Tamrac Photo-Video 1
Днес ходих до Люнгби, за да си потърся чанта за новият фотоапарат. И идея си нямате колко ми е мръсна раницата вътре – имам чувството, че е пълна с пепел! Колкото пъти вадех апаратът от нея, толкова по него имаше малки сламчици по гумените части. И след второто разчистване на миниатюрните сламчици от гумата (откъде, по дяволите, се е взела тая слама?!) реших, че е крайно време да си купя специализирана чанта за апаратът.
Идеалната чанта изглеждаше така в представите ми:
* достатъчно голяма, за да не му е тясно на хайванът вътре;
* да има место за още един обектив, евентуално и за зарядното с кабелът (когато ми трябва да го нося с апарата);
* да побира телефонът ми (който всъщност е Pocket PC – т.е. достатъчно голям);
* да има джоб за парички, портфейлчета и други благини и по този начин да ме оттърве от необходимостта да нося втора чанта при излизанията ми из града.
Ясно беше, че няма да е лесен избор. Но в Lyngby STORCetner-ът има един прекрасен, голям магазин за фото-аксесоари, където намерих огромен избор от чанти.
След като хванах първия попаднал ми продавач за ушите да избира, последнва дълга сесия. Спряхме се на 4 чанти, момчето ги занесе до касата, за да видим как са цените. Междувременно то беше много доволно, че апаратът беше с мен, защото (както ми се извини) в момента точно този модел го нямали, а било направо задължително да пробваме “как стои”. Та след дълго избиране, най-накрая се спрях на Tamrac Photo-Video 1 чантата, която някакси най-ми пасна (моята е в черно).
Ако трябва да съм честен, една друга чанта беше по-красива. Но тази е много по-функционална. “Закачалките” на онази бяха пластмасови, а аз съм се нагледал на пластмасови счупени закачалки. Затова се реших, взех я и апаратът вече има уютна чанта, където в момента спи доволен.
Много съм доволен от покупката, даже в един момент се зачудих дали пък просто не съм имал нужда от нова чанта, а покупката на апаратът да е била провокирана от стремежът на подсъзнанието ми към нова чанта [шегичка… май трябва да си лягам]? Ако е така, подсъзнанието ми сериозно ме е прекарало, за пореден път :)!
На връщане се опитах да снимам “неща” (паметник и една къща). Най-се дразня, че още не мога да намеря откъде да дам корекция на експозицията, защото на всички пейзажи като че ли се получава преекспозиция на небето :(. Щраках средно по 15 пози, докато успея да докарам балансирана експозиция… Тук надвечер небето е много светло, а сградите са тъмни. Понеже сме на север, в този час лъчите са почти успоредни на земната повърхност и небето “свети” по особен матов начин… което само спомага за преекспозицията. Не, не ми е виновна Дания – просто аз трябва да се науча да снимам…
