Иво)
* Разруха вилнее из иначе близките до морето бунгала, които обитаваме: наложи се да ни сменят бунгалото (т.е. да не сме заедно и трите семейства), защото нашето се оказа без врата на тоалетната – разбирай все едно акаш в спалнята. Не знаеха кога ще оправят вратата. Може би в сряда? А може би не.
* Хладилникът в бунгалото на Иво и Петя не работеше. Казаха, че нямало да го оправят. След “преговори” на четири нива вече ползват хладилника в неизползваемата стая без врата на банята.
* Интернетът е платен, мизерен и само на рецепция. И преди беше само в лобито, но беше безплатен.

Въобще май се потвърждава старото правило “не ходи, ако е пълно с руснаци”. Само където никой не ни каза, а и нямаше начин да разберем, че е пълно с руснаци. А като се замисля колко доволен бях 2008а и колко възторжено говорех за мястото пред приятелите, направо ми се сгорещяват бузите от срам. Но каквото-такова, “the damage is done”, да видим сега как ще компенсираме.

Единия вариант: с времето. То прекрасно компенсира засега. Е, днес ръсна малко дъждец, но за кратко и по време на “обедната почивка”. Е, и сега се мръщи нещо, но като цяло мисля, че времето ще е хубаво. Може би защото не зависи от гърците…

Снощи, като един виден простак от село се замъкнах на вечеря с къси гащи и фланелка. Каката, която проверява на входа да не би да се вмъкне някой, който не си е платил ми направи забележка. Днес смятах да и опъна нервите, като отида по бански, но май ще се направя на културен и ще си сложа дънките. Не че нещо, но снощи ми направиха ярко впечатление каки в къси полички, толкова къси, че моите гащета направо за Атон можеха да се класират, ако тяхните са били ОК като дължина. Ще кажете “да, ама техните крачета са девичи и красиви”, но няма да сте прави. Да, някои бяха девичи и красиви, но в растителността на други успешно можеше да се скрие пъдпъдък – все пак говорим за рускини, които в повечето случаи са една от двете крайности – или “лачени”, или (многоточие). За общите ми впечатления от гъркините по-добре да не започвам…

Та така, зает от екзистенциални мисли прекарах повечето от вечерята си. Няма да споменавам отвратителното деде-сервитьор, неучтив, намръщен и груб, готов винаги да ти се скара. Затова пък говорещ само гръцки. Поля ме с виното, което си поръчах и даже не се извини. Няма да го споменавам само защото искрено се забавлявах, когато на молбата на Веси за малко лед за бялото и вино той невъзмутимо и посочи ледницата (не знам как се казва), в която стоеше бутилката (там, естествено, имаше лед, но имаше и бутилка). Въобще обслужване с класа, само дето много ниска класа…

Ако не ме беше толкова срам от факта, че аз препоръчах мястото, със сигурност щях да вдигна колосален скандал. Но си мълчах… Защото и моите гащи ги чувствах посрани някак… Много неприятно чувство, казвам ви!

Сега чакам вечерята с интерес. И обещавам да ви снимам сиренето, ако заедно с него в зехтина пак плуват 3-4 удавени мухи. 🙂

Като изключим тези дребни недостатъци, като че ли има вероятност да си изкараме добре. Бунгалцето пак е на 15 метра от морето, компанията е добра (и се надявам като свикнат с мизерията да се отпуснат), времето обещава и то да е добре.

Но определено вече няма да се върна в х-л “Палини”.

Роженския манастир, привечер

Posted on 5/21/2011 by Doncho

Роженския манастир, привечер. Св.св. Константин и Елена. Тихо се чуват приглушени гласовете на четирима духовници, които напяват в църквата тържествена литургия, която според мен е по случай празника. Спокойствието и тишината са навсякъде и ако не беше тригодишният ми син с неговия необуздан глас, идилията щеше да е пълна.

Аз чакам отвън и съжалявам, че не ми достига вяра. За да бъда вътре и да се надявам на Божия помощ в трудния момент. Майка и татко са там някъде. Моля се за тях, да вярват и вместо мен.

Денят преваля бавно, Марти се чуди какво да измисли, за да убие още някоя и друга минута (и няколко хиляди нервни клетки на баща си). Литургията все още продължава, а аз довършвам това и пак хуквам след сина ми.

Роженския манастир. Семейно.