От известно време в пощенската ни кутия редовно се намърдва по някой брой от датското безплатно издание “24 timer”. Името му значи точно това, което си мислите – “24 часа”. Заглавието му доста прилича на заглавието на един познат български парцал. Чак толкова ми прилича, че изпитвам отвращение към него само поради този факт.
В Дания все още не съм срещал датската версия на жълтите ВАЦовски парцалки. Специално проверих да не би и този да е собственост на ВАЦ, но като че ли се оказва, че не е. Иначе би било жалко за самите датчани – ВАЦ отдавна показаха истинското си лице – едва ли има човек, четящ български блогове, който да не е чувал за колосалната им алчност спрямо образователния сайт за хора с нарушени зрение.
И все пак, дизайнът на “изделието” доста напомня нашенският жълт стенвестник…
ВАЦ-овете са разпространени в Германия – доминират в регионалната преса, но там тя е значително по-съществено отколкото у нас, тъй като Германия е федерална държава. Също така имат идзвестни успехи в Югоизточна Европа – Австгрия, България и забравих още къде. В Румъния май не ги пуснаха и още някъде не ги пуснаха, просто не се оставиха да бъдат купени с пари, за да пуснат жълтите парцали. А у нас Костов нареди на плужека Николай Павлов, шеф на комисията по защита на конкуренцията, да излезе с решение, че нямало никакъв монопол. Дали заради стотинките (немалко, междувпрочем), или заради илюзията, че щом ги е пуснал, те ще са му вечно благодарни… Вероятно и заради двете. Хак му беше след това, че се обърнаха и захапаха ръката му.
Любопитно е в датския ти контекст, че ВАЦ изпитва панически страх и омраза от безплатните вестници, тъй като те го застрашават сериозно. Я да взема аз да драсна в блога си по-обстойно по темата, 10Х, Дончо, за идеята 🙂