Сега е 06:40. Тази сутрин се събудих рано, имах да свърша семейна работа. До гарата.
След това и дума не можеше да става за лягане – просто сън не ме лови. Особено след проблемите покрай ядро 2.6.3 и новият ми USB drive. Тривиални, но изключително дразнещи проблеми. Не ще. Не ще да го mount-не. Какво ли не пробвах, как ли не го увещавах – не ще и това си е. Липсва очевидно нещо, което не успях да разбера какво.
Сега съм седнал да компилирам отново 2.6.3. Взех оригиналният Кнопикс .config и основно чакам – чакам Celeron/650 да компилира. А чакането е дълго. Идва ми наум плакатът, който (пак в една сутрин след много изнервено чакане на автобус) видях закачен зад гърба на шофьора. Плакатът представляваше една спирка, на нея се полюшва разписание (от онези, които ги лепяха), около спирката – много фасове. Отдолу написано: “Да искаш да чакаш, да можеш да чакаш”. Нагло до немай къде. Самият факт, че този плакат съществува говореше и за още нещо – че някой го е предпечатал и отпечатал, което в онези години не се правеше с компютри. И печатниците не бяха под път и над път. Т.е. – някой сериозно беше хвърлил усилия за подобна рекламна кампания, ако мога така да се изразя. И ефектът, както виждате, е потресаващ – почти 15 години сигурно са минали от тогава, а аз още помня мазният шофьор, раздрънканият “Чавдар” и наглият плакат. Както и да е… да се върнем на ядрото!
Чакам го аз, значи, и си мисля как трябва да го сменям. Не ядрото (де да беше толкова лесно). Компютърът трябва да сменям. Служебният ноутбук вече съвсем остаря морално – даже по нашето законодателство се е амортизирал 150%, ако нещо можеше да се амортизира 150%. Тригодишен е вече, като че ли ей-така минаха тези три години. Много неща се случиха за тях, но май добрите бяха повече (което е важното). Но той вече не може да се справи бързо дори с 2.4, а да не говорим за 2.6. Тогава (2001ва) май беше още 2.0 последният крясък. Или 2.2. Не помня – поне една година този ноутбук изкара с Боза ХР. И там бяха мъки, но нали поне не се налага да компилираш ядра ;)?
Сега виждам, че докато пиша той взел, че свършил с компилацията (бях забравил да включа едно legacy MCA, та свърши с 1 куп warnings, а аз мразя warnings даже повече от errors). Та включих го – и гледам той докомпилирал и сега чака… да се сетя да сложа bzImage и да рестартирам. Пожелайте ми успех, че инак така ми е накипяло, че като нищо или ще се върна на старото 2.4.23, или ще го попреинсталирам с една Fedora 🙁 !
Ех, Дончо… Аз до тази есен карах с P2/366 и така се живее някак 😉
Какво точно се случва ако изпълниш това:
#!/bin/sh
sudo /sbin/modprobe usb-storage
sudo /bin/mount -o umask=0 /dev/sda1 /mnt/usb
Във /etc/fstab ти трябва нещо такова:
/dev/sda /mnt/usb vfat noauto,user 0 0Тръгна. Неговата кожа! Явно нещо здраво куца в модулите ми, защото не успях да го подкарам, докато не го компилирах вътре в кернела! Някаква идея? Подозирам alias-ите, но не знам как да се оправя… Кнопикса ми дойде с 2.4, а аз не съм ги сменял откак смених ядрото :(.
Ще търся, че суча… ще видим. Засега ще работи директно изпраскано в ядрото.
Ха! Явно сме коментирали по едно и също време :). Но ти си ме преварил с един клик :).
Не съм пробвал това, което ми написа, но insmod usb-storage даваше “липсва такъв модул”. А модулът си беше там! Затова се вбесих и го изплясках твърдо в кернела. И засега работи. Когато остане повечко време, ще поекспериментирам и с това, което пишеш – но иска прекомпилация на кернела, затова засега няма да го бърникам.
Ами как да ти помогна, когато още съм с 2.4 и моята Fedora само като бучна нещо на USB и то тръгва, само във /var/log/messages можеш да видиш нещо такова иначе даже и не разбираш, че се случва нещо:
new USB device 00:1d.7-4, assigned address 2
USB device 2 (vend/prod 0x5e3/0x702) is not claimed by any active driver.
Initializing USB Mass Storage driver…
registered new driver usb-storage
SCSI emulation for USB Mass Storage devices
Vendor: TOSHIBA Model: MK4025GAS Rev: 0811
Type: Direct-Access ANSI SCSI revision: 02
USB Mass Storage support registered.
Attached scsi disk sda at scsi1, channel 0, id 0, lun 0
SCSI device sda: 78140160 512-byte hdwr sectors (40008 MB)
Толкоз… И хич не е интересно така 🙁
Само за протокола – и през ум да не ти минава да извадиш стика от куплунга преди да си го размонтирал. Най-доброто, което ще ти се случи е да не можеш повече да го ползваш до следващия рестарт или да правиш ръчни rmmod – insmod – modprobe упражнения във вярната последователност. А най-лошото – сещаш се… някои кеширани данни може да не са били копирани още и да ги загубиш…
Само за протокола и аз :).
Накрая взе – че тръгна. Препъни-камъкът се оказа SCSI съпортът, който аз бях изръчкал от ядрото. А той трябвал. След като го сложих – всичко като че ли си дойде на местото. Още не съм върнал като модули твърдо компилираните неща, но скоро и това ще стане. Сега е на дневен ред automount на drive-а.
Ами аз нали ти казах, че се вижда като SCSI диск, закъде си тръгнал без поддръжка на SCSI 😉