Днес приятелче ми посочи статия за “phone shubbing” или “phubbing”. С това се описва асоциалното поведение, когато човек, обичайно в ресторант, кафе или друго социално събитие, забоде очи в екрана на смартфона, компа или друго подобно устройство и се отдаде на забавления там, вместо да се забавлява с хората, с които е седнал на масата. Непрекъснатото посягане към телефона, ръчкането му, преглеждането на това/онова, реакцията на съобщения (които идват на часовника) – все индикации за въпросния “фъбинг”.
Но понеже “фъбинг” не ми нищо (въпреки, че поназнайвам английски), замислих се как да го преведа на български това. Все пак ми е важно, защото обичам да мога да си опиша психическите или психологическите разстройства, с които се самодиагностицирам.
Понеже ChatGPT не измисли нищо по-добро от “смартфонна социална дезадаптация”, аз реших да си измисля няколко думи, които ми се сториха подходящи:
- “екранопатия” се оказа вече съществуващ термин, описващ състояния или патологии, свързани с прекомерната употреба на екрани. “Фъбинга” е частен случай, който описва по-скоро социална патология, отколкото физиологическа, докато от това, което ChatGPT ми обясни, екранопатията по-скоро описва физиологически проблеми.
- “смартопатия”, което си измислих като комбинация между “смартфон” и “-патия”. Окончанието идва от гръцкото “-πάθεια” и означава “страдание”, “болест”, “състояние”. Един вид измислената дума иде да каже “болест, предизвикана от смартфон”. И даже мога да метна едно “психо” отпред, за да стане “психосмартопатия”… от което някой дипломиран психолог най-вероятно може да се повреди от смях… но на мен си ми звучи нелошо.
- “смартонезадействие”, което всъщност изнудих ChatGPT да измисли. Според трансформерът, този термин комбинирал “смарт” (очевидно – връзката със смарт устройства) и “незадействие”, което било “намалена или нарушена социална активност”. Аз лично за пръв път чух за “незадействие”, като гледам и Гугъл и той за пръв път чу, та най-вероятно туй си е халюцинация на трансформера.
- “смартапатия” ми хрумна накрая. Това е малко по-точно от “смартопатията” по-горе, защото има комбинира “апатия” (предизвикана от смартфона). И в крайна сметка ми се струва най-близко описващо подобно състояние.
- “смигнориране” ми хрумна от “смартфон” и “игнориране”. Но не ми звучи толкова добре.
Статията иначе говореше за изследване за импакта на фъбинга (смартапатията) върху брака. Изследователите изпратили до стотици двойки в Турция въпросник, отговорите на който обобщили и така стигнали до потресаващият извод, че (представяте ли си!):
…двойките, които имали повече смартоапатия в семействата си, се чувствали по-неудовлетворени в брака!
Не знам колко пари са изпотрошили, за да проверят и евентуално докажат толкова очеизвадна и елементарна теза. Аз, като женен почти 25 години можех и без пари да им кажа, че като двойката не си обръща внимание един на друг, неминуемо следват проблеми. А смартфонът е (поредното) нещо, което може да се използва за физическо отдалечаване на хората един от друг. Преди смартфонът е имало и много други подобни устройства, чак до ‘някоя по-интересна тояга’, с която предците ни преди десетина хиляди години са си играли, вместо да обръщат внимание на някои тогавашни жени, кокетно нагласените в пресни, цветни тревни облекла. Просто времената се менят и сложността (и привлекателността) на тези “разсейвачки” става все по-силна. А ние, хората, сме слаби, когато опре до това да не се пристрастяваме.
И, разбира се, няма да се спре дотук. След смартапатията ще дойде друго, след това трето, след това четвърто. И всички те, претендирайки за нашето лично време, ще ни отдалечават от физическия контакт. Докато един ден (може би след хилядолетие?) физическият контакт стане много рядък, запазен само за ренегатите, които ще правят и раждат бебетата по “примитивния начин”, по който го правим ние сега и по който са го правили човеците (пък и бозайниците) сигурно повече от милион и отгоре години.
Но и учени, които да изследват очевидното винаги ще има. Особено, ако има щедри грантове за тях.
Photo by Creative Christians on Unsplash