Коментар до Сашо
Тази сутрин попаднах на материал в блога на “Американския мечтател”: Сашо подробно обяснява как е преминал разговора му с Майката – тази невероятна институция, която е в състояние за секунди да обърне представите ти и да те докара до отчаяние, и след това за още по-кратко време да те успокои и утеши. В материалът на Сашо се усеща типичния сблъсък между отчаяния българин, притиснат от проблеми за които не е и подозирал, че може да съществуват през годините, когато Партията се е изживявала като майка, баща, мащеха, пастрок, работодател, инквизитор и екзекутор; и младият човек, който иска сам да кове бъдещето си и то да е максимално независимо от външни фактори.
Понеже Сашо искаше коментар, аз не намерих сили да пиша там, а реших да му отговоря тук и да реферирам отговора си като коментар при него.
Сашо, възхищавам се на оптимизма ти. Прекрасно е, че има още млади българи, които мислят като теб. Които имат желание да осъществят Завръщането и да се опитат да пробият с глава и нерви през дебелия лед, който сковава нашата икономика. Моето мнение по отношение на бизнес в България е следното:
* [Честният] Бизнесмен в България трябва да оцелява в една враждебната бизнес-екосистема, в която:
* _Се сблъскваш със законите, наредбите и нормичките_, измислени в повечето случаи само за да докарат някой и друг лев/долар в бюджета на държавата или в семейния бюджет на съответния чиновник. Повечето от тези закони, наредби и нормички си противоречат една на друга, защото едните са на 20 години, а другите са приети образно-казано едва вчера. Това не значи обаче, че наказанията за неспазването са символични – в сравнение с минималната работна заплата (МРЗ) в България, повечето от наказанията направо са си драконовски. И което е интересното, ако си “бизнес” наказанието е едно, ако си “частно лице” наказанието е друго. Нищо, че нарушението е едно и също.
* _Си длъжен да имаш правилните “познати”_. Ако ги нямаш, то тогава се сблъскваш с чудовищна корупционна лакомия, с изключителна бюрократщина и не на последно място – с липсата на човещина и разбиране у повечето държавни чиновници. Не казвам, че няма изключения, но те са толкова редки, че са като бисер в купчина с мъниста. И точно като в онази поговорка техният работодател е захвърлил бисерите си на свинете, т.е. те са още по-трудно откриваеми
* _Конкуренцията се регулирана не само от пазара_. Ако кандидатстваш за държавна поръчка (защото винаги държавата е един от най-сериозните поръчители на бизнеса), тогава твоята прекрасна, конкурентна оферта няма значение, защото повечето търгове се правят много след като спечелилият участник е известен. Офертата ти няма да има значение. За единственото, което има значение, виж по-горните точки.
* Във всяка държава на човек може да му се случи да стане жертва на престъпление. В България това се случва около 20 пъти по-често, отколкото в нормалните държави (вкл. и в Америка). Горната цифра е моя лична, не идва от официална статистика, възможно е истинската цифра да е по-различна. Стигнал сум до цифрата, воден от следните относителен коефициент на броят на датско пребиваващите, които познавам и които са претърпели по една или друга причина дребно престъпление тук (обир вкъщи да речем) и съответния брой на хората, които познавам в България, и които са претърпели подобно престъпление в България. Груб и недодялан метод, пълен с въпроси “дали е верен и/или точен”. Ти сам решавай доколко ще го приемеш.
* В пряка връзка с горната цифра и по-предишните факти следва да знаеш, че в България полиция няма. Има само длъжност “полицай” и “служител на МВР”. Тези две професии би следвало да се борят с престъпността, но повечето случаи те се борят с обикновените граждани и всячески подпомагат престъпниците. Примери колкото искаш, но текстът към гнусната чалга “за милиони – няма затвори, за кокошка – няма прошка” за жалост е писана по действителен случай.
* Да си болен е зле, да си болен в България е отчайващо зле! Примерите са толкова ужасяващи, че не ми се започва. Ако нямаш приятели и познати, които да ти помогнат, трябва да се надяваш само на принципа на естествения подбор, който не е нищо повече от съчетание на късмет и издръжливост/резистентност към болестта, с която трябва да се справиш.
* Българите дадоха право на БСП(к) отново да определя живота им. Да гласува законите, да определя данъците, да преразпределя финансите на държавата. Отново да създава вечни приятелски кръгове, обвързани със страшните структури на мафиотска (но братска) Русия. Отново да се окопава като за последно в нещастната българска икономика, доведена до просешка тояга от самите тях за последните години. Отново да създава фирми, които нямат нито нормално бизнес-поведение, нито
* В България [пак] има тайна полиция. Скоро очакваме и тайна мафия (явната си я знаем).
* В България министри лъжат от трибуната на НС и остават напълно безнаказани. Нещо повече, хората гласуват така, че партията на тези министри в момента ни управлява.
* …И много, много други знайни и незнайни причини. Уморих се да пиша, а и ми докривя. Нали все пак това е коментар :)? __Тегля една черта накрая__ и се съгласявам напълно с мнението на майка ти! Ако имаш бизнес нюх и желание за бизнес: опитай в Америка. България не заслужава младите и кадърни хора, а аз си мисля, че ти си ярък техен представител!
* …И на последно място, приеми думите ми като документация под FDL. Т.е. – аз снемам от мен цялата си отговорност за това дали ще ме послушаш или дали няма да ме послушаш. Ти сам управляваш живота си и сам решаваш кое е най-добро за теб. Тук е написано само моето мнение по темата.
* …И на най-последно място, един мой принцип: “По-добре да съжаляваш за нещо, което си направил, отколкото за нещо, което не си направил”. Знам, че той си противоречи с ферманите, изписани по-горе, но съм длъжен да ти го кажа. Защото последната година от живота ми се случи благодарение [и] на него.
Сега като се замисля, май е време да започна един проект, за който си мисля от много време. Събрал съм вече доста данни. А и те (данните) се само-събират…