Mobilus in Mobili

File:20000 mobilis in mobili.jpg“Подвижен в подвижното”. Любим девиз, прочетен за пръв път в “Капитан Немо”.

Избрах го за заглавие на един доста личен материал. Много подобен на “Двете седмици…” на Йовко. Само че аз ще го започна отзад-напред.

На 23.12.2010 ще предам обратно едно парче пластмаса, на което има моята снимка, оградена от синя рамка с бял надпис “Employee”. По-надолу на парчето пише “Microsoft”. Това парче пластмаса ме идентифицираше като един от 90,000 служителя на най-голямата софтуена компания в света.

Пътуването започна на 01.10.2004. За да свърши в края на този месец и тази година. Беше вълнуващо пътуване, свързано с милиони реда прегледан (или просто прелистен, според случая) код, стотици хиляди пропътувани километри, хиляди нови хора, стотици събития, десетки презентации, две компании, собственост на една марка. Майкрософт. Ако преди 2004-а ми бяха казали, че ще работя повече от 6 години в системата на Майкрософт, едва ли щях да му повярвам. Нямаше да повярвам, ако някой беше казал, че ще видя Office 2007, Vista, Office 2010, Windows 7 и още десетки други продукти дълго преди хакерите от останалия свят да ги видят.

Точно Йовко беше един от първите приятели, които разбраха за сериозните ми намерения да работя в Майкрософт. Имах нужда от съвет тогава, за една доста деликатна ситуация. Никога няма да забравя емоцията и усещането, което остави у мен тогавашния ни разговор. Беше в Пловдив, в едно заведение в “Ивицата "Газа” (така на галено наричахме кафенетата срещу ВСИ, в които можеше да се видят повече студенти с по-тъмна кожа, отколкото български такива).

Точно три години и след този разговор имах един друг. С Ивайло, моят бивш (и първи) шеф от Майкрософт България. Човекът, който повярва че от мен ще стане консултант по разработката и ще има бизнес за човек като мен. Беше ми даден шанс да се върна в България и да остана в най-голямата софтуерна компания в света.

И нови три години след това пътят ми в Майкрософт завършва. Дали окончателно или не – това само Бог знае. Доста са хората (по света), върнали се в компанията. Но аз си тръгвам с усещането, че като че ли е завинаги. Защото така е някак по-лесно. И защото така трябва да се тръгва към чисто новите предизвикателства, които са пред мен.

За последните години взех от Майкрософт много. Взех знания, взех важни познанства и безценни приятелства. Надявам се да ги запазя вечно, поне според мащабите на смъртния човек. Дадох много, но взех много повече. За човек като мен възможността да работи с най-новите технологии на най-популярната компания беше нещо изключително. Да познавам хора като Браян Хари, като Йеспър Фалкебо, като Марк Русинович и да знам, че напиша ли им писмо, ще имам отговорът им в кутията ми на следващия ден. Да показвам тези яки технологии пред затихнала аудитория, след което да дискутираме (понякога – доста горещо) проблемите и бъдещето. Да ровя за решението на поредния технически проблем из 500,000 страници документация и дискусии. Да знам, че ако даден проблем не се реши, Стив (Балмър) ще се обади лично на колегата ми, който отговаря за клиента, за да по търси сметка (за съжаление и радост – истински случай)! Да имам възможността да повлияя с мнението си на развитието на гигант като Windows.

Има още хиляди “Да…”, “Като…” и т.н. Ще ги запазя за себе си, че взех да ставам досаден. Важното в случая е едно – това беше и си остава една яка технологична компания и със сигурност времето, прекарано в нея е солидна инвестиция.

Е, имаше естествено и проблеми. Защото сме много хора, с много мнения и стереотипи. Защото компания като Майкрософт не може без “корпоративни политики”, а и те се пишат от хора. И се спазват (или не) от такива. Но не искам да говоря за проблемите, на първо място защото няма(ше) непреодолим проблем, а и защото искам да останат само хубавите неща. Както и ще стане.

Искам също да благодаря. На много хора. На някои вече го сторих, на други ще го сторя по е-поща. На трети – като пийнем за довиждане. На четвърти вероятно ще забравя… Важното е да се знае обаче, че за тези 75 месеца в компанията не срещнах нито един човек, на който да не му пука за работата си. Всеки искаше и се опитваше да свърши нещата по най-добрия според него начин. Всеки един – професионалист в това, което прави. И 90% от тях – готови да помогнат веднага. Предполагам, че останалите 10% са били твърде заети, когато съм ги молил. Аз също направих всичко възможно да го сторя.

“Mobiilus in Mobili”. Подвижен в подвижното. Доста точно описание за това, което бяха последните години.

Благодаря още веднъж на всички. “Ние сме Майкрософт”, “Героите са тук”, …. Компанията остава дълбоко в сърцето и душата ми. И ще ми държи влага доста време.

Какво следва? От 01.01.2011 ще ръководя българския офис на чисто нова софтуерна фирма, филиал на високотехнологична датска софтуерна компания, която запълва много специфична софтуерна ниша. Подробностите не са тайна, но тук не им е мястото. За тях – друг път.

33 thoughts on “Mobilus in Mobili

  1. Ако наистина оценката за мен е подобна.Ако се налага да бъде сменена и дейност-имам ли възможност да кандидатствам и да продължа да работя в същия (или поне отчасти) екип.Ако мога да имам щастието да съм в същите отношения ,със същите личности, за мен ще е неописуема радост.Дано Се сбъдне тази моя мечта.С две ръце ще си напиша молбата за работа с такива хора.Там не се работа-там се пее от удоволствието да си в работа с подобен колектив и личности.

  2. Дончо, желая ти късмет и успех там, закъдето си тръгнал. Зная, че и с каквото да се занимаваш, ще го правиш с любов. Дори и с неблагодарната задача да водиш лабораторни в МЕИ-то. Успех и дерзай….

  3. Дангелов, Напред и нагоре!
    И все така позитивен, за да си останеш №1!

  4. “Подвижен в подвижното” е един хубав и подходящ девиз, Дончо! Не бива да губим гъвкавостта и способността си да се движим. Пожелавам ти успехи, където и да си!

  5. @lilia: Много абстрактен коментар, четири пъти го четох и пак не съм сигурен, дали го разбрах. Нещо като модернистичното изкуство ми идва 🙂

    @Матей: Мерси! Лабораторните в МЕИ иначе си ги бива, а какви колежки има(ше)…

    @yovko: Благодаря!

    @Живко: Аз позитивен? Или тук има толкова скрита ирония, че дори аз не мога да я схвана 🙂 ?

    @Ани: Много як девиз, наистина. Любима книга, а кое време е писана…

  6. Дончо, от сърце ти желая успех! Съжалявам, че хора като теб си тръгват, но ще продължим да пием кафе заедно и да обсъждаме нещата от живота, надявам се ;-)!

  7. Браво,Дончо!Радвам се, че познавам такива хора като теб!Не спирай да вярваш, че правиш най-доброто!!!

  8. Да не го превръщаме в чат сесия! Знаеш много добре, как и какво мисля :))

  9. Дончо – мога само да ти кажа – Наслуки – ти си нашата гордост, както винаги!

  10. Подкрепял съм те в предишните ти начинания, подкрепям те и в това 🙂 Ай успех 🙂

  11. @Дончо:

    (lilia е мистериозен спамър, който публикува коментари навсякъде — коментари, които често са напълно неразбираеми за хората и “не в темата”…)

    Иначе — успех с новото начинание!! 🙂

    А историята за “Наутилус” и капитан Немо ми е любима и на мен… Страхотна книга!

  12. Аз па да задам един такъв въпрос, щото timing-а на тоя post е малко странен, нали това няма нищо общо с това, дето говори на openfest, например заради него да са те помолили да си тръгнеш, или то да е повлияло на решението ти? Малко вероятно ми се вижда, но от друга страна не обичам съвпаденията 🙂

  13. @Васил Колев: Не, няма нищо такова. За 6+ години в Майкрософт не съм видял нито един човек, който да си е тръгнал по такава причина. ОпънФест си беше предизвикателство наистина, но няма нищо общо с решението ми. Тръгвам си, защото има ново предизвикателство, което според мен си струва.
    @Мишел, Мона, Цвета, Владо: Благодаря ви.
    @Милен: Ти би ме подкрепил и в ТИТАН да ида. Хубаво е човек да има приятел като теб!
    @Натали: И на мен ще ми липсва приятелско бърборене на чапа кафе. Но да се надяваме да се случва от време на време…

  14. @Васил Колев: вземете го пуснете най-накрая видеото от презентацията на Дончо да чуем какво толкова е казал, че тя параноята е нож с две остриета :-Р

  15. Е, това е новина! Не е лесно да излезеш от комфортната зона, а ти сам се изритваш оттам. Така се пораства обаче: пожелавам ти интересен и много успешен бизнес. Да съумееш да приложиш всичко, което знаеш и да научиш нови неща.

  16. Дончо, знаеш, че аз повече читател, не толкова писател, но този път бих искал “писмено” да ти пожелая на добър път и да знаеш, че ние и петимата (ама не от РМС) ще стискаме палци за теб и новото ти амплоа!

  17. Честито и успех! Повече добри неща за по-добро с новата компания. И да се похвалиш с какво ще се занимавате 🙂

  18. Успех Дончо!

    И само напред 🙂

    При Йовко се прокрадваше идеята много време преди да го направи, при теб някак по-отведнъж. Иначе аз направих една година след подобна смяна… и съм много доволен от себе си 🙂

  19. Еххх… Сега пред кого трябва да размятам сабя?

    Успех Дончо! Надявам се отново да ни се пресекът пътищата.

  20. Успех,Дончо
    аз съм минал през това и ти желая всичко най-добро след преминаването на този “квантов” слой:) Трудно е да събереш енергията и да вземеш решението (понякога и лесно ама после боли). Искрено ти желая нови и по-големи успехи.
    п.п. аз съм един от читателите, които рядко коментират:)

  21. Успех!
    Всяка промяна е трудна, хубавите колегите остават приятели…
    п.п. Поглеждам това местенце отвреме навреме, както и хубавите снимки:) обикновено не коментирам и не съм онази лилия:) Бих искала да попитам нещо, но на личен мейл…

Leave a Reply

Theme: Overlay by Kaira Extra Text
%d bloggers like this: