Първия ден в Копенхаген
Това е началото на една нова серия от постинги, наречена „Има нещо гнило в Дания”, или за по-кратко – само „Дания”. Колко дълга ще е тази серия постинги зависи донякъде само от мен, донякъде от шанса. Факт е, че при смяната на всяка работа има изпитателен срок, а моят започва утре и ще свърши на 01.01.2005. До тогава шефът ми ще реши дали аз съм подходящ за работата. А аз ще трябва да реша дали новата работа, живот, Дания, и всичко останало около мен са подходящи за мен и семейството ми. Ще е много жалко, ако се окаже че това е само една кратка тримесечна авантюра – жалко защото промяната в живота ми не беше лесна. Нито решението за нея. Нито реализацията. Една част от тази промяна я има отразена тук в дневника ми, другата обаче си остава дълбоко вътре в мен. Просто защото не всички кирливи ризи са за показване…
Така или иначе – това е първия ни ден в Дания. Снощи не се брои – то си беше само една вечер на трима уморени от летенето човеци (все едно лично сме махали с крила тези 2000 км). Но все едно – бяхме уморени!
Днес ще дойде момичето от компанията, която координира нашето настаняване тук, уреждането на документалните формалности и на квартирата. Компанията се казва House-of-Relocation, и до сега бяха перфектни във всичко. Не очаквам изненади от тях – ще видим. Уговорената ни среща е в 09:30.
В 09:20 на вратата долу се позвъни и Рики (така се казваше тя) дойде. Е, не беше съвсем момиче, по-скоро – жена, скандинавка – около метър и осемдесет. На десетсантиметров ток. Аз я гледах леееко отдолу-нагоре. Много любезна, много помагаща, много отзивчива. Изсипа ни една чанта материали, включително един страхотен атлас на Копенхаген (всъщност – на голяма част от Ютланд), който така и бях решил да си купя. Атласът го прави май същата компания, която прави и картите на Дания. Заедно с атласа тя беше подготвила и една папка материали, които да са ни от помощ – като започнем от лекарската помощ и стигнем със списък от плувни басейни, които :Веси: да може да ползва.
Рики ни направи един бърз брифинг за 20 минути (:Ангел: го прекъсна само десетина пъти). След това тръгнахме за регистрация. В Дания нищо не може да направиш без CPR номер. Това е тяхното ЕГН, но за разлика от България, където ЕГН може да имаме само българите, в Дания CPR имат всички, които стоят повече от 6 седмици там и не са туристи. Това тяхно ЕГН дава право на всички видове обслужвания – като започнете от наемането на видеокасети и стигнете до здравеопазването – без това ЕГН нищо не може да направиш.
Регистрацията мина доста бързо и безболезнено. Опашките в Дания са изключително добре регулирани – и няма никакви нерви. Чакаш си нормално, и когато твоя ред дойде – си минаваш. Десетина минути – и вече минахме регистрацията. Сега чакаме законния срок, за да имаме нашите номера.
Втората стъпка беше за магазините. Рики показа на :Веси: къде да пазарува най-лесно и сравнително евтино (в Дания думата „евтино” има по-специално значение, но пак има по-евтино и по-скъпо). Купихме неща за ядене, и :Веси: и :Ангел: се прибраха вкъщи. Аз и Рики отидохме за месечна карта за пътуване, която ще ми осигури пътуването до офиса и обратно – влак и автобус – всеки ден. След това – до банка – за банкова карта (тук без такава карта е доста трудно да се разплащаш бързо и удобно). И с това задачите на Рики във връзка с мен приключиха.
Аз се прибрах вкъщи, след което изведох семейството на разходка из района. Отидохме отново до банката (:Веси: трябваше да подпише и тя документи за нейната карта), след това се разходихме до един кей, след това – до парка, който е най-близо до нас. Паркът се оказа много приятно место за разходка, само температурите да бяха с 10-тина градуса нагоре… Но на датчаните не им пукаше много-много – те се радваха на слънцето (което не ни остави през целия ден) и се разхождаха едва ли не полуголи за студа, който беше настанал.
След парка се прибрахме вкъщи, починахме си, и стана време за вечеря. След вечерята :Веси: и :Ангел: си легнаха – аз легнах в другата стая, която е доста по-шумна (понеже е близо до оживена улица, а дограмите не са слънце – сградата е от 1700 година, май и дограмите са от тогава). Но аз не можех да спя с :Ангел: – твърде много се върти, и аз твърде много пъти се будя през нощта, за да проверявам завит ли е той. Май тези първи два месеца :Ангел: ще спи повечко с майка си – стаята, която му бяхме отредили се оказва твърде шумна за него.
Малко по-късно и аз заспах – утре е важен ден. Първият на новата работа.