Моята гледна точка за “скандалът” с Facebook данни

Накратко: една маркетингова компания (законно) купува солидно количество данни, които (законно) използва в свое проучване. Тези данни са (законно) извлечени през (законни и валидни) изходни точки на системата (програмистите им казват API) на Facebook. Дали е законно или не агрегирането и препродаването им е интересен дебат. Най-вероятно не е морално, но отново е законно. Агрегирането обаче, другари бойци за световна справедливост, не е нито на Facebook, нито на маркетинг компанията!

По-интересното обаче е, че всички се нахвърлиха върху Facebook. Все едно ей-сега, днес им стана ясно, че личните им данни могат (лесно) да бъдат взети, особено ако не гледат на кои приложения какви права дават. Facebook е голяма цел, улучва се лесно. Затова може би и сума ти народ реши, че той е главния виновник за това (и още много други неща).

Я ми кажете срещали ли сте постове по стени на приятели от приложения от типа “На коя филмова звезда приличаш”, “Какъв/а/ си бил/а/ в предишния живот”, “На кой остров ти подхожда да живееш”, “Кога ще умреш”, “Кой е най-големия ти приятел”, “Колаж от твоите снимки за 2017”?

Срещали сте. Щом аз, който я имам, я нямам 1000 приятеля, съм срещал (доста често), значи и вие сте ги срещали.

Я сега си признайте бързо колко от вас всъщност сте използвали такива приложения? Хайде, вдигайте ръка, не се колебайте? Да не посочвам, че аз помня на колко приятели съм им мрънкал, че си раздават личните данни за глупости!

Знаете ли обаче как работят тези приложения? Те искат от вас разрешение за достъп до данните ви във Facebook. Ако четете внимателно, над 90% от тези приложения искат ОГРОМЕН набор от разрешения за достъп почти до всички ваши данни, хронологични и бъдещи, без реално да имат нужда от това. И вие, забързани да разберете “на коя филмова звезда приличам”, бързичко кликвате “Разрешавам” и не мислите за последствията!

А знаете ли какво става, след като “разрешите”? Ето какво!

Първо, разбира се, приложението получава нужния достъп. В зависимост от регламента, който е поискало то от вас, този достъп може да бъде даден завинаги. И най-вероятно остава даден завинаги. Т.е., това приложение вече ще има достъп до данните, до които сте му разрешили. Помните ли кои са те? Вижте по-горе! Най-вероятно всички.

Второ, приложението си свършва работата, за която то е поело ангажимент пред вас. Примерно, ако ще ви показва на кой актьор най-много приличате, то взема профилната ви снимка. Ако сте харесали някой и друг актьор, може дори да избере негова снимка, прави един елементарен 4-стъпков image morph от вашия портрет в неговия/нейния и ви го показва. Публикува ви го даже на стената!

ЧЕСТИТО! Вече знаете, че приличане на Мерилин Монро в младите ѝ години. Интересното е, че всичките ви приятели (и приятелки) също знаят, и съответно и те искат да разберат на кой артист приличат. И кликат върху вашата стена, и дават и те разрешение, и получават и те приликите, и постват тези прилики на техните стени, и техните приятели и те гледат, и те искат, и те дават, и те постват, и техните приятели и те……. кръгът е безкраен, прилича много на multi-level marketing, но тъй-като не участват пари, ефектът е като пожар в суха гора. Не съм гледал фактически данни, но смело мога да предположа, че минимум 30% от аудиторията, видяла подобен пост, се лъже да клика и да дава разрешения.

Сега обаче идва интересното! Защото приложението, освен че ви е показало на кой филмов герой приличате, си е направило надлежно копие на вашите данни. Не ви е питало, ама е и нямало нужда да ви пита.

Да, ще кажете, ама то не е честно!
Да, ще кажат програмистите от този бизнес, ама безплатен обяд няма!
Да, ще каже Facebook, ама вие лично му разрешихте (и ние имаме запис кога точно сте го направили)!

В крайна сметка, само за няколко седмици подобни фирмички могат да “пожънат” данните за десетки, ако не и стотици акаунти. Защото приложението е автоматично, ние сме достатъчно наивни, за да му даваме достъп, и публикувайки на нашите стени, “зарибяваме” и всъщност заразяваме един добър процент от нашите приятели със същото приложение.

След това фирми като Cabmridge Analytica съвсем законно купуват тези данни и ги използват за маркетинг целите си.

Съвсем законно!

Защо, ще попитате вие, съществува тази несправедливост?
Ами съществува, защото ние, потребителите, я поискахме. Поискахме я преди може би десетилетие, когато Facebook от малка фирмичка стана това, което е сега. Поискахме я, за да може Facebook да помогне в създаването на хиляди приложения, които да ни дават да гледаме виртуални ферми, да правим виртуални манджи във виртуални кухни, въобще да се забавляваме.
Поискахме я, защото е удобно да се използва “вход чрез Facebook” като начин за идентифициране на потребителите.

И сега какво? Да убием Facebook? Ами няма да го убием. Точно така, както и 200 км писти няма да съсипят една планина, така и тук няма да убием Facebook.

Наистина, акциите му паднаха солидно, след като гръмна този скандал, но така първосигнално действат всички търговци на акции при всички скандали. Зубърбърг се опитва с всички сили (някои и не много морални, безспорно!) да потуши скандала, защото буквално губи милиарди. Но истината е, че няма да загуби всичко.

Сега, накрая на този материал, забравихте ли откъде тръгна всичко? От мен, теб, вас, всички нас! Всички нас, които искахме да видим дали приличаме на Мерилин Монро в добрите ѝ времена.

И ако сте разбрали и половината от това, което ви казах, ще направите две неща:

  1. Ще минете през текущите ви приложения във Facebook и ще махнете от там всичко, ама всичко, което не ползвате. Добрата новина: ще се почувствате като след пролетно почистване. Лошата: това може да не помогне много-много, защото приложенията, които имат данните ви, няма автоматично да ги изтрият. Но пък вече и те ще влязат в хипотезата на неправомерно държащи ваши данни.

  2. Ще внимавате много и ще се въздържате от глупави импулси като този “на кое животно приличам”. Аз ще ви кажа: всички приличаме само на едно животно: човекоподобната маймуна, от която сме произлезли. Само аз правя изключение и приличам на прасето Шушо, но това е само като се кача на кантара. След това си ставам нормален, човекоподобен лакомник.

И не, няма нужда да си триете акаунта във Facebook. Освен ако много не искате, де! Но ако ще го триете, трийте го по ваше желание, а не водени от разни странни призиви.

Title images (cc-by-sa) The privacy saga continues

10 thoughts on “Моята гледна точка за “скандалът” с Facebook данни

  1. Здравата си прекалил със ЗАКОННОТО! Условията за ползване на FB или която и да е друга услуга е просто един договор за използването ѝ и има общо със закона дотолкова доколкото не му противоречи. Това не прави тези условия нито справедливи, нито правилни, нито нещо друго в този смисъл. Още по-малко, когато те са написани еднолично от едната страна, а другата просто ги приема или не.

    Пропускаш и факта, че едни хора са дали съгласие за достъп до техните данни, но са засмукани и данните на техните приятели, които не са давали такова съгласие. FB здраво са стискали очички, докато не се е разшумяло достатъчно за да го “поправят” (дали са го поправили наистина никой не знае). Това btw е нарушение и на собствения им ЗАКОН…

    Ти самият колко от споразуменията за една или друга услуга си прочел детайлно? Това за Gmail или за AppStore?…

    • Йовко, благодаря и за твоята гледна точка. Умишлено съм “прекалил със законното”, защото исках ясно да посоча: то си Е законно.
      Дали е морално е под въпрос, но моралът, особено в днешни времена, е нещо доста разтегливо.

      Тук не говорим за справедливост. Говорим за липса на култура на опазване на личната информация. Говорим и за това, че Facebook и подобни услуги дотолкова разголиха всички нас, че на много малко хора вече им пука за privacy-то, което имахме преди.
      Не твърдя, че това задължително е нещо лошо. Но твърдя, че е лошо да обвиняваме друг (институция, фирма, правителство, политик, и т.н.) за неща, за които сме си виновни самите ние.

      Ако не СА, други като тях щяха да направят подобното. Много интересна е алтернативата през 2012-а, между другото, по време на изборите, които Обама спечели. Според мен, раздухваният скандал е също и политически, от политическите конкуренти на Тръмп, които все още не могат да му простят, че Клинтън загуби едни почти в кърпа вързани избори :).
      Не съм тръмпет, но лицемерието ми е противно. А американските медии, също като нашите, са политически разделени и много лицемерни след победата на Тръмп.

      А колкото до условията на GMail или AppStore: не съм. Да използвам един майтап: подходих към тях както при спор с Веси: скролирах до долу и натиснах Accept. Защото нямам избор да не ги приема, ако искам да използвам услугата. А аз искам. Както и Facebook. Да, нервят ме понякога, но всичко е въпрос на баланс. Когато ме изнервят твърде много, ще търся алтернативи.

      И те така…

      • Ама сега е момента това раздухване да се използва за промяна. Защото това не е индивидуална битка – концептуална е. Колективно усилие е къде да се отмести границата на допустимото. И дали Интернет ще се събере в два-три концентирани частни острова или ще е онова разпределено и децентрализирано пространство, в което всеки има думата и своето ъгълче. В този ред на мисли е битка за бъдещето.

  2. Цялата тази история е мноого незаконна. Не случайно цента на акциите на ФБ спада. Дори и по нашето законодателство, съгласието за даване за ползване на лични данни не дава право на получателя да си ги ползва за каквото си иска.
    И още един аспект за размисъл на автора: Когато една бабичка хвърли през балкона пари на изнудвачи, това значи ли, че те са невинни, защото изпълнявайки техните предписания тя “доброволно се е съгласила”, пък ако ще те да имат запис на телефонния разговор, където тя казва: “Имам 20 000 лв, ще ви ги дам”?

    • Добра гледна точка! Особено ми хареса примера с бабата.

      Разбира се, Вие разсъждавате от гледната точка на Facebook спрямо нашето законодателство. Но дори тогава се опасявам, че сте пропуснал/а/ дребната подробност, че съгласявайки се да споделяме данни с Facebook, даваме право на Facebook да използва тези данни, включително и на 3rd party. Прегледайте пак, мисля че Ви е убягнало.

      • Действително, хванах се за аргумента “законно”, но с това нямах намерение да омаловажа основната теза за отговорността на всеки от нас за опазването на личните си данни. Защото класическото оправдание: “Нямам какво да крия” може, освен всичко друго, да променя живота ни в посока, избрана не от нас, а от някой друг.

  3. Още една добавка – проблемацията е, че въпросните приложенийца освен данните на въпросните цъкачи, дето приличат на нам-коя си звиздъ, изсмукват и данните на техните приятели – с което никой никъде не се съгласява, ама е разрешено от ФБ.

    • Аз мисля, че по-скоро изсмукват данни за техните приятели, а не данните на техните приятели. Не би следвало да могат да вземат не-публични данни на техните приятели. А публичните – тях всяко приложение може да ги получи така или иначе.

  4. Здравей,

    Добро обобщение относно данните, но си пропуснал един нюанс – как са били използвани.

    Според пича, който пропя от кеймбридж аналитика, данните са били използвани за да се създаде една алтернативна реалност в нета на потребителя, което включва създаване на фалшиво съдържание и новини. Това създава определени натроения и неминуемо води до промяна на мнението след като има толкова много “съмишленици”. Тук идват и моите съмнения относно “невинността” на ФБ – ако си спомняш преди няколко години се въртя новина как се влияеш ако получаваш само положителни или само отрицателни новини в твоя фийд. За мен това е била алфата ма въпросния алгоритъм.

    За едно си прав – не е луд този, който яде баница( аз току що хапнах едно парче). Интересно ми е защо никой не говори за поръчителите – стратега на Тръмп, естествено Тръмп нищо не е знаел 😉

    За мой късмет аз не знам на кого ще приличам къде ще живея, колко деца ще имам, кога ще умра ….

Leave a Reply