Български – Page 14

Category: Български

Пушенето и моята лудост

Posted on 3/30/20113/30/2011 by Doncho

Искам да ви разкажа за една моя лудост. Мания, развита до такова състояние, че някой ден ще си изям боя заради това. Ако е само боя, добре ще е.

Принципно се смятам за толерантен човек. То кой ли не се смята за такъв. Малко са обаче истински толерантните, и аз най-вероятно не съм от тях. (И) Заради тази мания.

Пушенето ме влудява. Наркоманът, доволно отпиващ поредната доза отровен дим. Гледката е грозна и жалка. Но аз гледката я понасям. Това, което отприщва лудостта у мен е моментът, в който аз ставам жертва на тази наркомания. Ставам жертва заради това, че съм допуснал да направя компромис със себе си и с принципите си. Заради нечий комфорт. Или “защото ми то така е прието в заведенията”.

До сега не съм ял бой, когато лудостта ми се отприщи. Правил съм забележки на засукани госпожи(ци), правил съм и скандали в доста заведения. Оплаквал съм се, без регистриран резултат или обратна връзка. Гледали са ме лошо, гледали са ме с омерзение колко съм задръстен и как хич не ги разбирам работите с Истинската Толерантност. Гледали са ме и със съжаление: “горкият, той наистина е болен, че кой би реагирал така заради някакъв си дим, голяма работа”. Понякога съм излизал победител в конфликтната ситуация, понякога е трябвало да си подвивам опашката и да си трая. Може би и затова не съм още ял бой.

Днес обаче се случи нещо, което ме подтиква да пиша. Защото чрез писането някак човек сваля емоцията от душата си, понякога олеква, понякога – не. Надявам се сега да олекне. И да не олекне обаче, написаното си е написано.

Докато пиша това трябваше да съм на едно място, където да си прекарвам супер време с в повечето случаи приятни, но със сигурност изключително интелигентни хора. Горд съм да имам част от тях за приятели. Вместо това обаче така се сгърчи настроението ми, че реших да си остана в къщи. И пиейки по чаша розе с Веси (може да стане и бутилка, времето ще покаже), да нац(в)ъкам това писание.

Днес се създаде такава ситуация, че нямаше как да реагирам другояче, освен така както реагирах. Не съжалявам. Не се и извинявам. Лудостта ми ме кара да знам, че съм прав. Дали е лудост или не няма значение, защото съм сигурен, че съм прав. Действията ми нараниха приятел и може би го отдалечиха завинаги от мен. И преди ми се е случвало заради тази лудост. Но и преди съм бил прав. И едва ли някога нещата ще се променят, защото (благодарение на нездравото ми душевно състояние, както вече разбрахте) това ще се повтаря.

Няма да започна да правя компромиси с тютюневия дим.

Не само защото ракът на белия дроб изглежда да е орисията на рода ми.
Не само защото смятам, че никой няма право да разрушава здравето на другия, благодарение на пороците, които притежава.
Не само защото мисля, че на родители, които водят децата си с тях в запушено заведение трябва да се оспорят родителските права. Може би не да се отнемат, но поне да се оспорят, въвличайки тези родители в процедура по доказване на това доколко способни родители са.
И не само защото вече имам и защитата (макар и доста рехава, признавам) на закона.

Лудостта ми ще се засилва. Усещам, че може да загубя някой и друг приятел. Надявам се близките ми приятели-пушачи да ме разберат. Предварително им се извинявам, че ще ги засегна. Няма как да не се случи някой път. Горещо пожелавам на тях и на себе си да намерят сили да се откажат от ужасния порок. Но аз не мога да бъда по-различен. Приемете го като болест. И ако не можете да бъдете приятели с така болен човек, тогава май ще е всеки по пътя си. Надявам се – без лоши чувства.

Защото в България да си върл непушач е болест. Душевна. Хората смятат, че по подразбиране е ОК да си толерантен към пушачите. Ако не си толерантен към пушачите, предизвикващ горепосочените чувства у околните. И те определят като болен. А е ясно, че обществото в повечето случаи е право.

Да си върл непушач е българско душевно заболяване.

Прецакване от Gladen.BG

Posted on 3/23/20113/23/2011 by Doncho

Крайно време е да се отвори домейн mizernici.bg. За да може там човек да споделя безобразия на родни компании, за които които уж “грижата за клиента” е първостепенна, но опре ли до няколко безценни левчета, започват да се циганят на поразия.

В тази връзка искам да ви споделя моят печален опит с gladen.bg, от където тази вечер се опитах да си поръчам пица.

Поръчах си една пица, за която получих следната електронна поръчка:

Забелязвате ли удебеленото чудо? НУЛА лева за доставка. Същото го пишеше и на shopping cart-ата, непосредствено преди “Поръчай”.

Останах обаче зверски учуден от обаждането от Гладен, за което ми казаха че трябвало да платя шест лева доставка. Въпреки, че не била отразена в поръчката. И че много се извинявали, че имало бъг в системата. И ако съм искал, да съм откажел поръчката.

Да, ама аз знам много добре Законът за електронна търговия. И неговия чл.4, ал.2:

Чл. 4. (2) Когато при предоставянето на услуги на информационното общество се посочват цени, те трябва да се обозначават по ясен и разбираем начин. Доставчикът на услуги е длъжен да указва дали цените включват данъци, такси и разноски, които формират крайната цена.

В този смисъл смятам, че Гладен.БГ бяха длъжни да приключат сделката на обявената цена, поемайки за тяхна сметка доставката. Ако им пукаше за клиента, щяха освен да се извинят, да наредят поръчката. И така да покажат, че наистина им пука.

Най-много се подразних от факта, че по телефона ми беше обещано, че ще получа е-поща, посочваща защо съм се отказал от поръчката, и че вината е тяхна, и че заради непосочената доставка са ми отказали поръчката (въпреки договорената по-горе цена!).

Е, след 20-на минути се оказа, че “колежката току-що си е тръгнала”, а моята поръчка все едно никога не е правена (поне в списъка ми с поръчки я няма). Добре, че е-пощата я имаше! Лъжата беше пълна.

Чудя се, да се оплаквам ли? Или да оставя гладен.бг да си тъне в собствената мизерия? Компания, която се отнася така дребнаво с клиентите си няма бъдеще според мен.

Утре ще се опитам да говоря с ШЕФА. Поисках му телефона тази вечер, оказа се че не може. Да видим дали утре ще може.

Много съм разочарован. Изглеждаха свястна компания.

П.П. Бъгът вече е отстранен. В сайта излиза правилно доставка, ако сега се опитам да поръчам. Явно се опитват да замажат положението, надявайки се да не остане срамът. Но срамът е вечен: Гладен.БГ се доказаха мизерници!

Проект “Genesis” най-накрая е преместен

Posted on 3/20/2011 by Doncho

От сума ти време виси в Drafts, но най-накрая го публикувах!

На времето с един от най-яките екипи преведохме “Проект “Генезис””. Доскоро беше на безплатен хостинг, след това го свалих, сега пак го качвам тук. И колкото пъти го чета, колкова пъти се кефя :). Преводът беше истинско удоволствие и тогава, заедно с “Лабораторни хроники”!

Enjoy “Проект “Генезис””.

7 години блог

Posted on 2/22/20112/20/2011 by Doncho

На днешна дата, преди 7 години стартирах моя блог. С тогавашната версия на WordPress (като гледам блога на Матт, 1.0.1 ще да е била). С неясната идея за какво ще пиша и колко често. С много ентусиазъм и значително повече свободно време, отколкото сега.

Не мога да повярвам колко много време мина. За седем години човек от една мръвка става “отгледан”, ходещ на училище, учещ се на отговорности и на това колко живота е едновременно гаден и прекрасен. Ангел, тогава на година и 10 месеца, сега ходи и се връща сам до училище, гледа брат си, пише домашни, и прави от глупостите на по-порасналите деца вече. Марти въобще не му беше ясна съдбата тогава.

Аз работех тогава в Object Builder Software и идея си нямах, че ме чака предизвикателството Майкрософт. И Дания. Веси и тя си нямаше идея :).
Тогава го имаше и ССС и някои хора даже вярвахме тогава, че идеята и подобно сдружение имат бъдеще в България. Сега поне за себе си съм сигурен, че 99.95% от ИТтата в България сме консуматори и идеята за свободен софтуер свършва там, където идва момента да дариш от себе си. Да дариш време, или пари, или каквото ще. Да откъснеш нещо и да върнеш на обществото. Нъц, не става. Поколения ще минат, а ние ще сме прах, когато (може би) повечето хора по нашите ширини ще научат какво е team player.

Тогава 40така ми се виждаше далече. Бях доста по-фин и убаф. Сега 40така чука на вратата, а аз съм все по-дърт и дебел :). Но това е правилото на живота, то и на Ангел тогава кожата му беше бебешка, а сега понякога си личи как пубертета предстои. На Веси ѝ се чудя как въобще не се промени, въпреки (а може би и точно заради?) още едната бременност и Марти!

Абе каквото и да говоря – много неща се случиха. Лошото е, че спрях да пиша толкова често, колкото го правех в началото. Особено Дания ми се отрази зле: работата в Майкрософт изискваше много да внимавам какво пиша и споделям, а и WoW съвсем лошо подейства върху свободното ми време. А свикне ли веднъж човек да не пише…

Накрая – да си пожелая повечко писане. Повече време за писане, повече теми. Теми и сега не липсват, но време – все още липсва. Въпреки, че влизам във WoW много, много по-рядко.

И съвсем накрая – да ви благодаря, верни фенове. За това, че четете глупостите ми, за това че коментирате, за това че някои даже харесвате блога. Давайте все така, а аз ще гледам да ви разочаровам по-малко :).

Delivery Shop Ltd. – перфектният доставчик от САЩ

Posted on 2/10/2011 by Doncho

Покрай поръчката на новия ми телефон изключително ме подразни идиотското отношение на Expansys. В опитите си да поръчам телефона си от тях, освен че дадоха скъпа и нереална цена, те се доказаха като некоректен, неспособен да достави стоката магазин. След като ми потвърдиха телефона, те на трипъти променяха срока на доставка, като го правеха в последния ден, когато би следвало да го получа. Първия път ми казаха 4 дни, аз чинно изчаках, на 4-я ден срока “магически” стана 6 дни. След 6 дни той стана пак така магически на 8 дни и т.н. Мотаха ме цял месец. Затова си заслужават малко безплатно SEO от мен. Никога няма вече да използвам Expansys, ако имам и най-малката друга алтернатива.

След месец чакане, вбесен от малоумната им политика (“Не можем да ви кажем със сигурност кога ще получим доставка”? WTF? Вие квартална сергия ли сте, или международен доставчик?), реших да ги зарежа. Започнах да търся и след няколко часа бях сигурен, че съм “открил златна жила”, така да се каже. Намерих Delivery Shop Ltd.

Delivery Shop открих през търсачка, докато отчаян и ядосан търсех откъде да си поръчам Google Nexus S. След като ги открих, имахме кратък обмен на съобщения с Димо Гочев, мениджър от компанията. Бързината на отговорите и точността им ми вдъхнаха увереност, че това е моят доставчик, след което направих поръчката от тях. Процедурата ми беше обяснена детайлно и с голямо задоволство мога да кажа, че каквото хората казаха, че ще стане – това стана. Отношението им малко ми напомни отношението на класическите американски компании за услуги, което общо-взето е рядкост в нашите ширин. Expansys въпреки голословните си хвалби, българските си телефонни линии и българския си сайт на английски доказаха за пореден път, че в Европа много имаме какво да се учим от американците в това отношение.

Точно 20на дни след като си поръчах телефона, той беше доставен директно вкъщи, в перфектно състояние.

Горещо препоръчвам Delivery Shop Ltd. за всякакви доставки от САЩ. Хората очевидно доставят всичко, от електроника до обувки. Благодаря им, че ги има и им пожелавам много бъдещи успехи!

Job Offering at Microsoft Bulgaria

Posted on 1/30/2011 by Doncho

След като напуснах моята позиция в Майкрософт, мястото най-накрая е отворено за кандидати. Всъщност, мястото е отворено отдавна, но аз чак сега намирам време да публикувам обявата. Но по-добре късно, отколкото никога 😉 .

Та ако ви се работи в световна компания, в която ще имате досег до най-новите компютърни технологии в Майкрософт платформата, както и до едни от най-големите мозъци в индустрията worldwide, тогава Майкрософт е добър избор за вас.

Пълните изисквания и описание на работата се намират в документа “Developer Tools and Platform Manager” @ docs.com. Не приемам оправдания, че не можете да го прочетете 🙂 .

Накратко (и според мен), за да ставате за позицията, трябва:

Да сте разработчик, или да имате опит и познания относно процеса на разработка на софтуер;
Да познавате регионалната екосистема от фирми-разработчици и да искате да работите с тях;
Да познавате Майкрософтската платформа за разработка (Visual Studio, .NET, другите платформи са солиден плюс), да ги харесвате и да искате да обясните на хората защо са най-яките (а те действително са!)
Да не се страхувате да пробвате най-новите (в повечето случаи – само за вътрешна употреба) версии на софтуерните продукти на Майкрософт, да сте готови да посрещате проблемите на партньорите на компанията и да ги комуникирате по-нагоре, както и да работите за тяхното решаване;
Да не се притеснявате да застанете пред 10, 50, 100 или повече хора, за да представите определен продукт или технология;
Да сте готов да пътувате. Макар и локална, позицията предполага пътуване из региона, ако желаете това;
Да знаете английски на повече от добро ниво. Често ще ви се налага да обяснявате проблематика, а ако правите презентация на живо в чужбина, тя ще е на английски;
Да сте готов да сте един от Майкрософт. Това е тежка, но не и непосилна задача. Не мога да ви кажа нищо повече тук, това ще го откриете сами. Има си своите предизвикателства, но е невероятно усещане!
Да искате да работите за събитията на компанията, събития като MS Days, партньорски конференции и т.н. Да сте готови даже на OpenFest да представите платоформата и да се забавлявате с публиката, чевръсто избягвайки летящите яйца и домати 🙂

Мога да продължа да пиша с часове изисквания, ползи и предизвикателства за позицията, но ако дотук не чувствате, че ставате, едва ли ще ви убедя.

Ако чувствате обаче, че искате да кандидатствате (защото дори кандидатстването и интервютата за такава позиция са си ценен опит, ако ще и да не ви вземат!), изпратете CV на Илияна Търнина, v-iltarn_на_microsoft.com. Краен срок: 04.02.2010. Но и да го изтървете, пак изпратете CV, Илиянка е слънце и едва ли ще ви откаже 🙂 .

Mobilus in Mobili

Posted on 12/16/201012/16/2010 by Doncho

“Подвижен в подвижното”. Любим девиз, прочетен за пръв път в “Капитан Немо”.

Избрах го за заглавие на един доста личен материал. Много подобен на “Двете седмици…” на Йовко. Само че аз ще го започна отзад-напред.

На 23.12.2010 ще предам обратно едно парче пластмаса, на което има моята снимка, оградена от синя рамка с бял надпис “Employee”. По-надолу на парчето пише “Microsoft”. Това парче пластмаса ме идентифицираше като един от 90,000 служителя на най-голямата софтуена компания в света.

Пътуването започна на 01.10.2004. За да свърши в края на този месец и тази година. Беше вълнуващо пътуване, свързано с милиони реда прегледан (или просто прелистен, според случая) код, стотици хиляди пропътувани километри, хиляди нови хора, стотици събития, десетки презентации, две компании, собственост на една марка. Майкрософт. Ако преди 2004-а ми бяха казали, че ще работя повече от 6 години в системата на Майкрософт, едва ли щях да му повярвам. Нямаше да повярвам, ако някой беше казал, че ще видя Office 2007, Vista, Office 2010, Windows 7 и още десетки други продукти дълго преди хакерите от останалия свят да ги видят.

Точно Йовко беше един от първите приятели, които разбраха за сериозните ми намерения да работя в Майкрософт. Имах нужда от съвет тогава, за една доста деликатна ситуация. Никога няма да забравя емоцията и усещането, което остави у мен тогавашния ни разговор. Беше в Пловдив, в едно заведение в “Ивицата "Газа” (така на галено наричахме кафенетата срещу ВСИ, в които можеше да се видят повече студенти с по-тъмна кожа, отколкото български такива).

Точно три години и след този разговор имах един друг. С Ивайло, моят бивш (и първи) шеф от Майкрософт България. Човекът, който повярва че от мен ще стане консултант по разработката и ще има бизнес за човек като мен. Беше ми даден шанс да се върна в България и да остана в най-голямата софтуерна компания в света.

И нови три години след това пътят ми в Майкрософт завършва. Дали окончателно или не – това само Бог знае. Доста са хората (по света), върнали се в компанията. Но аз си тръгвам с усещането, че като че ли е завинаги. Защото така е някак по-лесно. И защото така трябва да се тръгва към чисто новите предизвикателства, които са пред мен.

За последните години взех от Майкрософт много. Взех знания, взех важни познанства и безценни приятелства. Надявам се да ги запазя вечно, поне според мащабите на смъртния човек. Дадох много, но взех много повече. За човек като мен възможността да работи с най-новите технологии на най-популярната компания беше нещо изключително. Да познавам хора като Браян Хари, като Йеспър Фалкебо, като Марк Русинович и да знам, че напиша ли им писмо, ще имам отговорът им в кутията ми на следващия ден. Да показвам тези яки технологии пред затихнала аудитория, след което да дискутираме (понякога – доста горещо) проблемите и бъдещето. Да ровя за решението на поредния технически проблем из 500,000 страници документация и дискусии. Да знам, че ако даден проблем не се реши, Стив (Балмър) ще се обади лично на колегата ми, който отговаря за клиента, за да по търси сметка (за съжаление и радост – истински случай)! Да имам възможността да повлияя с мнението си на развитието на гигант като Windows.

Има още хиляди “Да…”, “Като…” и т.н. Ще ги запазя за себе си, че взех да ставам досаден. Важното в случая е едно – това беше и си остава една яка технологична компания и със сигурност времето, прекарано в нея е солидна инвестиция.

Е, имаше естествено и проблеми. Защото сме много хора, с много мнения и стереотипи. Защото компания като Майкрософт не може без “корпоративни политики”, а и те се пишат от хора. И се спазват (или не) от такива. Но не искам да говоря за проблемите, на първо място защото няма(ше) непреодолим проблем, а и защото искам да останат само хубавите неща. Както и ще стане.

Искам също да благодаря. На много хора. На някои вече го сторих, на други ще го сторя по е-поща. На трети – като пийнем за довиждане. На четвърти вероятно ще забравя… Важното е да се знае обаче, че за тези 75 месеца в компанията не срещнах нито един човек, на който да не му пука за работата си. Всеки искаше и се опитваше да свърши нещата по най-добрия според него начин. Всеки един – професионалист в това, което прави. И 90% от тях – готови да помогнат веднага. Предполагам, че останалите 10% са били твърде заети, когато съм ги молил. Аз също направих всичко възможно да го сторя.

“Mobiilus in Mobili”. Подвижен в подвижното. Доста точно описание за това, което бяха последните години.

Благодаря още веднъж на всички. “Ние сме Майкрософт”, “Героите са тук”, …. Компанията остава дълбоко в сърцето и душата ми. И ще ми държи влага доста време.

Какво следва? От 01.01.2011 ще ръководя българския офис на чисто нова софтуерна фирма, филиал на високотехнологична датска софтуерна компания, която запълва много специфична софтуерна ниша. Подробностите не са тайна, но тук не им е мястото. За тях – друг път.

За Сани

Posted on 12/14/201012/14/2010 by Doncho

Рядко участвам в подобни кампании чрез блога си. Ежемесечно давам по някой лев за Save-Darina.Org, но този случай е доста по-различен.

Аз помогнах. Ако можете, помогнете и вие. През Ден:

Нямам време да се опитвам да бъда оригинална, защото, както по-рано обясних на колегите си, губя време. А това време дори не е мое. Губя времето на моя съученичка.

Казва се Сандра и е страшно слънчева и умна. Знае три езика, учи право. И е много болна.

В момента тя лежи в болница в Израел и чака да се случи чудо и парите, необходими за трансплантация на стволови клетки, да бъдат събрани.

Обаче родителите на Сандра вече нямат какво да продадат. за да съберат пари. Биха продали живота си, сигурна съм, но това не се купува. В техния случай – НЕ.

В нейния – ДА.

ТОВА Е НЕЙНАТА ИСТОРИЯ

А това са номерата на банковите сметки. Използвайте ги!

Сандра Валентинова Младенова

ЕГН: 8611297052

Сметка в ЛЕВА:
Банка ДСК АД
IBAN: BG10STSA93000018907829
BIC: STSABGSF

Сметка в EURO:
Банка ДСК АД
IBAN: BG56STSA93000018907874
BIC: STSABGSF

Сметка в USD:
Банка ДСК АД
IBAN: BG62STSA93000018907863
BIC: STSABGSF

Моля ви. Нека и подарим живот!

През ноември е открита и DMS линия за SMS-и, но там положението е страшно. От DMS казват, че към 14.12. има по-малко от 3000 изпратени смс-а от началото на кампанията, от които се удържа несамо ДДС, но и такси за телекомите. Дори и да не се удържат такива суми, всичко събрано ще отиде при Сандра след месец, ако не и повече, защото се изчаква всички да си изплатят сметките и да се съберат всички взменания.

Все пак можете да изпращате текст DMS SANDRA на 17 777. Няма да откажем.

ВКЛЮЧЕТЕ СЕ В КОЛЕДНАТА БЛОГ КАУЗА!

ПУБЛИКУВАЙТЕ ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ НА БЛОГА СИ.

Ако ви е по-лесно, сте напълно добре дошли да copy-paste-вате.

Благодаря ви предварително!

Копи-пейст, 3 минути (и 2 за превода). 100 човека по 5 минути – доста пари. И много други хора, до които ще стигне посланието.

Благодаря! И Весела Коледа, ако не се чуем до тогава!

Три седмици със Samsung Galaxy Tab

Posted on 12/13/201012/12/2010 by Doncho

Вдъхновен от таблените размишления на Йовко, реших да споделя тук моят опит за последните четири седмици с него.

Преди три седмици си купих от Public Samsung Galaxy Tab. Бях му хвърлил око от много време, защото ме блазнеше идеята да имам мобилно интернет устройство, което да е навсякъде с мен, с достатъчно голям екран не само за преглеждане на неща, но и за поработване на това/онова, когато няма или е неудобно да се извади ноутбука.

Дълго време се колебах дали да чакам за някакъв таблет с Windows 7 или да отида на Google Android за това устройство. Много производители се пънат да обявяват таблет след таблет с Windows 7, но аз читав (като съотношение цена/производителност) не съм видял все още, а и пъргавия, капацитивен екран на Таб-а определено ме привлече много.

Разни радикализирани течения из приятелския ми кръг се опитаха да ме убедят колко як бил iPad-а, но аз не се дадох. Вярно, че цената му е почти колкото цената на куция модел айПад, но пък по-малкия размер и най-вече по-отворената и либерална позиция на Гугъл в сравнение с земеделската компания въобще бяха най-важните причини, поради които и дума не можеше да става за айПад. Разбирам, че епъл-талибаните ще скочат с 230 други причини, но просто епъл не е фирмата, на която за момента бих дал пари, а пък и дума не може да става да разчепкам нещо като разработчик. Веси има скъпата платформа, с която може да се пише за айСтоките, но пък и Objective-C… хайде моля ви се :).

Та везните яко наклониха към Galaxy Tab. И на 18.11., на връщане от Sinergija 2010 в Белград се отбих до магазина на Public в The Mall и се обзаведох с устройството, що-годе читав (единствения модел!) калъф за него и (пак единствения модел) screen protector. Добре все пак, че ги имаше тези аксесоари, аз честно казано не вярвах, че ще ги има въобще. Те са просто задължителни, ако държите на устройството!

Таблетът не е пълноценен без мобилен интернет, така че първата ми работа беше да извадя картата си за данни от Huawei wireless access point-а ми и да я сложа на таба. Той си захапа настройките напълно автоматично, така че нямах никакви драми в това отношение. Разбира се, пуснах му и безжичната мрежа, за да не си хабя излишно трафика (нали МТел са щедри, та не дават повече от 2.5Г гювеч с висока скорост месечно).

До сега сигурно съм му инсталирал 100-на различни приложения (от тях 40-50 вече съм ги махнал).

Батерията на устройството издържа около 4-6 часа “моя” работа. В смисъл цъкане, смяна на приложения (много често работа с повече от едно приложение). Видео рядко гледам, макар че има прекрасна поддръжка на всичко, което до сега ми е трябвало. Не мога да гледам филми от сървъра ми, все още не съм открил защо, но в интерес на истината не съм и търсил сериозно. Филми мога да гледам с който и да е ноутбук, или директно на телефона. Ако оставя само за четене, предполагам че поне 8 часа работа ще ми е гарантирана, но до сега съм нямал шанса да го пробвам само и единствено като четец за един цял цикъл на батерията.

В първите няколко дни успях да забия устройството два пъти. Бях се примирил, че ще е така, но от тогава не се случи вече, та или се е ъпдейтнал тихомълком (което не ми се вярва, доста е подробен в ъпдейтите), или просто съм отстранил приложението, което е побърквало системата. Но в едно се уверих от самото начало: трябва да внимаваш какво инсталираш, защото с бъгав софтуер можеш да го скапеш.

От тогава таблетчето е любимо устройство почти за всичко. Онлайн присъствие (социалки и др.), разглеждане на съдържание, четене на книги (умората от активния екран може да се компенсира донякъде с намалена яркост на шрифтовете и тъмен фон) и за каквото друго се сетите. Даже материал в блога писах преди две седмици, седейки в самолета. За това обаче имам малко драма с приложението, което ползвам за писане. Нещо интерфейса му е с крив дизайн и трудно се вмъкват автоматично препратки, форматиране и т.н. Но без проблем става за самото писане (което е най-трудната част така или иначе), а форматирането и други глезотии може да оставите за устройство с клавиатура и мишка.

Въпреки че съм с таблета от почти месец, вече съм безнадеждно пристрастен към него. Ползвам и нетбука, който си взех преди години (верен ЕЕЕ 1000HA), но основно таблетът е устройството, с което се “мотая” из къщи. Почти съм сигурен, че някой ден ще сменя нетбука с таблет с Windows, който ще има докинг станция. Кръгът тогава ще се затвори…

Засега съм си поръчал допълнително един калъф с поставка за него, като вече го чакам с нетърпение. Калъфчето от Public определено не става за по-интензивна употреба. Докато този изглежда многообещаващо, а поставката ще ме улесни доста, докато устройството стои на бюрото.

Като цяло съм сигурен, че ще ми трябва поне още един зареждащ USB кабел за него, но него още не съм го поръчал. Гледах и bluetooth клавиатури за него, но малко ме съмнява поддръжката на кирилица там, така че засега ще отложа такава покупка.

Абе джаджи да иска човек. От две седмици съм и с нов служебен телефон, Samsung Omnia 7, но за него по-късно и най-вероятно с повече думи. Windows 7 Phone определено е ОС, на която си струва да се отделят доста внимание и думи!

Photo: 3 Sverige

OpenFest 2010 и Open Microsoft

Posted on 11/21/201011/21/2010 by Doncho

Вчера говорих на OpenFest 2010. Презентацията ми беше на тема "Open Microsoft". Целта ми беше да покажа на opensource обществото какво и как прави Майкрософт, за да става все по-активен участник в същото това общество. Както и да дикутираме темата обективно и face to face, а не по форуми и флеймове.

Според колеги, приятели и някои от участниците презентацията мина добре. Не успях да покажа всичко, което бях предвидил за сметка на дикусията, която се получи. Умишлено дадох шанс на хората, които искат да питат, да го направят на момента, прекъсвайки ме. Хората бяха смели, питаха, отговарях, говорихме. От 45 минути презентация имаше поне 25 мин. дискусия, но (и) за мен слайдовете не бяха толкова важни, колкото живият контакт с публиката.

Единственото, което доста ме разочарова се случи постфактум. Организаторите публикуваха това видео. Аз им благодаря за това, така или иначе, цялата презентация се записваше, така че не би бил проблем което и да е от нея да се публикува.

Това хубаво, но публикуваното видео съдржаше един доста провокативен въпрос към мен и… само това! Тогава аз естествено отговорих на човека, но моят отговор очевидно не е бил важен. Или е бил твърде глупав, или твърде… не знам какъв. Може би твърде неудобен. Няма да разбера, предполагам.

Лошото е, че подобна постъпка според мен противоречи на идеалът, който това общество проповядва. Цензурата е нещо лошо, особено когато е налагана от този, който развява иначе флагът на Свободата с главно "С". Лесно е да обвиниш Майкрософт в нещо, но когато питаш толкова провокативно, може би трябва да имаш кураж да посрещнеш отговора?

Ще се възползвам от факта, че имам блог. Сега ще се опитам да импровизирам отново моя отговор, само и единствено с цел пълнота на дискусията.

Въпросът, дословно цитиран от видеото е "Защо беше нужно да сертифицирате грешка в Офис примерно 2.0, който смята дата от 1900-ата година за понеделник, като тя неделя? Разбирате ли, ние се притесняваме от такива неща, аз се притеснявам от нещо, че вие стандартизирате нещо, а за нас е по-добре да имаме отворено нещо, което да работи. Въпросът е, че вие се опитвате да промените хода на човешката история, защото просто можете да ***” (шумът ми пречи да чуя точно от видеото).

Моят отговор (или поне по-съдържателната според мен част) беше нещо от рода на:

– Майкрософт вече промени веднъж света. Майкрософт започна с визията за "Компютър на всяко бюро". За 30 години история ние променихме света.

Не гарантирам, че съм 100% точен с това, което казах тогава. Но беше нещо от рода. Така или иначе, не помня точно какво беше. А и пред такава публика човек импровизира, а така е трудно да помниш точно как и какво си казал. Със сигурност споменах също, че не съм запознат с проблема, за който ме питат, но дали беше преди или след отговора ми, това тук не мога да си спомня.

Както един мой познат, който си вади хляба с психология коментира:

Най-очертаващият се извод е, че самото задаване на въпроса е било по-важно от който и да било негов отговор.
Сиреч бива самоцелно, а не като стъпка в търсене на познание.
Викат му още "заяждане". 🙂
Хич да не ти пука, ама ти и без това си наясно… 🙂

Щеше ми се да не е прав.

А ако наистина ви пука за същината на проблема, Stilgar, моят любим Facebook troll (да взаимствам тук един израз от Йовко) изкопа този линк http://joelonsoftware.com/items/2006/06/16.html. Tam Joel обяснява като че ли точно за този проблем.

Ако ви интересува моята презентация в PDF, може да я свалите по-долу. Тя няма нищо общо с казаното по-горе, освен че всичко се случи заради нея :