Тази вечер имах шансът да бъда с малкия, докато Веси е на басейн. За целта се прибрах малко по-рано, за да можем с Ангел да я придружа до басейна (и на мен ми беше любопитно да видя що за чудо е този басейн). Към 18:20 тръгнахме от къщи, след това за 10 минути бяхме до Конгенс Ниторв (ако така въобще се пише на български името), откъдето метрото ни закара до необходимото място за 5 минути. Хубаво е, че Деница дойде с нас, защото без нея щяхме доста трудно да намерим местото – нещо като спортен комплекс – фитнес, басейн, 1-2 други зали и т.н. нещица.

Билетчето беше ДКК 28. Карта за 12 посещения – 280 (т.е. – получавате 2 посещения гратис). Което беше интересно и за мен в случая е, че басейнът е на втория етаж и има много приятно барче, което дели една стъклена стена с басейна. Докато Веси се преобличаше си отбелязах, че барчето щеше да е още по-интересно ако имаше обща стъклена стена и със съблекалните 🙂 – не точно за Веси – нея съм си я виждал и иначе, а за останалите нелоши “неща”, които забелязах в басейна. Аз изпих 1 малка бира, Ангел хапна чипс, а Деница пи една кола с нас докато чакаше да и започнат танците. По някое време и Веси се появи от другата страна на стената – вече преоблечена и влезе боязливо в басейна. Не и отне многовреме да се аклиматизира и скоро цепеше водата като един от големите кораби, които акостират на Норпорт (от от пристанищата в Копенхаген).

След като пийнахме бирата се прибрахме вкъщи, и аз “сготвих” вечерята! Принцесите бяха готови, а на мен се падна честта да включа фурната и да изчакам 15 минути. След това с Ангел изядохме каквото можахме, даже ми се откъсна една принцеса и за Веси – сигурно ще е гладна като се прибере.

Сега, докато пиша това, Ангел ми е седнал на корема и се взира в тъмното навън към улица Гамел Монт. И пак докато пиша му омръзна, намачка ме (той хич не е лек – вече е повече от 13 кг), скарах му се и в момента “играе” Solitaire. Едва ли разбира какво прави, но поне се учи да влачи картите насам-натам. Понеже той не разбира защо понякога му давам да пипа клавиатурата, а понякога не, сега като протегне ръце към интервала ме гледа боязливо. А току-що си пусна и Пинбал – май трябва да го науча да го играе…

Веси вече е при нас. Време е вечерта да продължи по стандартния начин :). Доволна е от плуването – което е най-важното!

Малко анархийка на никой не е навредила.
Например – ето тук: Как да не си плащаме сметките за парно. Въобще тия симпатяги от Indymedia.org хич не са за подценяване…

Четете и се образовайте. И прекарвайте тези, които искат да ви прекарат. Стар еврейски закон, мда!

Иначе нормален ден. Две записвания го ознаменуваха – Веси се записа да чака за курс по датски, а Ангел го записахме да чака за детска градина. Детето очевидно и то изнемогва вкъщи и има нужда от контакти със себеподобни – затова скъпо-нескъпо – записваме го – само да му дойде реда. Сега остава да чакаме – говорят се за едни срокове от два до шест месеца за чакане за детска градина. А Веси най-вероятно ще почва датския след Нова година – такива просто са правилата. А правилата тук се спазват – няма връзки, наши хора и техни хора. Затова – чакаме…

Сутринта започна така:

Copenhagen, Denmark: Current Conditions Temp: 9°C Wind Chill: 6°C Humidity: 100% Wind: NNW at 11 km/h Clouds: mostly cloudy Conditions: mist

Правете си сами изводите. Не можем да мръднем наникъде…

Комбинирайки това с факта, че снощи ми се скапа батерията на ноутбука (или поне така си мисля) – предполагам може да си представите настроението ми тая сутрин 🙁 ! Не знам дали е скапана – но се наблюдават следните симптоми: не ще да зарежда повече от 82%, а като дръпна кабела на зарядното – компютъра угасва моментално. Мисля, че е скапана – ще видим утре helpdesk-а какво ще каже. Тъй или иначе – на фона на сегашното натоварено време в работата – не си давам ноутбука, докато не дойде настолната ми машина!

Ще видим как ще продължи този ден – но засега не се очертава много добре! Дано поне да свърша някаква работа днес!

Днес се канехме да излизаме на разходка. Трябва да посетим доста места, дадени ни от нашия консултант по преместването, за да видим какво представляват и евентуално да ги харесаме за бъдещо место за живеене. Част от местата са тук, в града – друга част на вън от него, но на приемливо време за транспорт до работата.

Времето навън обаче е отвратително. Вали през 10 мин, мрачно е. И ние естествено не успяхме да изпълним планираната разходка. Въпреки че разходката ще е основно с транспорт (т.е. – влак и/или автобус), лошото време не е подходящо да разглеждаш нищо – най-вече защото в лошо време трудно се харевса каквото и да е.
Остава да разчитаме на преценката на консултанта. По-следващата сряда (27-ми) ще ходим да гледаме конкретните предложения, които тя ще определи. А днес се задоволихме само с разглеждане на картата на полуостров Ютланд, както и с определяне на изискванията ни към бъдещата квартира. Определихме посоката, в която трябва да търсим жилището – от мен остава само да обобщя на Рики (така се казва консултантката) какво сме решили. И разбира се – да не си променяме мнението оттук-насетне.

Иначе при нас нещата си вървят. В работата започва малко тежък период, но има и такива моменти. Ще се справим – нали затова сме екип. Така или иначе – такива моменти в нашия бизнес има – и тепърва ще се усещат все по-силно (с навлизането по-навътре в нещата).

Виждам, че приятелите от ССС здраво натискат да докарат инициативата OpenFest до успешен край! И според мен – твърдо ще се справят. Браво, момичета и момчета – свалям ви шапка. Щеше ми се и аз да мога да дойда на 23-24-ти, но няма да стане, по никакъв начин няма да стане. Пожелавам ви голям успех след една седмица – и много повече популярност от миналата година. Също така пожелавам и да не се случи пак нещо, което да отклони вниманието в друга посока (до сега всяка по-важна такава инициатива беше заобикаляна заради друго събитие – я Министерски съвет ще се запали, я бомба ще избухне – дано този път всичко да е ОК!).

Сега приключвам, че ще ходя да връщам бирените кутии :). Тук и те се връщат – защо човек да губи 2-3 бири суха пара, като може хем да си върне кутиите (в магазина), хем да си вземе нови?

Днес, освен останалото покрай почивния ден, си поиграх и с онлайн албума ни.

Отдавна не бях качвал съдържание – днес запретнах ръкави и качих следните неща:

* Купона на Марково – 25.09.2004
* Дания – апартамента
* Дания – разходките

Хвърлете им едно око. Още не съм наслагал заглавия на снимките, но се надявам някой ден да поправя и това.

Днес беше хубав почивен ден. Излязохме на дълга разходка покрай морето (част от снимките са точно от днес). След това – около 2 часа разговори по :Скайп: с родители и приятели. Добре, че го има – щеше да е по-трудно без него! Сега говорим с часове и пак си липсваме. Тогава просто щеше да е много по-зле 🙂 !

Вчера и днес, поради липса на локални варез сървъри ми се налага да опознавам прелестта на еМуле и BitTorrent мрежите. Смея да кажа – доволен съм :). Няма да ми липсва пиратско кино – само пиратски субтитри. Какво да се прави – дори в Дания човек си остава българин, поне първите 100 години от живота си в чуждата страна :). Дано само някой ден баретите не влязат в апартамента…