Преди време напуснах “Да, България”. Тогава и се извиних на всички мои приятели, които ги бях агитирал да влизат в партията, защото я смятах за дясна.
Моите бивши съпартийци не приеха добре моето публично извинение и декларация. Много от тях лично ме потърсиха, да ме питат “а сега доволен ли си”, след като публикацията ми беше цитирана на няколко места. Моите приятели-съпартийци хич не им беше весело, че някой се осмелява да нарече нещата с истинските думи, и че някой друг обръща внимание на това. Някои дори директно ми заявиха, че моите спекулации нямат и никога няма да имат нищо общо с истината и това, което си мисля, са пълни глупости.
А аз отново си мисля. Мисля си, че днес е хубав ден да се направи ретроспектива на онзи мой материал. Днес “Да, България” е в народното събрание и подкрепи, заедно с БСП, ПП и останалите леви партии един социалистически бюджет на безразборен (и с огромна вероятност – безконтролен) харч. Бюджет на още по-голяма кражба.
Едно от нещата, за които “моите хора” тогава ме убеждаваха, че е лъжа и спекулация спекулир е това, че твърдях:
… косвената работа на партията за интересите на БСП. Всичко, разбира се, в името на бъдещ парламент с евентуално участие на десетина наши депутата в него. В това име нашата коалиция беше и продължава да е готова да постави БСП начело на държавата.
Днес БСП е в управлението в коалиция с “Да, България”. Толкоз за тази “спекулация”. Нещо повече: за да приемат симпатизантите този горчив, ляв хап, почти всеки от “Демократична България” беше впрегнат да обяснява колко “полезно” за държавата е да се направи правителство и колко приемлив е компромисът на БКП/БСП да бъде дадена отново властта.
Втора моя “спекулация” (пак според тях) беше твърдението ми, че “Да, България” се превръща в лява партия.
След коалицията с БСП и приемането на този бюджет няма съмнение дали това продължава все още да е “спекулация” или си е чиста, фактологична истина. Днес основната посока на “Да, България” е яко в ляво. Дори хората, които смятах за по-десни (Георги Ганев, например) минаха в лявата лента, изказвайки се благо и мазно за сегашния бюджет. За чисто левите депутати от партията (Козилата, като ярък техен представител) няма смисъл да говоря – те никога не са били дори център, а чисто и ясно “градско ляво”. За “неомарксист-зеленото течение” мисля, че е излишно да говоря – там нещата са “кристално-зелено ясни”.
Ако в нещо съм се лъгал преди четиринадесет месеца, когато писах заявлението ми за напускане на партията, то това е, че ще продължа да гласувам. Е, за изборите на 11.07.2021 ми стана ясно, че няма смисъл да се гласува за “по-малкото зло”. Преди дванадесет години “по-малкото зло” беше ГЕРБ, малко преди това беше Тройната коалиция. Днес “по-малкото зло” беше ПП и коалицията с БСП. Оттук-насетне моят глас ще е предмет на сделка: за постигнати реални резултати, а не въздухарски обещания. При тези условия Божо би могъл да го получи, на евентуални следващи избори.
За предишните “по-малки злини” вече знаем какво получихме. Сега е ред на поредното “по-малко зло”. И пак ще си го получим!
Социализмът никога не е “малко зло”. То е огромно зло, което трябва да бъде навряно в левия ъгъл, където му е мястото. Но за това се искат смели и решителни хора, които в днешните общества не съществуват. Далеч не само в българското.
#няманадежда