Daily – Page 27 – doncho.net

Category: Daily
My personal thougts, dreams and wishes (well, at least these ones, which could be made public property :) )

Пътуването до работата

Posted on 9/14/2011 by Doncho

Когато решихме да имаме къща в Лозен, едно от сериозните притеснения беше ходенето на работата. “Далече е”, “Ще отива много време” и т.н. Ако някой ми беше казал тогава, че от “Проф. Христо Вакарелски” до “Никола Вапцаров 55” ще ми отнеме повече време, отколкото от с.Лозен до “Никола Вапцаров 55”, нямаше да му повярвам. Но си беше факт – разликата беше минимална, но беше в полза на селския маршрут. Задръстването на Семинарията “спомагаше” за тази своеобразна победа на селото срещу града .

Същата работа е и сега. На идване към работа (сравнително рано сутрин, между 07:30 и 08:30) ми отнема между 12 и 20 минути, по компютъра на колата. Днес бяха точно 16 минути. Връщането от работа вчера ми отне 12 минути. Когато “Цариградско шосе” беше в ремонт, това време се удължаваше, понякога двойно. Но сега вече нещата са нормални и приятни. Имам чувството, че ако не спазвам ограниченията, ще мога да сляза под 10 минути, но нямам желание да пробвам. Макар че, забравяйки знаците от ремонта на “Цариградско”, всеки ден нарушавам правилата. Ремонт вече няма, но си стоят знаците, които указваха намаляне на скоростта заради отбивката: две 60-ки и една 40-ка. И 100 метра след 40-ката: 80 . Класика! Чудя се дали ще ги махнат, или ще ги оставят кротко да си изгният за 10-20 години?

Windows 8 Developer Preview

Posted on 9/14/20119/14/2011 by Doncho

От снощи имаме вече Windows 8 Developer Preview. Не успях да ида до офиса на Майкрософт, за да гледам директно представянето му по време на началото на //Build, но за сметка на това от врящия Twitter научих доста интересни неща, и връзки. Е, друго щеше да си е да го гледам там с колеги, а сигурно още по-друго е било на живо, но…

Първата работа днес беше да сваля и инсталирам нещото на Hyper-V-то в офиса. Инсталацията мина абсолютно безпроблемно, чудото също засега работи без никакви грижи. Е, но не можеш да се зарадваш на touch интерфейса без съответния хардуер. Май ще се купува touch монитор скоро вкъщи.

Т.нар. “Visual Studio 11” има много нови типове проекти за разглеждане, най-якото ми се стори до сега “New JavaScript application” (а бяха времена…). Ще бъде много, много интересно, само дето трябва да се мисли от сега за парички за ъпгрейд на старите Windows вкъщи (поне на два от тях).

IE10 също изглежда много добре. Най-радващото е, че любимото LastPass разширение изглежда няма проблем с (desktop варианта на) новата версия на браузъра. В таблетния режим нещо не мога още да го подкарам разширението, но пък превключването от таблетен в десктоп режим е сравнително лесно. Може би ще трябва да го преработят да поддържа по-добре touch и да поддържа таблетен режим, но за това ще му мислим, като дойде време за touch .

В тази връзка, преди малко ми се обадиха, да ми кажат че Galaxy Tab 10.1, който си бях поръчал от МТел, не могли да го намерят, защото бил изчерпан в целия МТел. Браво на тях . Но май ще се окаже, че е за добро. Ще прекратя проекта да имам 10.1 таблет с Андроид, ще си остана със 7” му събрат . А когато се появят Windows 8 таблетите, ще си взема нещо истинско! Може би симпатичен “таблето-компютър” като Dell Inspiron Duo-то на Тянеца.

Да му мислят от сега адвокатите на ябълчиците, че не знам друго какво може да измислят, освен да съдят конкуренцията. Вярно, наплодиха бая плод-зеленчук по света, но… съжалявам, стига толкова! Личи си, когато Майкрософт набере скорост. PCто просто ще се премести от лаптопа в таблета. Много скоро!

Фейса щял да праща по-малко спам

Posted on 9/14/20119/14/2011 by Doncho

Прясно, прясно, от пощенските ни кутии:

Ей, от кога го чакам! Вярно, че винаги можех да го направя и сам това, но пуст мързел… колко ли повече време съм изпотрошил в “select –> delete, select –> delete, …”.

Заедно с добрата новина изтече и лоша: паролите във Фейса не били case sensitive. Не поне в “истинския” смисъл. Примерно, ако паролата ви е “tEsT123” (не ви я препоръчвам!), то може да се логнете и със “TeSt123”, т.е. с “обърнати големи/малки букви” на паролата. Оказва се, че е нарочно! Facebook, за да улесни огромного количество идиоти, които имат сметки там (не говоря за всички, а само за идиотите там, все пак са 750 милиона сметки), приемал следните пароли:

Оригиналната ви парола
Оригиналната, с първата буква главна. Било направено, защото мобилните устройства автоматично правят главна буквата понякога (пак в резултат на грешка, паролата не трябва да се капитализира автоматично, но…)
Оригиналната ви парола, но написана все едно Caps Lock ви е включен

Остава само да въздъхнем “басимамата” и да продължим нататък . Бях виждал дуракоустойчивост, ама чак толкова? Някои може да ревнат “закривайте си сметките там, тия са (1), (2), (3),…”, но аз няма да съм от тях. Просто внимавайте. И без това във Facebook трябва много да внимавате.

“Английският съсед”, еп.1 снощи

Posted on 9/10/20119/10/2011 by Doncho

От блога на Валенс научих за “Английският съсед”. Понеже този тип взаимоотношения винаги са ме привличали с противоречията и ситуациите си, бях решил че задължително трябва да гледам филма. Книгата е в процес на поръчка вече, така че задължително ще си прочета и книгата, най-вероятно после или още докато дават филма по К1.

Първата серия вече изгледах снощи, затова ми се ще да напиша малко.

Първо: много ми хареса.

Аз ходя леко настрани от серийните български филми, но ако и останалите са като “Английският съсед”, ще трябва да ги открадна от замунда, за да ги изгледам. “Стъклен дом” може да се гледа законно от сайта на бТВ, за останалите не съм сигурен. Снощи обаче искрено се забавлявах с първата серия на новия сериал, въпреки малкото телевизорче в хотелската стая.

Татяна Лолова прави невероятна роля. Не че от нея може да се очаква друго, безспорно една от най-големите актриси на няколко поколения.

“Английският съсед” Лесли Грантам (Leslie Grantham) изкърти мивката в хотела. Симпатяга на място, пресъздава много добре колко омотан може да се чувства чужденец, попаднал неподготвен в нашенския бит. Да знаете само колко пъти съм виждал подобни изрази по лицата на колеги и приятели от чужбина … Както може да се прочете из онлайн парцалите в България, изглежда най-характерното нещо за този човек е, че е бил осъден и лежал 10 години в затвора след присъда за убийство (което извършил на 19). Браво бе, “журналистите”, за пореден път.

Лафазанов малко ме разочарова. Може би в следващите серии ще е по-добре, но засега с нищо не се впечатлих, освен с това, че самото му присъствие в която и да е продукция по подразбиране ти вдига “смехолина” поне с 20%.

“Кмета” не беше зле и той. Още се хиля, като си го представя в лотос, повтаряйки “инвестицииииии, инвестициииии….”.

Абе с две думи – беше ми кеф. Чакам с нетърпение продълженията и от сега се чудя как ще се преборвам с Веси да гледам сериите, които са петък вечер късно, т.е. нормално по това време сме все “някъде с приятели” (снощи беше изключение). Ще видим!

Второ: БНТ обаче много ме издразни.

Не знам на кой му беше дошла на ум “гениалната идея” преди премиерата на първа серия да има 20 минутен документален “филм за филма”. Почувствах се все едно Николай Хайтов ми разправя предварително какво ще се случи в “Капитан Петко Войвода”, със сигурност гледалите филма преди 10.11. помнят що за простотия беше това разказване. Докато аз с нетърпение чаках филма, хората създали го се изреждаха да ми казват колко е велик и как супер са се кефили да го правят. А мен само едното нетърпение и любопитство ме държеше буден – след дълъг петък и около 200 км от СФ до Девин. След първите 5 минути вече ме държеше буден не само нетърпението, ами и яда: нищо не може да ви разсъни по-добре от цветисти псувни, които ви идват в главата по адрес на гения, наредил програмната схема на БНТ. И понеже документалното парче продължи 20 мин (колкото половината филм), имах шанс да упражня фантазията си с нови и нови псувноформи по адрес на тая личност. Надявам се яко да го е сърбял гъза този тежък комплексар към времената, когато Хайтов ни говореше безспир преди поредната серия…

Иначе: чакам с нетърпение останалите три серии.

Както и книгата.

Снимките са от сайта на БНТ. Там са с Full Copyright, въпреки че е спорно доколко етиката може да позволи една национална телевизия, издържаща се нашите данъци, да има full copyright (същото важи и за всяка държавна институция). Употребата на снимките тук е цитат (по чл.24(2) от ЗАПСП). Ако някой има претенции, да пише.

Как днес не спечелихте един клиент, Отворено писмо до VIVACOM

Posted on 9/3/20119/3/2011 by Doncho

Здравейте VIVACOM,

Пиша Ви това отворено писмо, за да Ви обясня защо днес не успяхте да ме спечелихте като клиент. Надявам се писмото ми да някакъв ефект, защото е жалко да хвърляте буквално милиони за реклама, а когато човек Ви потърси, за да Ви даде (и след това регулярно да Ви дава) едни пари, се оказва че сте гъвкави като БТК (имаше една такава компания, спомняте ли си? Май още я има!).

Притежавам 2 устройства, с които имам GSM Интернет. Таблет, независим от оператор, и смартфон. И двете устройства са в момента към Мобилтел. Таблетът е с изтекъл договор.

Понеже не винаги М-Тел имат най-доброто покритие ми се щеше да добавя гъвкавост откъм оператор. Таблетът е идеалния кандидат за предплатен интернет, понеже там не ползвам глас и ми е все тая, че ще загубя номера си. Поради това реших да проуча как стоят нещата с предплатените пакети на Виваком и Глобул. Предплатено ме устройва идеално, защото не използвам интензивен интернет на таблета и мога да си го дозареждам достатъчно често, когато ми потрябва.

За Глобул не искам и говоря. Цените там са от 2000-а година.

Виваком, от друга страна, има читав, предплатен пакет. Малко скъпичък, но за предплатен е ОК. Продава се за 89 лв и се казва EasyTraffic. Продава се заедно с USB модем, който обезпечава достъпа на компютъра до мобилната мрежа.

На мен обаче този модем въобще не ми е необходим. Аз си имам таблет, който си има място за картата, и който също при необходимост може да даде свързаност на компютъра ми.

Най-естественото нещо, което ми хрумна, беше да се обадя на Виваком и да попитам как мога да си купя само картата без USB модема. Главата ми и за миг не можеше да проумее докъде може да стигне липсата на гъвкавост.

Обаждам се аз на платения телефон и след слушане на 3 минути менюта и ненужна (но платена!) информация най-накрая стигам до заветния оператор. Операторът ме изслуша, разбра ме и помоли да изчакам. Изчаках (още 2 минути). Операторът се завърна и със съжалителен тон ми обясни, че няма никаква възможност аз да стана клиент на Виваком. Т.е., че Виваком нямат вариант да се купи само картата без ненужното устройство. Естествено, аз въобще не възнамерявам да давам поне 40 излишни пари, така че приключих разговора и седнах да накълва това на таблета.

Уважаеми Виваком,
Днес Вие пропуснахте шанса да спечелите едни дребни пари. Пропуснахте обаче и шанса да ме направите отново Ваш клиент. Нещо повече – за пореден път предизвикахте у мен гняв и разочарование, че за петте години, през които не бях Ви търсил, не сте успели да се промените въобще.
Да, станали сте по-шарени, сменихте си името и логото, станахте оранжеви, пуснахте услуги. Но не успяхте да налучкате прав правилния ритъм, който да Ви даде възможност да си върнете клиент.

Апетитът, Виваком, идва с яденето. Може би, ако бяхте успяли да ми станете доставчик, щяхте в по-дългосрочен план да ме предизвикате да опитам и други Ваши услуги? Не-предплатени такива? Може би щях да реша да прехвърля и домашния си интернет (Лозенския)? Е, признавам, това последното е long shot, но човек никога не знае.

Вие обаче избрахте да направите това, което единствено правите добре последните 50 години: бързо, категорично и безусловно отблъснахте и разочаровахте. Единствената разлика от преди 10 години е, че го направихте “високотехнологично” – чрез Вашия call center, вместо чрез намръщена леля на гише в пощата.

Няма да Ви стана клиент отново. Не и при тези условия. И на никой няма да препоръчвам Вашите услуги. Защото вярвате или не, аз съм от тези, които в маркетинга се наричат “influencers”. Тези, при които ходят техните не-толкова-технически-запознати приятели за съвет. Тези, които като кажат нещо, хората обикновено ае вслушват в съвета им. И дори понякога плащат за него.

Така че днес Вие (може би за пореден път) загубихте много повече от някакви си 50 лв.

Може би бих Ви дал още един шанс, ако поправите грешката си. Но не вярвам и ще бъда буквално слисан, ако се случи!

DHCP nightmares at Kamelija hotel

Posted on 8/17/20118/17/2011 by Doncho

It’s your first hours after arriving at a (questionable) quality 2* hotel. You look around a bit scared, but at least there’s hope in you: there’s (some) free wireless Internet access in (some) designated areas around the bar.

You see happy people using it and also your friend’s phone (HTC Desire S) is doing more than fine. You think: now it’s the right time to go and complain (or brag, depending on your state) that I’m finally on vacation!

Alas…

When you try to connect with your Samsung Galaxy Tab 7, you see that it finds correctly your wireless network, authenticates without any problem, but hangs on “Acquiring IP address…” state. And it never finishes connecting.

You think “well, it’s because the wireless router is quite busy, I’ll wait”. You keep waiting for some time, and retry. And you get the same. Then you restart your tablet, hoping that it’ll fix the issue. It doesn’t.

Shit!

You now think “Yes, but I have my top-notch Samsung Galaxy S II phone, which will save the day! You try the same with you phone and… you get the same result. The phone “performs” (if that can be named “performance”) the same like the tablet, hanging at “Acquiring IP address…” message, and giving up after some time. You even discover (and that’s for another anti-Samsung rant!) that your phone after restarts allows itself to auto-enable your roaming data access, so it can check for its shitty Samsung updates. Bad, bad, BAD! It’s good I captured that on time and completely disabled mobile data access (they made it sane enough not to auto-enable that as well)!

And then you start getting desperate. Internet abstinence starts building up and you no longer enjoy your time here!

Luckily, you have also your notebook. You pull it out, and it works like a charm. Since the beginning. All great and smooth!

You think “well, at least my PC is OK”, but you’re not one of the people, who get comfortable with such compromise. After all, your Foursquare mayorship on this hotel depends on the ability of your Android devices to get some bits from this damn wireless router (otherwise, your overpriced roaming internet fees will enslave you for ages). Plus, you use you mobile devices more often than your notebook and they (logically) have more battery juice for you!

So you start looking for solutions.

Firstly, you scream to all your Facebook and Twitter friends, hoping that someone will help.

Secondly (until you wait for the help), you go to XDA Developers. You build up your best search query and dig. Then you dig more. Then you dig even more, until you find this forum post archive. Inside there you read that:

It’s an existing issue with the DHCP client of (some) devices. Obviously, Samsung’s devices you have are part of the problem;
And also that if you delete “/data/misc/dhcp/dhcp_list” from your device, you might get it working.

However, both your devices are not rooted and obviously the forum post is too old, because even if they were, you cannot find such file, residing at this place. Not to speak that this is “too much of a Linux way of solving things”.

Although you’ve no problem resolving things “like in Linux”, you prefer to make it in a saner way. That’s why you kept reading, until you discover WiFi Static: the soluiton of Android DHCP issues. This great application allows you to specify static IP addresses for given wireless networks, already in your wireless network list.

Why this works?

The problem, as it manifests itself, is with the fact that your device (or your router, since it could be a router issue too, and I think that’s what is in this case) cannot get (or give) an IP address correctly. Your authentication and MAC-address-level communication works, but you can’t get to TCP/IP, since you can’t get the precious address (sorry, my TCP/IP guru friends, that’s how a developer explains TCP/IP ). By default you’ve no way to specify “fixed IP address” in Android, and you’re screwed!

This app fixes that deadly case. Once you add the setting for the given Access Point, after you connect to this access point, the “Acquiring IP address…” is skipped or cancelled and the parameters, which you specify, are set instead. This simply means that if you set the parameters correctly, it works. If, however, you specify the parameters incorrectly, you can get screwed even worse . But we all hope that once you decide to mangle with such things, you know what you’re doing. Not “Linux way” of resolving things, but still requires some advanced user magic there.

The router at the hotel had standard “192.168.1.xx” setup, which means:

IP Address is any address you luckily guess (I user 192.168.1.111-192.168.1.114, since I saw that the router gives 192.168.1.50 and above for the “legal” devices that can get it)
Gateway is, of course, your router at 192.168.1.1
Network mask is the default 255.255.255.0
DNS1 is your gateway 192.168.1.1, and for DNS 2 I set the Google DNS server at 8.8.8.8

Conclusion!

My friends at Facebook did not fail me. They pointed to the same solution, just at the same time when I was reading about it in XDA Developers. Which made me feel great, because first my friends care for my pain and second, because it proved that Facebook can be of some help sometimes .
Thank you all!
The same problem manifests itself on the following devices:
1. My friend’s Windows 7 notebook. She could not connect unless I set her up with static IP configuration (and reminded her to tell me to remove that setting at the end of our holiday).
2. My both Android devices (fixed with WiFi Static already).
3. My wife’s HTC 7 Trophy Windows Phone 7 phone. Unfortunately, this is the only device which I could not fix and I doubt someone would. Microsoft decided to cut our arms in this direction, wisely knowing that no one can configure a router that stupidly, so their mighty OS would not work with it. Wrong!

My final conclusion is that the router at this hotel sucks! Like most of the things here, it’s not configured correctly (or it just sucks as a device) and its DHCP server works quite selectively. I do not know how many other people have the same problem, but my egoistic nature pushes my hopes high. The more people have the issue, more bandwidth will be free for my holiday needs .

Photo (cc) ETC@USC

Летни разходки: Сопот-Дерменка

Posted on 8/14/20118/14/2011 by Doncho

Преди месец с Тишо и Дени решихме да си направим една разходка из планините. От многото варианти избрахме маршрут Сопот – х.Дерменка – Сопот. Удобно, защото можеш да оставиш колите на лифта, да се разходиш за ден-два и да се прибереш пак с лифта.

Уговорката за събота сутрин (17.07.) направо на лифта се оказа ефикасна, защото така изгубихме минимално време за мотане насам-натам. С Веси бяхме доста по-рано в Сопот с идеята да закусим добре и да си вземем сутрешната доза химия .

В 09:00 вече бяхме на линия и около 09:30 вече бяхме на лифта към “Незабравка”. Бяхме леко неприятно изненадани от факта, че лифта работеше само до междинна станция, но нали сме тръгнали на разходка… пък и да не бяхме тръгнали на разходка, пак нямахме много избор: чакаше ни още 40-60 минути ходене, при това по доста стръмен маршрут. На мен лично ми дойде малко нанагорно, особено първите няколко минути, но след като влязах в ритъм вече нямах кой-знае какви проблеми (отне ми повече от половината склон, отначало си мислех, че ей тук сега ще пукна).

Някъде по този път се сетих да пусна и My Tracks, за да запиша разходката.

Вижте Сопот – х.Дерменка на по-голяма карта

Тук е мястото да кажа, че очаквах далеч по-слабо приложение, но My Tracks надмина очакванията ми, успявайки да запази добре нашия път и да не изхаби съвсем батерията на телефона ми. При всички положения обаче ще ми трябва допълнителна енергия, ако ще ходя повече с My Tracks. Вече поръчах едно такова, да видим дали ще свърши работа (подаръкът от Кирчо за съжаление се оказа от най-евтините соларни батерии и се скапа след 3-4 използвания).

По пътя към х.Дерменка спряхме на х.Добрила. Много добро място, допадна ми доста. Като изключим огромната, зарязана соц, постройка в близост, мястото ще е фантастично за прекарване на няколко истински зимни дни там. Е, няма ски писта (освен една зеленееща, кратка такава за деца), но пък зимата едва ли ще е супер населено, т.е. по всичко изглежда, че може да даде много спокойствие и бял пейзаж. Още тогава си обещах да организирам нещо, вече работим по въпроса, дано се получи!

На х.Добрила “поехме” по една студена бира, взехме въздух и изсушихме фланелките. След което тръгнахме по останалата част от пътя към целта на деня.

Цялото ходене ни отне около 4-4.5 часа. Стара Планина като цяло е страхотно място, но денят беше толкова горещ, че добре че бяха малкото горички по пътя, иначе сигурно нямаше да стигне 1.5л вода на човек. А в Балкана няма вода така, както в Родопите.

Обичам статистиките, а вие? Според My Tracks, статистиката за цялото ходене този ден е:

Всичко изминати	13.63 km (8.5 mi)
Общо време (с почивки и всичко)	5:35:46 ч.
Чисто ходене	3:35:14 ч.
Средна скорост за цялото време	2.44 km/h (1.5 mi/h)
Средна скорост на ходене (вижда се какви пишман туристи сме )	3.80 km/h (2.4 mi/h)
Макс. скорост	5.58 km/h (3.5 mi/h)
Мин. височина	1500 m (4922 ft)
Макс. височина	1890 m (6201 ft)
Общо изкачване	2153 m (7062 ft)

И х.Дерменка, и х.Добрила бяха много добре технологично оборудвани. Оставям настрана факта, че х.Добрила има webcam (което като че ли е върха на сладоледа вече), и на двете хижи имаше безжичен интернет. Вече като че ли се налага правилото “GSM може да няма, безжичен интернет – има”. Виждал съм го на повече от две планински места, което ясно показва кое е по-необходимо за човека .

На х.Дерменка похапнахме както си следва, поговорихме си и по леглата. Единственото странно нещо в цялата ситуация там беше, че в стаята ни, мъничка и пълна с легла, нямаше отварящ се прозорец. Което ни принуди да внимаваме какво правим в банята, защото беше ясно, че ще се спи с отворена врата към нея.

Още вечерта се роди идеята на другия ден да не се връщаме към х.Добрила, а да слезем към с.Кърнаре и от там с обществения транспорт (какъвто хванем) да стигнем до Сопот. Така ще видим повече и по-различна планина, а и няма да се връщаме по маршрут, който вече познаваме. Жените малко помрънкаха (Веси се отличи!), но нямаха много избор.

И така, на другия ден потеглихме към с.Кърнаре. Местните ни увериха, че час и половина щяло да стигне, но с нашето ходене се оказа значително повече. Това, че основната част от маршрута беше слизане допълнително утежни нещата и към края вече оплитахме краката и колената сериозно се обаждаха. Маршрутът за деня беше както следва:

Вижте х.Дерменка – Кърнаре на голяма карта

Статистиката от този ден е:

Всичко изминати	8.83 km (5.5 mi)
Общо време	2:55:50
Чисто ходене	2:06:35
Средна скорост за цялото време	3.01 km/h (1.9 mi/h)
Средна скорост на ходене	4.18 km/h (2.6 mi/h)
Макс. скорост	6.53 km/h (4.1 mi/h)
Мин. височина	566 m (1857 ft)
Макс. височина	1614 m (5295 ft)
Общо изкачване	496 m (1627 ft)

Интересното дойде, когато пристигнахме в с.Кърнаре. Оказа се, че влака за Сопот сме го изпуснали, а автобус всеки знаеше, че има, но никой не знаеше кога го има. Чакайки на спирката се сетих за Шефа – стар казармен познат, родом от Сопот, за който друг приятел ми беше казал, че си карал отпуската в Сопот. Дръннах му един телефон и се оказа, че е наблизо и че (типично за него) няма да има никакъв проблем да удари едно рамо и да ни закара от Кърнаре до Сопот.

Речено-сторено. След по-малко от чак Шефа беше на място, награби остатъка от нас (някои вече бяха тръгнали с автобус, но аз бях дал дума да чакам) и ни закара тъкмо до лифта. По пътя ни открехна за интересни подробности относно Сопот, родовете там и генетичната им обвързаност с Вазов (публично вярване е явно, че поне 20% от Сопот са генетични потомци на големия писател, отличил се като голям и в една друга област). Също така по пътя ни показа и кръчмата, в която с голямо удоволствие похапнахме, преди да тръгнем за Пловдив. Шефе, голям си, едно голямо “благодаря” за теб, човече!

Като цяло за двата дни се събраха около 20-22 км ходене. Което за нашия начин на живот никак не беше зле. Видяхме две много добри хижи, върнахме се със здрава мускулна треска.

Но пак ще повторим. Райското пръскало ни чака. Не знам дали тази година, но ще го видим. Направих и снимки, но публичен албум не съм пускал… който трябва и знае къде, може да ги намери

Желанието на 9 годишната Рейчъл

Posted on 7/28/20117/28/2011 by Doncho

Днес прочетох “The Power of Rachel Beckwith”, материал от @simonsinek, човек който безкрайно уважавам за работата му и способността му да казва нещата. Книгата му Start with Why: How Great Leaders Inspire Everyone to Take Action е вдъхновяваща, но не за това е тази история. Историята на 9 годишната Рейчъл, която Саймън Синек разказа, ме потресе дълбоко, така че реших да я споделя тук с вас. Леко съм адаптирал превода, за да звучи по-добре на български, като съм поправил и цифрите, защото днес те са други.

Преди няколко дни 9 годишната Рейчъл Бекуит загива следствие тежка катастрофа на магистрала I-90 в щата Вашингтон. Тя получава фатална травма (прекъснат гръбначен стълб) и за голямо съжаление лекарите не успяват да направят нищо, за да я спасят.

На 12 юни Рейчъл празнува последният си рожден ден. Тогава тя споделя, че не желае подаръци. Вместо това тя пожелава всеки от нейните приятели да дари $9 на CharityWater. “Нейната голяма, щура цел беше да събере $300, за да могат 15 африкански деца да имат годна за пиене, чиста вода”, споделил пасторът ѝ. Когато тя ни напусна ѝ оставаха $80, за да постигне своята цел.

Вдъхновена от щедростта на Рейчъл, църквата към която тя принадлежа публикува целта ѝ на уеб сайта си. След което даренията заваляват.

Когато днес аз дарих моите $9, сумата беше надминала $500,000. И желанието на Рейчъл да помогне на 15 човека ще помогне сега на повече от 25,000.

Рейчъл Бекуит е най-вдъхновяващото 9 годишно дете, което познавам. Затова реших да подкрепя мечтата ѝ и да даря за нейната кауза.

Ако това малко дете е докоснало и вас, може да направите същото. Ако сте съгласни да подкрепите каузата на Рейчъл, посетете Charity Water и дарете, колкото сметнете за необходимо.

Ако ли пък желаете да помогнете на родителите ѝ да покрият медицинските разноски, може да дарите чрез http://bobnw.org.

Ще ми се всички ние да сме толкова силни, че да научим нашите деца да мислят за другите преди всичко. Да ги научим да като Рейчъл Бекуит.

С това Саймън приключва. Аз мога само да добавя: Почивай в мир, Рейчъл…

Малко DropBox несигурност

Posted on 7/7/2011 by Doncho

На 2 юли получих писмо от DropBox с информация за промяна на условията по лицензионното споразумение, на база на което предлагат услугата. Не му обърнах много внимание до тогава, до когато в сайтове, които уважавам, беше публикуван детайлен анализ на новото лицензионно споразумение, по силата на което DropBox си даваха странни права. Ето най-тревожния участък:

“By submitting your stuff to the Services, you grant us (and those we work with to provide the Services) worldwide, non-exclusive, royalty-free, sublicenseable rights to use, copy, distribute, prepare derivative works (such as translations or format conversions) of, perform, or publicly display that stuff to the extent reasonably necessary for the Service. This license is solely to enable us to technically administer, display, and operate the Services. You must ensure you have the rights you need to grant us that permission.”

Накратко: пращаш файл в DropBox и той вече е тяхна собственост. Особено derivative work, което по силата на Creative Commons може да значи много. Разбира се, както и права да изпълняват и публично да излагат файловете ти. С две думи, това лицензионно споразумение все едно беше написано от алчен корпоративен адвокат на компания с повече от 120 хиляди служителя (преди да ме заядете за Майкрософт, в момента служителите ѝ са под 90,000)!

Естествено, първо се вбесих. От къде на къде те ще имат права върху (например) shopping list-а, който аз и Веси си разменяме? Или върху ваучерите ни? За какви се мислят тези?

След това обаче се замислих, че “тези” се мислят за компания, която ми предоставя безплатна услуга и съответно са в правото си да променят каквото и както им отърва, стига навреме да ме предупреждават за това. И остана само горчивината от предстоящата раздяла с услуга, която иначе ми вършеше страхотна работа.

Йовко, без самия той да знае, много помогна с негов материал по темата “Личния облак”. Леко комерсиален, но пък изключително полезен, защото описва добра алтернатива.

Когато го прочетох се захванах да проумея дали не мога да намеря алтернатива, без да има смисъл да инвестирам допълнително. Бях чувал и преди за WebDAV протокола, който предоставя “нещо като DropBox” (по моите представи). Най-големият проблем, който трябваше да реша в случая, не беше “offline” режима, а възможността за достъп до файловете от различни по тип (и ОС) устройства: компютрите ми, компютъра на Веси, Андроид устройствата ми, а може би рано или късно и iOS-базирано устройство. Въобще такава шарения, че само подобна услуга с читави клиентски приложения, може да реши ефективно. За Андроид се оказа, че има WebDAV Navigator: евтино приложение, с което може да си свърши човек работата. За iOS още не ми се ще да мисля, но съм 99.5% сигурен, че и там ще има такова решение (ако Епъл въобще са разрешили на разработчиците да публикуват такова – за това хич не съм сигурен).

За управление на личния облак успях да открия WebFolders4WHS: WebDAV разширение за Windows Home Server. Това разширение съвсем удобно “отвори” указана от мен папка на Windows Home Server инсталацията ми чрез WebDAV протокол. По-късно се усетих, че има някакъв странен лимит по големина на файла, но предполагам с конфигурационни настройки ще може да се отърва от този лимит. Не съм ги търсил още настройките, но не може да няма. Ясен след това спомена в коментар към материала на Йовко за свободното решение ownCloud, което може да се използва като нелош заместител на DropBox и WebDAV. Въобще, както виждате, оформи се доста интересен разговор по темата.

Аз отначало мислех да отивам на вариант ownCloud, но след това реших да пробвам разширението WebFolders4WHS. И като цяло се спрях на разширението, защото няма да ми се налага да инсталирам още една услуга, която да трябва да администрирам. Понякога този тип администрация тежи, а характера на услугата е такъв, че ако се открие пробив в сигурността и той не се запуши навреме, има опасност да стане много голяма беля. Затова и реших да се доверя на това, което на мен ми се струва по-сигурното решение, работещо в изолираната среда на IIS.

И точно бях натъкмил новата “инфраструктура”, когато DropBox доказаха, че са пичове! В материал от вчера, озаглавен “What’s Yours Stays Yours!” те показаха промяна в лицензионните условия, която касае точно това, от което потребителската им общност се беше притеснила. Явно бързо са осъзнали, четейки отзивите, че оставяйки първоначалния вариант на лиценза сами биха си подписали ако не смъртната присъда, то над 50% свиване на бизнеса им. Което в капитализма пак е равносилно на бизнес-смърт (е, поне за мениджмънт екипа 🙂 ).

Най-важната промяна от вчера е в тази част:

…By using our Services you provide us with information, files, and folders that you submit to Dropbox (together, “your stuff”). You retain full ownership to your stuff. We don’t claim any ownership to any of it. These Terms do not grant us any rights to your stuff or intellectual property except for the limited rights that are needed to run the Services, as explained below.

И по-долу обясняват, че ние трябва да им разрешим да репликират нашите данни върху техните сървъри. Както и (разбира се!) че се задължаваме да не качваме нищо на сървърите им, за което ние не притежаваме права за разпространение. Хм, имам малко книжки там, но засега не смятам да ги махам. Първо съм си ги купил електронно (или са свободни), второ ми е много удобно да си ги чета и на таблета, и на компа.

Та с това като че ли сагата приключи. За хората, които не бяха виждали първата версия на лиценза, това им се стори буря в чаша вода. На тях въобще не им беше дотрябвало да се замислят, и в този смисъл си спестиха малко нерви.

За мен остана малката драма, но и големия плюс да разуча и да знам какви са алтернативите. Включително и предлаганото от Опънинтегра EMC устройство Iomega® StorCenter™ Network Storage. Засега Windows Home Server ме спасява (когато го инсталирах такива устройства въобще нямаше), но един ден ако ме провали, със сигурност подобно устройство ще е решение.

В крайна сметка, I won’t drop the box, @dropbox! And I hope you fired that looser lawyer!

Активна неделя

Posted on 6/26/2011 by Doncho

За днес си бях набелязал много задачи, за разлика от вчера, когато денят отиде в обновяване на софтуер и солидно количество сън заради главоболието.

Още от сутринта хванах Ангел за ушите и отидохме в апартамента в София. Целта беше велосипедите ни от Дания да стигнат до Лозен. Първоначално си мислех да ги карам на собствен ход, но след разговори с приятели стигнах до извода, че си струва да опитам да ги хвърля в Шкодата. Въпреки, че не мислех че ще се съберат, всичко мина перфектно. С паднали задни седалки двата велосипеда без проблеми влязоха в багажника, че и остана доста място. Голяма Шкода, голяма работа! 🙂

Като ги докарах в Лозен Веси реши, че ще дойде и тя в апартамента, за да вземе (кухненски) багаж за Лозен. Имаше доста посуда, която използвахме ежедневно преди, но поради липсата на кухня в Лозен бяхме оставили в апартамента. Е, с няколко огромни чанти пренесохме и това. Пътьом се отбихме и за нова пощенска кутия, че старата е толкова малка, че даже “National Geographic for Kids” на Ангел бива безжалостно смачкан, за да го сложи пощаджийката в кутията. Също така купих и покривала за велосипедите, както и някой и друг аксесоар, че имаше нужда. Въобще, оставихме едно 170 лв в Практикер като стой, та гледай!

Като се прибрах се заех със стягането на велосипедите. От Дания стояха със спаднали гуми, даже вентилите на две от гумите бяха блокирали малко, та се наложи да употребя повечко сила, докато отлепи клапичката на вентила. Не знам как ще се представят в Лозен тези два “градски велосипеда”, но ще се види с времето. Напомпах ги добре, смазах трансмисиите (специално си бях купил смазка от Практикер), и с Веси направихме по едно кръгче из двора :).

Следобеда и той беше доста активен. Сашо и Тишо минаха семейно за по едно кафенце. Отдавна не бях имал пълноценен хакерски разговор на най-различни теми – като започнем от виртуализация, минем през Sharepoint, поклюкарстваме качествено и свършим с Hyper-V ферми :). Паралелно с кафенцето, колата и бирата. Двете Весита злоупотребиха с търпението на прекрасните си съпрузи и пиха бира на пук на нашето кафенце. Което хич не беше честно, но поне ми опразниха касата напълно, та утре ще мога да си я заредя пак.

След като изпратихме гостите реших да поразходя колелото нагоре. Ей, не е истина как ми излезе джигера. Явно му се е щяло и на него да види свят. По едно време си помислих, че ще пукна, май на късмет ми се размина. Карай-тикай-карай-тикай, не е работа това. Или колелото хич не става за по-пресечен терен (даже първта му скорост е твърде бърза май), или аз тотално съм излязъл от форма. Като се знам, най-вероятно колелото си е наред, но гъза, който върти педалите, е твърде тежък. Както и да е, стигнах до стрелбището горе, до края на асфалта, след което обърнах. Моите тънки гуми въобще не са за макадановия път, който продължава към манастира. Явно ако ще се кара колелото, ще се кара само из селото. Лоша работа като цяло, но това е положението – те си бяха перфектни в Дания, която като цяло е равна като тепсия :).

След като се прибрах с колелото (не повече от 30 мин. беше цялото упражнение) реших да сменя пощенската кутия с новата, по-голяма. За 30 минути бях готов и с това и то стана време за вечеря.

Мисля си, че трябва по-честичко да си организирам такива продуктивни дни. Като цяло съм доста доволен – и от новата-стара посуда на Веси, и от това че се видях с близки приятели, и от свършената работа!