Ако сте водили разговор с хора, които тепърва навлизат в света на електромобилите, едно от най-основните обвинения към този вид превозни средства е това, че батерията се прави от изключително скъпи и редки (то затова са и скъпи) метали, които генерират солиден въглероден отпечатък. И това твърдение обичайно е последвано от твърдението, че след края на експлоатационния срок батерията “просто се изхвърля”, което също води до значително замърсяване.

Много хора гледат на батерията на електромобила като на батерията на любимият им телефон. И смятат, че както една батерия на телефон издържа 24-36 месеца, така и електромобилната батерия ще споделя тази трайност. При електромобилите, въпреки прилики между химическите процеси, които текат в батериите, експлоатационният срок на една електромобилна батерия далеч надвишава този на зареждаемите батерии, влагани в потребителската електроника, с която всички сме свикнали.

За това говори най-ясно фактът, че производителите дават средно по осем години гаранция на батериите. Разбира се, в зависимост от начина на експлоатация, ЕМ батериите губят част от капацитета си, но масовите резултати към момента показват, че при правилна (разбирайте – зареждане най-вече от бавна станция вкъщи) загубата на капацитет е незначителна.

Не е случайно, че полемиката за електромобилните батерии е толкова гореща. Батериите са основният експлоатационен елемент на всеки електромобил, като често формират 30% и отгоре от цената. Електромобилите по принцип са простички: освен батерията, електродвигателя и малко силова електроника, друго кой-знае какво няма да се развали. Разбира се, висок клас електромобил (примерно EQS или i4 M50) има и други системи, които могат да се повредят (ДВГ вариантите и те ги имат), но пак продължават да са значително по-прости и от там – по-устойчиви от техните ДВГ събратя.

Та понеже батерията е основен и скъп елемент, полемиката за нейната годност и сериозна. А и донякъде защото няма за какво да се хванат противниците на електромобилността – останалото, като че ли, представлява само предимства.

Батерията, като всеки елемент, с времето се изхабява. Макар, че повечето практически наблюдения показват, че реално батерията надживява купето (да, батерията губи капацитет, но загубите не са такива, че да електромобилът да стане неизползваем). Но рано или късно, ако случайно купето не изгние, батерията може би ще стане за смяна (разбирайте, 500,000 км или петнадесет години експлоатация). И тогава идва другият Голям Въпрос: “а колко ще замърсяват излезлите от експлоатация електромобилни батерии?”

В повечето случаи хората отново си представят, че батерията просто я захвърляме, или си плащаме някой да я закопае на никому неизвестно място, за да се разлага там и да трови земята и подпочвените води. Може би някъде, където простотията властва, това би бил начин за “разкарване” на електромобилна батерия, която вече не става за електромобил.

Но в реалността тази батерия може да има много, много по-интересно приложение!

Отработена електромобилна батерия може без проблем да се използва в домашна инверторна система. Т.е., вместо да си купувате 20-40 кВтч акумулатори за инверторната система, която ще ви стабилизира напрежението вкъщи и ще ви даде възможност да си закачите външен соларен или ветрогенератор, бихте могли да вземете отработена електромобилна батерия (да, тя пак ще струва пари, но по презумпция не чак толкова много). Ако една “приключила” електромобилна батерия е загубила примерно 40% от капацитета си, при по-масовите електромобили това означава, че тя е запазила поне 36-50 кВтч енергоемкост. Т.е., тя е идеален буфер за неизползваната от генерация електроенергия.

Аз съм абсолютно уверен, че когато такива “приключили” батерии започнат да се появяват, фирмите, които се занимават с внедряване на такива решения ще си ги изкупуват и ще си ги влагат в решенията, които изграждат. Не заради друго, а защото подобни батерии след примерно десетгодишна експлоатация по пътя ще са доказали, че “има още хляб” в тях, за да бъдат изхвърляни директно.

Но да предположим, че някои батерии няма да свършат в домашни (или малки-бизнесови) инверторни пакети. Тези батерии ще трябва да бъдат рециклирани.

Доскоро аз не бях виждал промишлено рециклиране на батерийни пакети. В смисъл, имаше предприятия, които се опитваха да ги разглобяват, за да извличат от тях преизползваеми метали (и елементи), но металите, които се получаваха чрез тези извличания бяха по-скъпи от металите, които се произвеждат от мините. И съответно пазарната логика не се получаваше, т.е. получаваше се само, като зелени комунисти започваха да твърдят как държавите трябвало да финансират такъв вид извлеци, за да стане “печелившо” подобно решение. А аз, като убеден пазарен фундаменталист, като чуя за “държавно финансиране” и ми призлява.

Та до днес ми беше криво, като се вкарвахме в такива разговори (е, добре, и спорове). Но днес ми попадна страхотното видео “What really happens to used Electric Car Batteries”.

Това видео проследява реален, пазарно-смислен процес, при който се рециклират всички видове батерии, включително и такива от електромобили. Може би процесът е стар, но досега не ми беше попадал и смятах, че не е пазарно-смислен. Видеото обаче показва реално действащ завод, който подготвя “извлеци” от презареждаеми батерии, които като втора степен от процеса ще доведат до добив на метали по технологии, подобни на тези при добива им от земната кора.

Накратко: батерията се накълцва, минава през процес на разделяне на накълцаното, и като резултат се получават три отделни купчини:

• пластмаса, която се използва за производство на други пластмаси;
• алуминиева и медна “кълцавица”, която сравнително лесно се превръща в алуминий и мед;
• и т.нар. “черна маса”, която съдържа в себе си ценните метали литий, кобалт и никел. Процесът на отделянето на тези метали наподобява миннодобивните процеси, с разликата че “черната маса” е много по-богата и много по-екологична.

Сега, видеото говори за “втора фаза” на този процес и аз чакам да я видя с нетърпение. Но и първата фаза е достатъчно обнадеждаваща за това, че никой няма да третира електромобилните батерии както (днес) се третира ядрения отпадък.