Category: Български

Фото-семинар SimpleTours ST-01

Posted on 5/1/2011 by Doncho

Семинарът

Този уикенд се състоя първия семинар от SimpleTours семинарите на тема “Основи на фотографията за начинаещи”. Семинарът беше в хотел “Сезони” в Цигов чарк, Батак. Темите бяха за начинаещи. Аз определено имах нужда да чуя тези неща отново, защото макар и с повече от 30,000 снимки съм много зле откъм теоретичната част и прилагането ѝ на практика.

Та така прекарахме половин ден теоретичен семинар и още половин ден мои опити да измъкна апарата от ръчичките на Веси. Тя уж щеше да снима с нейната сапунерка, но в крайна сметка естествено аз се оказах прецакан. А тя – снимаща. Както и да е, може би тя имаше и повече нужда от практика, знам ли!

Аз нямах възможност да се усамотя и да си щракам каквото искам. Пък и честно казано нямах огромно желание да го правя, за разлика от Веси, която имаше снимачен ден, така да се каже. За да снимам аз трябва да съм повече или по-малко сам, да оглеждам пейзажа, за да си харесам кадър и т.н. Не става с пърхаща Веси около мен, която когато няма фотоапарат се мъчи да вземе моя. Въобще, както виждате си имам перфектното оправдание за липсата на снимки.

Забавлявах се само с панорамата, която се вижда в този материал. Също така използвах и възможността да проверя дали монопод ще е добра инвестиция. Оказва се, че ще е повече от добра, защото е доста по-удобен откъм големина, Веси го хареса (апаратът иначе ѝ тежи доста), а и успокоява треперливите ми ръце. Въобще – следващата фото-покупка ще е това.

Хотел “Сезони”

Условията в хотела бяха добри. Як интернет, който нито веднъж не се предаде, въпреки средно по 2-3 wireless устройства на човек.

Ресторантът беше с перфектна кухня. Нямаше ястие, което да не беше приготвено добре, или поне аз не уцелих такова.

Мениджмънта на ресторанта обаче беше плачевен. Имат два големи гряха, които аз не мога да простя. Поне не мога да простя лесно.

Първо, пушачите. Въпреки че си имаха обособена зала за непушачи, по някаква причина бяха разрешили да се пуши в нея. Когато обърнах внимание на сервитьора, той ме изгледа с неприязън, с която вече съм свикнал и ми каза, че с оглед да им е приятно на клиентите са им разрешили да пушат. Това, което той определено не очакваше беше да тръгна след него и да продължа полемиката, докато стигнем до стандартното “повикайте, ако обичате, управителя”. Управителката ми се извини веднага, и веднага взе мерки да се преместят или да спрат да пушат пушачите. И след 20-на минути почти не се усещаше гадната смрад в залата.

Второто нещо, което ме удиви страшно, беше фактът че на блок-масата за закуска липсваше вода! Вода бе, най-обикновеното нещо, критично важно за поддържането на живота в нашите тела. Имаше два вида гнусни химически сокове, но нямаше една кана вода! Първия ден поисках и ми донесаха, но вторият ден същия сервитьор, явно повлиян от предишната вечер, със злобен поглед ми отказа. Не била включена вода закуската и ако искам, трябвало да си я поръчам и да си я платя. Когато пак говорих с управителката, тя каза че ще вземе моите препоръки (wtf, препоръки, ама наистина ли до сега не са се сетили?) под внимание и ще обмислят идеята (поредно удивление от моя страна).

Като ударя една черта си правя извода, че хората са инвестирали много пари в хотела и в ресторанта, но и стотинка не са инвестирали в хората си. Не са ги пратили на курс по хотелиерство, не са ги научили да уважават клиентите си (и законите на страната). Въобще мега-селския манталитет на региона ярко оказва влияние върху всичко.

Не бих се върнал по мое желание в този хотел. Не харесвам хотели, в които трябва на закуска да си плащаш водата и преди вечеря да ти вдигнат нервите, защото когато искаш да седнеш с две деца, за кеф на пушачите управата им е разрешила да пуши в залата, в която това е абсолютно забранено по закон.

Като цяло

Изкарахме си добре. Ако не бяха горните две идиотски неща, щеше да е перфектно. След две седмици ще е втората част на семинара, чакам с нетърпение!

Windows Phone 7 @ HTC Trophy

Posted on 4/18/20114/18/2011 by Doncho

Когато си купих таблета, обещах да пиша и за Windows Phone 7. До сега нямах време да го сторя, а и честно казано обмислях какво да пиша. Защото съм силно раздвоен. Между качеството, което се откроява в платформата Windows Phone 7 и умишлените “американски тип” ограничения, наложени от Майкрософт, за да пазят потребителите и доброто име на устройствата, работещи под тази платформа. А аз съм хакер, обичам да чепкам, и такива ограничения не ми харесват.

Малко предистория

Телефонът ми HTC Trophy беше един от първите в офиса на Майкрософт България. Понеже е персонална награда за мен (завоювана още юни’2010, но изпратен едва октомври-ноември, защото не бяха налични), няколко седмици в офиса само аз можех да се пъча с Windows Phone 7 телефон. След това дойдоха и фирмените Samsung Omnia, и така постепенно колегите се обзаведоха с тези устройства.

Опитът ми с телефона

От ноември до януари използвах Трофито като основен телефон. Устройството има перфектна интеграция с контактите ми в Exchange (естествено!), Windows Live (естествено), Facebook, както и Google. Да, перфектна интеграция с Гугъл, за разлика от Galaxy Tab-а, който няма никаква читава интеграция с Windows Live календара и контактите. В това отношение Windows Phone 7 е безупречен. А Google има какво още да помислят и да направят. Че иначе голямата им слава на много отворени към всички нещо ръждясва.

Иронията в цялата история беше, че поради вината на Гугъл, непредоставяйки ми възможността да си ползвам Windows Live контактите, се наложи да мигрирам всички мои контакти от Windows Live към Google Mail. Изключително досадна, трудоемка и нервна работа. Нервна най-вече заради това, че ми се налага да я върша! А можеше да я избегна, ако “отворените” Гугъл се бяха погрижили за интеграция с най-голямата социална мрежа (и сега Windows Live има повече от 600 млн. регистрирани потребителя, 150 млн. от които използват ежедневно системата). Facebook скоро ще ги надмине, но… освен нелоялно отношение към конкурента и клиентите, не знам другояче как да определя липсата на Windows Live поддръжка от самото устройство. Дотук с “We’re not evil”, Google… То и без това отдавна е ясно, че сте обикновена корпорация, подобна на Майкрософт, IBM и ябълчните. Просто на хората ще им отнеме време да го разберат.

Докато траеше миграцията на контактите ми, на Трофито имах дублирани такива. Добре, че устройството се справя перфектно с идентификацията и свързването на дублирани и приличащи си контакти. От близо 1400 уникални контакта, пръснати частично из Фейсбук, Гугъл и Лайв телефонът идентифицира около 95% (т.е. обърка или не позна всеки двайсети). Там, където той не успя, аз му помогнах. Якото е, че докато му помагаш, той сам “поумнява” и се справя все по-добре с идентификацията на множеството контакти. Тъпото е, че ако ти се наложи да минеш на друг телефон, тази информация не се пренася, т.е. и там имаш същите главоболия. Да се надяваме, че в следващи версии тази информация ще може да мигрира от едно устройство в друго.

Като изключим контактите, останалото е перфектно. Нормално е някак Windows Phone да има идеална интеграция с Exchange. Очаквано е да има такава и с останалите календари (Live, Google). Пак голяма забележка към гугуляците заради липсата на поддръжка на Live календара. Същата простотия като с контактите.

Приложенията

Приложения засега няма много. Въпреки, че откакто започнах да пиша този материал до публикуването му се създадоха повече от 10К приложения, те пак не достигат. И читавите са платени. И тук вече започва мрънкане срещу недалновидния майкрософтски product management, решил че ще се прави само и единствено майкрософтско заплащане на продуктите. Което от своя страна довежда до липсата на поддръжка в много географии, включително и нашата. Явно Майкрософт не успя да е по-иновативен ябълчните – корпорация като всички останали. Няма пазар – не ѝ пука. Колко типично…
Гугъл тук печелят – всеки потребител на Андроид устройство може да избере дали иска корпорацията да го пази, или е готов да жертва този “комфорт” срещу удобството да си купува приложения и от не-толкова-официалните пазари. Което дава възможност за платени приложения. И за повече удобство за потребителя.
Безплатните приложения за WP7 не блестят кой-знае колко: малко са, повечето са от услуги, които разчитат на съдържанието и потребителите (като FourSquare например), затова и поддържат сравнително от началото и за Windows Phone.

Неща като Evernote, Dropbox и т.н. въобще нямат интеграция с телефона, което е много, много дразнещо. Да видим какво ще стане за в бъдеще. Предвид обаче моделът, който сега се налага от Майкрософт, ще е доста трудно да се постигне толкова добра интеграция, както е с един гугълфон например. Dropbox акаунта ми синхронизира всички компютри, таблета и телефона ми (разбира се, при малките у-ва иска допълнително ОК за файловете, но може да го прави!). Evernote странно защо няма все още версия за Windows Phone 7. При тях не би следвало да е проблем почти пълна поддръжка на услугата. Но нямат – факт! И други важни облачни услуги също куцат. Перфектна е поддръжката на Windows Live документите – и толкова.

Фейсбук, естествено, също има повече от задоволителна поддръжка. Поради факта, че контактите са отлично интегрирани, Фейсбук контактите също се появяват в адресната книга. Което е яко (снимки, статуси, телефони – ако имат въведени и т.н.). За всички останали контакти си имате стандартната, пълна интеграция между съответния облак (Google, Live, Exchange) и телефона.

Ако сте разработчик, за Windows Phone 7 се пише лесно. Сваляте безплатните инструменти, инсталирате ги, и действате. Silverlight или XNA – ваш избор.

Обобщение

Кирилицата е важна за мен. Толкова важна, че завършвам всяка моя лична е-поща с

—
Ако не отговарям на писмата Ви – погледнете тук: http://6lyokavitza.org/mail

И в повечето случаи го спазвам.

Поради това не искам да съм с телефон, който няма кирилица в клавиатурата си. Освен ако компанията не го изисква, разбира се (а тя вече не го изисква). За добро или лошо, кирилицата е важна част от нашата култура (е, поне от моята). Това беше основната причина за следващ служебен телефон да си поръчам Google Nexus S. Не знам как ще бъде като телефон, но ако прилича на Samsung Galaxy S, ще съм повече от доволен. Trophy-то вече е при Веси, за която кирилицата не е толкова важна. То замени нейния HTC Touch Diamond като основен нейн телефон. Диаманта пък замени издъхващия ѝ глобулски телефон, който ама наистина имаше голяма нужда от пенсиониране.

Веси е влюбена в Трофито. И дума не дава да стане да си го даде обратно. Цъка редовно на него, кефи му се, въобще смята че е открила своето устройство. Трябва да се свържа с Кирчо, за да му друснем една пиратска кирилица (дано да стане), но дори и без кирилица, Веси е ОК. Когато имах временни проблеми с батерията на новия ми Nexus S, тя боязливо ме запита “нали не смяташ да ми вземаш телефона” :)… Радвам се, че най-накрая и нея я уредихме с “умен” телефон, макар да не му използва до край възможностите.

Аз лично ще остана да наблюдавам Windows Phone 7 платформата и да чакам момента, в който ще мога да ѝ се доверя отново. Дано този момент дойде скоро, и то не чрез xda-developers, а чрез официално поддържано устройство от производителя. Защото кракването на телефона също няма да ми е от особено любимите неща за правене!

Photo (cc) John.Karakatsanis

Пушенето и моята лудост

Posted on 3/30/20113/30/2011 by Doncho

Искам да ви разкажа за една моя лудост. Мания, развита до такова състояние, че някой ден ще си изям боя заради това. Ако е само боя, добре ще е.

Принципно се смятам за толерантен човек. То кой ли не се смята за такъв. Малко са обаче истински толерантните, и аз най-вероятно не съм от тях. (И) Заради тази мания.

Пушенето ме влудява. Наркоманът, доволно отпиващ поредната доза отровен дим. Гледката е грозна и жалка. Но аз гледката я понасям. Това, което отприщва лудостта у мен е моментът, в който аз ставам жертва на тази наркомания. Ставам жертва заради това, че съм допуснал да направя компромис със себе си и с принципите си. Заради нечий комфорт. Или “защото ми то така е прието в заведенията”.

До сега не съм ял бой, когато лудостта ми се отприщи. Правил съм забележки на засукани госпожи(ци), правил съм и скандали в доста заведения. Оплаквал съм се, без регистриран резултат или обратна връзка. Гледали са ме лошо, гледали са ме с омерзение колко съм задръстен и как хич не ги разбирам работите с Истинската Толерантност. Гледали са ме и със съжаление: “горкият, той наистина е болен, че кой би реагирал така заради някакъв си дим, голяма работа”. Понякога съм излизал победител в конфликтната ситуация, понякога е трябвало да си подвивам опашката и да си трая. Може би и затова не съм още ял бой.

Днес обаче се случи нещо, което ме подтиква да пиша. Защото чрез писането някак човек сваля емоцията от душата си, понякога олеква, понякога – не. Надявам се сега да олекне. И да не олекне обаче, написаното си е написано.

Докато пиша това трябваше да съм на едно място, където да си прекарвам супер време с в повечето случаи приятни, но със сигурност изключително интелигентни хора. Горд съм да имам част от тях за приятели. Вместо това обаче така се сгърчи настроението ми, че реших да си остана в къщи. И пиейки по чаша розе с Веси (може да стане и бутилка, времето ще покаже), да нац(в)ъкам това писание.

Днес се създаде такава ситуация, че нямаше как да реагирам другояче, освен така както реагирах. Не съжалявам. Не се и извинявам. Лудостта ми ме кара да знам, че съм прав. Дали е лудост или не няма значение, защото съм сигурен, че съм прав. Действията ми нараниха приятел и може би го отдалечиха завинаги от мен. И преди ми се е случвало заради тази лудост. Но и преди съм бил прав. И едва ли някога нещата ще се променят, защото (благодарение на нездравото ми душевно състояние, както вече разбрахте) това ще се повтаря.

Няма да започна да правя компромиси с тютюневия дим.

Не само защото ракът на белия дроб изглежда да е орисията на рода ми.
Не само защото смятам, че никой няма право да разрушава здравето на другия, благодарение на пороците, които притежава.
Не само защото мисля, че на родители, които водят децата си с тях в запушено заведение трябва да се оспорят родителските права. Може би не да се отнемат, но поне да се оспорят, въвличайки тези родители в процедура по доказване на това доколко способни родители са.
И не само защото вече имам и защитата (макар и доста рехава, признавам) на закона.

Лудостта ми ще се засилва. Усещам, че може да загубя някой и друг приятел. Надявам се близките ми приятели-пушачи да ме разберат. Предварително им се извинявам, че ще ги засегна. Няма как да не се случи някой път. Горещо пожелавам на тях и на себе си да намерят сили да се откажат от ужасния порок. Но аз не мога да бъда по-различен. Приемете го като болест. И ако не можете да бъдете приятели с така болен човек, тогава май ще е всеки по пътя си. Надявам се – без лоши чувства.

Защото в България да си върл непушач е болест. Душевна. Хората смятат, че по подразбиране е ОК да си толерантен към пушачите. Ако не си толерантен към пушачите, предизвикващ горепосочените чувства у околните. И те определят като болен. А е ясно, че обществото в повечето случаи е право.

Да си върл непушач е българско душевно заболяване.

Прецакване от Gladen.BG

Posted on 3/23/20113/23/2011 by Doncho

Крайно време е да се отвори домейн mizernici.bg. За да може там човек да споделя безобразия на родни компании, за които които уж “грижата за клиента” е първостепенна, но опре ли до няколко безценни левчета, започват да се циганят на поразия.

В тази връзка искам да ви споделя моят печален опит с gladen.bg, от където тази вечер се опитах да си поръчам пица.

Поръчах си една пица, за която получих следната електронна поръчка:

Забелязвате ли удебеленото чудо? НУЛА лева за доставка. Същото го пишеше и на shopping cart-ата, непосредствено преди “Поръчай”.

Останах обаче зверски учуден от обаждането от Гладен, за което ми казаха че трябвало да платя шест лева доставка. Въпреки, че не била отразена в поръчката. И че много се извинявали, че имало бъг в системата. И ако съм искал, да съм откажел поръчката.

Да, ама аз знам много добре Законът за електронна търговия. И неговия чл.4, ал.2:

Чл. 4. (2) Когато при предоставянето на услуги на информационното общество се посочват цени, те трябва да се обозначават по ясен и разбираем начин. Доставчикът на услуги е длъжен да указва дали цените включват данъци, такси и разноски, които формират крайната цена.

В този смисъл смятам, че Гладен.БГ бяха длъжни да приключат сделката на обявената цена, поемайки за тяхна сметка доставката. Ако им пукаше за клиента, щяха освен да се извинят, да наредят поръчката. И така да покажат, че наистина им пука.

Най-много се подразних от факта, че по телефона ми беше обещано, че ще получа е-поща, посочваща защо съм се отказал от поръчката, и че вината е тяхна, и че заради непосочената доставка са ми отказали поръчката (въпреки договорената по-горе цена!).

Е, след 20-на минути се оказа, че “колежката току-що си е тръгнала”, а моята поръчка все едно никога не е правена (поне в списъка ми с поръчки я няма). Добре, че е-пощата я имаше! Лъжата беше пълна.

Чудя се, да се оплаквам ли? Или да оставя гладен.бг да си тъне в собствената мизерия? Компания, която се отнася така дребнаво с клиентите си няма бъдеще според мен.

Утре ще се опитам да говоря с ШЕФА. Поисках му телефона тази вечер, оказа се че не може. Да видим дали утре ще може.

Много съм разочарован. Изглеждаха свястна компания.

П.П. Бъгът вече е отстранен. В сайта излиза правилно доставка, ако сега се опитам да поръчам. Явно се опитват да замажат положението, надявайки се да не остане срамът. Но срамът е вечен: Гладен.БГ се доказаха мизерници!

Проект “Genesis” най-накрая е преместен

Posted on 3/20/2011 by Doncho

От сума ти време виси в Drafts, но най-накрая го публикувах!

На времето с един от най-яките екипи преведохме “Проект “Генезис””. Доскоро беше на безплатен хостинг, след това го свалих, сега пак го качвам тук. И колкото пъти го чета, колкова пъти се кефя :). Преводът беше истинско удоволствие и тогава, заедно с “Лабораторни хроники”!

Enjoy “Проект “Генезис””.

7 години блог

Posted on 2/22/20112/20/2011 by Doncho

На днешна дата, преди 7 години стартирах моя блог. С тогавашната версия на WordPress (като гледам блога на Матт, 1.0.1 ще да е била). С неясната идея за какво ще пиша и колко често. С много ентусиазъм и значително повече свободно време, отколкото сега.

Не мога да повярвам колко много време мина. За седем години човек от една мръвка става “отгледан”, ходещ на училище, учещ се на отговорности и на това колко живота е едновременно гаден и прекрасен. Ангел, тогава на година и 10 месеца, сега ходи и се връща сам до училище, гледа брат си, пише домашни, и прави от глупостите на по-порасналите деца вече. Марти въобще не му беше ясна съдбата тогава.

Аз работех тогава в Object Builder Software и идея си нямах, че ме чака предизвикателството Майкрософт. И Дания. Веси и тя си нямаше идея :).
Тогава го имаше и ССС и някои хора даже вярвахме тогава, че идеята и подобно сдружение имат бъдеще в България. Сега поне за себе си съм сигурен, че 99.95% от ИТтата в България сме консуматори и идеята за свободен софтуер свършва там, където идва момента да дариш от себе си. Да дариш време, или пари, или каквото ще. Да откъснеш нещо и да върнеш на обществото. Нъц, не става. Поколения ще минат, а ние ще сме прах, когато (може би) повечето хора по нашите ширини ще научат какво е team player.

Тогава 40така ми се виждаше далече. Бях доста по-фин и убаф. Сега 40така чука на вратата, а аз съм все по-дърт и дебел :). Но това е правилото на живота, то и на Ангел тогава кожата му беше бебешка, а сега понякога си личи как пубертета предстои. На Веси ѝ се чудя как въобще не се промени, въпреки (а може би и точно заради?) още едната бременност и Марти!

Абе каквото и да говоря – много неща се случиха. Лошото е, че спрях да пиша толкова често, колкото го правех в началото. Особено Дания ми се отрази зле: работата в Майкрософт изискваше много да внимавам какво пиша и споделям, а и WoW съвсем лошо подейства върху свободното ми време. А свикне ли веднъж човек да не пише…

Накрая – да си пожелая повечко писане. Повече време за писане, повече теми. Теми и сега не липсват, но време – все още липсва. Въпреки, че влизам във WoW много, много по-рядко.

И съвсем накрая – да ви благодаря, верни фенове. За това, че четете глупостите ми, за това че коментирате, за това че някои даже харесвате блога. Давайте все така, а аз ще гледам да ви разочаровам по-малко :).

Delivery Shop Ltd. – перфектният доставчик от САЩ

Posted on 2/10/2011 by Doncho

Покрай поръчката на новия ми телефон изключително ме подразни идиотското отношение на Expansys. В опитите си да поръчам телефона си от тях, освен че дадоха скъпа и нереална цена, те се доказаха като некоректен, неспособен да достави стоката магазин. След като ми потвърдиха телефона, те на трипъти променяха срока на доставка, като го правеха в последния ден, когато би следвало да го получа. Първия път ми казаха 4 дни, аз чинно изчаках, на 4-я ден срока “магически” стана 6 дни. След 6 дни той стана пак така магически на 8 дни и т.н. Мотаха ме цял месец. Затова си заслужават малко безплатно SEO от мен. Никога няма вече да използвам Expansys, ако имам и най-малката друга алтернатива.

След месец чакане, вбесен от малоумната им политика (“Не можем да ви кажем със сигурност кога ще получим доставка”? WTF? Вие квартална сергия ли сте, или международен доставчик?), реших да ги зарежа. Започнах да търся и след няколко часа бях сигурен, че съм “открил златна жила”, така да се каже. Намерих Delivery Shop Ltd.

Delivery Shop открих през търсачка, докато отчаян и ядосан търсех откъде да си поръчам Google Nexus S. След като ги открих, имахме кратък обмен на съобщения с Димо Гочев, мениджър от компанията. Бързината на отговорите и точността им ми вдъхнаха увереност, че това е моят доставчик, след което направих поръчката от тях. Процедурата ми беше обяснена детайлно и с голямо задоволство мога да кажа, че каквото хората казаха, че ще стане – това стана. Отношението им малко ми напомни отношението на класическите американски компании за услуги, което общо-взето е рядкост в нашите ширин. Expansys въпреки голословните си хвалби, българските си телефонни линии и българския си сайт на английски доказаха за пореден път, че в Европа много имаме какво да се учим от американците в това отношение.

Точно 20на дни след като си поръчах телефона, той беше доставен директно вкъщи, в перфектно състояние.

Горещо препоръчвам Delivery Shop Ltd. за всякакви доставки от САЩ. Хората очевидно доставят всичко, от електроника до обувки. Благодаря им, че ги има и им пожелавам много бъдещи успехи!

Job Offering at Microsoft Bulgaria

Posted on 1/30/2011 by Doncho

След като напуснах моята позиция в Майкрософт, мястото най-накрая е отворено за кандидати. Всъщност, мястото е отворено отдавна, но аз чак сега намирам време да публикувам обявата. Но по-добре късно, отколкото никога 😉 .

Та ако ви се работи в световна компания, в която ще имате досег до най-новите компютърни технологии в Майкрософт платформата, както и до едни от най-големите мозъци в индустрията worldwide, тогава Майкрософт е добър избор за вас.

Пълните изисквания и описание на работата се намират в документа “Developer Tools and Platform Manager” @ docs.com. Не приемам оправдания, че не можете да го прочетете 🙂 .

Накратко (и според мен), за да ставате за позицията, трябва:

Да сте разработчик, или да имате опит и познания относно процеса на разработка на софтуер;
Да познавате регионалната екосистема от фирми-разработчици и да искате да работите с тях;
Да познавате Майкрософтската платформа за разработка (Visual Studio, .NET, другите платформи са солиден плюс), да ги харесвате и да искате да обясните на хората защо са най-яките (а те действително са!)
Да не се страхувате да пробвате най-новите (в повечето случаи – само за вътрешна употреба) версии на софтуерните продукти на Майкрософт, да сте готови да посрещате проблемите на партньорите на компанията и да ги комуникирате по-нагоре, както и да работите за тяхното решаване;
Да не се притеснявате да застанете пред 10, 50, 100 или повече хора, за да представите определен продукт или технология;
Да сте готов да пътувате. Макар и локална, позицията предполага пътуване из региона, ако желаете това;
Да знаете английски на повече от добро ниво. Често ще ви се налага да обяснявате проблематика, а ако правите презентация на живо в чужбина, тя ще е на английски;
Да сте готов да сте един от Майкрософт. Това е тежка, но не и непосилна задача. Не мога да ви кажа нищо повече тук, това ще го откриете сами. Има си своите предизвикателства, но е невероятно усещане!
Да искате да работите за събитията на компанията, събития като MS Days, партньорски конференции и т.н. Да сте готови даже на OpenFest да представите платоформата и да се забавлявате с публиката, чевръсто избягвайки летящите яйца и домати 🙂

Мога да продължа да пиша с часове изисквания, ползи и предизвикателства за позицията, но ако дотук не чувствате, че ставате, едва ли ще ви убедя.

Ако чувствате обаче, че искате да кандидатствате (защото дори кандидатстването и интервютата за такава позиция са си ценен опит, ако ще и да не ви вземат!), изпратете CV на Илияна Търнина, v-iltarn_на_microsoft.com. Краен срок: 04.02.2010. Но и да го изтървете, пак изпратете CV, Илиянка е слънце и едва ли ще ви откаже 🙂 .

Mobilus in Mobili

Posted on 12/16/201012/16/2010 by Doncho

“Подвижен в подвижното”. Любим девиз, прочетен за пръв път в “Капитан Немо”.

Избрах го за заглавие на един доста личен материал. Много подобен на “Двете седмици…” на Йовко. Само че аз ще го започна отзад-напред.

На 23.12.2010 ще предам обратно едно парче пластмаса, на което има моята снимка, оградена от синя рамка с бял надпис “Employee”. По-надолу на парчето пише “Microsoft”. Това парче пластмаса ме идентифицираше като един от 90,000 служителя на най-голямата софтуена компания в света.

Пътуването започна на 01.10.2004. За да свърши в края на този месец и тази година. Беше вълнуващо пътуване, свързано с милиони реда прегледан (или просто прелистен, според случая) код, стотици хиляди пропътувани километри, хиляди нови хора, стотици събития, десетки презентации, две компании, собственост на една марка. Майкрософт. Ако преди 2004-а ми бяха казали, че ще работя повече от 6 години в системата на Майкрософт, едва ли щях да му повярвам. Нямаше да повярвам, ако някой беше казал, че ще видя Office 2007, Vista, Office 2010, Windows 7 и още десетки други продукти дълго преди хакерите от останалия свят да ги видят.

Точно Йовко беше един от първите приятели, които разбраха за сериозните ми намерения да работя в Майкрософт. Имах нужда от съвет тогава, за една доста деликатна ситуация. Никога няма да забравя емоцията и усещането, което остави у мен тогавашния ни разговор. Беше в Пловдив, в едно заведение в “Ивицата "Газа” (така на галено наричахме кафенетата срещу ВСИ, в които можеше да се видят повече студенти с по-тъмна кожа, отколкото български такива).

Точно три години и след този разговор имах един друг. С Ивайло, моят бивш (и първи) шеф от Майкрософт България. Човекът, който повярва че от мен ще стане консултант по разработката и ще има бизнес за човек като мен. Беше ми даден шанс да се върна в България и да остана в най-голямата софтуерна компания в света.

И нови три години след това пътят ми в Майкрософт завършва. Дали окончателно или не – това само Бог знае. Доста са хората (по света), върнали се в компанията. Но аз си тръгвам с усещането, че като че ли е завинаги. Защото така е някак по-лесно. И защото така трябва да се тръгва към чисто новите предизвикателства, които са пред мен.

За последните години взех от Майкрософт много. Взех знания, взех важни познанства и безценни приятелства. Надявам се да ги запазя вечно, поне според мащабите на смъртния човек. Дадох много, но взех много повече. За човек като мен възможността да работи с най-новите технологии на най-популярната компания беше нещо изключително. Да познавам хора като Браян Хари, като Йеспър Фалкебо, като Марк Русинович и да знам, че напиша ли им писмо, ще имам отговорът им в кутията ми на следващия ден. Да показвам тези яки технологии пред затихнала аудитория, след което да дискутираме (понякога – доста горещо) проблемите и бъдещето. Да ровя за решението на поредния технически проблем из 500,000 страници документация и дискусии. Да знам, че ако даден проблем не се реши, Стив (Балмър) ще се обади лично на колегата ми, който отговаря за клиента, за да по търси сметка (за съжаление и радост – истински случай)! Да имам възможността да повлияя с мнението си на развитието на гигант като Windows.

Има още хиляди “Да…”, “Като…” и т.н. Ще ги запазя за себе си, че взех да ставам досаден. Важното в случая е едно – това беше и си остава една яка технологична компания и със сигурност времето, прекарано в нея е солидна инвестиция.

Е, имаше естествено и проблеми. Защото сме много хора, с много мнения и стереотипи. Защото компания като Майкрософт не може без “корпоративни политики”, а и те се пишат от хора. И се спазват (или не) от такива. Но не искам да говоря за проблемите, на първо място защото няма(ше) непреодолим проблем, а и защото искам да останат само хубавите неща. Както и ще стане.

Искам също да благодаря. На много хора. На някои вече го сторих, на други ще го сторя по е-поща. На трети – като пийнем за довиждане. На четвърти вероятно ще забравя… Важното е да се знае обаче, че за тези 75 месеца в компанията не срещнах нито един човек, на който да не му пука за работата си. Всеки искаше и се опитваше да свърши нещата по най-добрия според него начин. Всеки един – професионалист в това, което прави. И 90% от тях – готови да помогнат веднага. Предполагам, че останалите 10% са били твърде заети, когато съм ги молил. Аз също направих всичко възможно да го сторя.

“Mobiilus in Mobili”. Подвижен в подвижното. Доста точно описание за това, което бяха последните години.

Благодаря още веднъж на всички. “Ние сме Майкрософт”, “Героите са тук”, …. Компанията остава дълбоко в сърцето и душата ми. И ще ми държи влага доста време.

Какво следва? От 01.01.2011 ще ръководя българския офис на чисто нова софтуерна фирма, филиал на високотехнологична датска софтуерна компания, която запълва много специфична софтуерна ниша. Подробностите не са тайна, но тук не им е мястото. За тях – друг път.

За Сани

Posted on 12/14/201012/14/2010 by Doncho

Рядко участвам в подобни кампании чрез блога си. Ежемесечно давам по някой лев за Save-Darina.Org, но този случай е доста по-различен.

Аз помогнах. Ако можете, помогнете и вие. През Ден:

Нямам време да се опитвам да бъда оригинална, защото, както по-рано обясних на колегите си, губя време. А това време дори не е мое. Губя времето на моя съученичка.

Казва се Сандра и е страшно слънчева и умна. Знае три езика, учи право. И е много болна.

В момента тя лежи в болница в Израел и чака да се случи чудо и парите, необходими за трансплантация на стволови клетки, да бъдат събрани.

Обаче родителите на Сандра вече нямат какво да продадат. за да съберат пари. Биха продали живота си, сигурна съм, но това не се купува. В техния случай – НЕ.

В нейния – ДА.

ТОВА Е НЕЙНАТА ИСТОРИЯ

А това са номерата на банковите сметки. Използвайте ги!

Сандра Валентинова Младенова

ЕГН: 8611297052

Сметка в ЛЕВА:
Банка ДСК АД
IBAN: BG10STSA93000018907829
BIC: STSABGSF

Сметка в EURO:
Банка ДСК АД
IBAN: BG56STSA93000018907874
BIC: STSABGSF

Сметка в USD:
Банка ДСК АД
IBAN: BG62STSA93000018907863
BIC: STSABGSF

Моля ви. Нека и подарим живот!

През ноември е открита и DMS линия за SMS-и, но там положението е страшно. От DMS казват, че към 14.12. има по-малко от 3000 изпратени смс-а от началото на кампанията, от които се удържа несамо ДДС, но и такси за телекомите. Дори и да не се удържат такива суми, всичко събрано ще отиде при Сандра след месец, ако не и повече, защото се изчаква всички да си изплатят сметките и да се съберат всички взменания.

Все пак можете да изпращате текст DMS SANDRA на 17 777. Няма да откажем.

ВКЛЮЧЕТЕ СЕ В КОЛЕДНАТА БЛОГ КАУЗА!

ПУБЛИКУВАЙТЕ ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ НА БЛОГА СИ.

Ако ви е по-лесно, сте напълно добре дошли да copy-paste-вате.

Благодаря ви предварително!

Копи-пейст, 3 минути (и 2 за превода). 100 човека по 5 минути – доста пари. И много други хора, до които ще стигне посланието.

Благодаря! И Весела Коледа, ако не се чуем до тогава!