Български – Page 37

Category: Български

Футбол нинджа

Posted on 6/15/20066/15/2006 by Doncho

Тези дни света е футбол. И в това няма нищо лошо. Особено когато колеги ти пращат такива безценни моменти като този по-долу.

Ако си мислите, че това е квартално мачле, лъжете се. Това е Англия-Колумбия на стадион Уембли. И вратарят Rene Higuita е пич. На този трябва да се направят албум от проявите. Като не успее прави големи бели, но като успее, хората се кефят. Като сега :).

> > Да, знам, сега блога няма да се валидира известно време. Но ще го преживеем, така става, когато слагате embed…

MSDN WIKI

Posted on 6/14/2006 by Doncho

Случи се. От много време се чудех какво чакат Майкрософт, а не сложат една wiki система, свързана с поне част от MSDN-ът. И ето го отговора: MSDN Wiki.

Накратко, това е WIKI система, свързана към текущата документация на Visual Studio 2005 и .NET Framework 2.0. Общността има възможност да анотира/прибавя съдържание към всяко “листо” от документационното дърво.

Проектът е отскоро, естествено е обвързан с лицензи, които позволяват свободно използване на съдържанието от страна на Майкрософт и други. За да пишете, трябва да приемете лицензионните споразумения:

* Вашият текст ще е под Creative Commons Attribution-NonCommercial 2.5 License
* Вашият код ще е под Microsoft Permissive License. За този лиценз мога да кажа, че ми прилича на нещо от рода на BSD лицензите.

Мое предвиждане е, че този проект ще промени MSDN. Ще го промени към много по-добро. Дано намери бързо своята подкрепа. Както се казва – имаше нужда!

Fedora Virtual PC (2004, 2005 R2)

Posted on 6/5/20066/4/2006 by Doncho

# Ferora Core 5 Virtual PC installation

Today was an “installation day”. Fedora Core 5 DVD ISO was waiting this day for more than two months. Today was about a time for this ISO to become part of my virtual OS collection. However, this list got thinner for the last months, mainly because I did not use most of the stuff in it, and partially because of the recent preinstallation of my main machine.

My intentions to install Fedora were mostly because of the endless issues, which I am still having during the UTF-8 migration of this site. It seemed that I’m missing something and I was hoping that offline experiments may help more than experimenting on a “live” blog.

So be it! I installed my Virtual PC 2004 SP1, which I kept in its box after the preinstallation of my main machine. And after this installation the hell unleashed:

* First of all, I observed the sad fact that VPC 2004 does not support ISO images bigger than the “magic” number 2.2GB. Either someone forgot to add “unsigned” before “int” in the VPC’s source code, either VPC product managers were living in 1993 instead 2003 when they were making the main feature map of VPC 2004. Whatever the reason is: the sad story was that I cannot connect and use the already downloaded ISO.
* I burned the ISO (I wanted to do that anyway, no matter that I will keep it on my hard drive too, because my µTorrent seeds constantly that image). I also hoped that when it’s in a real DVD drive, Virtual PC would recognise and use it without a problem. How sad! The DVD image obviously “did not get smaller” when being in a real DVD drive: VPC still refused to mount the real drive, and my nerve started to get thinner and thinner.
* I downloaded and tried VMWare Player. This player, for my even worse madness, didn’t show any issue, but it didn’t allow me to do any configuration modifications either. It’s clear that this player was released only to show the VMWare technology, but not the people to have any use of it. I even had to restart my machine during the installation process, because it could not avoid it. Obviously VMWare is working in the direction of making the product better, rather than making it to avoid as many reboots as possible!

I was almost ready to give up and rent a whole virtual server somewhere on the net (recently I was looking at a message, which was saying there are servers available for EUR 25/month), when a memory came into my mind. The memory was about the people from Virtual PC team, which were bragging around the fact that their newest Virtual Server 2005 R2 now supports Linux too. I also remembered the fact that е this Virtual Server is free (as beer) and decided to give it a chance. Who knows, it could recognize this poor DVD ISO?

The download was short, the size of the product is only 23MB. The installation took a bit longer, since I had to install also the IIS, which is coming as part of Windows XP. Miracle or not, all went smooth and at the end it surprisingly opened my Firefox with the new Virtual Server 2005 administration page. Firefox, however, disliked the idea of running an ActiveX control inside, so I had to copy/paste some URLs in my IE, but at the end all was nice and shine (and the most important – all worked). In just no time I had one new virtual machine, prepared for FC5 installation. The following was also smooth:

* Virtual machine boot, it recognized FC5 DVD ISO, it booted directly from the ISO
* DVD Media check OK (hurrah!), packet selection (I chosed the default packages)
* Installation (40 min). During this process my virtual hard drive grown with about 3GB.
* Post-installation settings
* Virtual machine reboot. The X server was broken (the obvious problem with 24 bit color under the virtual S3 video). Text console, root login, colors changed to 16. Restart of the X server
* Login as root (I didn’t make any other account, after all this is just a virtual PC). No network?!
* Cursing self. I forgotten to setup the virtual network. Going to virtual machine management, setting up virtual network. “/etc/init.d/network restart”, “ping www.dir.bg” (the only good use for this site), all works!
* Setting up the keyboard (I needed BG phonetic), starting OOo to check up how the keyboard works. Nice! OOo came with full Bulgarian support. Another (thumbs up) here.
* Additionally installing some forgotten packages:
* When will Fedora team understand that “mc-*” should be installed by default?
* PHP, MySQL
* Some other minor stuff
* Full update of the installation. Another 500MB to download and another one hour waiting. Who said that Linux overkilled Windows when speaking for updates? He was so right about that!

As a general outline I can say that my problems ended after I “crossed the Rubicon” named Virtual PC 2004. It’s so pity that this commercial package does not work as good as its free (as beer) sibling Virtual Server. I am waiting anctiously for the following Virtual PC SP2, because I hope with it I might be able to use this virtual machine locally too. However, Virtual Server has one unique benefit: the virtual machine is alive anywhere anytime – I do not need to be logged on the machine in order to use that virtual machine. Which means that while Angel is playing his rally, I will be able to use the virtual machine too. During this whole process I also applied for the beta version of Virtual Machine Additions for Linux, which is available at the moment via Microsoft Connect – Microsoft’s beta programs place. I hope to have the confirmation soon so I would be able to try these additions (but I will definitely enable the Undo discs while trying them ;)).

Now I can continue with my experiments! I’m glad!

Днес ми беше ден за инсталации. Дълго седящата в папката със свалени торрент благини Fedora Core 5 трябваше да заеме полагащото и се място в списъка от виртуални машини. Този списък напоследък пооредя покрай преинсталацията на основния ми компютър, а и поради факта, че не използвах нищо от вече инсталираното.

Днес обаче реших да се “въоръжа” с една Федора, най-вече покрай нескончаемите проблеми с миграцията на този сайт към UTF-8 кодировка. Изглежда нещо ми липсва при опитите ми да извърша тази миграция, та затова реших да инсталирам истински Линукс. А и ми се пописва на РНР, пък не искам да експериментирам директно върху жив блог.

Речено-почнато! Инсталирах си Virtual PC 2004 SP1, което след преинсталацията така и стоеше непипнато в кутията си. И проблемите започнаха:

* Оказа се, че VPC 2004 не поддържа работа с ISO изображения, по-големи от “магическото” число 2.2GB. Или някой е забравил да пише “unsigned” пред “int” в сорс кода на VPC, или продуктовите мениджъри на VPC са живели не в 2003-а, а в 1993-а, когато са правили дизайна на тази част от продукта. Така или иначе обаче, тъжният факт беше налице: не можех да свържа сваленото ISO към виртуалното ми CD устройство.
* Опекох изображението на подложка (така или иначе исках да си го имам и на носител, макар че на диска ми си стои така или иначе, понеже µTorrent го сийдва непрекъснато), а и се надявах че ако е в истинско устройство, Virtual PC ще го разпознае и използва. Мъка! Като е в истинско DVD, да не би да е станало случайно по-малко? Пак не тръгна, а моите нерви започнаха вече да не издържат.
* Свалих и изпробвах VMWare Player. Той, за мой още по-голям бяс, не показа никакви проблеми, но пък категорично отказа да ми даде възможност да пипна каквото и да е по-така. Личи си, че е правен само за да демонстрира (по-)добрата технология на VMWare. Язък само дето рестартирах машината, защото той не успя да се инсталира без рестарт! Явно VMWare работят в правилната посока: да работи добре емулатора, отколкото да се инсталира задължително без да ти рестартира системата!

Почти бях готов да вдигна ръце и да си наема витруален сървър някъде из мрежата (преди дни гледах една обява за такъв за EUR 25/месец), когато се сетих за боят по гърдите от страна на Virtual PC екипа, че в новия Virtual Server 2005 R2 вече поддържали и Линукс. Присетих се също така, че въпросния Virtual Server е безплатен и реших, че ще му дам шанс. Току-виж разпознал и горкото DVD.

Свалянето не отне никакво време, продукта се оказа само 23MB. Инсталацията беше малко по-дълга, защото трябваше първо да си инсталирам IIS, който идва с Windows XP. След това обаче всичко стана като по чудо и докато се усетя, той ми пусна един Firefox (браузър по подразбиране :)), за да си менажирам виртуалния сървър. Да, ама не, явно на Firefox хич не му хареса идеята на административната конзола да си пусне ActiveX контролче вътре в него, затова се наложи да правя copy/paste на URL-и и да пускам IE. Е, с IE всичко вече беше ОК и скоро бях горд собственик на чистак нова виртуална машина, подготвена за инсталация на FC5. По-нататък всичко потече по вода:

* Старт на виртуалната машина, разпознаване на DVD ISO-то на FC5, първоначално зареждане
* Проверка на носителя, ОК е (ура!), избор на пакети (по подразбиране както си беше)
* Инсталация (40 мин). За това време виртуалния диск набъбна с около 3GB
* Настройки след инсталацията
* Рестартиране на виртуалната машина. Виждане, че X сървъра се е омазал (познатия проблем на 24-битовия цвят във виртуалното S3, което Virtual PC емулира). Корекция на цвета на 16 бита в текстовата конзола. Рестарт на X сървъра.
* Влизане като root (така и не направих друг потребител). Няма мрежа?!
* Ругатни по мой адрес, че съм забравил мрежовите настройки на виртуалното PC. Оправяне на мрежовите настройки, “/etc/init.d/network restart”, “ping www.dir.bg” (единственото добро приложение на този сайт!), работи!
* Настройка на клавиатурата (трябва още BG phonetic), стартиране на ООо да видя как работи, оказва се че работи много добре! ООо идва с пълна поддръжка на кирилица и на български език, още един (+) за FC5.
* Доинсталиране на някои пакети:
* няма ли федорците най-накрая да сложат mc да се инсталира по подразбиране?
* PHP, MySQL
* Нещо друго за цвят
* Пълен ъпдейт на инсталираното до сега. Към 500MB ъпдейти за сваляне (айде още 30 мин!). Кой беше казал, че по ъпдейтване Линукса отдавна минал Windows? Прав е бил!

Като цяло може да се каже, че проблемите свършиха след като преминах “рубиконът” Virtual PC 2004. Жалко е, че този платен продукт не се справя и наполовина толкова добре, колкото безплатния Virtual Server. Чакам с нетърпение SP2 на Virtual PC и храня надежди, че чрез него ще мога да използвам току-що създадената виртуална машина и локално, а не само през сървъра. Но пък Virtual Server има едно безумно предимство – виртуалната машина е “жива” достъпна по мрежата от всякъде и по всяко време, не се изисква да съм логнат в моя екран – мога да я използвам от всеки друг компютър вкъщи, което значи че докато Ангел си играе ралито, аз ще мога да работя. Също така заявих и участие в бетата на Virtual Machine Additions for Linux, които са достъпни в момента чрез Microsoft Connect – порталът за бета програми на фирмата. Надявам се скоро да дойде ОК и да пробвам тези допълнения (но задължително ще си включа Undo disc, докато трае пробата :)).

Вече мога да продължа с експериментирането. Доволен съм!

Междувременно пък видях и пуснах за сваляне Knoppix 5.0.1 DVD ISO. Да видим какви ги е пакетирал бачо ни Клаус Кноппера… Пък и да дадем повод за размисъл и следене на датските разследващи служби, които ще засегат 5 GB входящ и най-малко 15GB изходящ торрент трафик от вкъщи. Да видим дали ще дойдат да проверяват ;). Той изходящия трафик всъщност си е постоянна величина: Fedora, Knoppix и някой други свободни неща като Elephants\_Dream\_1024.avi.

Гугъл Тетрадка

Posted on 6/4/20066/4/2006 by Doncho

Преди седмица-две Гугъл пуснаха поредната си бета-услуга, наречена “гугъл-тетрадка” (Google Notebook). Тривиалната на пръв поглед идея за лични, но централизирани а-ла post-it листчета, доразвита с някои прекрасни хрумвания като:

* Пълна интеграция чрез плъгини в най-популярните браузъри (IE/Firefox), която дава следните допълнителни възможности:
* бързо да намирате тетрадката си. Във Firefox става с едно натискане на мишката, в IE става чрез стандартен toolbar (доколкото успях да запомня, имам го инсталиран в IE само на ноутбука на Веси)
* бързо да прибавяте анотация от дадена уеб страничка. Представете си следния сценарий, докато разглеждате Мрежата: Виждате нещо интересно, на което желаете да обърнете внимание, или което искате да “изрежете” и запомните за по-късно. С Гугъл тетрадката това, което трябва да направите е да селектирате частта, която искате да си запазите, да кликнете десния бутон и да кажете “прибави в тетрадката”. Тогава автоматично ще се направи новичка бележчица във вашата тетрадка, която бележчица ще съдържа избраното HTML съдържание (и евентуалните картинки), както и връзката, от която това съдържание е дошло. Мегаудобно и мегафункционално.
* да редактирате бележките си както от самия плъгин. Разбира се, може и да отидете направо в уеб страницата, където да правите “истинската” редакция
* Възможност за публични тетрадки. Всеки потребител може да има повече от 1 тетрадка и да прехвърля бележките от едната в другата. Някои тетрадки може да са публични, като например тази моя публична тетрадка.
* Публичната тетрадка даже може да изпълнява функциите и на блог, и на линк-блог и на каквото още се сетите
* Стандартен, гугъл стил на редактиране, богат AJAX/DHTML, който прави удоволствие на техно-сбърканите като мен. На останалите просто им е безобразно удобно, без да осъзнават всъщност защо.

Моята гореща препоръка е: използвайте тетрадката. Невероятно удобна е, веднъж свикне ли човек започва да си мисли “абе какво ще правим, когато Гугъл станат платени в тази си част от услугите”? Но засега ще се радваме на безплатното.

Да, и днес видях Гугъл Java AJAX Framework API. Интересно. Но за това друг път, ако остане време или мерак.

Подписката “WAZ срещу слепите”

Posted on 6/3/20066/4/2006 by Doncho

Много се написа и много се каза по отношение на грозния случай “Труд” (ВАЦ) срещу слепите.

Вече има и подписка, придружена с Отворено писмо. Изцяло съм съгласен с всичко, изложено в писмото и го подкрепям 100%. Поради това и се подписах. Съветвам всеки да прегледа подписката и ако е съгласен – да се подпише. Ще ви коства 2 минути прочит на писмото и още 2 да решите дали Вашата позиция съвпада с тази там. И след това 1 минута да подпишете, т.е. – 5 минути като цяло.

Интересно ми е само как чак днес научавам за подписката…

Новото ми DVD устройство

Posted on 5/31/20066/8/2006 by Doncho

Онзи ден се сдобих с така чакания Heroes of Might and Magic V. Понеже Лъчо беше в основата на цялото зло, разбира се че успях да се сдобия точно със Super Collector’s Edition. Мерси, Лъчко!

Играта дойде 3 дни след официалната премиера. Т.е. миналия петък. И веднага след като дойде играта ми стана ясно, че DVD-записвачката ми (едно LG на около 18 месеца) е решила да се включи в усилията на НСБОП за овладяване на разпространяването на пиратско съдържание. Проблемът беше, че (точно както и НСБОП) записвачката беше избрала възможно най-лошия, нетактичен и просташки начин да се бори с пиратството: тя просто отказа да чете (не само да пише) всякакви дискове. В петък единствено искаше да отвори DVD-то на Веси с йога-видеото (после отказа и това, явно протеста мина в още по-тежка форма).

Пребивавайки в Дания обаче, аз се позовах на правата си на гражданин (и собственик на скапаната записвачка). Порових из мрежата и понеделник вечер си поръчах едно Lite-On SHW-16H5S. Платих си го още с поръчката (с :Веси: бая се чудехме дали да не отида на варианта външна записвачка, ама два пъти по-скъпи, срамна работа!) и зачаках. Доставка (разбира се) по пощата, за което още DKK 50 (?7.5). Заръчах да ми го доставят в офиса, защото вкъщи може да няма никой, когато мине пощаджията. А мразя да намирам пакети, оставени на прага на апартамента ми, защото е нямало никой вкъщи!

Вторник (т.е. вчера) сутринта получих някакъв мейл на датски, в който се говореше за някакво betaling (плащане), някакъв order (поръчка) и някаква DVD записвачка, и освен това идеше от тази фирма. Въпреки че нищо друго не разбрах, приех че искат да ми кажат че понеже са получили плащането ми са на седмото небе от щастие и в резултат на това ще ми изпратят (или са ми изпратили?) пакета.

Тази сутрин още в автобуса се зарадвах от e-пощата от Finn, който се явява “склададжията” в нашия офис. “Скъпи колега, получили сте 1 или повече пакети, моля елате си ги приберете, да не идвам аз!”. Отидох и ги прибрах. Сега в раничката ми се мъдри една приятна кутия, която чака вечерта да бъде инсталирана.

Интересното е, че записвачката поддържа технология Lightscribe (това е официалния сайт на Lightscripe технологията, но има флаш анимация с музика, което е гадно!). В кутията има и един такъв диск, който смятам да изпробвам още довечера, защото и без това сериозна част от албумът ми все още не е архивирана на DVD. Надявам се софтуера, който идва в кутията, да позволява създаване на тези изображения както и да има някакъв клипарт в него. Съвместимите с тази технология носители на Imation струват:

* ?13 за 10 броя 700 MB CD-R с кутийка [?9.5 за същите 10 CD-та, но без LightScribe]
* ?32 за 5 броя DVD+R с кутийка [?29.5 за същите DVD+R, но без LightScribe]

Ако се използва същия магазин за референция може да си направим извода, че носителите, които поддържат тази технология не са много по-скъпи от тези без тази технология. Imation по принцип са скъпи носители, но то и в Дания няма евтини носители. Едно заради таксата на всяко CD, която се отчислява за заплатите на тия от датското НСБОП, друго заради това, че в Дания малко неща са евтини :).

Всички записвачки до сега са ми издържали между 1 и 3 години. Надявам се тази да държи повече, макар че като си правя някои изводи си мисля, че пак ще е решение за година – година и половина.

А довечера смятам да опитам Heroes of Might and Magic V на най-мощната си машина, че ноутбука на Веси загрява като нафтова печка “Раховец”, като го пусна на нея. А и Веси си го иска, не ми го дава като си е вкъщи!

Още спам

Posted on 5/24/2006 by Doncho

Днес отново активирах Bad behavior. Направих го, след като тази сутрин намерих цели 86 коментара, автоматично попаднали в блога ми и видими за всички. Явно докато аз спя, спамерите не го правят и търсят нови начини да заобиколят Akismet.

Akismet всъщност не е виновен. “Пропускливостта” му е повече от добра, защото до сега е пропуснал около 100 спам-коментара, а е спрял 23,000. Повече от добра производителност, ако питате мен. Само че трябва още по-добра.

След активацията на Akismet отново пробвах от офиса как ще е. И си беше същото :). Няма проблем да заредя блога, но набия ли F5, веднага си получавам Bad Behavior страничката с грешката. И странно защо в логът на Bad Behavior виждам за тази заявка следния повече от странен текст “I know you, bad spammer”.

* Задача 1: Довечера да сложа IP пространството на фирмените проксита в exception list-а на Bad Behavior.

Веднага след активацията на Bad behavior изтрих всички задържани коментара в базата на Akismet (около 17000 такива), за да видя как ще е “входящия поток”. И до сега (повече от 5 часа вече) имам три (3) коментара в задържаната опашка. За сметка на това в логчето на BB се трупат ли, трупат.

* Задача 2: Понеже явно Bad Behavior ще е някаква панацея засега, да преведа страничката му с грешката, за да има информация и на български.

* Задача 3: Да си сложа нормалния мейл от doncho.net домейна (а не директния gmail такъв) в съобщението на Bad Behavior.

Дано остане време за всичко!

Стара цензура

Posted on 5/22/2006 by Doncho

Днес от “смешния списък” ми попадна тази сканирана страничка от стара комсомолска кореспонденция.

Хич не беше смешно, като го четох. И се чудя дали на някой му е смешно. Ако наистина на някой му е смешно, то този някой трябва да е много млад. И да не помни цензурата. Или пък този някой е забравил.

Дано тези времена никога не се връщат, никъде по света.

Мъжките сексуални фантазии

Posted on 5/15/20065/16/2006 by Doncho

> Днес прочетох руският вариант в блога на Алекс.
>
> И понеже открих българският вариант само в кеша на Гугъл, реших да ги увековеча и тук.

АВИАЦИОННА
Летя в самолета. Сексапилна девойка от мястото отсреща настойчиво ме гледа. След като си разменяме многозначителни погледи се усамотяваме… в тоалетната, къде другаде.
Вътрешния глас: В самолета местата са разположени така, че пътниците не се виждат един друг.

В СТИЛ “БАУНТИ”
С нея сме на необитаем остров. От начало тя е резервирана, но след това разбира, че съм мъжът на мечтите и. Още повече, че други мъже тук няма. На светлината на залязващото слънце започвам да целувам възбуденото и тяло…
Вътрешния глас: Никаква хигиена, нито презервативи, и въобще ти си такъв неудачник, че на необитаем остров можеш да се озовеш само с Упи Голдбърг.

ГЕРОИЧНА
Спасявам я от насилник (крадец, убиец), и тя ме кани у тях. На сутринта аз самия започвам да се чувствам като жертва на насилие.
Вътрешния глас: Сигурно си има приятел. Преди да спасяваш някого уточни този въпрос!

НЕСБЪДНАТА
Учителката по математика е решила да се занимава с мен допълнително. Господи, защо заключва вратата? Не може да бъде! Госпожо Владимирова! Какво правите? Госпожо Влади…
Вътрешния глас:.. а след това тя ще се прибере при мъжа си, децата и внуците.

КУРОРТНА
С жената сме в хотел, където всички стаи са еднакви. След бара се хвърлям на леглото. До мен лежи супер секси тяло. На светлината на луната се вижда, че това не е жена ми, а блондинката от бара!
Вътрешния глас: А къде е жена ти по това време?!

СПОРТНА
Отивам на тренировка и виждам, че във фитнес залата този път инструктора е атлетична блондинка. Тя ме завлича в съблекалнята, за да ми покаже възможностите на тялото си.
Вътрешния глас: Остава само да се сетиш колко често стъпваш на тренировка. И какво си отишъл да показваш там, шкембето си ли?

ЖЕЛЕЗОПЪТНА
Съседката по купе затваря книжката и изключва светлината. Минута по-късно пръстите и разкопчават ризата ми. До сутринта телата ни се движат в такт с тракането на влака.
Вътрешния глас: Прилича на приказка. Но би могло да се случи, ако поне веднъж си беше купил билет за първа класа.

УНИФОРМЕНА
Никога не ми се е случвало подобно нещо. Тя сигурно няма още 17. Изглежда толкова невинна в училищната си униформа… И така ме гледа, сякаш за нея съм самия Господ Бог.
Вътрешния глас: Приятелю, не искам да те разстройвам, но училищните униформи ги отмениха преди 10 години.

ДВОЙНА
Не знам как и откъде, но в постелята ми лежат сестри – близначки с идеални фигури. “Ми-и-ли” – произнасят горещо заедно. А аз не съм от желязо.
Вътрешния глас: Не, това е прекалено. Хайде да ограничим посещенията в порносайтове. Поне за седмица, а?

НОСТАЛГИЧНА
Бог знае откога не сме се виждали. Моята първа любов, от шести клас на основното училище. Да знаех тогава, че и тя е влюбена в мен… Но по-добре късно, отколкото никога.
Вътрешния глас: От времето на последния звънец са минали 20 години, а тя мислиш, че е останала същото сладко момиченце?

КЛАСОВА
На прием се оказвам на масата с жената на олигарха. За мъжа си тя е само красива статуетка, която той показва пред партньорите си. Но аз я чувствам съвсем другояче. И ето, че вече правим любов в кулуарите – отчаянно, пламенно, като за последен път.
Вътрешния глас: Изглежда, че не знаеш какво са това кулуари. Но “за последен път” е точно казано.

КИНЕМАТОГРАФИЧНА
В киносалона от дясната ми страна стои красива девойка. Светлината изгасва. Тя изведнъж застава на колене и започва да разкопчава панталоните ми. “Двадесет Века Фокс представя…”, чувам далечен глас.
Вътрешния глас: “Двадесет века Фокс” надали си е представял някога подобна глупост.

ФУТУРИСТИЧНА
Случило се е най-страшното: на Земята от неизвестна болест са умрели всички мъже. Върху мен лежи огромна отговорност. Именно аз трябва да възстановя човешкия род. Най-красивите жени на планетата чакат за посещение при мен няколко месеца. Но тази ще я приема без ред. Здравей Анджелина Джоли.
Вътрешния глас: Здравейте, делириум тременс и зелени човечета.

АЗИАТСКА
Отивам в Банкок и умирам от наслаждение. Не мога да си представя дори, че местните момичета умеят да правят такъв масаж. Тайски масаж – това е… това е…
Вътрешния глас: Просто за информация. Най-популярната болест в Тайланд въобще не е маларията. Веднага се обличай и заминавай.

МЕДИЦИНСКА
Лежа със счупен крак в болницата. Почивен ден. Съседа по легло си е отишъл вкъщи. Няма доктори. В цялото отделение сме само ние двамата – аз и младичката сестричка в бял халат. Под който, както открих току що, е абслолютно гола!!!
Вътрешния глас: Даже си нямаш и представа колко боли като го правиш със счупен крак. Препоръчвам ти хрема.

РАБОТНА
Миловидна колежка от офиса неочаквано ме кани на рожден ден. Но когато отивам се оказва, че няма други гости. И въобще, оказва се, че няма никакъв рожден ден…
Вътрешния глас: Ти Мария Георгиева – портиерката ли имаш предвид? Тя чака такъв момент вече 30 години. Решил си да се заемеш с благотворителност?

РАБОТНИЧЕСКО-СЕЛСКА
Аз (не ме питайте как) се оказвам в женско общежитие – единствения мъж в женската спалня. Момичетата до една са изкусителни красавици.
Вътрешния глас: Какво обединение на града и селото.

СЕЛСКА
“Господине, какво правите, господине”, – шепне тя, жално гледайки ме със сините си очи. Но аз жадно я целувам по устните и тя забравя за всичко, отхвърляйки моралните приницпи от началото на XIX век.
Вътрешния глас: Тежко са живели крепосните, няма какво да си говорим. Ти самия не си дворянин, ако помниш.

НАТУРАЛНА
На весела селска сватба ме приятелката на невестата ме завлича настрани. Скриваме се в сеното. Тя има светли коси и огромна стегната гръд. От нея се носи аромат на току що окосено сено…
Вътрешния глас: Мирише всъщност на бой. Приготви се, студенте.

САДИСТИЧНА
Аз съм маркиз де Сад. Нагости ми е фаворитката на краля. “Омъжете се за мен – и говоря аз на френски – и аз ще ви прикова към това легло завинаги”. “Да, мосю” – огтоваря ми гостенката. Мисли, че се шегувам.
Вътрешния глас: На френски знаеш само “мосю, же не манж па сие жур”, а това се превежда по друг начин.

ИЗВЪНРЕДНА
Секретарката на шефа е останала до късно на работа, и аз също работя допълнително. Отивам при нея с чаша чай, и ето вече сме се разположили на масата на нашия скъп ръководител.
Вътрешния глас: Ето на какво се надяваш като всеки ден оставаш до късно на работа! А за това даже не ти плащат допълнително.

КАПИТАЛИСТИЧЕСКА
Аз съм собственик на неголяма фирма. Всеки ден една от сътрудничките ми си оправя прическата, грима и влиза в кабинета ми. В следващите 40 минути ме няма за никого…
Вътрешния глас: Мария Георгиева – портиерката надали ще се върже. Тя е жена със строги морални принципи, и бивш участник във Ворошиловските съревнования. По стрелба.

СИНХРОННА
Решил съм да поплувам вечерта и дори не мога и да си представя, че тук ще срешна отбора по синхронно плуване. Като стана дума за отбор, те всичко правят синхронно…
Вътрешния глас: Остава да напишеш номера на шапчиците им и можеш да считаш, че си решил основния в живота си проблем (това, че си моногамен).

СКОРОСТНА
Летя по автомагистралата. На моето порше са му необходими само няколко секунди за да набере скорост 150… 160… 190… Тя – облечена в къса червена рокля – гали моя малък приятел. 195… 196… 200!
Вътрешния глас: Малкия приятел наистина е мъничък – и това е единственият реалистичен детайл в този сценарий.

КУЛТУРНО-МУЛТУРНА
Аз съм – Ван Гог. Дните и нощите си прекарвам на Хаити. От време на време една от знойните хаитянки сваля дрехите си и се идва при мен, давайки ми да разбера, че иска ласки от великия художник.
Вътрешния глас: Напиши 50 пъти ” Никога няма да бъркам Ван Гог с Гоген, а Хаити с Таити”.

КИНЕМАТОГРАФСКА
Слушал съм, че индийките поразбирват в секса, но сега знам точно, че точно тук е написана “Камасутра”. Тя все още съблича своето сари, а аз вече изгарям от желание.
Вътрешния глас: Приятелю, бъди много внимателен. Ако се вярва на боливудските филми, ти можеш да се окажеш загубеният и брат!

ТЕХНИЧЕСКА
Тя е завързана за леглото, а аз аз платформа, прикрепена към тавана. Платформата се спуска и се вдига. Напрежението нараства. Тя ме иска безумно, а аз – нея. С невероятно усилие на волята разкъсвам въжетата…
Вътрешния глас: Слушай, а ние с теб в детството нали не сме имали никаква психическа травма?

АВТОСТОПАДЖИЙСКА
Аз я возя, тя се смее на шегите ми. Тя е студентка, пътува на автостоп. “Между другото, – пита тя – какво мислиш за необвързващ секс веднага?” Струва ли си да казвам, че отбивам от пътя и спирам.
Вътрешния глас: Интересно, колко ли пъти досега се е усмихвала на тази шега девойката?

ПОЛИГАМНА
Аз съм султан с харем от четиристотин, не – с петстотин наложници! Стария евнух ми съобщава, че са довели нови девойки да ме разведрят. В стаята влиза най-прелестната девойка на света. Не мога да отделя поглед от пищното и тяло.
Вътрешния глас: Днес също така трябва да се срещнеш с номера 343, 411 и 465 (вече трета седмица чакат между другото). Не се пресилвай много.

ВОЕННА
На мен, военнослужещия в израелската армия, се е паднала завидна мисия – да обуча женската рота на способите за самоотбрана. Горещите еврейски девойки се предават в плен до една. Господи, благодаря ти, че под тези зелени войнишки униформи си направил такива прекрасни, стройни тела!
Вътрешния глас: Това е латентен хомосексуализъм. Или нелатентен.

ПСЕВДОИСТОРИЧЕСКА
“Желязната Маска, – говори ми прекрасна дама, – знам, че краля е постъпил с вас несправедливо, и реших да ви подаря най-скъпото което имам – своята чест”. Тя повдига пишната си пола…
Вътрешния глас: А пък ти за беда си в желязна маска.

ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКА
Лицето и е покрито с дебел слой пудра. Възспитали са я да доставя на мъжа удоволствие. Тя е гейша. Тя поставя настрана ветрилото си и подобно на пеперуда, лети на моето татами.
Вътрешния глас: Главното, не и обещавай да и дадеш Курилите!

НОВОГОДИШНА
Самотна новогодишна нощ. Звъни се на вратата. Там стои Снежанка в късо червено палтенце, а от палтото се показват дълги-дълги крака. Годината обещава да бъде хубава!
Вътрешния глас: Не си мисли да отваряш вратата – там стои дебелия Дядо Мраз.

ГАДАТЕЛСКА
На рождения ми ден приятелите ми са решили да ми направят необичаен подарък. Те са ми завързали очите и са излязли от стаята. Но не всички. Някой е останал. Някой, който ми подарява незабравими усещания. Сигурно дори няма да разбера кой е бил. Деси? Надя?
Вътрешния глас: Пешо?!

ЧУЖДЕСТРАННА
Дланта ми гали кафявата и кожа, и отново и отново се изпълвам с желание. Най-хубавото на света – чернокожа жена.
Вътрешния глас: Въпреки всичко Упи Голдберг. Така си и знаех.

БИТОВА
Любовта идва когато най-малко я очакваш. Положението е следното: тя седи на пералнята, краката си е поставила върху раменете ми. Секса на 1000 оборота в минута е възможен. Доказано от “Зануси”.
Вътрешния глас: Възможни усложнения – нервен тик, удар с ток, болест на Паркинсон.

СУПЕРАГЕНТСКА
“Слушай, Джеймс, – казва тя с акцент, – каква е задачата ти?” – “Основната ми задача, – казвам аз, съсредоточено разкопчавайки нейния сутиен, – е да правя такива прекрасни жени като теб, щастливи”.
Вътрешния глас: Бонд. Джеймс Бонд. – Антонов. Боян Антонов. Намери няколкото хиляди разлики.

ПСИХОАНАЛИТИЧНА
Тя лежи на диванчето. Сеанса по психоанализа е в самия разгар. Току що съм я довел до хипноза и смятам да се възползвам от това.
Вътрешния глас: Между впрочем това е наказуемо – според новия НК – 131-я с лишаване от свобода от три до шест години.

ПРИКАЗНА
Нося маска на мечок. Момичето ми има дълги рижи коси и доверчиви сини очи. “Кой е ял от моята каша?” – казвам аз. Разбира се, че тя. И наказанието и включва да спи в моето креватче.
Вътрешния глас: Въпроса за психотравмата отпада. Травма е без съмнение е имало.

ПОЛИЦЕЙСКА
Очарователна служителка на КАТ с усмивка описва извършеното от мен нарушение. В допълнение казва, че и приличам на обявения за издирване престъпник и започва да ме претърсва, бавно, но уверено приближавайки се към същността на мъжкото ми начало.
Вътрешния глас: Очарователна служителка на КАТ – това е нещо в областта на фантастиката. Същността на мъжкото ти начало – Това някъде в областта на задника ли е?

МОКРА
Момичето, което плува в басейна ме кани да се присъединя към нея. Започваме да играем на топка – и неочаквано започваме да правим любов.
Вътрешния глас: Разбирам, че ти си голям специалист по водните процедури, доколкото участваше в отбора по синхронно плуване… но да правиш секс във водата е неудобно – физически.

ПЪРВОБИТНА
Хвърлям на пода уловения от мен елен. Приближава се жена ми, тялото и се обвива около мускулестия ми торс. Обладавам я на тигровата кожа и си мисля “По-добрия мъж получава по-добрите жени! Това е справедливо”.
Вътрешния глас: Ако наричаш торс крушевидното разширение от бедрата до слънчевия сплит, то наистина никой не може да се сравни с теб по мощност на торса.

ДИСКОТЕЧНА
Разгорещени, излизаме от центъра на дансинга и се отправяме в сенките, където започваме да се галим един друг. След половин час ще се разделим и ако се срещнем пак, сигурно няма да се познаем.
Вътрешния глас: Това ми се струва невероятно, но дори и да се случи наблюдателната охрана прекъсва такива неща много бързо.

ГАСТРОНОМИЧЕСКА
Тялото и е изцяло покрито със сметанов крем. Ръката ми се плъзга по плоското и коремче. Опитвам се да обера сметаната с устни. И ми се струва че това е най-сладката жена в живота ми.
Вътрешния глас: Знам си те теб: така ще се наядеш, че за останалото няма да ти останат сили.

НЕВЕРОЯТНА?
Някога ще я срешна. Ще я обичам повече от живота си, ще живеем дълго и щастливо. И ще умрем в един ден, оставяйки след себе си деца, внуци и правнуци.
Вътрешния глас: Без коментар.

> Преводач: Неизвестен.

Още спам?

Posted on 5/15/20065/15/2006 by Doncho

Вчера прочетох, че и Йовко се оплаква от спам. Не знам какво е количеството при него, но аз вече съм сериозно замислен какво да правя.

От няколко дни в блога ми се излива стабилно количество спам коментари. В четвъртък чистих за последно, от тогава до днес са четири дни (ако броим и четвъртъка). За тези четири дни:

* AKISMET е арестувал точно 4134 нови спам коментара
* Отделно той е пропуснал 18 други, но те са в модерационната опашка

Всички коментари идват от IP 213.33.239.9. Явно е някоя зомбирана машина из Русия. Опитах да ги блокирам с нормалните WordPress възможности, но не успях. Сега следва твърдата мярка – .htaccess блокировката. Още се чудя дали, но ако продължава така – определено ще се случи.