хоби – Page 6 – doncho.net

Category: хоби

Cruise – началото

Posted on 3/5/20093/7/2009 by Doncho

Един ден Веси спомена, че говорила с Тянко за круиз. Седем дни по море, 1-8 март. Италия – Тунис – Испания – Италия. Тръгване и пристигане в Геноа. Не ни отне дълго, за да решим че парите си струват. След това трябваше само да чакаме и да се надяваме децата да са здрави.

Е, и това дойде, и децата бяха достатъчно здрави, за да можем да ги оставим на баба им. След почти 17 часа с кола (София – Геноа) положихме морни кокали в един хотел в центъра на Геноа, който наехме ама съвсем в последния момент. Може би другият път трябва да планираме по-добре пътуването си, а може би трябва да направим застраховка, която да не налага калкулирането на допълнителни часове за “риск”. Така или иначе застраховката ще е по-малко от €75 за една вмирисана на пепелник стая, която центърът на Геноа ни предложи за вечерта.

На другия ден пътуването започна. Очаквахме кораб, подобен на круизните, на които бяхме свикнали в Дания. Но останахме приятно изненадани. MSC Fantasia не е просто обикновен круизен кораб. Това чудовище има 16 етажа, достъпни за пътниците. И така, като го гледам, още поне 5 сервизни. Нашата кабина беше на етаж 12, втория жилищен, гледано отгоре. Кабината е с размер на нормална хотелска стая, голямо легло и нелоша тераска. От тераската се виждат редовете спасителни лодки (7 етажа под нас). И понеже сме близо до носът на кораба, когато се движи се вижда как разбива вълните.

Отначало очакванията бяха за вътрешна каюта, без тераса или прозорец. Но определено може да се каже, че имахме късмет – терасата внася съвсем друго усещане в сравнение с това да си затворен между 6 стени (както бяхме в датските круизни кораби).

Едно от нещата, които ме издразни още от самото начало, беше отчайващата липса на качествен и достъпен Интернет. Крайно време е правото на достъп до Интернет да е сред най-важните човешки права! А не да трябва да плащаш €25 за 1 час достъп, и да те мерят на всяка започната минута. Реших да използвам каквото мога през телефона, а когато не съм в европейска мрежа, ща-не ща да си купя.

Друго, но значително по-малко дразнещо нещо е т.нар. “дрес код”, който капитанът определял всеки ден. Наистина, на ежедневните брошурки пише какъв да е дрес-кодът, но аз съм дошъл на почивка и не го разбирам тези “формален, неформален” снобарийщини. Как не съм се изпънал в костюм с вратовръзка (това е неформалният, т.е. по-разпуснатия код, иначе формалният е с фрак и папионка). Идиотщини от едно друго време, imho. Като гледам хората около мен, и те нямат никакво желание да се изтупват в костюми и вратовръзки, само за да отидат да вечерят. Ние се шегувахме първия ден, че като ни видят и ще ни кажат “А за вас има отворен McDonalds в мазето на кораба”, ама и това не се случи – сервират си хората 🙂 . Чудя се, на кой мухлясъл мозък все още му пука за тоя дрес-код, та така старателно да го посочват всеки ден. (Надявам се) Вече не сме в Титаник…

Като изключим това дребно промрънкване, изкарваме си супер. Сега е трети ден от круизът, в момента корабът е на док в Тунис. Вчера бяхме в Палермо, онзи ден – в Неапол. В Палермо беше мега-цигания, имам чувството че тези хора пазят чисто само в катедралите си. Мизерия, боклуци. Ако си мислете, че София е мръсна, елате в Палермо! Ще останете (приятно) изненадани, аз до скоро си мислех, че няма по-зле от нас 🙂 . В Палермо си спретнахме собствен “такси-гид”, който срещу €100 за 3 часа ни разходи четиримата, за да видим всички боклуци отблизо 🙂 .

Предния ден, в Неапол, си бяхме купили една екскурзийка до остров Капри. Още в началото на екскурзията останахме с поуката “не сядай отпред в скоростен кораб”. Петдесет минути яко клатене (общо взето като във виенско колело) и бяхме почти “готови” да викаме всичкото боа наоколо. Слава Богу, изтраяхме, но слязохме порядъчно зелени на брега на Капри. Освен това сюрреалистично преживяване, екскурзията включваше още посещение на вила “Сан Микеле” (не знам дали правилно го пиша на български, на английски е “San Michele”). В тази вила е живял някога комай единственият местен “възрожденец”, който на всичкото отгоре е бил швед. Но местните си го почитат и много се гордеят с него. Името му е Аксел Мунте (Axel Munthe). Човекът е написал книга за острова, която се е оказал мега-бестселър (не само за времето си). Публикувана е 1929 още, преведена е на над 50 езика. Трябва да си я крадна отнякъде, за да я прочета. “The Story of San Michele”. Пише, че била смесица от философски размисли за живота и смъртта, медицинска етика, права на животните. Май няма да я прочета, все пак 🙂 .

Вилата иначе е доста красива, надявам се скоро да публикувам снимките, които направихме там. Самият остров също е красив, представлява туристическа атракция, но е доста настрани от това, което аз разбирам под “място, на което да си почина”. Класическа италианска лудница, тесни улици… абе не е добре. Но като за еднодневна екскурзия – става!

След вилата имахме възможност да се поразходим из центъра на селището. Пак нищо особено, лудница и ремонтни дейности (сезонът вече започва по тези ширини и хората кърпят). Повечето магазинчета се ремонтират все още, но имаше и отворени. Цените – нищо особено, като в нашите курорти Бетонен бряг, или Строителни пясъци. Зеленина и палми обаче имаше.

Мога спокойно да кажа, че засега си почивам добре. Не е точно моя тип ваканция (да кисна с компания и да пийваме дженти и да имам мрежа когато си искам), но става. Дано продължи поне така, ако не и по-добре. Следващия път ще си предвидя предварително €150 за интернет за 7 дни… срамота!

Сега, докато пиша тези редове, Веси, Тянко и Цонка кръстосват из Тунис. Аз категорично отказах да слизам на брега. След “цветето на Арабия” Дубай ми стигат арабски изживявания. След като Дубай е цветето, не мисля че си струва да се навирам из лукът, или краставиците, или може би грахът на Арабия, която Тунис сигурно представлява. Циганията си я виждам и от тук: една цветна сюрия в златно и червено свирят някакви маанета на брега и чужденците им се радват 😉 . Интересно що не им се радват така, когато го правят в Берлин, например?

Надявам се скоро жената и приятелите да се приберат, че нещо почва да ми стърже. От ядене поне човек не може да се оплаче. Това му е “инклузива” на билетите – яденето. Стига човек да си пада по яденето, може да яде до пръсване. За жалост, пиенето е много ексклузив (40 cl draft beer за €5), а това мен лично повече ме притесняваше в началото. Сега вече не ме притеснява толкова, въпрос на свикване с мисълта е 🙂 .

Довечера ще е изчекването, наречено “капитански коктейл във формален дрес код”. Да видим дали официални панталон и риза (без вратовръзка, съжалявам, направете МакДоналдс за мен, ако имате проблем с това). Аз за 18 месеца на работа вратовръзка съм слагал веднъж, те тук на почивката ми ще ме карат да нося.

Ще пиша… сигурно ще е интересно!

Windows 7 Goodness

Posted on 1/15/2009 by Doncho

Too many posts these days about Win 7. But I’m very excited about it. I’m talking to all friends around and buzzing them about getting it installed 🙂 . Maybe the ones I speak to are already tired and sick of me 🙂 .

I’d like to share here one thing, which IMHO is one of the best usability in the new OS.

When you download (in IE) or copy (in Windows Explorer) something, you know the standard progress bars in the window, where the copy goes on. So far, if you want to see the progress, you’d have to switch to the window, or leave the window open. And as a person, who always wants to see how it’s going, I was doing that very frequently.

Not in Windows 7. As I already said, Windows 7 integrates the progress bar(s) directly in the task bar. Here’s how it looks (the red border):

You can clearly see the greenish part, which shows that I’m copying something large in Explorer and the progress is about 1/4 right now.

When I discovered that feature, I was amazed. So simple and so useful. I’ve never seen that so far in other GUIs (maybe they do have it, I just have not seen it yet).

Another thing, which I also like, is the “stack” indication (the yellowish border). This was a feature widely discussed in the forums, I’m just mentioning it here, because I (too) like it very much.

The bad thing with the progress indication is that it takes additional programming in order to get that working. It’s implemented in Windows 7 in-the-the box applications, but if the application does not support it, its progress (whatever it’s doing) will have to be monitored the old way.

However, if the application supports the standard Shell for copying/moving, it will work “the Windows 7 way”.

Книги и LBook eReader V3

Posted on 1/11/2009 by Doncho

Владо е виновен. Той използва скромната ми личност всеки път, когато има топки за прехвърляне. И понеже този път няма изисквания от вида "да се посочи изначалния източник", реших да се вържа и аз.

Последните 5 книги, считано от днешната късна дата, са:

"10 години по-късно – виконт дьо Бражелон"
"20 години по-късно"
"Тримата мускетари"
"Introducing Microsoft LINQ" (тази май не трябва да се брои, защото само я преглеждах, чудейки се дали да я препоръчам или не. Но все пак я разлистих доста подробно)
"Дългът на костите", пролог към 11 том от поредицата "Мечът на Истината"

Както виждате – пълна скука.

Интересната част тук е, че всичко това (а и много друго) вече го чета на моята електронна книга, LBok eReader V3. Някъде февруари или март миналата година си я закупих с голям кеф от българския им представител, и от тогава тя не ме напуска. Веси също я чете през деня, ако ѝ е достъпна (т.е, ако не съм някъде в командировка).

В момента в книгата се намират около 400 MB текстове, много от тях в бинарни формати (PDF/CHM/DOC), но много и в TXT. Мисля, че обемът страници надвишава 20,000. Практически няма изчитане, аз съм си я подготвил така, че да имам какво да чета дълго време.

Книжлето се зарежда през стандартно USB. Любопитното е, че трябва да избираш – или го зареждаш, или работиш с книгите в него. Ако не щеш така, винаги може да му извадиш SD картата и да си я сложиш директно в четеца на компютъра, и така да работиш със знанието, което е записано на нея.

Разчитайки на ePaper технологията, устройството пресъздава невероятно добре истинския изглед на книга. Понеже липсва задна подсветка, очите не се уморяват така, както когато се чете от ноутбука например. Друго невероятно предимство на тази е-хартия е това, че не изисква електричество, за да се поддържа изображението на екрана. Това, преведено на български значи, че батерията му трае между 3 и 5 седмици, преди да поиска да се зарежда. Дефакто аз никога не изключвам екрана, защото няма никакъв смисъл да го правя (даже, изключвайки го, ще консумирам повече енергия, защото чрез енергия екранът ще трябва да се "изтрие").

Разбира се, ePaper-ът има и доста недостатъци. Най-важният от тях е скалата на сивото, която той има. Цвят, все още, няма (има вече прототипирана е-хартия, която е цветна, но тя е далеч от масовите, евтини устройства). Всичко ми е сиво/бяло, но така са и повечето книги на пазара, нали? Друг недостатък на е-хартията е сравнително неравномерната гранулация, която тя има. Иска сериозно смятане и доста скъпа подложка, за да се постигне точността на точката. Поради това повечето евтини устройства (като моето) не разчитат на това, а по-скоро разчитат на ефекта "размазани точки", за да постигнат четим образ. И се справят удивително добре – показват ми PDF със ситен шрифт, който обаче се чете, макар и с усилие. Ако все пак се наложи, разбира се че има и уголемяване на шрифта, но въпросът е че даже с този по подразбиране пак се чете. Не съм сигурен, че компютърен екран би се справил така добре, просто това си е правено да е хартия. Подсветката при компютърът може да даде контраст, но яркостта ще замаже финните линийки и ще ги слее с фона. Трети, и последен недостатък е това, че дисплеят не е чувствителен на допир. Устройствата, чувствителни на допир, са два пъти по-скъпи.

Устройството се предлага в България от “ДБС Дизайн” ЕООД, в тяхната книжарница “Котета”. Блогът им може да намерите на http://dbs-books.net. Когато реших да си го купя, аз се обадих лично, получих специално, персонално отношение и само след ден-два бях много доволен собственик на е-книжката.

Блогът им е “жив”, и макар да разказва за потреблението на е-книжката, все пак си е търговски блог. Търговски, но с повече нови материали от моя 🙂 . Интересно е да се следи, особено ако имате интерес по принцип към електронните книги.

Любопитна подробност е, че операционната система отдолу е някакъв Линукс. Не съм си играл да му пускам терминал (не че с тия 8 бутона ще постигна главозамайващ успех с него). Не съм си играл и да го търся remote. Знам, че китайците които го произвеждат със сигурност са оставили някакъв USB интерфейс за работа на ниско ниво, но наистина не ми се занимава. На 2-3 пъти устройството много красиво заби, типично по Линукс стил (който е получавал kernel panick в Gnome знае как изглежда това 🙂 ). Явно има още бъгове, но съм сигурен че непрекъснато го подобряват.

Поддръжката на кирилицата (и на българския език) се осигурява от братския украински народ :). Добре, че са те, та да имаме кирилица.

Вече използваме книжката интензивно почти една година. Корпусът е вече леко позахабен, но предвид че се чете поне 2-3 часа на ден, от мен и от Веси, и че ни придружава навсякъде, смятам че това е повече от добре. Горещо се надявам да изкара дълго време.

И така, ако искате да имате цяла библиотека в чантата/раницата си, прежалете тези 600 лв и си вземете този, или друг подобен eReader. Зарибявката е голяма, и като че ли е за цял живот.

Windows 7 fun

Posted on 1/9/2009 by Doncho

XKCD за пореден път показа, че го може. Понякога се чудя как им хрумват тези неща :). Не че и аз не познавам (лично) хора, които чат-пат могат да изстрелят нещо размазващо, но…

За да са в час с новостите, ето тяхното днешно:

Дано не ви е писнало от новини за Windows 7 🙂 . Не че ако ви е писнало, може да направите нещо де, машината се върти, продукта го чакат с нетърпение (на въпроси “защо” отказвам да отговрям 🙂 ). Даже отявлени geeks като XKCD пишат за него в днешния ден.

Сашо вече го инсталира. Аз чакам да видя по какво моят и неговият image, иначе уж от една машина, се различават. Защото аз снощи не успях, даде ми някаква малоумна грешка, говореща за скапан download. А чакам с нетърпение и аз да го врътна на тестовия си ноутбук (старата Toshiba на Веси). Любопитно ми е как ще се държи на наистина поостаряла машина. След това може и служебния буук да “пострада”.

Така или иначе, buzz-ът е голям. И според мен изцяло ще си струва. Ако е вярно това, което всички реномирани сайтове пишат.

Ще ви държа в течение 🙂 .

Аз и седемте смъртни гряха

Posted on 12/29/2008 by Doncho

Блог, който редовно следя, ме доведе до майтапчийски (дали?) тест, касаещ податливостта ви към Библейските седем смъртни гряха. Ето ви моите резултати:

Greed:	High
Gluttony:	Medium
Wrath:	Medium
Sloth:	Medium
Envy:	Low
Lust:	Very High
Pride:	High

След като ги видях, се замислих дали тестът не е плащещо реален. Наистина не съм завистлив, но останалото, хммм 🙂 . Фактът, че точно от блога на Кристина попаднах на теста говори сам по себе си за високи количества lust 🙂 . А гордостта… кой ли не я има в излишни количества?

Засега ми остава утехата, че има и по-зле от мен. Ако и някой от четящите направи теста, ще се радвам да споделите резултати 🙂 .

А, да, и на последно място и на дълга патерица: Весела ви Коледа. Надявам се си изкарахте добре!

Long time, no see!

Posted on 10/19/2008 by Doncho

Гледам “Имате поща” и пиша това с новия Live Writer Beta. Мартин се бори с една играчка до мен. Чаша вино до X61 подпомага процеса. Повече от месец не съм писал, а за този месец се случиха няколко интересни неща. Ще започнем почти по ред на номерата:

Бяхме за седмица на Халкидики. Цялото семейство, включително и Мартин. Е, не беше особено “почивка” с две деца, едното от които беше четири месечно бебе, но все пак беше нещо различно.
Празнувахме си рожденните дни. Страхотно беше!
Смених си позицията. Пряката техническа експертиза остава малко назад в ежедневната ми работа. За сметка на това мога да се фокусирам повече върху people management, което винаги ми е харесвало.
Посетих “Катарино Спа”. Беше интересно, но определено не съм очарован от това, което човек може да получи там. Особено предвид фактът, че Гърция е толкова близо до него. Знам, на много хора им харесва, но на мен лично – не. Явно не съм техния тип клиенти. Жалко, повечето приятелки на Веси го харесват, което значи че и тя го харесва, което значи, че ще и е криво, като не ходим.
Търся контакт със стар приятел от Гърция, а все още не мога да открия правилните му координати. Днес направих сериозна стъпка напред в разрешаването на този проблем, но все още проблемът стои. Ще ходим с Веси към Гърция в края на месеца, затова искаме да се видим и с него!
Изпробвам един едногодишен Thinkpad X61, с който мисля да сменя моя T61p. Таблетът е мега-удобство при новата ми позиция. Ако се сприятелим, вероятно ще го взема. T61p е мощен слон, но е твърде “технически”. А с X61 можеш да си водиш много лесно бележки 🙂
Купихме си Nintendo WiiFit. Страхотна джаджа, но още сме в процес на изпробване. Ще пиша повече, когато имам повече впечатления. Засега имам 16 вълнуващи минути с нея и чакам още :).

Толкоз. Телеграфно, но дано доведе до по-често писане. Иначе, ако на някой му липсвам, да заповяда във Facebook 🙂.

Летен мързел или твърде много бачкане

Posted on 8/11/20088/11/2008 by Doncho

Днес прочетох при Валери следната констатация:

Поддържаните блогове нарастват като бройка със страшна сила, въпреки че лятото хората не си дават много зор да бложат.

Прав е човекът. Не че моето бложене е било пример за редовност, определено не :). След първоначалната еуфория през 2004-а, продължила около година, този блог като че ли съществува основно за да ми напомни как обичам да зарязвам приятелите си, като този блог например, в нужда.

Като прочетох горното пак ми стана гузно за горкото блогче. Навремето намерих много нови истински приятели чрез него. Макар и повечето от тях все още да остават само виртуални, у мен си го има чувството, че при нужда те ще помогнат за каквото и да се наложи. В такъв смисъл блогът ми беше много от полза.

Зарязвайки редовното писане в него се лиших от честия контакт с тези приятели. И това някак ми липсва. Общият ни блого-интерес се разкъса, повечето от тях успяха да запазят искрата в себе си, и съвсем логично връзката поизчезна.

Не, това няма да е поредния материал, в който ще мрънкам колко малко пиша :). По-скоро ще мрънкам как ми липсват теми, върху които да го правя. И като на човек му липсва нещо, в главата му се заформят разни идеи.

Една от идеите, които чакат реализация от дълго време, е създаването и писането в категорията “Random bodyart”. (Реалните) Приятели знаят, че аз съм дългогодишен фен на body-art, tatoo & piercing. И ако тук някой си позволи да сбърчи носле “ауу, че гадно” (чувал съм го, затова да си кажа 🙂 ) ще му напомня, че всеки си е башка луд и никой не може да избира току-така лудостта си.

Тази категория донякъде ще прилича на колекцийката, която моята симпатична приятелка ladyvera е заформила в нейния блог. Разликата ще е тази, че аз смятам да пиша поотделно не само за съответните “артефакти”, но и за техните притежатели :). И ако някои от потенциалните ми обекти сега изтръпнат ще ви кажа, че в никакъв случай няма да публикувам текст или снимки, които да не са минали през личното ви одобрение и за които е взето личното ви разрешение.

Понеже така се получи, че за голяма част от бодиарта им аз самият нося “вина” (като главен духовен подбудител), смятам да започна именно от там :). Първа пример ще даде моята вярна (или поне така се надяввам 🙂 ) половинка (макар че Вера вече ми отне палмата на първенството там), а след това да се готвят другите моми и момци.

Ако успея да напиша достатъчно статии, че да изчерпя познатите ми с “интересен” бодиарт, ще трябва да търся не толкова реални познати.

Мда, сега като dump-нах идеята от главата си в блога ми се струва доста сериозна работа. Дано намеря време. И достатъчно навити. Че каквито сме едни такива срамежливи… ще падне мрънкане май!

А ако междувременно някой иска да сподели своя опит и снимки по темата, в random bodyart винаги ще се намери място и за него 🙂 .

$The device, \Device\Ide\IdePort3, did not respond within the timeout period$

The device, \Device\Ide\IdePort3, did not respond within the timeout period

Posted on 5/21/2008 by Doncho

Ядец!

От известно време си имам домашен сървър. Много съм доволен от функционалността и възможностите, само че ме преследва хардуерен карък.

Първо изгърмя един от дисковете. Сега и това съобщение.

Принципно това съобщение си го има отдавна и не ме притесняваше, до днес когато единия диск просто изчезна. След рестарт, разбира се се появи, но нещата продължават да не са ми розови вече!

99% съм сигурен, че съобщението идва от контролера. Контролерът е SATA, дисковете – също. Има навързани 3 диска, не са в RAID (операционната система сама си репликира каквото ѝ трябва и от RAID няма нужда).

Въпросът ми е: как, по дяволите, да диагностицирам проблема? Просто да сменя дъното, или как? Драйверите май са правилните, но тая грешка… абе побъркващо е!

Някой да има някаква идея?

Прасун

Posted on 3/18/2008 by Doncho

От известно време (да се чете: няколко години) дебелея. Бавно, но сигурно. "Семеен човек", казват, "като се задоми човека, се успокои и наддаде". И това казват. Типично нашенско/гръцко/турски манталитет – дебело ли е, значи го бива и ще пребъде. Но този "семеен човек" започна от 80 кг преди казарма, та до сега (виж по-долу 🙂 ).

Когато в Дания стигнах 85 кг (при 179 височина) си казах "е, стига толкова, ще вземам мерки". Да, ама не. Прасето в мен се оказа много силно и неусетно след завръщането си от тренинга в Щатско се видях едни (доста) кръгли 93.5 кг (десетичната точка не е шега, кантарът вярно мери с точност 0.1 кг). Това беше много, даже за моите по-широки разбирания, и дрехи. Явно беше дошло време да се вземам в ръце. Да не говорим, че и не се чувствах особено комфортно, несдържайки даденото на Веси от години обещание да започвам ходене на фитнес. Веси междувременно така или иначе беше решила да ме мъчи с диети, та един фитнес отгоре щеше да направи не много по-мизерно и без това мизерното ми положение 🙂 .

След като взех тежкото решение, дойде време за "дизайн" на решението 🙂 . Т.е. да намеря къде и с кой. За късмет, точно до офиса се намира Спортен комплекс "Малееви". Фитнесът им си го рекламират така:

Една от най-големите фитнес зали в София е друга забележителност на спортния комплекс. Просторната зала е разположена на 400 кв. м. и е оборудвана с най-модерните уреди на американската компания Cybex. Четири пътеки за тичане, арк-трейнър и три колела задоволяват все по-големия интерес към аеробичните тренировки.

Аз, като един зает и мързелив човек, реших да не търся повече, а направо да отида там и да видя как стоят нещата. Понеже това спокойно може да се каже, че е първият фитнес в живота ми, ми трябваше и инструктор. И такъв се намери, още повече че Светльо излезе много голяма свежарка и човек, с който можеш да си говориш какво ли не, въпреки разликата в профилите и професиите. Аз съм техничар, той е спортист, но така или иначе намерихме и други теми за разговор освен тази за моите безбрежни сланини и мързел 🙂 .

На 29.01. беше първата тренировка. Тогава разбрах, че два пъти седмично няма да са ми достатъчни. По дяволите, времето и без това е кът! Но ща, не ща, трябваше да се заделят още 2.5 часа за трета тренировка. Всяка седмица. 7.5 часа, които няма да ги видя никога пак. Но как беше, целта оправдава средствата, нали?

Умишлено не исках да се тегля всеки ден. Едно, че организмът не започва да губи ей-така изведнъж, друго че не исках да се разочаровам твърде бързо. Ходих, мъчих се, оказвах се с дрехи, които не можех да сваля от пот. И така, седмица след седмица.

Първото "контролно теглене" беше след 3 седмици упорит труд. И по-специално хранене. Без сладко 🙁 . И без други работи. И най-вече без любимите тестени неща. А аз много си ги обичам тях, та те най-много ми липсват. Контролното теглене обаче ме обнадежди. От 93.5 бях паднал на 90.7. Почти три килограма, никак не беше зле. Наперих се един такъв, от гордост ходих поне половин ден като петел 🙂 .

Жалко обаче, че това не беше краят. И край май няма да има, просто в един момент ще реша, че фитнесът ще бъде само "за тонус". Защото лошото тук е, че спреш ли, промяната се отразява доста зле и в повечето случаи е възможно да качиш обратно не само това, което си свалил, а и мъничко отгоре. И като се знам какво съм прасе, при мене ще е сигурно "много отгоре". Но така или иначе все още съм далече от заветното тегло, затова не само не беше време за спиране на каквото и да е, ами си беше просто едно (първо!) контролно теглене.

След още няколко седмици, т.е. днес, реших да се претегля отново. Тези последните дни леко "прегрешавах" в диетата си. Принципно тази диета има "почивен ден" веднъж седмично, но аз си направих два непълни почивни дни, т.е. имах леки прегрешения, но все пак отделяне от диетата. Интересно е да правиш такива експерименти, за да видиш докъде можеш да стигнеш.

Днес второто контролно теглене показа 89.5 кг. Седем пълни седмици след промяната на хранителния режим и ходенето на фитнес. Резултатът е повече от окуражителен. Особено имайки впредвид факта, че колкото по-лесно сваляш, толкова по-лесно качваш след това. За по-малко от 2 месеца имам 4 кг разлика. Ясно е, че с времето тази тенденция ще намалее, но е важно знакът да се запази.

И ето, днес реших, че може да се похваля и тук 🙂 .

Статистически погледнато, вече мога да пробягам цели 3.75 км за 30 мин (вчера, за мое най-голямо изумление). Това може да е много малко за редовно спортуващ, но в началото аз лично бях полумъртъв след 1.2 км за 15 мин. И съм сигурен, че след време ще се подобри и този показател.

Треньорът помага много. Не само поради това, че равномерно тренираш групите от мускули. На мен лично Светльо ми действа и като стимул, понеже ме гледа и внимава какво правя, колко и как. Когато го няма (случи се веднъж) мързелът много бързо ме обзема и започва да ми се струва че това или онова вече не мога, "ох, колко се уморих, стига вече, ае да си ходим" и т.н. Какво да се прави, мързел!

Надявам се за в бъдеще да продължа с хвалбите в тази посока 🙂 . А не да започна да се оправдавам къде, как и защо не съм успял да приключа поредния проект с добър замисъл. Засега целта ми е заветните 85 кг. Когато ги стигна, ще реша искам ли още да се стягам, или засега стига. Но все още те са далече, така че ще видим!

Ех, а днес имаше парти в офиса. Колега почерпи за р.д., да е жив и здрав! А аз само тъжно гледах сладките…

Как да убиеш блог

Posted on 2/19/20082/19/2008 by Doncho

Ръководство в една страничка :).

Замислих се над този факт тогава, когато осъзнах че блогът (ми) не е това, което беше. Няма да се отплесвам в спомени за миналото, но тогава наистина беше някак по-"лесно". Сега всеки има блог и това е страхотно.

Получава се така, че ако не си постоянен (а аз не съм) в един момент просто спираш да пишеш. Спираш или защото си намираш друга страст, по която да трошиш време, или защото просто ти писва. Тогава блогът остава само като средство за "reference" на определени събития или техники, или просто като начин да кажеш "жив съм" на наивните, които още по една или друга причина следят блога ти.

Все пак, за да не се отдалечавам, ето една кратка и проверена инструкция. Ако искате да убиете един блог, следвайте тази последователност:

Започнете с някое MMORPG. World of Warcraft е добро начало, но колкото повече – толкова повече. Ако по принцип харесвате (или сте харесвал някога) да играете, със сигурност ще намерите MMPRPG игра, която да ви зариби яко. Факт е, че блогърите пишат за удоволствие и в свободното време – ако свободното ви време отива в MMORPG и ако от там получавате удоволствие, блогът ще бъде оставен на заден план.
От там до реанимацията има само няколко месеца :).
В никакъв случай не започвайте да бложите за това, което правите в играта, защото така ще си навлечете още почитатели и току-виж блог активността ви се е засилила.
Освен това, докато играете нищо друго не ви се случва (освен това, разбира се, което ви се случва във виртуалната реалност). Когато нищо не ви се случва, няма за какво да пишете.
Увеличете форумната активност. Форумите отнемат значително време, ако искате да сте полезен там.
Намерете си добра работа, но с по-специален режим относно хвалбите колко хубаво е там.

Това ще ви отнеме още повече от компютърното свободно време
По-специалният режим за "хвалбите" гарантира, че не може да бложите в личния си блог относно служебни събития, освен ако те не най-вече лични. И понеже хубавата работа предполага и малко такива лични събития (в смисъл, простотии), това добре пасва на нашата цел да убием блога :).

Ако сте участвал в оффлайн събирания на блогъри или дори само съмишленици на идеята – зарежете ги. Помага, защото иначе ще имате още теми. А темите дават живот на блога.
Мога да измисля още, ако случайно някой реши да следва алгоритъма правилно, но въпреки всичко изпълнено дотук продължава да бложи. Може би тогава просто сте роден за блогър… понякога нищо не помага, ако ви иде отвътре.

Ако обаче изпълните 1 до 3, със сигурност ще започнете да получавате коментари като този. Това е сигурен белег, че някой ви мрази, защото сте били някакъв фактор навремето, гласувано ви е доверие на такъв фактор, а в крайна сметка вие сте опровергали доверието. Хората не са виновни, просто това е още едно доказателство, че горната схема работи.

От известно време обмислям какво да правя с този блог. Със сигурност той няма просто да "изчезне", но има вероятност да се превърне само в история. Без продължение. Мисля си дали да се връщам отново в редиците на блогърите или да оставя нещата както досега.

Ако ще се връщам, в списъка със задачи се намират следните неща:

Да сменя темата. Тази е твърде стара, освен това и ми писна;
Да (пре)наредя категориите, този път като тагове;
Да започна да пиша. Май трябва да започна да си отделям време изключително чрез календара си. Ако нещо го няма в календара ми, вероятността да го свърша е доста ниска!

Да, по-горе стана алтернатива на предишния лист. Нещо като "инструкции как да се реанимира блог". Блог, оставен на командно дишане.