От много време се каня да си купя USB Drive, която да си разнасям с мен. Днес окончателно се навих. Ще инвестирам тези пари, мисля че ще се върнат добре.
Харесал съм (с неизменната помощ на Ники И) 128 МВ за $40 (USB2). Само мъката ми е дали ще работи и под Линукс. Защото ако не работи – голяма излагация ще настане. И голяма трагедия също – пари за нищо ще са дадени. Трябва да проверя внимателно.
Иначе – 128 МВ са си 128 МВ – и снимки може да пренесеш, и данни може да си разнасяш от работа вкъщи и обратно, абе – върши си работа отвсякъде и е изключително удобно. За цената от 64 лв получаваш и удължителен кабел за USB (за да ти е под ръка). И много хубав string за шия, на който дори може да се обесиш! Абе далавера отвсякъде!
Чакаме парите и ще ходя да гледам. Отсега се чудя как ще убеждавам Веси, дано разбере необходимостта. Не навсякъде все пак има записвачки, докато навсякъде вече има USB!
много е полезно – инвестирай. Доколкото знам по-реномираните марки нямат грижи с Линукс (но не залагам каса бира затова :Р) Иначе – аз лично ползвам затова най-често телефона си, който е със допълнителна 64 мегабайтова памет, която служи точно за размъкване на документи насам-натам. Удобно е 🙂 USB storage е още по-удобно, така че не се двоуми 🙂
сещам се дори, че преди време бях силно впечатлен от the linux documentation project и една статия за криптирана файлова система, която си взема ключа точно от такъв usb drive. Нямаш драйв с ключа – няма логин. И дори си мислех да разцъкам да видя за какво иде реч, но все не остава време 🙂
Дончо, досега не съм попадал на USB storage device, който да не работи под Linux… Според мен нямаш повод за тревоги.
Да, и аз смятам като Йовко – USB устройство си е, за съхранение на данни; Линуксът ще ти го разпознае като нещо като usb-диск ;РР Тоест ти така ще го виждаш, де;) Определено работи; USB си има стандарт – пък и нали това му беше целта навремето – да работи навсякъде 😉
Нещо друго се сетих – аз (какво съвпадевние;) също тия дни си мислех да се обзаведа така. Аз от една година се каня да отделя пари, ама все я ремонт, я нещо друго. Но мисълта ми е следната: един приятел ме светна, че вместо да си взимам т.нар. “PenDrive” или “Memory Stick”, абе от тия, “пръчките”, “писалките”;), много по-изгодно и по-гъвкаво било да си взема за нищо пари (според него наистина нищо пари) USB flash-card четец (който и той бил мъничък, не по-голям от кибритена кутийка) и след това да си взема flash-карта. Идеята каква е – ами вземам си карта, но след една година решавам, че ми трябва по-голям обем. Вземам си по-голяма карта, а четецът си ми е същият. Не е много по-голямо от “писалката”, но е по-“надстройваемо”. А “писалката” трябва или да се продаде втора ръка, или да се изхвърли или да се зарие в прах 😉
Та тази идея как е?… Така де, щото и аз се замислям сииилно, мнооого силно за usb 😉
Яска, по принцип има много логика в разсъжденията ти.
Но мен лично ме притеснява това, че трябва да внимавам и 2-те устройства да са нон-стоп в мен. Все ще забравям я едното, я другото.
Май ще го бъде с този USB драйв, и то по-скоро отколкото си мисля.
Всъщност всички USB-storage неща при мен тръгват като SCSI, а Ясене идеята с четеца не е никак лоша, но определено четците, които съм виждал са поне два пъти по-големи от USB pen и имат един грозен недостатък – имат кабел…
Всъщност има и още една сладка играчка – казва се MicroDrive, но е задължително да имаш PCMCIA…
ВЗЕХ ГО!
Днес го взех. 128 MB PQI Intelligent Stick 2.0 :).
Дано да не са пари напусто!
Вече го напълних с транферът към Пловдив.
Ще се оплаквам (или хваля) като му дойде времето.
Само мога да споделя колко трудно беше да го намеря – изглежда пазарът тотално е “огладнял” за такива устройства – никъде нямаше под 256 МБ, само в едно мазенце на Раковска (до другите магазини) намерихме няколко :).
Много съм доволен от размерите. Макар да нямали значение ;). Това е около 5 см дълго и около 2 мм (да, милиметра) широко. Няма големият метален цокъл, а влиза директно в УСБ-то цялото – много хитро, дано да е и надеждно.
Засега работи!
Yovko: какво е MicroDrive? И… добре де, колко по-големи са USB-четци-те, стандартните? Аз мисля, че може и кабел да им се приспособи… дори да е удължител. Всъщност това, което ме интересува, е дали е “надстройваемо” и дали е все пак с размери, по-малки от тези на “Татра”;)))
MicroDrive е технология, която слага ХДД в CF карта :).
Преди време видях хард-диск, по-малък от монета, който без проблем влиза в SD карта – само да беше не цели 2 мм, а около 1 :).
За повече инфо виж:
Един примерен сайт
Друг такъв
Гугъл по принцип
Честито, Дончо! Аз също се колебая, но много присърце ми е паднало това нещо, защото мога да го използвам като диктофон, а ми е нужно при някои срещи. Но пък е USB 1.1… Иначе го има и във 128МБ вариант само за $80 – ама никой не го предлага в България.
IBM MicroDrive е hard disk с размер малко по-голям от монета от метално левче, което се пъха директно в слот за такова нещо (фотоапарати, mp3 players, etc.) или в държач с размер на PCMCIA карта, микродискчето заедно с държача става точно нормална PCMCIA карта и може да се пъхне във всеки лаптоп с такъв слот. Всъщност IBM продадоха преди време бизнеса си с твърди дискове на HITACHI и сега MicroDrive е тяхно дело – за момента успяват да докарат до 4GB дисково пространство при 3600 оборота. 4GB твърд диск с размер на кредитна карта как ви се струва 🙂 Е, малко по-тежичко е от USB-pen, твърд диск е все пак – метално е 😉 Под Линукс се монтира като IDE диск.
Иначе USB-четците са по-големи заради различния размер на картите – те са MMC, SD, CompactFlash и т.н. MMC и SD са един размер, но CompactFlash е доста по-големичък формат, а няма идея да си вземе човек четец само за един вид – добре е да е универсален. Така четеца набъбва на размери – няма как… не можеш да слезеш много под размер на кутия цигари. Освен това задължително обикновено върви с кабел. Не съм виждал без кабел досега… И нещата, които носиш стават три – карта, кабел и четец… което означава, че ти трябва чанта, не можеш да си го сложиш в джоба или на ключодържателя.
Всъщност, Ясене, спорът кое е по-добро е безмислен. И трите неща са си нужни и е най-добре да има човек и четец, и стик и микродрайв и още една купчина други играчки, които да ги ползват 😉
Трябва да се внимава с тези китайски продукти на потребителската електроника. Имах такава USB памет на TwinMOS и се скапа за месец употреба най-много. Повредата беше механична – там където USB конектора се връзва към платката нещо не даваше контакт.