Преди четири години бях една малка, съвсем незначителна и независима частица от учредителите на “Да, България”. Бях горд от това и ще остана горд от него, защото тогава вярвах, че е необходима истинска, дясна, програмна партия, която да се заеме здраво с борбата срещу корупцята.
Днес напускам партията. Тук ще посоча причините за това. За приятелите, които тогава подлъгах да станат членове с мен. За тези, на които са им интересни причините. За себе си, най-вече: за да не правя подобна грешка през остатъка от живота си.
На приятелите и познатите, които агитирах: извинявайте. Смятам, че дължа обяснение на всички вас около мен, които горещо убеждавах, поне през първата година на членството ми, как “Да, България” е истинска, дясна партия, която ще направи много за бъдещето ни и за бъдещето на нашите деца.
Дължа обяснение, а може би и извинение, защото днес ще ви кажа, че осъзнавам, че съм ви излъгал. Мое малко утешение е това, че ви излъгах излъгал, воден от наистина най-добри чувства, също така и най-откровено, лъжейки също и себе си.
Почти веднага след създаването на “Да, България:, а и в продължание на следващите години, аз бях в непрекъснат конфликт (къде публичен, къде лице в лице, къде из форумите, къде в Messenger) с приятели, колеги и съмишленици, понякога и с идеологически опоненти (“зелени”, най-често) които се опитваха да ме убедят, че проблемът е в мен, че “Да, България” всъщност е дясната формация, която заслужава доверието ми.
Някои по-зелени опоненти, такива, които аз разпознавам и ще разпознавам като политически враг, докато ме убеждаваха и ме поблокираха малко даже от коалиционната ни страница (но за кратко, благодарение на други приятели). Е, сега на спокойствие могат да ме блокират. Свободата на словото по партийните страници е недопустима: там трябва да има само цветя и рози, и еднорози да бягат по безоблачното партийно небе и да пръцкат дъгички (да не забравяме: дъгичките са особено важни за определени социалистически течения в партията!).
Аз определя себе си като десен либертарианец. Това, вероятно, е и причината за този непрекъснат конфликт с моите бивши съпартийци, защото моите възгледи и партийната линия са били толкова далече едни от други, че не съм се стърпявал да критикувам остро (и публично) нашите официални позици. Разбира се, основанието за критиката ми е било, че партията следва лявата политическа линия, а именно официално подкрепя повече държавни харчове (ИК), както и повече безработица и престъпност (емигрантите).
Друга конфликтна точка е била косвената работа на партията за интересите на БСП. Всичко, разбира се, в името на бъдещ парламент с евентуално участие на десетина наши депутата в него. В това име нашата коалиция беше и продължава да е готова да постави БСП начело на държавата. Макар, че и на мен ми минаваха подобни мисли в началото на пандемията. Но видях поведението и на БСП по време на кризата, и днес отново смятам, че по-малкото зло за нашето управление е “не-БСП” правителство, както и да изглежда то.
Въобще, в крайна сметка се оказа, че едва ли има актуални днешни теми, по които да подкрепям партийните ни повели. Борбата за правосъфна реформа отдавна е само в хартиените цели на партията ни. На хартия, разбира се, тя продължава да е там, но реалността е съвсем друга. В реалността сме “модерни”, “либерални”, доближаващи се към това, което беше ДЕОС. Така поне аз виждам нещата днес. Разговори с приятели под един от последните ми фейсбук статуси, както и личен разговор с приятел-партиец след това ме подтикнаха към финалното ми решение. В крайна сметка, приятелят беше прав: по-добре е да не съм член на партията, след като публично да я “маскаря”. Не е достойно, някак си!
Та заради това и искам да се извиня на всички приятели и познати, които са се полъгали по моя ентусиазъм тогава и днес (както и при аз), са разочаровани. Ако ще ви стане по-леко, аз също жестоко се самозаблудих и самоизлъгах. И никой не ми е виновен. Само аз си.
Това е. Повече “защо го правя” не мога и да напиша. Снощи последва и моето заявление за напускане на партията. То беше веднага учтиво и електронно прието (благодаря ви за това, наистина!). От 15.12. моето членство ще е прекратено.
От тук нататък ставам отново безпартиен. Може би завинаги. Не мисля, че ще мога да се доверя на друг(и) основател(и), които да определят партийни курсове и партийни сделки без мое участие. Също така и не мисля, че аз някога бих искал да се занимавам с пряка, активна политическа дейност. Което автоматично означава, че ще разчитам други да имат партийни програми, които да са близко до моите политически възгледи. Защото аз винаги гласувам на всички избори.
Надявам се да остана близо до приятелите, които ще продължат и по-нататък пътя на “Да, България”. Надявам се да има отрезвяване относно позициите на партията и тя да се отърве от лявото в нея: както вътре (левите “съвременни либерали”), така и вън (“Зелено движение”, този отровен коалиционен партньор).
Но тази надежда е по-скоро моя фантасмагория, защото да не се лъжем: в България основният електорат е с леви нагласи и дясна партия, а още по-малко дясно управление, нямат шанс. ГЕРБ също не са десни, не се лъжете! Просто са по-приемлив вариант от путиньовците ДС-КГБ-БСП.
Пределно ясно ми е, че повечето български електорат е ляв. И като такъв никоя истински дясна партия няма да успее да бъде скоро в управлението.
Ясно ми е, че най-вероятно това е и причината за олевяването на всяка партия, включително и ГЕРБ и “Да, България”. Защото, ако партията не олевее, няма да вземе достатъчно гласове на следващите избори.
Ясно е също, че това ме превръща най-вероятно в редовно парламентарно-непредставен. Което не е задължително да е лошо. Предвид, че все още България върви напред (макар и бавно, макар и вляво).
Когато дойдат избори, ще имам отново възможност да преценя за кой да гласувам, базирано на опита ми със съответната формация, както и на техните политически програми. Надявам се, че тази преценка ще бъде по-трезва така, когато няма да имам моралната обремененост на партиен член. Не крия, че поривите за повръщане, които предизвикват в мен някои рупори на “Да, България”, а и наличието на “зелените” в “Демократична България” ще са сериозен стимул да си намеря друга партия, за която да гласувам. Но може все пак “Демократична България” да се окаже най-малкото зло. Ще видим. Със сигурност ще пиша.
Като изключим времената по избори, надявам се също така да съм много по-слабо политически ангажиран през останалото време. Макар, че осмиване и подигравки с пълзящият социализъм винаги ще има по моите потоци.
До Националния съвет на партия “Да, България”
Декларация за напускане
от Дончо Ангелов Ангелов, ЕГН 73********
Уважаеми членове на Националния съвет,
На основание чл. 8 ал. 1 от Устава на “Да, България” изявявам писменото си желание за напускане на парития “Да, България”, считано от 20.12.2020.
Декларирам, че желая надвнесеният членски внос да се сметне като дарение за дейността на партията.
С уважение:
Дончо Ангелов
Това беше.
ГОРЕ ГЛАВАТА!
За един бит – двама небити дават!
Всеки от нас, който е влязал като начинаещ в политиката – с много ентусиазъм и малко опит – е бил лъган. И колкото повече вяра и надежда е вложил – повече го е боляло прозрението. Но битката за България продължава. Ще я продължим, постепенно ще се съберем и ще обединим усилията си – ние – ДОБРИТЕ – срещу тях – ЛОШИТЕ. Ние – които сме влезли в политиката за да дадем, срещу тях – които са влезли, за да вземат.
Войната не е загубена, решителните сражения предстоят!
Писания на още един побъркан десен идиот или талибан . Преди да има възможност за леви десни и либерални политики трябва да има истинска правова държава . Това е каузата на всички в Демократична България . Щом не я приемаш имаш СДС , ГЕРБ и други . Какъв ти е проблема ?
Ето няколко проблема:
* Проблем ми е, че моите представи за нормалност вече не съвпадат с официалните позиции на партиите.
* Проблем ми е, че в коалицията има отровна, лява партия: “Зелено движение”.
* Проблем ми е малко и използваният от Вас език, но засега ще го пропусна.
Спокойно, Вие нали сте “зелена”. Предвид това, значи според Вас сте на правилното място. Оставете ни нас, различните. Но недейте посяга към профанизиран изказ: прегледах Ви фейсбук профила и изглеждате свестен човек, макар и “зелен”, т.е. ляв.
Дончо, смятам, че да вярваш в нещо и да се бориш за него е най-достойното нещо, което може да направи всеки от нас. Ти си го направил! Уви, нещата се променят и си направил нещо още по-трудно, а именно да разбереш, че си направил избор, който може да не е правилен и да направиш действие, с което да поправиш грешката. Похвално е! Българите рядко си признаваме каквото и да е…
Достойна позиция. А КОД на Москов е единственият избор за десен либертарианец или класически либерал в България. Поздрави!
КОД определено ще е изключително интересен субект. Но да видим първо как ще изглежда управленската им програма.
Москов натвори доста глупости по време на министерстването си. Не знам защо винаги съм го свързвал с оня, “Трика”, може би защото и двамата бяха министри от една и съща коалиция в едно и също правителство. Не вярвам да се е променил особено, но даде пък доста силна заявка вдясно. Та няма как да го пропусна, като дойде време да решавам.
Москов избра да остане във властта, когато трябваше да се решават принципният въпрос кои от РБ ще се оттеглят от управлението. С това си решение, той уби политическата си кариера. Съответно КОД каквато и програма да спишат, няма никакво значение. Той ако не влезе в коалиция с ГЕРБ на изборите, ще изчезне съвсем от политическия терен. Ако пък се коалира с ГЕРБ, ще бъде поредния придатък тип СДС, който да създава илюзията, че ГЕРБ има някакви десни ценности. Там идеология няма, има само интереси.
А иначе, честно казано, ми се струва, че ДСБ е по-подходяща партия, за хора, за които дясното е “икона”. Поне са доказали, че са принципни и последователни.
ДСБ, както и “Да, България”, влезе в коалиция със “Зелено движение”. Избрахме депутат, който гласува “за” “Зелената сделка”. Останалите му леви гласувания “ангро” с европейския социализъм няма да ги следя.
За мен това е много сериозен проблем. Не казвам “deal breaking”, защото в крайна сметка може да се окаже, че (пак) няма за кого. Но е проблем.
Честно казано не разбирам тази фиксация по “Зелено движение”. Зелените политики ли са най-големият проблем на България? Като го сравним примерно с корупцията, липсата на реформи, некадърното управление?
В “Зелено движение” има много читави хора и дори човек да не е съгласен с всичките им възгледи и политики, факт е, че са последователни в изсветляването на корупцията, презастрояването, незаконна сеч и други аспекти на лошото управление на природните ресурси на страната.
Ето откъде.
В моите очи, и по моите мерки, “Зелено движение” са типична лява формация, която работи против бизнеса и борави с чудовищно лицемерие, за да може да се представи поне мъъничко вдясно (център) пред хората, които не са съвсем леви.
Свестните, не-леви хора там се броят на пръстите на едната ръка.
Други хора, основни дейци в тази партия, стоят зад един от най-вредните закони, приеман някога. Законът, който около 2000-ната година вкара почти всички български планини и крайбрежие в ултра-лявата “Натура-2000”. Не знам с какъв акъл нормалните депутати тогава са гласували за този закон, но той е причината за избуялата корупция там, където има бизнес интерес за развитие на курорт. Колкото по-скоро тази социалистическа дивотия бъде изхвърлена в коша (ако ще и с цена на санкции от ЕСССР), толкова по-малко корупция и повече развитие ще видим в регионите на България.
По вредност в българската политика “Зелените” стоят в моята класация наравно с АТАКА. Фактът, че “Да, България” е в коалиция с тях почти от самото си създаване, е в основата на цялата отрова върху моя партиен ентусиазъм, което в крайна сметка доведе до напускането ми на партията вчера.
Хмм, да се сравняват партия, която се бори за запазването на природата ни (дори и от време на време да е прекалила с някои от позицията), с партия като Атака (руско прокси, липса на ценности, откровен примитивизъм и креслива наглост и агресивност) ми говори, че може би е добре да преразгледате приоритети си в политиката.
Аз първо бих класифицирал политиците на такива, които работят в обществен интерес, и които работят за личен интерес. Но явно не всеки мисли по такъв начин…
Сравнявам ги по вредност в българската политика. Разликите Вие сте ги посочил, аз ще Ви посоча приликите: и двете формации са ултраси в различни отношения, и двете формации са леви, с горе-долу еднакви методи. Разликата е само в областите, в които работят.
А, че не съм съгласен с Вас, че “зелените” “работят за запазването на природата ни”, това си е моя работа и мнение. Всеки има право да си вярва на когото иска.
От Зелените имам наблюдения основно върху Владислав Панев и Тома Белев и двамата не бих ги нарекъл ултраси. Сигурно има в Зелените доста по-крайни хора, но доста от лидерите им са приемливи и не бих ги нарекъл ултра леви. А и далеч не смятам, че всичко “ляво” е задължително лошо, но това е друга тема.
Коментарът, че Зелените и Атака използват горе-долу еднакви методи, само ме навежда на мисълта, че може би не сте се запознавали добре методите на Атака 🙂 Btw, Атака не са леви, защото нямат идеология. Те са просто в ролята на руски патриоти, което им позволяваше да вземат доскоро прилична част от вота на крайните националисти и русофили. Но както и да… Това, което исках да кажа, че това което има ДаБГ като партньор в ДБ е едно сравнително разумно зелено. Но предполагам, че ако Вие сте с крайно десни разбирания, може да ви се струват по-зелени отколкото изглеждат на повечето хора 🙂
Единствения начин да промениш системата е да си част от нея и да я промениш отвътре. Когато се откажат отвратените, печелят отвратителните.
Аз не съм се отказал. На следващите избори ще гласувам.
Споделям и това мнение на колега и адаш, което той ми изпрати днес. Интересно е как са писани на много време едно от друго, но причините, донякъде, са сходни: Doncho Boradzhiev: Днес взех тежкото решение да напусна ПП Движение „Да, България!“.