Tag: Milestone

Търся учител по английски / Looking for English Language Teacher

Търся учител по английски / Looking for English Language Teacher

The Bulgarian version, for the English version please see below!

Търся преподавател по английски. Бих искал да организирам обучение на колегите във фирмата (а и на себе си), но не класическия вариант “аз говоря, вие ме слушате и пишете домашни”. Според мен един такъв урок би следвало да изглежда така:

  • Една група е не повече от 8 курсиста
  • Групата се събира веднъж или два пъти седмично.
  • Преподавателят избира (интересна) тема, която се свежда предварително на участниците в курса
  • Участниците се подготвят (доколкото могат)
  • Урокът продължава един учебен час (може и два учебни часа) и е дискусия на избраната тема. Целите са:
    • Курсистите да говорят, за да може да упражняват езика си.
    • Преподавателят да следи грешките при говора, като ги поправя своевременно (по време на, или след урокът)
    • Курсистите да упражняват езика максимално (говорно)
  • Възможно е от време на време да има писмени упражнения (или като домашна), които курсистите да приготвят (доставката може да е чрез е-поща), а преподавателят проверява и показва грешките, за да се учат постепенно курсистите и да усъвършенстват английския си.

Перфектният преподавател би бил с майчин език английски!

Други неща, които търся:

  • Да има опит и желание да бъде част от подобен курс. Това не е класическия “даскалски” модел, така че по-скоро говорим за приятелски диалог, отколкото за скучен час по английски!
  • Да има желание да преподава два пъти седмично с предполагаем начален час или предиобед (10:00), или следобед (16:00). Възможно е и по-късно/по-рано, гъвкави сме откъм това условие.
  • Да може да издава официален разходен документ.

Можете ли да ми препоръчате такъв човек?

The English Version

I’m looking for English language teacher for the teams I manage. I’d like to organize English language training for my colleagues (and for myself), but not the classical “I speak, you listen and write homework” way. I imagine one of the course sessions to look like that:

  • The class consists of up to 8 students.
  • The class is in session one or two times per week.
  • The teacher chooses (an intesting) theme and informs the students
  • Students prepare for the follow-up class (as much as they can afford)
  • The session consists of free talk on/around the chosen subject, during which the following goals should be accomplished
    • The students must talk as much as possible, in order to gain English language talkative skills.
    • The teacher tracks students’ mistakes, and notes them to the students (during or after the session)
    • The students excercise their talkative skills as much as possible
  • Written homework is also possible. The teacher chooses the subject, on which the students have to write. After that the homework is delivered (could be via e-mail), in order to be verified. The goal is the teacher to verify and correct the students’ mistakes in order to improve their written English language.

The perfect teacher should have English as mother tongue!

Additional important stuff:

  • The teacher should have experience and be enthusiastic for this teaching model! This is not the classic “teacher => students” model, so if the teacher does not like it, it won’t work.
  • The teacher should be willing to come twice per week at the office for the classes. Example start hours are 10:00 or 16:00, but in general we’re flexible.
  • The teacher should be able to issue an official expense document for the course.

Can you recommend me such person?

Photo (cc-by-sa) Wm Jas

Датско

Датско

Тази седмица беше паметна с това, че за пръв път от четири години насам, с Веси се озовахме заедно в Копенхаген. Търсен ефект, разбира се, Веси отдавна се “прицелваше” в някоя от следващите ми командировки, за да може да се види с приятелки, а и да направи и тя един бърз тигел по Strøget. И когато разбра за тази декемврийска командировка, веднага се ангажираха сили, за да се изстиска някак три дни отпуск (при нея отпускът е редовно в голямо “нямане”, такава е политиката на фирмата им).

Този път не ми се поемаха никакви рискове откъм билети и авиокомпании. При положение, че Cimber Sterling не летят в момента, а и няма други директни полети, направо се огледаха сериозните превозвачи и в крайна сметка се спряхме на Austrian. Малко по-скъпо, но за сметка на това стандартното Austrian качество. А и Виена продължава да е едно от малкото летища с безплатен wireless интернет.

В събота оставихме моите хора да гледат добитъка и отбръмчахме за Виена. Понеже имахме 2-3 часа между полетите, нямаше как да не отразим кафенце с нещо по-виенско така. Аз лично отразих и един сандвич там, понеже бях странно гладен (по никое време)!

Сашо, голямо благодаря за гостоприемството! Бяхте прекрасни с Катя: нахранихте ни, приютихте ни… за нас беше голямо удоволствие да бъдем с вас тези няколко дни! Надявам се да можем някак да се реваншираме, и извинявайте, ако има нещо! Изкарахме си страхотно, надявам се и за вас е било приятно и не сме ви били в голяма тежест (все пак, още 2 гърла, едно от които – вечно жадно).

В неделята се отбихме до Йеспър и Дани, на новогодишен гльог. Йеспър беше направил невероятен гльог, все пак си личи, че ги умее нещата. Веси още се опитва да постигне такъв добър резултат, но все още има какво да се желае :). С Йеспър и Дани не се бяхме виждали семейно от сватбата им миналата година, така че това гости ни дойде много добре!

На връщане от тях си говорихме с Веси, че ако ни се наложи да живеем в Дания, Kokkedal и регионът хич не са за пренебрегване. Сигурен съм, че цените там са над средните, но мястото е страхотно: спокойно, просторно, зелено!

Остатъка от седмицата за мен си беше “работна”, но Веси си беше в отпуск. Докато аз се занимавах със служебните задължения, тя обиколи плануваните места, понакупи това-онова (по някакво щастливо стечение на обстоятелствата беше забравила да вземе по-голям куфар 🙂 ), и се видя с който успя. За съжаление, не успяхме да се видим с много други близки хора. Много ми се искаше да видим Нора и Цецо и/или поне Поли и Микел. С Дони също не успяхме… Може би, ако имахме повече от три вечери, щяхме да можем.

Моята работа в Дания мина повече от добре. Нещата се развиват в посоката, в която се очакваше и (засега) тежката криза в ЕС не се усеща с пълната си сила. Версия 1.0 вече е на пазара, отзивите са отлични. Е, разбира се, че има какво още да се желае, но и затова много интересни неща се задават непосредствено, така че едва ли ще скучаем.

Дания иначе си е все така прекрасна, както си беше и преди. Вижда се колко много неща са се променили. Повечето – към добро. Датчаните непрекъснато се чудят как да подобряват нещата. Чух за предстоящи тригодишни ремонти на централния транспортен възел на градския транспорт в Копенхаген: Nørreport. Единственото място, на което се пресичат четирите вида обществен транспорт: влак, S-влак, метро и автобуси. А сега се чува, че три години ще е затруднено използването му, а две от тях станцията ще е изцяло затворена. Сигурно ще измислят някакво заместване, но няма да е лесно. Дано не забравя следващия път, че станцията може да е затворена, за да не разчитам на нея 🙂 . Но съм сигурен, че като свърши ремонта, ще е нещо фантастично!

На връщане нещата бяха доста “набързо”, като изключим това, че бях малко по-рано на летището. За сметка на това във Виена търчах (беше излишно, ама страх лозе пази). Видях се с колежка от Майкрософт. Споменавал ли съм, че доста пътуване има в Майкрософт 🙂 ? Кацането беше леко “блъскащо”, може би защото бях на предпоследния ред. Но нейсе, всичко си беше наред, и в 12 бях в леглото.

Командировката свърши, ред е на Коледата! И снегът също, да не се излага, че имам prepaid карта за ски в Пампорово по Нова Година!

Theme: Overlay by Kaira Extra Text