Category: Дания

Опитът ни с Дания…

Албуми

Албуми

Днес сложих последните ни албуми в галерията. Enjoy :).

* На гости на Иван и Ваня в Лондон. Видяхме Лондон за пръв път, изкарахме 4 прекрасни, слънчеви и интересни дни с дългогодишни приятели. Благодарим ви, Ваня и Иван :). И много, много, много благопожелания за малката ви дъщеричка, която видя бял свят само преди седмица. Да ви е жива и здрава!
* С Ата и Ели до замъка Фредериксборг
* С Ата и Ели до Елсиньор
* С Дани и Йеспър на вилата им в Швеция. На Дани и Jepser: tusind tak! Беше един супер уикенд. Затвърждавам си мнението, че Швеция е много красива. Ама много.

На приятелите, които ме критикуваха че се туткам, и които чакаха до сега с нетърпение: извинете, че съм такъв туткав.

Частен урок за семейство заплеси

Частен урок за семейство заплеси

Днес получихме първият си частен урок от фирма EuroPark.dk. С други думи – глобиха ни за неправилно паркиране.

Прозаично тъпа история: към обяд с Веси решихме да отидем до магазина, за да накупим това-онова. Речено-сторено. Излизайки с многото покупки, видяхме че вън вали страшен дъжд. Аз на бегом отскочих да взема колата от паркинга на магазина. Точно включих двигателя и ми направи впечатление, че на чистачката има “нещо”. Е, нещото се оказа глобичка за паркиране, увита в пластично тяло, което да е предпази от буквално “разтапяне” заради силния дъжд.

Малко предистория: в Дания всеки автомобил е екипиран с малък циферблат на предното стъкло, на който можеш да отбележиш часът в момента. На повечето паркинги (включително и на тези на магазините) има време, в рамките на което може да стоиш на паркинга. На хранителните магазини например това време е един час. Ако не се изнесеш преди то да изтече, рискуваш да мине служител на горната фирма и да ти таксува един такъв “частен урок”, за да знаеш следващия път как да [не] правиш :).

Е, оказа се че нито аз, нито Веси сме се сетили да бутнем часовника на правилния час, бързайки към магазина. Не че имаше за какво да бързаме, ами просто сме заплеси и двамата. И съответно чичкото е минал, видял е че сме в нарушение, снимал ни е (както си му е редът) и ми е оставил глобичката на стъклото. Една не много кръгла сума от DKK 510, или €70 за тези, които не разбират от датски крони.

Естествено, ядосахме се. Но само на нас си. Следващият път ще гледаме сигурно по два пъти, преди да излезем от колата.

Едно нещо ми е чудно, но не искам да знам отговора :). Часовникът беше с показания, все едно сме били паркирали два часа вместо разрешения един. Понеже бяхме просто забравили да “цъкнем” часовника, можеше лесно той да отчита 23 часа неправилно паркиране. Дали щеше да има пропорционална глоба за това време (__истински__ бих се ядосал от €1500 глоба), или пак сумата щеше щеше да е същата? Не знам за вас, но аз ще се постарая да не разбера отговора на този въпрос :).

Самата бланка на глобата имаше 2 части. Описателна част, където пише кой, коя кола, колко часът и т.н., и банково джиро с нанесена директно сумата, която трябва да се плати в 10 дневен срок. Е, джирото вече е на път за пощенската кутия, а ние инвестирахме още ДКК 510 в обучението си :). Хареса ми, че поне те улесняват максимално за плащането на сумата – единственото което трябва да направиш е да изпратиш джирото по (безплатната) банкова поща, или да го въведеш от електронното си банкиране.

Дали предпочитам да плащам в случаи като този, или предпочитам да е както е в България? Определено предпочитам всеки да си плаща за мизериите, включително и аз, пред това или само някои да плащат, или всичко да е автомобилен ад (който не е ходил из софийския център, той не знае за какво говоря).

Сваляне с превишена скорост

Сваляне с превишена скорост

От край време се каня да тествам скоростта на домашната мрежа. По (фирмен) договор би следвало да имам 2Mbps/512Kbps съответно за входящ/изходящ трафик. Днес обаче, след като гледах с удивление как :Веси: сваля от някакво FTP с 400KB/сек, реших че е крайно време да тествам.

Използвах SpeedTest.Net. Имат сървър в Копенхаген, което ми се струваше най-акуратно. Ето ги и резултатите:

Явно са ъпгрейднали връзката, без да ни уведомят. Понякога забравят, най-често когато става постепенно за всички потребители. Свалянето е почти двойно на това, което беше в началото (преди 3 години), качването е също малко по-добре от първоначалното. Не че е от особено значение, но все пак.

> О, щях да забравя! Честит Гергьовден на всички, а на всеки Георги да му е живо и здраво името!

(Най-)Щастливите датчани

(Най-)Щастливите датчани

Дълго време не съм писал. Натрупаха се доста странични задачи, които чакат ред:

* Снимките от Лондон
* Евентуално малко писане за Великден в Лондон.
* Един много интересен плъгин за посещаемост на блога и той чака ред.

Но няма време.

Днес обаче реших да пусна едно телеграфно :). Причината е, че един колега ми подхвърли тази интересна статия на BBC, която е била направена като резултат от изследване, в което датчаните са се самоопределили като най-щастливата нация в Европа.

Честно казано, няма как да не се съглася с фактите, изнесени в статията. Дания е едно прекрасно място за живот.

За образованието в Дания

За образованието в Дания

Вчера, под статията ми за Дания, Венета написа:

> Здрасти, Дончо!
>
> Аз искам да кандидатствам тази година в Дания в колеж. И се чудя към икономика (маткетинг, международна търговия) или към инженерни науки (IT и електроника) да се насоча. Къде по-лесно ще се реализирам след това в Дания? В колежите има ли курсове за допълнително обучение по английски и датски?
>
> Благодаря ти, Венета

Понеже на толкова внимателна, обоснована и учтива молба човек няма как да откаже, сядам да напиша това, което знам за образованието в Дания. Човекът с повече познания от мен ме отряза с думите “че то коментарът си е до тебе, ти пиши”, затова аз ще пиша, пък ако напиша нещо не толкова вярно или не толкова точно, хората които знаят повече от мен ще ме поправят.

Започвам с малко факти:

1. За граждани на Европейския съюз образованието в Дания е __безплатно__ във възможно най-голямата си част. Както всички знаем, българите са граждани на ЕС. Така че сме в правото си да се възползваме.
Ако нямате европейско гражданство, тогава известни университети също може да решат да ви обучават безплатно, но трябва да се проверява внимателно. Ако не е безплатно, е добре платено. Последните ми спомени са за цифри от рода на €10,000 за учебна година, но спомените ми са бледни, така че тази цифра може да е далече от истината.

2. Ако живеете в Дания като част от семейството на работещ _в Дания_ гражданин на ЕС, имате право на месечна стипендия. Стипендията, след облагане с данъци, е около €560 на месец.

1. Ако получавате тази стипендия, имате право на не повече от 20 часа работа на седмица и на не повече от DKK 6000 чиста месечна заплата! Надвишавайки този лимит ще загубите част от стипендията.

2. Ако не получавате тази стипендия (защото например сте в Дания само вие, за да учите), но сте гражданин на ЕС, имате право да работите колкото си искате, съобразявайки се с режима, при който граждани на ЕС работят в Дания. За новите членки на ЕС има по-специален уведомително/разрештелен режим. За старите има само уведомителен. Във всеки случай сте длъжни да уведомите властите, че работите (данъци, нали се сещате :)?). Трява да се съобразявате също и с това, че трябва да ви остава време и за учене.

3. Ако не сте гражданин на ЕС, но сте работил 2 години в Дания поне 30 часа на седмица, то имате право на стипендия.

4. Ако сте пребивавали в Дания поне 5 години, независимо от това дали сте плащал данъци или не за този период, то имате право на стипендия.

3. Студентските общежития в Дания са супер! Особено в сравнение с тези в Студентски град (които съм виждал). Всеки студент разполага с малка, но самостоятелна стая (ползват обща кухня). Студентските семейства разполагат с малък (двустаен, мисля) апартамент.

1. Наемът за стаята е около €330. Наемът за апартамента – около €600. Наемът включва всички режийни разходи.

2. Както и в България, броят на общежитията е ограничен и трябва да чакате, или да сте с късмет, за да получите бързо настаняване. Проблеми в това отношение има, и доколкото знам заради това има и условия. За жалост, не съм запознат с условията.

3. Като повечето места в Дания, около общежитията е зелено, чисто и приятно. За “тихо” не съм сигурен, но си мисля, че семейните общежития за с по-специален режим за тишина, поради децата в тях.

4. Обучението в повечето институти е на датски. Винаги обаче има специалности, които се преподават и на английски. Но обикновено най-атрактивните винаги са на датски.

1. Държавата предлага на всеки, който пребивава в Дания, безплатно обучение на датски. Офертата важи за първите три години, откакто е регистрирано пребиваването (тази информация не ми е съвсем сигурна, защото чувам от други източници, че офертата важала три години след като си се записал на първия курс по датски, така че не съм съвсем сигурен). След това си плащаш, при това добре!

2. Знаенето на датски език не е задължително (на Zealand поне 80% от популацията говори английски на средно ниво).Не говорят английски само чужденците, които са дошли без да знаят английски в Дания и са започнали да учат направо датски (например – бежанци). Но повечето от тях ви мразят така или иначе, а и живеят в места, в които по-добре вие да не живеете ;).

3. Ако искате да имате лесна (и постоянна) реализация в Дания, знаенето на датски е __задължително__. Има някои изключения, но във всеки случай знаенето на датски помага за намирането на работа. Не знам за случай на човек само с английски да си намери работа другаде, освен в IT (software development). Ако има, ще ми е любопитно да науча (коментирайте, моля).

5. Привилегиите за студентите в градския транспорт са нищожни. Веси ползва ДКК 20 отстъпка за карта, която струва DKK 400 без отстъпката. Привилегиите за самолетни билети си струват, но за тях по-добре си набавете карта от някоя от множеството организации като ISIC. Там членуването на всеки студент е __задължително__, особено ако обича да пътува и да се забавлява.

От кои специалности да се възползва човек? Ами предполагам, това си зависи от човека. За мен няма по-хубава и по-интересна професия от тази свързана със софтуера. Някой може да намира очарование в професията на младите, необразовани момчета, които два пъти седмично рано сутрин пред нас събират големите ни чували с боклук. Трети може да иска да е лекар, четвърти пък – даже футболист :). Важно е да ти е приятно това, с което се занимаваш, да я има тръпката, която да те кара да прекарваш безсънни нощи над даден проблем. Ако това го няма, не си струва.

Венета ме попита какво мисля за реализацията в Дания. Накратко:

* ИТ специалисти: В Дания има жесток глад за образовани ИТ специалисти. Гладът за специалисти в ИТ индустрията е навсякъде, така че едва ли казвам нещо ново. Опитните си намират добра работа бързо, неопитните имат много шанс за работа, която да ги научи. Студентите имат на разположение голям избор от студентска работа по условията, които съм упоменал по-горе.

* Медици: ако имаш медицинско образование и желаеш да работиш по специалността, обикновено ще ти отнеме 2-3 седмици да си намериш работа. Датският език, предполагам, е задължителен! Ако греша – поправете ме от ваш опит.

* Икономика: не знам. Аз мразя икономиката още от училище, а и по мое мнение “големия глад” за икономисти беше мит. Но нали преди десетина години всеки се беше засилил да учи за директор… какво да се прави :). Не съветвам никой да си губи времето с това, освен ако няма предварително сериозен интерес в съответната икономическа област.

* Всичко останало: В Дания има толкова ниска безработица, че икономиката им е застрашена от нея. Принципно, ако имаш необходимата квалификация, знания, език и желание, можеш да си намериш работа. Отношението към чужденците е ОК, макар че със сигурност имат по-големи съмнения. Но като цяло датчаните са толерантни към чужденците, особено в сравнение с някои по-балкански нации, като нас например :).

Искам да завърша с една молба. Към :Веси: и приятелките и, както и към всички останали хора с опит в Дания, които ще прочетат тук нещо, което не отговаря на истината или е (вече) променено, или е остаряло. Искам да ви помоля, ако намерите нещо грешно, да коментирате за да може заедно да допълним и изчистим информацията от грешки, така че да я направим по-вярна и по-полезна за четящите.

И най-накрая следва да заявя, че всичко по-горе (както и всичко в този блог по принцип) е мое _лично мнение_ и дали ще му се доверите си е изцяло _ваш избор и ваше решение_. Не гарантирам нищо и не желая някой да приема думите ми за чиста монета, на базата на която да гради планове или бъдещето си :). Проверявайте по 10 пъти всяка информация и вземайте сами решенията. Аз не нося никаква отговорност за вашите решения, независимо от това какво сте прочели тук и какво сте решили на базата на това.


Версия 1.0: Първа публикация, 24.03.2007
Версия 1.1: След някои поправки от Веси, 25.03.2007

Веломобил?

Веломобил?

Четейки иначе тенденциозния материал в gorichka.bg, попаднах на връзка към веломобили. В Дания съм виждал вече поне 2-3 от тези чудесии, включително и някои са профучавали покрай мен, докато си ходя по тротоара.

Когато не водих Ангел на детска градина (т.е. – не разполагах с кола) ми се щеше да имам нещо подобно. Удобно, екологично, не харчи пари. Застраховка сигурно изискват и за него, но в никакъв случай не е с размерите на автомобилната такава. Иска се и физическа сила, за да го задвижваш, но има и варианти с помощни двигатели.

Обзет от любопитство, граничещо с лудост, започнах да проверявам какви са вариантите човек да придобие такова возило в Дания. Оказа се, че един от производителите на веломобили е точно датски. Не се учудвам, при тази мания за велосипеди тук. Има и шведски производител. Фирмата се казва Leitra и всеки един от моделите се произвежда по индивидуална поръчка. Натъкнах се и на сравнително добро ревю на закупен от тях веломобил. Изчетох го “от кора до кора” и след това пуснах Excel и се замислих.

Базовата цена на това чудо е около €4500. Допълнително ще трябват екстри за около €600. Ако човек иска и класическо “веломобил” изпълнение, ще трябва да заплати допълнително още €3000 (в тази цена махам някои от екстрите, които производителя е дал, но слагам €850 за асистиращ електрически двигател). Като цяло се получава много груба цена от €8000, която обложена с ДДС стига до кръглото €10000.

Значи цената излиза горе-долу на цената на сносен автомобил 2-ра ръка (сносен – за датските разбирания, може би за българските). За тази цена получаваш изключително сносно возило, с което се движиш със стандартна “градска скорост” с цената на усилия, достатъчни да те тонизират, но в никакъв случай да пристигнеш облян в пот на работа.

Ще си каже някой “ами то въобще не си струва”. На пръв поглед и на груба сметка наистина излиза малко странно, но нека да видим сега колко струва един автомобил годишно в Дания. Ще слагам само нещата, които предполагам, че в Дания не се плащат:

* Пътен данък. Годишният пътен данък в Дания за моята лека кола (възможно най-лекия възможен Ситроен) е около €300
* Застраховка. Слагам една кръгла сума от около €800.
* Гориво. Около €30 всеки месец, т.е. €360 годишно.
* Поддръжка. Божа работа, особено при старите коли. Слагам €500 и се прекръствам 5 пъти да не ме чуе дявола и да промени набързо представите ми за годишна поддръжка на стари автомобили
* Технически преглед. Не се смейте, и той е фактор, слагам €60 за година (дори старите автомобили минават двугодишен технически преглед, който обикновено отнема поне 2 пъти по €60, т.е. €120)

Ще каже някой: “ама че кръчмарски сметки”. Наистина не може да се сравни 4 местен автомобил с едноместен веломобил. И понеже наистина не може, разделяме годишната сума на 4, като получаваме, че дефакто автомобилът струва разход около €430/човек/година, при едно четиричленно семейство.

Причината, която би подтикнала някой да си вземе подобно возило (тук изключвам причините на gorichka.bg, които аз лично споделям с много особено мнение), най-вече е необходимостта от втора кола в едно домакинство. Или ако не “автомобил”, то поне “читаво превозно средство”. Градският транспорт е отлична алтернатива, но неговата бавност е притеснителна – с колата стигам до работа за 20 минути, с градския транспорт това време отива към час.

Та ако едно семейство трябва да даде определена сума пари за втори автомобил, нещата вече драстично се променят. По две. Два данъка, две застраховки, абе всичко по две. И именно в такъв случай ми се струва, че веломобилът е една чудесна алтернатива. Защото хем е яко да го караш, хем е евтино, а даже и не замърсява околната среда (чак толкова :)). Така че не се учудвайте, ако след година поведа война за “истински веломобил” с :Веси:, която със сигурност официално ще се разграничи от тези мои щури идеи :)!

В къщи

В къщи

За този уикенд бяхме планирали да отидем с Дани и Йеспър на вила в Швеция. Имаше шанс да караме ски (е, Веси да кара, аз и Ангел да гледаме), а и е приятно разнообразие като цяло. Това беше решено още декември, преди да заминем за България.

На фона на всичко това настинката на Ангел ни дойде като един много студен и неприятен душ. В четвъртък следобед ни се обадиха от детската градина, за да ни кажат че детето не е добре. Прибрахме го вкъщи и, разбира се, имаше температура. Същото продължи и в петък, когато окончателно стана ясно, че и дума не може да става за Швеция. Дани и Йеспър заминаха сами, а ние си останахме с надеждата да направим това пътуване някой друг път.

Петък останах вкъщи. Ангел беше на лекар, който каза че детето ще боледува и да очакваме по-висока температура. Верен на принципа, че лекарите трябва да се слушат, Ангел продължи да вдига температура и в събота вече имаше 39,1. Лекарката беше казала да започнем да се притесняваме, ако вдигне над 39,5. Той засега не успява да стигне този рекорд, а и ние, виждайки 39-те градуса, му дадохме лекарство за сваляне на температурата.

Днес температурата му е значително по-ниска. Събуди се с 37,4, засега не е минал 38. Макар че все още гърлото и носа го тормозят яко, на мен ми се струва че върви към подобрение. Независимо от това обаче най-вероятно и утре няма да го пуснем на детска градина. Ще трябва и утре да остана вкъщи (Веси е на училище и работа). Ако вторник Ангел все още има температура ще е нейн ред да пропусне ден в училище.

Иначе този уикенд се занимавах с doncho.net. От както мигрирах към новия хостинг, като начална страница стоеше постен index.html, който си бях поставил за цел да махна тази седмица, т.е. да го подменя с нещо по-добро. Отначало инсталирах цял [MediaWiki][], обаче след това се отказах. [MediaWiki][] просто е неподходящ за целите, които си бях поставил, затова го замених с [Wordpress][], конфигуриран да работи като CMS. Сложих му кратка начална страничка и ще започвам постепенно да мигрирам съдържанието на старото wiki.

Да се надяваме, че Ангел ще е по-добре идните дни. Иначе ще трябва да работя доста време от къщи, а си има неща които човек трудно може да върши дистанционно.

[MediaWiki]: http://www.mediawiki.org/ “MediaWiki”
[Wordpress]: http://www.wordpress.org/ “WordPress”

Към България’2006

Към България’2006

Най-накрая дойде време за Коледната отпуска в България. Чаках днешния ден не само защото от днес започва малко отпуска, а и защото от днес пак ще съм си с Веси и Ангел. Каквото и да говорим, 25 дни сам не е добре.

Още снощи натрупах основния багаж на един куп, за да мога днес да си спестя малко време от това. Подаръци, поръчки, малко стар софтуер, чиито кутии не искам да ми заемат място в шкафа, малко дрехи. Отначало си мислех, че раницата ще остане празна, но накрая се оказа, че никак не е празна и въпреки че е лека, всъщност си е доста натъпкана. Може би е от моят метод на събиране на багаж, който е събрат на метода “натъпчи всичко добре, но без да си правиш труд да го подреждаш”.

Тръгнах по-рано от работа, пожелахме си “Весела Коледа и щастлива Нова година”. Вкъщи ме чакаха редица задачи, за които се оказа, че едва ми стигна времето. Полетът ми е кошмарен. Не е толкова зле като онзи път с WizzAir, няма такова чакане. Но е много късен полет, ако всичко е нормално се очаква да кацна чак в 01:40 в събота сутринта. Крива работа, особено за хората, които ще ме посрещат.

Реших да взема автобус, след това влак. Имаше и друг (само влаков) вариант, но с тези две раници просто щеше да е трудно. Имах също впредвид, че летището тази вечер ще е доста натоварено, понеже датчаните летят на къде ли не, за да посрещат Коледа. Чух, че днес наобед е било кошмар, утре се очакват тълпите да са огромни.

В рейсът имах “балканска среща”. Оказа се, че шофьорчето се объркало (не си гледало работата добре) и ми продаде 5 зони (необходимия за пътуването билет), не точно от моята начална зона, а това значи автоматично и не моята крайна зона. Това е сериозен проблем, особено ако не го бях забелязал, защото в един момент от пътуването щях да се окажа пътник без билет. Обаче шофьорчето беше коректно, веднага след като видя, че си купих 5 зони ме извика при него и ми даде специален коригиращ билет, който да оправи нещата. Понеже не говореше добре английски (странно за Дания, но всичко си има логично обяснение по-долу), наложи се да ми обяснява ръкомахайки. Е, аз много добре знам за какво е този билет, така че и не му се наложи много да обяснява – след като видях, че зоната на коригиращия билет е правилна, просто си седнах на местото.

Да, но бях седнал почти зад шофьорчето. И на него му стана интересно, пък и явно е разпознал в мен тъмен балкански субект. Затова, с неговия английски, ме попита откъде съм (явно се притесняваше, че не съм разбрал добре за какво е този билет, който той ми даде). Та аз му казах, че съм от България, при което той видимо светна – оказа се македонец. Е, с три изречения на “македонски” се разбрахме и той се успокои.

Забелязал съм, между другото, че това е често явление тук. Най-често не-говорещите английски “датчани” се оказва, че не са никакви датчани, ами емигранти, които са дошли без да знаят английски. И така и не са го научили – научили са си направо датския. И съответно не могат да комуникират като пълноценни датчани, защото говорят само датски и родния си език. Виждал съм го и преди, на една каса във FAKTA, където момиче очевидно от индийски произход не можеше да обели и дума английски.

“Интересната” вечер продължи. Оказа се, че влакът за който отивам са го поотменили малко, дали заради закъснение, дали заради нещо друго. Добре, че имах сериозен резерв от време, с оглед на очакваните тълпи на летището. Следващият влак си беше по разписание, така че неудобството беше само 20 минути чакане.

След като влакът тръгна от Клампенборг, вече бях спокоен, че всичко ще е ОК. Както и се оказа. Тълпи на летището действително имаше. Още си личеше “остатъчен стрес” у девойките, които обслужваха self-check-in машините (по една девойка на 5-6 машини), но вече опашките бяха напълно в рамките на нормалното. Аз обаче не бях за Салон 1, затова се затътрих с все багаж до Салон 2, където с кеф забелязах, че за моя полет всъщност няма никаква опашка.

Ако някога седна да пиша сравнение на всички авиолинии, с които съм пътувал, МАЛЕВ ще е някъде след към златната среда, по-към края на класацията. Вече са ме изненадвали неприятно: имаше го инцитента със загубения телефон – един от най-любимите ми апарати до сега, моят S45. Тогава бях, меко казано, бесен. Има я и лудницата, която унгарците спретват най-редовно на своето летище. Но като цяло, има и други компании, които са с _пъти_ по-зле от МАЛЕВ.

Първия полет мина без особени изненади, като изключим обаче сюрията уморени и изнервени деца, които създадоха интересен “музикален” фон около нас. Неуморните изпълнители успяха да ни държат в напрежение от самото излитане, та чак до разтоварването от самолета. Ако едното се умореше, веднага солото го поемаше второ… и така. Честно казано, не мисля че бяха повече от 3-4 дечица, но успяха да запълнят час и половина волна програма без особени трудности. Браво!

На слизане от самолета веднага се сблъскахме с типичната простотия на служба за сигурност, на която са дали твърде много правомощия. Все още не знам и не мога да разбера защо всички транзитни пътници трябва да минават отново рентген на летище Будапеща. Единственото, което ми хрумва като причина е недоверието на охраната в собствените им хора, защото от излизането от пурата до трансферния вход можем да срещнем или същите пътници, с които заедно сме минали вече рентген на предишното летище, или някой от охраната. Та най-вероятно презумпцията е, че току-виж може да сме в комбина с някой от охраната или друг служител и той да ни бутне бомба, която ние да използваме по предназначение. Щура идея, но сигурно им се вижда възможна.

Аз лично, след като се наредих на опашката, с интерес разпознах същото место, на което преди няколко години моят S45 изчезна безследно. Просто влезе в рентгена и така и не излезе никога. Естествено, никой не беше виновен освен мен самия, че не си бях сложил телефона в някой от джобовете, които се затварят, а го бях оставил между останалия ми багаж.

Този път обаче – никакви компромиси. Телефонът така или иначе си беше в чантата, единственото което трябваше да сваля от себе си беше часовника ми, а той бързо си намери местото в един от джобовете на якето. Естествено всичко беше наред и в 22:40 закибичих пред изход 20, от който трябва да се качим на самолета за София.

Стоейки така ми направи впечатление колко зле са сервизните съобщения на Водафон, които системата праща на роуминг абонатите. Не знам дали ви е правило впечатление, но на мен сега ми направи (обичайният зевзек у мен наддигна глас). Чудя се, така ли Водафон нямат човек, който знае английски, та са оставили първото нещо, което техните бъдещо клиенти да видят, да бъде с качеството на следното:

> Welcome to Vodafone Hungary. Stay on Vodafone’s network & have a pleasant stay with us.

WTF? Не можахте ли малко да измислите второто изречение? Но това е само за “загрявка”, ето го и второ съобщение, този път стандартно спамче:

> Stay on Vodafone and for TOURIST INFO (accomodaion, restaurants, transport, programmes) call ***** (standard tariff). Tourist Office is glad to help you.

Не е много зле, но можеше и много по-добре, например да спазят необходимото време.

Вторият полет беше и той като първия. Аз като добро прасе всичко си изядох, но личи си, че по отношение на храната някои авиокомпании си личи как “залитат” към лоу-кост обслужване, но без да си коригират цените, а само услугите вътре в самолета. МАЛЕВ е една от тях. Но все пак… имаше какво да се яде, а аз не съм особено придирчив в това отношение.

Кацнахме навреме в София, слава Богу мъглата беше някъде до 600-900 м. Под тази височина беше ясно. Багажът дойде без проблем и не след дълго бях вън от летището, на път за Пловдив.

Не знам дали ще имам възможност и желание да пиша друго от България – практиката е доказала, че до сега не се намира нито едното, нито другото. Та затова ако този материал се окаже последния за 2006-а, искам да пожелая на всички, които ще го прочетат, много, много весела Коледа и много щастие и успех през 2007-а.

Blackmore’s Night CD goodness

Blackmore’s Night CD goodness

> > Можете да намерите българския вариант непосредствено след английския.

Last week we had a discussion in Ladyvera’s blog (in BG) regarding Lorena McKennitt, which ended up talking about Blackmore’s Night and their music. Blackmore’s Night is one of my favorite bands, but unfortunately for me so far I was quite a pirate for Blackmore’s Night music. But this discussion finally put in stone my decision to ‘legalize’ my right to listen them. So I decided to get the original albums and to give my contribution for the great work of this band.

Again, as usual when it comes to books or CDs, Amazon.co.uk is the first shop I visit. There I found that my favorite band has much more albums than what I already had illegally, but I did not wish at that time to place an order for all. ?100 seemed a bit too high, even for a Christmas present, so I decided to order only these 4:

* [Fires at Midnight][]
* [Ghost of a Rose][]
* [Under a Violet Moon][]
* [Shadow of the Moon][]. That was the first BN’s album I ever had and as such it’s still my all-time favorite.

I placed the order and started the hardest part, i.e. the waiting :). Fortunately, as expected, the CDs arrived in about a week. The postman decided that he cannot slip the whole fat package through my P.O.Box entry, so he opened the package and slipped each one of the CDs, and then slipped the remaining of the package :). Smart, especially when you have in mind that otherwise I had to go to the post office for the package pick-up. CDs were neither scratched, nor their outside package was damaged, which was quite cool.

I took the CDs and started the standard “Open package” -> “Insert into CD” -> “Rip to Library” process. But in the middle of the process I was badly surprised: [Under a Violet Moon][Under a Violet Moon’s] box had broken insides. One of the most important parts – the CD fixating wheel was damaged, resulting into inability to hold the CD in place.

It’s normal to assume that after this discovery I was quite mad. It’s not (only) the money, it’s also the disappointment after 5 days of waiting. I immediately photographed the problem and filed a complaint to Amazon. So far this company was extremely correct and diligent when dealing with ordering problems.

I was quite sure that there would be a solution to my problem. I so much did not want to deal with sending back this CD (especially when the post price is higher than the contents’ price), I even asked Amazon if it’s possible to send me a box only, but not to ask me to return the CD because of this.

Amazon answered even better. Considering the high ship back price, they are sending a new CD and they’re asking me to keep the old one:

> There will of course be no additional charge for the replacement order. When sending a replacement for a damaged or defective item,
it is our policy to request that you must return the original item to Amazon.co.uk within 30 days.
>
> However, as the cost of returning the package is in this case prohibitively expensive, we ask that you keep the original item with
our compliments. Perhaps you would like to donate it to a charity in your area if you feel it would be appropriate to do so.
>
> We will notify you by e-mail at the time the new order is sent out to confirm the date, contents and method of delivery.

That’s exactly the way how a self-respected company must behave. No wonder Amazon made its way from small web-shop to the biggest web shop ever.

Thanks!


Миналата седмица имахме
интересна дискусия в блога на Вера относно Lorena McKennitt, като най-накрая говорихме и за Blackmore’s Night и тяхната музика. Blackmore’s Night са от любимите ми групи, но за моя жалост до сега основно пиратствах тяхната музика. Но дискусията ме накара най-накрая да взема решението да си “легализирам” албумите им, купувайки си официалните издания. Още повече, че това е и израз на моето уважение ми към работата и усилията им.

Както обикновено, като опрат нещата до поръчка на книги или дискове, Amazon.co.uk е обичайната спирка. Там открих, че моите любимци имат много повече албуми, отколкото аз вече нелегално си кътах, но за момента не ми се искаше да поръчвам дискове за GBP100. Сумата си е висока, дори и за Коледен подарък. Така че реших да поръчам само тези четири:

* [Fires at Midnight][]
* [Ghost of a Rose][]
* [Under a Violet Moon][]
* [Shadow of the Moon][]. Това е първият албум на BN, и като такъв ми е от най-любимите.

Пуснах поръчката и след това дойде време за най-тежката част, а именно чакането :). Както и очаквах, дисковете пристигнаха за около седмица. Пощальонът решил, че пликът е твърде тлъст, за да мине през процепа на вратата ми, затова го отворил и пуснал едно по едно CDтата, а след това пуснал и отворения плик :). Умно, особено като имаме впредвид, че ако беше решил да кара “процедурно”, трябваше да ми пише бележка и аз да се разкарвам до пощата, за да получавам пратката там. CD-тата не бяха по никакъв начин засегнати от тази “интервенция”, а пликът така или иначе щеше да го сполети тази съдба :).

Взех дисковете и започнах стандартната процедура: “отваряне на диска” -> “слагане в CD устройството” -> “Rip to Library” на Media Player. Но по средата на процеса бях неприятно изненадан: държача на диска от кутията на [Under a Violet Moon][Under a Violet Moon’s] беше счупен, явно по време на производството още. Понеже функцията на този държач е да фиксира CD-то в кутията, за да не се наранява то при пренасяне, за мен това си беше сериозен проблем.

Нормално е да приемем, че след като открих това доста се ядосах. Не беше само до парите, допълнително дойде и разочарованието след 5 дни чакане. Веднага снимах проблема и изпратих оплакване до Amazon. До сега те бяха изключително коректни и внимтелни, когато опирахме до проблеми с поръчката.

Не бях много сигурен какво ще е решението на този проблем. Хич не ми се занимаваше с изпращане на CD-то обратно, още повече че разходите по изпращането са повече от цената на самото CD. Така че направо им казах на Амазон да пратят една кутийка ако трябва, но да не ме карат да връщам CD-то по пощата.

Amazon отговориха още по-добре. Вземайки в предвид високата цена на изпращане обратно, те ще изпратят ново CD и ме молят да задържа сегашното:

> There will of course be no additional charge for the replacement order. When sending a replacement for a damaged or defective item,
it is our policy to request that you must return the original item to Amazon.co.uk within 30 days.
>
> However, as the cost of returning the package is in this case prohibitively expensive, we ask that you keep the original item with
our compliments. Perhaps you would like to donate it to a charity in your area if you feel it would be appropriate to do so.
>
> We will notify you by e-mail at the time the new order is sent out to confirm the date, contents and method of delivery.

Това е точно начинът, по който една самоуважаваща се компания трябва да постъпва. Не се учудвам, че Amazon успяха от един малък уеб-магазин да станат най-големия такъв.

Благодаря!

[Fires at Midnight]: http://www.amazon.co.uk/Fires-at-Midnight-Blackmores-Night/dp/B00005KCDG/sr=8-2/qid=1165750847/ref=pd_ka_2/026-9635203-8851633?ie=UTF8&s=music “Fires at Midnight”
[Ghost of a Rose]: http://www.amazon.co.uk/Ghost-Rose-Blackmores-Night/dp/B00009NJ93/sr=8-3/qid=1165750847/ref=pd_ka_3/026-9635203-8851633?ie=UTF8&s=music “Ghost of a Rose”
[Under a Violet Moon]: http://www.amazon.co.uk/Under-Violet-Moon-Blackmores-Night/dp/B00005J9YO/sr=8-4/qid=1165750847/ref=pd_ka_4/026-9635203-8851633?ie=UTF8&s=music “Under a Violet Moon”
[Shadow of the Moon]: http://www.amazon.co.uk/Shadow-Moon-Blackmores-Night/dp/B00005J9YN/sr=8-7/qid=1165750847/ref=pd_ka_7/026-9635203-8851633?ie=UTF8&s=music “Shadow of the Moon”

24 timer

24 timer

От известно време в пощенската ни кутия редовно се намърдва по някой брой от датското безплатно издание “24 timer”. Името му значи точно това, което си мислите – “24 часа”. Заглавието му доста прилича на заглавието на един познат български парцал. Чак толкова ми прилича, че изпитвам отвращение към него само поради този факт.

В Дания все още не съм срещал датската версия на жълтите ВАЦовски парцалки. Специално проверих да не би и този да е собственост на ВАЦ, но като че ли се оказва, че не е. Иначе би било жалко за самите датчани – ВАЦ отдавна показаха истинското си лице – едва ли има човек, четящ български блогове, който да не е чувал за колосалната им алчност спрямо образователния сайт за хора с нарушени зрение.

И все пак, дизайнът на “изделието” доста напомня нашенският жълт стенвестник…

Theme: Overlay by Kaira Extra Text