Когато преди година и нещо избирах какъв електромобил да си поръчам, един от първите възможни варианти, естествено, беше Tesla. Изключително харесвам Мъск и за мен щеше да е голям кеф да използвам сигнатурния му продукт за масова употреба.

За съжаление обаче, се разубедих. Тук си отбелязвам защо се разубедих, за този, на който му е интересно. Материалът нямаше да го има, ако виртуален приятел не беше ме попитал, което ме накара да си опиша мнението детайлно. Може да е полезно, ако някой се чуди. А може и да е вредно. Сами избирайте дали да му се доверите, аз си умивам ръцете и се самоосвобождавам от отговорност за вашите решения 🙂 .

Причината да не взема Тесла беше комплексна, затова я разделям на три основни части.

Tesla няма представителство в България

За мен това е най-важната причина, защото от опита ми досега с всички нови коли, представителството е критично, ако се случи каквото и да е в гаранционния срок на автомобила. За ЕС този период е минимум две години, не съм проверявал как е в Австрия, което е едно от най-логичните места за покупка на Тесла от българин.

В България обаче няма официален представител на марка, която да не изисква докато тече гаранционният срок всички инциденти или регулярни поддръжки да се случват в техния оторизиран сервиз. Оправдавам ги напълно, защото все пак те осигуряват гаранцията, а автомобилът е сложен апарат и за да се даде гаранция на цялата сглобка, не би следвало нищо да бъде “пипано” от неоторизиран персонал. А и познавайки какво чудо е по българските сервизи (особено тези с претенциите), и по принцип южния ни манталитет, не се съмнявам, че имат резон в официалните представителства да изискват действително само техните сервизи да си ги пипат гаранционните коли. Чудя се, честно казано, как даже гумите позволяват да се сменят в неоторизиран :).

Най-близкият официален сервиз на Тесла е във Виена. Дотам са около 1000 км в едната посока и около 13 часа мое шофиране (някои го вземат и за 8 часа, аз не съм от тях). Да кажем, че една такава приятна разходка не е чак толкова лоша да се прави веднъж на няколко години. И в този смисъл отдалечеността не ми беше драма – когато говорим за регулярната поддръжка.

Друга беше драмата. Представете си сега удар (например средна ръка удар, отзад, или бордюр или по-висок камък отдолу), при който автомобилът влиза в режим “Service me now!” и оставате на пътя. Тесла е така: светне ли “червената лампа”, оставате на пътя. За подържаните държави те си осигуряват сравнително добра логистика при такива ситуации, но България не е официално поддържана държава.

Тогава единственият вариант за сервиз е Виена, на около 1000 км. От опит знам (горчив опит от Белград до София с един Фремонт), че преди две години репатрак от Белград до София (около 500 км) ми струваше около 1000 лв. Без допълнителните разходи. Предполагам, че с инфлацията, новите цени на горивото и двойното разстояние репатрак София – Виена днес ще е минимум 2500 лв. Да не говорим, че за този курс може да има и утежнения (спане по пътя, все пак репатракът кара с 90-100 км/ч) и т.н. В моята глава този сценарий е много тежък и наистина ме плаши дотолкова, че да не отида на Тесла, независимо колко ги харесвам.

Опитът ми за 14 години с нови автомобили показва, че за почти всеки нов автомобил, който съм карал (Шкода, Фиат, Хюндай и BMW) съм имал ситуация на пътя, за която да трябва да закарам колата с репатрак до официален сервиз. Разбира се, има хора, които са най-вероятно много по-внимателни и/или много по-късметлии (макар два от трите пъти да не беше по наша вина), но за мен този рискът е неоправдано висок. Но за всеки човек парите, времето и нервите са си негови и затова той/тя си решава. А и както са казали древните: “Кеф цена няма”. Но за кефа малко по-надолу :).

Двойното ДДС

За съжаление, кражбата/рекетът, която редовно дължим, за да може политическата каста да си има парички да си харчи, е абсолютно неизбежна, когато купувате нов автомобил. В този смисъл, и в момента (или поне в момента, когато се чудех – миналата година), въпреки щедрите стъпки към федерализация (и) на кражбата в ЕСССР, ситуацията с покупка на нов автомобил от Виена е безумие откъм плащането на 20%-те процента рекет.

Веднъж рекетът се дължи във Виена, при покупката на автомобила. Това са около 20% от цената. Тях ги плащате, вземате си фактура и митнически номера и си карате колата в България.

В България си внасяте автомобила по надлежния ред, който включва отново дължима кражба: още едни 20%. Нищо, че веднъж сте ги платили във Виена. Плащате ги при вноса, вадите документ, че сте си платили рекета и изпращате документацията във Виена, за да Ви възстановят онези 20% кражба, които сте платили при получаването на автомобила.

Очакването е, че след известно време австрийският рекет ще бъде възстановен. Но ако случайно австройските рекетьори се заядат (те са същите мързеливи търтеи, като нашите рекетьори), не мога да си представя в какъв филм може да се вкара човек, докато им изясни ситуацията. А 20% рекет за (минимум) 80,000 лв си е сума, която не е за подценяване. И за да я вземете обратно, ще трябва да минете по кой-знае каква кошмарна юридическа сага (пак казвам, ако сте “късметлии” да се заядат по някаква причина).

Рискът от това допълнително кражба-усложнение ме натовари още повече и ме отврати от варианта да взема чисто нова Тесла от Австрия.

Обратната връзка от приятел

Във Фейсбук групата на електромобилите има двама Павел. И двамата свестни хора. Единият е върл фен на Тесла, който е сменил повече от една серия от този модел. И се кълне в качеството и удобството на автомобилите. Не го познавам достатъчно добре (и все още – само лично), но изглжда човек, на който може да се има доверие.

Вторият е “моят” Павел, който ми е колега от АУБГ и приятел от години. Той е Тесла анти-фен. И като разбра, че обмислям вариант за Тесла, ме засипа с информация под формата на клипчета и новини (колкото се може по-автентични: снимки, видеа, …) на хора, които са поръчвали Тесла и са имали фрапиращи проблеми с качеството.

Не пазя списъка. Общо поне 20-30 инцидента на новодоставени автомобили. Нагледах се на какво ли не. И прочетох какво ли не. Накрая, изводът ми беше, че Тесла продължава да бъде високотехнологичен компютър на колела (което много, много ми харесва), и който има най-добрия разход и най-бързия заряд. Но като опрем до комфорт и качество на изработка, Тесла се нарежда някъде около средната ръка китайки и Рено/Ситроен, т.е. дават се едни много добри пари за кола, в изработката на която (всичко освен компютъризацията и ел-задвижването, което безспорно е най-важното) не е вложена много мисъл за самия комфорт. Сега, вероятно модел Х ще бъде изключителен и откъм комфорт, но мисля, че малко от средностатистическите българи, искащи Тесла, ще да са се насочили към него. Цените му започват от близо 240,000 лв и вървят до 270,000. Не знам дали са крайни или са без ДДС.

Спомням си от толкоз Тесла хейт, че “черешката на тортата” беше една тесла, мисля някъде из немскоговорящите, която беше чисто ново доставена и когато собственикът я подкарва, констатира че ги няма накладките. Или им няма феродото на накладките, не помня точно какъв беше кошмарът. Сещате се, ако това се случи на клет българин, купуващ тесла от Виена, за да си я закара до София, за какви неразбории говорим. Сервизът естествено е приел автомобила за оправяне веднага, но са му дали “заместваща кола” (или не бяха? Отдавна го гледах), защото случаят бил сложен и щяло да им трябват месецаи (един? Два? Дано не бъркам verdict-a, отдавна гледах). Но определено беше много “отказващо видео”.

В заключение

Основната причина да не отида на Тесла беше най-вече липсата на официално представителство тук. И втората, и третата причини нямаше да са ми такъв проблем, ако го имаше това представителство: втората автоматично щеше да отпадне, а за третата щях да рискувам качеството, защото официалният сервиз щеше да ми е в града.

По едно време си мислех, че Тесла имат официално представителство в Гърция и/или Румъния, но се оказа, че имат само (аварийно) сервизиране, а не поддръжка и гаранционни ремонти. Най-близкото място за последните си остава Виена.

Към днешна дата може нещата да са се променили. Но това са моите знания по темата отпреди година и нещо.

На всеки, който е решил да си вземе електромобил: успех с избора! Сигурен съм, че няма да съжалявате. Ако това е Тесла – най-вероятно нищо от горните усложнения няма да ви се случи и ще сте щастлив собственик на един наистина страхотен автомобил.

На мен лично Тесла продължава да ми е любима марка и може би един ден и аз ще я карам (макар, че остарявам, а на дърти години не знам дали бих дал толкова пари за кола – може да не мога да си го позволя вече). Но знае ли човек…

Ако имате въпроси – питайте. Ще ми е приятно да дискутираме (цивилизовано, разбира се).

Изображенията са от lobpreis, Squirrel_photos, Alexa, Urs Widmer и Fraser, всички от Pixabay

Този уикенд бяхме към Пампорово, за да използваме един останал кредит от януари тази година, а и за да видим как са вили “Малина” – “истинските” вили, тези къщички, които толкова привличат погледа, като минава човек по пътя към Стойките.

Понеже няколко пъти хората ме питат за разход на “извънградски път”, т.е. когато не се зарежда вкъщи, в таблицата по-долу ето тук една представителна извадка, която си направих труда да препиша от показанията на колата, които виждам в приложението ѝ.

В таблицата по-долу давам обобщение директно от приложението на автомобила. Общата сметка за цялото пътуване може да се обобщи така, като тръгнахме заредени на 100%:

Кога	До	Км	Заряд при пристигането, %	Средна скорост, км/ч	Разход, квтч за 100 км	Коментар
Събота, 09:45, 100%	“Италианското МЕТРО” до Пазарджик	92	78	106.8	18.3	Веси искаше да видим какво има за купуване там
Събота, 11:44	“Соленото изворче”	84	54	58.6	19.9	Пътят тръгва нагоре, личи си по разхода.
Събота, 13:52	Връх “Снежанка”, Пампорово	43	32	50.3	36.9	Яко катерене, първо към Пампорово, а след това по пътя към кулата на “Снежанка”
Събота, 16:16	Комплекс “Малина”, Пампорово	7.8	33	8.3	0	Тук средният разход е паднал зловещо, защото чаках Веси и децата 20 минути да се наклечат на “Орфееви скали”. Бях с включен “двигател”, за да ми е климатизирано купето. Но стоях на едно място, т.е. 8 км за 25 минути – смятайте. Иначе за тези 8 км колата е върнала 1%, въпреки смесения терен – все пак слизаме от много високо. След като пристигнахме, заредих до 82%.
Неделя, 10:05, 82%	Паркинга на пещера “Ухловица”	43	77	40.5	8.4	Учудващо нисък разход до пещерата. Очаквах значително повече, предвид няколко изпреварвания, при които моментният разход минаваше 100 квтч.
Неделя, 13:29	Някаква там екопътека в Смолян	32	69%	39.1	17.9	Явно пещерата е доста по-ниско, отколкото съм я мислел. Тук си показа достатъчно висок разход (средният, всъщност), т.е. очевидно изкачване.
Неделя, 15:03	Ресторант “Рибката”, Смолян	5.6	66%	31	28.2	Качването си казва думата в разхода. Щяхме да ядем в “Рибката”, но… не ходете там. Явно младостта навремето си е казвала думата и при избор на ресторант.
Неделя, 15:21	Големия паркинг на пътя, Пампорово	11	59	49.4	50.1	Още качване. Спрях да огледам новата зарядна на EVN, която още не е включена, и да ѝ направя няколко снимки за PlugShare.
Неделя, 15:39	Комплекс “Малина”, Пампорово	3.5	60	38.8	0	Прибрахме се за деня. Последва зареждане до 95%
Понеделник, 14:24, 95%	Вкъщи, Лозен	218	42	76.5	17.1

Последният ред беше три часа път от раз. Искахме да се прибираме, затова и не спряхме никъде. След почти сто километра “несигурен” път (нагоре-надолу), колата беше минала в някакъв “песимистичен режим” и при 95% заряд ми показваше обхват 250 км. Познавайки си вече нещата, аз бях сигурен, че това ще се коригира, като тръгнем. И така и стана: до Асеновград колата изразходи около 3% от заряда (на око), но пък обхватът вече показваше 330 км. Явно статистиките на компютъра започваха да се “наместват”. До Пловдив колата вече показваше 350 км обхват, което беше и това, което, като го комбинираме със слизане от Пампорово, беше и очакваният от мен пробег при 95% начален заряд.

Стъпвайки на магистралата (поради ремонта на Околовръстното влязохме през Цалапица) реших, че имаме повече от достатъчно енергия до София и сложих на круз-контрола имаксимално-позволената скорост. С тази скорост и към София колата използва около 43% от заряда си. Ако бях карал със 120 км/ч, вероятно щеше да използва 35%. Но аз имах предостатъчно заряд (Веси е виновна, тя настояваше да сме заредили “догоре” при тръгването), та видях какво е постоянното шофиране със 140 км/ч. Ами… не е особено приятно. Поне за мен не е.

Дали от годините, дали от друга промяна при мен, от повече от година предпочитам да пътувам с между 110-125 км/ч. Над тази скорост ми става дискомфортно и въпреки необходимостта от “местене” през лентите, предпочитам така, отколкото да хвърча със 148 км/ч (колкото слагах на круз-контрола преди, за да имам GPS скорост 140 км/ч).

Голям плюс на този вид задвижване е, че и при 140 км/ч, ако се наложи по някаква причина да ускориш, автомобилът няма никакви проблеми: реакцията е мигновена и ускорението е (почти) като при ниска скорост. Имаше моменти, когато за да не преча на коли зад мен, ми се налагаше да стигам и до по-висока скорост (за много кратко време) – автомобилът нямаше никакви проблеми с това. Аз имах, защото ми е изключително дискомфортно да шофирам (например) със 160 км/ч.

И ето ги сега сметките за енергия.

• Общ пробег: 540 км;
• Две дозареждания на външни станции за общо 61 лв за общо 64 квтч, което е някъде 86% от капацитета на батерията, т.е. все едно съм заредил веднъж почти до горе;
• Нужда от дозареждане вкъщи на около 60% капацитет на батерията. При домашнно, нощно електричество това прави някъде 6.70 за 44.5 квтч. Тези, разбира се, не съм ги зареждал, защото чакам да се изтощи още батерията, но ги засичам от края на таблицата по-горе. Иначе предполагам, че ще зареждам или другиден, или направо на 100% в събота, като пътуваме за Пловдив. Зависи колко скитам из града до петък вечер;
• Всичко: около 68 лв, или 68/5.4 = 12.60 лв за 100 км пробег. Това означава 3.6 л/ 100 км осреднен разход за цялото пътуване, ако сипвам гориво на 3.50 лв/л (толкова беше последния път MaxMotion Diesel-a, който винаги използвам за шкодата).

Изводът, който често се налага всеки път, когато си спорим кой е по-по-най е: на дълъг път електромобилът горе-долу харчи толкова, колкото един среден клас автомобил на пропан-бутан. Разбира се, няма сравнение между мощността: този разход дава 280 к.с. и 0-100 км за 6.8 секунди. Мисля, че може да се досетите какъв ще е разхода на бензинов или дизелов двигател с тези параметри.

Това, разбира се, е само “харчлъка” като пари. Ако човек го интересуват само и единствено парите, взема един двулитров бензин, хаква му пропан-бутан (оли направо го купува с фабричен пропан-бутан, само внимавайте да не е метан 🙂 ) и се вози.

Моите предпочитания към електрозадвижването не идват от икономията (а икономия има сериозна, ако разпънем разходите върху целия живот на електромобила). Моите предпочитания идват от комфорта на возене: тиха, удобна, пъргава и като цяло – перфектна кола, която не мога да сравня с нито едно ДВГ, на което съм се качвал и шофирал.

Вчера Веси предложи да ходим да пробваме екопътеката “Бели Искър”, която последния път не успяхме да направим заради много дъждовно време. Последният път направихме един кошмарен връх Мусала, за който може би трябва да пиша също. Такава градушка мен не ме беше била, а и с Калина с нас си беше истинско преживяване. Тогава и разбрах колко е кораво дететол но… това е съвсем друг случай, затова няма да се спирам на него.

Екопътеката тръгва на около километър-два след къщата, в която бяхме отседнали тогава. Пътят до нея е като всеки планински път, който от време на време бива предоставен на яростта на водата. Но въпреки това явно се поддържа, защото макар и бавно на места, стигнахме без проблем до паркинга срещу началото на екопътеката.

По пътя подминахме параклис, до който имаше щандче с обичайните неща: най-различни сладка̀, кондензиран сок от бъз, от малини, от други интересни неща. На щандчето имаше млад човек, който ни упъти, защото не бяхме сигурни дали там не същинският паркинг. Оказа се, че срещу екопътеката си има чудесен такъв, та продължихме там. Човекът на щанда даде на Веси и Калина да опита от избрани сладка̀. А на паркинга пък срещнахме съпругата му (както се оказа), която им даде още едно. Всички – разпределени в малки кутийки, от които опитваш. За пръв път видях подобен начин на маркетиране на нещата, но се оказа много успешен – но за това после.

Пътеката е страхотна. Върви по реката, пресичайки я през няколко (шест или седем) моста. Мостчетата са направени така, че да дават възможност и за много хубава гледка.

Цялата разходка, според описанието, е към седем километра. Моят Феникс 5Х я измери девет, но аз вече години наред си му зная бъговете и отдавна не вярвам на точността му в това отношение. Може би следващият ще е по-точен. Но по-важното е, че каквото и да измери, ходихме 2:44 часа. Общо изкачване 224 метра, което всъщност беше едно от нещата, които направиха пътеката много приятна.

Пътеката е кръгова, като всяка екопътека. На диаметрално противоположния ѝ край се намира един заслон, който също е много приятно място за посядане и почивка, преди да тръгнем обратно. Сгушен между високи дървета, под хлада на техните корони, предполагам че и в тежко време този заслон ще е приятно място за уморения турист. Може би навремето дори е бил ключов за някои пътеки.

Ние постояхме на заслона няколко минути. След това тръгнахме по кръговата част на пътеката, която водеше до “наблюдателницата”. Пътят до нея беше най-стръмен: това е най-високото място по пътеката. Освен един огромен мравуняк, там имаше и панорамна наблюдателна площадка, от която се вижда пътеката по-надолу. Снимахме се, разбира се, как иначе. И след това тръгнахме надолу. От “наблюдателницата” до долу са бая стръмни стълби: май не направихме грешка, като първо стигнахме до средата на пътека и след това – до панорамното място.

Останалата част от пътеката минахме по пътя. Веси искаше да хапне на “Старата къща” в Самоков, едно друго любимо място. Калина не беше ходила още там (всъщност беше, в корема на майка си, но това не се брои), а и аз исках да видя как е мястото, та нямах нищо против.

От “наблюдателницата” до паркинга стигнахме за тридесет минути, въпреки мотаенето за лешничета или за къпини. Взех колата, а Веси и Калина продължиха пеша до сергийката. Там отново си поговорихме с хората. Калина опита поне 3-4 сладка̀, а мен ме почерпиха със сок от бъз и си поговорихме с момъка за iX3-то. Накупихме доста неща (вкл. и сладко от рози, интересно ми е как ще е), взехме телефона на хората, и след това отидохме до механата.

На менахата хапнахме както си му е реда за някъде около час. Както и преди, качеството на храната беше страхотно, а цените (все още) нормални. Ще видим, като дойде новия ски-сезон, какво ще стане. А днешната шкембе-чорба беше една от най-добрите, които съм ял!

На връщане шофирахме спокойно и приятно. Колата тръгна от Самоков с идеята, че ѝ остава енергия за 200 км, но пристигнахме в София с оставаща енергия за 230 км. Магията на ниския разход при слизане. Иначе останалите цифри бяха така:

80%	На тръгване от София
60%	При пристигане на еко-пътеката
60%	При пристигане на механата. И аз бях доста изненадан как нищо не изразходи, но това е най-вероятно заради близостта до Бели Искър и заради рекуперацията при слизането
52%	Пристигане на LIDL “Горубляне”, за да купим сто неща за идващата седмица
49%	Пристигане вкъщи. Явно 250 метра денивелация на 2200 кг си казват думата откъм разхода на енергията, макар и растоянието от нас до LIDL да е само 7.5 км

Беше хубав ден!

Тези дни седнах да събера официалните резултати от изборите в Лозен, за да видя дали на жителите тук им пука от това, че благодарение на “Демократична България” в Лозен скоро ще има смърдящ бизнес, който ще обгазява жителите със същата смрад на мърша, гнилоч и разлагащ се труп, с каквато са били обгазявани жителите на “Елин Пелин” преди време.

Лозен протестира остро срещу Насекомо и начинът, по който това производство беше натрапено на селото: без да се допитат до нас, без оценка за въздействие, без обществено обсъждане. Когато на власт бяха хора, на които им пукаше за лозенци, тогава официалната власт протестира липсата на ОВОС пред съда. Едно заседание мина в наша полза. И най-вероятно всичко щеше да се развие в посока, благоприятна на селото, ако не беше министъра на “Демократична България”, който три дни преди второто, окончателно съдебното заседание изтегли жалбата от името на министерството и с това автоматично всичко приключи в полза на смрадта. Разбира се, отново имаше протест. И с това (тогава) нещата приключиха.

А аз, останал приятно изненадан това, че на втория протест все пак имаше доста хора, си мислех, че има надежда да покажем на министрите, на които не им пука за хората, а за мухите, че техните действия ще имат последствия.

Мислех си, че на хората им пука за качеството на живот и миризмата на въздуха около тях.
Мислех си, че жителите на селото ще запомнят кой им причини всичко това и че ще го покажат.
Мислех си, че като резултат ще видим сериозен удар върху числата на коалицията, която причини това на нашето село.

Сбърках.

Резултатите ясно показват, че в Лозен коалицията, която ще е причина за смрадта над нас печели с около 4% повече (т.е. 50% повече) от осредните резултати за страната. Както и да го погледна, в моите очи това е категорична победа на “Демократична България” и “Насекомо” над Лозен.

Разбира се, всеки един от нас има право да решава дали и за кой да даде гласа си. Но не мога да скрия, че ми е изключително криво от това, което виждам. За мен може би остава “успокоението”, че не живея непосредствено близо до потенциалния източник на смрад. Та ще ги дишам само, когато правим протест пред вратите им или когато съм на гости на приятелите, които (ще) живеят наблизо. Но за мен това не е успокоение.

Но фактът е неоспорим: “Лозен” продължи да гласува за “Демократична България” въпреки това, че техният министър се подигра с всички жители на селото. “Демократична България” получава 10.35% от всички дадени гласове в седемте секции в селото. При финален резултат от 7.45% за “Демократична България” това означава, че в Лозен тя взема почти 50% повече, отколкото средното за България. Което за мен е тъжно.

В таблицата по-долу са резултатите по секции. Връзките може и да не работят поради затвореният характер на резултатите от изборите, защото държавата (чрез официалния си, вечен представител ИО) не е способно да предостави стандартен достъп през API. А и никой управляващ не иска да представи данните така, че да могат прозрачно да бъдат проверени резултатите (представяте ли си, ако се окаже, че има бъг, за който ЦИК не знае от примерно пет години?). Но, така или иначе, това са официалните данни:

Секция	Къде	Oбщо гласове	ДБ	ДБ, %
234623008	С. ЛОЗЕН, 201 ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, УЛ. “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” №17	213	17	7,98%
234623009	С. ЛОЗЕН, 201 ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, УЛ. “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” №17	291	18	6,19%
234623010	С. ЛОЗЕН, 201 ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, УЛ. “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” №17	480	58	12,08%
234623011	С. ЛОЗЕН, 201 ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, УЛ. “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” №17	284	17	5,99%
234623012	С. ЛОЗЕН, 200 ОУ “ОТЕЦ ПАИСИЙ”, УЛ. “ИВАН ПЕШЕВ” №1	265	38	14,34%
234623013	С. ЛОЗЕН, 200 ОУ “ОТЕЦ ПАИСИЙ”, УЛ. “ИВАН ПЕШЕВ” №1	322	39	12,11%
234623014	С. ЛОЗЕН, 200 ОУ “ОТЕЦ ПАИСИЙ”, УЛ. “ИВАН ПЕШЕВ” №1	281	34	12,10%
	ВСИЧКО:	2136	221	10,35%

• Всички данни са от взети от официалната страница на ЦИК

Аз ще продължа моята борба за това никога, при никакви обстоятелства коалиция с отровното “Зелено движение” да има моята подкрепа. Но поне вече знам, че Лозен не споделя моята неприязън към тези лицемерни и вредни политици.

П.П. Знам също, и че ще има много “ухилени човечета” на приятели от ДБ, които ще празнуват моето разочарование от тези резултати. И ще са прави: аз вярвах в по-голяма мъдрост от страна на Лозен. Сега е техния момент, нека празнуват. Може би някой ден нещата ще се обърнат и аз тогава ще се радвам на краха на тази лицемерна и вредна за Лозен отровно-зелено-червена коалиция.

Мразя комунистите. Комунистите от всеки тип. Мразя ги съвсем безплатно и от дъното на душата си.

Червените комунисти физически унищожиха аристокрацията и интелигенцията на нашия народ. Като кучета избиха брилянтни умове, убедени филантропи, кадърни управляващи. Сложиха на тяхно място необразовани и определено глупави сатрапи, които унищожиха една цветна държава и само за четиридесет и пет години направиха от нея бруталистка абоминация.

Червените комунисти, в лицето на Кукурнелия и всички БСП-отрочета (ПП също е родена от там, за някои други около тях не съм съвсем уверен, ГЕРБ също за от това котило) продължават и днес да са с претенции на спасители, удобно забравили и тихичко, напевно и приспивно говорещи на народа как все едно това преди 1989-а никога не се е случвало. И техните създатели не са били тарторите и архитектите на това, което преди 1989 се наричаше “развит социализъм”.

Това, дотук, е миналото. И донякъде – настоящето. Защото червените комунисти няма лесно да отстъпят лапането. Дори и на зелените.

Сега се наблюдава идващото господство на зелените комунисти. Тези нагли демагози вече разсипват цветущите икономики на редица проспериращи (просперирали?) западни държави. Германия е един от най-крещящите примери в това отношение. Разбира се, зелените комунисти ги избира електоратът, който пък все повече и повече е под постоянния психически тормоз от картини за бъдещи нещастия и поредни апокалипсиси, прогнозирани по калъп от изманници като Ал Гор вече повече от петдесет години.

Зелените комунисти ще са тези, които ще работят усърдно и ще въведат за всички нас “въглеродно-квотна система“. Те са тези, при чиято власт, отново “за наше собствено добро” всеки ще има месечни, седмични и/или дневни въглеродни квоти, които ще включват целият наш енергиен отпечатък за съответния период:

• Ядеш месо? Получаваш наказателна квота, защото насекомите са по-природосъобразни!
• Използваш личен транспорт? Получаваш наказателна квота, защото личният транспорт ще е привилегия само на управляващата каста!
• Ходиш на почивка? Получаваш наказателна квота, защото почивката увеличава неимоверно общият ти въглероден отпечатък!
• Имаш деца? Прибавя ти се техния въглероден отпечатък към квотите на двамата родители.
• Купуваш продукти за еднократна употреба? Веднага наказателна въглеродна квота!

И т.н.

И зеленият комунизъм, и червеният комунизъм унищожават човешки съдби. При червеният комунизъм съдбите биват унищожавани почти мигновено: събираш петдесет човека интелигенция в късните часове на нощта, караш ги да си изкопаят гробовете сами и след това им размазваш главите с лопатите, с които са копали.

Зеленият комунизъм унищожава съдбите много по-префинено. Като с памуче, по толерастки, жълтопаветен принцип. Зеленият комунизъм те убеждава (с добро, а където не може с малко въглероден кютек) как трябва да имаш по-малко деца, защото децата тежат на планетата. Зеленият комунизъм те кара непрекъснато да чувстваш вина за всяко нещо, което правиш извън цикъла “спане-работа-спане”, защото непрекъснато обяснява колко фатален е твоят въглероден отпечатък и как “природата” нямало да се справи.

Зеленият комунизъм ти обяснява как най-евтината и най-ефективна ядрена енергия трябва да бъде забранена, за да отстъпи тя път на т.нар. “възобновяеми източници”, които ту ги има, ту ги няма, но които произвеждат най-вече тогава, когато енергия така или иначе не е чак толкова критично необходима. От колко енергияв за топлина имате нужда през горещ, летен ден? А от колко енергия за топлина имате нужда през февруарска нощ?

И червеният, и зеленият комунизъм винаги правят нещата “за твое собствено добро” и “за благото на обществото”. Да, самолетните билети са скъпи – за теб и семейството ти. Но ти трябва да плащаш чрез кражбата, която се събира от теб, билетите на същите тези бюрократи, които ти обясняват защо трябва да направят билетите скъпи, за да пътуват от Брюксел до Страсбург по няколко пъти месечно, защото администрацията и заседателната им зали са отдалечени на 450 км една от други.

И за червеният, и за зеленият комунизъм е характерно зловещото политическо лицемерие. Това лицемерие, всъщност, е характерно за всеки един съвременен политически субект, но най-много то се наблюдава при зелените и червените комунисти. Те убеждават как всичко правят “за човека” и “в името на човека”, но когато опре до действия, крещящо ясно личи как всичко се прави в името на идеологията и на добруването на “строителите” на тази идеология. И двата вида комунизъм уж работят за “народа”, но работят най-вече за себе си, за себеподобните си.

Една разлика между червеният и зеленият комунизъм е, че червеният е много ясно разпознаваем, докато зеленият се крие (все още успешно) от повечето хора и се представя като нещо добро и необходимо. Докато при червеният “доброто” вече го видяхме: милиони избити, крах на десетки икономики и загубени няколко поколения, при зеленият “доброто” тепърва предстои. Зеленият комунизъм използва всички свои пропагандни механизми, за да докаже как “това не е съвсем комунизъм” и за съжаление засега успява да убеди плашещо повече и повече хора да му се доверят.

Не знам дали има надежда. Ако научим децата ни да мислят трезво и да разпознават лакомите, алчни ръчички на зелените комунисти – може би има.

Ето ви един пропаганден материал, който защитава част от безумията на политическата бюрокрация. Този материал е част от т.нар. “фактологически проверки” (fact checkers). В случаят “фактологическата проверка” е в сайт на ЕСССР, който проверява фактите за разсипия на….самия ЕСССР. Малко като във вица “ами то и при нас всеки може да дойде пред Кремъл и да крещи, че Рейгън е боклук”. Материалът обяснява как това, че ЕСССР-парламентът харчел по 200 милиона евро на година за безумния си “пътуващ цирк Брюксел-Страсбург” не бил съвсем верен, защото някъде някой бил направил проучване, че били “само” 114 милиона евро (т.е., с 86 милиона по-малко). Такива материали всъщност са едно ярко проявление на поговорката “Крадецът вика ‘дръжте крадеца'”. И ще стават все повече – политбюрокрацията има нужда от нещо, което да ги оправдава в безумията им.

Поне пет-шест пъти са ме питали “а как се държи Hyundai PHEV само на ток?”. Днес се сетих да направя няколко снимки, защото имах класически случай на по-дълго градско, изминато само на ток.

Та тази сутрин закарах Калина от Лозен до СУ-то, защото детето ходи на някакви арт-класове за деца в Академията. Не съм супер-щастлив от това (артаджийските неща са ми бая чужди), но като баща съм длъжен да ѝ помагам да се учи да прави това, което прави с най-голямо желание и любов, та от там и усилието ми да се хвърля сутрешния делничен трафик (който все пак е ваканционен, но си го има), за да отидем до СУ и обратно. Но за друго ми е приказката тук.

Колата беше заредена до 100% през нощта. PHEV-ите винаги се зареждат до 100%, защото тяхната батерия е с по-малък работен капацитет от класическата електричка. Поне моят няма опция за “заряд до 80%”, най-вероятно защото Хюндай за го дали този пазещ резерв вътре в батерията (подобно на BMW при iX3 модела, но то все пак си има 80% заряд).

Зарядната станция на на електричката “вдига” Хюндая от 10% до 100% само за час и нещо, за разлика от неговата си собствена зарядна, която е два и половина пъти по-бавна (но пак върши идеална работа за зареждане вечер).

Тук споменавам една логистична грешка от вчера, която обаче не изкривява пробега на колата! На мен вчера ми духаше студено на големия нос, та затова бутнах климатика на 25 градуса (вън беше 35 и тоя духаше като луд). Днес, влизайки в колата, забравих да го върна на 22 и понеже сутринта в Лозен навън беше 20 градуса, PHEV-ът си запали двигателя, за да дозатопли до 25 градуса, колкото му бях поискал (топли само чрез бензиновия двигател, охлажда с електричество). Ядосах се на невниманието си, върнах го на 22, но той запали ли си веднъж бензиновият двигател, го държи включен поне една минута (ако е студен). Това писане го направих, за да обясня разхода от 0.1 л/100, който се вижда на снимката. Този разход обаче не влияе на пробега, защото двигателят в този случай не се използва за мощност към колелата, само дозарежда батерията (но тя, като е на 100%, няма как да се дозареди повече, та си беше пълна загуба 🙂 ).

От Лозен до СУ по “Цариградско шосе” са 34 км. Днес средната скорост в “дългата” лента беше около 90 км/ч, та с толкова я закарах и се върнах.

За това разстояние колата употреби 50% от батерията си. Т.е., на ток ѝ оставаха още 25%. Зарядът под 25% се използва за гарантиране на комфортно шофиране с бензин, та затова ако зарядът падне под едната четвърт, колата става “стандартен бензинов хибрид”.

Така, по груба кръчмарска сметка на колата, на батерия ѝ остават още 17 км, ако смятаме същият режим на пробег (т.е. поне 15 от тези километри за скорост 90 км/ч). Правя това уточнение, защото практиката ми е показала, че в електрически режим на PHEV-ът най-добрият разход е някъде около 60 км/ч – така най-много изкарва на батерия. Може би това се получава, защото вложеният електрически двигател не е като този на стандартна електричка – само 60 к.с. е, та при скорост над 60 км/ч харчи повечко ток.

Но и така добре му се получава: сега е на зарядното, т.е. до час ще има достатъчно енергия за поне още едни 50 км градско шофиране.

Тези дни приключих с гледането на едно дълго интервю на Марк Цукърбърг с Лекс Фриман. Два часа и отгоре, за които двамата си говориха за какво ли не. Интервюто беше доста интересно. Лаская се да си мисля, че това, което Цукърбърг е казал, не е минало трикратно и петкратно ревю от PR и правните екипи на Фейсбук, а е било всъщност наистина откровеното мнение на един човек. Но предвид, че поназнайвам това/онова относно как дори средна ръка СЕО-та се пазят при такива интервюта съм напълно уверен, че всичко, което Цуки ни каза за тези два часа и отгоре е минало солидната цедка поне на двадесет-тридесет човека. И Фриман, разбира се, е бил напълно съгласен с това (най-вероятно и преди да се качи самият подкаст също е минал няколко финални прослушвания от Фейсбук).

Въпреки това интервюто си струва да се чуе, най-малкото за да не съм само аз прецаканият да съм ги слушал два часа, за да чуя корпоративно-одобрени шаблони :).

Якото нещо, с което интервюто завърши, и което провокира този мой материал, беше рециталът на стихотворението “If”, който Фриман изрецитира сам. Предполагам, беше подтикнат от това, с което започна – войната в Укранна.

Тази творба винаги много ме е вълнувала: като човек, но най-вече като баща. Защото макар Киплинг да говори за “сине мой”, в днешно време поемата е еднакво валидна и за момичета, и за момчета, и за останалите 62 (или колкото там ги брои Вашето любимо НПО) по̀ла. Защото знаете, че “м@нгал”, “селянин” и “к%%ва” не са прилагателни, а нравствено-етични категории, които нямат много връзка с биологичния пол на човека. А днешното време, с неговите социални инструменти, най-често слага под прожекторите на нашето внимание действията на точно тези нравствено-етични категории. Споделяме видеата и случките, в които се сблъскваме с някой от представителите на горните три категории, с надеждата да получим съчувствие или извършилият делото да получи възмездие.

Та моята надежда е тази поема да докосне повече души, защото знае ли човек – може би тогава споделянията ще да са по-малко? Или може би просто се опитвам и аз да хвърля малко virtue signalling днес? Каквато и да е причината, тук ще да ви споделя въпросната поема.

Това е оригиналът “If” на Rudyard Kipling. Директно там има доста добър рецитал от човек, който знае как се правят тези неща. Всеки ред на това стихотворение е тема за отделно есе. Майсторки измислено и майсторски изпято в стихове, оригиналът те кара да стоиш и да гледаш в една точка доста време, след като си го чул.

В YouTube същата поема я има в доста по-драматичен тон, някак по-тържествена, по-бавна. Тембърът и изпълнението са страхотни. Но на мен повече ми хареса изпълнението в линка на оригинала, по-горе. Но реших да сложа и това тук, защото е в моя “Filling My Bucket” лист.

Изключително впечатляващ е и българският превод на Стоян Медникаров. Този превод, макар и не плътно по смисъла на оригиналните думи, ми звучи също толкова въздействащо, колкото и оригиналът. Смисловият превод, опитан от Сидер Флорин е по-точен към оригиналното съдържание, но “песента” я няма. А песента е голяма част от въздействието на тази творба.

Не си падам хич поетична душа. Но подобни творби успяват да минат бронята на циника-нихилист и да ме докоснат. За съжаление, не се сещам друга творба, която да ми е влязла толкова дълбоко под кожата.

Ако и вие имате любима поезия (разбира се, с логична големина, не “Илиада” или “Одисея”), споделете. Ще ми е любопитно и ценно да прочета неща, които вас са ви засегнали така много, както мен – тази поема.

В България днес имаме “машинно гласуване”. Аз го наричам “машинно лъжуване”, защото процесът е непрозрачен и липсва какъвто и да е механизъм за прозрачност и контрол. Разбира се, на хартия има механизми, но те са манипулируеми. Парите, потенциално необходими за корумпиране на днешния процес са вероятно по-малко дори от парите, които биха били заделени за купуване на гласове при предишните избори.

Днес познат във Фейсбук ме попита “дали бихте могли (ти и твой екип) да направите независим одит на машините”.

Отговорих му, че управляващите (най-вероятно нарочно) не са предвидили законов ред за такъв независим одит. Архитектурата на днешното решение е примитивна и не може да гарантира нито прозрачност, нито проверка.

Защо нещата са така мога да говоря много, но воден от “бръснача на Окам” мисля, че най-вероятно причината е обикновена некомпетентност:

• Най-често законите, касаещи избори, се правят спешно, защото изборите чукат на вратата;
• Не се мисли за осигуряване на справедливи избори, по-скоро се мисли за това как да се нагласи бюрокрацията така, че текущите управляващи да вземат най-много гласове;
• Основно политици и “изборджии” участват в направата на законите, не експерти, а още по-малко експерти, на които им пука за независими и честни избори. Да, има разни НПО-та. Но по принцип НПО-тата се финансират от грантчета, а доста от грантчетата ги дава държавата, та… знаете кой би ритал срещу ръката, която го храни, нали?

Разбира се, вместо да се говори за това как пазим, можеше съвсем директно да се направи такава архитектура на машинното гласуване, която да гарантира одит от всеки заинтересован: физическо лице, екип, НПО, ако щеш и бай Драган от Долна Малина, стига той да иска да го направи.

Как би изглеждала “на салфетка” една такава архитектура?

На първо място: 100% от софтуерът, който се изпозлва за машинното гласуване, трябаше да бъде публичен и свободен (с отворен код, с напълно свободен лиценз, нещо от рода на MIT/BSD лицензите). Качен в достъпен за всички склад (software repository).

Това би дало възможност всеки заинтересован, от ученика до експерта по киберсигурност, да наблюдава как върви разработката на софтуера. Тестовете на този софтуер също би трябвало да живеят в това repository, по същата причина. Екипът, разработващ софтуера, трябва да бъде задължен да ползва това и само това repository за всичко: за version control на разработката, за управление на проекта (да, задачите и те трябва да са публични) и т.н.

Тази пълна прозрачност би позволила мълниеносна обратна връзка при всеки проблем, забелязан в сорс-кода (това, което в крайна сметка “движи” машината). И този проблем би се оправил ако не на секундата, то в рамките на един разумен срок.

Мен лично много ме учудва защо министър Божанов, един изключителен радетел на софтуер с отворен код в ДА и за свободен софтуер по принцип, не направи нищо в тази посока. Но предполагам, че той си е мислел, че ще бъде министър за целия мандат от четири години. Това е ирония, да не си помислите, че съм чак толкова тъп. Божо е изключително умен човек и едва ли е мислил, че ще бъде министър повече от година, максимум две. Ако имаше желание за прозрачен и напълно изчитен от съмнения за глобална злоупотреба процес, то Божо можеше поне това да оправи за шестте месеца на поста. Но за тези шест месеца в тази посока нищо не се направи.

За да има гарантиран прозрачен машинен избор, обаче, трябва да има и архитектура на софтуерното решение за изборите, позволяваща такава прозрачност.

Ако аз правя такава архитектура, бих се спрял на следните модули, всеки от тях раздробен на услуги (за по-незапознатите, “контейнер” е почти еквивалент на “софтуерна услуга”, работеща върху някакъв виртуализиран хардуер):

• Модул за машината за гласуване
  • контейнер с backend services, който осигурява работата на машината както независимо (offline), така и свързана в мрежа към централния сървър (online). В момента имаме частен случай на първото
  • контейнер с frontend services, който осигурява общуването на машината с избирателя
  • контейнер с frontend services, който осигурява общуването на машината със СИК (ако има нужда от междинна проверка на каквото и да е)
  • контейнер с backend services за одит, следящ всички работещи услуги и предоставящ услуги за независим одитор
• Модул за броене на гласовете
  • контейнер с backend services, приемащи протоколите от онлайн машините
  • контейнер с backend services, приемащи протоколите от “флашките” на машините (там, където няма възможност за онлайн връзка)
  • контейнер с backend services за броене на текущите приети протоколи
  • контейнер с frontend services за предоставяне на междинните резултати
  • контейнер с backend services за одит, следящ всички работещи услуги и предоставящ услуги за независим одитор
• Модул за независим одит
  • контейнер или направо binary, което всеки заинтересован ще може да се построи и с него да извърши одит на машината през специално предназначен USB port;
  • всички гореспоменати контейнери имат отворени услуги, през които ще може да се вземе информация за отпечатъците на всички инсталирани критични системи;
  • също така ще може да одитира и barebone инсталацията на машината – дали отговаря на това, което е указано при подготовката на машините;
  • достатъчно лесни за използване скриптове и binaries (за тези, които не могат сами), чрез които всеки участник в изборния процес да може да си подготви флашка, с която да одитира всяка машина (вкл. и тези, извършващи броенето!);
  • инструкции

Разбира се, може да има още колкото си искате допълнителни “счетоводни” услуги, но това не е предмет на този текст.

Най-важното в случая: модулът за одит и машините ще са така конфигурирани, че да дават достъп (само за четене) до всичко, което работи на съответния хардуер. Това ще направи възможен одит от всеки участник в изборите (член на СИК, наблюдател, а защо не и гласуващ?)

Всеки един от тези контейнери се създава от сорс-код, който е в склада, за който говоря в точка едно. Всеки един от тези контейнери се подписва от комисията преди деня на изборите. Всеки един от тези контейнери се инсталира на машината от централизиран склад (repository), което се намира под контрол на изпълнителя, но е напълно отворено за всеки, който иска и знае какво да прави с него. В същия софтуерен склад се намират и версиите на ISO-тата, от които се инсталира barebone-a (скелета) на избирателната машина. Всичко това се прави с deployment scripts, които отново са напълно прозрачно видими за всеки (разбира се, не са модифицируеми от всеки!).

Днес свободният софтуер е достатъчно развит, за да позволи инсталиране на всичко от нулата до работещ barebone, като всичко се взема от проверени, публични складове, които се използват за далеч по-критични цели от осигуряване на избори. Това може да осигури пълна прозрачност и на barebone инсталацията.

И накрая, няколко реда за това как може да стане самият независим одит.

1. По време на процеса на разработка и подготовка на изборите, всеки заинтересован и знаещ човек ще може да види какво “се готви” от изпълнителят на проекта. Колко сорс код е написан, какво върши, колко глупости са направени и колко са оправени.
   • Така всеки заинтересован (а те ще бъдат немалко, гарантирам за това) ще може да даде моментална обратна връзка. Публично. И ще може да му бъде обяснено защо нещо се прави по начина, по който се прави. И изпълнителят няма да може да си затваря очите за очеизвадни проблеми.
2. В определен срок преди изборния ден сорс кода на всички софтуерни услуги ще бъде утвърден (че това ще е кода, който ще проведе изборите) и ще бъдат построени двоичните файлове (binaries) на услугите, с които ще се проведат изборите. Техният “цифров отпечатък” (SHA-3 ще стигне за тези цели, ако на някой му идва твърде сложно и SHA-2 може да е вариант) се публикува и е видим за всички
   • Държа да отбележа, че това, в някаква форма, се прави и днес. Но днес не е видимо от какъв сорс код е генериран този отпечатък, така че отпечатъкът съвсем спокойно може да е създаден от софтуер, който ние си мислим, че не прави злоупотреби, а който всъщност злоупотребява незабележимо зад гърба ни. Софтуерът се пише от хора. Контролиращите и те са хора. Когато двете групи са предварително известни, злоупотребите са лесни и сравнително евтини.
3. В изборния ден всяка машина се одитира с флашката за независим одит. По време на изборния ден всеки член на СИК и наблюдател може да повтори този одит. По време на гласуването всеки избирател (може да се измисли някакъв читав лимит, защото одитът безспорно ще изисква време) трябва да може да сложи своята флашка, на която да се генерира лог с отпечатъците от машината и на място (или вкъщи) да се увери, че всичко е наред.
   • Да не говорим, че ако се отворят машините по този начин съм сигурен, че ентусиасти ще направят и флашка, която да свети червено/зелено на място, ако се види проблем с отпечатъците.

Това по-горе съм нахвърлял само за два часа писане. Със сигурност нямам претенцията да бъде “крайно архитектурно решение”, а само да покажа, че не е никак трудно да се направи такава архитектура, която да позволява напълно прозрачни машинни изборни процеси. Без “пломбиране”, без “заключване в складове”, без “пазачи на складовете”.

И накрая ще повторя още веднъж: когато участниците в който и да е процес са предварително ясни и практически несменяеми (програмисти, изпълнител, одитор), само и единствено пълната прозрачност може да гарантира, че тези хора ще си свършат работата, без да робуват на този или онзи партиен или мафиотски интерес – възмездно или без!

Защото когато хората са предварително ясни, сумата за тяхното купуване също е предварително ясна.

Но когато всеки един от нас може да одитира, когато процесът е изцяло прозрачен, то тогава е практически невъзможно резултатите да бъдат купени или опорочени. Защото тогава вече не се разчита на “честната дума” на шепа политици или експерти.

Днес мина четвъртият уикенд откакто сме електромобилни, та реших да споделя малко преживявания. Не знам дали за в бъдеще ще имам такова желание, та затуй да се “отбележа” сега, пък след това – всеки сам си преценя :). Ще извадя каквито там числа мога, но не гарантирам за върхова точност, особено преди да съм си получил сметката за ток. Но като я получа ще е много по-ясно, защото цялата ми електромобилност е на отделна фактура, на която няма нищо друго, освен зареждане на колата. Е, за цял месец от раз, но пак е нещо.

А сега за пътуванията.

Единият от уикендите беше в Созопол (18-19). Вторият беше в Пловдив (25-26 юни). Третият беше до Сапарева баня, а четвъртият – отново до Пловдив.

Естествено, първото пътуване си беше най-голямата тръпка. Току-що бяхме взели колата, аз бях осигурил зареждане вкъщи. Все още беше само със скорост 3 кВт/час, което най-опростено означава, че всяка вечер колата се зарежда до 80% задължително (неделя срещу понеделник дори не би могла да стигне до 80% от раз), а четвъртък срещу петък или петък срещу събота (зависи как се пътува) се зарежда и от по-рано, защото трябва да е на 100% преди да тръгнем на по-дългия път.

Първото пътуване тръгнахме от София на около 95% (имах малко обикаляне през деня). Целта беше да минем през Пловдив, за да оставим Вермут на дядо Марио и след това да цепим към Созопол. Плановете, които си правех бяха да зареждам на почти чисто-новата бърза станция на Финес в Петрола до Оризово, а след това си мислех, че ще зареждам и на Финес до Нова Загора. Днес ми звучи смешно чак такова презапасяване, но още не знаех как ще се държи автомобилът пълен и по магистралата. А и щеше да е огромен карък да се възползвам от репатрак точно първото пътуване, нали 🙂 ?

Е, до Финес Оризово стигнахме на 56%. Заряд, който мен лично ме учуди тогава, защото очаквах да е значително по-надолу. Но така или иначе бяхме решили, че ще се зарежда, та…

Веси и децата харесаха Street Burgers. Докато аз се суетях покрай първото ми зареждане на публична станция, те си бяха поръчали бургерите. А аз, като видях, че колата “засмука”, отидох при тях и седнах да чакам да ядат.

Аз избрах тази станция неслучайно: на километър от нея има и втора, на ЕлБул. И ако се бях оакал нещо с “Финес”, то втората веднага след нея е добър резервен вариант. Но всичко беше без проблем. Докато дойдат бургерите, докато ги изядат моите хора, докато минат и през тоалетната и станем готови, колата беше стигнала 91%, което според нея (аз още не ѝ вярвах!) щяло да стигне до Созопол. Но така или иначе ние бяхме готови за път, а аз все още си мислех, че ще зареждам и на Нова Загора.

Цялото време, което прекарахме на Финес до Оризово беше около 30 минути, 28 от които зареждахме. За тези 27 минути добавихме 28 кВтч, или около 130-150 км. Причината да зарежда толкова бавно е, че пристигнахме заредени, а зарядната скорост зависи от това колко ти е празна батерията. Над 80% вече става доста бавно. Но ние така или иначе, докато се домотаем (аз започнах да ги ръчкам над 85%), тя си стигна до 91%.

От Финес Оризово до Финес Нова Загора са 81,3 км магистрално шофиране. Още преди Чирпан ми беше ясно, че няма да е много умно да спираме, за да зареждаме на окол 60-65% батерия, защото щяхме да сме шофирали само 46 минути и на никой нямаше да му е до още една почивка. Аз не бях гледал за зарядни в Бургас, та това много ме буташе към решението “абе дай да спрем, даже само за 10-15 минути”. Но Веси беше против, подложих го на гласуване и всички решихме да продължаваме. Най-интересното беше, че колата беше абсолютно убедена, че ще стигнем до Созопол с остатъчен пробег за още 120-130 км, но аз за всеки случай огледах, че и по пътя има станции, ако от зор-заман се наложи. И така взех решение да не спираме на Нова Загора, а да си караме до крайната цел.

Колата излезе права. Пристигнахме в х-л “Солинария” с батерия за още 150 км.

За мое удоволствие, две седмици по-рано EVPoint сложили зарядни в самия хотел. Така всякакви разговори и молби да предоставят (безплатно) зареждане бяха напълн излишни. Аз използвах едната от станциите веднага, за да си дозаредя автомобила до 80%, ако решим следващия ден да ходим някъде.

Зарядните от този тип не са бързи (скоростта им е като моето зарядно вкъщи), което е напълно приемливо решение за хотелски комплекс. Дори е предпочитаното, защото пазят повече батерията, а един току-що пристигнал клиент едва ли бърза да тръгне обратно. За една вечер колата беше стигнала посочените 80% заряд (беше ги стигнала още през нощта, но няма кой да става да я откача в три сутринта). И понеже не мръднахме никъде с колата (най-любимият ми начин на почивка!), единственото което направих, беше да я дозаредя до 100% в сряда, преди да тръгнем четвъртъка за София. Общото дозареждане на тези станции ми струва около 41 лв, общо за 58 kWh електроенергия.

На прибиране към София бях вече много по-уверен и по-доверчив към способността на колата “сама да си преценя” пробега. Поради това първото (и последното) спиране беше на OMV Белозем, където има станция на ElDrive. Там има и KFC, а и всички бяхме гладни и за тоалетна, та докато се наядем и оправим, колата беше заредила цели 48 kWh, което не беше много умно, защото пристигнахме в Лозен на 38% батерия, пълна със скъп ток. Реално ни бяха необходими не повече от 15-20 лв заряд, за да пристигнем със съвсем приличен резерв, дори и нещо да се обърка. Но отдавам на неопитността ми и на първото пътуване “нагоре” (поради особеностите на релефа, от Пловдив към София електромобилът на око харчи поне 10-15% повече, отколкото от София към Пловдив).

Цялата груба сметка на пътуването изглежда така:

• Зареждане до 100% вкъщи: около 8 лв
• Зареждане на Финес: 26 лв
• Зареждане на EVPoint: 41 лв
• Зареждане на ElDrive: 43 лв, като реално трябваше да заредя максимум за 15-20, ама страх лозе пази!

Всичко: около 116 лв за енергия, при изминато разстояние от 815 км. Т.е., колата се беше движила с разход около 14,20 лв/100 км, или проектирано в литри гориво, около 4,5 л/100 км разход при средна цена на горивото 3,20 лв за литър (не знам колко точно е днес, последното ми зареждане беше май месец на бензин на хибрида, но иначе аз зареждам от висококачествените горива на OMV). Разбира се, при зареждане “навън” разходът се доближава до този на нашия хибрид на извънградско каране, но като обем и комфорт не може и да става въпрос за сравнение между iX3 и нашия Hyundai PHEV. Особено пък и като капацитет за багаж :). Още по-особено като 180 к.с. срещу еквивалент 300 к.с. на електрическата (6.8 сек от 0 до 100 км/ч).

Уикендът 25-26.06 бяхме до Пловдив. Аз имах среща на класа от ТЕЕ/ТЕТ (тридесет години по-късно), имахме за прибиране Вермут, а имахме още една-две срещи, които не трябваше да се пропускат. Познавайки възможностите на колата, избрах да я дозаредя на станцията на EVN на Голямата базилика на бул. “Княгиня Мария-Луиза”. Докато се виждахме с близка приятелка по Главната, колата засмука от 23 kWh, от 58% до 85% (два часа и девет минути), което щеше да е напълно достатъчно за разкарване из Пловдив и за връщане до София. Това ми струва 21.35 лв, което значи че комбинирано с още примерно 6-7 лв за зареждане вкъщи, маршрутът Лозен – Пловдив – Пловдив – София, около 300 км, дойде със среден разход 28 лв, или около 9,3 лв/100 км, или около 2.9 л/100. Отново разход, малко по-малък от подобно пътуване с далеч по-малкия PHEV.

Следващият уикенд, този на 02-03.07. беше планиран за уикенд на Сапарева баня с Тишо, Дени и други приятели. Планът беше да оставим и Калина на лагер, от който тя се върна днес.

Междувременно, вкъщи вече имах инсталиран максимално бързият заряд: 32А на 220V, което дава около 7 kW мощност, т.е. 7 kW за час, т.е. около за около десет часа заряд на батерията до 100% (батерията на колата е с работен капацитет 74 kWh). Та вече не беше никакъв проблем нито качването на ежедневния заряд до 80% (за това “вторият съвет” по-долу).

На 01.07. тръгнахме към Сапарева баня с 100% заряд. Всички сметки показваха, че маршрутът, който сме планирали, ще изкара без проблем без никакво дозареждане. Така и се оказа: въпреки, че имаше много резервни варианти (зарядна станция в самата Сапарева баня, бърза зарядна в Смолян, доста зарядни и по магистралата на връщане), нямахме никаква нужда от тях. Това пътуване ни струва 44 kWh или около 6 лв (защото зареждахме вкъщи на дневна тарифа).

А днешният уикенд беше още по-интересен. Лозен-Пловдив-Гълъбово-Лозен го минахме с едно дозареждане (23 kWh, до 100%) на безплатната станция в мола на “Пещерско шосе”. Та това пътуване ще да ни излезе към 6 лв, защото толкова би струвало да си дозаредя колата вкъщи от 35% до 100%. А тя е на 35%, защото тъй-като имах пълна (85%) батерия на тръгване от Гълъбово, сложих темпомата на 140 км/ч и шофирах така по магистралата, за да видя колко ще е зле положението с разхода. Положението беше напълно очаквано като разход.

И ето моите три съвета след съвсем малко опит (около 2500 км пробег):

Първи съвет: електромобилността изисква някакво планиране, особено в началото. За мен това не е проблем, защото аз винаги си планирам горе-долу пътуването, но сега определено предпочитам да си нахвърлям в ABRP как ще изглежда непознат път. Сега няма да ми е необходим до Созопол и обратно, но ако примерно тръгна към Сърбия, Албания или Италия (за ски), със сигурност ще огледам какво е положението със станциите и ще си направя някакъв предварителен план.

Втори съвет: да не се държим с автомобила като с телефон. Не е необходимо всяка вечер да е на зарядно, за да може всяка сутрин да е зареден на 80% (или още по-зле – на 100%), та да имаме максималния пробег от 300-350 км. Безспорно би било удобно, но не съм сигурен, че би било полезно за батерията, ако през седмицата да зарядът играе само между 65-80%. Затова като знам, че няма да имам междуградско шофиране – не зареждам. Това хем дава възможност на плъгина и той да се добере до домашната зарядна, хем и според мен е по-добре за батерията, ако използваме повече от работния ѝ капацитет. Въпреки, че батериите на електромобилите не са като примерно кофа с вода (т.е. въобще не значи, че една и съща част от нея се изпразва и пълни, ако карате най-вече между 65% и 80%), то ми се струва, че е по-добре да се използва повече от капацитета. Може би с времето, като прочета повече за батерията, да си сменя мнението. Но засега смятам да е така: понеже на мен градският ми пробег на ден е средно 50 км, то нейните 350 км са ми точно едно едноседмично разкарване. Та най-много по средата на седмицата да я пускам да стига до 80% (примерно сряда) и след това четвъртък пак, за да е готова за уикенд разходката. Т.е. зареждане четвъртък, петък и неделя.

Трети съвет: най-добрата магистрална скорост при мен е 125 км/ч. При тази скорост през лятото колата дава 300-350 км пробег, което означава най-много едно зареждане от София до Созопол (или от София до Халкидики). И понеже има чудесни, удобни станции на 200-250 км от София, това прави идеално една почивка на тях, при която за около 30′ се зарежда необходимата енергия, докато стигнем до крайната точка.

Четвърти съвет: отбелязвайте се на станциите. Това помага много на всички нас: и на тези, които смятаме да зареждаме, и на тези, които зареждат в момента. PlugShare е страхотен, използвайте го.

Бая писане падна. Да видим дали ще ми се пише пак по тази тема. Може би, като ми дойде сметката за ток, ще мога да си направя още по-добър разчет на изминатите километри тогава. Но може и да ме домързи. Защото за мен тънката сметка не е най-важната, когато караш електромобил. И не, не е климата, защото все още го зареждам с 60% електричество, идващо от въглища (даже може би повече, защото вкъщи го зареждам основно нощем). Удоволствието за мен е другаде.