Първата работа днес сутрин беше да проверя отново какво става с ноутбука. За моя голяма радост, след изстиване цяла нощ, той “запали” и досега всичко изглежда нормално.

Като оставим тази моментна радост, останалата част от сутринта се чудехме какво да правим днес. :Веси: нямаше много идея по въпроса, та трябваше да се решава нещо в движение. Цяла седмица домашен арест на Веси и се беше отразил доста мрънкащо. Като гледам как и се отразява една седмица ваканция си мисля: добре, че го има училището, иначе сигурно до сега количеството бели коси по моята и нейнта глава щяха да са много повече!

След обсъждане на вариантите какво може да правим днес (превид че и времето не беше много като за разходка по плажа) решихме да отидем на разходка в Lungby Storcenter. Имахме неща за купуване, имахме няколко часа за разходка, местото е приятно и уютно, има магазин за игри 🙂 – накратко всички бяхме съгласни. Съгласни бяхме и по въпросът за колоезденето до Lyngby – днес колелетата щяха да почиват, защото времето не беше много переспективно за велоразходки.

Речено – сторено. Автобусът ни закара за 10 минути до гарата в Lyngby и след това веднага в магазина, че беше започнало да припръсква нещо. След като се оборудвахме с количка от местния Føtex, започнахме голямото обикаляне. Търсехме няколко точно определени неща, но това на никой не пречеше да си влиза в приятните магазини.

Докато :Веси: ръчкаше из магазините за бельо, аз си поставих за цел да обходя фотографските магазини и да проуча какво е предлагането и на какви цени на външни светкавици за моя Canon. Вградената светкавица не е хич добра, дава много “кръгова” светлина, която ясно си личи на повечето снимки, да не говорим че е и слаба. И понеже не си струва хубав апарат без хубава светкавица, в главата ми отдавна я има идеята (насадена най-вече от george) за външна такава.

В Lyngby Storcenter има три магазинa, където може да се потърси подобен хардуер. В Merlin определено нямаше да е, значи остават два. Единият от тях е специализиран фотографски магазин (все забравям името на веригата) и в него има всичко. Намериха се и светкавици на Canon. Човекът ми показа два варианта, и двете Canon Speedlight: 430EX на цена DKK2400 (около ?320) и 580EX на цена DKK (около ?500). Цената ми се видя солена, а за жалост 580EX беше и твърде голяма за фотографската ми чанта. Човекът зад щанда нямаше нищо против да си поговори с мен за варианти, въпреки че предварително му беше ясно, че няма да купя днес. И той се ядоса, че 580-цата не влиза в чантата, защото определено тази е по-добрия вариант светкавица – поне от множеството, което този магазин можеше да предложи.

Използвам случая да помоля приятелите да споделят – каква външна светкавица ползват? Аз възнамерявам тази Коледа да си купя една от България, но ми се ще да е Canon, макар че ако има приемливи и по-евтини алтернативи ще ми е интересно да ги науча. Сигурен съм, че в България цените на тези светкавици ще са (с пъти?) по-ниски – точно както моят Hama филтър тук струва около ?50, а в България – 70 лв.

След разходката по фотомагазините се насочихме към спортните магазини. За плуването си Веси имаше нужда от нов цял бански и очила. И както обикновено се случва, влязохме за 2 неща, а излязохме с 4 :). Освен очилата и банския на Веси намерихме много добри “гащи” за мен (стария ми домашен анцуг направо е за хвърляне вече), а и аз най-накрая си намерих свестен термомъг, от който ще си пия вече с кеф кафето в работата. Стандартните чаши много бързо изстудяват кафето, а аз студено кафе не обичам.

След спортните магазини :Веси: и :Ангел: седнаха в Kongs Kafe. Видяхме, че това е едно от новите неща от последното ни посещение в магазина, а и към кафето имаше хубава детска площадка, където Ангел бесня заедно с още 15 деца, докато Веси се справи с кафе и кроасан, а аз зяпах магазина на EB Games. Малко бедничък ми се стори, още повече че не можах и да видя новата Civilization 4. За сметка на това дълго зяпах предварителните заявки за XBox 360, за пореден път сериозно мислейки дали да не направя решителната крачка? Догодина се очакват около 150 хиляди конзоли да се продадат само в Дания, като нищо една от тях може да е моята… Както и да е – не го направих. Върнах се в кафето замислен, и пак така замислен изпих една кола и изядох един кроасан. EBGames искат $29 за доставка на игра, която струва $59. Срам, срам…

Ангел междувременно се беше набеснял достатъчно, а и беше крайно време да тръгваме за Føtex-a, защото довечера имаме гости и Веси смята да прави мусака. Ангел помрънка малко, но ще-не ще каза “Чао!” на детската площадка и тръгна с нас към магазина. Купихме последните неща и се засилихме към спирката.

Днес беше интересен ден. Започна с това интересно клипче, което показва новите офис-технологии, които ще бъдат “на въоръжение” в Майкрософт. Предполага се, че тези технологии ще подобрят още повече качеството на кода, който се произвежда. Клипът е производство на Майкрософт, ако се интересувате от технологиите – гледайте го. Гарантирам ви, че ще се забавлявате.

На работа – като на работа в петък. Срещи, дискусии, програмиране – ежедневие. Скучно, затова и няма да се спирам по-подробно.

Интересното през денят беше моите опити да разбера как мога да преведа известна сума от Дания в българската си сметка. От много време знам, че има “някакви” формалности, свързани с банковите преводи от чужбина, когато преводите са над 5000 лв. Както можех да очаквам, нищо добро не са измислили: Наредба №27 на БНБ разпорежда всеки подобен превод да е придружен с декларация по образец, която декларация трябва да показва произхода на парите, кой ги праща, защо ги праща и т.н. тоталитарно-репресивни простотии. Не разбирам – това са си моите пари! За какво им трябва на Сульовците и Пульовците от БНБ да гледат в моето канче? Не ми стигат данъчни, не ми стигат осигуровки, ами сега и за всеки по-голям превод да трябва да давам отчет на някой чиновник, който на всичкото отгоре се хрантути от данъкоплатците, т.е. – от същите хора, които трябва да му дават отчет!? Бях меко-казано бесен, защото въобще не смятам да рискувам да попълня грешно тук документ, който магически трябва да представя в България 30 дни след получаването на превода от тук. Обърнете внимание – прехвърлям от моя в моя сметки – едната в Дания, другата в ПИБ! И въпреки всичко – декларацийка! Задължително, иначе – санкции. Типична българска история, типична българска бюрокрация, с празните кратуни на банкови чиновници с хоризонт, тесен като иглени уши (тук бях написал нещо много по-нецензурно, но ме досрамя и се автоцензурирах)!

Искам да благодаря на служителката от ПИБ, която с цената на част от работното си време ме консултира как най-добре да избегна тези бюрократични щуротии! Ако и на вас някога ви се наложи – да знаете, че трикът е толкова елементарен, че просто инвалидизира цялата наредба и всичките и страховити последствия. Просто трябва да направите няколко превода вместо един. Разделяте сумата на части (всяка от които е под 5000 лв) и правите колкото превода ви трябват, като гледате да не са всички в един и същ ден. С е-банкирането това не е особен проблем!
Абе щуротии – спор няма, но в случая просто човек се бори с простотията с цената на друга простотия. Така е в България, така е и навсякъде, където се правят наредби и постановленийца, дошли от прозрачното откъм идеи мозъче на дребен банков чиновник, но със самочувствие по-високо от връх Ботев!

След като загубих час да обменям идеи със служителката от ПИБ и да се оплаквам на Владо, имах готов план за действие, с прилагането на който започвам от понеделник.

Вечерта беше приятна, с “Моята гръцка сватба” по един от датските канали. За малко обаче вечерта да свърши лошо, защото докато с Веси гледахме поредните серии на “Приятели”, ноутбука изведнъж “заспа”. Пропсувах наум и го изключих, мислейки си че става въпрос за безпомощна операционна система. Да, ама след това той отказа да се включи повече! При включване светодиодите му премигваха като цветомузика за кратко, и след това се самоизключваше. След сигурно 30-тата поредна проба аз официално обявих часът на смъртта му и си легнах, изпълнен с мрачни мисли относно невъзможността да работя от вкъщи през следващия месец, защото толкова време очаквах ноутбука да се разхожда до сервиза и обратно.

Today I had some extraordinary experience with this “most modern” Bulgarian National Bank regulation. Some days ago Bulgarian National Bank introduced Ruling N 27, which says that any transaction to/from the country, which exceeds BGN 5000 (about ?2500) must be officially declared. The declaration contains names of the recipient and sender, the amount’s source (!) and the reason for the transfer.

All this sounds to me as a bad memory from the old, communist times, but unfortunately this Ruling is dated July 23rd 2003. I can’t say anything more than how sorry I am for this “bright” Bulgarian bureaucratic mind, which created this stupid nonsence.

Why it’s a nonsence, you may ask? It’s because getting over this “ruling” is quite easy. You must split your amount on multiple transfers and take care each one of them never, ever to exceed ?2500, and never, ever to happen on the same day as the previous one. If you follow this easy procedure, then you are safe. If you’re a criminal, this practice gives you the opportunity to have an average ?50,000 transferred in a month, which completely invalidates the reason and the intentions of this crazy Ruling.

What can I say? Bad luck, man, you’re born in Bulgaria…

Снощи бяхме на купон. Изкарахме много добре. Прибирането беше малко проблематично, защото поради разсинхронизация изпуснахме последния влак за вкъщи и се наложи да спрем на около 1.2 км от вкъщи и да вървим пеша. Аз се бях прежалил да нося :Ангел:, но той показа удивителна издръжливост и вървя хванат за мен и :Веси: почти през цялото време. Взех го на раменете си само накрая за около 100-на метра. Друга вечер ще трябва да проверяваме по-внимателно последните влакове – тук беше въпрос само на половин час грешка.

Тази сутрин Ангел се опитваше безуспешно да ни събуди от 09:30 до 11:00. Игра, гледа телевизия, седя на компютъра, идва няколко пъти при нас (беше веднага напъден :)), и така – няколко пъти. Накрая се измъкнахме от леглото и започнахме активна почивка – всеки си се занимава с “неговите” неща. Веси и Ангел поизлязоха за около час в градинката, Веси се върна с констатацията, че като се скрие слънцето и става много студено.

А аз междувременно преинсталирах COM+ на служебния компютър. Преди около седмица четох в Млога на Евгени как се прави тази преинсталация и си мислех “абе на кой ли ще му трябва това”? И съдбата веднага ме наказа – само два дни след това установих, че собствения ми IIS не работи, защото COM+ бълва изключения като за световно. Отделно не може да се види нищо от Component Services, защото самата management console плющи като разпрани гащи на простор. Пълна трагедия.
Явно беше дошло и моето време да приложа описаната схема. Успях да се оправя за около половин час, след което преинсталирах и самия IIS (той поне се преинсталира нормално). И нещата заспаха – вече отново имам COM+ и IIS. Какво щастие, а 🙂 ?

Използвах останалия ден за да поработя лични нещица (най-вече за обучение). Погледахме малко “Приятели” с Веси, след това тя поспа. Ангел се мота наоколо, опитваше се да и пречи да спи, докато аз накрая го натирих да играе в неговата стая, след което и той заспа.

Ще трябва да го събудим скоро, че ако го оставим да спи ще имаме тежка вечер. Много е спокойно така, но ще си платим с лихвите това спокойствие, когато стане 23:30 и той още категорично отказва да спи. Пък и трябва да ядем скоро. Дали да не вдигам Веси от компютъра?

Както се казва – истински почивен ден. Не си подадох носа навън 🙂 !

Днес още с пускането на радиото ни посрещна новината за раждането на датския принц. Ами да е жив и здрав. Любопитно е, че само преди няколко дни Тошето обяви раждането на още една Везна (и там казах, ама пак да му е жив и здрав!). Явно Везните се множим – няма лошо!

На мен ми е изключително любопитно колко бързо се е задействала кралската бюрокрация – на централния английски сайт, точно под новината за раждането, се мъдрят тези инструкции за това къде може да се носят подаръците за новородения принц. Имайки впредвид обаче как ще пощуреят датските баби днеска, може би съвсем уместно инструкциите за подаръците са последвали моментално новината :).

А ние днес смятаме да ходим на разходка с Цецо и Нора. Времето засега е страхотно, грее едно слънчице… абе переспективите са отлични. Да видим как ще мине. Довечера сме на купон – като цяло доста напрегната програма се очертава.

Днес реших един досаден проблем, който имам от Април месец. Проблемът се състои в това, че тогава калъфът за служебния Кютек (QTec 9090) се скапа (счупи му се закачалката за колан) и трябваше да го върна на доставчика. Доставчикът на телефона обаче каза, че нямал (и вече нямало да има) от тези чантички и предложи доста по скъп, но и много по-неудобен калъф, който аз пък отхвърлих, защото калъф не ми върши работа – аз си искам чантичка.

От тогава обиколих доста магазини в търсене на правилната чантичка – и в България, и в Дания. Не намерих. Най-доброто, което намерих, беше една чантичка в България, но тя не свърши работа, защото беше твърде малка.

Днес по случайност открих истинското решение. То се нарича Krusell Horizontic PDA Case и представлява точно чантичката, която би ми свършила работа. Самата чантичка има директно закрепване за колан, но аз за всеки случай си взех и клип за колан Krusell Big Leather Swivel Kit. С доставката целия масраф излезе около ДКК 400. Цената ще я покрие доставчикът на телефона ми, но и да се запъне (по каквато и да е причина, което не го вярвам) не ми е проблем и аз да си я поема – само дето въпросът е принципен и няма да стане :).

Невероятно доволен съм от покупката и от Expansys като цяло. Много голяма номенклатура от стоки, сравнително приемливи цени. Единственият проблем е доставката: взеха ми ДКК 100 за доставка с DHL от Великобритания до Дания, но такъв е животът. Явно тези не вярват на конвенционалните пощи за международните доставки?

Сега чакам с нетърпение пратката, защото ми омръзна да се чудя къде да навра горкото устройство, когато ходя с пуловер и без чантата си с фотоапарата. Обещаха доставка максимум до 8 дни (че било свършило нещото) – дано дойде по-скоро. Съжалявам само, че нямаше как да взема и една SD карта. Причината е, че във фактурата трябва да има само елементите, за които ще връщат парите. От сума ти време отлагам покупката на една такава карта, да видим още колко време ще чакам.