Български – Page 47

Category: Български

Ами сега?

Posted on 7/16/20057/16/2005 by Doncho

Днес не повярвах на очите си, когато прочетох тази новина. В много неясна новина, ActiveWin споменава фактът, че след 26 Юли Майкрософт ще отреже всички пиратски Windows инсталации от Windows Update. Поне аз така прочетох новината. Разбира се, докато не стане официална, тази новина си остава само слух. Слух или не обаче, новината заслужава си да се коментира!

Моето лично мнение (не че този блог някога изразява друго мнение освен моето лично) е, че Майкрософт ще загуби от този ход. Правейки невъзможно закърпването на пиратските инсталации на Windows, само след около година всяка от тези инсталации ще стане негодна за реална употреба. Особено ако кръпките са важни. И особено след като е публично ясно, че всички пиратски Windows ще бъдат уязвими за в бъдеще. Това само ще подтикне писачите на боклук-ware (skyware, вируси, червеи и всякаква друга сволоч) да пишат повече, защото сега със сигурност ще имат сериозна целева “аудитория” за техните боклуци.

SP2 със сигурност донесе за подобрение на сигурността и на използваемостта на тази три годишна операционна система. Не че проблемите свършиха – проблемите с всяка операционна система ще свършат, когато се извади от употреба и последната и инсталация. Проблеми винаги ще има. Разбира се, Майкрософт е в правото си да изисква спазването на лицензите, но погледнато от един друг ъгъл – Майкрософт изключително много печели от фактът, че всеки ползва Windows – дори и като пират. Тази печалба не може да се измери в пари – в пари може да се измери само загубата от този факт. Тази печалба се измерва в това, че всеки е свикнал с Windows и всеки го очаква да е инсталиран и на неговия служебен компютър след време.

Изваждайки от употреба пиратските Windows копия, Майкрософт дава сериозно основание на много хора да предпочетат да не дават пари за лицензи, започвайки да използват Linux и свободен софтуер. Не е зле всеки да се замисли – и потребителите, и тези които са взели коментираното корпоративно решение.

In memoriam, но не само…

Posted on 7/13/2005 by Doncho

Днес беше ужасен ден. Твърде много и твърде тъжни неща се случиха. Не искам да има други такива дни, или поне да са много, много нарядко.

Денят започнах с новината, че Асен Кисимов е преминал в един по-добър свят. Тук ще липсва на много негови почитатели, но пък те (почитателите) остават с всичките му песни, и с всичките му филми. Чудя се само, защо аз го помня основно от песните – може би защото с това той беше уникален?

Най-страшното го чух почти веднага след като чух за смъртта на бате Асен. Ще се запитате – какво може да е по-страшното от това един обичан от много хора човек да напусне този свят? По-страшното е когато 2 годишно момиченце намери смъртта си, убито от нечия алчна, престъпна шайка черни мафиоти. Нечия лакомия за по-голямо парче от баницата, нечии неизчистени сметки, нечии престъпни амбиции и аршини са заложили днес една бомба, от която едно дете си отиде, други две деца бяха ранени (хубав спомен ще им остане от морето в България през 2005-а), а двама възрастни (тези, които ще плащат най-много през останалата част от животът си) бяха ранени.

България не е сигурна страна. Гърмят коли, мутри се стрелят по пътища и заведения, а на нас само ни навират през екрана мазните, бръснати чутури на разни пожарникари. Интересно ми е какво биха казали някои хора сега “ами виновно е детето, щото баща му е бил мутра”.

Каквито и да са бащите, децата не трябва да страдат, а още по-малко да умират заради това.

Две годишно дете. Момиче. Горещо се моля черните, мръсни и мизерни душици на подбудителите на това безгранично зло да стигнат и да врат в Преизподнята през остатъка от вечността. Мрете и се пържете в Адът вовеки, отрепки на човешкия род! Явно ще трябва да разчитаме Бог да ги съди, защото не можем да се уповаваме на държавността и да очакваме наказание от името на обществото!

Бог да прости детето 🙁 !

Баси щуротията!

Posted on 7/12/20057/12/2005 by Doncho

Днес беше нормален работен ден. Нищо особено като изключим факта, че пак бях с колелцето до работа и обратно.

“Интересното” се случи след работа. И се нарича “A Drity Shame”. Не знам какво е българското заглавие на този филм, но и не искам и да знам. Самият филм е един dirty shame за тези, които са го измислили, продуцирали и въобще – създали. Гротескни простотии, някакъв странен тип хумор (да не е американски?!), слаб актьорски състав, въобще – пълна трагедия. Не си струва, в никакъв случай не се захващайте с него. Само две неща ми харесаха в този филм:

* нова дума: funch! Идва от fuck after lunch.
* финалните надписи, защото бяха категоричния сигнал, че свършва тази простотия.

Междувременно аз продължавам дълга битка с моя компютър. Нещо прави мръсни номера – дано да е от антивирусната, която е в някаква неустойчива бета и/или не се погажда с RAID контролера ми. Засега съм доказал 2 неща:

* RAID-ът ми е около 1.62 пъти по-бърз от стария ATA drive (не че има нещо общо с проблемът, ама е интересно наблюдение)
* RAMът на машината е ОК, защото цял ден въртя memtest86 (около 15 часа всъщност) и не откри проблем.

Днес се опитвам да локализирам проблемът, засега е ясно че _понякога_ даден огромен файл просто се прочита грешно :(. Представете си един скрипт, който прави md5sum на един файл отново и отново. Ако го оставите да работи така, след време ще видите че рано или късно ще се появи md5sum, която е различна от предишните. Сигурен белег, че нещо е много не на ред.

От вчера машинката се гърчи с як тест. Остават да се тестват:

* Дали проблемът не се появява само когато два различни процеса работят върху един и същ файл.
* Дали ще се появи и в/у IDE устройството (което ще изключи автоматично вероятността да идва от RAID комплектът хардуер/софтуер).

Както и да е – имам няколко дълги дни – ще тествам като луд.

За вас не знам, но аз си лягам!

Не съм доволен!

Posted on 7/10/20057/10/2005 by Doncho

Днес сутринта (около 09:00+2) забелязах, че doncho.net е оффлайн. Изчаках известно време и пратих един SMS на Никола, който винаги до сега е бил човекът, който го отнася в такива случаи.

Вече е 14:30+2, и все още няма никакъв отговор. doncho.net продължава да е оффлайн, аз продължавам да бъда в неведение какво и защо става, както и до кога ще продължи. Тази ситуация толкова ме изнерви, че сега пиша настоящият материал и смятам да го публикувам, когато дончо.нет се появи отново в Мрежата.

Защо съм недоволен:

* Защото сайтът ми е оффлайн. Това се случва за втори път този месец – тенденцията е обезпокоителна!

* Защото съм в пълно информационно затъмнение.Твърдо смятам, че от един коректен хостинг провайдер трябва да се очаква:

* Ако има планиран downtime, всички хора които хостват там трбява да сме __предварително уведомени__!

* Ако не е планиран (случва се и на най-добрите и скпи хостинги): тогава трябва да сме __незабавно__ уведомени от кога е започнала мизерията, колко сериозно е положението и кога се очаква да се оправи.

Засега знам само, че дончо.нет е оффлайн. Нищо от по-горното не се е случило.

Надявам се хората, които имат възможност да променят тази порочна практика да вземат необходимите мерки! Наистина – нищо не ви коства (освен, разбира се, няколко минути да уведомите клиентите си), а ще изглеждате много по-професионално и отговорно в очите им!

Като цяло по мои наблюдения downtime-ът беше от 10:00+2 до 15:10+2.

През цялото време не получих нищо от моя провайдер, освен:

> Cannot find server or DNS Error

След като сайтът дойде онлайн, видях че на тази страница ясно е казано, че се пращат уведомления при проблеми. Е, или някой не ме е включил в списъка с уведомленията, или аз нещо не си спомням да съм получавал такива при проблемите. И в двата случая има проблем, който ще трябва да разрешавам.

Събота, събота…

Posted on 7/9/20057/9/2005 by Doncho

Обещах да не мрънкам. И затова – няма :).

Днес беше много компютърна събота. От ставане (яко излежаване поне до 9:30), та до сега. Надградих драйверите на Adaptec AAR-1210SA RAID контролера, който управлява важните ми дискове към последната му сертифицирана версия. Направо умът ми не побира как е възможно на CD-то, което си дойде с контролера, да има бъглива, не-сертифицирана версия на драйверите. Колко трябва да е загазил софтуерния екип на Adaptec, че да пусне такива драйвери – просто не знам! Както и да е – сега вече контролерът се държи много по-добре и ги няма тези временни “зависвания”, които бяха доста дразнещи (добре поне, че не костваха нищо повече освен бързодействие).

След като подмених драйвера, сложих нова бета на антивирусната програма. И веднага пуснах два error reports – има още работа да хвърлят момчетата. Но ще стане добър продукт – уверен съм в това!

Вечерта беше пълна скука. Явно е, че добрите програмни директори са си взели отпуска, и новобранците по телевизиите са напълнили съботната вечер с филми от типа на “Toys” и “Batman & Robin”. Спасихме два пъти светът и стана време за лягане.

Междувременно ми стана и ясно колко бавна е домашната ми машина. Един Windows XP се инсталираше във Virtual PC около 3 часа. Просто този Атлон/1Г отдавна плаче за сменяне, а аз се чудя какво да правя по въпросът. Ще си похортуваме със Здравко, живот и здраве, като се прибера в България. Ще си взема и малко резервни пари – в случай че си харесам част за ъпгрейд. Онзи двуядрен процесор, който си бях харесал, май все пак може да пропътува София-Копенхаген.

Легнах си късно. Наистина казват, че J.K. Rowling се е поизчерпала – Harry Potter and the Order of the Phoenix започна доста скучно, а вече съм на 120-та страница! Дано скоро се поразбърза сюжетът, иначе направо започва да ми става криво за това, че имам още 700 страници и следващата книга. Ще видим!

Кардио-хакер

Posted on 7/8/20057/9/2005 by Doncho

Днес бях на лекар. Всичко това във връзка с предишни неприятни притеснения.

Както преди писах (нали писах, че нещо не помня?) от около четири-пет седмици имах известен здравословен проблем. Проблемът беше, че в резултат на твърде много стрес (така изглежда погледнато от днешна гледна точка) бях започнал да чувствам т.нар. “допълнителен удар (или beat) ” на сърцето. Както личният ми лекар ми обясни (след като ми направи пълната гама изследвания на кръвта и изпрати кардиограма за анализ при специалист), този допълнителен удар е съвършено нормален, случва се при всички хора, и няма нищо обезпокоително като цяло. Но предвид това, че този факт безпокоеше най-вече мен, а и като че ли да подсигури и тя самата решението си, лекарят реши да ме прати и на специалист-кардиолог. Насрочен ми беше час (днес, 12:15) и ми беше даден запечатан плик, който трябваше да предам на кардиологът. Continue reading “Кардио-хакер”

Балканджийска ръченица

Posted on 7/7/20057/6/2005 by Doncho

От много време из блози по света и у нас се пише за група “Балканджи”. Васил е най-горещият им почитател, който аз познавам. А и от блого-близките ми хора няма такъв, който да не беше ги слушал и да не беше показал възхищение от талантът, музиката и преживяванията. :Йовко: и Пейо бяха сред най-силните ми стимули и аз да намеря нещо Балканджийско (“Пробуждане”) и да се заслушам.

Доскоро нямах нищо. Е, имах една песен отнейде (клип мисля, че беше), но една песен слушане не прави. Специална благодарност на Васил, че успя да обясни концепцията на Creative Commons лицензите на хората от групата, и още по-специална благодарност на Пейо (и по-точно на пръстите му), че изпод тях излезе началото на фен-сайтът на “Балканджи”, където може да се намери и един (засега) от албумите на групата.

Днес сутринта, прочитайки в блога на Пейо за събитието, веднага източих “Пробуждане” (още една благодарност: за наличието на връзката “извън България”). Слушах го, и след това пак, и след това взех на врънкам на Пейо, че искам още. Дали се намери още или не знаем само ние с Пейо, но факт е че “Балканджи” са вече сред любимите ми БГ групи.

Тяхната музика е… българска! Друго определение не мога да дам (а и няма нужда, като че ли). Може би най-българската музика, която съм слушал.

Горещо я препоръчвам на всеки. И особено на хората, на които им липсват хубавите български неща! А аз ще си купя всичките им албуми, когато се прибера в България след няколко седмици. Отсега мисля как ще стане логистиката на тази задача, но ще го измисля!

И най-накрая – почти щях да забравя! Винаги когато ги слушате, не забравяйте за Николай Баровски!

Заминават

Posted on 7/6/20057/6/2005 by Doncho

:Веси: и :Ангел: утре пътуват за България. Днес е вечер на събиране на багаж и на подготвяне и на моят самотен престой тук (Веси ме подсигурява с бельо и дрехи, и сега в момента глади като за световно).

На мен днес беше много крив ден, макар и белязан от важен milestone. С шефът си говорихме по повод, че поемам временно работата на още 2-ма човека. Той имаше притеснения относно това как ще ми се отрази в общ план това по-високо натоварване. Аз простичко му обясних, че след като вкъщи е празен и глух апартамент (понеже моите хора ги няма при мен), най-вероятно ще кибича в офисът до 20:00 (т.е. ще имам достатъчно допълнително време да свършвам почти всичко). Не мога да кажа, че обяснението ми много му хареса, но нямаме друг избор – време на юлските отпуски е, и много хора искат да почиват. Аз тайничко се надявам това допълнително натоварване да ми се върне по подходящ начин (засега е доказано, че тези допълнителни усилия се уважават, ще видим за вбъдеще).

Утре също ще е крив ден. Факт. Вече съм имал такъв – винаги когато ги изпратя изпадам в едно такова гадно настроение, да не говорим и че параноичните ми притеснения относно сигурността на полетите им ще ме мъчи, докато не получа правилните СМС-и. Разбира се, че всичко ще мине нормално (животът иначе не може да продължи, нали?), но все пак – притеснението си го има. Доста съм летял, и много рядко съм се притеснявал за моята сигурност, но когато изпращаш жена си и детето на 10000 м със скорост 900 км/ч, някакси има едно такова “чувство под лъжичката”.

Е, от утре ще е скука. Дано поне имам желание да пиша!

Как да приключим с досадният приказлив колега

Posted on 7/6/20057/6/2005 by Doncho

от Francesco Marciuliano

Ако искате да се освободите веднъж-завинаги от дразнещ колега, на който устата му не спира (дори и за глътка въздух) или който не знае кога да си тръгне по неговите си работи, може да опитате следните непроверени техники:

* Не го гледайте в очите. Когато досадната личност влезе в офисът ви, затворете очите си с длани, пребройте до десет, и след това погледнете. Ако човекът е още в офисът, промърморете “мамка му” и повторете процедурата. Повтаряйте, докато личността не напусне офисът ви.

* Не бъдете гостоприемен домакин. Забранете на бърборкото да посяда (просто ей-така за малко) на столът за посетители. Обяснете, че “понякога ми е приятно да си представям, че интервюирам призрак”. Ако личността не схване тактичната забележка, продължете с “Кхм, кхм! Не виждаш ли, че влезе по средата на интервю?”

Ако имате още предложения, не се колебайте да ги споделите в коментарите!

Колелелелелемале!

Posted on 7/4/20057/4/2005 by Doncho

Преди няколко месеца бях подхванал експеримент – да ходя до работа с колело. Тогава времето ме отказа още след първия път и зарязах нещата, а и след това така хубаво си свикнах с автобусът, че всеки ден ми се събираха не повече от километър-два на колелото (с което се свиква бързо, защото е много, много малко).

Напоследък обаче реших, че трябва да увелича движението. И понеже събота и неделя ме мързи и в костите, а за фитнес и дума не може да става (въпреки че имаме някакви полу-безплатни карти от фирмата), реших да пробвам отново един курс до работа и обратно. Решението взех снощи, а тази сутрин, след много колебания, реших да го осъществя.

40 минути след като излязох от нас (доста уморен), седнах на компютъра в работата. Направо не ми се вярваше колко съм щур да тръгна 10 км през гората в понеделник сутрин! И се чудех как ще се прибирам обратно, че в момента това ми се виждаше “мисия невъзможна”. Както и да е – денят си мина, аз си починах добре, и в 17:25 отключих колелото, за да поема по обратния път.

След още 40 минути си бях вкъщи. Доста по-тежък преход, най-вече заради жегата. Пристигнах целия изпотен и уморен. Но и доволен – бях успял и (поне утре) не се очертаваше същото. Веси ме посрещна още на входа с идеята да напълня касата с бира – има промоция в Super Best. Речено – сторено: нарамих 30-бутилковата каса и с нея до магазина. Върнах я, взех 24 новички Carslberg и вече имам бира поне за седмица-две напред.

Надвечер дойдоха Полина и Микел и поиграхме малко белот. Микел започва да усеща съвсем играта, а аз започвам съвсем да я забравям. Играх по-зле от всякога, и като за капак след втората игра ми се приспа ужасно.

В 22:15 вече мислех за сън.