Преди няколко месеца бях подхванал експеримент – да ходя до работа с колело. Тогава времето ме отказа още след първия път и зарязах нещата, а и след това така хубаво си свикнах с автобусът, че всеки ден ми се събираха не повече от километър-два на колелото (с което се свиква бързо, защото е много, много малко).

Напоследък обаче реших, че трябва да увелича движението. И понеже събота и неделя ме мързи и в костите, а за фитнес и дума не може да става (въпреки че имаме някакви полу-безплатни карти от фирмата), реших да пробвам отново един курс до работа и обратно. Решението взех снощи, а тази сутрин, след много колебания, реших да го осъществя.

40 минути след като излязох от нас (доста уморен), седнах на компютъра в работата. Направо не ми се вярваше колко съм щур да тръгна 10 км през гората в понеделник сутрин! И се чудех как ще се прибирам обратно, че в момента това ми се виждаше “мисия невъзможна”. Както и да е – денят си мина, аз си починах добре, и в 17:25 отключих колелото, за да поема по обратния път.

След още 40 минути си бях вкъщи. Доста по-тежък преход, най-вече заради жегата. Пристигнах целия изпотен и уморен. Но и доволен – бях успял и (поне утре) не се очертаваше същото. Веси ме посрещна още на входа с идеята да напълня касата с бира – има промоция в Super Best. Речено – сторено: нарамих 30-бутилковата каса и с нея до магазина. Върнах я, взех 24 новички Carslberg и вече имам бира поне за седмица-две напред.

Надвечер дойдоха Полина и Микел и поиграхме малко белот. Микел започва да усеща съвсем играта, а аз започвам съвсем да я забравям. Играх по-зле от всякога, и като за капак след втората игра ми се приспа ужасно.

В 22:15 вече мислех за сън.