MSC Fantasia – doncho.net

Tag: MSC Fantasia

Круиз 2017, ден трети: По море.

Posted on 8/21/2017 by Doncho

Днес сме изцяло по море. Ще трябва да стигнем от Копенхаген до Hellesylt/Geiranger. Разстоянието, според дневния newsletter, било 622 морски мили, т.е. 1152 км. В Гейрангер (или както там местните му казват) ще е първата ни екскурзия. Но това утре. Днес ни е ден за релакс, мотаене из кораба, ядене, спане, въобще ден за угояване. И ние се възползваме от него пълноценно. Корабът плува покрай бреговете на Норвегия, което значи че като цяло е спокойно, но от време на време се усещат вибрации. Има леко вълнение, та корабът ни поклаща, и тук-таме се чува пропукване на разни неща. Не ми беше направило впечатление това при предишния круиз, явно или съм станал по-стар и раздразнителен, или не е пукало тогава. Но и тогава бяхме с деца, те си вдигат достатъчно шум, че да не ти направи впечатление някакво пропукване тук-там. С този шум се свиква, не съм Валери Симеонов все пак. А и ние сме по средата на кораба, та клатенето и вибрациите при нас са може би най-слаби.

Вчера надвечер, в един от баровете, се натъкнах на възможност да снимам “пералнята”, която корабът прави с винтовете си. MSC Fantasia, кораб от едноименния си клас има два винта, всеки “закачен” към 20.2 MW (27,100 к.с.) двигател. Тези двигатели (и винтове), освен че вършат невероятната задача да тласкат това чудовище напред, създават и известни вибрации, които се усещат, когато сме някъде из “дупето” на кораба. А зад кораба нещата изглеждат като на снимката: потресаваща центрофуга, от която сигурно нищо живо не излиза, ако бъде всмукано в нея.

Преди вечеря имаше доста приятно шоу, с откъси от класически произведения. Хората се бяха постарали добре, поне за аматьори като нас, полу-пияните пасажери, които ядат втора смяна. Шоуто беше повече от прилично, с доста красиво сопрано. Освен красота тя показа и кураж да пее на евтина плейбек система една от ариите. Много си личеше! Останалите обаче си ги изпя, което комбинирано с красотата и артистичността ѝ ме накара да ѝ простя плейбека :). Тенорът, който ѝ партнираше в концерта, си беше железен. Човекът пя от сърце и на нито едно място не се възползва от плейбек системата. Щеше да си проличи, точно както си пролича с момата!

След концерта мръднахме из кораба и се натъкнахме на шоу в пиано бара. Човек с познания по дизайн обличаше и след това събличаше една доста прилична кака. С помощта на разни шалове и кърпи той направи поне 20-тина тоалета, докато на мен ми стане ясно, че това не са фокуси, а някакви дрехи. След това на Веси ѝ беше вече много трудно да задържи вниманието ми, още повече че гледахме отгоре и не виждах добре каката, докато е по бельо. Завистливо наплюх горкия дизайнер, че сигурно от толкова пипане, събличане и обличане на каки няма как да не е гей :), което май преля чашата на жената и отидохме към вечеря.

На снощната вечеря се запознахме и с двойката, с която ще бъдем на една маса до края на пътуването. Семейство от Варна, по-възрастни от нас, или поне децата им са по-възрастни. Мъжът се оказа главен инженер на кораб. Работи на огромен кораб, приличащ на ютия, с който пренасят автомобили, най-често от Япония до Великобритания. Аз се опитах да получа най-много възможна информация за тези големи, стоманени чудовища, които ме кефят все повече и повече, но усетих че май отегчавам другите. Хубаво е обаче да знаеш, че има на кой да зададеш някой глупав въпрос, ако почувстваш нужда.
Същата вечер и ни дадоха ваучерите за пиенето, които най-накрая бяха оправили да съответстват на резервацията ни. Не съм им сърдит, защото поради забавянето, се оказа че първата вечер са ни почерпили бутилка бяло вино и вода, което е напълно достатъчно като извинение за бъркотията. Даже е достатъчно като извинение и за бъркотията за интернет връзките.

A днес сутринта се събудихме благополучно чак в 8:45. При напускането на кабината за закуска, закачено на вратата намерих съобщение, че ме молят да се отбия до рецепцията. Аз подозирах защо: вчера им направих проблем за предплатения ми интернет (по-точно за липсата му на моята сметка), и те вероятно са намерили решение, което да ми предложат. Но това можеше да почака, беше време за (късна) закуска. На закуска по случайност се засякохме с нашите спътници, които като нас търсеха място в лудницата. До нас имаше две свободни места, та си поговорихме малко и с тях. Още по-добре беше, че от 14-я етаж на кораба телефоните ни чуваха от време на време норвежките GSM антени, та имахме споредично покритие.
След похапването и разговора отидохме до рецепция, да видим какъв е този проблем. Там, след дълъг разговор и брейнсторминг с момичето се уточнихме как ще действаме, за да се възползвам от предплатения ми “голям” пакет. Който не е чак толкова голям, но би следвало да удовлетвори нуждите от връзка, особено през тези два дни изцяло на море. Направих, както се бяхме уточнили, и вече май всичко е както би следвало да бъде.

Иначе, един ден в плаване е голям кеф. Досега сме имали такъв само веднъж – когато пътувахме за Тунис. През този ден, освен че си ограничен “само” в кораба. Това не е никак малко предвид огромния слон, който MSC Fantasia представлява, но все пак си е някакво ограничение. За сметка на това можеш да си четеш, да пишеш досадни и скучни блогове, да спиш, да ядеш почти непрекъснато (стига да има къде да го сложиш, а по мен площ и обем има), да пиеш (докато жената ти позволи, че една бира продължава да е малко по-евтино от €6), въобще да се размажеш от мързел и релакс. Веси “посети” топлите басейни, което обаче нещо се счупи, защото като се върна ѝ беше по-студено, отколкото преди да отиде… а уж там е било топло. Аз навлязох дълбоко в “Ready Player One”. Действието все още се разгръща, но малко по малко светът на тази страхотна книга става все по-ясен и по-интересен. Може би и затова, че самият аз съм geek от “онова време”, за което пише в книгата. И половината неща, които вътре ги пише, аз самият съм ги преживявал (“Golden Axe”, ей каква страхотна игра беше, а?).

Днес надвечер ще има някакво опитване на шоколад и кафе. Отначало на Веси ѝ се ходеше, но гледам, че сега се е стоплила до мен, чете книга, пила е едно обедно червено винце и хич не ѝ е до опитване на нещо, някъде в лудницата на 6-то ниво.

Щем-не щем обаче, ще трябва да се обличаме по-официално днес. Съвсем умно, домакините са решили днес да е “гала-вечерята”, заедно с всичките събития покрай нея. Който иска ще може да се снима с капитан Джузепе Галано, който в момента ръководи екипажа на Фантазия. След това ще имаме представление в театъра, на което ще покажат и останалите командващи офицери, и след това – гала-вечеря. Аз пак не си нося смокинг, но съм сигурен, че и с панталон и риза няма да ме изгонят от ресторанта. Иначе познавам хора, които в такъв момент вероятно ще отидат по джапанки и бански, само за да изпробват как ще реагира системата при тролене.

Чудя се дали ще имам достатъчно желание да напиша едно малко по-обстойно ревю на пътуването във Фантазия. Не ми се ще да скитам насам-натам из кораба и да снимам, особено с тази лудница около мен, но може би би било интересно за този, който иска да научи повече. Не обещавам, знам се: пълен съм с добри намерения и с нереализирани велики планове :).

Круиз 2017, ден втори

Posted on 8/20/2017 by Doncho

Вчера писанията ми приключиха във влака на път за Киел. Беше време за пристигане, затова трябваше да затворя PC-то и да се подготвим.

След като пристигнахме, още на гарата ни посрещнаха табелите на MSC. Срещу €20 хората предлагат да те закарат на кораба, който иначе е на около 20-30 минути пеша. Страхотна оферта, ако си с трудна подвижност. Добре е, че ние не сме, та затова се отправихме към едни други табели, пак на MSC. Оказа се, там събират багажа на тези, които искат да си го оставят. €5 на чанта. Финансовият каза “не” и ние се затътрихме с куфарите към кораба. На лекото ми помрънкване, че все пак €5 не са кой-знае какво ми беше отговорено, че ако съм искал аз да вземам решението, трябвало да съм го взел, и затова да не говоря много. Е, спрях да говоря.

От гарата в Киел до кораба е сравнително спокойно ходене, някакви си 20-30 минути. Вън беше сухо и приятно, опитахме се да се объркаме веднъж, но не успяхме. И така благополучно стигнахме до кораба, където ни чакаше стандартното преживяване по качването на борда. Куфарите ни ги взеха още долу, чудя се как този път не поискаха нищо, но явно и тях вече ги беше срам.

За около час успяхме да направим check-in и да се качим на кораба. За пръв път на проверката на Службите рентгенът пищя по мен заради имплантите. Малък, сив човек с голям, сложен технологичен тиган ме помоли да пристъпя настрани, и ме обходи с тигана. Аз, уплашен от перспективата да бъда проверен дори и където Слънце не огрява, се оставих в ръцете му. Тиганът хич не ми хареса рамото, а малкият, сив човек хич не хареса това, че на тигана не му хареса. Заразпитва ме на доста развален английски, аз си показах белега, той омекна. Пообходи още малко с тигана и се успокои, докато стигна до краката. Там тиганът пак се размрънка, и онзи пак стана кисел. Наложи се да му обяснявам, че и там имам подобрения. Нейсе, мина му. И бях освободен да ходя в кораба.

На корабът бяхме надлежно снимани, след което пуснати да си ходим до каютата, за да вземем ID картите, които се намирали там. Е, там бяха, взехме ги. След това трябваше да видим какво става с предплатените пакети, което се оказа драма!
Това, че цената на ИТ специалистите се е вдигнала, си пролича и при MSC. Почти нямаше нещо от предплатените и/или пакети, което да си беше на мястото. Вместо пакет вино+вода, имахме бира. Моят и на Веси интернет пакетите бяха разменени (още чакам за това да се оправи). Треперя какво ще е положението с екскурзиите, макар че от excursion reception desk-а ни увериха, че всичко било наред. Момичето обаче с чаровна усмивка ме посъветва все пак да внимаваме дали ще си получим билетите вечерта преди екскурзиите. Та явно и тя няма много доверие.
Аз вече си мислех как ли стоят нещата с компютърната система за навигация на това чудо, но тъй-като там малко ме засяга пряко, реших да не се замислям много-много. Но пък участвахме дейно на тренировката за сигурност, че с тези проблеми по компютрите им знае ли се, да не се знае?

Оправени, объркани, след това пак оправени (или поне с усещането, че сме оправени) отидохме да ядем. Похапнахме и вече с по-добро настроение (бирата си е бира, независимо в пакет или не) се прибрах в каютата.

Надвечер бяхме на представлението в концертната им зала. Беше кратичко (45 мин), те се извиниха, че това било защото било само едно, защото е първи ден. От утре щели да са две. Ние, като ядящи втора смяна, ще ходим на първото, а след това ще ядем. Ядящите първа смяна са обратно: първо ядат, слде това ходят на второто представление. Ние досега бяхме от тези, този круиз ще пробваме как е да сме от онези.

След представлението беше време за ресторанта. Нашите сънародници, с които случайността ни е събрала на една маса, не се появиха. Преследва ме мисълта, че са се подали, видяли са ни, и са побегнали в ужас да дъвчат пица на палуба 11. А може би просто са били уморени… знам ли. Така или иначе, пропуснаха много добра вечеря, изцяло по очакванията ни. Ние пихме доста интересно бяло вино, остана малко и за тази вечер от него. Вървеше добре с най-вече рибното меню

Спахме много добре, до 7 часът, когато решиха да търсят някакъв г-н “Mнямммнямммням Mрън-мрън”. Така и не разбрах защо човечецът трябва да бъде намерен спешно в 07:00 сутринта, но ако го търсят по уредбата на кораба в този час за нещо по-малко от зловещо убийство предната вечер, мисля че трябва да си преосмислят приоритетите. Екипажът може да е буден още от 04:00, но той не си плаща, за да си почива на кораба.

Тъй или иначе, будни, набързо оправихме сутрешните неща и хукнахме към закуската. Копенхаген (по-точно замъкът Фредерискборг) ни чакаше. Времето беше хубаво, а ние бяхме на около 4.5 км от спирката на S влаковете. Moovit обаче оправи нещата, та се оказа че ходенето ни беше само километър, след което линия 25/27 ни закара до Østeport. От там всичко е ясно.

Много приятна разходка из Hillerød. Аз не бях ходил преди това из града, когато бяхме до замъкът предишния път бяхме с колата и спряхме на границата на парка, въобще не влязохме в селището. Градчето се оказа много добре уредено, дори за датско градче. Имат си и те (почти) пешеходна Главна, по която се стига досами замъка.

Наснимахме набързо, на няколко пъти прекъсвани от плиснал, но почти веднага спрял дъжд. Не влизахме в замъка, разглеждането му отнема минимум 2-3 часа, а ние и без това сме го гледали. Разходихме се и поснимахме из градината му, след това обиколихме езерото от другия край и се оказахме в центъра на града. Веси нападна сладоледеното фургонче. Аз се радвах на датския ѝ език, който изглежда не е много ръждясал, защото датчанката зад щанда не превключи на английски. Тъй или иначе, взехме сладоледа и поседнахме докато го изядем. По някое време ни се припи и бира, но незнайно защо се оказах с кафе в ръката. Кафето пареше, изгорих се, станах кисел. С бира никога нямаше да се изгоря така!

Дойде време да ходим към гарата, и след това на кораба. Това си се случи по план и без никакъв проблем. Единствено не можа да ни се сбъдне желанието да ходим цялото разстояние, защото пак се опита да вали и по средата на пътя си взехме автобус 27. А и Веси нещо много бързаше, от кафето ли, от нещо друго ли не знам. Но благополучно в 14:00 си бяхме обратно на “Фантазия”.

Сега чакам да ми “оправят” интернета. Утре съм цял ден на вода и ако не го оправят, ще си имаме сериозни проблеми с тях. Бил на тази карта, бил на онази карта… не разбирам защо техните проблеми стават мои. Да си ги оправят и да не ме занимават. Така или иначе, платил съм си го, някак нормално е да го получа като услуга.

Random Thoughts While Packing

Posted on 8/18/2017 by Doncho

Sorting stuff out. Putting it on the bed. Deciding what to take and what to leave home. Arguing shall we go with one suit case or two. Arguing why I’m packing this or the other tech gadget, which I will most probably not need. Then rushing through my luggage to take out stuff, which I took just to have a backup.

“I’ll pack this perfume.” “No, it’s in PVC bottle, and it’ll leak. Not only we’ll waste it, but all luggage will rick of it for years”. “But the others will break.” “No, they won’t, they’re after all packed in between our clothes.”

It’s fun and a bit nervous exercise. In the middle of it, I decided to step out and do some writing, just because I need to calm down a bit, and I already got tired of so much randomness. Which does not help, as I’m still not ready with my suitcase, while Vesi did hers? The fact that we still have more than two hours till the taxi does not matter.
Nevertheless, I just sat and started a concentration playlist on Spotify.

We’re going to a cruise trip. In our cities list, we have Copenhagen, Hellesylt/Geiranger, Flaam, Stavanger, all these in Norway. We will embark and disembark in Kiel, Germany. Meanwhile, we’ll pass by our relatives in Berlin and spend two nights with them: one at the beginning of the trip and one at the end.

It’ll be fun. I hope so much it’ll be fun. I need a bit of relief from the past months of over-stress.

The weather forecast does not look great. It seems we’re sailing one day before the sun: when we’re in a given city it is going to rain, and on the next day it’ll be sunny. But we’ll be then at the other place, where it’ll rain again, and on the next day, it’ll be sunny. And so forth.

Surprisingly enough, this does not bother me much. For everywhere except Copenhagen and Stavanger we have our excursions, so we’re settled one way or another. If it rains too much in Copenhagen, we always know where to go. We’ve never been in Stavanger, but I hope Vesi will think of something until the time comes.

When we’re (successfully) back, I’ll get a week at work. I have a lot of stuff to do this week. And after this week we’ll go to our next trip. It’ll be in Greece, in our favorite Thalata Camp, where we should have a beautiful, large caravan waiting for us on the beach. I’m planning to do half-work there; I just hope I’ll be OK with the internet connection. Otherwise, I’ll have to issue full vacation days instead of half, but the biggest problem will be I will have to think what to do, while offline. You know me: being offline is always a challenge :).

I’ve got few books waiting for me. “Ready Player One” was recommended to me. I have few others on my reading list, but I’m betting on this paper book only for the whole trip. If a miracle happens and I somehow succeed to finish this one despite the excursions, walks and other fun distractions, I will revert to the book(s) I’m reading on my Kindle. But I doubt this will be the case. Lately, I’m plodding with paper books. I either forget to take them with me, or I’m not in a mood, or just the phone is too close to grab and do… Facebooking.

In that sense, yesterday I read the Medium story “I stopped checking Facebook for a year, without deleting the app.,” by Renée Fishman. Here’s what I learned. The author maps our Facebook usage to the need for escape. When we want to escape from discomfort, uncertainty, expectations, emotions, etc. It is so easy just to grab the phone and seek Facebook for our confirmation biases. Facebook likes us. But it likes us not for what we truly are, but because we found people, who think like us, who feel like us, who support us in our decisions.

Facebook escape is a straightforward “solution,” which gives us the (false) feeling things get better. Just like something I recently read there:

– All my Facebook friends think I’m thin.
– What about the others?
– I just block them.

Renée Fishman claims such escape is wrong, as it makes us dependable. She fought hard against it, and it seems she succeeded to get rid of it. Or so it looks. It helped her to be the true self she think she is, without the need for confirmation bias (e.g., the “Likes”).

I cannot entirely agree with her. My confirmation bias need is powerful and requires constant refueling :). Plus, I also use Facebook for help. Both as giving support and as receiving help. I reacted many times on support requests, and I found a lot of help from my friends, too. For me, Facebook is not just a habit, not just an addiction. It’s a tool, and if used right, it can be a precious tool.

It’s easy, of course, to blame it all on a tool. “It’s Facebook’s fault, not mine.” I will dump this thing, and life will suddenly become easier. It’s not like that, folks. It does not work that way. Just dumping something does not make you immediately better. It seems to me Renée also got to this conclusion or at least I found it hidden within her text.

So, before you decide to go and dump (whatever, and especially Facebook), read and understand it well. Then read and understand yourself. Because if you do not, you will come back to the Facebook habit.