Category: Български

Шофьорски работи!

Шофьорски работи!

Днес из ICQ потече следният лаф:

Ако шофьорите се взимат на работа като програмисти то ето как ще изглежда обявата:
Длъжност: шофьор
Изисквания:
професионални навици на управление на леко и тежкотоварни автомобили, тролеи, трамваи, влакове на метро, трaктори, багери, БМП и съвременни леки/тежки танкове състоящи на въоръжение в страните НАТО.
Навици на ралийно и екстремално управление са задължителни. Опит във Ф1 – препоръчва се.
Знания и опит на ремонт на бутални и роторни двигатели, автоматични и ръчни трансмисии, системи за запалването, бордови компютъри, АБС, ГПС и автомобилини аудио системи на водещи световни производители – задължително.
Опит в провеждане на тенекеджийски и бояджийски работи – плюс.
Кандидати трябва да притежават сертификати БМВ, Дженерал Моторс, а също дипломи за участие в големи международни ралита но не по-стари от 2 години.
Заплащанe: 300-500 лева, определя се в зависимоста от резултата на
интервюто.

Ужасна нощ :(

Ужасна нощ :(

Снощи имах ужасна нощ :(. Силно главоболие, будех се много често, въртях се като шило цяла нощ. Кошмар :(. Случва ми се, мисля, за първи път – и дано да не се повтаря много често.
Най-лошото е, че не успях да разбера защо – нямах никаква причина да е толкова зле, като изключим това че си легнах с главоболие – дежурното понеделнично главоболие, предизвикано от ставането в 0530, ранното шофиране до София, цял ден работа, и лягане не по-рано от 2300.
Не пожелавам на никой такава нощ. По едно време дори си мислех да стана и да изчакам да се съмне. Ако имах интернет – със сигурност щях така да направя. Но в София все още нямам – квартирни неволи, какво да правиш… Твърдо се надявам скоро да оправя и този “проблем”!

Призрачният град

Призрачният град

Днес Ирина ми изпрати този картинен разказ. В него се разказва за гр. Припят – градът, който се намира на около 4 км. от Чернобилската АЕЦ. Една зловеща история.
Поводът да споделя това с вас е, че тези дни из блозите на моите приятели, че някой възнамерявал да ходи на екскурзия до Чернобил (за жалост – не помня кой беше, надявам се да чете тук). Прочетете това, и пак си помислете. Истина е, че живота си е ваш, но всеки човек има много познати, за които той е близък и скъп. Та помислете и за тях…
Колкото до материала – гарантирам ви – започнете ли да четете, ще го прочетете целият. Независимо колко страшен е той!

К-Пакс

К-Пакс

Снощи гледах K-Pax. И интересен, и страшен (чисто усещане за страх, от онова от което те побиват тръпки, когато станеш от леглото, за да загасиш лапмата), и много тъжен, и весел (в един-два изключително кратки момента). Не помня вече кой ми го препоръча, но съм му страшно благодарен. Отдавна не бях гледал филм от такъв тип, който толкова много да ме впечатли.
Сега ми е трудно да пиша за него. Отъде да започна? От това, че в началото бях твърдо убеден че Кевин е извънземен и доктора е класическият консервативен мозък? От това как към средата вече бях сигурен в убеждението си? От това, че едва ли не – подобно на пациентите в клиниката, започнах и аз да си мечтая за место като К-Пакс? Или може би от това, че и досега съм сигурен, че извънземният се беше вселил в тялото на земният си приятел след като той беше загубил безвъзвратно всичко на този свят, включително и душата си… На землянинът му оставаше само да изчака кога най-накраят биологичният му часовник ще спре, за да се раздели и с чисто физическото си съществуване.
Много неща ме впечатлиха, толкова много че все още всичко от този филм се блъска хаотично в главата ми. Може би трябваше да го гледам пак и тогава да пиша? Може би. Но време няма – ежедневието продължава.
С въздишка “rm -R K-Pax/”. До другият път!

Федорини вълнения

Федорини вълнения

Днес Федора тръгна в цялото си великолепие.
Вчера беше основно инсталация, днес с помощ от Йовко успях да подкарам updates и mplayer. Е, все още ми създава яд фактът, че нямам xvidix, но и това смятам да го преборя постепенно (важното е засега, че работи и няма да има недоволни вкъщи като дойде ред на DivX).
Иначе – засега само суперлативи. Както казах на Йовко – чувствам се когато слязох от старият москвич и се качих на Волвото (е, пак старо, но Волво). Дебиан определено е много развиваща се дистрибуция, но за жалост се развива твърде бавно. И нестабилно. Може да дойде ден, когато да се върна в Дебиан, но засега смятам да посветя повече време и нерви на Федора.
Довечера съм се разбрал с Йовко да довлече най-новото КДЕ. И ще го слагам. Пък след това ще видим :).
Остават още куп неща за оправяне – firebird, php и т.н. Но важното е, че засега се чувствам комфортно.
Интересно какво ще стане след като инсталирам всички ъпдейти. Дано не стане както стана с Дебиан – тотална нестабилност. Дано тук наистина да е стабилно.
Continue reading “Федорини вълнения”

День победы

День победы

Днес е хубав ден за българската демокрация :). И не само за нея.
Денят ми започна с едно гневно съобщение от старото ми ICQ:

818890, password “123”.
ARE YOU HAPPY NOW?!?!!?!?

Това дойде от старият ми номер.
Естествено, веднага пробвах, влязох и си смених паролата.
Но остават открити следните въпроси:

  1. Как да се предпазя от нов хак? Смених си primary email address-ът, но аз и преди го бях сменял… та ще видим
  2. Дали въпреки смяната по някое време няма пак да се разделя с този номер?

Тук е моментът, в който искам да благодаря на всички мои приятели. Този нещастник буквално е бил засипан със съобщения от всички, които поискаха да ми помогнат. Благодаря на Славка, на Luciuz, на Мария (която в прав текст, като юрист, му обясни че в момента търсим начин за установяване на самоличността му, както и на размера щети, които ми е нанесъл), благодаря и на всички които тормозеха нещастникът, решил да краде чужди номера. Дано да нямам скоро пак необходимост от помощта ви. Каквото и да стане с тези ICQ проблеми, за мен остава безценен фактът, че ви имам. И че заставате твърдо зад мен при подобни събития.
Благодаря ти, george (и на двамата 🙂 ), благодаря на всички хакери (в истинският смисъл на това понятие, а не в смисъла, наложен от медии и недоразбрали сценаристи на бозави филмчета) за техническата помощ, която ми оказаха.
Всеки проблем, който те тормози и те кара да се чувстваш зле, е нещо лошо. Но когато усетиш здравата подкрепа на хората зад теб, проблемът не ти се струва вече толкова “проблем”.
Надявам се винаги да ви има.
Благодаря ви пак!
Остава винаги ваш (и на 2-те ICQ номера засега 😉 )!
DonAngel

“Хюстън, имаме проблем!”

“Хюстън, имаме проблем!”

Днес не е добър ден за ICQ :(. Особено за моето.
След срещите в ЦИД, като си седнах на работното место, открих че ICQ ме е изключило. Всеки следващ опит водеше то Incorrect Password. Логиката е желязна – очевидно е ясно какво се е случило. Моят хубав номер 818890 вече е собственост на някой друг.
Това, което определено ме притесни беше фактът, че паролата трябва да е разбита чрез сляп алгоритъм. Не е лесно парола като WP4bjnAN да се разбие – това е 8 буквено-цифрова комбинация. Най-елементарната сметка показва, че имаме 60^8 = около 167,961.6 милиарда комбинации.
Според мене – brute force е невъзможен.
Остава някой да е подслушал каналът или да е хакнал сървърите?
Друга идея?
А, да, щях да забравя – “новият” ми номер е 100,917,427.

КРАШ!

КРАШ!

Днес Pocket PC то крашна. Ама не както обикновено – да си запецне мирно и кротко и с един ресет да се оправи. Въобще не!
Запецът беше пълен. Не отговаря на таповете по екрана. Пълно мъртвило. Само дето не светеше син екран на него :(.
Естествено, загубих ВСИЧКО неархивирано. Всъщност – неархивиран беше само един файл – една таблица с разходите ми. Тя беше с парола. А Майкрософт са решили, че като е с парола, задължително всеки път като я архивираш трябва да въвеждаш паролата. Ще рече човек – дааа, има логика, щото нали – парола има! НО след като въведеш паролата, архивираният файл се записва на твърдият диск БЕЗ парола и при следващата синхронизация замазва (т.е. – отключва) и този с паролата от устройството. ТИПИЧНО Майкрософт решение. И затова аз не въвеждах паролата, и той не се архивираше. И сега съм тъжен :(. Ще търся друго решение за тези разходи, защото е криво като ги загуби човек! Изключително криво.
Continue reading “КРАШ!”

Сутрин

Сутрин

Сега е 06:40. Тази сутрин се събудих рано, имах да свърша семейна работа. До гарата.
След това и дума не можеше да става за лягане – просто сън не ме лови. Особено след проблемите покрай ядро 2.6.3 и новият ми USB drive. Тривиални, но изключително дразнещи проблеми. Не ще. Не ще да го mount-не. Какво ли не пробвах, как ли не го увещавах – не ще и това си е. Липсва очевидно нещо, което не успях да разбера какво.
Continue reading “Сутрин”

USB drive

USB drive

От много време се каня да си купя USB Drive, която да си разнасям с мен. Днес окончателно се навих. Ще инвестирам тези пари, мисля че ще се върнат добре.
Харесал съм (с неизменната помощ на Ники И) 128 МВ за $40 (USB2). Само мъката ми е дали ще работи и под Линукс. Защото ако не работи – голяма излагация ще настане. И голяма трагедия също – пари за нищо ще са дадени. Трябва да проверя внимателно.
Иначе – 128 МВ са си 128 МВ – и снимки може да пренесеш, и данни може да си разнасяш от работа вкъщи и обратно, абе – върши си работа отвсякъде и е изключително удобно. За цената от 64 лв получаваш и удължителен кабел за USB (за да ти е под ръка). И много хубав string за шия, на който дори може да се обесиш! Абе далавера отвсякъде!
Чакаме парите и ще ходя да гледам. Отсега се чудя как ще убеждавам Веси, дано разбере необходимостта. Не навсякъде все пак има записвачки, докато навсякъде вече има USB!

Theme: Overlay by Kaira.  Extra Text