Днес е последният от дългата уникална редица почивни дни, които имахме тук. Запразнихме в четвъртък – та до днес. Голям Великден, голяма почивка. Не мога да кажа доколко добре ние с Веси я “усвоихме”, но имаме натрупан ценен опит, а и едни леки маратонки за Ангел :).
Днес шарката докара и температура. Ниска, но досадна – не стигат пъпките, ами и температура мъчеше малкото човече преди обед, че и до ранния следобед. По съвет на лекарите не давахме нищо по-специално (даже не съм сигурен дали Веси му даде от детския Панадол от България). Естествено Ангел никак не смяташе, че това положение е справедливо – не стига, че го сърби, ами и ние не му даваме да се чеше. И той, горкия, използваше всяка секунда през която не го гледаме, за да се чеше по стените и/или столовете – явно основният му зор е на гърба.
Сутринта се обадих в хотела, за да видя каква ще е съдбата на забравените ми неща. Оказа се, че “we do not ship!”, но след като разбраха, че живея в Дания въпреки руско-българското ми име Ангелов, тогава внезапно омекнаха (чак не си повярвах на ушите) и предложиха да намерят някакъв човек от фирмата, с която пътувахме. С този човек се разбрахме да вземат нещата и другия понеделник аз да си ги прибера от техния офис в Копенхаген. Остава само да намеря адресът на този офис, но се надявам за 6 дни да успея да го открия :).
Цял ден се мотах из къщи. Беше прекрасен пролетен ден – слънце, топло, никакъв вятър. Единственото ми излизане беше за 20 мин., когато неуспешно опитах да открия отворен магазин. Нямаше – хората празнуват. И понеже не ми се ходеше до City-то, останахме на банички, които Веси направи.
Днес успях да отметна множеството от натрупаната поща и други дребни задачки, натрупали се докато бях offline за няколко дни. Не беше лесно. Просто не знам какво ще правя това лято, когато ме чакат и по-дълги периоди offline – май просто трябва да се съкратят тези периоди до нула :). Ще търся начини…
Вечерта с Веси гледахме “The Aviator”. Филмът не е за изхвърляне, но не бих му дал многото Оскари, с които го наградиха. Може би затова и забравиха да ме включат в авторитетното жури, определящо Оскарите ;).
Утре пак на работа – най-накрая. Тази седмица предиобедите ще работя от къщи, защото Ангел няма да ходи на градина, а Веси има датски и английски…
Гадното на варицелата е че въпреки че се кара леко много изтощава имунната система. След това трябва много да го пазите, “да стои на топло”, както казват бабите. И да го тъпчете с всички витамини за които се сетите. Хубавото е че сте я отметнали. Колкото по-рано, толкова по-добре.
Не знам какво продават там, но тук аз лекувам сина си едно чудно нещо, наречено “Клеева тинктура”, което представлява разтвор на прополис(пчелен клей) в спирт. Капват се 2-3 капки в чашка вода и се дава 3-4 пъти на ден. Също много ни помага отвара от исландски лишей. Укрепва имунната система.
Стискам палци.
Когато се събудиш сутрин отвори прозореца, погледни към слънцето и си помисли…”Искам всички хора да са щастливи…Искам всички деца да са здрави…” Не отнема много време.
Ами истината е, че тук с нищо не го лекуваме. Поне лекарите не казаха нищо по-специално, просто чакаме да си отмине. Даже казаха, че не е проблем да се води и на градина, след като почнат да завехват пъпките и спрат да се появвяват нови.
Ще видя за нещо по-специално в аптеките, но не вярвам ей-така да дадат нещо (без рецепта), а и не ми се ще особено много да го тъпча с химии – имунната му система би следвало да се оправи и от само себе си.
Всичко това, разбира се, ако върви както е досега – със сравнително ниска температура и без други усложнения.
Тя и варицелата в Дания е една такава… западна 🙂
Ти нещо ме бъзикаш, а 🙂 ?
Не знам доколко е западна, в градината не е само той болен. Поне 2-ма са, което прави 10% от децата… което си е почти епидемия :).
Май всички, които не са я карали, ще я изкарат!