От около година занимавам от време на време :Йовко: и George с моите терзания относно цифровите апарати и бъдещите ми планове.

По някое време почувствах, че Йовко се умори от моите приказки по въпросът и реших да го оставя на мира. За сметка на това го отнесе Жоро :). Преди две седмици по време на една дълга ICQ сесия той ми обясняваше (за пореден път) плюсовете и минусите на сюрията популярни цифрови SLR-ки. Аз улучих моментът, защото Жоро тъкмо беше взел неговия 300D. Поговорихме си надълго и нашироко и аз тогава взех решението за моят бъдещ апарат – Canon EOS 350D [Digital Rebel XT].

Тогава тръгнах и към осъществяването на този пъклен план. Апаратът не е никак за подценяване – нито откъм възможности, но и също така откъм пари. Но цифровите SLR камери са “по принцип” скъпи, а и аз предварително бях решил – ще си взема истински фотоапарат, който да замени моята “сапунерка” [Pentax Optio 430RS]. Не че Пентаксът не струва – определено е прекрасен апарат “за начало”. Но мога да кажа, че от поне година този апарат не ми стигаше – искам да видя мога ли да творя качество, или ще си остана на тоталното аматьорско фотографско ниво.

:Веси: знаеше, че семейството ни няма да избяга от този (за много хора – тотално излишен) разход. Прие го мъжки, защото тя си е и мъжко момиче :). Може би ако беше при мен нейното мощно влияние щеше да наклони семейните везни в друга посока, но за добро или лошо тя вече беше в България. И така – аз се разтърсих наляво-надясно и открих купчина оферти. В датските магазини този апарат струва точно EUR 1000 – една приятно кръгла сума (за търговците) и неприятно голяма – за моя джоб. Но в Дания (а и май вече в цял свят) има едно златно правило: “избираш в магазина, купуваш от Интернет”. Въпросът беше само да намеря датски e-магазин, защото иначе местните митници дрънкат по 30% мито (вече ми се случи при дребна доставка от САЩ за $35 да ми вземат $20 мито+ДДС).

Датския е-магазин беше намерен, апаратът беше поръчан, и днес сутринта бях до пощата, за да си го взема (вчера изпуснах пощаджията за някакви си 25 минути – беше минал точно преди да се прибера у нас).

Днес се опознавахме с апарата. Изглежда много, много сложен (просто на Пектаксът единствено балансът на бялото му регулирах ръчно, и то пак там ползвах presets). Докато тук, ако искаш, можеш всичко да правиш “на ръка”, но засега поне при мен в тези режими рядко се получава свястна снимка. Днес поскитах чак и половина с колелото на нещо като фото-hunt, но резултатите не стават за публикуване :(. Масов overexposure, направо съм се отчаял… Дали светлината беше неподходяща (беше в късния следобед, слънцето току беше силно, току слабо, и биеше много косо), дали моите умения още куцат, но спокойно мога да кажа, че 100% от снимките не стават за показване като снимки, излезли изпод сензорът на 350D. Аз пробвах само и единствено пейзажи, макро-китки не снимах, понеже имаше доста силен вятър.

Въпреки днешните неуспехи мога да кажа, че съм изпълнен с надежда :). Не вярвам да съм напълно безнадежден случай – сигурен съм, че след като се образовам и свикна с апарата ще се справям добре! Канончето е невероятно добра машина, и дори с китовия си обектив ще може да прави хубави снимки! Само фотографът малко да се ошлайфа :).

Чудя се дали след време да започна да поствам по форуми. Малко съм стар за унищожителната критика на “младите” и кадърни хора там… ще видим. Сега за сега нищо няма за постване, което прави отговорът на тази дилема много лесен :).

Днес тръгнах по пътят на осъществяване на една цел: да стана добър фотограф! Мога да сравня ентусиазмът ми сега само с ентусиазмът ми през далечната 1982-а, когато за пръв път пипнах клавиатурата на Правец-82… и видях колко съм зле на една игра, името на която дори вече не помня…