Снощи бяхме на купон. Изкарахме много добре. Прибирането беше малко проблематично, защото поради разсинхронизация изпуснахме последния влак за вкъщи и се наложи да спрем на около 1.2 км от вкъщи и да вървим пеша. Аз се бях прежалил да нося :Ангел:, но той показа удивителна издръжливост и вървя хванат за мен и :Веси: почти през цялото време. Взех го на раменете си само накрая за около 100-на метра. Друга вечер ще трябва да проверяваме по-внимателно последните влакове – тук беше въпрос само на половин час грешка.

Тази сутрин Ангел се опитваше безуспешно да ни събуди от 09:30 до 11:00. Игра, гледа телевизия, седя на компютъра, идва няколко пъти при нас (беше веднага напъден :)), и така – няколко пъти. Накрая се измъкнахме от леглото и започнахме активна почивка – всеки си се занимава с “неговите” неща. Веси и Ангел поизлязоха за около час в градинката, Веси се върна с констатацията, че като се скрие слънцето и става много студено.

А аз междувременно преинсталирах COM+ на служебния компютър. Преди около седмица четох в Млога на Евгени как се прави тази преинсталация и си мислех “абе на кой ли ще му трябва това”? И съдбата веднага ме наказа – само два дни след това установих, че собствения ми IIS не работи, защото COM+ бълва изключения като за световно. Отделно не може да се види нищо от Component Services, защото самата management console плющи като разпрани гащи на простор. Пълна трагедия.
Явно беше дошло и моето време да приложа описаната схема. Успях да се оправя за около половин час, след което преинсталирах и самия IIS (той поне се преинсталира нормално). И нещата заспаха – вече отново имам COM+ и IIS. Какво щастие, а 🙂 ?

Използвах останалия ден за да поработя лични нещица (най-вече за обучение). Погледахме малко “Приятели” с Веси, след това тя поспа. Ангел се мота наоколо, опитваше се да и пречи да спи, докато аз накрая го натирих да играе в неговата стая, след което и той заспа.

Ще трябва да го събудим скоро, че ако го оставим да спи ще имаме тежка вечер. Много е спокойно така, но ще си платим с лихвите това спокойствие, когато стане 23:30 и той още категорично отказва да спи. Пък и трябва да ядем скоро. Дали да не вдигам Веси от компютъра?

Както се казва – истински почивен ден. Не си подадох носа навън 🙂 !

Днес още с пускането на радиото ни посрещна новината за раждането на датския принц. Ами да е жив и здрав. Любопитно е, че само преди няколко дни Тошето обяви раждането на още една Везна (и там казах, ама пак да му е жив и здрав!). Явно Везните се множим – няма лошо!

На мен ми е изключително любопитно колко бързо се е задействала кралската бюрокрация – на централния английски сайт, точно под новината за раждането, се мъдрят тези инструкции за това къде може да се носят подаръците за новородения принц. Имайки впредвид обаче как ще пощуреят датските баби днеска, може би съвсем уместно инструкциите за подаръците са последвали моментално новината :).

А ние днес смятаме да ходим на разходка с Цецо и Нора. Времето засега е страхотно, грее едно слънчице… абе переспективите са отлични. Да видим как ще мине. Довечера сме на купон – като цяло доста напрегната програма се очертава.

Днес реших един досаден проблем, който имам от Април месец. Проблемът се състои в това, че тогава калъфът за служебния Кютек (QTec 9090) се скапа (счупи му се закачалката за колан) и трябваше да го върна на доставчика. Доставчикът на телефона обаче каза, че нямал (и вече нямало да има) от тези чантички и предложи доста по скъп, но и много по-неудобен калъф, който аз пък отхвърлих, защото калъф не ми върши работа – аз си искам чантичка.

От тогава обиколих доста магазини в търсене на правилната чантичка – и в България, и в Дания. Не намерих. Най-доброто, което намерих, беше една чантичка в България, но тя не свърши работа, защото беше твърде малка.

Днес по случайност открих истинското решение. То се нарича Krusell Horizontic PDA Case и представлява точно чантичката, която би ми свършила работа. Самата чантичка има директно закрепване за колан, но аз за всеки случай си взех и клип за колан Krusell Big Leather Swivel Kit. С доставката целия масраф излезе около ДКК 400. Цената ще я покрие доставчикът на телефона ми, но и да се запъне (по каквато и да е причина, което не го вярвам) не ми е проблем и аз да си я поема – само дето въпросът е принципен и няма да стане :).

Невероятно доволен съм от покупката и от Expansys като цяло. Много голяма номенклатура от стоки, сравнително приемливи цени. Единственият проблем е доставката: взеха ми ДКК 100 за доставка с DHL от Великобритания до Дания, но такъв е животът. Явно тези не вярват на конвенционалните пощи за международните доставки?

Сега чакам с нетърпение пратката, защото ми омръзна да се чудя къде да навра горкото устройство, когато ходя с пуловер и без чантата си с фотоапарата. Обещаха доставка максимум до 8 дни (че било свършило нещото) – дано дойде по-скоро. Съжалявам само, че нямаше как да взема и една SD карта. Причината е, че във фактурата трябва да има само елементите, за които ще връщат парите. От сума ти време отлагам покупката на една такава карта, да видим още колко време ще чакам.

Сутринта ни събуди обявлението, че след час ще бъдем в Осло. Имахме достатъчно време, за да станем, за да се оправим и да пием по едно кафе, наслаждавайки се на фиордите, които минаваха покрай нас, както и на морето, което ни заобикаляше. Ангел много не се интересува от тези неща, но за сметка на това детския кът е в самото кафене, така че той беше като совалка между конструктора (за да играе с него) и нашата маса (за да си пие какаото и да си яде сандвича).

Точно в 09:50 се заковахме на кея в Осло. Ние с Веси бяхме още в кафенето, та докато се оправим стана 10:20. В 10:30 благополучно се изнизахме от кораба, оставяйки почти целия багаж в каютата. Понеже не сменяме каютата, багажът можеше да бъде оставен в нея. На всички пътници ни беше забранено да останем на кораба – дори да го искахме. В него от 10:30 до 13:30 трябваше да остане само персонала, за да го почисти и стегне за следващия рейс към Копенхаген. Бордингът за обратно започваше в 13:30 и продължваше до 16:30, така че ние имахме цели 6 часа за разходка в Осло.

След като излязохме от дока, забелязахме че самият кей не беше в особено добро състояние. Доста строителни работи течаха наоколо, но ние бързо се измъкнахме от строежа и поехме към някакъв замък. Поскитахме из уличките му, и стигнахме до старо отбранително съоръжение, откъдето се виждаше центъра и кметството. Намерихме пътя до центъра и (понеже вече беше 11:20) започнахме да търсим место, където да хапнем нещо за обяд (вече и двамата бяхме огладняли – сутринта яде само Ангел, а и той междувременно беше огладнял).

Помотахме се насам-натам, купихме сувенирче за спомен (четири симпатични чашки за ракийка), и след това се насочихме към търговската уличка, където по описание на магазинера от сувенирния магазин би следвало да има места за ядене. Понеже не ни се рискуваше с непознати ресторанти, Веси реши да се установим в Макдоналдс. В крайна сметка там знаехме какво ще намерим (храна със същото качество, като в българския Макдоналдс например, както и детски кът и тоалетна за Ангел).

В норвежките Макдоналдси продават нещо като дюнер! “Филийки” от пилешко, свинско или телешко месо, изпечени на скара и пъхнати в джобче със зеленчуци и сос. Взехме по едно меню с този псевдо-дюнер, взехме какао и кифличка за Ангел, и се качихме на втория етаж, където Веси беше намерила страхотно место, от което се виждаше по-голямата част от кея и самата търговка улица. Изядохме “яденето”, починахме си и продължихме търсенето на Целта (целта беше във формата на цял бански за плуване, понеже старият на Веси вече е прозрачен – съвсем буквално!). За жалост обаче не беше писано Веси да има за спомен бански от Осло. Въпреки нашите търсения такова нещо не намерихме. Може би не сме търсели, където трябва, а може би норвежците не носят бански костюми, а масово предпочитат нудистките плажове. Така или иначе само Ангел си има спомен – един мини ТИР-цистерна.

Разхождайки се направихме и доста снимки. Осло се оказа много красиво место, поне централните му части, които ние посетихме този път. Казват, че стандарта в Норвегия бил най-висок от цялото скандинавие, но аз поне не успях да го усетя: по-скоро цените ми се виждат “копенхагенски”, което не значи че са ниски, но поне не са осезателно по-високи. Градът обаче е много красив, хората са усмихнати и определено днес имаше доста народ по улицата, въпреки че е понеделник и би следвало да се работи :). Всичко, което видяхме, беше подредено, оправено и излъскано – както в Дания. И тук видяхме същото отношение към децата (накратко: всичко им е разрешено, от всичко трябва да опитат и никой за нищо не трябва да ги спира).

Това, което ми направи силно впечатление днес беше слънцето, което удряше косо земята и от което почти всички снимки излизаха с някакъв дребен проблем :(. За да направя стотина приемливи снимки съм изщракал поне 140 допълнителни кадри (които съответно изтривах, когато им виждах дефектите). И сегашните снимки не може да се каже, че са перфектни, но поне са приемливи! Надявам се Веси да има време и желание и скоро да ги качи в страницата ни – определено смятам, че има какво да се види. Тези дни снимах само в RAW формат, което автоматично значи повече проблеми при обработката (по-дълга процедура), но и по-качествени снимки, ако Веси не натряска пак 65% качество на JPG компресията [да не забравя да я предупредя!].

След една пет часова разходка, която Ангел геройски издържа, се затътрихме към кея. В 15:20 благополучно си бяхме в каютата, където спахме до 16:55, когато ни събуди обявяването на заминаването по интеркома. Веси и Ангел отидоха да пробват басейна, а аз седнах да си подготвя жалките датски умения за утрешния урок. Все повече се убеждавам, че може би ще започна да чета и да разбирам частично някои думи, но едва ли ще започна да говоря този език – кошмарно труден е, при него няма никакви лингвистични правила, а почти всяко граматично правило има по около 40% изключения от правилото. Т.е. ако не “си ги знаеш”, много трудно е да ги научиш правилно. Припотявах се час и половина с датския, и след това (писна ми!) седнах да играя на Starcraft и да чакам Веси и Ангел да се приберат. Те не закъсняха с прибирането, но аз още не си бях начесал крастата и затова ги изпратих да гледат “Том и Джери” в кафенето, а аз си продължих мисията. Натъкнах се на много грозен бъг – на точно определено место играта забива 🙁 ! Не мога да мина местото, и не знам какво ще правя. Така или иначе, омръзна ми да се опитвам да я минавам и реших да отида горе при Веси.

Взех си една бира и седнахме да си говорим. Междувременно беше излязъл доста вятър, който правеше морето бурно, а Веси започна да гледа странно и да се оплаква от морска болест. Затова трябваше да си изпия бързо бирата и да слезем долу в каютата, където Веси си полегна, а Ангел започна да играе с новия камион. Вълнението обаче се увеличи, и Ангел започна и той да се оплаква, след което легна до майка си и миряса. Малко след това аз ги последвах.

Вчера си говорехме с Веси, че така бихме могли сигурно и до Америка да пътуваме. Интересно ми е дали след този си опит тя още смята същото ;). На мен също малко ми се замая главата, но аз се справих геройски с положението.

Днес моята буба има рожден ден. Превърта напред не една, а цели две цифрички от броячът на годините. Малко е странно, че миналия юбилей пак бяхме заедно… но тогава някакси времената бяха други. Сега вече сме трима, а кой знае слеващия юбилей колко ще сме ;)? Мога само да ни пожелая да ни е жива и здрава и да и се сбъднат всички желания!

По случай рождения ден на :Веси:, двамата с нея решихме да отидем на екскурзия. И без това не бяхме мърдали никъде, а и поводът си струваше :). Веси не беше ходила в Норвегия, а аз не бях ходил в Осло, т.е. екскурзията до Осло се очертаваше да е интересна и за двамата.

Купихме билетите някъде отпреди месец. Две вечери пътуване с круизен кораб “Crown of Scandinavia” и един ден в Осло. Аз си взех отпуск за 03.10 и в неделя следобед, сбрали багаж и заредени със сандвичи “за всеки случай” поехме към пристанището.

Бордингът нямаше нищо общо с този при самолетите ;). Предполагам, че ако самолетът имаше врата колкото тази на малък стадион и неговият бординг нямаше да е проблемен ;). “Crown of Scandinavia” представлява доста интересно съоръжение: десет етажен кораб, на който по най-груби сметки дължината му е около 150 метра, а ширината -около 40. Има десет етажа, които са достъпни за нас – простосмъртните, и предполагам още три (по груби сметки), които са достъпни само за екипажа. Има си басейни, има си няколко ресторанта, бар, две дискотеки, няколко кафенета, магазини и малко кино. Отделно (пак по груби сметки) има места поне за около 1000 пътника (може би са много повече – не успях да пресметна). Пред него чакаха 20-тина ТИР-а, предполагам има место и за още. Аз не си играх да му правя снимки, защото нямах добра гледна точка, от която да го хвана целия.

В цялото това чудовище човек може да си изкара доста приятно времето, стига да не е бурно морето. Първата вечер морето се отнесе към нас със снизхождението, което старшинката проявява към новобранците първата вечер. На път към Осло то беше като стъкло – все едно не се намирахме на кораб, а бяхме в някой по-големичък хотел. Още преди отпътуването аз обърнах няколко бири (за да убия евентуалната морска болест още в зародиш), а :Ангел: откри детския кът и посети “топките” и конструкторът Лего.

След като корабът замина от Копенхаген, Ангел стана доста неспокоен. Понеже се очакваше по-натоварена вечер, след бирата и разглеждането на интересните места в кораба с Веси решихме да поспим. Междувременно корабът спря в Хелсинборг (Швеция), та можахме да наблюдаваме интересна маневра – това чудовище се завъртя цялото като слон в стъкларски магазин и се долепи до кея, откъдето шведите атакуваха кораба все едно е германски катер от Втората световна война.

Ние обаче, водени от нашето решение, отидохме в каютата и детето имаше 2 часа, за да поспи. След сънят му (доста трудно беше да го събудим, но на никой от нас не ни се ставаше в 06:00 на следващия ден) пак поскитахме насам-натам, бяхме до детската дискотека (Ангел игра с другите деца), минахме през няколко магазина (Веси си взе един Бейлис, за да го лигави по време на пътуването), и пак стигнахме до детския кът, където и завърши вечерта.