Bug in 7-Zip 3.13

Bug in 7-Zip 3.13

Today I have discovered serious problem in 7-Zip 3.13. This problem was mentioned as “leading space problem” on sf.net’s 7Zip forum somewhere in January’04, but it was not fixed until now. I was really surprised – usually open source products do have frequent releases, but… did it really were more than 8 months since the latest 7Zip release? Igor seems to be quite busy somewhere else.

The problem description is short: If you archive a hierarchy, and you have a directory, which starts with “space” (for example ” Test directory”), then you will suffer the following situation:
1. You will be able to create an archive, which contains this directory and the whole hierarchy behind it.
2. This archive will be tested OK, and you will assume that all is fine with it
3. However, the archive will **never** unpack, you will see the diagnosting message “can not open output file *FILENAME*” for all the files, which are in this hierarchy. And if you have used 7z format, you’re screwed.

I have reported immediately the problem to 7-Zip site. I hope the authors will react, because the problem is really dangerous, can lead to data loss, and it would be pity if such problems do not take enough attention.

It’s fear to mention also that Windows itself does not easily allow you to create a folder with space(s) as first or last characters. The GUI definitely keeps you out of this trouble. But the command line mkdir " This is with space before" works quite fine! And that’s most probably the reason for this bug – such situation is rare to happen.

Не карайте, когато сте пили!

Не карайте, когато сте пили!

Не е за хора със СЛАБИ сърца! Моля ви, приемете това предупреждение СЕРИОЗНО!
Не ми се сърдете, ако ви разваля деня с тази история!

Материалът, към който сочи тази връзка е историята на сегашният живот на момиче, пострадало при тежка катастрофа, предизвикана от пиян шофьор. Две са причините да сложа тук тази връзка:

1. За да използвам този постинг като довод при спорове с “шофьори”, които си мислят, че три-четири бири само ги правят по-добри водачи.
2. Защото се “вързах” на призива от материала да направим всичко възможно той да стигне до максимално много хора. За да четат, да се ужасят, и да знаят.

От известно време много приятели гледат насмешливо на решението ми да не пия дори 1 бира, когато съм с кола. Да не дава Бог да се случи на някой нещо такова.

Стилове, стилове

Стилове, стилове

Часът е 07:31, събота сутринта.

Стоя пред монитора с”тапи” в ушите, от които звучи РЕТРО радио и търся стил за WordPress. Започнах от там, че стандартният стил не изглежда добре под Линукс. А това е важно. Защото много хора, които четат блога, са с Линукс.

Започнах с разбиване с глава на стената, наречена SSH2 public key authentication. Понеже не ми се случва често, естествено бях забравил как се конфигурира PuTTY и отсрещният сървър да се “сработят” с даден ключ. Нейсе, това го оправих бързо.
Сега в момента все още седя и се чудя да оставя ли леко модифицираната тема Silver is the New Black от WordPress Styles на Alexking.Org, или просто да открадна някоя тема от приятелите ми :).
Йовковата отдавна ми харесва, но нещо не може да пасне на моя блог. Пък и, сигурен съм, на него няма да му хареса, макар че няма да направи проблем. Поне на мен не би ми харесало.

Пробвах темата и на Пейо. Не, ще си запазя и двата CSS-a, но ще търся моя. Не мога просто да се уеднаквя така с нечий блог, колкото и да ме кефи човека и/или блога! Чудя се обаче, слагайки готова тема с колко ли хора по света се уеднаквявам? Започнах чопля готовата тема. И я разчоплих дотолкова, че трябваше пак да я слагам темата.

Сега слагам пак готова. И маааалко ще я поразчопля. Моля ви, приятели с Линукс, кажете как изглежда? Чете ли се? Защото нали затова започнах тази “тематична офанзива”?

– – –
С помощ от Пейо, най-накрая мисля че намерих темата за сега. Няма да казвам “временно”, първо защото ми допада, и второ защото най-постоянните неща са временните, нали?
Темата е “Blue Green”, aka “Shocking Blue Green” (макар да не разбрах що е шокираща).

Nifty programming tools

Nifty programming tools

Афанасчо rulz! За пореден път ми изпраща много ценен сайт. Сайтът на Brixoft, на който се намират:
* SourceEdit: як (freeware) редактор за програмисти (ето малко screenshots от него). Както Афанасчо сподели:

> 15:54:14 Palavrov: sha kaja sbogom na ultraedit …

* Здрав HEX editor, който е включен и в SourceEdit
* Многообещаващи нови програмчета, които се очаква да се появят.

Ако програмирате за/под Windows – това е сайт, на който си струва да обърнете внимание. Дори и само заради SourceEdit.

Опознавам .NET разработката

Опознавам .NET разработката

Тези дни, в свободното си време (което никак не е малко напоседък :-() се занимавам с това да опознавам как се разработва софтуер с Microsoft.NET Framework. Засега мога само да кажа “Хммм!”. Ето защо:
1. По принцип “основите” ги знаех и от преди. Вярно – повече теоретично – не бях писал нищо “истинско” на практика.
2. Представях си го значително по-зле. Мога да кажа, че точно толкова теоретично познавам и Java, но писането на .NET (Managed C++) ми е значително по-лесно. И значително по-приятно.
3. За работата си използвам една многофункционална библиотека, която прави живота ми с пъти по-лесен. Браво, Афанасчо, браво на теб и на всичките около теб, които дават труда си за нея. Много, много добра работа. Нещата стават много бързо, лесно и приятно. Засега :-).

Като цяло съм много доволен и от себе си – явно не съм загубил остротата на мисленето си, когато опре до конкретен професионален проблем. Напоследък като че ли бях повече мениджър, отколкото програмист, което никак, ама *никак* не ми харесваше. Сега пиша с кеф! С голям кеф.

Замислям се – дали *нормалните* хора могат да разберат кефът от писане на красив и функционален код. Може би това е достъпно само за нас – изпушилите програмисти, с изкривено мислене и говорене :-)? Тези, дето можем да седнем и да изпием по 4л бира на човек, говорейки си на такъв език, който може да изгони всички не-нам-подобни от масата (че и от заведението, ако е малко)? Опитвал съм се да обясня на Веси какъв е тоя кеф – ами не мога :-(. Веси ме разбира само до частта, свързана с изпиването на бирата. За другата част и аз не мога да намеря думи да и я опиша. Вие можете ли?

Картинната ми галерия

Картинната ми галерия

Миналата седмица почивката ми бе разнообразена от неприятна новина, дошла от моите познати. Doncho.Net беше изчезнал, целият и напълно! Бързата телефонна справка с моят провайдер показа, че поради огромна човешка некомпетентност (от страна на доставчика на моя доставчик) цялата ми home директория е забърсана. Бях потресен! Направо този ден не можех место да си намеря… добре че бяха приятелите, 4 бири и около 5 дженти. Яд ме беше, най-вече на мене си, че се (пре)доверих на друг освен на себе си.

Както и да е. Поне данните бяха там, слава Богу, че иначе наистина щях да се въоръжа, да взема координатите на техническият тюфлек, допуснал дори да си помисли да цъкне копчето на работещ сървър, и щях да си направя едно DOOM3 в София.

Веднага след като се върнах от Иракли оживих blog-a (за жалост, визуалната тема е файл, т.е. – загубена – тепърва ще я оправям и нея), оживих CMS-a (о, чудо, версията се ъпгрейдна без проблем), но галерията засега остава едно тъмно, неприветливо место, обитавано от духовете на затритите ми снимки.

Днес едно приятелче ми подхвърли идеята да си организирам галерията, използвайки Picasa – мазен софтуер, закупен от Google наскоро. Не знам дали да му се доверявам (на софтуера). Засега намерих няколко проблема в него:
1. Не е OpenSource, а само Freeware.
2. Като пряко следствие – има го само за Windows засега. В светлината на последните събития около моята работа това не е проблем, но не се знае… все пак остава (макар и безплатен) един несвободен продукт.
3. Засега не поддържа кирилица.

Както каза същото приятелче, “Google са мазна фирма”, с което аз напълно съм съгласен. Само че ако организираш повече от 100 снимки (а моите са с една нула отгоре, и растат непрекъснато) това може да се яви като проблем. И след това (съответно) – преминаването към друг софтуер пак може да е проблем.
За мен идеалният софтуер за тези неща трябва да е:
1. OpenSource или максимум Freeware. Не бих дал пари за нещо, дето в повечето операционни системи си го има и частично вградено, освен ако не е супер здраво и не чак толкова скъпо.
2. Да има версии както за Linux, така и зa Windows. И метаданните, които си създава, да са преносими.
3. Мазнотата (която ясно се вижда при Picasa) не е чак толкова задължителна, за сметка на това обаче функционалността е. Би следвало да има поне функциите на Picasa, ако не и повечко.

Сега да ви запитам – някой от вас да знае за такова софтуерче 🙂 ?

Щирлицовиада

Щирлицовиада

Днес се събудих с идеята да си спретна една колекцийка от вицове за Щирлиц на моята страничка doncho.net. Точно започнах да правя въпросната страничка и при опита си да сложа референция към първият виц, който щеше да включва тя намерих във вицовете на Гювеча “Търсене”, което като комбинирах с един “Щирлиц” се получи много добра страничка с вицове за Щирлиц :-).

Момчетата ме отмениха ;). Благодарско!

Закъснялата история на един загубен GSM

Закъснялата история на един загубен GSM

Това е част от закъснялото описание на нашето прибиране от Женева, което се състоя в цялото си великолепие на 17 Юли. Мислех да бутна такава дата на този пост, ама се опасявах, че по този начин може да пропуснете този поучителен разказ.
Значи, на 17.07. летяхме обратно. Полетът беше разделен на 2 части – Женева-Будапеща и Будапеща-София.

В Женева всичко беше ОК. Швейцарци – това им е национално изкривяване. Там повечето неща винаги са наред.
При слизането в Будапеща обаче веднага бяхме закарани на скенер за оръжие, все едно не пристигахме от самолет, а от военна база, където се предполага че сме били въоръжени до зъби.

Въпросният скенер (логично) беше в “граничната зона” на летище Будапеща, и имам чувството, че беше само един, защото на него имаше огромна тълпа от нетърпеливи хора (всичките – трансферни пътници като нас). Малоумието на охраната стигна до там, че на входа на оръжейния скенер нямаше човек, и се тълпяха доста хора.

Е, тук започна и моята одисея. Сложих си аз ноутбука на лентата, и след него телефончето. Минах през човешкия скенер и зачаках моята си стока. Да, ама излезе само ноутбука. Развиках се аз като каруцар, който е установил че липсват 2 от колелата на каруцата, и ги накарах да спрат и лентата, и потока. След това търсихме, дупихме се, спряхме рентгена, гледахме вътре в мръсното крадливо устройство на ГСМ-и. Резултата беше едно голямо НИЩО. Нямаше го. Изпарил се беше. Моят добър, стар и отруден [Siemens S45](http://www.mobile-review.com/phonemodels/siemens/siemens-s45-en.shtml) го нямаше! И понеже аз в духове не вярвам, и до сега се чудя кой майстор успя да го отмъкне толкова бързо и сигурно, и как успя да мине на свой ред с него през скенерите? Нямам отговор за това. Факт е, че аз влязох в трансферната зона с един телефон по-малко, и с много емоции в повече!

От там – ясно. Обадих се на жената, за да блокират картата, потъгувах още около 2-3 дни, и след това си взех това, което се канех да си купувам още преди време – [Siemens SX1](http://www.siemens-mobile.com/cds/frontdoor/0,2241,hq_en_0_15803_rArNrNrNrN,00.html). И засега съм много доволен.
Да се върнем на поуката от тази история:

1. В Унгария се краде по-добре и от вкъщи
2. Не разчитайте МАЛЕВ да ви съдейства. Това на лентата не били техни служители, а охрана, и били на друг щат.
3. Базирано на Вторият извод: в Унгария тъпотата и безхаберието са **точно** както и в България. Просто парите им са повече, и явно по-лесно печелят доверието на чужденците-инвеститори. При нас, разбира се, си имаме и мутри, но това е една друга тема. Факт е, че унгарците са точно толкова учтиви към хората, колкото и средностатистическият БГ чиновник, което не говори добре за тях.
4. **ГОЛЯМ (и bold) извод** – ако можете, избягвайте МАЛЕВ и летище Будапеща. Така, както Будапеща е красива и привлекателна, така тия двете са *отблъскващи*!

Здравейте отново!

Здравейте отново!

Здравейте приятели!

Много неща имам да ви казвам. Много неща след дълго мълчание. Надявам се да имам достатъчно време и кураж да го направя скоро!

Имам да ви се извинявам. За много неща:

  • За дългото мълчание
  • За това, че накрая на дългото мълчание целият сайт се продъни в небитието/ Може би сте си помислили “Този беше до тука – писна му от блози”. Не, не е така, надявам се да грешоте!
  • За това, че дори и сега не знам откъде да я започна с обясненията. Мисля!

Всъщност, този кратък текст е само за да ви се извиня. И за да ви кажа, че дори след отпуската и дори след дългото мълчание все още съм жив. И се опитвам да се справям с проблемите.
За тези, които не знаят – командировката мина, донякъде успешно. Прибрахме се живи и здрави.
Поради вихъра от емоции и събития от последните няколко седмици работа, нямах желание, муза и дори и мъничко ми липсваше време да ви пиша повече. Обещавам – скоро ще се поправя!

Поздрави от мене и до скоро!
Д.

“Предсрочно освобождаване” за добро поведение

“Предсрочно освобождаване” за добро поведение

Вчера в БГ приеха поправки, свързани с пробацията.
Изглежда, нашият клиент е решил да се възползва моментално от тези поправки :).

Днес с голяма радост научих, че поради разместване на срокове, командировката ми ще приключи с цели 2 седмици по-рано! Ако това се окаже истина (а то би следвало да е истина, защото вече са задействани административните процедури относно билети и хотели), значи следващата седмица по това време или ще летя за България, или ще прекарвам последната си нощ от тази командировка!

За тези, които ме познават, няма да е тайна колко много ме радва подобно развитие на нещата. Направо днес се чувствам на седмото небе!

Стискайте палци всичко да е наред и да не се развали магията в последния момент!

Theme: Overlay by Kaira Extra Text