Вчера излезе програмата на “Демократична България”: коалицията с бюлетина 11, която (пак до вчера) беше ясният ми избор от списъка с бюлетини за 04.04.2021.
Преглеждайки набързо основните части на програмата (“Манифест” и “Икономически мерки за излизане от кризата”) така се ядосах, че публикувах напоителен статус по въпроса. Под статуса стана интересна дискусия. В нея партийните активисти се юрнаха да защитават как въвеждането на прогресивен данъчен процент не било всъщност въвеждане на прогресивен данъчен процент.
Материалът, в който започнах да разглеждам програмата им и въздействието ѝ върху моя политически избор все още “отлежава”. Както в главата ми, така и в един документ. Може би ще види свят някой ден, а може да си остане само мой си. А може да “видят свят” и чрез няколко материала като този.
Осени ме обаче един друг въпрос: Как така хора, занимаващи се с ИТ, пропуснаха да направят детайлен QA/beta test на тези документи, преди да ги пуснат пред широките маси? Толкова ли не им хрумна, толкова ли добре успяха един-друг да се убедят, че са брилянтни и безгрешни?
Въпреки, че напуснах “Да, България”, ако се бяха обадили нямаше да им откажа един “бета-тест” на програмата. Тогава щях да им посоча, че правят поне две много критични грешки:
Първата грешка: бият твърде наляво, отменяйки плоския данък
Да видим първо какво е “дясно” според българския превод в Wikipedia:
Десницата в политиката подкрепя виждането, че социалната стратификация и йерархия е неизбежна, естествена, нормална и желателна. Тя обикновено поддържа тази си позиция, опирайки се на естественото право, икономиката или традициите. Йерархията и социалното неравенство се разглеждат като естествен резултат от традиционните социални разлики или конкуренцията при пазарните икономики.
Мярката “отмяна на плоския данък” с идеята, че доходите до 500 лв не трябва да участват в издръжката на държавата е всичко друго, но не и дясна политика. Подобна мярка очаквах (и има!) в програмата не една социалистическа партия, от които по принцип се очаква да се “борят с неравенството”.
Отмяната на плоския данък, която “Демократична България” предлагат, създава прогресивна данъчна таблица, която според текущите им намерения изглежда така:
0 до 499.99 лв доход | ➡️дължи се 0% данък |
за доход над 499.99 лв нагоре | ➡️дължи се неуточнен процент данък |
По-долу ще коментирам защо ясното и категорично посочване на процента на горницата е втората им сериозна грешка.
С тази мярка “Демократична България” яко дрънка по лявата струна. Подобно действие плюе по един от принципите, в които десните хора вярват: справедливото участие на всеки в издръжката на държавата. С въвеждането на таблица от проценти един ще плаща по-малък общ процент данък от доходите си, за сметка на друг. Което не е справедливо, защото колкото по-малко доходи има даден човек, толкова ще е по-освободен от данъци. Да, това справедливост, но лява справедливост.
Отмяната на плоския данък е лява, популистка мярка. С нея опитват да ловят маймуни с трици. Може би се надяват да привлекат гласове от БСП, но не изчисляват правилно колко гласове от сегашните си симпатизанти ще загубят!
Как досега не разбраха, че за повечето от симпатизантите им подобно действие ще бъде изтълкувано като лява политическа мимикрия? Или дори направо като декларация вляво? Знам, че аз съм един от тях.
Как досега не разбраха, че има хора, които все още ги подозират във връзка със “здравите леви сили”: дали заради рода̀та на Христо Иванов, дали заради някои други партийни функционери, или заради “брака по сметка” със “зелените”, които са една от “най-здравите леви сили” по принцип? Причината няма значение, имат значение фактическите обстоятелства.
Колко затворени трябва да са били в техния си социално-партиен балон, че да игнорират кристално-ясната логика какви ще са последствията от това тяхно публично и явно олевяване, към “соцална справедливост”?
И най-важният въпрос, който е продиктуван от това, че ГЕРБ все още не са си показали програмата
Дават ли си от “Демократична България” сметка какво ще стане с повечето техни десни симпатизанти, ако утре ГЕРБ официално обяви в програмата си запазването на плоския данък от 10%?
Нека сега хвърлим око и на втората им грешка:
Липсва критичен елемент: цифрата на процента данък, който ще се установи за горницата след като се премахне плоския данък
Да, сигурно мозъците, създали тази програма, са си казали “абе как, мноо ясно, че ше запазим процента!”. Но не стоят съвсем така нещата, поне при мен. Със сигурност и при други десни хора.
Недоверието, което предизвиква в мен отмятането от плоския данък създава в мен категорично подозрение, че полагат основи да увеличават още повече рекета над всеки един от нас.
Да, ясно заявяват, че щели да държат данъците ниски. Ама “фискална политика” затова е “фискална”, защото трябва да има цифри. Аз, като човек на цифрите, държа да видя черно на бяло какво смята да прави политическата сила, за която ще гласувам.
За мен, като цифров човек, е изключително важно да видя тази цифра, която ангажира ясно и точно бъдещите избранници.
Липсата на цифрата кара недоверието, поникнало вследствие отмяната на плоския данък, да избуи още повече. Защото алабализмите на думите могат лесно да бъдат експонирани в едни например 15% данък за горницата над 3900 лв. Защото, пак според техни бъдещи думи “обстановката ще го изисква”, или ще е “повече социално справедливо”. Мога да избълвам още политическо-приемливи фразеологизми, с които биха могли да обосноват бъдещо вдигане на данъците.
Ако някой се запита “ама защо да го правят”, то ще посоча малко от останалия популизъм от програмата им: вдигането с 50% на сериозна част от заплатите на хора, които се издържат от държавния бюджет и вдигането на средната пенсия до 1000 лв.
Реализацията на подобен популизъм може да стане единствено (много) повече пари, които могат да се появят в бюджета по един от следните начини:
- Чрез увеличаване на БВП, което би довело по естествен начин до повече приход от рекета над бизнеса и хората, съответно и повече пари за преразпределяне.
- Чрез увеличаване на събираемостта на мита, акцизи и другите, по-невидими за хората държавни кражби. Тук не мисля, че който и да е управник има шанс, защото ако опита, много бързо пада от власт. А и това е една от най-големите хранилки на всяка партия на власт.
- Чрез инфлация, т.е. чрез печатане на пари, което все още не можем да правим. Но пък един ден ще можем, защото валутния борд по естествен начин ще изчезне, когато изчезне и левът. С нашите жадни за пари политици – жална ни майка тогава! Но подкрепата за това безумие е толкова голяма, че не вярвам да има връщане назад: скалата, която ще премаже лева отдавна се затъркаля по стръмнината.
- Чрез нови заеми, които внуците и правнуците ни ще изплащат.
- Чрез увеличаване на данъчния рекет над всеки един от нас: хората и бизнеса.
Да видим как биха могли да се развият реалните събития при едно такова управление:
- Точка 1 е малко вероятна да се случи в условията на тежката икономическа криза, която наричаме “световна пандемия”. Но пък ще е чудесно оправдание за бъдещите управляващи;
- Точка 2 е още по-малко вероятна, защото никой властимащ няма да пусне хранилката. За последните тридесет години съм го видял достатъчно много, за да вярвам, че ако ще чисти като сълзички управници да изберем, те много бързо намират “на хляба мекото”, когато отворят приходния раздел на фиска. А най-мекото на нашия хляб е точно в т.2, комбинирано, разбира се, с кражбата от еврофондовете;
- Точка 3 е невъзможна, поне докато държим борда. Ако го махнем, скоро няма да има нищо за крадене (да си спомним 1997-а за тези, които могат да помнят);
- Точки 4 е много вероятна. ГЕРБ я реализира. Няколко пъти. Лесно, по популистки прехвърли днешните харчове към децата и внуците ни.
- Точка 5 вече е също много вероята. Но аз не мога да уважавам никоя политическа сила, която прибегне до точка 4, а тези, които реализират точка 5, ведно с личностите, които са основни участници там, са завинаги вън от списъка ми с хора, на които бих гласувал доверие.
- Една отклонение за КОД: Москов опита въвеждане на данък “вредни храни”. Колкото и десен да се опита да се изкара днес той, за мен той все още е обичайния лявоцентрист, отлюспил се от ДСБ в опит да остане на хранилката възможно най-дълго време. Въпреки това, след събитията, за които пиша тук, КОД е обратно в списъка ми за потенциален избор!
Непосочвайки категорично ясно точният процент, за мен има сериозна опасност да се реализира хипотезата на точка 5: увеличаване на данъчната тежест. Премахването на плоския данък и създаването на пропорционалната таблица на облагане на доходите са отлична основа за лесни бъдещи увеличения.
И все пак, кое ѝ е хубавото на тази програма
Аз се стремя (понякога със сериозно усилие) да търся и по нещо хубаво във всяко едно събитие около мен, независимо политическо или не. Чувал съм, че за да си запазим разума, това било добра тактика. Затова ще завърша с кое е хубавото нещо, което се получи от публикуването на тази програма.
Хубавото е, че вече е точно и ясно в кой политически спектър стои “Демократична България”. Вчера те категорично се идентифицираха като ляво-центристка коалиция. Не само чрез думи. Чрез нещо много по-убедително: чрез най-сериозното политическо изявление на една политическа сила: предизборната ѝ програма!
В продължение на последните години моите предразсъдъци ме заблуждаваха, че подкрепа им за неща като Истанбулската конвенция и други леви политики са наследство от ДЕОС, един вид изблик на онова силно, розово-толерастко ядро, което се вля в “Да, България” малко след създаването ѝ.
Вчера, с обявяването на ляво-центристката им програма ми стана окончателно ясно, че не може да търсим каквото и да е дясно в “Демократична България”. Те категорично се дефинираха като ляво-центристи. Някой ден ще пиша и защо смятам центризма за по-опасен дори от лявото. Но не днес.
Вчера на мен лично ми стана ясно, че и този месец ще пада четене. Онзиден бях убеден, че знам какво ще правя на 04.04: “Демократична България” изглеждаше най-малкото зло от всичко, което вмирисаният ни политически тезгях предлага. Днес вече не съм толкова уверен.
Та, в този смисъл, може би “десен QA” хич не им е бил и необходим на “Демократична България”.
Чакам с нетърпение програмите на ГЕРБ и КОД.
В графиката по-горе са използвани лого и цвят от сайта на “Демократична България”,
лицензирани под Creative Commons Attribution 4.0 International License
Основата на графиката е от PoliticalCompass.org
Гледайки резултата ти в политическия компас, мога да разбера, защо определяш “Демократична България” като лява. Но съм в неудомение, защо тогава партия, която въведе данък лихва, увеличи всякакви акцизи и изобщо през управлението си вдигна процента на преразпределение от БВП, не е крайно лява. 🙂
Принципно, рядко одобрявам анонимни коментари, но понеже е учтив и коректно написан, реших да го позволя.
Очевидно под партията по-горе се визира ГЕРБ. Да, ГЕРБ свършиха бая левундерщини през последните си мандати. Това, което не си позволиха да направят, беше да премахнат плоския данък. За мен този критерий, тази част на “лявото” е изключително важен и поради това бих бил готов отново да повярвам, че няма да го направят, ако го заявят открито в програмата си.
Въпреки либертарианските ми възгледи и твърдото убеждение, че #данъцитесакражба в тази клета територия смятам, че е още по-голяма кражба да се освобождава определена част от населението изцяло от това да участват в издръжката на държавата. Това именно се случва там, където имаме таблица с прогресивен данъчен процент. Това се случва в програмата на всички (до момента публикувани) политически сили. Популизмът е стигнал толкова далече, че няма партия, която да не обещава някакъв необлагаем минимум.
За мен единственият приемлив необлагаем минимум е 0 лв. Точно толкова, колкото и смятам, че трябва да е минималната работна заплата.