Както си личи от заглавието и от липсващите 4 дни в блога – беше доста тежка седмица. Досега не ми се е случвало да седна на стола в работата и целия ден да премине забързано, задъхано, без да има време за много разговори с приятели и особено без да има време за четене на другите блози и за писане в моя.

Причината беше, че освен нормалните работни задачи (“съпортаджия”, какво да правиш) идва[ше] и нов deadline. Всичко вреше и кипеше, докато не се разбра как изведнъж този срок беше преместен с месец и половина. Това му е хубавото човек да е мениджър – техническите екипи (ние) се гърчим да не изостанем и ден, и точно сме успели когато идва решение “отлагаме с месец и половина”.
Усещането да си прекаран е прекрасно… след като му свикнеш!

Иначе тоз уикенд отдадох финансовата си почит към Heroes of Might and Magic. Обзаведох се едновременно и с 3-та, и с 4-та версия на игрите – едно скромно “благодаря” за всички приятни моменти, които съм имал с тези невероятни стратегии. Бях се зарекъл от много време – когато мога да си го позволя – ще си ги купя. Хората, работили толкова здраво и упорито заслужават това уважение. Още повече, че цената на игрите (като стари такива) вече е много ниска.
След като си ги купих, сложиш HOMM4 и два-три дни се размазах. Подхванал съм сега една XL карта и съм на малко повече от 50% – върви много бавно. Невероятен кеф, и невероятно губене на време!

Днес с :Веси: трябва да свършим малко работа. Един човек чака новини от нас, и е крайно време да ги получи. Иначе денят е хубав – грее слънце, Ангел беше за малко с баба си в градинката, Веси стоя на терасата а аз изпълзях изпод ноутбука, за да направя снимката тук :). Мързелът отново ме накара да използвам малкото устройство, и от “оригиналната” снимка може да се види какво му е максимумът на това странно подобие на фотоапарат. Със сигурност не е предназначен за “сериозни” снимки, но за блогът става. Защо не се бяха сетили да сложат един IR на фотоапарата, или поне Bluetooth 🙁 ? Тогава може би нямаше да ме мързи толкова.

И днес беше поредният слънчев и топъл ден тук. Направо не е за вярване – температурата около обяд беше над 14 градуса. Всичко това на фонът на тукашните ширини малко ме изненадва, но какво пък – знае ли човек какво ще следва? Може да се окаже, че ще имаме топла пролет, горещо лято и меки есен и зима. Макар че последната есен не остави много добри впечатления у мен, пролетта засега е отличник :).

Днес се поразходихме до морето и обратно. Една бърза разходка и пазаруване след нея. Направихме и някоя и друга снимка – крайно време е да кача известно количество снимки в галерията, защото ако не го направя тези дни, съвсем ще ме домързи. Сигурно ще снимаме и в България, но там ще са за друга категория :).

Засега ми прави кеф всеки хубав ден да правя по една снимка с джобната джаджа. Малките парченца, които виждате тук, идват от нея. Само се налага да ги намалявам на 1/3 от “оригиналът”, защото оригиналът не е за гледане :). Ръбест, понякога поразмазан – даже на мен ми изглежда зле, а ако го плесна тук някой професионален фотограф може и под съд да ме даде, ако го види.

Този уикенд беше интересен, защото беше слънчев и топъл. Дано да следват все такива прекрасни пролетни дни – хем по-лесно се работи, хем и животът ти се струва по-приятен :).

Е, вече сме в новата седмица, дано да е лека и успешна!

Стоя си в градинката пред блока и се радвам на слънцето. Днес е страхотен ден, топло е – мисля даже, че е над 10 градуса сигурно!

Сутринта посрещнах на Веси майка и – дойде на гости за 2-3 седмици. Цялото начинание беше малко рисковано – тя беше без телефон, аз знаех единствено часът на пристигане, който българската фирма ми даде и името на улица в Копенхаген. Смешното и жалкото е, че българската фирма (естествено) не беше наясно с точния час на пристигане – автобусът пристигна час и половина по-рано от това, което те ми казаха. И аз ненадейно получих обаждане от Веси (бях излезнал по работа), че майка и е пристигнала и ме чака. И така… отидох, намерих я и я докарахме до вкъщи. Цецо, много благодаря за помощта – страшно улесни цялата процедура. Ако не беше ти, сигурно нервите щяха да са с пъти повече!

След като пристигнаха, пихме по едно кафе, и сега си почивам преди да забия към JYSK. Трябва да купим няколко интересни нещица от там, а времето вече напредва – може би ще отида да ги “ръчна” да действат по-бързо?
Направо не ми се става от приятната градинка. Зелено, цветя, слънце и рехава сянка – само липсват ракиите и шопската салата ;).