Снощи около нашия апартамент датчаните бяха странно активизирани. Буквално вилняха около нас – викаха, преследваха се, търчаха, трошиха нещо, което на сутринта се оказа че са бутилки, даже гърмяха по едно време. До късно вечер не успях да потъна в дълбокия сън, от който човек се наспива истински.

На сутринта :Ангел: се отчете още в 08:15 – все пак е уикенд – родителите не трябва да прекаляват с твърде продължителен сън през уикенда! Закуски, приказки, и така до 11. След това излязохме из Копенхаген, за да потърсим най-накрая парк с люлки и един закрит плувен басейн, който :Веси: си беше набелязала.

Дръпнахме му много продължителна и интересна разходка, видяхме наистина модерния център на Копенхаген, но така и не намерихме нито люлки в поредния парк, нито басейна който търсихме. Макар да ходихме повече от 3 часа – на улицата, която Веси беше “запомнила” нямаше басейн. Уж точно запомнила и номера, и улицата – вкъщи се оказа, че басейн на запомнената улица просто няма – а улицата с басейна всъщност е една друга улица, която е на 300 м странично от тази, която проучвахме.
Много уморени поспряхме да изядем една бърза закуска, в която и до сега не мога да кажа какви месца имаше, но беше доста вкусна. След това се прибрахме, понеже Ангел примираше за сън – толкова беше уморен, сърдит и разлигавен, че едва го изтраяхме до вкъщи.

Вкъщи сложихме Ангел да спи, а аз се захванах с уроците, които трябва да покрия възможно най-скоро. Някои интересни, някои скучни – но избор нямам :). Също и с разчистване на :гмайл: пощата ми – бяха се натрупали доста списания за преглеждане. Най-интересното съм отделил в :ЛинкБлог:-а – може да погледнете, ако ви е интересно.

В късния следобед Любчо ме повика по ICQ и ми каза, че току-що си е инсталирал :Skype: и иска да пробваме как ще е връзката. За тези, които не знаят, :Skype: е чат-система, която основно се използва за Интернет телефония между два и повече компютъра. Въпреки, че Любчо нямаше микрофон, аз имах и микрофон и говорители, така че поне аз можех да му говоря.
Пробата мина изключително успешно – създадох си акаунт: donchoangelov и след малко можех вече да приказвам на Любчо. За жалост обаче не можех да чуя от него как е връзката – аз говоря по :Skype:, той ми връща отговорите по ICQ – нещо като полу-говор, полу-чат се получи. Важното е обаче, че Любчо много го хареса, и каза че веднага ще се обзаведе с микрофон.

Аз обаче не спрях дотук – веднага хванах :Змея:, за да експериментираме у тях. И той нямаше микрофон, но като чу за какво качество става въпрос, веднага се изстреля за микрофон (с изричната заръка да купи и за Любчо).

Така след 1 час вече експериментирахме у Любчо и постигнахме потресаващо добър резултат. Спокойно мога да кажа, че връзката е по-добра от каквато и да е връзка с онези предплатени карти – да не говорим, че цената е безкрайно по-евтина, понеже нищо не плащаш освен достъпа до Интернет, който така или иначе вече си платил. Единствено изискване е: компютър с микрофон и тонколони/слушалки в двата края. И, разбира се, сметка в :Skype:.
Услугите обаче не свършват дотук. Ако случайно от другата страна няма човек с компютър, а само с телефон, :Skype: предлага да закупиш кредит (в Евро), чрез който да говориш от твоя компютър с който и да е телефон в почти целия свят. За България има три тарифи: за София, за не-София, и за мобилни телефони. Цените са изключително ниски – за София цената е ?0.032, за останалата част от България – ?0.074 , а за мобилни телефони в България – ?0.215. Това са цените без ДДС, ако купувате кредита от страна в ЕС ще трябва да прибавите още 15% ДДС (България засега не е в ЕС, но Дания е. Е, поне не е 25% ДДС-то, както е на останалите стоки и услуги тук). Така се оказва, че :Skype: бият дори Орбифон по цена, когато имаш възможност разбира се да ползваш еквивалентно и двете услуги.
Интересно (но логично) в случая е, че няма значение от къде се обаждаш, има разлика само до къде се обаждаш. Т.е. – от която и да е точка на света до мобилен в България ще ти струва ?0.215.

Благодаря много на Любчо, че ме накара да открия тази прекрасна система, и на :Змея: и :Гого:, че помогнаха за инсталацията и конфигурацията на микрофона и слушалките. С тяхна помощ успяхме да си поговорим с родителите ни около 45 минути – и това ги окуражи и тях, и нас че раздялата ще се преодолее малко по-лесно по този начин. Само съжалявам, че нямам възможност засега да имам компютър вкъщи в Пловдив, който майка ми и баща ми да могат да използват, когато имат нужда да ни кажат две приказки. За сметка на това веднага, след като ми излезе картата тук, ще си купя кредит за :Skype:, с който ще мога да се обаждам в България – когато потрябва.

След като приключихме с разговорите попрехвърлих още малко работа и взех един душ. Сега ви пиша тези редове, докато :Веси: се опитва да възпита :Ангел: да заспива сам. Ревът оттатък направо ми действа на нервичките, и не знам до кога ще издържа това мъчение. Не знам и дали ще си струва – май в крайна сметка пак ще стане това, което Ангел иска – т.е. Веси ще легне при него и ще го приспи така.

Утре ще е по-истински ден на работа – предполагам с повече задачи и с по-интересни резултати.

Сега сме Втори Октомври. :Веси: има рожден ден – става на 29. Искам да и пожелая и тук да ми е все така мила, нежна, красива, внимателна и добра майка на децата ни. Да ни трае повече, да ни се кара, когато трябва, и да ни обича все така. Тежките проблеми да са по-малко, и радостта да е повече. И най-най-важното – да е много здрава!

Денят освен това е и първия почивен ден в Дания. Пак ще пазаруваме – имаме и план да се поразходим преди това. Ще трябва да намерим вино и торта за Веси. Тортата ми се вижда сериозен проблем – до сега просто не съм видял место, където да ги продават. Със сигурност такова место има, но не го знаем още.

От вчера и аз имам новият си GSM. Картата, която купихме за Веси в четвъртък вече си става само на нея – аз си имам служебен телефон. Сутринта се заех да разпратя SMS-и на всички близки хора – и те не закъсняха да се обадят – хем да потвърдят номера, хем да пожелаят „всичко най-” на Веси.

След 12:00 излезнахме из центъра. Тръгнахме на разходка и на покупки. Разходката включи откриване на няколко необходими ни магазини (включително и такъв за вина), и посещение на ботаническа градина близо до нашия временен апартамент. Ботаническата градина беше много странна и красива – точно каквото трябва да бъде едно такова съоръжение. Докато бяхме там се обади и Ваня – говориха си повече от 10 минути с :Веси:. Нямам търпение да се видим с Ваня и Иван, но това ще трябва да почака няколко седмици (може би дори и няколко месеца – ако стане преди Януари ще сме късметлии). Все пак – ако някой от вас, четящите, мине през Копенхаген и има време – да посети ботаническата градина – няма да съжалява.

След градината (:Ангел: беше доста уморен и мрънкащ) минахме да вземем вино, след това минахме и да направим покупките (:Веси: ще готви, мда) и се прибрахме вкъщи. Аз продължих с подреждането на блога си (не бях писал откак останах без домашен компютър – а това прави много време), с подреждането на служебните неща по ноутбука, както и с инсталирането на някои мои полезни програмки.

Вчера ни „зарадваха” с новината, че багажът от България няма да дойде по-рано от понеденик. А може би вторник или сряда. Защото се оказва, че някой не си е свършил работата както трябва и съответно багажа ще лети едва днес, което прави минаване на митница в понеденик. Ако датските митници са като нашите – май не трябва да чакам багажа по-рано от сряда. А това ни поставя в трудно положение – нямаме много бельо и други важни нещица, а и настолния ми компютър е там. Абе – гадост. Но ще я преживеем някак и нея.

:Веси: направи прекрасна вечеря. Изпихме половината вино. :Ангел: даде своя нелек принос в късането на нервите на баща си… И стана време за лягане. Аз сега дописвам тези редове, и се каня и аз да лягам след това. Торта в крайна сметка не намерихме, но Веси откри близката пекарна и се върна от там с три много вкусни сладки творения, които не мога да нарека точно какво са, но имат вкус на ябълков пай с канела. Доста вкусни – изядох моето с кеф!

Тези дни трябва да погледна как да инсталирам втора мрежова карта на настолната ми машина, за да мога да имам wireless Internet на ноутбука когато съм вкъщи, а не да влача кабели насам-натам из апартамента. Ноутбука има wireless карта (11 MBit) – остава само настолната да има, и аз да успея да настроя добре картите – за да не се окаже, че някой смуче Нет от моята машина (то на кой ли му е дотрябвал, ама за всеки случай). Здравко ще помага май с това – като му дойде времето (другата седмица).

Толкова от мен за днес. Блога е попълнен, писмото до мама и татко е написано – само остава да пусна този постинг и да изпратя писмото до Мария, за да го даде на баща ми когато може.

Точно докато пишех постинга изтръпнах за секунда – натиснах една малка пъпчица на ноутбука и той „угасна”. Преди това само мигна за секунда „preparing to standby”, което обаче ми даде надежда, че постинга ми не е загубен. И не беше. Явно хората най-накрая са се сетили и са сложили standby като опция на захранване на компютъра – и сега това е наистина standby, а не просто угасване на повечкото консуматори. И това като че ли ще направи hibernate излишно – ще видим. Така или иначе – впечатлен съм – много, много добре…

Сутринта – сам и тих – се подготвих и отпраших цели 15 минути по-рано към спирката – наточен да не закъснея, а да съм все пак някакси преди 9:00 на работа. Точно в 08:05 дойде влакът ми, и точно след една спирка разбрах, че това е друг влак, а моят (истинският) закъснял с цели три минути – и затова решили да пуснат този, дето се прибирал…
Потресен хукнах (е, не е точно това думата, но бързах доста) да търся перона за моя (следващ) влак – добре, че са на всеки 20 минути. Намерих го, потвърдих верността на перона с помощта на един млад човек, и зачаках. Влакчето дойде и след още 20 минути вече бях в селцето, където е моята работа. След още 20 минути бях на работа – точно в 09:20. Естествено, никой не беше прикрякал за мене – ама аз като съм си луд… Към 09:30 дойде да ме вземе човека, който трябваше да ме заведе до новото ми работно место – и така денят ми започна. Запознаване с няколко нови колеги, с естеството на работата ми, с детайли относно офиса (тука е кафето, тука са безалкохолните, това е кафенето, това е ресторанта, това е принтера и т.н.). И тук си имат тяхната Деница – само че се казва Анетте и е също така любезна и отзивчива. И пак така търчи, за да задоволи и оправи проблемите на някой друг. Дени, ако четеш това, да знаеш – твоята работа е безценна, само че много малко хора го забелязват!

До средата на деня си разпакетирах нещата, слагах мониторите (две парчета LCD Филипс 17”) и чаках ноутбука. Той, горкия, дойде едва в 14:00 – наинсталиран с базовата Windows + MS Office Enterprise. Липсваше активация (бях учуден – явно ще паднат разговори с Help desk-а отново в понеденик), липсваше също така и development environment – явно и това ще се доинсталира по-късно.

Приключих с тривиалните си задачи като всеки новопостъпил: да се логна в домейна (подкарването на wireless и стандартна мрежа се оказа малко предизвикателство за мен, докато открия че тя автоматично си превключва, но иска малко време). Закачих си и принтера. Не сложих никакъв софтуер засега – оставих това за вкъщи. Само си пуснах MSN Messenger, който ме свърза с приятелите ми, които бяха онлайн и там. Ей, дето четете, ако искате да ме намирате през работно време – doncho_angelov<AT>hotmail<DOT>com – това е моят Hotmail account – не се колебайте да си настроите един MSN клиент…

В 16:00 работния ден като че ли приключи – в офиса не бяха отанали много хора. Аз, като всеки новобранец (а и като човек, който си чака чантата за ноутбука) останах докато чантата не дойде (естествено, Анетте я донесе, точно преди да си тръгне за вкъши. Поклон!).

Е, и след чантата мина още известно време, докато не стана 17:30 – един час, според мен далеч по-приемлив за тръгване от работа. Хванах си чукалата, с удовлетворение отбелязах, че още от първия ден не съм най-големия “натегач” (а може би другите просто имат работа, за разлика от мен) и си тръгнах. Извън сградата се паникьосах че трябва да прескачам яката метална врата, докато не намерих копчето за отварянето и на 2 метра от нея – хитро! И след това даже и спирката намерих – с помощта на един от колегите. И рейса дойде навреме, и около 18:20 си бях вкъщи. Не ми се мисли в София за колко време ще покрия тези 30 км, които делят селцето в което е офиса от апартамента ми в Копенхаген… Както и да е – важното е, че засега за 50 минути се оправям с транспорта.

Вкъщи си видях семейството, което чакаше „гладно за впечатления”. Разказах им това, което разказвам и тук (но с повечко подробности – като за тях). След това вечеряхме, подкарах си ADSL-връзката и бях доволен от резултатите. И естествено, имах “само” 1000 мейла за разчистване – 800 от които – спам! Онзи мръсен спамер с покер линковете в блога ми пак се е опитал да поства, но е останал с пръст в уста – очистих му постинга още в зародиш. Разчиствах мейли и спамове до късно, след това си легнах.

Утре е голям ден – Веси става на 29! Приготвил съм и подарък, скромен ама от България.

Това е началото на една нова серия от постинги, наречена „Има нещо гнило в Дания”, или за по-кратко – само „Дания”. Колко дълга ще е тази серия постинги зависи донякъде само от мен, донякъде от шанса. Факт е, че при смяната на всяка работа има изпитателен срок, а моят започва утре и ще свърши на 01.01.2005. До тогава шефът ми ще реши дали аз съм подходящ за работата. А аз ще трябва да реша дали новата работа, живот, Дания, и всичко останало около мен са подходящи за мен и семейството ми. Ще е много жалко, ако се окаже че това е само една кратка тримесечна авантюра – жалко защото промяната в живота ми не беше лесна. Нито решението за нея. Нито реализацията. Една част от тази промяна я има отразена тук в дневника ми, другата обаче си остава дълбоко вътре в мен. Просто защото не всички кирливи ризи са за показване…

Така или иначе – това е първия ни ден в Дания. Снощи не се брои – то си беше само една вечер на трима уморени от летенето човеци (все едно лично сме махали с крила тези 2000 км). Но все едно – бяхме уморени!

Днес ще дойде момичето от компанията, която координира нашето настаняване тук, уреждането на документалните формалности и на квартирата. Компанията се казва House-of-Relocation, и до сега бяха перфектни във всичко. Не очаквам изненади от тях – ще видим. Уговорената ни среща е в 09:30.

В 09:20 на вратата долу се позвъни и Рики (така се казваше тя) дойде. Е, не беше съвсем момиче, по-скоро – жена, скандинавка – около метър и осемдесет. На десетсантиметров ток. Аз я гледах леееко отдолу-нагоре. Много любезна, много помагаща, много отзивчива. Изсипа ни една чанта материали, включително един страхотен атлас на Копенхаген (всъщност – на голяма част от Ютланд), който така и бях решил да си купя. Атласът го прави май същата компания, която прави и картите на Дания. Заедно с атласа тя беше подготвила и една папка материали, които да са ни от помощ – като започнем от лекарската помощ и стигнем със списък от плувни басейни, които :Веси: да може да ползва.

Рики ни направи един бърз брифинг за 20 минути (:Ангел: го прекъсна само десетина пъти). След това тръгнахме за регистрация. В Дания нищо не може да направиш без CPR номер. Това е тяхното ЕГН, но за разлика от България, където ЕГН може да имаме само българите, в Дания CPR имат всички, които стоят повече от 6 седмици там и не са туристи. Това тяхно ЕГН дава право на всички видове обслужвания – като започнете от наемането на видеокасети и стигнете до здравеопазването – без това ЕГН нищо не може да направиш.
Регистрацията мина доста бързо и безболезнено. Опашките в Дания са изключително добре регулирани – и няма никакви нерви. Чакаш си нормално, и когато твоя ред дойде – си минаваш. Десетина минути – и вече минахме регистрацията. Сега чакаме законния срок, за да имаме нашите номера.

Втората стъпка беше за магазините. Рики показа на :Веси: къде да пазарува най-лесно и сравнително евтино (в Дания думата „евтино” има по-специално значение, но пак има по-евтино и по-скъпо). Купихме неща за ядене, и :Веси: и :Ангел: се прибраха вкъщи. Аз и Рики отидохме за месечна карта за пътуване, която ще ми осигури пътуването до офиса и обратно – влак и автобус – всеки ден. След това – до банка – за банкова карта (тук без такава карта е доста трудно да се разплащаш бързо и удобно). И с това задачите на Рики във връзка с мен приключиха.

Аз се прибрах вкъщи, след което изведох семейството на разходка из района. Отидохме отново до банката (:Веси: трябваше да подпише и тя документи за нейната карта), след това се разходихме до един кей, след това – до парка, който е най-близо до нас. Паркът се оказа много приятно место за разходка, само температурите да бяха с 10-тина градуса нагоре… Но на датчаните не им пукаше много-много – те се радваха на слънцето (което не ни остави през целия ден) и се разхождаха едва ли не полуголи за студа, който беше настанал.

След парка се прибрахме вкъщи, починахме си, и стана време за вечеря. След вечерята :Веси: и :Ангел: си легнаха – аз легнах в другата стая, която е доста по-шумна (понеже е близо до оживена улица, а дограмите не са слънце – сградата е от 1700 година, май и дограмите са от тогава). Но аз не можех да спя с :Ангел: – твърде много се върти, и аз твърде много пъти се будя през нощта, за да проверявам завит ли е той. Май тези първи два месеца :Ангел: ще спи повечко с майка си – стаята, която му бяхме отредили се оказва твърде шумна за него.

Малко по-късно и аз заспах – утре е важен ден. Първият на новата работа.