Знаете ли, че след тази диктатура, ако имаме въобще шанс за свободни избори скоро, ще Е ПОЧТИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО БСП да ги спечели?

Тези, които поне бегло ме познават, трудно биха си представили да прочетат нещо подобно от мен. Ако за последните 15-20 години съзнателен живот съм писал против някой, то това е била мафиотската, червено-кафява паплач, вярно слугуваща на дикатора Путин, която в България носи името Българска социалистическа партия. Организацията, приемник на Българската комунистическа партия – най-големият съвременен сатрап на българската икономика, интелигенция, свобода, трудолюбие и общество, като цяло. Партия, която днес представлява отвратителна гмеж от комуноиди-носталгици, ояли се олигарси, бивши и настоящи тайни и явни ченгета и всичките техни протежета.

Това е мнението ми за този политически Франкенщайн и днес.

Днес обаче смятам, че единственият оздравителен процес за българската демокрация би бил този политически изрод да състави следващото правителство на България. Заедно с огромните рискове да съсипе икономиката с неадекватно управление, да изгони и малкото останал чуждестранен инвеститор с неадекватна данъчна политика, да струва хиляди левове на мен и семейството ми (и на много други от моята “черга”), поради отношението им към “хората с високите заплати”.

Готов съм да поема този риск, ако искам да продължа да живея в България.

Защото иначе трябва да си обираме крушите към държава, в която след безумната истерия покрай COVID-19 демокрацията още ще е жива. Кои ще са тези държави днес не мога да кажа, но се надявам да останат поне няколко такива в Европейския съюз (защото са близо).

Понеже не съм готов да се махам от България, съм готов да си представя нашата държава под управлението на нов Орешарски, или нов Станишев, или дори нов Виденов.

Защото икономиката се изгражда по-лесно от демокрацията. А днес демокрацията в България си отиде.

ГЕРБ получи на златна тепсия цялото народонаселение. Паническите съобщения от цял свят, раздути и проектирани върху най-големите страхове на хората, превърнаха иначе трезвомислещи личности в панирани, сковани от страх аватари. Тези аватари закрещяха в един глас “корона, помощ, изолация, карантина, извънредно положение, военно положение, спасете ни, всички ще умрем”. Закрещяха го още тогава, когато в Ухан кривата на заболяването не беше стигнала своя апогей, а в Италия пристигаха първите вирусоносители.

Когато Ухан замря, а в Италия нещата започнаха да излизат извън контрол, тези гласове се умножиха още повече и достигнаха кресчендо. В този момент управляващите решиха, че все пак ще приемат дара, който българският народ им прави. Дар, за опазването на който се борихме тридесет години: от 1989 до 2019. Не броя 2020-а, защото това е годината на Гешев, годината, когато тривластието в България окончателно започва да се разпада. И когато ние, българските избиратели, в нашата истерия и пасивност понесохме и сложихме на дръвника тридесетгодишната българска демокрация.

За да могат ГЕРБ, Гешев и Ко да отсекат главата ѝ публично, под неспирните овации на същите хора, които преди няколко десетилетия аплодираха раждането на същата тази демокрация.

Смъртта на демокрацията ни не дойде бързо. Отне цяла седмица агония. Мъчителна агония. На 13.03.2020, петък, след първият удар на брадвата по крехката ѝ шия, като че ли имаше някакъв шанс демокрацията да оцелее. Мижав шанс, но го имаше.
Седмица по-късно обаче палачите нанесоха поредния и окончателен удар, с който приключи с животът ѝ. Нещастният експеримент, наречен “демокрация в България”, приключи безславно на 20.03.2020. Вярващите следва да кажат “и нека <сложи-съответното-божество-тук> се смили над душата ѝ”. Дано наистина божеството да бъде милостиво. Ние, избирателите, не бяхме.

От утре всеки български областен град ще бъде с Контролно-пропусквателен пункт. На него бившите граждани на демократичната държава ще бъдат спирани и разпитвани. Ще трябва да предоставят служебни бележки. За да може слугите на новите ни господари да ни пуснат да преминем.

От утре (даже може би и до днес, даже може би с този и с този текст) ще бъде престъпление да се съмняваме и да изказваме критични забележки относно новите ни господари. По-точно относно тяхната доброта и стремеж да ни запазят от кошмарът, който те ни нарисуваха цветисто.

От утре възрастните хора ще могат да отидат в точно определен час в магазина, за да си купят каквото им трябва. Ако пропуснат часа, ще трябва да молят някой друг, или да чакат следващия ден.

Не от утре, но скоро, ще имаме държавен контрол на цените. Държавен контрол на медиите вече имаме.

Не от утре, но скоро, ще имаме полицейски контрол върху това кой разпространява слухове. О, чакай, то май и днес вече го имаме.

Не от утре, но скоро, ще имаме военно положение. Ако ли пък хунтата ни се размине, то поне ще имаме удължаване на сегашното извънредно положение с още <сложи-бройка-месеци-тук>.

Не се заблуждавайте, скъпи приятели, че това се прави за нас. Това се прави, за да може сегашната управляваща върхушка, вече напълно безконтролна и преяла с власт и пари, да продължава да преяжда, за да разпростира необезпокоявана паяжината си върху все повече институции и властови инструменти.
Когато минат още няколко месеца извънредно положение, Българията която имахме на 01.01.2020 няма да е същата. Ще е друга България, ще е някаква ГЕРБария, в която ние ще сме послушните електорални единици, които ще имат право да преизберат отново ГЕРБ за поредния мандат.

Затова смятам, че ако искаме шанс за нова българска демокрация, то друга политическа сила трябва да поеме управлението на държавата. Като един последен шанс за една нова демокрация. Досегашната умря днес, едва на тридесет години, в разцвета на силите си. Убихме я всички ние: паникьосаните, уплашени от SARS-CoV-2, български избиратели.

Втората политическа сила днес все още е БСП. Иронично, но трябва да разчитаме точно на това политическо зомби да направи правителство, с което да опита да възстанови демокрацията в България. Да, това правителство ще доунищожи икономиката ни, ще съсипе предприемачеството, но икономика се гради по-лесно от демокрация. Това правителство ще съсипе данъчната система, ще изгони чуждестранните инвеститори, но пари и инвестиции се печелят по-лесно, когато има демокрация, когато децата ще продължат да имат шанса да живеят в демократична държава.

Та затова, скъпи приятели, следващите избори, ако въобще има такива, трябва да бъдат спечелени от БСП. Ако въобще вече избори биха могли да бъдат спечелени от друг, освен ГЕРБ. Защото ако отново ГЕРБ спечели и следващите избори, то следващите няколко поколения ще живеят под еднопартийното управление на ГЕРБ, заедно с останалите гешефтари и други необходими бушони.

Лесно е да бъдеш лош пророк в тъмни времена. Но ако знаете колко ми се ще да не съм прав, поне за някои от нещата, които написах дотук.