Дървена беседка. От беседката се вижда стръмнина, по която се вие пътека, отрупана с камъчетата, които са се откъртили през зимата.

Бира. Студена. Стои на дървената маса, влагата по нея почти е изсъхнала. Има прекрасното качество и привилегия да бъде втората бира за деня. Поради това хем не върви така бързо, хем кефът е още по-голям.

EEE. Заредено.С прясно инсталиран ОС. Толкова пресен, че даже съм забравил да настроя Windows Live Writer, та се налага да пиша това в SQL Management Studio-то (все пак, има инсталиран Microsoft Web Platform).

Синове. Единият е с баба и дядо, най-вероятно в някой басейн във Велинград. Другият най-накрая кротко е заспал в количката. След много мрънкане, оглеждане на странно наклонения терен, и понякога нескопосано търкаляне, с крайно нежелание. Мама го наглежда, местейки се ту на одеалото, проснато на полянката, ту на сянка. Когато слънцето напече, жегата става непоносима. За мама днес няма бира, тя ще ни връща обратно с колата.

Змей. Кротко се разхожда, понякога поляга на одеалото, понякога примлясква над неговата си бира. В момента стои обаче на чешмата и се провиква нагоре, че искал 2 кебапчета и пържени картофи. Гладен змей. Не е добре. Хубаво е, че е отдавна опитомен. Любопитен змей, преди малко намина да ме види какво правя, а аз го натирих. Не обичам, като пиша нещо, да ме гледат. Интимно ми е.

Беба. Много беба все още, не като нашето дангалаче. Суче, вглъбена по някакви важни нейни въпроси, и изпълнява порядъчно трите си бебешки задължения. Майка ѝ и баща ѝ са винаги около нея, а тя е спокойна. Мисли…

Интернет. Няма. Няма и да има до довечера. Въпреки това нещата са под контрол.

Природа. Приятели. И ние. Приятна и спокойна събота на "Чудните мостове".

Обикновено не участвам в такива верижни истории. Но в случая бях прилъган от Вера и Съни, така че нямаше мърдане. Нещо трябва да се пише, да видим сега дали мога да измисля 6 неща, без които се чувствам дискомфортно.

Да уточня, че нещата ще са само материални, откъм нематериалните на първо и последно място е семейството, и тук свършват всякакви сравнения и аналогии. Без тях съм като 1/3 човек и нищо не ми върви. Не ме питайте как се справям при по-дълга командировка, това почти е обречена кауза.

Та след това важно уточнение, да се хващаме за работа.

На първо място от материалния свят слагам електронния ми приятел, ноутбука. Може и нетбука, но той тепърва има да се доказва 🙂 . Независмо къде се намирам, не оставям без верния е-другар с помощта на който мога да запълня почти всяка свободна минута време. Дори без Мрежата (виж №2) пак намирам какво да свърша и с какво да се занимавам.

Второто място се отрежда на Мрежата, по-точно на достъпа до нея. Достъпът до световната мрежа, в комбинацията с номер 1 гонят всяка скука и разтушават душата. Хотел без интернет не е хотел, на почивка без интернет не мога да се отпусна като хората. Никой не казва, че трябва непрекъснато да се чопли, но ако битовете не влизат и не излизат ежедневно от битието ми, нещата бързо престават да са розови. Даже си мисля, че думата БИТие неслучайно започва с “бит” 🙂 .

Третото място е отредено за третия е-помощник. PocketPC Phone Edition ако може. В момента “длъжността” се изпълнява от HTC 4350. Не замества пълноценно нещата 1+2, но може за известно време да свърши работа. В Много Краен Случай само.

Фотоапаратът, верен Canon EOS 350D, заедно с екипировката от стъкла и кабели, е четвъртото нещо, обуславящо комфортните дни и часове. Да го забравя някъде значи със сигурност много да се ядосвам от пропуснатите кадри и моменти. Ако е с мен може и да не напусне удобната си раничка, но ако го няма изпитвам неприятен дискомфорт. Разбира се, говорим основно за липсата му при по-дълги пътувания, но понякога и за разходка из Главната си трябва!

На пето място идва транспортното средство. Важно е да е лично и е важно да е винаги на разположение. В момента ролята успешно се изпълнява от Шкода Октавия, любезно предоставена от моя работодател за служебно и лично ползване. Надявам се да сме все така щастливи заедно, но и да се разделим, ще се намери друго подобно транспортно средство, което да запълни празнината. Може би не толкова добре и ефективно, но… човек знае и 2, и 200. Обмислям и мотор, но това е една друга, далечна тема.

Шесто място е за книгите, по-точно за е-книгата и е-библиотеката ми. Макар, че четенето е ежедневна, непрекъсната и носеща много радост работа, тук говоря за устройството, което подпомага осъществвяването на тази дейност. Преди повече от година си купих LBook V3 и от тогава не съм чел книга на хартия, ако мога да я намеря в е-вариант. Веси също чете (само) от него напоследък, та ми е по-трудно да се доредя, но ще решим някак тази работа. Хрумват ми някои варианти за подарък.

Уф, трудна работа. Няма спор, че нещата по-горе са единствено и само материални, но нали това беше целта? Чета, Вера написала за twitter и Facebook. Ами те са в №1. Съни споменала кафето… честно казано без кафе мога, но без Мрежа… В №1 влизат още няколкото е-игри, в които съм редовен участник, но да пиша за всяка една няма нужда, нали?

А сега е моят ред да посоча следващи. Но аз ще предпочета да съм като Дзверта и веригата да свърши тук 🙂 .