Category: Български

Летни разходки: Сопот-Дерменка

Posted on 8/14/20118/14/2011 by Doncho

Преди месец с Тишо и Дени решихме да си направим една разходка из планините. От многото варианти избрахме маршрут Сопот – х.Дерменка – Сопот. Удобно, защото можеш да оставиш колите на лифта, да се разходиш за ден-два и да се прибереш пак с лифта.

Уговорката за събота сутрин (17.07.) направо на лифта се оказа ефикасна, защото така изгубихме минимално време за мотане насам-натам. С Веси бяхме доста по-рано в Сопот с идеята да закусим добре и да си вземем сутрешната доза химия .

В 09:00 вече бяхме на линия и около 09:30 вече бяхме на лифта към “Незабравка”. Бяхме леко неприятно изненадани от факта, че лифта работеше само до междинна станция, но нали сме тръгнали на разходка… пък и да не бяхме тръгнали на разходка, пак нямахме много избор: чакаше ни още 40-60 минути ходене, при това по доста стръмен маршрут. На мен лично ми дойде малко нанагорно, особено първите няколко минути, но след като влязах в ритъм вече нямах кой-знае какви проблеми (отне ми повече от половината склон, отначало си мислех, че ей тук сега ще пукна).

Някъде по този път се сетих да пусна и My Tracks, за да запиша разходката.

Вижте Сопот – х.Дерменка на по-голяма карта

Тук е мястото да кажа, че очаквах далеч по-слабо приложение, но My Tracks надмина очакванията ми, успявайки да запази добре нашия път и да не изхаби съвсем батерията на телефона ми. При всички положения обаче ще ми трябва допълнителна енергия, ако ще ходя повече с My Tracks. Вече поръчах едно такова, да видим дали ще свърши работа (подаръкът от Кирчо за съжаление се оказа от най-евтините соларни батерии и се скапа след 3-4 използвания).

По пътя към х.Дерменка спряхме на х.Добрила. Много добро място, допадна ми доста. Като изключим огромната, зарязана соц, постройка в близост, мястото ще е фантастично за прекарване на няколко истински зимни дни там. Е, няма ски писта (освен една зеленееща, кратка такава за деца), но пък зимата едва ли ще е супер населено, т.е. по всичко изглежда, че може да даде много спокойствие и бял пейзаж. Още тогава си обещах да организирам нещо, вече работим по въпроса, дано се получи!

На х.Добрила “поехме” по една студена бира, взехме въздух и изсушихме фланелките. След което тръгнахме по останалата част от пътя към целта на деня.

Цялото ходене ни отне около 4-4.5 часа. Стара Планина като цяло е страхотно място, но денят беше толкова горещ, че добре че бяха малкото горички по пътя, иначе сигурно нямаше да стигне 1.5л вода на човек. А в Балкана няма вода така, както в Родопите.

Обичам статистиките, а вие? Според My Tracks, статистиката за цялото ходене този ден е:

Всичко изминати	13.63 km (8.5 mi)
Общо време (с почивки и всичко)	5:35:46 ч.
Чисто ходене	3:35:14 ч.
Средна скорост за цялото време	2.44 km/h (1.5 mi/h)
Средна скорост на ходене (вижда се какви пишман туристи сме )	3.80 km/h (2.4 mi/h)
Макс. скорост	5.58 km/h (3.5 mi/h)
Мин. височина	1500 m (4922 ft)
Макс. височина	1890 m (6201 ft)
Общо изкачване	2153 m (7062 ft)

И х.Дерменка, и х.Добрила бяха много добре технологично оборудвани. Оставям настрана факта, че х.Добрила има webcam (което като че ли е върха на сладоледа вече), и на двете хижи имаше безжичен интернет. Вече като че ли се налага правилото “GSM може да няма, безжичен интернет – има”. Виждал съм го на повече от две планински места, което ясно показва кое е по-необходимо за човека .

На х.Дерменка похапнахме както си следва, поговорихме си и по леглата. Единственото странно нещо в цялата ситуация там беше, че в стаята ни, мъничка и пълна с легла, нямаше отварящ се прозорец. Което ни принуди да внимаваме какво правим в банята, защото беше ясно, че ще се спи с отворена врата към нея.

Още вечерта се роди идеята на другия ден да не се връщаме към х.Добрила, а да слезем към с.Кърнаре и от там с обществения транспорт (какъвто хванем) да стигнем до Сопот. Така ще видим повече и по-различна планина, а и няма да се връщаме по маршрут, който вече познаваме. Жените малко помрънкаха (Веси се отличи!), но нямаха много избор.

И така, на другия ден потеглихме към с.Кърнаре. Местните ни увериха, че час и половина щяло да стигне, но с нашето ходене се оказа значително повече. Това, че основната част от маршрута беше слизане допълнително утежни нещата и към края вече оплитахме краката и колената сериозно се обаждаха. Маршрутът за деня беше както следва:

Вижте х.Дерменка – Кърнаре на голяма карта

Статистиката от този ден е:

Всичко изминати	8.83 km (5.5 mi)
Общо време	2:55:50
Чисто ходене	2:06:35
Средна скорост за цялото време	3.01 km/h (1.9 mi/h)
Средна скорост на ходене	4.18 km/h (2.6 mi/h)
Макс. скорост	6.53 km/h (4.1 mi/h)
Мин. височина	566 m (1857 ft)
Макс. височина	1614 m (5295 ft)
Общо изкачване	496 m (1627 ft)

Интересното дойде, когато пристигнахме в с.Кърнаре. Оказа се, че влака за Сопот сме го изпуснали, а автобус всеки знаеше, че има, но никой не знаеше кога го има. Чакайки на спирката се сетих за Шефа – стар казармен познат, родом от Сопот, за който друг приятел ми беше казал, че си карал отпуската в Сопот. Дръннах му един телефон и се оказа, че е наблизо и че (типично за него) няма да има никакъв проблем да удари едно рамо и да ни закара от Кърнаре до Сопот.

Речено-сторено. След по-малко от чак Шефа беше на място, награби остатъка от нас (някои вече бяха тръгнали с автобус, но аз бях дал дума да чакам) и ни закара тъкмо до лифта. По пътя ни открехна за интересни подробности относно Сопот, родовете там и генетичната им обвързаност с Вазов (публично вярване е явно, че поне 20% от Сопот са генетични потомци на големия писател, отличил се като голям и в една друга област). Също така по пътя ни показа и кръчмата, в която с голямо удоволствие похапнахме, преди да тръгнем за Пловдив. Шефе, голям си, едно голямо “благодаря” за теб, човече!

Като цяло за двата дни се събраха около 20-22 км ходене. Което за нашия начин на живот никак не беше зле. Видяхме две много добри хижи, върнахме се със здрава мускулна треска.

Но пак ще повторим. Райското пръскало ни чака. Не знам дали тази година, но ще го видим. Направих и снимки, но публичен албум не съм пускал… който трябва и знае къде, може да ги намери

Желанието на 9 годишната Рейчъл

Posted on 7/28/20117/28/2011 by Doncho

Днес прочетох “The Power of Rachel Beckwith”, материал от @simonsinek, човек който безкрайно уважавам за работата му и способността му да казва нещата. Книгата му Start with Why: How Great Leaders Inspire Everyone to Take Action е вдъхновяваща, но не за това е тази история. Историята на 9 годишната Рейчъл, която Саймън Синек разказа, ме потресе дълбоко, така че реших да я споделя тук с вас. Леко съм адаптирал превода, за да звучи по-добре на български, като съм поправил и цифрите, защото днес те са други.

Преди няколко дни 9 годишната Рейчъл Бекуит загива следствие тежка катастрофа на магистрала I-90 в щата Вашингтон. Тя получава фатална травма (прекъснат гръбначен стълб) и за голямо съжаление лекарите не успяват да направят нищо, за да я спасят.

На 12 юни Рейчъл празнува последният си рожден ден. Тогава тя споделя, че не желае подаръци. Вместо това тя пожелава всеки от нейните приятели да дари $9 на CharityWater. “Нейната голяма, щура цел беше да събере $300, за да могат 15 африкански деца да имат годна за пиене, чиста вода”, споделил пасторът ѝ. Когато тя ни напусна ѝ оставаха $80, за да постигне своята цел.

Вдъхновена от щедростта на Рейчъл, църквата към която тя принадлежа публикува целта ѝ на уеб сайта си. След което даренията заваляват.

Когато днес аз дарих моите $9, сумата беше надминала $500,000. И желанието на Рейчъл да помогне на 15 човека ще помогне сега на повече от 25,000.

Рейчъл Бекуит е най-вдъхновяващото 9 годишно дете, което познавам. Затова реших да подкрепя мечтата ѝ и да даря за нейната кауза.

Ако това малко дете е докоснало и вас, може да направите същото. Ако сте съгласни да подкрепите каузата на Рейчъл, посетете Charity Water и дарете, колкото сметнете за необходимо.

Ако ли пък желаете да помогнете на родителите ѝ да покрият медицинските разноски, може да дарите чрез http://bobnw.org.

Ще ми се всички ние да сме толкова силни, че да научим нашите деца да мислят за другите преди всичко. Да ги научим да като Рейчъл Бекуит.

С това Саймън приключва. Аз мога само да добавя: Почивай в мир, Рейчъл…

Малко DropBox несигурност

Posted on 7/7/2011 by Doncho

На 2 юли получих писмо от DropBox с информация за промяна на условията по лицензионното споразумение, на база на което предлагат услугата. Не му обърнах много внимание до тогава, до когато в сайтове, които уважавам, беше публикуван детайлен анализ на новото лицензионно споразумение, по силата на което DropBox си даваха странни права. Ето най-тревожния участък:

“By submitting your stuff to the Services, you grant us (and those we work with to provide the Services) worldwide, non-exclusive, royalty-free, sublicenseable rights to use, copy, distribute, prepare derivative works (such as translations or format conversions) of, perform, or publicly display that stuff to the extent reasonably necessary for the Service. This license is solely to enable us to technically administer, display, and operate the Services. You must ensure you have the rights you need to grant us that permission.”

Накратко: пращаш файл в DropBox и той вече е тяхна собственост. Особено derivative work, което по силата на Creative Commons може да значи много. Разбира се, както и права да изпълняват и публично да излагат файловете ти. С две думи, това лицензионно споразумение все едно беше написано от алчен корпоративен адвокат на компания с повече от 120 хиляди служителя (преди да ме заядете за Майкрософт, в момента служителите ѝ са под 90,000)!

Естествено, първо се вбесих. От къде на къде те ще имат права върху (например) shopping list-а, който аз и Веси си разменяме? Или върху ваучерите ни? За какви се мислят тези?

След това обаче се замислих, че “тези” се мислят за компания, която ми предоставя безплатна услуга и съответно са в правото си да променят каквото и както им отърва, стига навреме да ме предупреждават за това. И остана само горчивината от предстоящата раздяла с услуга, която иначе ми вършеше страхотна работа.

Йовко, без самия той да знае, много помогна с негов материал по темата “Личния облак”. Леко комерсиален, но пък изключително полезен, защото описва добра алтернатива.

Когато го прочетох се захванах да проумея дали не мога да намеря алтернатива, без да има смисъл да инвестирам допълнително. Бях чувал и преди за WebDAV протокола, който предоставя “нещо като DropBox” (по моите представи). Най-големият проблем, който трябваше да реша в случая, не беше “offline” режима, а възможността за достъп до файловете от различни по тип (и ОС) устройства: компютрите ми, компютъра на Веси, Андроид устройствата ми, а може би рано или късно и iOS-базирано устройство. Въобще такава шарения, че само подобна услуга с читави клиентски приложения, може да реши ефективно. За Андроид се оказа, че има WebDAV Navigator: евтино приложение, с което може да си свърши човек работата. За iOS още не ми се ще да мисля, но съм 99.5% сигурен, че и там ще има такова решение (ако Епъл въобще са разрешили на разработчиците да публикуват такова – за това хич не съм сигурен).

За управление на личния облак успях да открия WebFolders4WHS: WebDAV разширение за Windows Home Server. Това разширение съвсем удобно “отвори” указана от мен папка на Windows Home Server инсталацията ми чрез WebDAV протокол. По-късно се усетих, че има някакъв странен лимит по големина на файла, но предполагам с конфигурационни настройки ще може да се отърва от този лимит. Не съм ги търсил още настройките, но не може да няма. Ясен след това спомена в коментар към материала на Йовко за свободното решение ownCloud, което може да се използва като нелош заместител на DropBox и WebDAV. Въобще, както виждате, оформи се доста интересен разговор по темата.

Аз отначало мислех да отивам на вариант ownCloud, но след това реших да пробвам разширението WebFolders4WHS. И като цяло се спрях на разширението, защото няма да ми се налага да инсталирам още една услуга, която да трябва да администрирам. Понякога този тип администрация тежи, а характера на услугата е такъв, че ако се открие пробив в сигурността и той не се запуши навреме, има опасност да стане много голяма беля. Затова и реших да се доверя на това, което на мен ми се струва по-сигурното решение, работещо в изолираната среда на IIS.

И точно бях натъкмил новата “инфраструктура”, когато DropBox доказаха, че са пичове! В материал от вчера, озаглавен “What’s Yours Stays Yours!” те показаха промяна в лицензионните условия, която касае точно това, от което потребителската им общност се беше притеснила. Явно бързо са осъзнали, четейки отзивите, че оставяйки първоначалния вариант на лиценза сами биха си подписали ако не смъртната присъда, то над 50% свиване на бизнеса им. Което в капитализма пак е равносилно на бизнес-смърт (е, поне за мениджмънт екипа 🙂 ).

Най-важната промяна от вчера е в тази част:

…By using our Services you provide us with information, files, and folders that you submit to Dropbox (together, “your stuff”). You retain full ownership to your stuff. We don’t claim any ownership to any of it. These Terms do not grant us any rights to your stuff or intellectual property except for the limited rights that are needed to run the Services, as explained below.

И по-долу обясняват, че ние трябва да им разрешим да репликират нашите данни върху техните сървъри. Както и (разбира се!) че се задължаваме да не качваме нищо на сървърите им, за което ние не притежаваме права за разпространение. Хм, имам малко книжки там, но засега не смятам да ги махам. Първо съм си ги купил електронно (или са свободни), второ ми е много удобно да си ги чета и на таблета, и на компа.

Та с това като че ли сагата приключи. За хората, които не бяха виждали първата версия на лиценза, това им се стори буря в чаша вода. На тях въобще не им беше дотрябвало да се замислят, и в този смисъл си спестиха малко нерви.

За мен остана малката драма, но и големия плюс да разуча и да знам какви са алтернативите. Включително и предлаганото от Опънинтегра EMC устройство Iomega® StorCenter™ Network Storage. Засега Windows Home Server ме спасява (когато го инсталирах такива устройства въобще нямаше), но един ден ако ме провали, със сигурност подобно устройство ще е решение.

В крайна сметка, I won’t drop the box, @dropbox! And I hope you fired that looser lawyer!

Активна неделя

Posted on 6/26/2011 by Doncho

За днес си бях набелязал много задачи, за разлика от вчера, когато денят отиде в обновяване на софтуер и солидно количество сън заради главоболието.

Още от сутринта хванах Ангел за ушите и отидохме в апартамента в София. Целта беше велосипедите ни от Дания да стигнат до Лозен. Първоначално си мислех да ги карам на собствен ход, но след разговори с приятели стигнах до извода, че си струва да опитам да ги хвърля в Шкодата. Въпреки, че не мислех че ще се съберат, всичко мина перфектно. С паднали задни седалки двата велосипеда без проблеми влязоха в багажника, че и остана доста място. Голяма Шкода, голяма работа! 🙂

Като ги докарах в Лозен Веси реши, че ще дойде и тя в апартамента, за да вземе (кухненски) багаж за Лозен. Имаше доста посуда, която използвахме ежедневно преди, но поради липсата на кухня в Лозен бяхме оставили в апартамента. Е, с няколко огромни чанти пренесохме и това. Пътьом се отбихме и за нова пощенска кутия, че старата е толкова малка, че даже “National Geographic for Kids” на Ангел бива безжалостно смачкан, за да го сложи пощаджийката в кутията. Също така купих и покривала за велосипедите, както и някой и друг аксесоар, че имаше нужда. Въобще, оставихме едно 170 лв в Практикер като стой, та гледай!

Като се прибрах се заех със стягането на велосипедите. От Дания стояха със спаднали гуми, даже вентилите на две от гумите бяха блокирали малко, та се наложи да употребя повечко сила, докато отлепи клапичката на вентила. Не знам как ще се представят в Лозен тези два “градски велосипеда”, но ще се види с времето. Напомпах ги добре, смазах трансмисиите (специално си бях купил смазка от Практикер), и с Веси направихме по едно кръгче из двора :).

Следобеда и той беше доста активен. Сашо и Тишо минаха семейно за по едно кафенце. Отдавна не бях имал пълноценен хакерски разговор на най-различни теми – като започнем от виртуализация, минем през Sharepoint, поклюкарстваме качествено и свършим с Hyper-V ферми :). Паралелно с кафенцето, колата и бирата. Двете Весита злоупотребиха с търпението на прекрасните си съпрузи и пиха бира на пук на нашето кафенце. Което хич не беше честно, но поне ми опразниха касата напълно, та утре ще мога да си я заредя пак.

След като изпратихме гостите реших да поразходя колелото нагоре. Ей, не е истина как ми излезе джигера. Явно му се е щяло и на него да види свят. По едно време си помислих, че ще пукна, май на късмет ми се размина. Карай-тикай-карай-тикай, не е работа това. Или колелото хич не става за по-пресечен терен (даже първта му скорост е твърде бърза май), или аз тотално съм излязъл от форма. Като се знам, най-вероятно колелото си е наред, но гъза, който върти педалите, е твърде тежък. Както и да е, стигнах до стрелбището горе, до края на асфалта, след което обърнах. Моите тънки гуми въобще не са за макадановия път, който продължава към манастира. Явно ако ще се кара колелото, ще се кара само из селото. Лоша работа като цяло, но това е положението – те си бяха перфектни в Дания, която като цяло е равна като тепсия :).

След като се прибрах с колелото (не повече от 30 мин. беше цялото упражнение) реших да сменя пощенската кутия с новата, по-голяма. За 30 минути бях готов и с това и то стана време за вечеря.

Мисля си, че трябва по-честичко да си организирам такива продуктивни дни. Като цяло съм доста доволен – и от новата-стара посуда на Веси, и от това че се видях с близки приятели, и от свършената работа!

Ранно таблето-ъпгрейдно

Posted on 6/25/2011 by Doncho

Сега е момента радетелите за чист български език да ме наплюят за заглавието! Ако има обидени чак огОрчени, да предложат читава алтернатива на “ъпгрейд” на български. И не, “надстройка” не се приема!

Тази нощ валя и гърмя. Силно. Пишеше, че силна магнитна буря имало на 24.06, а аз обикновено съм чувствителен или поне си мисля, че съм чувствителен. Като резултат – главобол. В комбинация с гръмотевиците и събуждането се оказа, че е 04:30 и аз не мога да заспя.

Какво по-добро от една ранна съботна сутрин само за мен? Разтворих си Solpadeine, тихо се промъкнах в спалнята да отскубна таблета (заедно със зарядното) и в тъмна доба се настаних в кабинета, за да опитам да сложа Gingerbread на моя Galaxy Tab 7.

Таблетът го купих още ноември от Public. Струваше едни добри пари, почти два пъти по-скъп, отколкото е сега. Въпреки това не съжалявам и секунда за това – приятните мигове с това устройство от тогава до сега са безброй. Игри, Интернет, социални мрежи, четене на книги и още много други е-дейности – таблетчето е перфектно.

Един от недостатъците обаче е vendor lock-а. Samsung, като всеки производител на хардуер, не иска да ви дава най-новите операционни системи лесно. Samsung иска да ви продава хардуер. Защото, ако имате последния софтуер, имате една причина по-малко да си купите следващия, по-вълнуващ таблет (в случая, Samsung Galaxy Tab 10). Обикновено, за да вземете по-нов софтуер за вече купено устройство трябва да чакате месеци след официалната премиера. Понякога година, понякога повече (ако въобще дочакате)! Оправданията за това са класически: или трябва много време, за да го тестват, или трябва да натъкмят всичките допълнителни простотии, които лепят в/у операционната система (като Samsung Apps например) и др. Затова, ако човек иска телефон с “чист” андроид, трябва да отиде на Google Nexus S. Иначе го затваря същия този vendor lock, и го държи до край в клетката и според капризите на съответния производител. За съжаление, Google нямат още техен таблет, така че до тогава ще сме подвластни на някой.

Та значи, сядам аз в 04:40 да ъпгрейдвам таблета. Ъпгрейда (поне “законния” такъв) на Samsung устройствата става през техния софтуер – Samsung Kies. Като човек с много опит с какъв ли не софтуер, мнението ми за това е кратко: няма такова дърво! Не си спомням скоро да съм се сблъсквал със софтуер, който да е толкова дървен, толкова 199х-а година и толкова да завися от него, че да съм длъжен да го използвам. Мислех си преди време специално да напиша “благославящ” материал за него, но се отказах – гнус ме е. Ща, не ща обаче, за да кача версията на таблета трябва(ше) да използвам Kies.

Е, ръгам аз таблета в USB-то и опа – Kies трябвало да се ъпгрейдне. Хайде 200MB download (казах ви, че е солидно bloatware лайно!). Свали се, ъпдейтна се (около 10 мин на доста бърз лаптоп). Вадя аз таблета от USB-то, слагам го пак. Стартира се вече новия Kies (2.0), който намира ъпдейт! Осанна! Ще стане (мисля си аз наивно).

Ъпдейта се сваля. И той голям, но това все пак е цяла операционна система, заедно с допълнителни приложения, така че 150-200MB някак е оправдано за хардуер, който има 1GB памет (512RAM и незнам колко Flash ROM). Свали се ъпдейта, сега ще го слагаме. Искам ли бекъп? Разбира се, въпреки че е много рано, не съм настроен за твърде много адреналин. Хайде сега 20 мин бекъп на устройството (от къде имам 2000 снимки на таблета и аз не знам, трябва да проверя, но това не може да е вярно!). След бекъпа следва апликация на новия ROM. И там 15 минути (малко повече трепет от моя страна, все пак е ROM update). Накрая – reboot.

Ура! Имам нов софтуер. Да, ама… не! OS Version: 2.2. WTF?! Оказа се, че за моя таблет Samsung все още не са благоволили да пуснат официален 2.3. Не знам от какво се ръководят, може би специално за да ме е яд, че не го правят. Всичкото чакане се оказа за последна версия на Froyo :(.

След обичайното ми разпенване и благословии към Samsung реших да взема нещата в свои ръце. По-точно, в ръцете на xda-developers.com – форумЪТ за случаите, когато се чувствате жестоко прецакани от производителя. Толкова ме беше яд, че почти бях стигнал момента, в който да хакна хардуерно устройството, да го отключа и така да забравя гаранцията на Самсунг, а и самите Самсунг, поне що се отнася до официалните ъпгрейди!

За мой късмет, в xda-developers намерих дискусия, в която спец обяснява как да качим версията на таблета на 2.3.3, използвайки официалния ROM от Samsung. За незапознатите: ако ROMът е официален (такъв, дето е пуснат от БХК 🙂 ), то той е цифрово подписан от Samsung и тогава няма нужда от хакване на самото устройство, а само от по-специфична инсталация на този ROM на него. Е, риск пак има (ако не улучите версията на хардуера), но ако не ви се рискува, не ходете до xda-developers, а чакайте производителя, когато той благоволи.

Следвайки инструкциите, след подходяща доза чакане, все пак още едно сваляне и инсталиране на 230MB, както и сваляне на малко приложенийце, което да прехвърли официалния ром и да накара таблета да го приеме, дойде време за момента на истината. Рестарт на таблета, влизане в сервизен режим, пет-шест “Success…” съобщения и пак рестарт. И чакане.

След ъпгрейд на OS винаги се чака. Явно устройството пренарежда и ъпгрейдва софтуерната си конфигурация. И тъй като е Линукс, има доста за конфигуриране и ъпгрейдване. Та още около 10 минути стоене на стартовия екран и.. готово! Видях екранчето за кода за отключване!

Но… о, ужас! Таблета прописа на италиански! Перфектен (за моите разбирания), чист италиански! Целия интерфейс, от горе до долу. 10 трепетни секунди, докато осъзная че това е обикновена настройка в Android. И още 10 трепетни, докато се убедя, че този ROM има всички езици (вкл. и български). Тап-тап и готово, пак английски. Представям си какъв epic fail щеше да е, ако ROM-ът беше само на италиански. Но, рисковете на професията…

Сега ми е ред да се кефя на 2.3.3 Gingerbread на моя таблет. Дано няма други отклонения. Интересно ми е дали ще е по-добре откъм батерия, че нещо горкия Таб много се озорва с моя начин на използване. Натоварил съм какви ли не приложения и те смучат ли, смучат от безценния сок. Така или иначе, ще ви държа в течение!

Сега отивам да изпълзя на слънце, вече е 07:02, не вали, птички пеят, въобще като за сядане в градината ми е едно такова!

Happy hacking!

Image (cc) 3 Sverige

И пак Job offering от Майкрософт България

Posted on 6/13/20116/12/2011 by Doncho

Помните ли този мой материал за предишната ми позиция? Оказва се, че мястото продължава да не е заето. Въпреки факта, че е една от най-яките позиции в регионалния офис!

Човекът, който след дългото търсене избрали, взел че се отказал точно преди да пресече финалната лента. Стават и такива работи…

Така че, ако смятате, че имате необходимите умения и кураж да бъдете следващото DPE на Microsoft, действайте!

Пак почивка в Гърция, пак “Палини бийч”

Posted on 6/12/20116/12/2011 by Doncho

Отдавна не съм писал. Въпреки всички обещания, които си даваме с моя блог, времето ми за него все не стига и не стига. Изключвайки телеграфния пост от Роженския манастир, който по-скоро беше моментно усещане.

Днес обаче имам време. Имам и желание. И имам за какво.

Най-накрая сме на по-дълга почивка. На море, на място, на което сме били и преди. Веси рядко се съгласява на подобни неща, може би защото и напомнят N-те пъти със семейство на Несебър, когато беше малка (2-3 от тези пъти ги помня лично) :). Този път обаче, като никога, сме обратно в х-л “Палини” на Халкидики. Бяхме тук през септември 2008ма, когато Марти беше мръвчица на 3 месеца. И си изкарахме прекрасно, въпреки че бяхме само четиримата. Сигурно личи и от снимките.

Бидейки толкова доволни, решихме да се върнем пак, този път с компания. И вече втори ден 6 големи и пет малки пишем поредния сценарий на епизод на “С деца на море”.

Първите 24 часа започнаха малко напрегнато. За мен, като запален адвокат на мястото и за останалата част от компанията, като за хора, платили са нещо, което не получават. Спокойно мога да кажа, че за три години промяната е основно негативна:

* В ресторанта обслужването е като в “Балкантурист” ресторант от миналия век (точни думи на Иво)
* Разруха вилнее из иначе близките до морето бунгала, които обитаваме: наложи се да ни сменят бунгалото (т.е. да не сме заедно и трите семейства), защото нашето се оказа без врата на тоалетната – разбирай все едно акаш в спалнята. Не знаеха кога ще оправят вратата. Може би в сряда? А може би не.
* Хладилникът в бунгалото на Иво и Петя не работеше. Казаха, че нямало да го оправят. След “преговори” на четири нива вече ползват хладилника в неизползваемата стая без врата на банята.
* Интернетът е платен, мизерен и само на рецепция. И преди беше само в лобито, но беше безплатен.

Въобще май се потвърждава старото правило “не ходи, ако е пълно с руснаци”. Само където никой не ни каза, а и нямаше начин да разберем, че е пълно с руснаци. А като се замисля колко доволен бях 2008а и колко възторжено говорех за мястото пред приятелите, направо ми се сгорещяват бузите от срам. Но каквото-такова, “the damage is done”, да видим сега как ще компенсираме.

Единия вариант: с времето. То прекрасно компенсира засега. Е, днес ръсна малко дъждец, но за кратко и по време на “обедната почивка”. Е, и сега се мръщи нещо, но като цяло мисля, че времето ще е хубаво. Може би защото не зависи от гърците…

Снощи, като един виден простак от село се замъкнах на вечеря с къси гащи и фланелка. Каката, която проверява на входа да не би да се вмъкне някой, който не си е платил ми направи забележка. Днес смятах да и опъна нервите, като отида по бански, но май ще се направя на културен и ще си сложа дънките. Не че нещо, но снощи ми направиха ярко впечатление каки в къси полички, толкова къси, че моите гащета направо за Атон можеха да се класират, ако тяхните са били ОК като дължина. Ще кажете “да, ама техните крачета са девичи и красиви”, но няма да сте прави. Да, някои бяха девичи и красиви, но в растителността на други успешно можеше да се скрие пъдпъдък – все пак говорим за рускини, които в повечето случаи са една от двете крайности – или “лачени”, или (многоточие). За общите ми впечатления от гъркините по-добре да не започвам…

Та така, зает от екзистенциални мисли прекарах повечето от вечерята си. Няма да споменавам отвратителното деде-сервитьор, неучтив, намръщен и груб, готов винаги да ти се скара. Затова пък говорещ само гръцки. Поля ме с виното, което си поръчах и даже не се извини. Няма да го споменавам само защото искрено се забавлявах, когато на молбата на Веси за малко лед за бялото и вино той невъзмутимо и посочи ледницата (не знам как се казва), в която стоеше бутилката (там, естествено, имаше лед, но имаше и бутилка). Въобще обслужване с класа, само дето много ниска класа…

Ако не ме беше толкова срам от факта, че аз препоръчах мястото, със сигурност щях да вдигна колосален скандал. Но си мълчах… Защото и моите гащи ги чувствах посрани някак… Много неприятно чувство, казвам ви!

Сега чакам вечерята с интерес. И обещавам да ви снимам сиренето, ако заедно с него в зехтина пак плуват 3-4 удавени мухи. 🙂

Като изключим тези дребни недостатъци, като че ли има вероятност да си изкараме добре. Бунгалцето пак е на 15 метра от морето, компанията е добра (и се надявам като свикнат с мизерията да се отпуснат), времето обещава и то да е добре.

Но определено вече няма да се върна в х-л “Палини”.

Роженския манастир, привечер

Posted on 5/21/2011 by Doncho

Роженския манастир, привечер. Св.св. Константин и Елена. Тихо се чуват приглушени гласовете на четирима духовници, които напяват в църквата тържествена литургия, която според мен е по случай празника. Спокойствието и тишината са навсякъде и ако не беше тригодишният ми син с неговия необуздан глас, идилията щеше да е пълна.

Аз чакам отвън и съжалявам, че не ми достига вяра. За да бъда вътре и да се надявам на Божия помощ в трудния момент. Майка и татко са там някъде. Моля се за тях, да вярват и вместо мен.

Денят преваля бавно, Марти се чуди какво да измисли, за да убие още някоя и друга минута (и няколко хиляди нервни клетки на баща си). Литургията все още продължава, а аз довършвам това и пак хуквам след сина ми.

Роженския манастир. Семейно.

Фото-семинар SimpleTours ST-01

Posted on 5/1/2011 by Doncho

Семинарът

Този уикенд се състоя първия семинар от SimpleTours семинарите на тема “Основи на фотографията за начинаещи”. Семинарът беше в хотел “Сезони” в Цигов чарк, Батак. Темите бяха за начинаещи. Аз определено имах нужда да чуя тези неща отново, защото макар и с повече от 30,000 снимки съм много зле откъм теоретичната част и прилагането ѝ на практика.

Та така прекарахме половин ден теоретичен семинар и още половин ден мои опити да измъкна апарата от ръчичките на Веси. Тя уж щеше да снима с нейната сапунерка, но в крайна сметка естествено аз се оказах прецакан. А тя – снимаща. Както и да е, може би тя имаше и повече нужда от практика, знам ли!

Аз нямах възможност да се усамотя и да си щракам каквото искам. Пък и честно казано нямах огромно желание да го правя, за разлика от Веси, която имаше снимачен ден, така да се каже. За да снимам аз трябва да съм повече или по-малко сам, да оглеждам пейзажа, за да си харесам кадър и т.н. Не става с пърхаща Веси около мен, която когато няма фотоапарат се мъчи да вземе моя. Въобще, както виждате си имам перфектното оправдание за липсата на снимки.

Забавлявах се само с панорамата, която се вижда в този материал. Също така използвах и възможността да проверя дали монопод ще е добра инвестиция. Оказва се, че ще е повече от добра, защото е доста по-удобен откъм големина, Веси го хареса (апаратът иначе ѝ тежи доста), а и успокоява треперливите ми ръце. Въобще – следващата фото-покупка ще е това.

Хотел “Сезони”

Условията в хотела бяха добри. Як интернет, който нито веднъж не се предаде, въпреки средно по 2-3 wireless устройства на човек.

Ресторантът беше с перфектна кухня. Нямаше ястие, което да не беше приготвено добре, или поне аз не уцелих такова.

Мениджмънта на ресторанта обаче беше плачевен. Имат два големи гряха, които аз не мога да простя. Поне не мога да простя лесно.

Първо, пушачите. Въпреки че си имаха обособена зала за непушачи, по някаква причина бяха разрешили да се пуши в нея. Когато обърнах внимание на сервитьора, той ме изгледа с неприязън, с която вече съм свикнал и ми каза, че с оглед да им е приятно на клиентите са им разрешили да пушат. Това, което той определено не очакваше беше да тръгна след него и да продължа полемиката, докато стигнем до стандартното “повикайте, ако обичате, управителя”. Управителката ми се извини веднага, и веднага взе мерки да се преместят или да спрат да пушат пушачите. И след 20-на минути почти не се усещаше гадната смрад в залата.

Второто нещо, което ме удиви страшно, беше фактът че на блок-масата за закуска липсваше вода! Вода бе, най-обикновеното нещо, критично важно за поддържането на живота в нашите тела. Имаше два вида гнусни химически сокове, но нямаше една кана вода! Първия ден поисках и ми донесаха, но вторият ден същия сервитьор, явно повлиян от предишната вечер, със злобен поглед ми отказа. Не била включена вода закуската и ако искам, трябвало да си я поръчам и да си я платя. Когато пак говорих с управителката, тя каза че ще вземе моите препоръки (wtf, препоръки, ама наистина ли до сега не са се сетили?) под внимание и ще обмислят идеята (поредно удивление от моя страна).

Като ударя една черта си правя извода, че хората са инвестирали много пари в хотела и в ресторанта, но и стотинка не са инвестирали в хората си. Не са ги пратили на курс по хотелиерство, не са ги научили да уважават клиентите си (и законите на страната). Въобще мега-селския манталитет на региона ярко оказва влияние върху всичко.

Не бих се върнал по мое желание в този хотел. Не харесвам хотели, в които трябва на закуска да си плащаш водата и преди вечеря да ти вдигнат нервите, защото когато искаш да седнеш с две деца, за кеф на пушачите управата им е разрешила да пуши в залата, в която това е абсолютно забранено по закон.

Като цяло

Изкарахме си добре. Ако не бяха горните две идиотски неща, щеше да е перфектно. След две седмици ще е втората част на семинара, чакам с нетърпение!

Windows Phone 7 @ HTC Trophy

Posted on 4/18/20114/18/2011 by Doncho

Когато си купих таблета, обещах да пиша и за Windows Phone 7. До сега нямах време да го сторя, а и честно казано обмислях какво да пиша. Защото съм силно раздвоен. Между качеството, което се откроява в платформата Windows Phone 7 и умишлените “американски тип” ограничения, наложени от Майкрософт, за да пазят потребителите и доброто име на устройствата, работещи под тази платформа. А аз съм хакер, обичам да чепкам, и такива ограничения не ми харесват.

Малко предистория

Телефонът ми HTC Trophy беше един от първите в офиса на Майкрософт България. Понеже е персонална награда за мен (завоювана още юни’2010, но изпратен едва октомври-ноември, защото не бяха налични), няколко седмици в офиса само аз можех да се пъча с Windows Phone 7 телефон. След това дойдоха и фирмените Samsung Omnia, и така постепенно колегите се обзаведоха с тези устройства.

Опитът ми с телефона

От ноември до януари използвах Трофито като основен телефон. Устройството има перфектна интеграция с контактите ми в Exchange (естествено!), Windows Live (естествено), Facebook, както и Google. Да, перфектна интеграция с Гугъл, за разлика от Galaxy Tab-а, който няма никаква читава интеграция с Windows Live календара и контактите. В това отношение Windows Phone 7 е безупречен. А Google има какво още да помислят и да направят. Че иначе голямата им слава на много отворени към всички нещо ръждясва.

Иронията в цялата история беше, че поради вината на Гугъл, непредоставяйки ми възможността да си ползвам Windows Live контактите, се наложи да мигрирам всички мои контакти от Windows Live към Google Mail. Изключително досадна, трудоемка и нервна работа. Нервна най-вече заради това, че ми се налага да я върша! А можеше да я избегна, ако “отворените” Гугъл се бяха погрижили за интеграция с най-голямата социална мрежа (и сега Windows Live има повече от 600 млн. регистрирани потребителя, 150 млн. от които използват ежедневно системата). Facebook скоро ще ги надмине, но… освен нелоялно отношение към конкурента и клиентите, не знам другояче как да определя липсата на Windows Live поддръжка от самото устройство. Дотук с “We’re not evil”, Google… То и без това отдавна е ясно, че сте обикновена корпорация, подобна на Майкрософт, IBM и ябълчните. Просто на хората ще им отнеме време да го разберат.

Докато траеше миграцията на контактите ми, на Трофито имах дублирани такива. Добре, че устройството се справя перфектно с идентификацията и свързването на дублирани и приличащи си контакти. От близо 1400 уникални контакта, пръснати частично из Фейсбук, Гугъл и Лайв телефонът идентифицира около 95% (т.е. обърка или не позна всеки двайсети). Там, където той не успя, аз му помогнах. Якото е, че докато му помагаш, той сам “поумнява” и се справя все по-добре с идентификацията на множеството контакти. Тъпото е, че ако ти се наложи да минеш на друг телефон, тази информация не се пренася, т.е. и там имаш същите главоболия. Да се надяваме, че в следващи версии тази информация ще може да мигрира от едно устройство в друго.

Като изключим контактите, останалото е перфектно. Нормално е някак Windows Phone да има идеална интеграция с Exchange. Очаквано е да има такава и с останалите календари (Live, Google). Пак голяма забележка към гугуляците заради липсата на поддръжка на Live календара. Същата простотия като с контактите.

Приложенията

Приложения засега няма много. Въпреки, че откакто започнах да пиша този материал до публикуването му се създадоха повече от 10К приложения, те пак не достигат. И читавите са платени. И тук вече започва мрънкане срещу недалновидния майкрософтски product management, решил че ще се прави само и единствено майкрософтско заплащане на продуктите. Което от своя страна довежда до липсата на поддръжка в много географии, включително и нашата. Явно Майкрософт не успя да е по-иновативен ябълчните – корпорация като всички останали. Няма пазар – не ѝ пука. Колко типично…
Гугъл тук печелят – всеки потребител на Андроид устройство може да избере дали иска корпорацията да го пази, или е готов да жертва този “комфорт” срещу удобството да си купува приложения и от не-толкова-официалните пазари. Което дава възможност за платени приложения. И за повече удобство за потребителя.
Безплатните приложения за WP7 не блестят кой-знае колко: малко са, повечето са от услуги, които разчитат на съдържанието и потребителите (като FourSquare например), затова и поддържат сравнително от началото и за Windows Phone.

Неща като Evernote, Dropbox и т.н. въобще нямат интеграция с телефона, което е много, много дразнещо. Да видим какво ще стане за в бъдеще. Предвид обаче моделът, който сега се налага от Майкрософт, ще е доста трудно да се постигне толкова добра интеграция, както е с един гугълфон например. Dropbox акаунта ми синхронизира всички компютри, таблета и телефона ми (разбира се, при малките у-ва иска допълнително ОК за файловете, но може да го прави!). Evernote странно защо няма все още версия за Windows Phone 7. При тях не би следвало да е проблем почти пълна поддръжка на услугата. Но нямат – факт! И други важни облачни услуги също куцат. Перфектна е поддръжката на Windows Live документите – и толкова.

Фейсбук, естествено, също има повече от задоволителна поддръжка. Поради факта, че контактите са отлично интегрирани, Фейсбук контактите също се появяват в адресната книга. Което е яко (снимки, статуси, телефони – ако имат въведени и т.н.). За всички останали контакти си имате стандартната, пълна интеграция между съответния облак (Google, Live, Exchange) и телефона.

Ако сте разработчик, за Windows Phone 7 се пише лесно. Сваляте безплатните инструменти, инсталирате ги, и действате. Silverlight или XNA – ваш избор.

Обобщение

Кирилицата е важна за мен. Толкова важна, че завършвам всяка моя лична е-поща с

—
Ако не отговарям на писмата Ви – погледнете тук: http://6lyokavitza.org/mail

И в повечето случаи го спазвам.

Поради това не искам да съм с телефон, който няма кирилица в клавиатурата си. Освен ако компанията не го изисква, разбира се (а тя вече не го изисква). За добро или лошо, кирилицата е важна част от нашата култура (е, поне от моята). Това беше основната причина за следващ служебен телефон да си поръчам Google Nexus S. Не знам как ще бъде като телефон, но ако прилича на Samsung Galaxy S, ще съм повече от доволен. Trophy-то вече е при Веси, за която кирилицата не е толкова важна. То замени нейния HTC Touch Diamond като основен нейн телефон. Диаманта пък замени издъхващия ѝ глобулски телефон, който ама наистина имаше голяма нужда от пенсиониране.

Веси е влюбена в Трофито. И дума не дава да стане да си го даде обратно. Цъка редовно на него, кефи му се, въобще смята че е открила своето устройство. Трябва да се свържа с Кирчо, за да му друснем една пиратска кирилица (дано да стане), но дори и без кирилица, Веси е ОК. Когато имах временни проблеми с батерията на новия ми Nexus S, тя боязливо ме запита “нали не смяташ да ми вземаш телефона” :)… Радвам се, че най-накрая и нея я уредихме с “умен” телефон, макар да не му използва до край възможностите.

Аз лично ще остана да наблюдавам Windows Phone 7 платформата и да чакам момента, в който ще мога да ѝ се доверя отново. Дано този момент дойде скоро, и то не чрез xda-developers, а чрез официално поддържано устройство от производителя. Защото кракването на телефона също няма да ми е от особено любимите неща за правене!

Photo (cc) John.Karakatsanis