К-Пакс
Снощи гледах K-Pax. И интересен, и страшен (чисто усещане за страх, от онова от което те побиват тръпки, когато станеш от леглото, за да загасиш лапмата), и много тъжен, и весел (в един-два изключително кратки момента). Не помня вече кой ми го препоръча, но съм му страшно благодарен. Отдавна не бях гледал филм от такъв тип, който толкова много да ме впечатли.
Сега ми е трудно да пиша за него. Отъде да започна? От това, че в началото бях твърдо убеден че Кевин е извънземен и доктора е класическият консервативен мозък? От това как към средата вече бях сигурен в убеждението си? От това, че едва ли не – подобно на пациентите в клиниката, започнах и аз да си мечтая за место като К-Пакс? Или може би от това, че и досега съм сигурен, че извънземният се беше вселил в тялото на земният си приятел след като той беше загубил безвъзвратно всичко на този свят, включително и душата си… На землянинът му оставаше само да изчака кога най-накраят биологичният му часовник ще спре, за да се раздели и с чисто физическото си съществуване.
Много неща ме впечатлиха, толкова много че все още всичко от този филм се блъска хаотично в главата ми. Може би трябваше да го гледам пак и тогава да пиша? Може би. Но време няма – ежедневието продължава.
С въздишка “rm -R K-Pax/”. До другият път!