Днес чух поредния потресаващ за мен репортаж по :ДАРИК радио:. Историята накратко: Германската студентка Кристина Енгел решила да дойде на стаж в българско предприятие. За целта използвала една международна студентска организация (забравих името), за да си уреди стажа.

Молбата била одобрена, дошло момичето в България, за да стажува известно време във ВиК-Йовковци (Велико Търново). За да се похвалят колко са либерални, местните каналджии направили “обичайната” пресконференция, на която представили новата стажантка.

Бомбата гръмнала, когато момичето по време на конференцията споменало, че било много радостно да открие религиозни съмишленици във Велико Търново. Оказало се, че нейната вяра е вярата на хората от “Свидетели на Йехова”.

Настанал смут. Управителят на ВиК съвсем непринудено заявил, че ще ревизира решението за стажа. И само след няколко часа имало нова пресконференция, на която ВиК гордо съобщил, че “кандидатката не отговаря на необходимите критерии” и съответно стажът и моментално се отменя. Т.е. момичето ще си замине от България само една седмица, след като е пристигнала.

По радиото се изказа и служителка на въпросната организация, уреждаща стажа. Тя сподели, че точно преди пресконференцията Кристина я е попитала може ли да сподели радостта си от факта, че е намерила съверници (ако има такава дума въобще). Служителката и е казала, че разбира се че може, защото в България имаме свобода на словото. Е, момичето споделило… нататък го знаете.

Какво означава в случая свободата на словото? Мисля, че това определение не може да се отнесе към сегашния случай. Плашещото и смущаващото тук е как един държавен чиновник ще дискриминира макар и немощните права на един стажант? Как вярата ще се използва като основание, на което ще бъде отменен предварително подписан договор? Как на управителят на това държавно предприятие не му е хрумнало колко низко и мерзко постъпва? Мисля си, че хора като него може би просто нямат чувство за мяра. Може и да са го имали навремето, но дългите години службогонство отдавна са изличили това странно душевно усещане. И много други чисто човешки душевни усещания.

Кристина ще се върне в Германия. “Сектантката” може би сега не осъзнава, че най-вероятното което и се е случило е “всяко зло – за добро”. Мога да си представя обидата и унижението, която един млад човек ще изпита при подобни обстоятелства.

И не мисля, че тя го заслужава. В крайна сметка – нищо лошо не е извършила!

От сърце се надявам този случай да не завърши така. Пожелавам на Кристина да намери сили в себе си и да осъди това дружество. Защото според мен има за какво!