Сутринта Ангел ни събуди още в 6:00. Всъщност – в 5:50. Детето спа много неспокойно и причината за това много бързо се изясни: пъпките бяха започнали да го сърбят. Броят им беше почти същия, но явно трудното тепърва започваше.

След около час игра малкия се успокои и всички пак заспахме – до 9:20, когато набързо трябваше да се събудим, оправим и изнесем за закуска. Закусихме, събрахме багажа, забравихме 3 важни неща – зарядното за фотоапарата, мишката на ноутбука и зарядното на телефона ми, и в 12:00 казахме “сбогом” на полския Свиленград.

В автобуса Ангел правеше много проблеми. Много повече, отколкото на идването. Причината за тези проблеми със сигурност е в пъпките и техния сърбеж – детето очевидно се измъчваше и беше много нервно. С Веси решихме, че независимо от часът на прибиране (очаквания час беше 21:00) ще се обаждаме на лекар, а няма да чакаме понеделник сутринта. По всичко личеше – не е нещо от храната, на каквото аз се надявах.

Преди Росток малкия най-накрая заспа и спа до ферибота. Във ферибота се закотвихме в един от панорамните салони, където имаше играчки за малкия (а и телевизор с анимация) и така сравнително спокойно изкарахме час и 45 минути пътуване. Морето беше доста бурно, и на двамата с Веси ни стана малко лошо – а на Веси: малко повече. Хапнахме нещо малко (солети – не смеехме да рискуваме вече с храната) и стана време да продължаваме с автобуса.

Пристигането в Копенхаген мина без особени усложнения, и в 22:30 бяхме вече вкъщи. Разтребвайки багажът, докато чакахме таксито за лекаря, се оказа че съм забравил гореспоменатите три неща, и изпаднах в тих бяс! Предвид общото обслужване до момента бях почти уверен, че ще имам някакви проблеми. Обадих се веднага в хотела – казаха ми да се обадя утре, защото някаква кака, дето била отговаряла за “тези работи”, не била на работа.

В дежурния кабинет беше лесно и просто – оказа се варицела (дребна шарка), и сега ни предстои да мине това изпитание. Никакво по-специално лечение – само цинков крем за успокоение на пъпките и чакане да си мине от самосебе си. Класическо датско лечение :). Никакви диети, никакви ограничения, освен карантината която детето трябва да пази. Утре ще видим как ще се оправим с отсъствието ми от работа, или с това на Веси от училище.
Лекарката беше много любезна, даже размени една-две думи на датски с Ангел (който в първия момент се отпусна, и след това спря да говори с лекарката – само слушаше майка му какво ще му каже). Казаха ни да очакваме и температура и ако минем без нея: да се считаме за големи късметлии :).

След лекаря вечеряхме едни бързи спагети и след това – по леглата :).