И аз, като Сашо реших днес да изтупам праха от блога. И да пиша малко от моите общи щуротийки. Ще я карам отзад-напред, че много неща се струпаха напоследък.

Вчера имаше малък купон в къщата. По случай случката, че Ангел стана на 8 години миналата седмица. Тъй-като Веси работеше в събота, наложи се да се подготвим малко по-отрано (заради това франзелите бяха лекинко поизсъхнали ). В събота аз гледах добитъците, косих тревата, оправях неща по къщата, докато Веси чинно събираше като за последно пари от датски граждани и фирми.

Следобед дойдоха гостите – приятели от София и Пловдив. Събраха се 10 деца и малко повече възрастни. Пийнахме, хапнахме, ядохме торта. И така – до късно. Времето беше с нас, слънце цял ден, топло и приятно. Е, вечерта в Лозен си е хладно. Скрие ли се слънцето, много бързо става за якета и пуловери.

Ангел получи доста подаръци, хареса ги всички! Даже дрехите (а той принципно дрехите не ги признава за подаръци ). Сега е оборудван с каска и наколенки, има си баскетболен кош, който няма къде да монтирам, въобще красота.

Преди вчерашния купон имах много натоварени 10-тина дни. Започвайки с командировка в Атина, която заради проклетия вулкан се удължи с един ден и прерастна в автобусна екскурзия, след това Visual Studio 2010 Launch в София, след това P2P конференцията във Велико Търново (#p2pvt), след това Visual Studio 2010 Launch в Белград. Доста прилична поредица от презентации, една от тях – спешна. Браян се уплаши от вулкана и реши че с оглед на ситуацията би следвало да е колкото се може по-скоро в Редмънд. Поради това трябваше аз да му правя Keynote сесията в София.

Още по-преди пък се проведе MS Days 2010, където също имах няколко презентации, и малко (малко само благодарение на колосалната свършена работа от страна на колегата ми) странична работа.

Това, заедно с останалите “регулярни” презентации, всичко събрано в 10 дни, може да подейства доста смущаващо, ако не си свикнал. Аз не бях свикнал, но вече съм. Презентатори от всички страни и континенти – съединявайте се!

Още по-преди пък беше TechReady 10, нашето вътрешно (т.е., само за служители на компанията) събитие за техническа подготовка. Имахме една седмица, през която в Редмънд заедно с нашите колеги от продуктовите групи имахме възможността да научим какво да очакваме близките една-две години, както и много, много обширни сесии относно вече наличните продукти. Със сигурност мога да кажа едно – TechReady е едно от нещата, които можеш да получиш само ако работиш в тази компания. И спокойно може да се брои за company benefit. Разбира се, ако държиш на познанията си в тази сфера, иначе би било колосална загуба на време и средства .

Ако някога, по каквато и да е причина, не работя вече във Фирмата , TechReady ще е от нещата, които биха ми липсвали.

Още по-назад във времето, в началото на “далечния” вече Март , бях до Монтана, като част от журито на 5-то Национално състезание по информационни технологии. Като член на екипа, оценяващ Приложните програми, видях няколко скучни, но и няколко невероятно интересни предложения от учениците. Спомних си времето, когато аз бях на тези състезания. Колко младост и амбиция, колко емоции изпотрошихме. Беше определено едно от най-хубавите ми изживявания от ученическите години. Надявам се и сега тези, днешните, да се чувстват така.

Много съм доволен, понеже спечели точно моят фаворит. “GProject” изцяло заслужаваше първото място. Колосална работа, напълно завършен продукт, перфектно представяне, и много бъдещ потенциал, според мен. Браво на Георги и много по-нататъшни успехи!

Ами стига толкоз ретроспекция . Че стана никое време, а трябва и да се спи. Този уикенд изцяло се насладихме на удоволствието да живееш в къща. Даже успяхме и да се “насладим” на повечкото ангажименти също. Например: косене на трева, некосена от миналото лято. Или пък преследване на котки, които настоятелно желаят да си получат своя дял, пък каквото ще да става. Или неравна битка с полски бръмбар, имал неблагоразумието да преследва Веси чак вътре в хола . Въобще – веселба. А, да, щях да забравя: поради повреда днес следобед окончателно спря водата (а аз не си напълних хидрофора!). Авария е, не е прочутото лозенско “вода няма”. Обещаха, че ще я оправят до сряда.

За малко тази вечер даже тока попрекъсна.

Абе като цяло – всичко си е наред.

В началото на тази година (десетилетие даже) с Веси започнахме един сравнително голям проект. Проект, който като нищо може да отнеме десетилетие 🙂 . Намерихме си и си купихме къща.

От много време си говорим с нея, че най-хубаво се живее в къща. Апартаментчето ни е добро, направено е с мерак и с много любов, но апартамента не дава свободата, която дава къщата. Да гледаш децата как играят на двора, да можеш да излезеш да си пиеш кафето на спокойствие, да живееш в сравнителната тишина на селото, а гората да започва току до двора ти – това за нас е  голямо предимство.

В началото на януари бяхме да гледаме една къща в Казичене. Не че Казичене е супер, ама все пак не е София. Въпросната къща беше с двор около 700 м2, но самата сграда беше… абе беше си направо кошмар. Два отделни етажа-гарсониерки, запусната, искаше буквално да се изрине до груб строеж сградата и да се направи отначало. Дворът, от своя страна, искаше да се изчисти до пръст (имаше някакви стари ръждясали железа от оранжения, провиснали ръждясали телове за простиране, абе сложи малко мъглица и хъхрещи мумифицирани чудовища и получаваш малко DOOM2 обстановка).

Естествено, тази къща я отсвирихме. Човекът я даваше “само за 75 хиляди евро””, но на нас и това ни дойде в повече. Не че парите бяха много (аз мисля, че лесно щях да я смъкна до 60К), просто това не става за живеене. Обикновено си противоречим с Веси, но тук бяхме абсолютно единодушни 🙂 .

След като се прибрахме от Казичене, Веси реши че стига аз съм търсил неща (това аз го намерих, признавам си без бой). Време беше тя да търси. Седна, и за по-малко от половин ден намери нашата къща.

Интересното пък при нея беше, че още като я видяхме точно за 30 мин решихме, че много ни харесва и че определено си струва да отидем да я видим. Когато отидохме там ни хареса още повече. Малкият двор, това което другите не бяха харесали (според брокера) за нас си беше предимство. Защото кой ще ти се занимава с декар двор 🙂 ? Определено не WoW фен като мен. Къщата си иска внимание, спор да няма, но 700м2 двор иска три пъти повече внимание от 200 м2, нали 🙂 ?

Та харесахме къщата, даже много. Последваха тежки преговори, анализи (аз извиках тежката артилерия). Имам късметът да имам първи братовчед, който отдавна е доказан и търсен архитект. Извиках го, той огледа имота, не откри нищо съмнително. Е, не му хареса, но той си ми сподели, че никога не би живял на село. Не му хареса, защото според него цената е леко завишена – с около ЕУР100/м2 спрямо цената за построяване и отвършване. Само че аз нямам нищо против това завишаване, защото аз не мога да се занимавам да строя къща (поне не и сега, в тези години). Аз съм зает човек и ценя много свободното си време. Може да играя през това време, но определено не мога да направя къща. И за това тези ЕУР100 отгоре за всеки квадратен метър за мен си бяха всъщност ценност (защото вземам нова, строена преди 2 г. къща).

След като бате Банко си каза мнението вече бяхме решили, че действаме. Свързахме се с няколко банки, проучихме пазара. Избрахме банка. Засега не съжалявам за избора си – ако на някой му потрябва добър и точен кредитен специалист, готов съм да му препоръчам моят (знаете как да ме намерите 🙂 ). Банката проучи, поиска една папка документи. Ние и агенцията осигурихме папката. Банката я прегледа, изхъмка малко, но накрая одобри кредит с лихва, която ние се съгласихме. Интересното беше, че можеше да преговаряме за лихвата! Когато купувахме апартамента това беше non-negotiable, take it or leave it. Сега обаче явно времената са други.

И така, днес изповядахме сделката. Вече сме горди собственици на къщичка в Горни Лозен. Надяваме се там да сме щастливи. Да си я изплатим без сътресения. И наистина да живеем така, както си го представяме.

Мои снимки още нямам. Имам тези от агенцията, които са правени на обзаведената къща:

А, да! Похвалих банката, но забравих агенцията! Мирела бяха изключителни. От началото до края: отзивчиви, помагащи, неформални. Ненатрапчиви, съвет даваха само когато наистина го исках. Хубаво е, когато работиш с хора, с които си имате доверие. А с Божидар от Мирела работата беше удоволствие.

И на последно място, но далеч не последна по важност… нашата Мария (в случаят обаче: адвокат Желева). Не случайно с нея се знаем вече 30+ години. От началото до края, всеки един документ, всяка една процедура беше прегледата и утвърдена (или оспорена и променена) от нея. Лесно е, когато имаш човек, който разбира нещата в тънкости и можеш да му се довериш на 100%. Благодарим ти, Мим 🙂 !

Ами това е. Сега да ходя да спя. Остава последната миля, след това започваме “освежаване” 🙂 .