Днес минахме на лятното часово време. Сигурен признак, че лятото наближава. Макар че около нас това почти не се усеща засега.
Малкият пак е болен… От петък киха и кашля – не му обръщахме кой-знае какво внимание. Снощи обаче температурата си каза своето. И сега чакаме лекар. И пак лекарства. И пак баба му ще го отнесе най-здраво.
В моменти като този ми се иска направо да го натоваря с майка му в колата – и в София с нас. Тянко и Цонка ще го преживеят някак. Но знам, че това са само думи – едва ли ще намеря достатъчно воля за да се сблъскам и с този комплект от проблеми. И засега той ще остане пак тук, в Пловдив, а ние ще търчим всяка седмица по маршрута, за да можем да прекараме поне 2 дни с него. Дано само традицията, която се е установила (всеки път все с нас да се разболява) да свърши с лятото.
Времето тук е мрачно. И сигурно, но не само заради това и настроението е такова. Трябва да пиша една форма за download на KeePassPPC, но не ми се пише. На другата машина пека поредните серии на Приятели. Дано Невена им се радва – инак загубено време ще е.
Вчера, докато не бяхме сигурни че е болен, излязохме с Ангел. В кафето сервитьорките се видяха в чудо, наедно с баща му – децата нямат спирачки. Но “Скалата” са я направили доста шикозна – особено след като се усвоили онази дупка в тепето и са направили малка кафе-бар заличка вътре. Ангел добре я разучи, а и ние като го пуснем в нея можехме да сме спокойни, защото няма друг изход освен през нас :). Сигурно това заведение ще ни стане от любимите за съботно/неделно кафе – само да беше малко по-голямо детето, та да разбира че събирането на всички пепелници от свободните маси и подреждането им където свари из заведението не е много добра идея и прави сервитьорките малко нервни.
Сега идва времето да натисна Publish и като гледам разхвърляните си мисли – сериозно се колебая. Станало е традиция съботно/неделните постинги (доколкото ги има) да са мрачни – не знам защо. Дано времето се оправи скоро…

Вчера се регистрирах в Orkut. За незапознатите – това (поне на мен) ми прилича на виртуална социална мрежа от познати, имащи своите познати и т.н. С нейните си общества на различни теми, с нейните си начини да покажеш дали харесваш някой (и как) и т.н. и т.н.
Стана ми много интересно. Замислих се – дали това не е поредният Интернет феномен, на който сме свидетели?
Жалко само, че не поддържа добре кирилицата. Така и така са тръгнали да правят услуга за цял свят – защо не са направили Unicode support-ът по-добър 🙁 ? Да се надяваме твърдо, че за в бъдеще и това ще стане…
За всички мои приятели и познати, които ще последвате моя пример – за вас е връзката по-горе. След това заповядайте в моя профил… и ако ме смятате за приятел – за мен ще е удоволствие да влезете в моята мрежа (а и аз във вашата).

Снощи имах ужасна нощ :(. Силно главоболие, будех се много често, въртях се като шило цяла нощ. Кошмар :(. Случва ми се, мисля, за първи път – и дано да не се повтаря много често.
Най-лошото е, че не успях да разбера защо – нямах никаква причина да е толкова зле, като изключим това че си легнах с главоболие – дежурното понеделнично главоболие, предизвикано от ставането в 0530, ранното шофиране до София, цял ден работа, и лягане не по-рано от 2300.
Не пожелавам на никой такава нощ. По едно време дори си мислех да стана и да изчакам да се съмне. Ако имах интернет – със сигурност щях така да направя. Но в София все още нямам – квартирни неволи, какво да правиш… Твърдо се надявам скоро да оправя и този “проблем”!

Днес Ирина ми изпрати този картинен разказ. В него се разказва за гр. Припят – градът, който се намира на около 4 км. от Чернобилската АЕЦ. Една зловеща история.
Поводът да споделя това с вас е, че тези дни из блозите на моите приятели, че някой възнамерявал да ходи на екскурзия до Чернобил (за жалост – не помня кой беше, надявам се да чете тук). Прочетете това, и пак си помислете. Истина е, че живота си е ваш, но всеки човек има много познати, за които той е близък и скъп. Та помислете и за тях…
Колкото до материала – гарантирам ви – започнете ли да четете, ще го прочетете целият. Независимо колко страшен е той!