Category: Български

Team Building @ Florida: Отиване

Team Building @ Florida: Отиване

Posted on by Doncho

Не ми се пише за Флорида. Не и сега. Но определено искам да ви споделя за двете най-кошмарни пътувания до USA и обратно.

Не знам защо бяха толкова зле.

* Дали заради факта, че около 600 колеги пътуваха заедно с мен и всички полети бяха заети?
* Дали заради това, че моят полет беше през [Washington Dulles Airport][1]?
* Дали заради това, че времето по източното крайбрежие на Щатите беше отвратително в денят, когато трябваше да се върнем?

Не знам точната причина. Но ето какво се случи на отиване.

Полетът до Orlando, FL се състоя неделя/понеделник 27-28 Август. Трябваше да е само на 27-ми, но така се случи.

12:20 трябваше да излетим от Копенхаген. Но иначе перфектните датчани явно хич не им пукаше за това ще излети ли полет SA 925 навреме или не.

Хората се погрижиха за нашата сигурност, направо даже се прегрижиха за нея. Само не бяха изчислили един дребен детайл: невъзможно е един човек да пребърка ръчния багаж на 300 човека за по-малко от 2 часа. Ако този един човек губи по 1 минута на пътник, 300 човека са точно 5 часа пребъркване.

Аз обичам да отида по-рано за полет. Мразя летенето с багажи (и деца, понякога) по не толкова големите и обикновено заети коридори на летищата. И този път в 10:20 бях на летището, минах без проблеми през всички проверки (тези, които са задължителни за всички) и се натъкнах на опашка от 30 човека, всички от моя полет. Бързо разбрах за какво е опашката – __един__ служител на SAS пребъркваше ръчния багаж. Пребъркваше го бързо и небрежно (поне на мен така ми се стори) но си губеше поне по една минута на пътник. След около 30 минути дойде и моят ред, за да видя, че бордингът всъщност вече е започнал (самолетът беше там и беше готов – защо да ни държат в пред-бординг залата?). Качих се на самолета още в 11:50, настаних се и зачаках.

Чаках.

Чаках.

Чаках.

Оказа се, че на никой не му пука за нас, защото закъсняхме с около 2 часа само и единствено защото тази опашка от 30 човека е набъбвала и набъбвала, а скоростта не се е променяла особено. И идея си нямам колко глупав и ограничен може да е един мениджър, който да позволи междуконтинентален полет да закъснее с 2 часа само защото няма хора, които да пребъркват ръчния багаж, но това си беше факт: секюрити мениджъра на летище Каструп явно е бил тъпо парче. Или не му е пукало. Но полетът така или иначе закъсня – излетяхме за Вашингтон с час и 40 минути закъснение: един полет, пълен с нервни пътници, на които някакси им беше ясно, че няма как да хванат връзка, излитаща час след редовното време на кацане на техния полет.

Както и не я хванаха. Полетът успя да навакса час от закъснението, но 40-те минути бяха фатални. Явно United не искаха да забавят полета си (макар и заради повече от 40 човека, пропускащи връзка) и поради това, след пристигането и минаването на границата получихме места за следващия полет на United, който излиташе в 22:00 местно време. Това си бяха още 6 часа закъснение, но нямахме много избор.

Трите часа допълнително чакане някакси минаха (вечеря, щуране из летището и т.н.) и в 21:45 благополучно се настанихме в самолета за Орландо. И зачакахме излитането. Което обаче така и не се случи!

Около 15 минути след часът, през който трябваше да сме напуснали дока, пилотът бодро съобщи, че единият двигател не ще да запали. Ние веднага предложихме да слезем и да го бутнем, барем тръгне, но това изглежда нямаше да проработи при реактивен пътнически самолет за 150 човека. Та пилотът каза, че след последния опит трява да се изчакат 20 мин, за да изстине стартиращият двигател и че след това ще се направи последен опит. Ако не тръгне… ще видим.

Не тръгна. И след 20-те минути двигателят не запали, при което ни казаха учтиво да слезем от самолета и да се насочим към друг изход, където чака резервния самолет. Часът междувременно стана 23:00. Хората бяхме доста нервни (особено тези, които вече си се чувствахме близки, защото бяхме от Копенхаген), за децата да не говорим.

Слава Богу, двигателите на втория самолет бяха наред и след около 2 часа (01:00 местно време в понеделник) кацнахме в Орландо. Отне около 30 мин, докато дойде багажа, след което автобус и се наредих на последната опашка – тази за регистрация в хотела. Нали се сещате, със същите 50 човека, които трябваше да пристигнем още в неделя, някъде около 19:00.

Последната опашка отне около 30 мин. Три регистратора с максимална скорост обслужиха всички нас, и около 02 бях в леглото си. Алармата беше включена за 07:00…

Като заспивах, си мислех че това е най-ужасното пътуване, което до сега съм имал. Но за жалост, тогава още не знаех колко бъркам.

[1]: http://en.wikipedia.org/wiki/Washington_Dulles_International_Airport “Washington Dulles Airport at Wikipedia”

Последно за Иракли

Последно за Иракли

Posted on by Doncho

Преди време редица блогове започнахме една кампания, която набра сили и вече няма нужда от нас. Точно като едно порастнало дете.

Сега е интересно обаче да се види реакцията на бизнеса. Не кой да е, а изключително уважавана от мен институция, Институтът по пазарна икономика (ИПИ, IME) публикува днес доста интересен коментар на проблема.

Не мога да не се съглася с по-голямата част от този анализ. Макар статията да звучи като една (скъпа, защото ИПИ лесно не биха се продали, надявам се) платена публикация, в нея има логични въпроси, както във всяка една от техните статии. И ако човек я прочете и си зададе въпросите, може да погледне от една друга гледна точка на проблема.

Иначе, неизбежно като заговоря за Иракли се сещам за 2-те ми най-истински почивки. Много по-истински от последната.

И все пак, ИПИ, вярно че сте икономисти, а не филолози, но Иракли е име на местност, по същия начин като Банишора. И не се слага в скоби. Поне все още – не!

Снимките от Лято 2006

Снимките от Лято 2006

Posted on by Doncho

Тази вечер определено може да се нарече “снимкова вечер”. :Веси: запретна ръкавчета днес и отдели един куп снимки, след което аз и припомних как се слага в албума, но вече чрез чисто-нов FTP account, само за нея.

След почти 3 часа работа (прекъсвана от какво ли не, вкл. и приспиване на :Ангел:) доволни можем да обявим готовността на следните албуми:

* [Ведбек, Дания (12 Юни 2006)](http://pics.doncho.net/thumbnails.php?album=46), албум от една спонтанна разходка, която с Веси си направихме, докато детето беше на детска градина.
* [Мальовица, Рила (15-16 Юли 2006)](http://pics.doncho.net/thumbnails.php?album=50), албум от двудневен поход на Веси из Рила, докато аз набивах клавишите в Дания.
* [Родопите (30 Юли-3 Авг 2006)](http://pics.doncho.net/thumbnails.php?album=48), албум от ходенето по Родопските реки и чукари.
* [Рибарица, Орешак (9-10 Авг 2006)](http://pics.doncho.net/thumbnails.php?album=47), два много приятни дни с Гого и Миленка из Балканските пътища.
* [Лято 2006](http://pics.doncho.net/thumbnails.php?album=49), всичко останало от това лято, включително и морските снимки, които това лято не са особено много и поради това не се радват на отделно албумче. Ако не ме домързи, ще сложа описания на тези снимки, за да се знае всяка откъде е.

Основната миграция приключи

Основната миграция приключи

Posted on by Doncho

Тази сутрин като че ли всичко работи нормално, без старата WIKI система (както вече беше казано). Със сигурност все още има DNS-и, които не са се освежили с данните за новия хостинг, но ако виждате това, вашият DNS не ще да я от тях.

Какво се промени от днес:

* Нов хостинг, [Servage.Net](http://www.servage.net/?coupon=cust22000). Ползвам го от около месец за всички проекти, без основния ми сайт. Засега съм много доволен, макар да имаше някои проблеми в началото. До сега doncho.net беше хостнат в България (благодарност на Никола и всички останали от [photo-forum.net]()). Това може да предизвика леко забавяне за българските читатели, но имайки впредвид факта, че в един блог има само текст, това не би следвало да е проблем за никой.
* Най-накрая, след дълго чакане, UNICODE е наборът от символи, който този блог използва. Канех се на тази стъпка повече от 2 години, какви ли не проблеми имаше, но като че ли минахме през тях. Сега проблеми ще има само когато имам входящ ping-back от блог с кирилица в кодиране cp1251. А те вече не са много и да се надяваме, че един ден ще се оправят и те. Наличието на Unicode дава и възможността да се пише директно от [Writer](http://windowslivewriter.spaces.live.com/) или Word, но аз не смятам да я използвам засега, най-вече поради наличието на невероятния [Markdown плъгин](http://www.michelf.com/projects/php-markdown/).

Веднага след миграцията :Веси: изпищя, че не можела да чете коментарите (излизали и “йероглифи”). При мен всичко си работеше. След като и казах да освежи страницата с Ctrl+F5, писъкът и продължи, но с една тоналност по-високо – йероглифите изчезнаха, заменени от култовото съобщение:

WordPress database error: [Illegal mix of collations (cp1251_general_ci,IMPLICIT)
and (utf8_general_ci,COERCIBLE) for operation ‘=’]

SELECT * FROM wp_comments WHERE comment_post_ID = ‘461’ AND
( comment_approved = ‘1’ OR
( comment_author = ‘?????AND comment_author_email = ‘********’
AND comment_approved = ‘0’ ) ) ORDER BY comment_date

което (за жалост) и на мен не ми говореше много. Хубавото беше, че проблемът го имаше само на нейното IE, но не и на нейния Firefox. Проблемът всъщност се оправи, когато и казах да си изтрие всички cookies (защото съм зъл и не ми се обясняваше как да изтрие само cookie на doncho.net).
Така че, ако и при вас се случи същото, изтрийте си cookie-то, което моят предишен блог ви е изпратил – явно PHP злостно помни някаква encoding-related информация и се омазва.

Колкото до останалото – всичко изглежда, че работи. Скоро се очаква картинната галерия да получи свежо попълнение от летните ни преживявания. Ако междувременно някой забележи нещо “не у ред”, да остави коментар тук (ако може :)), или направо да пусне една е-поща до public@дончо.нет (домейна нарочно е написан на кирилица, за да може едни добри хора да не разпознаят мейла ми).

Последното нещо за отбелязване при тази миграция беше сериозния шок, който преживях от момента, в който разбрах че съм загубил управлението на doncho.net домейна до момента, в който успях да си го върна обратно. Беше се получила много неприятна ситуация:

* Аз бях забутал пощата с паролата на doncho.net
* Междувременно POBoxes.Com са ме отрязали, след което пък са взели че и са направили нещо като фалит. Правя си този извод, защото не мога да си подновя пощата там: снощи пробвах, като част от отчаяните действия да си върна домейн мениджмънта на дончо.нет обратно, но те категорично отказаха да ми вземат пари, както от кредитната ми карта, така и от PayPal сметката ми. А когато един бизнес отказва да ти вземе парите, значи или е фалирал, или е на път (става въпрос за нормален, не за БГ бизнес).

Та аз се оказах в ситуация да не съм във владение и на административния, и на техническия контакт на doncho.net, както и да съм загубил името/паролата за управление на домейна. Не питайте какво ми беше за няколкото минути, докато успея да изровя от огромния залежал куп въпросните данни. Голяма грешка е било, че не са влезли в папката с паролите, но вече са там и изгубване е мнооого малко вероятно. Хубавото е, че всичко свърши добре.

И накрая – ако забележите нещо не-наред или не-както-преди – обаждайте се. Предварително благодаря! А за вики-то на donchol.net има време!

Ваканция, ура!

Ваканция, ура!

Posted on by Doncho

:Веси: вече е официално във ваканция. Семестърът и свърши още преди 2 седмици, но аз лично и броя “ваканционното” време откакто е в България :).

Хубаво е, когато човек учи нещо с желание. Особено когато нещото е интересно. Естествено, по-интересно нещо от компютрите на този свят няма (не очаквайте от tech-freak да каже нещо друго) и аз се радвам, че Веси драпа в момента по каменистия и стръмен път на една от областите, в която лично аз съм бос.

Web design-ът, по-точно техническата му част, не е лесна работа. Разбраха го всички студенти от нейната група, начело с нея самата. Разбраха го от безбройните им проекти, разбраха го и от стоенето до 02:00 пред компютъра. Мисля, че личния рекорд на Веси по късно заседяване пред компютър е някъде 02:20 , поставен е точно по време на този семестър. Е, има какво да се желае – все още сме далече от посрещането на зората пред компютърния екран, но пък и на нея и остават още цели 4 семестъра :). Най-вероятно ще стигне там – всеки, отдаден на работата си стига.

Невероятно е как човек, който беше начинаещ лаик (по мое скромно мнение, може би съм малко по-критичен отколкото трябва) успя за 6 месеца да израсте толкова много. Веси преди не беше инсталирала нищо и разчиташе на всичко за мен. Вече обаче ми се случи да оправям неща, които бяха настъпили поради нейно инсталиране, което значи че нивото и расте – след като създава проблеми, значи се учи и развива. Нямам нищо против да оправям бакии, стига тя да не престава да ръчка и човърка. Е, ще се случи да поскапе нещо, но нали за това има архиви? Аз колко неща съм скапал за последните 15 години? А вие?

Също така взе да говори за HTML, XHTML, валидация, CSS и т.н. – все думички, чужди за предишния и речник. Взе да и е интересно да чете книги, които имат в заглавието си HTML Proffesional. И най-“лошото”: взе да отбира повече от мене в някой CSS детайли. Изоставам. Но и не се мъча да я настигна, защото моята област някакси засега не се връзва много с CSS. На мен лично, като ми потрябва тема за блога, обикновено я крада от Йовко.

Интересен е подхода, който KTS използват за обучение. Един такъв повърхностен, формален подход при подаването на новата информация. Без много-много да им говорят, просто след няколко лекции ги засипаха с практически задачи и те сами трябваше да се оправят. Научиха ги да търсят (с Google, разбира се). Научиха ги също така как се вика неволята. И те викаха, какво да правят. Лично Веси я хванах 3-4 пъти да крещи на тая Неволя, дето все не идва. И като не дойде, тя си седна на Д-то и си направи всичко. Е, отслабна (още) с един килограм, но това е част от цялата картинка.

За тези 6 месеца Веси работи лично или в група по следните проекти:

* В [първия и проект][] се изискваше да направи нещо като “лична страница”. Аз така и не разбрах на какво точно трябваше да отговаря съдържанието, но се получи като цяло добре. Любопитното в случая беше, че те трябваше да овладяват овладяват CSS, HTML и Photoshop (Gimp) едновременно. На [втората страница][] колажът е правен от Веси, аз чак такива неща на Gimp не съм правил още.

* [Вторият проект][], както и всички следващи, беше всъщност отборна работа на групата и. [Вторият проект][] представлява страница на училище за водачи. По това, което чувах в дните, когато Веси правеха проекта, останах с впечатлението, че тя опитва да е и организаторът на работата, който така липсваше в разпасаната им команда :). Важното обаче беше, че накрая всичко стана както подобава.

* [Третият проект][] беше направен след един сравнително дълъг (цели 2 седмици) курс по Flash. Групата им имаше за цел да предложи и реализира проект за компютърна игра, направена с Flash (може да прочетете същото на [страницата на проекта][]. Внимавайте, някои части от тоя проект са бая шумнички и ако ги пуснете в офиса, рискувате учудени погледи от колегите към вашите тонколонки.

* Четвъртия проект нещо липсва. Той е една Flash игра. Имаше една риба, дето Веси я прави цели 2-3 седмици, заедно с нея псувахме тъпия Макромедиа Флаш, тя стоеше до сума ти часът вечер… не знам как така линкът се е изгубил. Веси сигурно ще го даде в коментар, защото си струва – тая игра даже Ангел я игра известно време. Нищо особено, но на детето му харесваше идеята, че майка му я прави играта.
Ако намеря връзката, ще я сложа тук или като коментар.

* [Петият проект][] беше реален сайт на “жива” организация. Хора от Greenpeace дойдоха, за да им направят някакъв кампаниен сайт. Едновременно учебна и “благотворителна” цел. С Веси имахме бая полемика (аз лично не харесвам, даже да не кажа по-силан дума, подобни анархистични организации) по въпроса, но в крайна сметка заданието си е задание. Трябваше да намерят факти, да донесат вода от 150 кладенци и да направят зарибяващ сайт.
Ако решите да отваряте видеото, имайте впредвид, че е съобразено с интернетът на скандинавците. В смисъл – видеото е големичко и бая ще почакате.
С Веси имахме също и полемика относно нарушенията на права, които извършват, но ми беше обяснено, че учебна цел можело, а след като и доказах, че не може дори и с учебна цел и що не потърсят Creative Commons музика, ми беше обяснено да си гледам работата и да не се бъркам. Яд ме беше, но не се бърках.

За 6-те месеца работа пет проекта не е зле. Както вече казах – харесва ми подхода. Беше ми много интересно да наблюдавам как бавно трупа знания и опит. Практически основно, да се надяваме, че това ще е достатъчно за добър старт в областта.

Тези дни смятам да си закупя още един хостинг и да и създам там нещо като “student’s portfolio”. Но какво аз ще го създавам – тя да не е малка? Вече може сама, така или иначе всичко, което виждате на нейния сайт в KTS тя самата си го е качвала. Аз само ще и регистрирам някакъв по-читав домейн и ще и оправя DNS-ите. Както и ще и ковна няколко яки коларски пирони в главата как да си организира нещата (да не вземе да изсипе всичко в директорията, все още и липсва опит в това отношение).

> _Като заговоря за хостинг, винаги се сещам за този нещастен блог и неговата зла Уникод орисия. Явно не е писано той да проработи в Уникод, не и на този сървър. И това обаче е една друга тема!_

Какво предстои сега? Сега предстои една чудесна ваканция и едни 6 седмици, които ще отлетят бързо като стрели.

Следващият семестър, ако не се лъжа, следва PHP. Което значи, че май ще трябва да и разваля ваканцията с малко бази данни (идеята никак не е лоша, само Веси да се поддаде на моите машинации :)).
На мен лично ми е чудно как смятат да преподават РНР без да преподават преди това бази данни, но това си е работа на KTS. Аз ще гледам да се погрижа Веси да не остане с дупка в познанията си там.

Ами това е. Много съм горд, както може би личи по-горе. И пожелавам на моята :Веси: след 6 месеца да не мога да се разпростра само в един материал, когато описвам какво е постигнала :).

[първия и проект]: http://www.vesiangelova.monline.dk/vesi/
[втората страница]: http://www.vesiangelova.monline.dk/vesi/content/past.htm
[Вторият проект]: http://www.e11204.monline.dk/learn2drive/index.htm
[Третият проект]: http://www.e11204.monline.dk/viking/
[Петият проект]: http://www.e11204.monline.dk/greenpeace/
[страницата на проекта]: http://www.e11204.monline.dk/viking/

Какви “новинари” работят в Дир.БГ?!

Какви “новинари” работят в Дир.БГ?!

Posted on by Doncho

Въпросът – от мен. Отговорът: от самите дир.бг:

Леймъри@Дир.бг

Това НЕ Е типографска грешка, другари! Връзка няма да слагам, те ще го оправят скоро, но срамът ще си остане. И не е за пръв път.

Кога спамът е добър?

Кога спамът е добър?

Posted on by Doncho

Риторичен въпрос, нали? Но в случая – основателен.

В моя случай спамът, който беше пуснат в предишния материал, се оказа добър. Не, няма да пусна спам съобщението отново, но с несравнимо удоволствие ще публикувам тук реакцията на ИТ екипа на фирма “Нола 7”. Една светкавична реакция, още същия ден.

> ——— Forwarded message ———
> From: Stanislav Mihaylov [пощата на г-н Михайлов]
> Date: Jul 3, 2006 5:34 PM
> Subject: Извинение
> To: donangel НА gmail.com
>
> Здравейте,
>
> Казвам се Станислав Михайлов и пиша това писмо от името на ИТ отдела на фирма Нола 7. Поводът за него е спамът, който сте получили от наш служител във вашия блог.
>
> Първо бих искам да се извиня за очевидно наглото поведение от наша страна. Със сигурност се разграничаваме от подобно поведение и със сигурност ще вземем мерки за ограничаване на подобни неща от страна на наши служители.
>
> Не искам да се оправдавам, но в компанията работят около 400 служители в 10 града, и със сигурност могат да се намерят такива, които да решат на своя глава и без фирмено решение да пуснат спам под една или друга форма. В тази връзка, бих искам да ви помоля да ми изпратите копие от въпросния спам, както и IP адреса, от който е изпратен, за да можем да предприемем мерки спрямо служителя, позволил си това.
>
> Благодаря предварително.
>
> С Уважение,
> Станислав Михайлов,
> Нола 7 България
> [телефонът на г-н Михайлов]
> [е-пощата на г-н Михайлов]

Та в този случай спамът се оказа добър. Не защото свърши някаква работа, а защото ми дава възможност:

* Да повярвам, че в България все още се срещат хора, които се отнасят с достатъчно уважение и внимание към околните. Хора, които знаят как да кажат “съжалявам”, когато са допуснали грешка. Горещо се надявам човекът, написал този спам, да се научи на стил на поведение от тези хора.
* Да изпитам удовлетворение, че има хора, които държат на доброто име на фирмата си и са готови да го защитават, дори когато трябва да го сторят, пишейки подобно горчиво писмо.
* Да напиша този материал, който се надявам да послужи за урок на други кандидат-спамери. Внимавайте какво пишете и какво пускате. Особено ако това е спам. И особено ако това е от служебният ви компютър. Понякога, вместо да изпишете вежди, може да извадите очи (а понякога – даже своите собствени). Спамът трябва да се преследва и унищожава, точно както в онази руска революционна песен “Seek and Destroy” на оркестър Metallica 🙂 [използвам крилатия лаф на един познат “Ей, това Металика е голям оркестър”, мерси Тони!]. Пак казвам – внимавайте.
* Да дам възможност на всеки (включително и на себе си) да види как се пише подобно писмо. Не започва с безсмислени оправдания. Вината се признава (защото по-лошо не може да стане) и след това следва извинението. Знайте – ако постъпвате така откровено и почтено, винаги ще получите извинението. Но трябва _наистина_ да го мислите.

Не се и съмнявате как отговорих на Станислав, нали? Изпратих му уведомителната поща, която получавам при публикуване на __всеки__ нов коментар в моя блог. От тук насетне Станислав има думата.

> Най-големите скептици могат да кажат тук “Ами ако става въпрос за верижен спам?” Ако всъщност това е номер (първо да се публикува спам съобщение, след това веднага да се посипе главата с пепел)?
>
> Да, възможен сценарий. Аз обаче твърдо __не вярвам__ в него.

“Капитал”

“Капитал”

Posted on by Doncho

В петък писах за проблемите ми с абонамента за “Капитал”-онлайн.

Въпреки failure notice, който получих в пощенската си кутия се оказа, че все пак пощата е получена.

Спокойно мога да кажа, че КАПИТАЛ направиха всичко, за да задоволят един недоволен клиент. Бих искал повече компании в България да са толкова прецизни и коректни. Вижте сами:

> Здравейте,
>
> Извиняваме се за неудобството, което сме причинили.
>
> Ще удължим вашия онлайн абонамент за 6 месеца, което смятаме, че е адекватна компенсация за разликата в цената, която се е получила.
>
> Причината е, че Regsoft работи само с долари, без да отчита смяната на курса
между долар и друга валута. Цената е евро (25), която сте получили е резултат
от обменния курс на Regsoft, ние нямаме отношение към цените в други валути
освен към тази в американски долари.
>
> Наша грешка е, че не сме осъвременили цената на абонамента спрямо
промяната на курса лев/долар.
> Грешката вече е поправена.
>
> Надяваме се да не останете с негативно впечатление за нас и да
останете наш доволен читател.
>
>
> С уважение,
> Еленко Еленков
> и
> Гергана Митова
> Онлайн екип на Economedia
> (издателите на Дневник и Капитал)
> +359 937 6359
> online НА dnenvik.bg

Благодаря Ви, “Капитал”! Очаквах да сте коректни, но това надмина очакванията ми.

На вниманието на “КАПИТАЛ”

На вниманието на “КАПИТАЛ”

Posted on by Doncho

_ДО “Клиентско обслужване”, КАПИТАЛ
КОПИЕ: doncho.net
==_

Уважаеми Капитал!

Днес реших най-накрая и аз да се абонирам за Capital.bg. 40 лв [1] не са много пари, особено за човек, който живее в чужбина.

Избрах Regsoft и прочетох инструкциите ви [3]. Малко сложно, рекох си, но ще се оправя (дългогодишен ИТ експерт съм, все пак).

Бях обаче потресен да видя, че вместо обявените 40 лв, през Regsoft вие събирате $30 такса.

Искам да Ви попитам __ЗАЩО__?

Това, на което ми прилича всичко, мога да определя само като “циганска”‘ работа. Някакси съм свикнал подобни номера да ги въртят мургавите ни съграждани от Столипиново или Факултето, когато по някаква причина правим сделка с тях.

$30 в никакъв случай не са 40 лв.Както и да го погледнем, това са около 120% от обявената Ви цена на година.

Не смятам, че КАПИТАЛ може да си позволи подобно отношение към клиенти. Независимо какви са те. Още повече, че обявявате една цена, а реално вземате друга. БЕЗ предварително да уведомите Вашия клиент. Напротив, Вашия клиент предварително е избрал поле, в което пише “40 лв”.

Не ме интересува дали имате технически проблеми с реализацията на плащане от 40 лв. Не ме интересува също така дали Regsoft ви слагат допълнителни такси (ако не можете да си ги позволите – не ги ползвайте).

Много обаче ме интересува защо не сте сложили едно-две изречения повече на местото, където гордо обявявате че Regsoft били сигурна и т.н. система? Защо там не казахте “да, но ако ползвате Regsoft, ще платите около 48 лв. Това е защото това и това и това и т.н.”

Това, което сте направили сега може да се опише така:

* Аз избирам стока в магазин, на чийто етикет пише 30 лв.
* Отивайки да си платя стоката на касата обаче на касата “светват” 48 лв. И ако аз плащам с карта и ако въобще не погледна, като нищо мога да платя сума, за която въобще не съм наясно.

Не мога да Ви позволя подобно поведение, което ме подтикна и към това писмо. Поради факта, че се явявате един от малкото морални корективи на нашето общесто, Вие трябва да сте перфектни!

Твърдо смятам, че с подобно поведение отблъсквате читатели като мен. Днес щяхте да ме имате за Ваш клиент, а сега дори не съм сигурен дали искам въобще да си направя абонамент. Още по-лошо е, че не съм сигурен дали в КАПИТАЛ работят хора, които имат сериозно отношение към работата си!

Това писмо е публикувано и на адрес:

На вниманието на “КАПИТАЛ”

[1]: Прикрепено изображение, от което е видна цена от 40 лв.
[2]: Прикрепено изображение, от което е видна цената при използване на Regsoft
[3]: Прикрепено изображение на инструкциите на Капитал. Не се указва друга цена.

Надявам се на бърз и изчерпателен отговор.
\-\-
Дончо
https://doncho.net
\-\-
Ако не отговарям на писмата Ви – погледнете тук: http://6lyokavitza.org/mail

Theme: Overlay by Kaira.  Extra Text