Category: проблеми

Моята гледна точка за “скандалът” с Facebook данни

Моята гледна точка за “скандалът” с Facebook данни

Posted on by Doncho

Накратко: една маркетингова компания (законно) купува солидно количество данни, които (законно) използва в свое проучване. Тези данни са (законно) извлечени през (законни и валидни) изходни точки на системата (програмистите им казват API) на Facebook. Дали е законно или не агрегирането и препродаването им е интересен дебат. Най-вероятно не е морално, но отново е законно. Агрегирането обаче, другари бойци за световна справедливост, не е нито на Facebook, нито на маркетинг компанията!

По-интересното обаче е, че всички се нахвърлиха върху Facebook. Все едно ей-сега, днес им стана ясно, че личните им данни могат (лесно) да бъдат взети, особено ако не гледат на кои приложения какви права дават. Facebook е голяма цел, улучва се лесно. Затова може би и сума ти народ реши, че той е главния виновник за това (и още много други неща).

Я ми кажете срещали ли сте постове по стени на приятели от приложения от типа “На коя филмова звезда приличаш”, “Какъв/а/ си бил/а/ в предишния живот”, “На кой остров ти подхожда да живееш”, “Кога ще умреш”, “Кой е най-големия ти приятел”, “Колаж от твоите снимки за 2017”?

Срещали сте. Щом аз, който я имам, я нямам 1000 приятеля, съм срещал (доста често), значи и вие сте ги срещали.

Я сега си признайте бързо колко от вас всъщност сте използвали такива приложения? Хайде, вдигайте ръка, не се колебайте? Да не посочвам, че аз помня на колко приятели съм им мрънкал, че си раздават личните данни за глупости!

Знаете ли обаче как работят тези приложения? Те искат от вас разрешение за достъп до данните ви във Facebook. Ако четете внимателно, над 90% от тези приложения искат ОГРОМЕН набор от разрешения за достъп почти до всички ваши данни, хронологични и бъдещи, без реално да имат нужда от това. И вие, забързани да разберете “на коя филмова звезда приличам”, бързичко кликвате “Разрешавам” и не мислите за последствията!

А знаете ли какво става, след като “разрешите”? Ето какво!

Първо, разбира се, приложението получава нужния достъп. В зависимост от регламента, който е поискало то от вас, този достъп може да бъде даден завинаги. И най-вероятно остава даден завинаги. Т.е., това приложение вече ще има достъп до данните, до които сте му разрешили. Помните ли кои са те? Вижте по-горе! Най-вероятно всички.

Второ, приложението си свършва работата, за която то е поело ангажимент пред вас. Примерно, ако ще ви показва на кой актьор най-много приличате, то взема профилната ви снимка. Ако сте харесали някой и друг актьор, може дори да избере негова снимка, прави един елементарен 4-стъпков image morph от вашия портрет в неговия/нейния и ви го показва. Публикува ви го даже на стената!

ЧЕСТИТО! Вече знаете, че приличане на Мерилин Монро в младите ѝ години. Интересното е, че всичките ви приятели (и приятелки) също знаят, и съответно и те искат да разберат на кой артист приличат. И кликат върху вашата стена, и дават и те разрешение, и получават и те приликите, и постват тези прилики на техните стени, и техните приятели и те гледат, и те искат, и те дават, и те постват, и техните приятели и те……. кръгът е безкраен, прилича много на multi-level marketing, но тъй-като не участват пари, ефектът е като пожар в суха гора. Не съм гледал фактически данни, но смело мога да предположа, че минимум 30% от аудиторията, видяла подобен пост, се лъже да клика и да дава разрешения.

Сега обаче идва интересното! Защото приложението, освен че ви е показало на кой филмов герой приличате, си е направило надлежно копие на вашите данни. Не ви е питало, ама е и нямало нужда да ви пита.

Да, ще кажете, ама то не е честно!
Да, ще кажат програмистите от този бизнес, ама безплатен обяд няма!
Да, ще каже Facebook, ама вие лично му разрешихте (и ние имаме запис кога точно сте го направили)!

В крайна сметка, само за няколко седмици подобни фирмички могат да “пожънат” данните за десетки, ако не и стотици акаунти. Защото приложението е автоматично, ние сме достатъчно наивни, за да му даваме достъп, и публикувайки на нашите стени, “зарибяваме” и всъщност заразяваме един добър процент от нашите приятели със същото приложение.

След това фирми като Cabmridge Analytica съвсем законно купуват тези данни и ги използват за маркетинг целите си.

Съвсем законно!

Защо, ще попитате вие, съществува тази несправедливост?
Ами съществува, защото ние, потребителите, я поискахме. Поискахме я преди може би десетилетие, когато Facebook от малка фирмичка стана това, което е сега. Поискахме я, за да може Facebook да помогне в създаването на хиляди приложения, които да ни дават да гледаме виртуални ферми, да правим виртуални манджи във виртуални кухни, въобще да се забавляваме.
Поискахме я, защото е удобно да се използва “вход чрез Facebook” като начин за идентифициране на потребителите.

И сега какво? Да убием Facebook? Ами няма да го убием. Точно така, както и 200 км писти няма да съсипят една планина, така и тук няма да убием Facebook.

Наистина, акциите му паднаха солидно, след като гръмна този скандал, но така първосигнално действат всички търговци на акции при всички скандали. Зубърбърг се опитва с всички сили (някои и не много морални, безспорно!) да потуши скандала, защото буквално губи милиарди. Но истината е, че няма да загуби всичко.

Сега, накрая на този материал, забравихте ли откъде тръгна всичко? От мен, теб, вас, всички нас! Всички нас, които искахме да видим дали приличаме на Мерилин Монро в добрите ѝ времена.

И ако сте разбрали и половината от това, което ви казах, ще направите две неща:

  1. Ще минете през текущите ви приложения във Facebook и ще махнете от там всичко, ама всичко, което не ползвате. Добрата новина: ще се почувствате като след пролетно почистване. Лошата: това може да не помогне много-много, защото приложенията, които имат данните ви, няма автоматично да ги изтрият. Но пък вече и те ще влязат в хипотезата на неправомерно държащи ваши данни.

  2. Ще внимавате много и ще се въздържате от глупави импулси като този “на кое животно приличам”. Аз ще ви кажа: всички приличаме само на едно животно: човекоподобната маймуна, от която сме произлезли. Само аз правя изключение и приличам на прасето Шушо, но това е само като се кача на кантара. След това си ставам нормален, човекоподобен лакомник.

И не, няма нужда да си триете акаунта във Facebook. Освен ако много не искате, де! Но ако ще го триете, трийте го по ваше желание, а не водени от разни странни призиви.

Title images (cc-by-sa) The privacy saga continues
Permanent and Current Addresses in Bulgaria

Permanent and Current Addresses in Bulgaria

Posted on by Doncho

Always keep your Bulgarian permanent and current addresses up to date!

Bulgarian ID Card Specimen
By Bulgarian Government [Public domain], via Wikimedia Commons
Today I was frustrated to hear how a person I know got convicted without even knowing it. He got condemned by his first born son, for lack of parental support court case.

To understand how such ridiculous situation is possible, let me first explain that in Bulgaria we have two types of “official” addresses: permanent and current.
The permanent address is your primary address, which is also written on the back of your Bulgarian ID card. Changing this address usually happens on rare occasions, and requires a full change of your government documents: ID card and Driving License. Also, all your voting happens by default on your permanent address, e.g. the government assigns you to vote based on this address first.

The other address, the “current” one, is usually used when you still can be found on the permanent one or could return living there, but you’re currently in a different location. The current address is useful for students, who go to study in a different city or for families, which own more than one place and would like to have both addresses available. If you have given a “current address,” then the government will try to contact you first there, if any official communication is necessary. If the formal communication cannot reach you at your current address, the government will revert to your “permanent address” and will try to find you there.

Since issuing new government IDs is (still) a nasty, time consuming and annoying process, many people do not care to keep their permanent address up to date. Usually, this address remains the address of the place, where they lived at the moment they had to get their first ID card (this happens when a person is 14 years old). Ever since they got that sorted, they did not care to change this address. These individuals might be OK, if their parents are still at their initial address, and if they keep the connection with their parents.

Despite this, however, it’s always an excellent idea to have your current address, known by the government in the cases it differs from the permanent one. It’s easy to update the current address: all it takes is a visit to the municipality you’re currently living and a declaration about your current residence. Of course, you will need a valid documentation, which entitles you to live there: either a rental or ownership contract for this place. You present these (a copy might be necessary), the clerk registers you, and that’s it.

Having these both addresses up to date gives you the maximum security that when you need to be reached by the government, you will be reached. But why the government might need you? Here’re few examples:

Police Woman Doll1. You’ve road penalty ticket issued on your name.

The ticket will arrive at your current address (or the permanent one, if there’s no current). If the address is correct, and you agree with the penalty, you’ll get 30% discount, if you pay the penalty in 2 weeks once it arrives.
What will happen, if the ticket does not reach you? First, you will lose the default possibility for payment discount. Second, you will be (badly) surprised, when you occasionally visit Ministry of Interior’s Bureau. Apart from what you need to sort out there, you’ll also suddenly find that you need to pay an unknown, but accumulated amount of road penalties. Sometimes this could be significant.
If the clerks are polite and understanding (and if you’re also polite and understanding), they might decide you’ve not been informed and still give you the discount right, but it’s absolutely up to them. You don’t want this to happen.

2. You’re asked to appear as a witness in a court case.

In this case, you may fail to help a case, on which they have only your name and EGN, but not your phone. In such case, the court will try locating you based on your official addresses. If both are invalid, you’ll never appear in the case.
In most cases, this will only mean your testimony will not be heard.
But if for whatever reason the court case is extremely critical, the court might request the police to issue a national search order for you.
Imagine the case you try to leave the country for a vacation abroad, and the border officer just pulls you out of the line and does not let you go abroad because of this?
Such situation can be very annoying, and very destructive to your plans.

Police with handcuffs doll3. You’re asked to appear on trial as a side!

Such case is the worst, with the most severe consequences for you. If someone files a lawsuit against you, a court clerk will have to serve you with the invitation to appear in front of the judge. Assuming the other side has not informed you (they are not at all required to do so), then this clerk is the only person, who can reach you with such critical notification.
If the registrar cannot find you on any of your addresses, another visit will happen. And then another. I do not remember exactly how many of these visits will do, but at some point (I think after the third unsuccessful one), the case will proceed without you. In such case, your interest will not be protected at all. Usually, this will result in your conviction.
Such development of your court case is not okay for you, with unknown results. But do you know what’s worse now?
You guessed right: the same kind of clerk will try to inform you about the conviction, using the same procedure, which failed few times above. This time it’s even more critical because there’s short (usually two weeks long), during which you may still appeal your conviction. If this period passes and you do not appeal, the sentence enters into force.
Then… Then it depends on what the conviction is. You may end up again with national search order or not. It’s vague and depending on what the other side is ready to do to make you serve your sentence.

Going back to my acquaintance: as he had his permanent address illegal, he fully exercised what I’ve described above in (3). I do not know how he found out that he’s being convicted with sentence into force, but he was quite devastated. Both by the news of it, and by the fact it’s his first born, who did the conviction.

So, guys and girls, have your government known address always up to date! It cannot hurt you; it can be only beneficial to you. It doesn’t take much to do it, but it can save you tons of troubles, money and general worry.

Fiatини неволи

Fiatини неволи

Posted on by Doncho

Fiat Freemont Frontal, By Pava (Own work) [CC0], via Wikimedia Commons
By Pava (Own work) [CC0], via Wikimedia Commons
В България се шири масовото вярване, че FIAT не са особено подходящи за “дългосрочно шофиране”. Като всички марки в долния клас, добре е да го купиш нов, но след известно време започват проблеми.
Нашият Freemont е от 2013 година. Всъщност, от 27.12.2012, когато като новогодишен подарък поръчката се изпълни почти две-три седмици предварително. Първата ни “нова кола”, която платихме от нашия си джоб, а не като служебна екстра. Лист цената на автомобилът беше 64,000 лв, но със сериозната отстъпка, която ни направиха, успяхме да го вземем под 54,000.

Днес автомобилът е на малко повече от 122,000 км. И от няколко месеца не мога да спра да “навестявам” сервизът на FIAT. Което ме кара да се замисля: дали пък не важи и за мен това, което познатите ми, твърдо не-вярващи във FIAT, ми казват.

Преди около два месеца Freemont-ът показа сериозен дефект. По време на шофиране в София, “нещо” прехърца отпред и двигателят спря, с доста категорична звукова сигнализация. Аз успях да го стартирам отново, но се чуваше някакъв престъргващ шум, който ме уплаши окончателно. Спрях двигателят, повиках си пътна помощ (имам сребърен пакет на СБА към застраховката, перфектни!) и закарахме колата до сервиза.

Следващият работен ден ми казаха, че компресорът на климатика е заминал. Много неприятно (и скъпо), но го ремонтирах. Реших да използвам официалните услуги на ФИАТ, защото дават сериозна гаранция на труда и частта, а и всичко е оригинално.

Още тогава с тях дискутирах друго, “интересно” поведение, което се появи за пръв път преди около 40,000 км. По време на шофиране из пресечен терен (тогава май качвахме “Илинден” от Гърция към България), светна лампата на двигателя. “Check Engine”.

Check Engine LightИзключвайки всички “Your ‘Check engine’ light is ON” шеги, доста се притесних. Тъй-като нямаше никакви други проявления, автомобилът ни закара до София, а на другия ден сутринта лампата вече беше угаснала. Отидох до ФИАТ все пак, но там нищо не намериха в паметта на компютъра.

И така този проблем се появяваше от време на време, със същото поведение: ту свети, но и почти веднага гасне. Преди около 3,000 км успях да отида в сервиза с лампата светнала, но тогава пък те не успяха да прочетат никаква грешка, въпреки светещата лампа. А аз окончателно реших тогава да си купя Bluetooth ODB-II четец и да се опитам и аз да помогна с диагностиката на проблема. Речено-сторено, четецът беше купен и инсталиран. Чаках!

Така стигаме до вчера, когато автомобилът отново запали лампата. Отново при движение нагоре, на рампата на кръстовището на телевизионната кула. Още с пристигането в офиса пуснах приложението и то показа код P0868 Transmission Fluid Pressure Low.

Много неприятна грешка, но то май няма “приятни грешки” в това отношение. Всичките са “неприятни”.

Сега автомобилът отново ще минава диагностика. Надявам се да е сензорът, или нещо друго по-невинно, а не вторична индикация за прецакана скоростна кутия. Защото ако се е получил дефект в скоростната кутия, май ще трябва да се разделяме с колата. Не съм от хората, които могат да живеят с автомобил, на който не може да се разчита, а ако фиатът направи втори тежък дефект, определено ще ни е време за друг автомобил.
Не ми се влизаше в този разход днес, но ще се наложи. Добре, че Тихомир скоро избира автомобил, та ще “наследя” доста прясна информация за това кое има на пазара. Но все ми се ще да не се налага!

Политически избор

Политически избор

Posted on by Doncho
“Да, България”

Преди няколко дни, след разговор с Йовко и доста мислене (преди и след това, и не в този ред) реших, че е крайно време да запиша първото истинско партийно членство в биографията ми. Това в бъдещата политическа партия “Да, България”.

Бях симпатизант на РБ. Покрай избори’2014 за малко да стана и член на ДСБ. Спестих си това тогава, сега не съжалявам, защото съм почти уверен, че поведението на Москов (и на ДСБ впоследствие) щеше да ме накара да се разгранича бързо от партията. Въпреки усилията на Радан. И въпреки това, че убежденията ми не са се променили кой-знае колко.

Христо Иванов, от друга страна, ми стана симпатичен още с опита си за категорична съдебна реформа още в първите месеци на мандата си на министър. Реформа, която да опита да пребори най-страшната корупция в България: тази в съдебната власт. Стана ми симпатичен не само защото съвсем безцеремонно му затвориха устата, но и защото той не се покори на това и не се поколеба да си подаде оставката в израз на протест. Честността е важен и много рядък капитал в днешната политика, а засега той се показва като честен човек.

Уважавам Маги Малеева още покрай борбата ни срещу тютюнопушенето на обществени места. Човек, допринесъл много за името на България. Фактът, че и тя подкрепи инициативата за създаването на новата партия ми резонира изключително добре. Бях се объркал между Маги и Мануела Малеева. Грешката е сравнително малка, защото всъщност… ами те са доста близки :). Благодаря на Маги Малеева за поправката. Мануела, сама по себе си, споделя приноса на фамилията Малееви за славата на България, но все пак предпочетох да уточня грешката, отколкото само да променя името по-горе.

Към тези хора се прибавят и немалко мои лични познати, на които вярвам и за които смятам, че са също толкова честни и почтени хора.

Речта на Христо Иванов при обявяването на инициативата ме накара да се замисля доста. Да се замисля за това доколко това, което той каза, се покрива и с моите представи. Да се замисля дали това не е поредната политическа инициатива, която започва само и единствено с идеята да ни нарисува утопично бъдеще, което никога няма да се случи. Или всъщност това е реално постижима за всички нас цел.

Честно казано, не мога да си представя как мислещи и интелигентни хора могат да бъдат против думите на г-н Иванов (познавам такива, затова и се чудя). В крайна сметка не е ли това целта на всички нас:

Моята мечта е съвсем проста: тя е да възпитам децата ми като българи с усещане за корен и да могат един ден, заедно с всички деца на нашата генерация, да изберат България за свой дом. Без да го усещат като някакъв труден избор. Това е съвсем просто нещо.

Фактът, че толкова хора, които лично познавам и на които вярвам, реално подкрепиха “Да, България” ме накара и аз да изляза от кожата на симпатизант и да вляза в тази на партиен член. “Да, България” има нужда от членска , има нужда от критичната маса от 2500+ човека, които да застанат с името и подписа си зад идеята на партията, за успеем да се регистрираме и да участваме още на следващите избори. Тази причина много натежа при вземането на моето решение да стана един от тези хора.

Аз имам много тънък праг на търпимост. Надявам се да не си представям едно много наивно бъдеще, в което “Да, България” ще води точна и категорична отчетност на всеки лев, ще публикува открито всички партийни документи и протоколи и ще бъде наистина отворена и честна не само към членовете и избирателите си, но и въобще.

В моите представи “Да, България” ще се съсредоточи изключително върху абсолютна нетърпимост спрямо корупцията, върху категорична реформа на съдебната система, и особено в частта ѝ, касаеща не само “независимия”, но и тотално всевластен башибозук, което в момента представлява институцията на Главния прокурор. Институция, която според мен е главния виновник за липса на наказани за властващите корупция и беззаконие.

Ще помагам. Ако ще, само със средства и с гласа си. Ако мога, и с повече. Но истината е тази: без активни политически действия очевидно нещата нямат шанс да се случат!

 

Снимката е crop на снимка от сайта на “Да, България”.
Използвам я без изрично разрешение и при заявка съм готов да я сваля.
Но и мисля, че сайт на политическа организация трябва да е под Creative Commons!

На ски в Банско, с отвращение

На ски в Банско, с отвращение

Posted on by Doncho

Това съм го писал преди около една година. Изтупах праха от черновата, поизчетках я малко и реших да я публикувам. Все още е актуално до сълзи. Въпреки това обаче смятам, че е повече от належащо да има човешки условия за истински инвеститори по нашите курорти. Първо по-малко зелен терор върху бизнеса там и второ – условия за бизнес и на други концесионери, освен мутро-мастодонтите там.

Ех, мечти!

Междувременно (и) тази година в Италия беше страхотно!

Ski queue Bansko (by Vl.Karolev)
Два дни. Толкова ми трябваха, за:

  • да им видя випарията и снобарията.
    Лифт с vip вход. Простолюдието чакаме на опашката, а випарията и други мутропроститутки и мутропроститути минават директно. ‘Щот могат! Едва-едва удостояват с поглед огромното, чакащо мнозинство, може би защото (някои от тях) даже ги е срам от ситуацията. Но то на тази опашка чака ли се?!

  • да се почувствам бедняк и боклук;
    Средна пица с греяно вино по пистите: от 30 лв нагоре. Не че ги нямам, ама ги изкарвам с труд и не ми се иска да го давам на мутри. Защото съдейки от тоталната липса на конкуренция по пистите, сигурен съм, че не пазарът, заедно с качеството на храна и обслужване определят кой ще има заведение там, а едни други, твърди предмети, обикновено използвани в бейзбола.

  • да видя писти, по-оживени от главната на Пловдив през първите, топли и слънчеви дни на пролетта;
    Преброих поне 50 човека, наредени на пистата.  Опашка, за да тръгнеш надолу. Поне нямаше VIP линия на пистата, ама като гледам, скоро и това ще измисли мутро-мозъкът.

  • да си дам, като цяло, парите на вятъра;
    Един ден ски пас за моето семейство: (през 2015-а беше) 200 лв. Вече е 230, защото Мартин е над 7. Срещу него получавам горепосоченият, дълъг и детайлен курс по търпение, “цели” 50 км преорани до бабуни още в 11:00 писти с опасно много хора по тях и 300% надценка в заведенията. Няма да започвам да правя справката с Италия и Австрия, освен ако не си вземете кърпички, за да си бършем сълзите заедно!

Не мисля, че бих се върнал лесно тук. Освен, ако не стана аз една от “VIP мутрите” някой ден. Вероятно се броят на пръсти ски-курортите в света, които имат нужда от официални блогове, които да обясняват на клиентите “Как да оцелеем на гондолата”! Срам, и гнус.

Никога не ходете на ски в Банско. По-добре си работете в офиса. Не заслужавате такова нещо. В Австрия или Италия е по-евтино, по-качествено, по-човешко и по-морално. Ще си дадете парите с по-голям кеф и ще получите несравнимо повече за тях. Жалко само, че е на 1000+ км и не можеш ей-така да се вдигнеш за един уикенд.

Но ние сме си виновни!

27.02.2015

Снимката е от публичната секция на Facebook профила на Владимир Каролев, публикувана на 16.02.2016.

Binge Eating?

Binge Eating?

Posted on by Doncho

Delicious MuffinsВ материалът на Forbes 30-under-30, Европа, social entrepreneurs намерих приложение, в което за пръв път срещнах дефиницията за Binge eating.

Фактът, че в тази категория на Forbes има двама българи (и Екатерина Карабашева, едната от тях, беше причината да започна да се замислям за тази статия) е повод за гордост сам по себе си, но не е обект на моята статия.

Екатерина е създала Jourvie, едно приложение за Food Diary, за което се твърди, че помагало на хората с проблеми с храненето. От там и аз намерих термина Binge Eating, който ме накара да се замисля по-сериозно.

Анализирайки моето поведение стигнах до извода, че аз се държа често по начин, точно описан там. Най-ми е приятно, когато си взема яденето и се усамотя някъде, я с книжка, я (напоследък) с таблет. Особено ако храната е вредна или против диетата ми, тогава усамотението е направо задължително.

Другият проблем е същото, само че късно вечер. Грозна картинка, казвам ви…

Чудя се, дали наистина това е някаква психологическа патология. Питах диетолога ми, според него това не е доказано (все още) и съответно липсва лечение или методика, по която да се намали проявата на това поведение. Явно всичко засега опира до волята да спреш да правиш вредното нещо. Макар че по-лесно би било да се оправдаем със заболяване: “Абе не съм безволев бе, не виждаш ли, че съм болен!”

Вие чували ли сте за това? И имате ли опит с подобни “проявления”?

На мен наистина започват да ми пречат, а ми е такъв кеф, когато “наруша” по този начин (е, след това съм и много гузен)!

Photo (cc) Jonathan Ooi

Разликата, Андрешко… (или хотелски комплекс “Арда”)

Posted on by Doncho

Не мога да се понасям. Напоследък все повече съм станал мрънкащ. Може да е от възрастта. Може да е от обкръжението. Може да е просто каприз. Знам ли какво е, но е факт: мрънкане, до немай къде! И ето го, поредното.

Не мога да разбера. Не мога да разбера къде и как се получава така, да имаш прекрасен, уреден комплекс, в комбинация обаче с жалка мизерия откъм предлагане на продукти и обслужване. Примери бол, но сега ми е супер пресен!

Иде реч за хотелския комплекс, в който отседнахме, за да сме близо до бивака на нашите приятели. Хотел “АРДА” всъщност е много красив, изглежда доста поддържан, прекрасна окосена зелена ливада, хубав (макар и не много голям) басейн, и като цяло ако дойдете просто за да хвърлите едно око, изглежда много добре:

НО…

  • …за 10 лв закуска на човек получавате “компле” сет, с пет резенчета евтин шпек, малко масълце, малко конфитюрче и малко медче (на което пише “големина за чай”).
  • …ако поискате мляко, няма! Не, не се шегувам, няма! Въпреки че сте в местност, в която всяко село има домашно мляко поне два вида: краве и овче или козе.
  • …кафето е отвратително.
  • …ресторантът работи от 09:30, но ако очаквате в 09:30 да видите работещ ресторант, намирате “Управителя” (главната буква е умишлена) да си пие кафе със “Сервитьорките” със становището “работното време не се спазва много”
  • …стаите са по-скоро ОК, определено не отговарят на останалата част от комплекса. Чистотата вътре е под въпрос, чистачката обяснява, че “те за има-няма 20 дни стават такива големи паяжини” (wtf, не чистят ли никога за тия 20 дни!?)
  • …аз, Веси, Мартин и Калина плащаме 70 лв/ден за тройна стая със закуска. Цената е повече от добра… за хотела!

Въобще, набутката е солидна. Не, не бих се върнал никога, не, не бих препоръчал на никой мястото. Вчера си мислех дали да не планираме евентуално дори един team building тук, но това беше, когато само гледах хотела отвън. Това обаче беше до момента, когато се докоснах до обслужването, мизерията и липсата на елементарни услуги и продукти.

И сигурно, 3-4 години отсега, някой от “меринджеите” или собствениците на мястото ще мрънка пред някой, че “не може да се прави бизнес в тая държава”. И пак някой друг ще му е виновен!

Има ли връзка между “пиратството” и ходенето на кино?

Има ли връзка между “пиратството” и ходенето на кино?

Posted on by Doncho

Днес  в блога на Нели Огнянова прочетох “Ходят ли европейците на кино”. Накратко: спад на посещенията на кино във Великобритания, Франция и Германия (средно с 4%) и драстично нарастване в България (16%). На всичкото отгоре това нарастване се вижда на среден фон от спад на посещенията на кино в ЕС до нива, най-ниски от години насам.

Ако се вярва на познатите ми (имам директни впечатления от първа ръка от Германия, Белгия и Великобритания), в тези три страни “борбата с пиратството” всъщност е “успешна”. Поне съдейки по броя реално глобени хора и по показността на това глобяване (показват ги по репортажи, цитират страшните наказания [нарочно няма кавички, защото наказанията са неизмеримо сериозни в сравнение с “престъплението”]). Просто там полицията следи за спазването на закона, докато при нас основно се занимава със статистика на престъпленията, охраната на НС от Протеста, както и опазване  наркотрафика да се извършва само от правилните хора.

Та на този фон, имайки възможността да пиратстват безнаказано, и бидейки доста по-слаби финансово, българите увеличават ходенето на кино, докато сравнително богатия, не можещ да сваля торенти (или поне притесняващ се да го прави) германец спира да ходи и на кино!

Единственото логично обяснение за мен е: апетитът идва с яденето. Колкото повече гледаш, толкова повече ти се гледа. И толкова повече разбираш удоволствието от големия екран (у нас съм с приличен телевизор и home cinema, но киното си е кино). Ако не гледаш филми, свикваш с телевизията…

Така че следващия път, като някой започне да ми се жалва за салама си, нека първо да ми обясни това проучване. Иначе ще стане като “интелигента” Слабаков, който само и само да заработи паричките си, освен че дрънка дискриминационни изказвания в национален ефир, едва ли не проповядва колко е полезно пасивното тютюнопушене за индустрията (и там се видя как се отразява на туризма само слухът за връщане на пушенето)…

Написах това изцяло с телефона си. Странно колко неща се изместват от PC на малкия екран…

БЕЗ ДИМ: Да запазим пълната забрана!

БЕЗ ДИМ: Да запазим пълната забрана!

Posted on by Doncho

logo_bez_dim-150Съмишленико и приятелю на каузата да не се тровим с цигарен дим в заведенията,

Днес 24-ти октомври е предпоследният ни шанс да спрем връщането на отровния и неприятен дим в заведенията!

Вчера видяхме лъжите на тютюневата индустрия и шепа недоволни ресторантьори и техните “икономически” аргументи.

Днес те ще се опитат да ни убедят, че пушенето е полезно за здравето на нацията!

НАПИШИ е-поща, ПРАТИ SMS или се ОБАДИ на депутатите от Здравната комисия – ДА ОСТАВЯТ В СИЛА ПЪЛНАТА ЗАБРАНА срещу пушене в закрити обществени места!

Е-пощенските адреси и GSM-номерата на депутатите от комисиите можеш да намериш тук: http://bezdim.org/blog/2013/10/21/nastojavaj-pred-deputatite/

Ако ти трябват здравни аргументи за ползата от забраната, ето ги накратко:

  • България е 2-ра в СВЕТА по изпушени цигари на глава от населението
  • 9-ти сме в СВЕТА по смъртност
  • На 6-то място сме в СВЕТА по застаряване на населението
  • 2000 непушачи умират в България годишно от „пасивно“ пушене
  • Над 80% от рака на белия дроб се дължи на пушенето (а не на внушаваните конспиративни теории, че причината е мърсен въздух, некачествена храна или стрес)
  • Установено е, че година след пълна забрана, инфарктите падат с 20%
  • Всеки има право да работи без да диша 8 часа нонстоп цигарен дим
  • 250 млн лв/година разходи за болести от пушенето

Подробните ни аргументи можеш да намериш тук: http://bezdim.org/argumenti

Огромно благодарство за това, че ще ни подкрепиш отново!

Читанка на стероиди

Читанка на стероиди

Posted on by Doncho

Kindle_piracy_1_270x276По-миналата седмица имах още една причина да съм бесен: новите напъни на някои нови лица (и гъзове) да затворят “Читанката”. Накратко: някаква ФБР въртиопашка се завъртяла около София и веднага в пушилката изпълзяли обичайните мутрафони, свикнали като направят една асоциацийка, да спомагат редовно и с усърдие за заробване на автори и преводачи, като живеят на техен и на читателите им гръб. Как за толкова години не чухме АБК да е направила нещо, за да може електронната книга да стигне до читателя във вида, в който той я търси? Как не чухме друго, освен феберета, меберета, дансове, мансове и др. милиционерски мамалигарници по тази тема? То не бяха преследване на сървъри по прашни тавани на блокове, то не бяха преборвания на страшното пиратство (по 5-6 пъти в годината, аз познавам приятели, които по-рядко в годината отказват цигарите!), то не бяха какви ли не други простотии… Та в този дух – нищо ново. Не, че се учудвам, де… ако погледнете устава и условията за членство на АБК, ще видите, че става въпрос едва ли не за фамилна организация със стройна, мафиотско-подобна структура и условия. Дори някой да поиска да промени нещо там, “големите” и “вечните” бързичко ще му духнат под опашчицата.

Сигурен съм обаче, че вече си казвате “тоя па се сети, новината за Читанката е от почти месец, сега ли се разписа по темата”?

Причината да пиша сега се корени в този вчерашен кратък, но съдържателен материал от форума на Читанка. Накратко: описано е как всеки средно-грамотен технически потребител да може да си направи живо копие на Читанката на своя компютър. Е, иска малко ресурс (сваляне на един голям файл и инсталация на страшно звучащата “виртуализация”), но общо-взето като време отнема 20 минути максимум (тук не слагам времето, необходимо за изтегляне на Читанката). Във видеата към материала (инсталация | зареждане) е обяснено ясно и точно колко лесно може да имате своя, собствена Читанка на вашия компютър. Която не само ще има достъпни всички оригинални произведения, а и самичка (ако сте я оставили да работи, разбира се) ще се синхронизира с “майката”, за да изтегля всички нови попълнения към огромната библиотека.

Когато вчера прочетох това, се смях с удоволствие. Последния път “хората с вилите” от АБК, вместо да “изкоренят пиратските книги”, направиха така, че сигурно вече няма българин, който да може да чете и да не знае какво е Читанката. Всеки българин с компютърна грамотност и достъп до интернет вече я използва. Много хора си я свалиха като електронно копие тогава, което обаче не беше много удобно, защото липсваше истинската машина на сайта, която дава търсенето на книги. А и копието беше статично, не се променяше с времето.

Прекарването - 2Миналия месец чудаците от АБК отново доказаха поговорката “както сам се прекараш, никой друг не може да те прекара”. Заплашвайки за пореден път сайта на четящия българин, те самите бяха основния двигател за създаването това брилянтно решение, което поставя пълнофункционална Читанка на компютъра на всеки. Confiscate this, агент Мърдал! Разбира се, използването на централизиран сървър за синхронизация е все пак някаква форма на уязвимост, но дори и да падне (временно) този централен сървър, Читанките по села и паланки ще продължат да си работят необезпокоявано, без да могат обаче да получават най-новото съдържание. А вече е доказано, че “централния сървър” има навика много бързо да се връща онлайн…

Аз лично очаквам, като им се приака на АБК следващия път, да подтикнат общността към създаване на distributed Chitanka.info, която да разхвърля творбите по устройства и компютри на много хора (използвайки BitTorrent Sync например), вкл. с приложения за Android и iPhone, с които директно ще може да се чете свободно. Това ще сложи (надявам се окончателен) край на стомашното разстройство на АКБ и току-виж някой от техния УС се сетил, че може всъщност да станат полезни на четящата общност, като намерят модел, чрез който да не сме врагове, а партньори. Но модел, който да е удобен и работещ като сегашния, защото ние “Спрете да сваляте! Четете на хартия, само по наше благоволение! Ще ви осъдим и опандизим иначе!” вече многократно сме го слушали!

И последно, но не на последно място: с огромно разочарование намирам името на подписалия този срам на сайта на “България на гражданите”. Това прелива чашата на моето търпение към изцепките от това “движение”. Движение, създадено от подобни основатели и имащо ги в действащия им управителен съвет, не може и не трябва да определя бъдещето на децата ми, както и бъдещето на нашето общество. На България са необходими модерни, далновидни хора. А не поредните “бизнесмени”, демонстриращи ченгесарски манталитет и подлагащи на рекет не кой да е, а четящия българин. Съжалявам, г-жо Кунева, срамът е за Вас.

По-горе са използвани изображения, открити в НеСиПрав и Книголандия. При претенции за авторство или некоректно използване от моя страна, моля изпратете хабер и ще се поправя.

Theme: Overlay by Kaira.  Extra Text