Category: Български

Не съм доволен!

Не съм доволен!

Днес сутринта (около 09:00+2) забелязах, че doncho.net е оффлайн. Изчаках известно време и пратих един SMS на Никола, който винаги до сега е бил човекът, който го отнася в такива случаи.

Вече е 14:30+2, и все още няма никакъв отговор. doncho.net продължава да е оффлайн, аз продължавам да бъда в неведение какво и защо става, както и до кога ще продължи. Тази ситуация толкова ме изнерви, че сега пиша настоящият материал и смятам да го публикувам, когато дончо.нет се появи отново в Мрежата.

Защо съм недоволен:

* Защото сайтът ми е оффлайн. Това се случва за втори път този месец – тенденцията е обезпокоителна!

* Защото съм в пълно информационно затъмнение.Твърдо смятам, че от един коректен хостинг провайдер трябва да се очаква:

* Ако има планиран downtime, всички хора които хостват там трбява да сме __предварително уведомени__!

* Ако не е планиран (случва се и на най-добрите и скпи хостинги): тогава трябва да сме __незабавно__ уведомени от кога е започнала мизерията, колко сериозно е положението и кога се очаква да се оправи.

Засега знам само, че дончо.нет е оффлайн. Нищо от по-горното не се е случило.

Надявам се хората, които имат възможност да променят тази порочна практика да вземат необходимите мерки! Наистина – нищо не ви коства (освен, разбира се, няколко минути да уведомите клиентите си), а ще изглеждате много по-професионално и отговорно в очите им!

Като цяло по мои наблюдения downtime-ът беше от 10:00+2 до 15:10+2.

През цялото време не получих нищо от моя провайдер, освен:

> Cannot find server or DNS Error

След като сайтът дойде онлайн, видях че на тази страница ясно е казано, че се пращат уведомления при проблеми. Е, или някой не ме е включил в списъка с уведомленията, или аз нещо не си спомням да съм получавал такива при проблемите. И в двата случая има проблем, който ще трябва да разрешавам.

Събота, събота…

Събота, събота…

Обещах да не мрънкам. И затова – няма :).

Днес беше много компютърна събота. От ставане (яко излежаване поне до 9:30), та до сега. Надградих драйверите на Adaptec AAR-1210SA RAID контролера, който управлява важните ми дискове към последната му сертифицирана версия. Направо умът ми не побира как е възможно на CD-то, което си дойде с контролера, да има бъглива, не-сертифицирана версия на драйверите. Колко трябва да е загазил софтуерния екип на Adaptec, че да пусне такива драйвери – просто не знам! Както и да е – сега вече контролерът се държи много по-добре и ги няма тези временни “зависвания”, които бяха доста дразнещи (добре поне, че не костваха нищо повече освен бързодействие).

След като подмених драйвера, сложих нова бета на антивирусната програма. И веднага пуснах два error reports – има още работа да хвърлят момчетата. Но ще стане добър продукт – уверен съм в това!

Вечерта беше пълна скука. Явно е, че добрите програмни директори са си взели отпуска, и новобранците по телевизиите са напълнили съботната вечер с филми от типа на “Toys” и “Batman & Robin”. Спасихме два пъти светът и стана време за лягане.

Междувременно ми стана и ясно колко бавна е домашната ми машина. Един Windows XP се инсталираше във Virtual PC около 3 часа. Просто този Атлон/1Г отдавна плаче за сменяне, а аз се чудя какво да правя по въпросът. Ще си похортуваме със Здравко, живот и здраве, като се прибера в България. Ще си взема и малко резервни пари – в случай че си харесам част за ъпгрейд. Онзи двуядрен процесор, който си бях харесал, май все пак може да пропътува София-Копенхаген.

Легнах си късно. Наистина казват, че J.K. Rowling се е поизчерпала – Harry Potter and the Order of the Phoenix започна доста скучно, а вече съм на 120-та страница! Дано скоро се поразбърза сюжетът, иначе направо започва да ми става криво за това, че имам още 700 страници и следващата книга. Ще видим!

Кардио-хакер

Кардио-хакер

Днес бях на лекар. Всичко това във връзка с предишни неприятни притеснения.

Както преди писах (нали писах, че нещо не помня?) от около четири-пет седмици имах известен здравословен проблем. Проблемът беше, че в резултат на твърде много стрес (така изглежда погледнато от днешна гледна точка) бях започнал да чувствам т.нар. “допълнителен удар (или beat) ” на сърцето. Както личният ми лекар ми обясни (след като ми направи пълната гама изследвания на кръвта и изпрати кардиограма за анализ при специалист), този допълнителен удар е съвършено нормален, случва се при всички хора, и няма нищо обезпокоително като цяло. Но предвид това, че този факт безпокоеше най-вече мен, а и като че ли да подсигури и тя самата решението си, лекарят реши да ме прати и на специалист-кардиолог. Насрочен ми беше час (днес, 12:15) и ми беше даден запечатан плик, който трябваше да предам на кардиологът. Continue reading “Кардио-хакер”

Балканджийска ръченица

Балканджийска ръченица

От много време из блози по света и у нас се пише за група “Балканджи”. Васил е най-горещият им почитател, който аз познавам. А и от блого-близките ми хора няма такъв, който да не беше ги слушал и да не беше показал възхищение от талантът, музиката и преживяванията. :Йовко: и Пейо бяха сред най-силните ми стимули и аз да намеря нещо Балканджийско (“Пробуждане”) и да се заслушам.

Доскоро нямах нищо. Е, имах една песен отнейде (клип мисля, че беше), но една песен слушане не прави. Специална благодарност на Васил, че успя да обясни концепцията на Creative Commons лицензите на хората от групата, и още по-специална благодарност на Пейо (и по-точно на пръстите му), че изпод тях излезе началото на фен-сайтът на “Балканджи”, където може да се намери и един (засега) от албумите на групата.

Днес сутринта, прочитайки в блога на Пейо за събитието, веднага източих “Пробуждане” (още една благодарност: за наличието на връзката “извън България”). Слушах го, и след това пак, и след това взех на врънкам на Пейо, че искам още. Дали се намери още или не знаем само ние с Пейо, но факт е че “Балканджи” са вече сред любимите ми БГ групи.

Тяхната музика е… българска! Друго определение не мога да дам (а и няма нужда, като че ли). Може би най-българската музика, която съм слушал.

Горещо я препоръчвам на всеки. И особено на хората, на които им липсват хубавите български неща! А аз ще си купя всичките им албуми, когато се прибера в България след няколко седмици. Отсега мисля как ще стане логистиката на тази задача, но ще го измисля!

И най-накрая – почти щях да забравя! Винаги когато ги слушате, не забравяйте за Николай Баровски!

Заминават

Заминават

:Веси: и :Ангел: утре пътуват за България. Днес е вечер на събиране на багаж и на подготвяне и на моят самотен престой тук (Веси ме подсигурява с бельо и дрехи, и сега в момента глади като за световно).

На мен днес беше много крив ден, макар и белязан от важен milestone. С шефът си говорихме по повод, че поемам временно работата на още 2-ма човека. Той имаше притеснения относно това как ще ми се отрази в общ план това по-високо натоварване. Аз простичко му обясних, че след като вкъщи е празен и глух апартамент (понеже моите хора ги няма при мен), най-вероятно ще кибича в офисът до 20:00 (т.е. ще имам достатъчно допълнително време да свършвам почти всичко). Не мога да кажа, че обяснението ми много му хареса, но нямаме друг избор – време на юлските отпуски е, и много хора искат да почиват. Аз тайничко се надявам това допълнително натоварване да ми се върне по подходящ начин (засега е доказано, че тези допълнителни усилия се уважават, ще видим за вбъдеще).

Утре също ще е крив ден. Факт. Вече съм имал такъв – винаги когато ги изпратя изпадам в едно такова гадно настроение, да не говорим и че параноичните ми притеснения относно сигурността на полетите им ще ме мъчи, докато не получа правилните СМС-и. Разбира се, че всичко ще мине нормално (животът иначе не може да продължи, нали?), но все пак – притеснението си го има. Доста съм летял, и много рядко съм се притеснявал за моята сигурност, но когато изпращаш жена си и детето на 10000 м със скорост 900 км/ч, някакси има едно такова “чувство под лъжичката”.

Е, от утре ще е скука. Дано поне имам желание да пиша!

Как да приключим с досадният приказлив колега

Как да приключим с досадният приказлив колега

от Francesco Marciuliano

Ако искате да се освободите веднъж-завинаги от дразнещ колега, на който устата му не спира (дори и за глътка въздух) или който не знае кога да си тръгне по неговите си работи, може да опитате следните непроверени техники:

* Не го гледайте в очите. Когато досадната личност влезе в офисът ви, затворете очите си с длани, пребройте до десет, и след това погледнете. Ако човекът е още в офисът, промърморете “мамка му” и повторете процедурата. Повтаряйте, докато личността не напусне офисът ви.

* Не бъдете гостоприемен домакин. Забранете на бърборкото да посяда (просто ей-така за малко) на столът за посетители. Обяснете, че “понякога ми е приятно да си представям, че интервюирам призрак”. Ако личността не схване тактичната забележка, продължете с “Кхм, кхм! Не виждаш ли, че влезе по средата на интервю?”

Ако имате още предложения, не се колебайте да ги споделите в коментарите!

Колелелелелемале!

Колелелелелемале!

Преди няколко месеца бях подхванал експеримент – да ходя до работа с колело. Тогава времето ме отказа още след първия път и зарязах нещата, а и след това така хубаво си свикнах с автобусът, че всеки ден ми се събираха не повече от километър-два на колелото (с което се свиква бързо, защото е много, много малко).

Напоследък обаче реших, че трябва да увелича движението. И понеже събота и неделя ме мързи и в костите, а за фитнес и дума не може да става (въпреки че имаме някакви полу-безплатни карти от фирмата), реших да пробвам отново един курс до работа и обратно. Решението взех снощи, а тази сутрин, след много колебания, реших да го осъществя.

40 минути след като излязох от нас (доста уморен), седнах на компютъра в работата. Направо не ми се вярваше колко съм щур да тръгна 10 км през гората в понеделник сутрин! И се чудех как ще се прибирам обратно, че в момента това ми се виждаше “мисия невъзможна”. Както и да е – денят си мина, аз си починах добре, и в 17:25 отключих колелото, за да поема по обратния път.

След още 40 минути си бях вкъщи. Доста по-тежък преход, най-вече заради жегата. Пристигнах целия изпотен и уморен. Но и доволен – бях успял и (поне утре) не се очертаваше същото. Веси ме посрещна още на входа с идеята да напълня касата с бира – има промоция в Super Best. Речено – сторено: нарамих 30-бутилковата каса и с нея до магазина. Върнах я, взех 24 новички Carslberg и вече имам бира поне за седмица-две напред.

Надвечер дойдоха Полина и Микел и поиграхме малко белот. Микел започва да усеща съвсем играта, а аз започвам съвсем да я забравям. Играх по-зле от всякога, и като за капак след втората игра ми се приспа ужасно.

В 22:15 вече мислех за сън.

Коледа в България

Коледа в България

Днес :Йовко: направи животът ми тук с един тон по-приятен и по-лесен :).

Откакто сме в Дания ми беше криво, че не съществува low-cost авиокомпания, която да лети между Copenhagen (CPH) и София (SOF). От всичките ни търсения из мрежата, до днес не бяхме открили с Веси нищо. Имахме варианти Sofia – Hamburg, но това не е истинско решение (а и парите излизат почти същите като с нормален полет – влаковете са много скъп транспорт в Европа и билетът Copenhagen/Hamburg/Copenhagen оскъпява и прави безсмислено начинанието).

Та до днес ми беше криво, че повечето емигранти си имат по-евтин достъп до родното небе, а на нас всяка такава екскурзия ни костваше EUR 930 само за билетите. Днес обаче :Йовко: написа този коментар. Аз, прочитайки коментарът, се отлепих поне на 15 сантиметра от столът (подхвърчайки лекичко из стаята), а след като прегледах дестинациите на посочената там авиокомпания WizzAir направих три бурни виража над бюрата на колегите и меко кацнах обратно на столът си! Колегите обаче (вече свикнали на какво ли не) си продължиха работата невъзмутимо.

Всичко това се случи когато един бърз поглед ми показа, че WizzAir лети до Malmö. Един по-внимателен – че от летище Sturup – Malmö до Copenhagen има доста удобни автобуси на една изключително приемлива цена.

Радостта ми беше голяма! Също и тази на Веси. И двамата искаме да благодарим на Йовко, който съм сигурен, че въобще не е подозирал каква огромна услуга ни прави. Аз бях толкова въодушевен и доволен, че веднага говорих с моят мениджър и вече имам уговорена декемврийска коледна отпуска, за която вече си купихме билетите :). Билетите сега струват само EUR 455, което в сравнение с цените от на MALEV или CSA (поне ЕУР 930) направо “кърти мифки” (както беше написано в друг известен и популярен блог).

Миналогодишната Коледа беше хубава, но… нищо не е като Коледа вкъщи! При родители и приятели!

Много съм доволен! Йовко си спечели много бира и огромна благодарност!

Изборни резултати

Изборни резултати

Добре беше. Защото можеше да бъде и по-зле.

Беше ясно, че БСП ще спечели тези избори. Хората са изключително обезверени, неориентирани и безинициативни. Всички чакат все повече някой:

* да даде
* да намери работа
* да вдигне заплатите
* да оправи държавата
* С две думи: да гласува и работи вместо тях

При всичко това някакси нормално дойде изборната победа на БСП и изборната изненада – партията със странното кафеникаво лице на Болен Сидеров.

Шарен парламент си имаме: започва с червено, светло синьо, тъмно синьо, жълтичко, странно турско-зелено (тютюнево) и накрая – кафяво. Като едно летящо килимче е 40-то народно събрание, и с доста турски мотиви из него.

Мдааа, гласуването ни тук мина толкова безпроблемно и учтиво, че чак ми се ходи пак на избори… скоро…

То ще се види. Въпросът е: с кого СтанахшеФ ще се коалира. Кой ще му легне на младото, нежно момче? Освен народът, имам впредвид. Той вече легна, и се намаза!

Re: Изборен ден

Re: Изборен ден

Невероятно, но може би има шанс България да се оправи!

Това не го казвам повлиян от “музикалната класация” на ДАРИК (за това – в друга тежка тема), а от светкавичният отговор на г-н Венци Христов от ГРАО:

> From: Venci Hristov <vhristov\_\_grao\_government\_bg>
> Date: Jun 25, 2005 12:51 PM
> Subject: RE: Констатирано нарушение на Закона за избиране на народни представители
> To: donangel\_\_gmail\_com
>
> Здравейте г-н Ангелов,
>
> С настоящия e-mail ще се постарая да Ви отговоря и на двете писма.
>
> 1. Данните за българските граждани, заявили желание да гласуват в чужбина ги получаваме от посолствата на Р България и/или външно министерство.
> Конкретно за Вас и г-жа Весела Ангелова са подадени данни, че ще гласувате в Дания.
> За съжаление Вашият ЕГН е грешно подаден и поради тази причина не сте изключен от избирателния списък в България. Уникалния идентификатор за българските граждани е ЕГН и надявам се, разбирате, че ние няма как да обработим данни които са грешни.
> В прикачения файл Ви изпращам редовете от файла за Дания, които се отнасят
за Вас и г-жа Ангелова.
> Въпросът Ви за г-жа Ангелова буди недоумение. От една страна негодувате, че Вас Ви има в избирателния списък, а от друга страна защо пък нея я няма.
> Тя е изключена от избирателния списък, защото е заявила желанието си да гласува в чужбина. На общинските администрации и секционните комисии са раздадени допълнителни списъци (те не са избирателни) чрез които те могат да се информират защо дадено лице го няма в избирателния списък т.е. ако г-жа Ангелова се появи в избирателната си секция в България и пожелае да гласува и поиска обяснение защо я няма в избирателния списък те ще могат да и отговорят.
>
> 2. На втория Ви e-mail отговорът е – Всички данни за нашите представителства в чужбина са ни предоставени от външно министерство. Нашата цел е била да информираме максимално българските граждани, макар че сайта е основно предназначен за ползване в България.
>
> Съжалявам, че по отношение на организацията на изборите в Дания сте забелязали две грешки, но се надявам да сте разбрали, че ние (ГД “ГРАО”) нямаме отношение към тях.
> Също така се надявам да публикувате писмото ми на Вашия сайт или поне вашия положителен коментар.
>
> Приятен ден
> Венци Христов
> Head of IT department
> GRAO

Г-н Христов, имате моята сърдечна благодарност за проявеното от Вас разбиране и за изключително коректният и бърз отговор, който получих. Смятам че служители като Вас ще променят масовото впечатление от начинът, по който нещата се вършат в българската държавна администрация.

Топката остава в Посолството на България и аз за пореден път констатирам у служителите на посолството изключителна административна небрежност, граничеща с престъпно отношение към тяхната роля и место тук (в Дания).

Тук следва да уточня, че в моят случай ДВА пъти подавах заявление: веднъж писмено (което беше грешно!) и след това по телефона (защото в писменото заявление ЕГН-то действително е грешно). Чисто теоретично вината си е моя: повлиян от фактът че в Дания по телефона може да свършиш цялата работа, аз говорих със служителката, потвърдих ЕГН-то си с нея, и съответно останах с впечатлението, че всичко е наред. Но не би…

Случаят ще ми държи влажно доста време, защото от една страна има риск да изглеждам глупаво в очите на хората, а от друга нямам никакви юридически средства да докажа правотата си! И предвид че посолството е само на 5 мин пеша от нас, трябваше да отделя от служебното си време и да отскоча да си свърша работата на место! Няма да имам повече доверие на служителите – ако за каквото и да е се получи “странна” ситуация, до дупка ще трябва да ги преследвам, за да съм сигурен че всичко е наред!

Ето го и моят отговор до г-н Христов:

> From: Doncho Angelov <donangel\_\_gmail\_com>
> Date: Jun 25, 2005 1:07 PM
> Subject: Re: Констатирано нарушение на Закона за избиране на народни представители
> To: Venci Hristov <vhristov\_\_grao\_government\_bg>
> Cc: Darik online <web\_\_darik\_net>
>
>
> На вниманието на:
> Венци Христов
> Head of IT department
> GRAO
> \-\-\-
> С копие до:
> ДАРИК online
> \-\-\-
>
> Здравейте г-н Христов,
>
> On 6/25/05, Venci Hristov <vhristov\_\_grao\_government\_bg> wrote:
> С настоящия e-mail ще се постарая да Ви отговоря и на двете писма.
>
> Благодаря Ви много за бързия и компетентен отговор!
>
> Очевидно проблемът е в администрацията в нашето посолство. Ще видя дали ще получа отговор на запитването ми от тях, но ще го потърся със сигурност сега, когато отивам да гласувам.
>
> Според мен е недопустимо чиновник да се отнася невнимателно към задължението си да комуникира ПРАВИЛНО посочените ЕГН-та – би следвало това да е проверено няколко пъти, още повече че ЕГН-номерът, който те са изпратили на Вас е неверен (контролната му сума не отговаря, всяка програма за проверка би могла да им го каже).
>
> Посолство Дания не за пръв път прави подобни издънки, но явно имат сериозни позиции във Външно, защото хората са буквално несменяеми!
>
> Също така се надявам да публикувате писмото ми на Вашия сайт или поне вашия положителен коментар.
>
> Можете да видите публикацията и моето мнение по въпроса и тук:
> https://doncho.net/?p=306
>
> Поздрави и лек ден!

Честно казано, леко съм озадачен от фактът, че при Веси всичко е наред. Някакси очаквах, че ако тя е в списъка за чужбина, щеше да излезе съобщение, различно от това което излиза в момента:

> Справка по ЕГН – Резултат
>
> Няма лице в избирателните списъци, което да отговаря на въведените от Вас данни.
>
> Причините за това могат да бъдат:
>
> * Лицето с това ЕГН не отговаря на условията за включване в избирателните списъци.
> * Въведеното име не съвпада.
> * Данните на лицето са защитени и могат да бъдат достъпени само с универсален електронен подпис.
>
> Ако въведените от Вас данни са верни, обърнете се към общината според постоянния адрес на лицето за включване в избирателните списъци.

Както сами може да видите, никъде не пише че “възможно е лицето да гласува от чужбина”. Да не говорим, че би следвало всички такива “лица” да сме в друг списък, и да не изглеждат все едно ги няма никъде и никога.

Theme: Overlay by Kaira.  Extra Text