Значи, уж си знам стоката, вече повече от година сме заедно, и повече от 40,000 км. Но пак си имам моите си моменти, когато се (само)изненадвам с нея. Естествено, то е малко като “компютърът е виновен”. Да знаете: компютърът никога не е виновен, или почти никога – в 95% поне от случаите вината е изцяло в задклавиатурното устройство. Та и днес задволанното устройство се надцени, ама не с много – в крайна сметка всичко е добре, когато завършва добре.

Причината за туй надценяване беше най-вече моята “батерийна алчност”. Туй ще рече, че си пазя батерията и не я зареждам до 100%, освен ако не тръгвам на път, който е над 250-300 км (или не е в северна България 🙂 ).

Плановете на семейството този уикенд включваха спане в Годлево (Лозен – Годлево е около 190 км). А плановете за днес включваха качване на връх Вихрен на най-добрата част от семейството: двете момичета. А аз, колкото и да ме мързеше, трябваше да ги закарам до хижа “Вихрен”, откъдето тръгваше пешеходният маршрут. Жалко, че няма път до самия връх, тогава сигурно и аз щях да го “кача”. Но за тоз’ последен участък – от хижата до върха – ме мързеше. Пък си имах и работа (стандартното оправдание).

И тъй… пристигаме ние снощи в Годлево на 100 км оставащ обхват на таблото. Аз, със самочувствието на човек, който знае какво прави, решавам, че “абе то няма как да не стигнат 100 км обхват” от Годлево до хижата. И затуй, а и заради мързел, вчера не се отбих на близкия “Елдрайв” да заредя. Планът беше да си заредя след хижата, щото, нали, и без това ми е по път.

Вижте, не съм толкова наивен. Ясно ми беше, че ще изхаби повече от нормалното, но очаквах три до четири пъти над обхвата, т.е. очаквах да съм горе на около 25-30 км оставащи и съответно да нямам никакви притеснения.

Колко наивно!

Другари електромобилисти, да знаете, че от Банско до паркинга горе моята кола харчеше шест пъти над типичния ми летен разход (при мен е 18.6 кВтч/100 км). Т.е., най-грубо, разходът от Банско до горе при мен е около 100 кВтч/100 км. Или с две думи, за маршрута Банско – хижа “Вихрен” iX3-ката имаше нужда от 17 кВтч енергия. А аз на тръгване в батерията имах около 19-20 кВтч.

Интересното изживяване не закъсня. След като стъпихме на пътчето над Банско, аз гледах вече “леко притеснен” как за всеки 1 км от пътя се топят по 6-7 км обхват. И по едно време сериозно се замислих дали няма да се наложи по пътя да викам “помощ от ДВГ-приятелче”. В смисъл, срам, не срам, да викам втората кола да вземе моите хора и да ги “дозакара” последните 5 км до хижата. А като ми светна “жълтия обхват” (оставащи 40 км) се замислих дали пък няма да имам среща с репатрак от първи вид!

Е, чак до такъв срам не се стигна! Колата оправда очакванията ми – стигнах и се върнах, даже се върнах на 60 км обхват, защото нагоре като харчи, надолу връща поне 30% от изхарченото. Ама за мен остава (отново, за пореден път, и пак) още една поука: не тръгвай незареден!

Вчера, вместо да ме мързи, трябваше да мина за 10-на минути през зарядната станция. Толкова ми трябваше, за да нямам абсолютно никакви чуденки “абе, ще стигна ли или ще се чудим как да дойде репатрака да ме вземе от тесничкия път към хижата?”. Щото, да ви кажа, там репатрак не може да мине, та единственият шанс щеше да е да викам “помощ от Ioniq 5”, с който да можем да “прелеем” едни срамни 10-20 км обхват.

Всъщност, по-хубавата поука е “носи си зарядната станция“. Последният път, като бяхме в Годлево, там, нямаше начин да се зарежда. Имаше “бърз контакт”, но не беше добре заземен и моята зарядна, като чистокръвна австрийка, се заяждаше (китайките работят, ама се и палят понякога, като не са добре заземени).

Но сега Краси от хотел “Припеците” ни е сложил чудесни, силни, трифазни контакти, от които с моята си зарядна за няколко часа щях да съм напълно зареден. Ама никой не ми е виновен, че вчера ме мързеше да я сложа в багажника!

И така. Всичко е добре, когато свършва добре. И този път свърши добре, само с малко чудене и две поуки. До следващият път.

Накрая, да ви кажа две неща:

Първо, тези интересни преживявания с колата (имал съм повече от едно) никак не ме разколебават от удобството на електромобилността. Нищо не може да замени “мазното”, тихо возене, което електромобилът предоставя. Та… вицът за електромобилът и диарията го знам още преди да си купя колата, няма нужда да ми го разправяте в коментарите, освен ако не искате да блеснете пред останалите с оригиналност и остроумност :).

Второ, ако си мислите, че е законно да се качите на хижа “Вихрен” с какъвто и да е автомобил – лъжете се. Не е законно. Още след паркинга над “Бъндеришка” има знак В1 “Забранено е влизането на пътни превозни средства”. И под липсва табела Т10 „Време на действие на пътния знак”, на която да пише “08:00 – 16:00”, както приятелите ми твърдяха. Та, баш си е забранено по всяко време и влизането след този знак си е нарушение на ЗДП и ППЗДП. Разбира се, в България контролът е сериозно занижен и поради това е ясно, че полиция там в извънработно време няма. И затуй най-вероятно сред електората е наложено вярването “абе то е разрешено в извънработно [на полицията] време”. Не е. Забранено си е. Та, пишман-туристите, другият път ще си качвате връх Вихрен от паркинга над “Бъндеришка”.

Толкоз от мен, електропътувайте с кеф и без мярка!

П.П. Снимката към поста е за разкош: това е хипер-чарджърът на представителство на “Мерцедес” в Чехия, на който колицата се насмука до 100% на последното междинно спиране, докато Веси обикаляше близкия мол!