Днес беше хубав ден. Започна с това, че ходихме до магазина, за да купим разни дребни щуротийки и малко ядене. Веси не остана очарована от сметката в магазина, но се съгласи с мен, че всичко беше много необходимо.

След магазина се наложи да запретна ръкави и да вляза в неравен бой с варовикът, който се беше натрупал в банята: по мивката и ваната. На бойното поле се употреби ново бойно отровно вещество, което преди това аз избрах от магазина. Първата схватка беше в мивката. Там варовикът лесно отстъпи и след 20-тина минути имахме прекрасна, блестяща мивка.

Не такова обаче беше положението с ваната. Поради формата на ваната и поради технологични особености на някои места се беше натрупал толкова много варовик, че дори след почти едночасова схватка се наложи да направя компромис и да прекратя (временно) офанзивата. Успях да почистя огромно количество, но все още остана доста, когато ми свърши бойното отровно вещество. Другата седмица, ако не ме хване мързела (или лудите), пак ще купя една бутилка и ще се отдам на дрога във ваната! Поне да ми ставаше хубаво, а то само кашляш и псуваш от време на време. И отворения прозорец не помага… Надявам се обаче рано или късно да успея да почистя всичкия варовик. Другия път ще взема и препарат за ръжда, защото има доста петънца, които искат внимание и те.

След като се изкъпах, седнах да погледам новите попълнения в Magnatune. От всичко ново най-много ми допадна албумът Each of Us на Ya Elah. Ако не сте ходили в сайтът за свободна музика Magnatune, крайно време е да го сторите – там всеки ще намери своята музика, която може свободно да си свали и безплатно да слуша съвсем легално, стига да не прави пари от това).

Като настана време, цялото семейство дружно се занесохме в Деница, където бяхме канени на купон. На такава лудница отдавна не бях присъствал: май ставам твърде стар за такива преживявания. Пет оперативни езика (най-честите бяха български, датски и английски), много хора… Като цяло беше приятно прекарване, въпреки лудориите на :Ангел: и въпреки късния час, в който се прибрахме. Може би ще го повторим… ако пак ни поканят :)!

Времето става все по-студено. Личи си, че е последният ден на лятото. На датското лято. Тази сутрин даже ми стана студено на ръцете от сутрешният хладен и леко влажен въздух. Иначе все още съм само по риза и лек пуловер, като на работа оставам само по риза. Но скоро ще слагам якето, то се е видяло!

Днес покрай работата ми попадна следната интересна статистика. По случай утрешният 30-годишен юбилей от създаването на Майкрософт (Бил Гейтс и Пол Алън създали бъдещото чудо точно на 23.09.1975 г.) някой седнал и извадил интересни факти.

Превеждам си ги тука, за да ги сравня как ще изглеждат след още 10 години :), а и за да може не-англоговорящите да ги намерят (ако на някой въобще някога са му притрябвали).

* Преди 30 години, през 1975, “миникомпютърът” Altair се е продавал за US$397 (тогава $1 не е бил колкото е сега $1). Това е била цена без никакъв монитор или дисково устройство.
_Аз си спомням, че през 1989-а едно XT със 640kB RAM, 10 MB HDD и зелено-бял монитор струваше около 20,000 лв – цената на нашият апартамент в ж.к. Тракия._

* Преди 40 години, през 1965, Дисково Устройство 2311 се е продавало за $2,057 на MB. През 1971, то е “слязло” на $300 на MB. През 2003 1 MB струваше $0.005

* В момента Microsoft има 640,000 партньора чрез Microsoft Partner Program

* За фискалната 2005 г Microsoft е поръчал 937 милиона (937,000,000) въздушни мили чрез логистичната агенция, която ползва. Това е еквивалентът на пет пътешествия “До Слънцето и обратно” или на пътуване 85 минути със скоростта на светлината
_Не съм проверявал сметката, взех я на доверие_

* Най-младият служител в Microsoft е на 18 години; най-възрастният – на 74

* В Microsoft работят над 2,000 блогъра
(_хмм!_)

* Около 3 милиона e-mail съобщения циркулират ежедневно из пощенските сървъри на Microsoft

* 42 милиона кутийки сода са били изпити в Microsoft след 1978-а, когато е започнала кампанията за безплатно безалкохолно

* Microsoft започнал с двама служители – Бил Гейтс и Пол Алън. Днес във фирмата работят над 60,000 човека в 80 държави

* Източникът на горната статистика е сайта Bink.Nu

И понеже все пак е някакъв рожден ден, моля ви да бъдете милостиви с коментарите 🙂 ! За пари, софтуер и монополи няма да си говорим. При такъв юбилей интересното е друго: как една шепа хора са успели да преодолеят различия в личностен и може би в професионален план и да останат заедно, за да се случат нещата – добри или лоши. Аз като гледам какво става в родните съдружия (поне от тези, от които имам опит) си правя извода, че едва ли такова нещо може да се създаде при нас – твърде големи индивидуалисти сме.

Тази сутрин :Ангел: направи доста интересно нещо. Започна се с това, че се събуди около 06:30 и от неговата стая се развика за майка му. :Веси: в просъница му каза да идва при нас, и той (вече научил се да преодолява пръчките на детското легло) дошляпа веднага. Легна с нас, и заспахме пак.

По едно време (около 08:30) усетих как малкия пак се размърда, стана (без гък да каже), отиде до тоалетната, след това си пусна телевизора и седна да гледа детското. Аз изкарах около 20 минути така и след това станах при него, оставяйки Веси да си доспи колкото може.

До сега той никога не се беше държал толкова пораснал. Направо тръпки ме побиха, като го видях как самостоятелно се “оправи” – без въобще да ни занимава нас. Това е само началото, сигурен съм че няма да усетим кога ще дойде времето да се прибира, когато ние спим и да излиза, когато ние вече сме излезли…

Иначе аз тези дни забивам StarCraft. Както вече писах, купих си я заедно с още две игри. Взех ги воден от идеята “харесваш ли нещо и можеш ли да си го позволиш – подкрепи го!” Това е един вид уважение към тези, които са създали играта, поне аз така го разбирам.

И този уикенд се запретнах да го превъртя отново. Казвам отново, защото през дългите старшина-школнишки вечери в казармата, го превъртях за първи път. През далечната 1998-а, когато вечерта оставах в поделението, се занимавах основно с това – да играя StarCraft. Не че тези вечери бяха много (аз бях общо-взето като на работа), но все пак ги имаше щом успях да мина всички мисии тогава.

Спомените ми бяха едва ли не че тази игра се превърта на един дъх. Но този уикенд ми показа, че това въобще не е така – два дни яко игра (омаля ми китката, изтръпна ми врата), а аз още не мога да приключа с първата (човешката) кампания. Здрава игра, човек не усеща как минава времето пред нея.

Тези два дни общо-взето само с това се занимавам.Слушам радио и бича игра. Времето вчера беше много хубаво, но днес като че ли есента се кани да се настанява трайно по тукашните земи.

Днес бях в (май единствения) що-годе по-истински mall в Копенхаген. Огромен магазин, близо 2 пъти по-голям от Lungby Storcenter. Отвън размерите не личат, но като влезеш вътре, разбираш какво чудовище е това.

Трябваше да купя пантата, която :Ангел: вчера строши. Днес :Веси: обиколи три железарии, и не успя да намери такава панта. Една от последните надежди беше веригата SILVAN, която има магазин в този mall.

Оказа се обаче, че и там панта като тази няма. Производителя на кухнята определено се е постарал да сложи толкова рядка панта, че да не я купиш от никъде другаде, освен от него. И ние, като не знаем кой е производителя, трябва да се спасяваме сами.

Преръчквайки целия магазин, успях да намеря само единична панта (тази е едно към две – закрепва се с два винта за дървото и с един за вратата). Единичната панта се закрепва само с по един винт от двете страни, но свърши работа. Вратичката така или иначе е лека, което значи че и тази панта ще работи, но остана все пак някакво неудовлетворение от не съвсем добре свършената работа.

Освен с панта, от магазина се обзаведох и с нова луминисцентна лампа (само тяло) и стартер. Една от лампите в кухнята беше почнала да мига като за световно и аз реших да я сменям. Снощи купих от ИКЕА една лапма, която се оказа само с 40 см по-дълга от необходимото. Снощи недогледах и съответно загубих дребна сума (по-дребна отколкото билетите до ИКЕА и обратно). Сегашната лампа обаче ще свърши работа – 100% сигурен съм за това.

Купих си и катинарче за мазето, че се каня да го заключа откакто съм се нанесъл. Вътре има малко багаж, малко врати и огромния кашон на телевизора. Не че за десетте месеца някой е пипнал нещо, но друго си е да сложиш един катинар, нали 🙂 ?

След като свърших с домашните потреби се забих в EB-games. Поразпитах за pre-order на XBox 3, помотах се и си харесах три игрици за дребна сума. Caesar III, StarCraft (+expansion) и една много стара, но велика игра – Worms 2 :). Мисля си, че с :Веси: доста ще се забавляваме с червеите. Истина е, че това не е Worms Armageddon, но пък за безплатна е добре (офертата беше вземаш 3 – плащаш 2).

След като се прибрах, оправих вратичката, оправих и лампата и доволни седнахме да ядем и да обсъждаме ежедневните случки. Днес може да се каже, че беше много интересен ден, но за това някой друг път. Като му дойде времето… 😉