Планът за изминалите няколко дни включваше каране на ски. Също така включваше и качване на Мартин на ски за първи път.

Маги успя да уреди мънички ски и обувки. Защото в Пампорово не предлагат оборудване за такива мъници. Лошото е, че не само оборудване не предлагат: нито детската градина го поиска (бил твърде малък), нито учител се нави да го обучава. Аз бях доста против Мартин да е с нас на ски, но Веси ми заяви още тогава, че тя ще се грижи за добичето, и съответно ми уми ръцете по този начин.

Та така, Марти въоръжен със ски и с много амбиция, потегли с Веси на ски още втория ден, в който бяхме в Пампорово. Поради неработещ влек, Веси го дръпна направо на зелената писта на “Снежанка”. Допълнително “утежняващо обстоятелство” беше, че целия ден валеше зверски сняг (бяха го обещали), но това никак не помагаше нито на пистата, нито на Мартин, на който много бързо му омръзна цялата работа.

Когато ги застигнах на пистата, Мартин беше едно премръзнало, размекнато, олигавено и ревящо създание, което никак вече не искаше да чуе за ски. Веси обаче успяваше да го задържи “на линия”, някак винаги успява да го манипулира. И така с триста зора, стигнахме до “Silver Lake”, където пихме чай, почивахме, Марти изяде няколко захарчета и обяви, че не иска вече ски и я по-добре да се прибираме в хотела и да ходим на басейн. Отне време да го убедим, че всъщност няма как от средата на пистата да стигнем до хотела, ако той не се стегне и не се качи обратно на ските. И така малко по-късно един по-стоплен и все още доста обезкуражен Мартин потегли надолу, пак на ръцете на майка си. Много сериозен довод, който го спечели, беше това че Веси му обеща да му даде да играе на телефона и, когато стигнат долу. Той яко се е зарибил по клонинга на едновремешния “Pipe Mania”, сега известен като Flush за Windows Phone 7. Та мераците за телефона на майка му го държаха на крака до самия ресторант.

Втория ден (вчера), нещата вървяха значително по-добре. Нямаше драми, но и времето беше много по-приемливо. Е, малко е мрънкал (аз вчера се занимавах с големите деца, та не видях Веси и Марти на пистите), но всичко е минало успешно!

Днес нещата бяха още по-приемливи, което си личи и от тук:

В това видео Мария помага на Веси. След това се шегувах, че Веси може три дни да го е влачила по пистите, но Марти има видео с Мими, а не с нея. Нещо шегата не хвана дикиш обаче, що ли…? 🙂

Изводът от тези три дни според мен е: ще стане, ще го бъде! Но е много малък още за сериозно обучение. Може би догодина (когато е на 4.5 години), ще е по-силен откъм усещане и стоене върху ските. И може би ще се намери учител, който да се навие да обучава такова мъниче (или поне ще го вземат в ски детската градина).

Не успях да напиша супер-модерен, елитарен “какво (не)свърших през 2011 г.” материал. Опитах, но комбинацията от време и мерак се оказа недостатъчна.

За сметка на това се замислих какво да направя за този блог през 2012-а. Покрай заплахата един друг любим мой блог да замине в небитието си мисля, че 01.01.2012 е добро време за поставяне на цел. Една цел, че да не стане като 365 Project, който така и не успях да превърна в ежедневие. Онзи ден екипът им ми прати съобщение, че по-добре да ги оставя да ми изтрият сметката там, защото така или иначе не съм бил активен. Е, не ги оставих да изтрият сметката, може би някой ден ще се завърна…

Та да се върнем на 2012-а. И на блога. Тъй като маите са предрекли, че 2012-а ще е последната година на блога, мисля да опитам да го посъживя. Не знам дали ще успея, може да стане като 365 Project. Но със сигурност няма да успея, ако не пробвам.

Затова мисля да започна колосална промяна: да опитам всеки ден да публикувам материал “Ежедневно:”. Един познат преди време ми каза, че няма такова нещо като “нямам теми за блогване”. Има само мързел и липса на желание. Е, едва ли всички теми ще са перфектни, супер-интересни за всеки и съдържателни, но дори телеграфни, темите са си теми и някой може да намери нещо интересно за себе си.

Та затова започвам серията “Ежедневно:”.

Едно от сериозните блог-предизвикателства ще е да оставя “онзи блог” жив. Имам късмет да съм негов администратор, така че ще-не ще, блогът ще преживее, пък ако ще и само една година. Пак според маите, всяко подновяване на домейн за повече от една година може да се окаже класическо набутване, така че ще го подновим за една година, а ако за тази година не се появи нито един материал, ще го смятам официално за мъртъв. И ще е много жалко, и тъжно. И ще ми липсва. Но може и да не ми липсва (да припомяням ли пак за маите?).

Иначе годината започна супер. Ски, сняг, яка компания, много глупости (и смях, като пряк резултат). И понеже трудно можеш да събереш 500+ човека в хотел и да няма хора с просташки манталитет, естествено има и простаци, чиято простащина обаче успяхме да превърнем в допълнителни поводи за смях. Няма да започвам темата с пушенето, не и сега, сигурно ще пиша доста по въпроса по-нататък. Но темата неизменно присъства винаги, когато се съчетаят думите “ресторант”, “купон” и “простак”. Няма начин. Безволевия, овчи мениджмънт от страна на ресторантьорите, помага темата да е винаги актуална и да има какво да се добави. Но край, стига толкова! По-нататък, с повече и по-реални методи за борба с този вид простащина.

Утре е краят на безкрайно-кратката  новогодишна ски-ваканция в хотел “Перелик”. Малко съжалявам, че не успяхме да си вземем пет дни, вместо трите, но станалото-станало. Със сигурност обаче българските ски-курорти (или поне Пампорово, като за начало) започват да си връщат имиджа на добра услуга, поне в моите очи. Естествено, далече са от Австрия или Италия, но и самите Австрия и Италия са бая далече, чисто географски. А Памророво е на четвърт резервоар, при това се минава през най-прекрасния град :)! Със сигурност ще се върнем, може би не в този формат. Със сигурност трябва да опитаме и Банско, и Боровец! Срам ме е, но не съм карал там ски, а съм българин, или поне така е написано в личната ми карта.

Стига толкова засега обаче. Утре – повече!

Photo (cc-by)  leeds Sackboy

От блога на Валенс научих за “Английският съсед”. Понеже този тип взаимоотношения винаги са ме привличали с противоречията и ситуациите си, бях решил че задължително трябва да гледам филма. Книгата е в процес на поръчка вече, така че задължително ще си прочета и книгата, най-вероятно после или още докато дават филма по К1.

Първата серия вече изгледах снощи, затова ми се ще да напиша малко.

Първо: много ми хареса.

Аз ходя леко настрани от серийните български филми, но ако и останалите са като “Английският съсед”, ще трябва да ги открадна от замунда, за да ги изгледам. “Стъклен дом” може да се гледа законно от сайта на бТВ, за останалите не съм сигурен. Снощи обаче искрено се забавлявах с първата серия на новия сериал, въпреки малкото телевизорче в хотелската стая.

Татяна Лолова прави невероятна роля. Не че от нея може да се очаква друго, безспорно една от най-големите актриси на няколко поколения.

“Английският съсед” Лесли Грантам (Leslie Grantham) изкърти мивката в хотела. Симпатяга на място, пресъздава много добре колко омотан може да се чувства чужденец, попаднал неподготвен в нашенския бит. Да знаете само колко пъти съм виждал подобни изрази по лицата на колеги и приятели от чужбина … Както може да се прочете из онлайн парцалите в България, изглежда най-характерното нещо за този човек е, че е бил осъден и лежал 10 години в затвора след присъда за убийство (което извършил на 19). Браво бе, “журналистите”, за пореден път.

Лафазанов малко ме разочарова. Може би в следващите серии ще е по-добре, но засега с нищо не се впечатлих, освен с това, че самото му присъствие в която и да е продукция по подразбиране ти вдига “смехолина” поне с 20%.

“Кмета” не беше зле и той. Още се хиля, като си го представя в лотос, повтаряйки “инвестицииииии, инвестициииии….”.

Абе с две думи – беше ми кеф. Чакам с нетърпение продълженията и от сега се чудя как ще се преборвам с Веси да гледам сериите, които са петък вечер късно, т.е. нормално по това време сме все “някъде с приятели” (снощи беше изключение). Ще видим!

Второ: БНТ обаче много ме издразни.

Не знам на кой му беше дошла на ум “гениалната идея” преди премиерата на първа серия да има 20 минутен документален “филм за филма”. Почувствах се все едно Николай Хайтов ми разправя предварително какво ще се случи в “Капитан Петко Войвода”, със сигурност гледалите филма преди 10.11. помнят що за простотия беше това разказване. Докато аз с нетърпение чаках филма, хората създали го се изреждаха да ми казват колко е велик и как супер са се кефили да го правят. А мен само едното нетърпение и любопитство ме държеше буден – след дълъг петък и около 200 км от СФ до Девин. След първите 5 минути вече ме държеше буден не само нетърпението, ами и яда: нищо не може да ви разсъни по-добре от цветисти псувни, които ви идват в главата по адрес на гения, наредил програмната схема на БНТ. И понеже документалното парче продължи 20 мин (колкото половината филм), имах шанс да упражня фантазията си с нови и нови псувноформи по адрес на тая личност. Надявам се яко да го е сърбял гъза този тежък комплексар към времената, когато Хайтов ни говореше безспир преди поредната серия…

Иначе: чакам с нетърпение останалите три серии.

Както и книгата.

Снимките са от сайта на БНТ. Там са с Full Copyright, въпреки че е спорно доколко етиката може да позволи една национална телевизия, издържаща се нашите данъци, да има full copyright (същото важи и за всяка държавна институция). Употребата на снимките тук е цитат (по чл.24(2) от ЗАПСП). Ако някой има претенции, да пише.