Български – Page 12

Category: Български

Windows Home Server драма

Posted on 12/19/201112/19/2011 by Doncho

It’s official: моят домашен сървър е болен. Не знам точно какво му е, но на всеки 8-10 часа спира да приема заявки (нито http, нито samba, жив е само ping до него), практически е безполезен. След рестарт (от копчето, никакъв друг не е възможен в този момент) се оправя, до следващото забиване. Явно нещо в хардуера е загазил, засега съм “наплюл” три възможни проблема:

Твърдия диск: за съжление, анализ от вчера показа лоши сектори, някои от тях върху системни библиотеки: MMC в момента дава красив .NET exception, че му липсва някаква картинка :(. С голяма вероятност операционната система е заминала и ще трябва преинсталация (и нов диск, разбира се)
Ако това не оправи нещата, паметта е следващия в списъка. Преди около два месеца я смених с повечко. Няма го обаче типичното поведение, ако имаш скапана памет: най-често си получаваш син екран и всичко спира, дори ping-а.
Има вероятност и някой бъгав драйвер да предизвиква цялата мизерия (не знам що този WD SmartWare ми е все черен в очите), но това мисля да не го ровя, ако така или иначе ще се преинсталира операционната система.

Най-вероятно ще купя един малък, 200GB диск, който ще е само за ОС-а и нищо друго. Сегашния системен 700GB диск е разделен на две, като втория дял така и за нищо не го използвам. Данните са на останалите три диска. Затова един малък, но надежден диск (нещо като този Seagate, ако имате препоръки давайте!) би свършил работа за системен.

Хич не ми харесва, че точно тази седмица ще трябва да се боря точно с този проблем! Но като дойде “радост”, не пита. Така или иначе този диск си беше пътник, още от времето на предишната инсталация. Най-много ме гложди мисълта обаче, че като нищо може да не е от диска…

Датско

Posted on 12/18/2011 by Doncho

Тази седмица беше паметна с това, че за пръв път от четири години насам, с Веси се озовахме заедно в Копенхаген. Търсен ефект, разбира се, Веси отдавна се “прицелваше” в някоя от следващите ми командировки, за да може да се види с приятелки, а и да направи и тя един бърз тигел по Strøget. И когато разбра за тази декемврийска командировка, веднага се ангажираха сили, за да се изстиска някак три дни отпуск (при нея отпускът е редовно в голямо “нямане”, такава е политиката на фирмата им).

Този път не ми се поемаха никакви рискове откъм билети и авиокомпании. При положение, че Cimber Sterling не летят в момента, а и няма други директни полети, направо се огледаха сериозните превозвачи и в крайна сметка се спряхме на Austrian. Малко по-скъпо, но за сметка на това стандартното Austrian качество. А и Виена продължава да е едно от малкото летища с безплатен wireless интернет.

В събота оставихме моите хора да гледат добитъка и отбръмчахме за Виена. Понеже имахме 2-3 часа между полетите, нямаше как да не отразим кафенце с нещо по-виенско така. Аз лично отразих и един сандвич там, понеже бях странно гладен (по никое време)!

Сашо, голямо благодаря за гостоприемството! Бяхте прекрасни с Катя: нахранихте ни, приютихте ни… за нас беше голямо удоволствие да бъдем с вас тези няколко дни! Надявам се да можем някак да се реваншираме, и извинявайте, ако има нещо! Изкарахме си страхотно, надявам се и за вас е било приятно и не сме ви били в голяма тежест (все пак, още 2 гърла, едно от които – вечно жадно).

В неделята се отбихме до Йеспър и Дани, на новогодишен гльог. Йеспър беше направил невероятен гльог, все пак си личи, че ги умее нещата. Веси още се опитва да постигне такъв добър резултат, но все още има какво да се желае :). С Йеспър и Дани не се бяхме виждали семейно от сватбата им миналата година, така че това гости ни дойде много добре!

На връщане от тях си говорихме с Веси, че ако ни се наложи да живеем в Дания, Kokkedal и регионът хич не са за пренебрегване. Сигурен съм, че цените там са над средните, но мястото е страхотно: спокойно, просторно, зелено!

Остатъка от седмицата за мен си беше “работна”, но Веси си беше в отпуск. Докато аз се занимавах със служебните задължения, тя обиколи плануваните места, понакупи това-онова (по някакво щастливо стечение на обстоятелствата беше забравила да вземе по-голям куфар 🙂 ), и се видя с който успя. За съжаление, не успяхме да се видим с много други близки хора. Много ми се искаше да видим Нора и Цецо и/или поне Поли и Микел. С Дони също не успяхме… Може би, ако имахме повече от три вечери, щяхме да можем.

Моята работа в Дания мина повече от добре. Нещата се развиват в посоката, в която се очакваше и (засега) тежката криза в ЕС не се усеща с пълната си сила. Версия 1.0 вече е на пазара, отзивите са отлични. Е, разбира се, че има какво още да се желае, но и затова много интересни неща се задават непосредствено, така че едва ли ще скучаем.

Дания иначе си е все така прекрасна, както си беше и преди. Вижда се колко много неща са се променили. Повечето – към добро. Датчаните непрекъснато се чудят как да подобряват нещата. Чух за предстоящи тригодишни ремонти на централния транспортен възел на градския транспорт в Копенхаген: Nørreport. Единственото място, на което се пресичат четирите вида обществен транспорт: влак, S-влак, метро и автобуси. А сега се чува, че три години ще е затруднено използването му, а две от тях станцията ще е изцяло затворена. Сигурно ще измислят някакво заместване, но няма да е лесно. Дано не забравя следващия път, че станцията може да е затворена, за да не разчитам на нея 🙂 . Но съм сигурен, че като свърши ремонта, ще е нещо фантастично!

На връщане нещата бяха доста “набързо”, като изключим това, че бях малко по-рано на летището. За сметка на това във Виена търчах (беше излишно, ама страх лозе пази). Видях се с колежка от Майкрософт. Споменавал ли съм, че доста пътуване има в Майкрософт 🙂 ? Кацането беше леко “блъскащо”, може би защото бях на предпоследния ред. Но нейсе, всичко си беше наред, и в 12 бях в леглото.

Командировката свърши, ред е на Коледата! И снегът също, да не се излага, че имам prepaid карта за ски в Пампорово по Нова Година!

Диета на бира и сладолед

Posted on 11/5/201111/5/2011 by Doncho

Източник: “Beer and Ice Cream Diet” чрез Афанасчо
Комплимент към Григор за материала му за псевдонауката

Както знаем, необходима е 1 калория, за да се затопли един грам вода с един градус. Преведено на човешки език, това ще рече, че ако изядете много студен десерт (който съдържа основно вода), естествения процес по затоплянето на консумирания десерт до телесна температура буквално ще изсмуче калории от единственото място, от което тялото може да ги вземе: вашата телесна мазнина!

Да вземем за пример десерт, сервиран и изяден на температура, близка до нулата. Тялото, за сравнително кратко време, трябва да покачи температурата от нула до около 37 градуса. Както посочихме по-горе, за всеки грам от десерта, този процес ще отнеме около 37 калории. Вземайки един средно-статистически голям десерт (около 170 грама), по силата на закона за термодинамиката ще са необходими 6120 калории (1 х 170 х 37). Тези калории ще бъдат взети от телесната мазнина. Ако допуснем, че десертът ще е около 1200 калории, нетната калорийна загуба за организма ще бъде около 5000 калории.

Очевидно е, че колкото по-студен десерт ядете, толкова по-големи шансове имате да губите тегло бързо. Горния процес може да се приложи еднакво добре и към студени питиета, които се пият в ледена чаша. За всяка голяма, ледено-студена бира, вашето тяло ще трябва да отдели 12500 калории, за да затопли бирата от 12 до 37 градуса, което е както и да го погледне човек сериозна калорийна загуба.

Замразените десерти (напр. сладолед), носят още по-голяма полза, тъй-като отнемат 83 кал/гр, за да се разтопят (т.е., за да стигне температурата им до 0 градуса), и допълнително още 36 кал/гр, за да стигне телесна температура, за едни наистина впечатляващи резултати.

За съжаление, за тези които смятат да ядат пица, докато пият бира, трябва да отбележим че пицата (заредена с много калории и сервирана с телесна температура) предизвиква обратния ефект. Наблюдателният читател обаче сигурно е забелязал, че очевидното решение в този случай е да се изпие много бира, докато се изяде пицата, както и веднага след това да се изяде огромно количество сладолед.

Всички щяхме да сме слабички и в изключителна форма, ако вземахме тази диета от пица, бира и сладолед насериозно!

Image (cc-by) Steve & Jemma Copley

Среща на потребителските групи 2011, Банско

Posted on 10/2/201110/4/2011 by Doncho

Този уикенд се състоя срещата на българските потребителските групи на Майкрософт. Едно събитие, началото на което беше поставено миналата година, когато съвсем от нищото с Тишо и Маги решихме “абе защо да не направим оффсайт среща на потребителските групи?” Тогава срещта беше страхотен успех (по мое скромно мнение). И поради това колегите от Майкрософт решиха да повторят тази година.

Миналата година бяхме на Катарино Спа. Тази година – в хотел “Св.Иван Рилски” в Банско. Не че в Катарино ни беше зле миналата година, просто организаторите явно решиха да заложат и на разнообразието.

Много неща се промениха от миналата година. Нито аз, нито Маги вече сме в Майкрософт, но ентусиазмът за това събитие остана. Аз чаках с нетърпение потвърждението на моята регистрация, сигурен съм че и всички, които са заявили регистрация също са тръпнали дали ще бъдат одобрени. Тъй като събитието е безплатно, винаги има много желаещи, а бюджетът за съжаление е ограничен.

И поради това много се ядосах, когато колегите споделиха, че от 140 места минимум 15 човека не са се появили на събитието. Т.е., регистрирали са се, имали са късметът да бъдат потвърдени, и след това просто не са дошли. Не са се обадили предварително (за да може някой друг да заеме тяхното място), не им е пукало никак… нали не са плащали, те кво губят?

Затова и си говорихме, че за в бъдеще може би това събитие трябва да стане платено. Символично, но да има такса, която например да покрива нощувката и част от кетъринга. Примерно – 50-80 лв на човек. И така селекцията ще стане от само себе си, защото който пръв е платил, той получава гарантирано място. И когато платиш, тогава сто пъти ще се замислиш дали да се отнасяш така лекомислено към твоите собствени парички! А 50-80 лв е повече от нормален разход за такова събитие, който ще отсее и хората, които дойдоха, но дойдоха, за да си направят кефа в басейна, а не да участват в семинарната част. Тези хора вероятно не биха дошли, ако трябва да извадят парички. Но на безплатна софра, що не?

Въобще много мога да пиша, но ще спра до тук, че започнах да се паля! Надявам се само догодина да не се получава така, точно благодарение на нови регулационни механизми. Хубавото е, че и колегите малко или много са съгласни.

Иначе, тази година съдържанието надмина миналогодишното. Windows 8 Developer Preview беше това, на което аз обърнах специално внимание. И останах много доволен. Всички презентации, които гледах, бяха перфектни. Е, имаше малко технически затруднения при едната, но това са рисковете на живото предаване.

Емо ни показа най-важното от //Build. Стана страхотна дискусия.

Бранко продължи с по-дълбоко представяне на новото в METRO приложенията.

Марти накрая ни довърши с благините, които Visual Studio подготвя за нас в следващите си версии.

Казах ли колко много съм доволен? Получи се точно така, както очаквах: “жива” презентация, с дискусия и обмен на мнения. Със спор там, където се яви нужда, и с шеги там, където е още рано да се каже как ще стоят нещата след година, когато Windows 8 вече ще бъде между нас.

Дочу се слух (той витае от доста време), че се подготвя Market поддръжка и за България… дано! Предвид факта, че Apple отвориха iTunes за България, Майкрософт е длъжен да направи нещо. Или… алтернативите няма да ми харесат.

След семинарната част имаше т.нар. chalk talk, на който аз лично наблегнах на биричка и на сладки приказки с бившите колеги (но все още истински приятели). Поговорихме си за “живота от нещата”. Радвам се, че този път повечето новини бяха добри.

Вечерта се завихри див купон. Чак да не повярваш develpers какви неща могат да покажат на дансинга. Аз, естествено, бях себе си, но поне поиграх доволно много хоро. Аз също така пазих и поведение, защото все пак на другия ден трябваше да съм читав. Легнах си в 01:00, доколкото се чу, купонът е свръшил към 05:00. Няма да ви казвам как гледаха на сутринта някои от участниците .

На другия ден всички поживо-поздраво си казахме “довиждане” и така до следващата година.

Аз лично много се надявам тов да се превръне в традиция, подобна на “Дни на Майкрософт”. Сигурен съм, че за истинските участници, за които събитието не беше само безплатна софра, също е било много полезно. Както презентациите, така и възможността да обменят мнения и контакти с колегите.

Благодаря много на Майкрософт за дадената възможност и за тези два дни. И до догодина!

Продава се комплект за хол на старо

Posted on 9/27/201110/14/2011 by Doncho

Разделяме се с мебели, които “наследихме” при покупката на къщата. Тези дни си купихме нов диван, така че стария заедно с “партньорите” си от оборудването, се продава.

Мебелите са използвани. Даже добре използвани. Имат своето износване и дефекти, затова и цената им е символична. За чисто новия ви хол едва ли са подходящи, но ако имате вила или къща, в която се отбивате рядко, са идеални!

Принципно, продавам мебелите на цена по договаряне, но реших да си спретна един мини-търг. Началната цена е 50 лв за целия комплект от: диван, два фотьойла, две табуретки и холна масичка. Ако ги искате, пишете в коментарите. Ако някой вече ги е поискал преди вас, може да предложите по-висока цена и това ще ви направи предпочитан пред него. За да следите кой какво е предложил след вас, може да се абонирате за коментарите.

Понеже тази страница ще се реферира и от други места, само цената ще определи кой ще вземе мебелите. Ако никой не ги иска, ще пробвам друг подход или ще ги изхвърля.

Точно след една седмица, в 18:30 на 04.10.2011, този с най-високата цена ще вземе мебелите. Единственият начин да ги вземете веднага, е да дадете buy-out цена от 180 лв, с която те веднага ще станат ваши.

Транспорта е за ваша сметка! Мебелите се намират в с. Лозен, около 8 км от ж.к. Младост! Аз не мога да ви съдействам с транспорта.

Ето галерията с мебелите:

Успех!

Обявата в Продавалник

Защо изпускам WordCamp 2011

Posted on 9/17/2011 by Doncho

От доста време се знае за WordCamp 2011. Анонс тези дни излезе и в официалния блог на WordPress България. Ще бъде едно изключително интересно събитие, с гост Matt Mullenweg, основателят на проекта WordPress и основател на Automattic, компанията зад WordPress.com. Лектори освен това ще бъдат дзвера Весо, Еленко, Лонги, Методи от СуперХостинг.БГ и др.

На мен лично много ми се искаше да присъствам. Бях си го обещал миналата година, когато пак пропуснах. Още повече, че тази година и Мат щеше да е там, а срещата с емблематични хора винаги действа вдъхновяващо.

Но… пропуснах. Основната причина за това е, че събитието е определено да се случи през “дълъг уикенд”. Сигурен съм, че много други хора ще пропуснат поради същата причина, т.е. ако срещата беше в някой от “стандартните” уикенди, много повече хора щяха да присъстват. Организаторите може би си струва да помислият за това догодина…

Проблемът с дългите уикенди (този е четири дни) е, че в много случаи хората планират неща, които вършат вън от София. Знаете за какво става въпрос, най-вече го знаете от задръстванията на изходите на града.

И аз така, този дълъг уикенд няма да бъда в София. Лични причини, какво да правиш, но провалят иначе шанс за среща с уникален човек. И за слушане на интересни лекции от други интересни хора.

Ако вие можете обаче, ако сте блогър или просто имате интерес към платформата WordPress, горещо препоръчвам събитието! Ще е яко!

Windows 8 Developer Preview

Posted on 9/14/20119/14/2011 by Doncho

От снощи имаме вече Windows 8 Developer Preview. Не успях да ида до офиса на Майкрософт, за да гледам директно представянето му по време на началото на //Build, но за сметка на това от врящия Twitter научих доста интересни неща, и връзки. Е, друго щеше да си е да го гледам там с колеги, а сигурно още по-друго е било на живо, но…

Първата работа днес беше да сваля и инсталирам нещото на Hyper-V-то в офиса. Инсталацията мина абсолютно безпроблемно, чудото също засега работи без никакви грижи. Е, но не можеш да се зарадваш на touch интерфейса без съответния хардуер. Май ще се купува touch монитор скоро вкъщи.

Т.нар. “Visual Studio 11” има много нови типове проекти за разглеждане, най-якото ми се стори до сега “New JavaScript application” (а бяха времена…). Ще бъде много, много интересно, само дето трябва да се мисли от сега за парички за ъпгрейд на старите Windows вкъщи (поне на два от тях).

IE10 също изглежда много добре. Най-радващото е, че любимото LastPass разширение изглежда няма проблем с (desktop варианта на) новата версия на браузъра. В таблетния режим нещо не мога още да го подкарам разширението, но пък превключването от таблетен в десктоп режим е сравнително лесно. Може би ще трябва да го преработят да поддържа по-добре touch и да поддържа таблетен режим, но за това ще му мислим, като дойде време за touch .

В тази връзка, преди малко ми се обадиха, да ми кажат че Galaxy Tab 10.1, който си бях поръчал от МТел, не могли да го намерят, защото бил изчерпан в целия МТел. Браво на тях . Но май ще се окаже, че е за добро. Ще прекратя проекта да имам 10.1 таблет с Андроид, ще си остана със 7” му събрат . А когато се появят Windows 8 таблетите, ще си взема нещо истинско! Може би симпатичен “таблето-компютър” като Dell Inspiron Duo-то на Тянеца.

Да му мислят от сега адвокатите на ябълчиците, че не знам друго какво може да измислят, освен да съдят конкуренцията. Вярно, наплодиха бая плод-зеленчук по света, но… съжалявам, стига толкова! Личи си, когато Майкрософт набере скорост. PCто просто ще се премести от лаптопа в таблета. Много скоро!

Фейса щял да праща по-малко спам

Posted on 9/14/20119/14/2011 by Doncho

Прясно, прясно, от пощенските ни кутии:

Ей, от кога го чакам! Вярно, че винаги можех да го направя и сам това, но пуст мързел… колко ли повече време съм изпотрошил в “select –> delete, select –> delete, …”.

Заедно с добрата новина изтече и лоша: паролите във Фейса не били case sensitive. Не поне в “истинския” смисъл. Примерно, ако паролата ви е “tEsT123” (не ви я препоръчвам!), то може да се логнете и със “TeSt123”, т.е. с “обърнати големи/малки букви” на паролата. Оказва се, че е нарочно! Facebook, за да улесни огромного количество идиоти, които имат сметки там (не говоря за всички, а само за идиотите там, все пак са 750 милиона сметки), приемал следните пароли:

Оригиналната ви парола
Оригиналната, с първата буква главна. Било направено, защото мобилните устройства автоматично правят главна буквата понякога (пак в резултат на грешка, паролата не трябва да се капитализира автоматично, но…)
Оригиналната ви парола, но написана все едно Caps Lock ви е включен

Остава само да въздъхнем “басимамата” и да продължим нататък . Бях виждал дуракоустойчивост, ама чак толкова? Някои може да ревнат “закривайте си сметките там, тия са (1), (2), (3),…”, но аз няма да съм от тях. Просто внимавайте. И без това във Facebook трябва много да внимавате.

“Английският съсед”, еп.1 снощи

Posted on 9/10/20119/10/2011 by Doncho

От блога на Валенс научих за “Английският съсед”. Понеже този тип взаимоотношения винаги са ме привличали с противоречията и ситуациите си, бях решил че задължително трябва да гледам филма. Книгата е в процес на поръчка вече, така че задължително ще си прочета и книгата, най-вероятно после или още докато дават филма по К1.

Първата серия вече изгледах снощи, затова ми се ще да напиша малко.

Първо: много ми хареса.

Аз ходя леко настрани от серийните български филми, но ако и останалите са като “Английският съсед”, ще трябва да ги открадна от замунда, за да ги изгледам. “Стъклен дом” може да се гледа законно от сайта на бТВ, за останалите не съм сигурен. Снощи обаче искрено се забавлявах с първата серия на новия сериал, въпреки малкото телевизорче в хотелската стая.

Татяна Лолова прави невероятна роля. Не че от нея може да се очаква друго, безспорно една от най-големите актриси на няколко поколения.

“Английският съсед” Лесли Грантам (Leslie Grantham) изкърти мивката в хотела. Симпатяга на място, пресъздава много добре колко омотан може да се чувства чужденец, попаднал неподготвен в нашенския бит. Да знаете само колко пъти съм виждал подобни изрази по лицата на колеги и приятели от чужбина … Както може да се прочете из онлайн парцалите в България, изглежда най-характерното нещо за този човек е, че е бил осъден и лежал 10 години в затвора след присъда за убийство (което извършил на 19). Браво бе, “журналистите”, за пореден път.

Лафазанов малко ме разочарова. Може би в следващите серии ще е по-добре, но засега с нищо не се впечатлих, освен с това, че самото му присъствие в която и да е продукция по подразбиране ти вдига “смехолина” поне с 20%.

“Кмета” не беше зле и той. Още се хиля, като си го представя в лотос, повтаряйки “инвестицииииии, инвестициииии….”.

Абе с две думи – беше ми кеф. Чакам с нетърпение продълженията и от сега се чудя как ще се преборвам с Веси да гледам сериите, които са петък вечер късно, т.е. нормално по това време сме все “някъде с приятели” (снощи беше изключение). Ще видим!

Второ: БНТ обаче много ме издразни.

Не знам на кой му беше дошла на ум “гениалната идея” преди премиерата на първа серия да има 20 минутен документален “филм за филма”. Почувствах се все едно Николай Хайтов ми разправя предварително какво ще се случи в “Капитан Петко Войвода”, със сигурност гледалите филма преди 10.11. помнят що за простотия беше това разказване. Докато аз с нетърпение чаках филма, хората създали го се изреждаха да ми казват колко е велик и как супер са се кефили да го правят. А мен само едното нетърпение и любопитство ме държеше буден – след дълъг петък и около 200 км от СФ до Девин. След първите 5 минути вече ме държеше буден не само нетърпението, ами и яда: нищо не може да ви разсъни по-добре от цветисти псувни, които ви идват в главата по адрес на гения, наредил програмната схема на БНТ. И понеже документалното парче продължи 20 мин (колкото половината филм), имах шанс да упражня фантазията си с нови и нови псувноформи по адрес на тая личност. Надявам се яко да го е сърбял гъза този тежък комплексар към времената, когато Хайтов ни говореше безспир преди поредната серия…

Иначе: чакам с нетърпение останалите три серии.

Както и книгата.

Снимките са от сайта на БНТ. Там са с Full Copyright, въпреки че е спорно доколко етиката може да позволи една национална телевизия, издържаща се нашите данъци, да има full copyright (същото важи и за всяка държавна институция). Употребата на снимките тук е цитат (по чл.24(2) от ЗАПСП). Ако някой има претенции, да пише.

Как днес не спечелихте един клиент, Отворено писмо до VIVACOM

Posted on 9/3/20119/3/2011 by Doncho

Здравейте VIVACOM,

Пиша Ви това отворено писмо, за да Ви обясня защо днес не успяхте да ме спечелихте като клиент. Надявам се писмото ми да някакъв ефект, защото е жалко да хвърляте буквално милиони за реклама, а когато човек Ви потърси, за да Ви даде (и след това регулярно да Ви дава) едни пари, се оказва че сте гъвкави като БТК (имаше една такава компания, спомняте ли си? Май още я има!).

Притежавам 2 устройства, с които имам GSM Интернет. Таблет, независим от оператор, и смартфон. И двете устройства са в момента към Мобилтел. Таблетът е с изтекъл договор.

Понеже не винаги М-Тел имат най-доброто покритие ми се щеше да добавя гъвкавост откъм оператор. Таблетът е идеалния кандидат за предплатен интернет, понеже там не ползвам глас и ми е все тая, че ще загубя номера си. Поради това реших да проуча как стоят нещата с предплатените пакети на Виваком и Глобул. Предплатено ме устройва идеално, защото не използвам интензивен интернет на таблета и мога да си го дозареждам достатъчно често, когато ми потрябва.

За Глобул не искам и говоря. Цените там са от 2000-а година.

Виваком, от друга страна, има читав, предплатен пакет. Малко скъпичък, но за предплатен е ОК. Продава се за 89 лв и се казва EasyTraffic. Продава се заедно с USB модем, който обезпечава достъпа на компютъра до мобилната мрежа.

На мен обаче този модем въобще не ми е необходим. Аз си имам таблет, който си има място за картата, и който също при необходимост може да даде свързаност на компютъра ми.

Най-естественото нещо, което ми хрумна, беше да се обадя на Виваком и да попитам как мога да си купя само картата без USB модема. Главата ми и за миг не можеше да проумее докъде може да стигне липсата на гъвкавост.

Обаждам се аз на платения телефон и след слушане на 3 минути менюта и ненужна (но платена!) информация най-накрая стигам до заветния оператор. Операторът ме изслуша, разбра ме и помоли да изчакам. Изчаках (още 2 минути). Операторът се завърна и със съжалителен тон ми обясни, че няма никаква възможност аз да стана клиент на Виваком. Т.е., че Виваком нямат вариант да се купи само картата без ненужното устройство. Естествено, аз въобще не възнамерявам да давам поне 40 излишни пари, така че приключих разговора и седнах да накълва това на таблета.

Уважаеми Виваком,
Днес Вие пропуснахте шанса да спечелите едни дребни пари. Пропуснахте обаче и шанса да ме направите отново Ваш клиент. Нещо повече – за пореден път предизвикахте у мен гняв и разочарование, че за петте години, през които не бях Ви търсил, не сте успели да се промените въобще.
Да, станали сте по-шарени, сменихте си името и логото, станахте оранжеви, пуснахте услуги. Но не успяхте да налучкате прав правилния ритъм, който да Ви даде възможност да си върнете клиент.

Апетитът, Виваком, идва с яденето. Може би, ако бяхте успяли да ми станете доставчик, щяхте в по-дългосрочен план да ме предизвикате да опитам и други Ваши услуги? Не-предплатени такива? Може би щях да реша да прехвърля и домашния си интернет (Лозенския)? Е, признавам, това последното е long shot, но човек никога не знае.

Вие обаче избрахте да направите това, което единствено правите добре последните 50 години: бързо, категорично и безусловно отблъснахте и разочаровахте. Единствената разлика от преди 10 години е, че го направихте “високотехнологично” – чрез Вашия call center, вместо чрез намръщена леля на гише в пощата.

Няма да Ви стана клиент отново. Не и при тези условия. И на никой няма да препоръчвам Вашите услуги. Защото вярвате или не, аз съм от тези, които в маркетинга се наричат “influencers”. Тези, при които ходят техните не-толкова-технически-запознати приятели за съвет. Тези, които като кажат нещо, хората обикновено ае вслушват в съвета им. И дори понякога плащат за него.

Така че днес Вие (може би за пореден път) загубихте много повече от някакви си 50 лв.

Може би бих Ви дал още един шанс, ако поправите грешката си. Но не вярвам и ще бъда буквално слисан, ако се случи!